и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 1/17.01.2019г. по НОХД № 264/2018г. на С.районен съд е признат подсъдимия А. Р. В. за ВИНОВЕН в това, че на 18.05.2017г. в село М. община С. У. "Е." №. в помещение за съхранение на Д. /мострена зала/, стопанисвано от "*" ЕО. с.М. без съгласието на притежателите на изключителните права върху марките, а именно: Adidas AG, Германия в качеството на притежател на европейска марка /EUTM/ № 005271580, №005271572, №005271598, № 12670, регистрирана по национален ред, Giorgio Armani S.P.A.Via Borgonuovo 11 Milano 20121 IT в качеството на притежател на EUTM № 015743801, № 015743891, №015743818, № 000505594, № 001705185, № 013174073, № 015743818, регистрирана по реда на Регламент /ЕО/ 207/09 на Съвета; Hugo Boss, Германия в качеството на притежател на EUTM № 000049262, № 000049254, регистрирана по реда на Регламент /ЕО/ 207/09 на Съвета и № 26363, регистрирана по национален ред; „Lakoste“ S.A. Франция в качеството на притежател на международна марка /IR/ № 437000 и № 437001; Tommy Hilfiger Licensing NL Amsterdam в качеството на притежател на EUTM № 000131706, №000138529, № 1225683, № 000131631, регистрирана по реда на Регламент ЕО/ 207/09 на Съвета; The Polo/ Lauren Compani USA /Търговска компания/ в качеството на притежател на национална марка № 28408 и № 28406, EUTM № 004049243 и № 004049367, регистрирана по реда на Регламент ЕО/ 207/09 на Съвет; U.S.POLO ASSN /Американска асоциация по поло спорт/ в качеството на притежател на EUTM № 004433215 и № 009733361, е използвал без правно основание в търговската си дейност по смисъла на чл. 13 А.2, т.2 във вр. с А. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения, като е съхранявал с цел продажба и е предлагал за продажба стоки със знаци на търговски марки – обекти на изключително право, както следва:
-4 броя тениски с къс ръкав с единична цена 62 лева и 1 брой мъжки суичър с единична цена 80 лв., всички носещи идентични знаци на марките Adidas;
-28 броя дамски тениски с къс ръкав с единична цена от 80 лв., един брой дамска тениска с къс ръкав размер XXL сцена 95лв., 29 броя дамски рокли с единична цена от 80лв. и 6 броя мъжки тениски с единична цена от 80 лв., всички носещи идентични знаци на марките Tommy Hilfiger;
-13 броя мъжки тениски с къс ръкав с единична цена 90 лв. и 7 броя тениски с къс ръкав с единична цена 85 лв., всички носещи идентични знаци на марките BOSS Hugo Boss;
-9 броя мъжки тениски с къс ръкав с единична цена 70лв. и 1 брой мъжка тениска с къс ръкав с единична цена 60лв., всички носещи идентични знаци на марките POLO by RALPH LAUREN;
-2 броя мъжки тениски с къс ръкав с единична цена 90лв. и 2 броя мъжки тениски с къс ръкав с единична цена 60лв., всички носещи идентични знаци на марките Lakoste;
-3 броя спортен екип от две части –горнище и долнище с единична цена 140лв., 1 брой суичър с единична цена 95 лв., 2 броя тениски с къс ръкав с единична цена 150 лв., всички носещи идентични знаци на марките „EA7 EMPORIO ARMANI“ и
-2 броя тениски с къс ръкав с единична цена 75 лв., носещи идентични знаци на марките „AJ ARMANI JEANS“,
всички на обща стойност 9 033 лв. - престъпление по чл. 172б, А. 1 от НК, поради което е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66 от НК, е отложено за срок от Т. години, както и ГЛОБА в размер на 500 лв., като е оправдан за това, че е предлагал описаните стоки за продажба в интернет пространството.
Подсъдимият В. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР-С. разноски по делото в размер на 663, 82 лв., а по сметка на РС-С. разноски в размер на 334,83 лв.
С присъдата е постановено и отнемане в полза на държавата на предметът на престъплението - веществените доказателства, описани в приемо-предавателен протокол на л. 151-л.153 от делото, като е постановено тяхното унищожаване, на основание чл. 172б А.3 от НК.
Недоволен от присъдата е останала А.М. С. – Ц., защитник на подсъдимия А. В., която я обжалва с оплаквания за неправилно приложение на закона. В постъпилото писмено допълнение към жалбата от А.К. – защитник на подсъдимия, се развиват доводи за липса на противоправност в поведението на дееца, липса на субективния елемент от фактическия състав на деянието по чл.172б от НК, липса на обществена опасност на деянието, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия се оправдае по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание подсъдимия А. В., лично и със защитника си А.К., поддържа жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди присъдата, като законосъобразно постановена.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и допълнителното изложение към нея, становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.окръжен съд намира жалбата за неоснователна.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Р. В. е едноличен собственик на капитала и управител на „Р*“ ЕО. ЕИК ***, с. М. О.С. което е видно от справка от ТР и от документите по учредяване на фирмата, приобщени по делото /л.83-л.92 ДП/. Установява се, че той стопанисва Ч. дружеството му М. за Д. в с.М. У. „Е.“ №*. В търговския обект на 18.05.2017 г. е извършена проверка от служители на ОД на МВР-С.. При тази проверка е съставен протокол/на л.21 от ДП, том І/, с който подс.В. предава на св.В. от ОД МВР Д., налични към този момент в магазина. Вещите са описани в Протокола за доброволно предаване по вид, марка и брой. Марките на дрехите са: “Adidas” , GIORGIO ARMANI , ARMANI, „EMPORIO ARMANI“, „ЕА7 EMPORIO ARMANI“, „AJ ARMANI JEANS“, „BOSS Hugo Boss“, „Hugo BOSS “, „BOSS Hugo Boss“ , „Lacoste“, „Tommy Hilfiger Licensing“, POLO/LAUREN COMPANI, POLO by RALPH LAUREN, U.S.POLO ASSN U.S.POLO, „U.S. POLO ASSN. SINCE 1890“. Съставен е и Констативен протокол от 18.05.2017г. /л.20 ДП/, в който св.А. е отразил, че дрехите се намирали в магазина, че подс.В. бил в обекта и обяснил, че не търгува с тях и че има документи, с които ги е закупил.
Разпитаните по делото свидетели В. и А. установяват, че при проверката на 18.05.2017г. в магазина били изложени Д. и обувки за продажба; дрехите били на щендери и закачалки; имало Д. на известни търговски марки. Подсъдимият В. подписал протокола за доброволно предаване на дрехите, както и подписал протокола /КП на л.20 ДП/, съдържащ неговите изявления, съставен от инспектор А.; получил препис от двата документа. Пред двамата подсъдимият заявил, че не търгува с Д. в магазина и че се занимава с разносна търговия, като предадените от него Д. са за лична У.. Св.В. установява, че след запечатване на дрехите в магазина, те са транспортирани до сградата на ОД МВР-С. и в последствие предадени на разследващ орган, като са приложени като веществени доказателства по делото. Търговския обект на 18.05.2017г. бил отворен, със свободен достъп за посетители.
По делото е изготвена и приета маркова /патентна/ експертиза, по която вещото лице В. дава заключение, че са засегнати правата на следните търговски марки: За ARMANI - европейски марки /EUTM/ № 015743801, № 015743891, №015743818, № 000505594, № 001705185, № 013174073, № 015743818; За POLO LAUREN COMPANI- национална марка № 28408 и № 28406, EUTM № 004049243 и № 004049367; За Американската асоциация по поло U.S.POLO ASSN -EUTM № 004433215 и № 009733361; За Boss - EUTM № 000049262, № 000049254; За Adidas -EUTM № 005271580, №005271572, №005271598, №12670; За Tommy Hilfiger- EUTM № 000131706, №000138529, № 1225683, № 000131631; За „Lakoste“ –международна марка IR № 437000 и № 437001.
На територията на страната са регистрирани следните марки:
- „Аdidas“ AG , Германия в качеството на притежател на: марка на Европейския съюз „аdidas“, комбинирана, рег. № 005271580 от 03.11. 2003 г. регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 03.11.2023 г. ; фигуративна марка на ЕС, комбинирана рег. № 005271572 от 28.07.2006 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета, със срок на действие до 2026 г.; фигуративна марка на ЕС, комбинирана рег. № 005271598 от 28.07. 2006 г. регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета, със срок на действие до 2026 г. и марка „аdidas“, словна, рег. № 12670 от 22.02.1980 г. регистрирана по национален ред, със срок на действие до 22.02.2020 г.
- GIORGIO ARMANI S.P.A. Via Borgonuovo , 11 , Milano (20121) IT в качеството на притежател на: марка на ЕС, словна, представляваща наименованието ARMANI, регистрирана под № 015743801 от 10.08.2016 г. по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие 10.08.2026 г.; марка на ЕС, фигуративна, регистрирана под № 015743891 от 10.08.2016 г. по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие 10.08.2026 г.; марка на ЕС, фигуративна, регистрирана под № 015743818 от 10.08.2016 г. по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие 10.08.2026 г.; марка на ЕС, словна,„GEORGIO ARMANI“ рег. № 000504282 от 01.04.1997 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 01.04.2027 г.; марка на EС, комбинирана „EMPORIO ARMANI“ с рег. № 000505594 от 08.03.1999 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие 08.03.2019 г.; марка на EС, „ЕА7 EMPORIO ARMANI“, с рег. № 013174073 от 14.08.2014 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета, със срок на действие 14.08.2024 г.; марка на EС, „AJ ARMANI JEANS“ с рег. № 001705185 от 09.06. 2000 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета, със срок на действие 09.06.2020 г.
- „Hugo Boss“ Германия в качеството на притежател на: марка на ЕС, комбинирана, „BOSS Hugo Boss“, рег. № 000049262 от 22.03.1996 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 01.04.2026 г.; марка на ЕС,словна, „Hugo BOSS“ рег. № 000049254 от 01.04.1996 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 01.04.2026 г. и марка словна, „BOSS Hugo Boss“ рег. № 26363 от 06.09.1993 г.,регистрирана по национален ред, със срок на действие до 06.09.2023 г.
- „Lacoste“, S. A Франция в качеството на притежател на: марка регистрирана по реда на Мадридската спогодба „Lacoste“, с действие по чл. 69 А.(2) от ЗМГО за територията на Р. Б., словна марка рег. № 437000 ,с приоритетна дата от 25.04.1978 г. със срок на действие до 25.04.2018 г. с опция за подновяване за нов 10 годишен срок и марка регистрирана по реда на Мадридската спогодба с действие по чл. 69 А.(2) от ЗМГО за територията на Р. Б., фигуративна марка № 437001 с приоритетна дата от 25.04.1978 г. със срок на действие до 25.04.2018 г. с опция за подновяване за нов 10 годишен срок.
- „Tommy Hilfiger Licensing“,NL Amsterdam в качеството на притежател на: марка на ЕС, словна, „Tommy Hilfiger“, рег. № 000131706 от 01.04.1996 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 01.04.2026 г.; марка на ЕС фигуративна, рег. № 000138529 от 05.06.2000 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 05.06.2026 г.; марка на ЕС, комбинирана, „Tommy Hilfiger“ рег. № 000131631 от 01.04.1996 г. регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 01.04.2026 г. и марка на ЕС, комбинирана, „Tommy Hilfiger“ рег. № 1225683 от 16.05.2014 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 16.05.2024 г.
- THE POLO / LAUREN COMPANI, USA (Търговска компания) в качеството на притежател на: марка образна, рег. № 28406 от 18.09. 1995 г., регистрирана по национален ред със срок на действие до 18.09.2025 г.; марка словна, рег. № 28408 от 18.09.1995 г. регистрирана по национален ред със срок на действие до 18.09.2025 г.;
марка на ЕС,словен елемент, POLO by RALPH LAUREN рег. № 004049367 от 29.09.2004 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 29.09.2024 г. и марка на ЕС, словен елемент RALPH LAUREN, рег. № 004049243 от 29.09.2004 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 29.09.2024 г.
- U.S.POLO ASSN (Американската асоциация по поло спорт) : марка на ЕС, словен елемент U.S.POLO ASSN рег. № 004433215 от 08.06.2005 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие до 08.06.2025 г. и марка на ЕС, комбинирана „U.S. POLO ASSN. SINCE 1890“ рег. № 009733361 от 14.02.2011 г., регистрирана по реда на Регламент (EО) 207/09 на Съвета със срок на действие 14.02.2021 г.
Съгласно заключението на вещото лице В., върху всички веществени доказателства по делото има знаци, които са идентични и сходни на знаците, защитени с изброените по-горе регистрирани марки. Анализът за идентичност на стоките на регистрираните марки с посочените по-горе регистрационни номера и веществените доказателства, е въз основа на тяхното естество и предназначение. Веществените доказателства са вид облекло и се включват в клас 25 на Международната класификация за стоки и услуги - “Облекла, облекло за спорт и за свободното време, включително обувки”. Анализът за сходство между регистрираните марки и приложените доказателства,включва преценка за сходство на марката и знаците, изобразени върху доказателствата, сходство на стоките, за които са регистрирани марките и естеството на представените стоки, както и вероятност от объркване на потребителите, която включва и възможност за свързване с марките. В заключението си в.л.В. сочи, че дрехите не са употребявани, носители са на регистрирани и действащи търговски марки. Дрехите не са обработвани по термо-химичен способ, а и физико-химичните свойства на текстила са очевидно тези, които са присъщи за новите облекла. За тези облекла липсват типичните белези на използваните облекла - протриване на шевове, на плат, миризма на препарат, завалване, раздърпване, избледняване на текстилни етикети, напукани щампи на боята на маркировката или други реградни ефекти на обагрянето, заваляни апликации на декориращи елементи, раздърпване на бродериите на надписи и знаци. Не се забелязва пилинго-образуващ ефект, характерен и типичен за промяната на физическите параметри на текстила след първо пране или друга обработка. Не е констатирано заплитане на конци или свиване на текстилни етикети по краищата след термична обработка, доколкото са синтетични, а при тях е типично свиване на краищата при термична обработка, каквато е прането. Според вещото лице стоките не са употребявани; текстилните и хартиените етикети са нови, без захабявания, изтъркани и/или заоблени ръбове; шевовете са гладки, няма протриване, няма петна; материята е смачкана, но по нея няма протривания и завалвания. Трикотажната тъкан е със запазен мирис, типичен за трикотажните платове мирис, няма странични аромати от препарати. Според вещото лице стоките попадат в категорията „фалшиви“, тъй като са брандирани с обекти на регистрирани в страната марки и за тях няма разрешение за ползване от правопритежателите.
И настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло заключението на вещото лице В. като компетентно и обективно изготвено, съответстващо на събрания доказателствен материал по делото.
По делото са представени от подсъдимия фактури /л.49 ДП, том първи/, за които се твърди, че с тях за закупени дрехите, предмет на обвинението. Фактурите са № */23.03.2017г. и № */07.04.2017г., с доставчик: „. Д*“ О* – П. и клиент:„Р*“ЕО. с.М. с МОЛ подс.А. В.. Първата фактура е за Д. В. У. – маркови тениски Адидас, Томи Хилфигър, Пума, Армани, Версачи, Том тейлър и др., с количество – 25 кг. и стойност - 612, 50 лв. Втората фактура е за 22 кг. Д. В. У. – маркови рокли, на стойност 572 лв.
От приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, основна и допълнителна, изготвени от вещото лице Н., се установява, че сумите по двете фактури са платени от „Р*“Е* на 22.12.2017г. Според заключението на вещото лице, извършило проверка в счетоводствата на двете дружества, процесните Д. не се водят по вид, марка, количество и други качествени показатели в двете фирми. Поради това от начина на осчетоводяване не може да се отговори дали дрехите са нови или не. Съгласно заключението общата пазарна стойност на оригиналните стоки е 9 033 лв., а пазарната стойност на веществените доказателства по делото, които вещото лице е прегледало едно по едно в деловодството на съда, е 6 225 лв., като оценката е към месец май 2017г. по средни пазарни цени. В допълнителното си заключение /л.197, л.198/ вещото лице сочи, че доставчикът, от който „. Д*“О* е закупило стоките, които в последствие продава на „Р*“ЕО. е „Е*“Е*-Г.Д.. Стоките са доставени на „. Д*“О* с Т. фактури: от 24.06.16г., 28.09.16г. и 29.09.16г. В тях артикулите са записани като „употребявани тениски“, „употребявани екипи“, „употребявани рокли“ и др.; не са споменати имена на брандове; посочени са на килограм и като количество са много повече от продадените на подсъдимия В..
В съдебното производство са приети като доказателство представените от подсъдимия Т. броя фактури - фактура № */28.09.2016г., фактура № */29.09.2016г. и фактура № */24.06.2016г., с които се твърди, че „. Д*“О* купува дрехите, закупени впоследствие от подсъдимия с фактура № */23.03.2017г. и фактура № */07.04.2017г. Според тези фактури „. Д*“О* купува от „Е*“Е* тениски за пет лева на килограм, за 13,25 лв. на килограм и за 9,50 на кг. Различната цена на един и същи вид артикул се обяснява от свидетелката Н., според която дрехите се сортират по качество, което е с различна цена; има Д. микс – зимен и летен микс; има Д. първо, второ и трето качество; от тук и цените на тениските са различни, защото те са с различно качество. Според ССчЕ, фирма „Е*“Е*открива сортировъчен цех през 2009г. Така през 2016г., когато единственият доставчик на „. Д*“ е „Е*“ ЕО. последната фирма е продавала тениски от няколко качества, затова те са с различна продажна цена. „Е*“ Е* започва дейност през 2000г. като партньор на някои от най-големите компании за търговия с употребявани Д.; фирмата има обекти за продажба на едро във В., С. и П. като по-късно открива и сортировъчен цех за преработка на внасяните употребявани стоки. Единственият доставчик на „. Д*“ през 2016г. е „Е*“Е* - Д*. Св. С.Н., която работи в „. Д*“, установява целият процес, през който преминава събирането на дрехите до стигането им до крайния клиент. Твърди, че дрехите, приобщени като ВД по делото, са закупени от „. Д*“; уговорката с подс. В. била да му се съберат по-нови и по-хубави Д., за да види първо той дали ще му потръгне търговията в с.М.. Работничките в дружеството са събрали на подс.В. както нови, така и носени Д., но твърди, че е категорична, че облеклата не са нови. Твърди, че предявените и Д. са с мирис на застояло, защото са минали обработка.
Настоящият състав на съда също не кредитира показанията на св.Н. в частта, в която сочи, че дрехите, предмет на делото са употребявани, тъй като тези показания се опровергават от заключението на вещото лице В. и приложените по делото веществени доказателства/дрехите, предмет на обвинението/. За тези облекла липсват типичните белези на използваните облекла - протриване на шевове, на плат, миризма на препарат, завалване, раздърпване, избледняване на текстилни етикети, напукани щампи на боята на маркировката или други реградни ефекти на обагрянето, заваляни апликации на декориращи елементи, раздърпване на бродериите на надписи и знаци. Не се забелязва пилинго-образуващ ефект, характерен и типичен за промяната на физическите параметри на текстила след първо пране или друга обработка. Не е констатирано заплитане на конци или свиване на текстилни етикети по краищата след термична обработка, доколкото са синтетични, а при тях е типично свиване на краищата при термична обработка, каквато е прането. Текстилните и хартиените етикети са нови, без захабявания, изтъркани и/или заоблени ръбове; шевовете са гладки, няма протриване, няма петна; материята е смачкана, но по нея няма протривания и завалвания.
Съдът счита, че по делото не е установено веществените доказателства да са именно дрехите, описани във представените от подсъдимия фактури. Това е така, тъй като на първо място във фактурите за продажба от „Е*“ Е* и от „. Д*“ О* са описани „употребявани“ Д., а иззетите Д. са нови/неупотребявани/. Освен това във фактурите на „Е*“ Е* са посочени само стоките по вид и килограм, без да са посочени отделните артикули, марка и брой. По същият начин във фактурите на „. Д*“ О* дрехите пък са описани най-общо като маркови тениски и рокли, като са изброени отделни марки, но отново липсва индивидуализация по марка, артикул и брой.
От съвкупният анализа на доказателствата първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че дрехите, предмет на обвинението, не са оригинални стоки, а фалшиви - поставен им е без разрешение знак, идентичен или сходен с регистрирания. От приобщените писмени доказателства се установява, че собствениците на търговските марки не са давали разрешения на подс.В. – лично или в качеството му на управител на „Р*“ Е* с. М. да използва в търговската си дейност или да разпространява стоки, носещи знаци на регистрираните търговски марки. В този смисъл са приложените по делото писмени доказателства - писма от л.201 до л. 255 от том втори на ДП. Установява се също, че такова съгласие няма и фирмата „. Д*“ О* – Г. П., ЕИК ***, в която насока са писмата на л.220, 24. 251 от ДП.
При така установената фактическа обстановка с деянието подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.172б, А.1 от НК, тъй като на 18.05.2017г. в село М. община С. У. "Е." №. в помещение за съхранение на Д. /мострена зала/, стопанисвано от "Р*" ЕО. с.М. без съгласието на притежателите на изключителните права върху марките, е използвал без правно основание в търговската си дейност по смисъла на чл. 13 А.2, т.2 във вр. с А. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения, като е съхранявал с цел продажба и е предлагал за продажба стоки със знаци на търговски марки – обекти на изключително право, всички на обща стойност 9 033 лв.
По делото се установява от обективна страна, че на 18.05.2017г. в магазина, стопанисван от подсъдимия, последният е съхранявал с цел продажба и е предлагал за продажба Д. със знаци на търговски марки - обекти на изключително право. Относно авторството, времето и мястото, по делото са събрани еднопосочни доказателства. Това са самопризнанията на дееца, който не оспорва, че стопанисва магазина на У.“Е.“№* в с.М.; той е подписал и двата протокола от 18.05.2017г. Според показанията на св.С., магазинът е собственост на кооперацията в с.М. отдаден е под наем на св.Б.. Св.Б. сочи, че в магазина се настанил подс.В., което станало със съгласие на нейния съпруг - между двамата имало уговорка подс.В. да го ползва. Св.С. установява, че от 2015г. в този М. се продават Д., а св.Ч. от месец февруари 2017г. до края на годината е била продавач-консултант в магазина на подсъдимия, за което е налице и трудов договор, като тя установява, че веществените доказателства по делото са дрехите, които тя подреждала в магазина.
Обективният признак „използване в търговската дейност“ намира легално определение в чл. 13, А.2 от ЗМГО, в която норма изчерпателно се сочат действията, при извършване на които може да се допусне нарушение на правото на маркопритежателя. Сред тези действия са съхраняването и предлагането с цел продажба, като такива действия са извършени фактически от подс. В.. От писмените и гласни доказателства се установява, че магазинът му е за продажба на Д.; описаните вещи са намерени в търговския обект изложени, някои на закачалки; магазинът е бил в режим на работа и със свободен за клиентите достъп, като подс.В. е бил в обекта. Това, че дейността се извършва от търговското дружество не означава, че подсъдимият не е субект на престъплението, тъй като фактическите действия по предлагане и продажба се извършват именно от него като физическото лице и управител на дружеството. Конкретните действия, довели до неправомерното използване са с автор физическо лице и това в случая е подсъдимият. Той е извършвал дейностите в магазина, с цел да реализира икономически ползи.
Във връзка с изложените доводи на защитата пред въззивната инстанция, касаещи принципа на общностно изчерпване, следва да се посочи, че при установено противоправно използване на марка, този принцип не е приложим, в какъвто смисъл е и т.1.3 на тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК. В този смисъл, доводите на защитата, че към момента в който подс. В. е придобил дрехите, правата вече са били изчерпани, се явява неоснователен. Тълкуването на чл. 15 А.1 от ЗМГО, където е регламентиран този принцип, разкрива неотносимостта му към обективните признаци на чл. 172б от НК. Този принцип означава ограничение на притежателя на изключителното право на марка да забрани ползването на марката за стоки, пуснати на пазара от него или с негово съгласие. Общностно изчерпване има само за оригинални стоки - стоки, пуснати на пазара от самия маркопритежател или с негово съгласие. По делото се установява по един категоричен начин, че стоките предмет на обвинението не са оригинални, както и че липсва правно основание за ползване на марките. Разграничението между оригинални и фалшифицирани стоки е по линията на съгласието на маркопритежателя за използване на търговската марка за идентични стоки, а не по линия на тъждественост на неправомерно използваното означение на регистрирания знА. При фалшификатите е нарушена основната функция на марката - да указва произход. Поставеният върху тях знак не позволява относително осведоменият и в разумни граници наблюдателен потребител да разбере дали стоките са с произход от притежателя на марката или свързано с него предприятие, или произхождат от друго лице. Той е лишен от възможност да сравни непосредствено и пряко възприемания знак и марката. Несъществените различия между тях не са в състояние да задействат оценъчен потенциал, който да противодейства на имитативното внушение на фалшификата, поради което следва да бъдат пренебрегнати. Ето защо, когато знакът представлява копие или имитация на регистрирана марка и е поставен върху идентични стоки, вероятността за объркване на потребителя се предполага без да е необходимо нейното доказване. Такъв е настоящия случай, тъй като става дума за идентичност и поради това нарушението на правото върху марката е по чл. 13, А.1, т. 1 от ЗМГО.
Дрехите носят регистрирани търговски марки и няма разрешения от правопритежателите за ползването им в търговската дейност. В случая дори да се приеме, че дрехите са оригинални, то за ползването им няма съгласие от маркопритежателите, както в полза на „. Д*“, така и в полза на „Р*“. Стоките, на свой ред, не са закупени от лицензиран представител на съответната марка, в който случай може да се говори за изчерпване на правата. „. Д*“ не е оторизиран дистрибутор за продажба на тези Д., защото купува Д. на килограм от различни марки. Категорично се установи по делото, че продавачът на тези облекла не е легитимен дистрибутор за процесните брандове. По делото няма и доказателства, че „. Д*“ ги е придобила от оторизиран дистрибутор. Напротив, закупени са също на килограм Д. с различни марки. Оторизираният дистрибутор има договорни отношения с производителя да го представлява на конкретна територия. По делото няма доказателства за официална представителна власт в полза на подсъдимия, на неговото дружество, или в полза на продавача.
Освен от обективна, деянието се доказва и от субективна страна. При отсъствието на условията на чл.15, А.1 от ЗМГО, субективната страна на престъпния състав по чл.172б, А.1 от НК се характеризира с пряк умисъл - деецът съзнава, че използва в търговска дейност марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици - нарушаването на правата на притежателя на регистрираната търговска марка и правата на потребителя да идентифицира произхода на стоката, без възможност за объркване, от стоките с друг произход и е искал настъпването им. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подс. В. е знаел, че съхранява и предлага за продажба в магазина си Д. с търговски марки, за които няма разрешение да ги използва в търговската му дейност. Представените от него фактури за покупка на тези Д. не изключват умисъла, тъй като и без да притежава някакви специални знания е могъл да установи, че дрехите са нови, продават се на изключително ниски цени и са на световно известни марки, за които не са му представени доказателства, че е налице разрешение от маркопритежателя за продажба.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. За престъплението е предвидено наказание Лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева, като на подсъдимия са определени и двете кумулативно предвидени наказания в размер близо до минималния. Подсъдимият е осъждан за транспортни престъпления на „Пробация“, с влязла в сила присъда на 12.10.2015г., което наказание не е допринесло за неговото поправяне и превъзпитание. Освен това съхраняваните и предлагани за продажба стоки, предмет на обвинението, са в едно значително количество и на сравнително висока стойност, за да може да се квалифицира деянието като „маловажен случай“, в каквато насока са съображенията на защитата на подсъдимия.
На основание чл.172б, А.3 от НК, веществените доказателства, като предмет на престъплението, подлежат на отнемане в полза на държавата и унищожаване.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, А.3 от НПК на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че наведените във въззивната жалба и допълнението към нея оплаквания са неоснователни, като постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, С.окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/17.01.2019г. по НОХД № 264/2018г. на С.районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: