Производството е по чл. 49 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искане на ищците В. Л. и С.Л., двамата от с. Ч., баща и син, в която твърдят, че на 24.11.17г. двамата се движели пеш по ул. Драгиева чешма в с. Ч., О. Д.. Улицата била много стръмна, с възходящ наклон, като от лявата страна били разположени къщи и дворове, а от дясната страна имало силно скосен вертикален наклон, укрепен с бетонова стена, върху която била изградена улицата.
Около 21.25ч. двамата достигнали в района на местопроизшествието, където били изградени метални предпазни перила откъм десния край на тротоара по посока на възходящия наклон, предназначени да предпазват падането на пешеходци в дерето.
Тъй като В. Л. бил в напреднала възраст, същият се бил уморил от ходенето и бил покрепян от лявата страна от сина си, С.Л.. Тъй като бил уморен, В. Л. спрял да отдъхне и леко се подпрял на предпазния парапет.
Внезапно парапетът се пречупил в основата си и се сгромолясал в пропастта. Двамата пострадали нямали възможност за реакция и полетели от около 6- метровата бетонна стена, след което паднали на стръмния скат и започнали да се търкалят надолу, а телата им спрели в някакви стари огради и складирани дърва за огрев. Веднага на място бил извикан екип на бърза помощ, който откарал пострадалите в болница за лечение.
В резултат на злополуката В. Л. претърпял следните увреждания: счупване на 11 и 12-ти гръдни прешлени, счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно, множество кръвонасядяния и охлузвания по цялото тяло. Бил приет за болнично лечение, имобилизиран с ортеза, бил изписан от болницата на 04.12.17г. с предписание за строг постелен режим, като лечението му продължило повече от 6 месеца. Лекувал се и към момента на предявяване на иска, бил трудно подвижен, на легло, а през целия период на домашно лечение бил обслужван денонощно от болногледач.
В резултат на злополуката С. Л. претърпял следните увреждания: трималеоларно счупване на лявата подбедрица в областта на глезенната става, счупване на 12-ти гръден прешлен, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Бил приет за болнично лечение, където бил опериран под обща анестезия за поставяне на семитубуларна плака и дренаж, поради наличие на некротирали тъкани в областта на травмата. Изписан бил на 04.12.17г. с гипсова имобилизация и метална остеосинтеза. През целия период на домашно лечение и до предявяване на иска се наложило да бъде обслужван денонощно от болногледач. Тъй като боледувал от тежка форма на захарен диабет, лечението му било изключително затруднено, организмът му трудно преодолявал травмите, както и натоварванията, операциите и лекарствените средства, поради дългогодишното лечение с инсулин се налагало непрекъснато болногледане, а след прекараните две операции, лечението продължавало на постелен режим и до момента на предявяване на иска.
Ищците твърдят, че от уврежданията понесли имуществени и неимуществени вреди. Понесените от В. Л. имуществени вреди били от заплатените разноски за превоз до болницата и лекарства общо от 228лв., и 2000лв. за болногледач, или общо 2228лв., а понесените от С. Л. имуществени вреди били 1251.73лв. за медицински консумативи и лекарства и 2000лв. за болногледане, или общо 3251.73лв. От 04.12.17г., денят на изписването на двамата от болничното заведение, се налагало да ползват болногледачи, тъй като и двамата били на легло, не можели да се обслужват самостоятелно и били трудноподвижни. За ползването на тези услуга двамата заплащали по 500лв. месечно всеки един на млад мъж, който живеел в съседство, и полагал денонощни грижи за тях, пазарувал транспортирал ги и т.н.
Неимуществените вреди на двамата произтичали от бездействието на ответника О. Д. и неговите подчинени, ангажирани с поддръжката на общинската собственост, в частност пътища, пътни съоръжения и техните принадлежности, тротоари, тяхното изграждане и поддържане в състояние, позволяващо безопасното им ползване, чл.11 ЗОбС, конкретно пътните съоръжения на ул. Драгиева чешма, с. Ч., О. Д., както и неизпълнение на конкретните задължения по чл.3 и чл.8 ЗОбС, чл.30, ал.4 и чл.31 от Закона за пътищата и чл.3, ал.2 ЗДвП.
Молят съда да осъди ответника О. Д., да им заплати : на В. Л., обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, 70 000лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 24.11.17г. до 10.07.18г. в размер на 2839лв., а също законната лихва върху сумата от 70 000лв., от 10.07.18г. до окончателното им плащане, както и обезщетение за имуществени вреди от 2228лв. за превоз до болница, лекарства и за възнаграждение на болногледач, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва от 10.07.18г. до окончателното им плащане; на С. Л., обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, от 150 000лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 24.11.17г. до 10.07.18г. в размер на 6083лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 10.07.18г. до окончателното им плащане, както и обезщетение за имуществени вреди от 3251.73лв. за медицински консумативи, лекарства и възнаграждение на болногледач, както и законната лихва върху тази сума от 10.07.18г. до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, О. Д., представляван от кмета Е. Радев. Исковете се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че исковата молба била нередовна, като се посочват следните нередовности : посочвало се, че искът е насочен не само срещу О. Д., но и спрямо нейните подчинени, които не били изпълнили законовите си задължения, цитирани подробно, за осигуряване на безопасното ползване на инфраструктурните съоръжения, в резултат на което бездействие настъпили уврежданията на ищците. Тъй като не било ясно кой е надлежният ответник, поради неконкретизирането на тези подчинени и какво е тяхното бездействие, ответникът счита, че е налице нередовност на исковата молба. Посочва се също, че не било ясно от кое точно неизпълнение на нормативни изисквания произтичали вредите, тъй като общото цитиране на нормативни текстове не изпълнявало изискването да се посочи кое точно бездействие е довело до настъпилите увреждания.
Възразява се още, че бил неясен петитумът на исковата молба, тъй като не били въведени фактически твърдения относно това какъв бил периодът на използваните лекарства и услугата болногледане, липсвали фактически твърдения в какво се изразявали в какво се изразявали денонощните грижи за ищците. Липсата им препятствала правото на защита на ответника, още повече че не били посочени доказателства за тези твърдения.
Твърди се, че неправилно ищците били освободени от внасянето на държавна такса и разноски по делото, след като в същото време представяли доказателство за внесен адвокатски хонорар от 11 000лв. Оспорва се твърдението, че тези средства били внесени в действителност, както и че били получени чрез частни заеми от ищците. Поддържа, че след като имали възможност да заплатят адвокатски хонорар, не била налице изискуемата от закона липса на средства за заплащане на такси и разноски, по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК. Затова, дори да се приемело, че хонорарът е внесен, не следвало да се дава предимство на заплащането на адвокатски хонорар, а следвало да се отмени определението за освобождаване на ищците от такси и разноски и следвало същите да се задължат да внесат следващата се държавна такса, поради което исковата молба като нередовна следвало да се остави без движение до заплащането им.
Ответникът е депозирал и възражения по същество. Оспорват се конкретни фактически твърдения : I.1. относно механизма на произшествието - оспорва се твърдението, че В. Л. леко се бил подпрял на парапета, което не било възможно да доведе до прекършването му; 2. оспорва се твърдението, че след изписването от болницата на 04.12.17г. В.Л. бил с предписание за строг постелен режим; 3. оспорва се твърдението, че В.Л. бил обслужван денонощно от болногледач; 4. оспорва се необходимостта от денонощно обслужване на същия, с оглед състоянието му след изписването и дадените медицински предписания. 5. оспорва се и необходимостта от денонощно обслужване на В.Л. до предявяване на иска; 6. по същите съображения се оспорва и необходимостта от денонощно обслужване на другия ищец С.Л., по изложените по-горе съображения. Липсвала каквато и да е конкретика за грижите, кога били извършени и т.н., а представените разписки, които също се оспорват, били идентични и съставени за нуждите на процеса; 7. оспорва се твърдението, че захарният диабет, от който страдал С.Л. изключително затруднявал лечението му, както и че поради това същият трудно понасял натоварванията, операциите и лекарствените средства. Нямало и причинна връзка между диабета и твърдените последици от уврежданията в исковата молба; 8. оспорва се твърдението, че двамата ищци имали нужда от болногледач, както и твърдението, че ползвали такъв и заплащали ежемесечно суми за това; 9. оспорва се твърдението, че представените фактури доказвали закупуване на лекарствени средства за лечение конкретно на последиците от процесните травми; 10. исковете се оспорват и по размер като прекалено завишени, както в частта за имуществените, така и за неимуществените вреди, а оттам завишени били и акцесорните искове; 11. оспорва се, това че претендираният адвокатски хонорар бил платен реално, че за заплащането му ищците взели частни заеми, прави се възражение и за прекомерността му.
След оставяне на исковата молба без движение, с молба-уточнение от 18.01.19г. /л.106-108/, ищците са уточнили следното: ищецът В. Л. започнал да търпи болки и страдания от деня на злополуката, след което лежал 11 дни в болнично заведение, през които и претърпял първа операция, с репозиция на фрактурираните прешлени; при приемането му били установени счупване на две ребра и закрито счупване на гръбначен прешлен, с изрично предписание за спазване на постелен режим, поради силно ограничена възможност за движение. След стационарното лечение му били предписани 40+30 дни домашно лечение, със спазване на постелен режим, поради незавършен оздравителен процес. Било му издадено медицинско удостоверение за трайно затрудняване на движението на крайника и счупването на двата прешлена, за срок по-дълъг от 30 дни. От болничните листове, издадени впоследствие, се установявало, че болничният му отпуск бил удължаван многократно до 04.04.18г. Претърпените болки и страдания били с изключително висок интензитет по време на болничния престой и последвалите 30 дни от домашното лечение, поради множеството счупвания и явната невъзможност изобщо за извършване на движения. В следващите 90 дни от лечението болките били с по-нисък интензитет, но въпреки това състоянието му не позволявало самостоятелно да се обслужва, да ходи, да се къпе и дори да ползва тоалетна самостоятелно.
На 07.12.18г. постъпил в неврологично отделение в болницата в гр. С. с диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шиен дял с радикулопатия, вследствие на процесната травма, като бил изписан с препоръка за домашно лечение.
Ищецът С. Л. също започнал да търпи болки и страдания считано от датата на злополуката, като първият му престой в болнично заведение продължил 11 дни, където била оперирана лявата му глезенна става с поставяне на метална остеосинтеза.
Постъпил за втори път в болница за срок от 10 дни, през които била извършена нова оперативна намеса, поради влошаване на състоянието на травмата му след първата операция. Издадени му били болнични листове за продължаване на домашното лечение до 18.05.18г.. на 14.05.18г. бил приет за трети път в болнично заведение за трета поред оперативна интервенция, изпратен на ТЕЛК. С протокол на медицинска комисия с установено прогресиращо увреждане на костно-мускулната маса и за отстраняване на фиброзно променените тъкани на 20.08.18г. постъпил за четвърти път в болница, с видима деформация и оток в оперативната област, с данни за остеомиелит. Установени били увреждания на мускулната и костната маса, отстранени били фиброзно променени тъкани. Преди постъпването си в Еврохоспитал, потърсил помощ в болница в София, където препоръчали ампутация на крайника, поради което потърсил и второ мнение в Пловдив, което било показателно за безизходицата, в която се намирал. На 01.10.18г. постъпил отново в УМБАЛ Еврохоспитал за пета поредна операция на ставата, поради прогресираща некроза на тъканите. Било очевидно, че през кратки периоди от време С.Л. бил подлаган на множество операции и през цялото време търпял изключително силни болки, чиято продължителност била не по-малка от 10 месеца. През целия период на лечението си ищецът бил обездвижен и напълно безпомощен в ежедневието си без чужда помощ, което довело до цялостно влошаване на начина му на живот, бита му и взаимоотношенията му. Със съдебно медицинско удостоверение било установено трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, както и трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни.
Исковете са по чл. 49 във вр. с чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищците е да установят механизма на увреждането, неизпълнените задължения на ответника, понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, причинната им връзка с деянието. Не са спорни понесените увреждания, спорен е механизмът на настъпването им, наличието на съпричиняване и извършеното лечение и грижи за ищците, размера на обезщетенията.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са свързани с увреждането на двамата ищци, В. и С. Л., от с. Ч., О. Д., които на 24.11.17г. претърпели инцидент, свързан със счупване на парапет над подпорна стена на ул. Драгиева чешма в същото село, както и с понесените от двамата увреждания, посочени в исковата молба.
Спорни са продължителността и интензитетът на болките и страданията на всеки от ищците, необходимият период за възстановяването им, изразходваните средства за лекарства и гледане от болногледач, размерът на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. В хода на процеса не се поддържат възраженията за механизма на злополуката и съпричиняването, но предвид поддържането им в отговора на исковата молба, съдът дължи произнасяне по тях.
С две съдебно-медицински удостоверения от 24.11.17г. от съдебен лекар Т.Добрев при МБАЛ Д-р Братан Шукеров – С., за В.Л. /л.11-15/ и С.Л. /л.23-31/, по анамнеза, снета от пациентите била установена причина за посочените в удостоверенията увреждания, причинена от счупване на неукрепена ограда, височинна травма след падане от около 3 метра. Безспорно е между страните, че падането било причинено от счупването на предпазен парапет, изпълнен на улица над подпорна стена в с. Ч.. В този смисъл са и показанията на всички разпитани свидетели Д. Л., В. Л., А.З. и Е.К, които макар да не са очевидци на произшествието, живеят в с. Ч. /последният е и кмет на делото/, познават както улицата Д чешма, така и счупения при падането на ищците парапет. Възраженията относно механизма на уврежданията и съпричиняването, не са доказани от ответника.
Безспорни са и понесените в следствие на падането увреждания от ищците, които според съдебно-медицинските удостоверения били, за В. Л. – счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени, счупване на седмо и осмо ребро вдясно, а за С. Л. – трималеоларно счупване на лявата подбедрица в областта на глезенната става и счупване на дванадесети гръден прешлен.
По отношение на интензивността и продължителността на болките и страданията, възстановителните периоди и лечението, е била изслушана съдебно-медицинска експертиза от лекар-травматолог д-р Киричев, както и показанията на свидетелите Д. Л. и В. Л..
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, за В. Л. от медицинската документация се установявало, че е претърпял злополука на 24.11.17г., около 21.25ч. В резултат на това бил приет и лекуван на 25.11.17г. в ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ Братан Шукеров -С., с диагноза счупване на единадесети и дванадесети гръден прешлен и счупване на седмо и осмо ребро в дясна гръдна половина. Имал придружаващо заболяване захарен диабет, лечението било проведено по консервативен начин чрез имобилизация на травмата на гръбначен стълб с ортеза /корсет/. За период от около 40 дни е било необходимо да спазва постелен режим и провежда съответна рехабилитация в леглото. В острия период на страданието, касаещ около 10-15дни, ищецът В. Л. имал различни по интензитет болки, които след това би трябвало да намалеят и към 45-50ден да отзвучат. След този период носенето на корсет било уместно да продължи за срок от една година. Издадени били болнични листове за временна неработоспособност за провеждане на болнично и домашно амбулаторно лечение за срок от 210 дни, с цел рехабилитация и възстановяване, като през този период е изпитвал и неудобство от носенето на корсета при изправен стоеж и ходене.
Според заключението, С.Л., видно от медицинската документация, е претърпял трималеоларно счупване на лява глезенна става и счупване на дванадесети гръден прешлен. Претърпял е оперативна стабилизация на счупването на лявата глезенна става, с плака и винтове. Поради настъпило усложнение /инфекция/ е претърпял втора операция, с отстраняване на некрозирали тъкани. След около 5 месеца от първата операция, поради появили се болки, оток и гнойна секреция в глезенната става е претърпял трета операция, като са били отстранени меки тъкани и свободни костни фрагменти от костите. Осем месеца след травмата, на 24.11.17г. е претърпял четвърта операция за отстраняване на засегнати от хроинфицираната инфекция на костите /остеомиелит/ в лявата глезенна става, като са били отстранени засегнати от процеса меки тъкани и кости. След месец от четвъртата оперативна интервенция, поради оток, повишена температура, болки и ограничени движения в лявата глезенна става, /за пети път/ са били отстранени оперативно патологично променените тъкани.
Според заключението, през времето на четирикратните /а всъщност петкратни/ оперативни интервенции, ищецът е имал силни следоперативни болки за срок от по 10 дни след всяка операция, след което болките продължавали с различна сила и интензитет в процеса на възстановяване. Заради наличното счупване в лява глезенна става и настъпилите усложнения, ищецът бил временно нетрудоспособен за срок от 180 дни /6месеца/, с цел лечение, рехабилитация и възстановяване. Ограничените движения с левия крак щели да продължат за продължителен период от време, като бил възможен остатъчен дефицит в обема на движения на ставата, поради хронифициране на инфекциозния процес. Поради счупването на дванадесети гръден прешлен е било необходимо провеждане на рехабилитация в леглото за период около 40 дни, след което е било уместно вертикализиране и придвижване с помощни средства и корсет.
По отношение на претърпените болки и страдания от В.Л. и С.Л., са били изслушани свидетелските показания на Д.Л. /брат на ищеца В.Л./ и В.Л. /племенник на В.Л. и първи братовчед на С.Л./. Според съвпадащите им показания, възстановяването на В. продължило няколко месеца /7-8 според В.Л., след което започнал да се изправя/, а С. след 3-4 месеца, плащали му 500лв. за двамата, за помощ при измиване, тоалет, преместване, превоз за превръзки, по 2-3 часа на ден, в продължение на 7-8 месеца. Тези показания са достоверни, тъй като съвпадат със заключението на съдебно-медицинската експертиза и медицинската документация /епикризи и болнични листове/. Съдът счита показанията на другите двама свидетели А.З. и Е.У. които са служители в общинската администрация, относно това, че виждали ищците 2-3 месеца след злополуката да се движат самостоятелно и да излизат, за недостоверни, предвид възможната им заинтересованост и пристрастност, и очевидното им несъвпадение със заключението на експертизата и медицинската документация.
Относно съставените частни документи, за платени суми за гледане на В. Л., съдът ги приема за достоверни относно платени суми по 250лв. месечно на всеки ищец, доколкото в съдебно заседание свидетелят потвърждава, че получавал общо 500лв. за гледане на двамата ищци, а разписките са подписани от него, според съдебно- графологичната експертиза. Писмените доказателства за закупувани лекарства и медицински консумативи и интервенции не са оспорени, имат връзка с проведеното лечение, затова съдът приема, че те удостоверяват платени разходи за това.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Исковете по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 83 ЗЗД по отношение на двамата ищци са частично основателни и следва да се уважат частично. Налице е непозволено увреждане претърпяно от тях, вследствие на бездействието на ответника, свързано с поддръжката на общинската инфраструктура, което е противоправно и в причинна връзка с посочените увреждания. Възраженията за съпричиняване са неоснователни и недоказани, падането им е следствие от счупения предпазен парапет над подпорна стена, който ответникът е следвало да поддържа в изправност, така че да осигурява безопасното преминаване.
Ищецът В. Л. е търпял интензивни болки и страдания в продължение на около две седмици непосредствено след инцидента, след което в продължение на около 6 месеца е бил временно нетрудоспособен, болките постепенно са отшумявали, но се е налагало да носи корсет, да се изправя, придвижва и обслужва с чужда помощ. Затова обезщетение от 15 000лв. за понесените болки и страдания е в съответствие с началата на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. За разликата над тази сума до предявения иск от 70 000лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Основателни са и исковете за имуществени вреди за закупуване на корсет от 240лв. /л.50/ и лекарства от 114,66лв. /л.51/, както и превоз до болницата /л.52/ от 167,40лв., в рамките на предявения иск от 282лв., както и заплащане на услуги от болногледач от 1 000лв., като за разликата над 1000лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Основателен е и искът за законната лихва върху сумата от 15 000лв. от 24.11.17г. до 11.07.18г., денят, следващ този на предяването на иска, в размер на 958,33лв., като за разликата от уважения иск до предявения от 2 839лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се уважи и искът за законната лихва върху сумата от 15 000лв. от 11.07.18г. до окончателното им изплащане.
По отношение на С. Л., с оглед на последвалото влошаване на състоянието на левия му глезен и претърпените 5 операции след инцидента, което е било съпроводено със значителни болки и страдания за около 10 дни след всяка операция, и намаляващи болки в продължение на 7-8месеца след инцидента, както и за обезщетяване на болките и страданията от счупването на гръдния прешлен след около 40 дни, съдът приема, че с оглед началата на справедливостта обезщетение от 40 000лв. е достатъчно, за да репарира понесените от последния болки и страдания. В останалата част над уважения иск до предявения от 150 000лв. искът е неоснователен, и следва да се отхвърли. Основателен е искът за обезщетение за забава върху присъдения размер на обезщетението от 40 000лв. от 24.11.17г. до 11.07.18г., в размер на 2 555,55лв., като за разликата над тази сума до предявения иск от 6 083лв., искът следва да се отхвърли.
Основателен е и искът за законната лихва върху сумата от 40 000лв. от 11.07.18г. до окончателното им плащане.
Следва да се уважи и искът за имуществени вреди от 1 001,73лв., според представените оправдателни документи /л.47-49/, като за разликата до 1 251,73лв. искът следва да се отхвърли, както и да се уважи искът за 1000лв. за заплащане на услуги от болногледач, като за разликата до 2 000лв. искът следва да се отхвърли.
Следва да се присъдят и законните лихви от обезщетенията за имуществени вреди от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Следва ответникът да заплати направените от ищците разноски по съразмерност, съобразно с уважената част от исковете и след намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност от 11 000лв. на 9 996,01лв., в размер на 2 738,96лв.
Следва ищците да заплатят направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 5 405,07лв.
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да заплати разноските по делото от 9 021,34лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на вещо лице в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-С.. Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. Д., със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. Първи май № 3, представлявана от кмета Елин Радев, да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 86 ЗЗД, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждане на 24.11.17г. в с.Ч., както следва : на В. Д. Л., ЕГН *, съдебен адрес гр. София, ул. Алабин 33, кантора 322, адв. Александър Мишев, обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания от счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени, счупване на седмо и осмо ребро вдясно, множество охлузвания и кръвонасядания от 15 000лв., законната лихва върху тази сума от 24.11.17г. до 11.07.18г. от 958,33лв., както и законната лихва върху 15 000лв. от 11.07.18г. до окончателното им плащане и имуществени вреди от 282 лв. за лекарства и превоз до болницата, както и 1000лв. за заплащане на болногледач, както и законните лихви върху сумите от 282лв. и 1000лв., от 11.07.18г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000лв. до 70 000лв. за неимуществени вреди, и за разликата над уважения иск от 1 000лв. до предявения от 2000лв. за заплащане на болногледач, като неоснователни; на С. В. Л., ЕГН *, съдебен адрес гр. София 1000, ул. Алабин 33, кантора 322, адв. Александър Мишев, обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от тримаеларно счупване на лява глезенна става, счупване на дванадесети гръден прешлен и кръвонасядания по цялото тяло, от 40 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.11.17г. до 11.07.18г. от 2 555,55лв., както и законната лихва върху 40 000лв. от 24.11.17г. до окончателното им плащане, както и имуществени вреди за медицински консумативи и лекарства от 1 001,73лв. и 1 000лв. за заплащане на болногледач, както и законната лихва върху сумите от 1 000,73лв. и 1 000лв. от 11.07.18г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40 000лв. до 150 000лв. за неимуществените вреди, за разликата над 1 001,73лв. до 1 251,73лв. за имуществените вреди за медицински консумативи и лекарства, и над 1 000лв. до 2 000лв. за заплащане на услуга на болногледач, като неоснователни.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на В. и С. Л. разноски по делото, ръзаммерно на уважената част от иска от 2 738,96лв.
ОСЪЖДА В. и С. Л. за заплатят на О. Д. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска от 5 405,07лв.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С. разноски по делото от 9 021,34лв. държавна такса и 300лв. възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :