И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от длъжник по изп.дело №16/2019година по описа на Девински районен съд-В. П.,вх.№278 от 17.06.2019година, депозирана чрез пълномощника адв.П. срещу Постановление от 05.06.2019година на ДСИ при Районен съд гр.Девин, в което е обективиран отказ за прекратяване изпълнителното производство, поради липса на предвидените в закона основания за прекратяване.
В жалбата се излагат пространни оплаквания за незакоонсъобразност и необоснованост на отказа с твърдения за първоначална липса на основания за образуването му, с искане за прекратяване и осъждане на взискателите да заплатят на жалбоподателя направените разноски солидарно. В жалбата се излагат оплаквания,че не може да се приеме,че жалбоподателят създава пречки на другите съсобственици да упражняват правото си на собственост върху процесния имот ,съобразно посочените идеални части, както и се поддържа,че до момента не са доказали с влязло в сила решение по чл.124ал.1 от ГПК или 109 от ЗС,че жалбоподателя извършва неоснователни действия, с които пречи да се ползва имота.Оспорва се и приетото от ДСИ, че и след изтичане срока на доброволно изпълнение взискателите не могат да упражняват правото си на ползване, обосновано с твърдението,че по делото няма доказателства.
На следващо място счита, че по изпълнителното дело са представени доказателства установяващи желанието на жалбоподателя да изпълни доброволно съдебното решение - кой да ангажира геодезист, кой да поеме разходите и твърди,че поканата еполучена на 14.02.2019година и още същия ден З. е отговорил по телефона. Твърди също,че месец преди да получи поканата за доброволно изпълнение жалобопдателят е уведомил взискателите, с три броя SMS кой ден и час е удобен за него,за да може на място да бъдат трасирани линиите по скицата към съдебното решение,отговорил изрично и на другите въпроси,поставени в тяхната покана.В подадено от до ДСИ при PC-Девин възражение,вх.№ 164/03.04.2019г., е заявил съгласие в срока за доброволно изпълнение, ангажиран от взискателите лицензи- ран геодезист:да извърши трасиране на ПИ 23025.39.37 по КК на гр.Доспат,като ще заплати 1/3 от разходите за трасирането. Следователно длъжникът не е против исканията на взискателите и тяхното бездействие:не може да му се вмени във вина.
Оспорва и твърдението на стр.2 в молба за изпълнение, вх.№132/14.03.2019г.,подадена от З. Г. Е. и Н. Й. А.,чрез пълномощника адвокат Д. М. СТ.че не желае доброволно да се изпълни съдебното решение.Към молбата за изпълнение:не е приложено писмено доказателство,изходящо от взискателите и адресирано до доверителят ми,който е поканен за доброволно изпълнение на съдебното решение и няма доказателства,че длъжникът е отказал да го изпълни.В подадено до ДСИ при PC-Девин възражение,вх.№ 164/03.04.2019г. е посочено,че той е съгласен в срока за доброволно изпълнение,ангажиран от взискателите лицензиран геодезист да извърши трасиране на ПИ 23025.39.37 по КК на гр.Доспат,като ще заплати 1/3 от разходите за трасирането.Следователно длъжникът не е против исканията на взискателите и тяхното бездействие:не може да му се вмени във вина. Развива оплакване, че длъжникът не е станал причина за образуване на изп.дело №16/2019г. по описа на СИС при РС Девин,поради което взискателите нямат основание да искат въвод във владение на частите,определени в приложената към решението скица и събиране на разноските по изпълнението,които да останат за тяхна сметка. Заявява искане производството по изп.дело №16/2019г. по описа на СИС при PC-Девин да бъде прекратено,а взискателите да му заплатят солидарно:разноски и за двете инстанции. Позовава се на представена към жалбата съдебна практика обективирана в Решение №3908/30.05.2019г. по в.гр.д.№50- 84/2019г. по описа на СГС.
Направено е и особено искане на осн.чл.438 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението по изп.дело №16/2019г. по описа на СИС при РС-Девин,с оглед искания от взискателите способ за изпълнение- въвод във владение на частите,определени в скица, приета за неразделна част от Решение №22/16.01.2019г. по гр.д.№251/2018г. по описа на PC-Девин, като се твърди, че ако искането не бъде уважено и бъде извършен въвод във владение,при едно последващо уважаване на частната жалба,този изпълнителен способ ще е безпредметен и за сметка на взискателите ще остане внесеният от тях депозит за вещо лице в размер на 250 лева,който иначе ще им бъде върнат.
В писмени възражения взискателите З. Е. и Н. А. поддържат неоснователност на жалбата.
В депозираните по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител счита,че няма основания за прекратяване производството по делото,тъй като не са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.433 от ГПК, като твърди,че към настоящият момент длъжникът не е оказал нужното съдействие за изпълнение съдебното решение.
Окръжният съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, становището на формалните взискатели, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от районен съд Девин, по гр.д.№251/2018година, с решението по което е разпределено ползването между страните по отношение недвижим земеделски имот,находящ се в м.“Келбека“, по отношение на който имот имат равни права.
Изпълнителното дело е образувано по молба на съсобствениците З. Е. и Н. А. ,внесена е държавна такса за образуване изпълнително дело. С покана за доброволно изпълнение ,получена от В. П. на 15.03.2019година формалният длъжник е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението относно разпределение правото на ползване, което няма данни да е изпълнено от формалния длъжник.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В производството за разпределяне ползването на съсобствен имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, съсобствениците и носителите на ограниченото вещно право на ползване са задължителни необходими другари. Това следва от необходимостта ползването да бъде разпределено по начин, който е съобразен с действителните права на всички участници в общността, поради което участието им в процеса е наложително. Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС замества липсващото съгласие на мнозинството от съсобствениците.
По принцип, легитимиран да търси принудително изпълнение е посоченият в изпълнителното основание кредитор. В настоящия случай решението е постановено в производство по т.нар. „спорна съдебна администрация”. В това производство не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните. Съдът действа по целесъобразност, като решението му замества липсващото съгласие на страните.
С оглед изложеното, и специфичния характер на производството, всеки от участниците в съсобствеността, съответно е бил участник и в производството, и може да поиска да му бъде издаден изпълнителен лист. В настоящия случай, именно по молба на З. Е. и Н. А. е образувано производството по чл. 32, ал.2 СК.
Няма съмнение с оглед постановеното решение, че страните са имали спор относно ползването на съсобствения имот, които не са могли да отстранят доброволно, поради което съдия изпълнителят е и специализирана експертиза, която да трасира разпределителната линия съобразно изпълняваното решение – инж.Артур Сулинаджиев и е определил депозит за вещото лице,внесен от единия от взискателите.
Настоящият състав не се съгласява с изложеното в жалбата, че жалбоподателят съдействал за доброволно съдебно решение, тъй като от данните по делото липсват такива доказателства.Факт е, че е издаден изпълнителен лист,въз основа на който е образувано изпълнителното производство и макар да е водена коренспонденция за изпълнение на решението за разпределение правото на ползване, в крайна сметка не са осъществени действия по трасиране процесния имот и ползването му съобразно съдебното решение.Освен това и след поканата за доброволно изпълнение формалния длъжник не сочи,че е готов да окаже съдействие за изпълнение съдебното решение,макар да го е заявил писмено във възражени4ето си до ДСИ.
Следователно законосъобразно е прието от ДСИ,че няма основания за прекратяване изпълнителното производство.
В тази връзка жалбоподателят,който няма качество на длъжник в изпълнителното производство в обичайния смисъл на думата, но тъй като се касае за изпълнение на решение, постановено в производство по спорна администрация,страните следва да понесат такава част от разноските и в изпълнителното производство, включваща заплатените такси и възнаграждения за технически експертизи, съответстващи на дела им. В производството по чл.32,ал.2 от ЗС страните не могат да постигнат съгласие по управление общата вещ или взетото решение е вредно за вещта, с оглед на което в същото производство, респективно в изпълнителното производство при изпълнение на решение в такова производство, което ползва страните, таксите и разноските се разпределят между страните според правата им в съсобствеността.неоснователни са доводите на жалбоподателя за недължимост на начислените такси и разноски, тъй като той не пречел на изпълнението.разноските остават в тежест на длъжника независимо дали е налице изпълнение в срока за доброволно изпълнение или в друг момент.В случая жалбоподателят дължи разноски в изпълнителното производство съобразно правата си в съсобствеността.
Ще следва поради гореизложеното атакуваното постановление да бъде потвърдено като законосъборазно постановено.
С оглед изхода на спора съдът намира особеното искане за спиране на основание чл.438 от ГПК изпълнението по изпълнително дело №16/2019година за неоснователно.
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав


Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА действията обективирани в Постановление от 05.06.2019година на ДСИ при Районен съд гр.Девин, изразяващи се в отказ за прекратяване изпълнителното производство, поради липса на предвидените в закона основания за прекратяване, като правилни и законосъобразно постановени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението по изп.дело №16/2019година по описа на СИ при ДРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: