И да се произнесе , взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от ГПК.
С решение № 148 от 03.10.2018 година, постановено по Г.д. дело №399 съгласно описа на З.районен съд за 2011г. С. А. Б. и А. Д. Б. са осъдени да заплатят на З. А. Б. и З. А. Б. сумата 1068.75 лева, представляващи 1/8 ид.ч. от претенцията по сметките, за основен ремонт на покрива през 2014 г., за нова дограма на допуснатата до делба жилищна сграда през 2015 г. и за измазване на дворната ограда с циментов разтвор и отливка шапки на колоните и водобрани на оградната стена на оградата ограждаща дворното място.
Със същото решение е отхвърлена претенцията по сметки за сумата над 1068.75 лева до 9690.00 лв., като неоснователна, както и е отхвърлена претенцията по сметки предявена от С. А. Б. и А. Д. Б. срещу З. А. Б. и З. А. Б. за сумата 2400.00 лв. за периода 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г., представляваща обезщетение за невъзможността С. и А. Б.да ползват процесния имот, като неоснователна и недоказана.
Със същото решение са осъдени С. А. Б. и А. Д. Б. да заплатят на З. А. Б. и З. А. Б. сумата 37.50 лв. – А.хонорар, съобразно уважената част от претенцията по сметки.
Недоволни от така постановеното решение са останали С. Б. и А. Б.. С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд в частта,с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на З. и З. Б. сумата 1068.75лева, представляващи 1/8 ид.ч. от претенцията по сметките, за основен ремонт на покрива през 2014 г., за нова дограма на допуснатата до делба жилищна сграда през 2015 г. и за измазване на дворната ограда с циментов разтвор и отливка шапки на колоните и водобрани на оградната стена на оградата ограждаща дворното място,както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки предявена от А. Б. и А. Д. Б. срещу З. А. Б. З. А. Б., за сумата 2400.00 лв. за периода 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г., обезщетение за невъзможността С. и А. Б. да ползват процесния имот, като неоснователна и недоказана.. Излагат се пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт,поради неговата материална незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила. Относно оплакването касателно уваженият иск за заплащане на сумата от 1068.75 лева, представляващи 1/8 ид.ч. от претенцията по сметките се поддържа, че решението в тази част е недопустимо и алтернативно - неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Направено е искане окръжният съд да го обезсили,като ако не намери основание за това - да го отмени като неправилно. Поддържа също, че с решение №66/19.03.2018г. по настоящото дело съдът постановява изнасянето на публична продан на имота - предмет на делбеното производство и доколкото с това решение, съдът не се е произнесъл по заявената претенция по сметки и извън едномесечният срок по чл.250,ал. 1 от ГПК е поискано допълване на решение №66/19.03.2018г., с което се обосновава процесуална недопустимост на атакуваното решение. Развива се и оплакване,че решението в осъдителната му част е и неправилно.
Относно отхвърляне иска за присъждане на обезщетение за невъзможността жалбоподателите да ползват процесният имот се прави оплакване,че определеното с решението за допускане на делбата обезщетение е в производство по чл.344,ал.2 ГПК и определението ползва страните до окончателното извършване на делбата, като определя само временно какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. Решението по привременните мерки може да преуреди отношенията , но вече с решение ползващо се със сила на пресъдено нещо. За разлика от претенциите по сметки, предявявани по реда на чл. 346 ГПК, които имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, които могат да се предявят в преклузивният срок до първото съдебно заседание след допускането на делбата, определението по чл344,ал.2 от ГПК има само временен характер. Моли окръжният съд да отмени решението в посочената му част и с ново решение по съществото на спор да осъди З. и З. Б. да заплатят обезщетението, съгласно заявеното в приетата от съда за разглеждане претенция по сметки.
В съдебно заседание от жалбоподателите С. Б. и А. Б. редовно и своевременно призовани, лично се явява С. Б. и пълномощника за двамата жалбоподатели А.Р., която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.
От въззиваемите З. Б. и З. Б. редовно и своевременно, призовани лично се явява З. Б. и Ч. пълномощника им А.Л.С. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, поддържано и в писмения отговор.
Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – депозирана в съответствие с на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В тази връзка не споделя оплакването релевирано с въззивната жалба за процесуална недопустимост на решението в уважената част за претенциите по сметки, доколкото се поддържа, че съдът с атакуваното решение се е произнесъл по несвоевременно подадена молба(извън срока по чл.250 от ГПК) на З. и З. Б.за допълване решението по заявената от тях претенция по сметки.
Окръжният съд констатира, че З.районен съд с решение №56 от 19.03.2018година е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, като в мотивите си е посочил,че по претенциите по сметки между страните ще се произнесе с допълнително решение, по съображения,че не може предварително да определи цената на изнесения имот на публичната продан, която според решаващия състав е ирелевантна относно претенцията по сметки. Макар в случая районен съд отлагайки във времето постановяване атакуваното съдебно решение до извършване публичната продан е процедирал незаконосъобразно, изводът е, че не се касае за производство за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата, а е постановено самостоятелно решение по чл.346 от ГПК, от който момент тече и срока за обжалване с обща жалба на постановените по реда на чл.346348,349 и чл.350 от ГПК съдебни решения, така както повелява разпоредбата на чл.351 от ГПК.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че решението в частта относно претенцията по сметки по чл.346 на З. и З. Б.,като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът установи следното:
В първото по делото заседание проведено на 05.07.2017година, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищецът с молба вх.№1620 от 04.07.2017година(стр.345 от първоинстанционното дело) е предявил искания за извършени в съсобствения имот подобрения, касателно частичен ремонт на покрива през 2005-2006година-80лева(60лв.труд и 80лева материали),основен ремонт на покрива през 2014година-4300лева-1500 лева за труд и 2 800лева за материали и за нова дограма на къщата през 2015година - 4000лева труд и материали, както и за сумата 250лева - измазване на дворната ограда с циментов разтвор, отливка на шапки на колоните и отливка на водобрани на оградната страна, от които за труд се претендира сумата 160лева и 90лева за материали, или общо претенцията е за сумата 9 690 лева.
Въззивният съд констатира,че в съдебното заседание проведено на 16.10.2017година няма диспозитив относно приемане така заявените претенции,макар да е посочено че са ясно формулирани,постъпили в срок и следва да бъдат допуснати(стр379 от делото).Този пропуск на съда не се отразява на законосъобразността на решението, тъй като съдът е разгледал с атакуваното решение направените искания от съделителите, което обосновава извод и за тяхното приемане.С молба от 11.09.2018година(стр.364 от делото) С. Б. и А. Б. са оспорили претенциите по сметки в т.1 за заплащане частичен ремонт на покрива ,извършен през 2005-2006година за сумата 140 лева,като са релевирали възражение за погасяване по давност и са оспорили претенциите за заплащане основен ремонт на покрива през 2014 година,за нова дограма в размер на 4000 лева и измазване на дворна ограда в размер на 250 лева,като считат, че това не са подобрения, а необходими разноски за поддържане имота,които ищците са направили,тъй като само и единствено те са ползвали имота, както и се твърди,че извършените ремонти не са подобрения направени със знанието и без противопоставяне на С. и А. Б., като се позовават на сигнал от С. Б. №ЖЗГ-98 от 28.08.2014 година, с който е сезиран РУП Г.З.(стр.367).
Със същата молба е заявена претенция по сметки от С. и А. Б. за сума в размер на 2400лева,представляващи обезщетение за ползването на допусната до съдебна делба сграда,от което ползване С. Б. и А. Б. е лишен за времето от 01.06.2012година до 01.06.2017година или по 480лева годишно.
По делото е установено, а това е видно от приложеното на стр.346 молба, входирана с №94-00-2866 от 29.08.2014година З. Б. е поискал от кмета на Г.З. да бъде назначена комисия за оглед на процесния западен близнак, с твърдения,че половината от къщата се нуждае от спешен ремонт на покрива.
Въззивният съд констатира при направената служебна проверка, че в протокола на проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2017година няма диспозитив относно приемане така заявените претенции, макар да е посочено в мотивите, че са ясно формулирани, постъпили в срок и следва да бъдат допуснати(стр379 от делото). Този пропуск на съда не се отразява на законосъобразността на решението, тъй като с атакуваното решение направените искания от съделителите са разгледани, което обосновава извод и за тяхното приемане).
При така установеното, съдът приема,че се касае за претенции за заплащане на сумата от 9 690 лева, стойността на разходи за труд и материали, произтекли от ремонт, извършен в процесния имот през 2014 и 2015г. По отношение на така заявената претенция следва да бъде отбелязано следното:
Във връзка с предявените искания е било необходимо да се разграничат, кои от претенциите представляват необходими разноски и кои подобрения,което не е направено нито в хода на разглеждане на делото,нито с атакуваното решение. Първите са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието би се влошило съществено и Ч. извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.
Възможни са няколко фактически и правни положения, при които един съсобственик извършва подобрения в общата вещ. Така например, той може да не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее имота само за себе си. Но затова, той трябва да промени титула на владението си от владение за себе си и за сметка на останали съсобственици във владение само за себе си. Това свое намерение обаче той следва да манифестира спрямо другите съсобственици, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. Всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Ако е налице промяна, налице е превръщането в обикновено (недобросъвестно) владение и тогава той в това си качество има право да иска ликвидация на облигационните отношения, породени от извършените подобрения по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Доколкото може да се установи, че той е установил владение върху целия имот за себе си, отстранявайки другите, това е обикновено недобросъвестно владение, защото то не е основано на правно основание по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗС прехвърлителна, едностранна или двустранна сделка, административен акт с вещноправни последици, решение по конститутивен иск.
В останалите случаи, а това е разяснено в раздел I, ал. 6 на ППВС 6/74 г., когато извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл. 30, ал. 2 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, а ако липсва съгласието на останалите по правилата на водене на чужда работа без пълномощно чл. 60 и сл. ЗЗД, както и останалите съсобственици не са се противопоставяли по правилата на чл. 59 ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването.
Така например, ако претендиращият съделител-молител е сменил покрива и дограмата на цялата къща (а такова искане има) с други и макар да е изразходвал средства за това, ако не е имало нужда от тази промяна и стойността на имота е останала неизменна, той няма право да търси съответна част от другите собственици или съвладелци, нито като необходими разноски, нито като подобрения.
Съобразно даденото разрешение с Решение №532/17.04.1994година по Г.д.№382/1994година по описа на ВС на РБ,Іг.о необходимите разноски и подобренията са различни фактически състави. При необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. При подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако вещта се владее на правно основание или по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства при обикновено владение.
По въпросите как следва да се остойностяват от съда претендираните необходими и полезни разноски - по фактурни стойности или по средни пазарни цени,както и за кои от претендираните и доказани строително- монтажни работи на ищците следва да се присъдят действително направените разходи, и за кои - разходи по средни пазарни цени съществува практика на ВКС,обективирана решение № 191 от 29.10.2014 г. по Г. д. № 2299/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 198 от 26.04.2012 г. по Г. д. № 764/2011 г. на ВКС, I г. о. Изразеното в първото решение становище, според което разходите се присъждат не по фактурираната им стойност, а по средни пазарни цени, касае извършените в имота подобрения (полезни разноски). С второто решение е прието, че необходимите разноски се заплащат в размер на действително изразходваните средства.
В конкретния случай З. и З. Б. сочат,че претендират направените в имота подобрения по пера,без да е направена съответната конкретизация, а в молбата на С. и А. Б.(стр364) се възразява, че ремонтите не са подобрения. Районният също не е прецезирал кои искания съставляват необходими разноски и кои подобрения в съсобствения имот, които вземания по естеството си са различни едни от други и произхождат от различни фактически състави. От друга страна според показанията на свидетелката Е. У., сестра на З. и С. Б.,които въззивният съд кредитира като обективни,безпристрастни и съответстващи на писмените се установява, че дограмата на процесния жилищен имот(западен близнак) е сменена от З.,тъй като била изгнила и е било наложителна смяна,с оглед запазване имота.
По същия начин от показанията на свидетелите Х. и Д. се установява необходимост от ремонт на покрива (обстоятелство установено и от входирана с №94-00-2866 от 29.08.2014година молба от З. Б., с която е поискал от кмета на Г.З. да бъде назначена комисия за оглед на процесната къща,с твърдения,че половината от къщата се нуждае от спешен ремонт на покрива).
Въпросът дали разходите, направени за ремонт на покрива, за подмяна на дограмата с ПВЦ дограма и претенцията за измазване дворната ограда представляват разноски, необходими за запазване на съсобствената вещ е фактически и разрешаването му зависи от конкретно установените по делото обстоятелства.
В случая районен съд не се е съобразил практиката на ВКС и не е изложил съображения,но настоящият състав се позовава на събраните по делото гласни и писмени доказателства, според които покривът на сградата и дограмата са били в изключително лошо състояние,поради които съдът квалифицира тези разходи като необходими и неотложни, за запазване на вещта и приема, че за тях следва да се присъдят действително направените разходи, а не стойността им по пазарни цени.
Следователно с оглед изложеното,в случая е без значение дали има знание, съгласие или противопоставяне от страна на другия съсобственик, съответно последният ще дължи всички съответни на неговата идеална част необходими разноски.
За пълнота и във връзка направеното оплакване следва да се отбележи,че ответникът действително е изразил изрично несъгласие единствено за цялостната подмяна покрива, което е станало достояние на другия съсобственик З. Б., видно от приложеното на стр.392 от първоинстанциононто дело обяснение, по повод сигнал на С. Б. вх.№ЖГЗ-9828.08.2014 година на С. Б. до началника на РПУ З.(стр.391).
Или предвид изложеното и след като в случая съдът приема като необходими разноски за запазване на вещта,свързаните с подмяната на дограмата с ПВЦ дограма, както и тези относно цялостната подмяна на покрива, следва да обсъди кои от твърдените разходи са доказани, съответно кои от разноските са били необходими и кои - полезни.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства(фактура на стр.374),включително и заключение на вещото лице по назначената и изслушана пред районен съд съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото , налагат извода, че ремонт действително е бил извършен. Тези доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимно се допълват и не се опровергават от ангажирани от ответника такива, поради което съдът ги кредитира. В този смисъл съдът приема, че претендираните от ищеца З. Б. разноски са установени по своето основание. По отношение на размера, в който претенцията по сметки следва да бъде уважена, съдът изхожда от представените писмени такива и заключението на вещото лице, видно от които е, че стойността на направените разходи за труд и материали възлиза на сумата 8300 лева.
По отношение претенцията за измазване дворната ограда с циментов разтвор,отливка шапка на колоните и водобрани на оградната стена районен съд счита,че претенцията е основателна,тъй като е свързана със запазване дворното място допуснато до делба.
Настоящият състав не се съгласавя с извода на районен съд и счита, че се касае за полезни разноски за запазване вещта. Макар да се твърди от С. и А. Б.,че има противопоставяне за извършеното измазване на дворната ограда и отливка шапка на колоните и водобраните, липсват доказателства в тази насока, още повече, предвид местоположението на жилищната сграда,в съседство с тази на С. Б., последният е узнал за извършеното подобрение и няма доказателства да се е противопоставил, поради което е приложима разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС. Съгласно цитираната разпоредба и когато подобренията са извършени със знанието на съсобственика, това означава, че се дължи стойността на извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си (в този смисъл Р. № 615/2002 г. на ВКС, I г. о.).
При така посоченното и при съобразяване изложените от настоящият състав мотиви, като краен резлутат решението на районен съд, в частта с която е уважена претенцията по сметки и е присъдена сума 1068.75 лева за извършените от З. и З. Б. необходими разноски за запазване съсобствената вещ е законосъобразно определена и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По жалбата на С. и А. Б. срещу атакуваното решение,в частта, с която е отхвърлена претенцията на С. и А. Б.за сумата 2 400лева,представляващи обезщетение за неползване допуснатия до съдебна делба имот за периода от 01.06.2012година до 01.06.2017година или по 480лева годишно съдът намира жалбата за частично основателна.
Отказа да присъди посоченото обезщетение районният съд е мотивирал с решение №62 от 11.05.207 година, с което е допуснат до съдебна делба процесния жилищен имот и е постановена привременна мярка по чл.344,ал.2 от ГПК, като са осъдени З. Б. и З. Б. да заплащат на С. Б. и А. Б. ежемесечно по 20(двадесет)лева обезщетение за невъзможността да използват съобразно квотата си имота, считано от влизане на решението по допускане на съдебната делба в сила. Съобщението,че решението по допускане съдебната делба е получено на 17.05.2017година от З. и З. Б., Ч. пълномощника им А.Г., а С. и А. Б.- на 23.05.2017година,Ч. пълномощника им А.Р..
В конкретния случай С. и А. Б.претендират обезщетение за ползване допуснатата до съдебна делба сграда за периода от 01.06.2012година до 01.06.2017година, глобално в размер на сумата 2 400 лева или по 480 лева годишно.
Настоящият състав счита незаконосъобразен направения извод от районен съд за неоснователност на претенцията за обезщетение, обосновавайки отказа си да присъди обезщетение с постановената от районен съд привременна мярка в решението по допускане съдебна делба на процесната сграда №62/11.05.2017 година , на основание чл.344,ал.2 от ГПК, считано от датата на влизане съдебното решение в сила до окончателното приключване производството.
По реда на чл.344 ал.2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.344 ал.2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл.344 ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
В настоящият случай един от съделителите е осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344 ал.2 от ГПК акт в сила.
От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл.346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време (каквато претенция е заявена от ответниците с молба вх.№2178 от 11.09.2017 година преди провеждане открито с.з. на 16.10.2017г. пред ЗРС,т.е своевременно и преди провеждане първото съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба), то е налице самостоятелна претенция по чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.346 ГПК.
Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който Ч. личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.
От доказателствата по делото се установява,че допуснатия до съдебна делба имот е ползван единствено от З. и З. Б., поради което при съобразяване даденото разрешение със задължителното за съдилищата ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК,съгласно което правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, ще следва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.346 от ГПК да бъде отменено в отхвърлителната му част до размер на сумата 1275 лева и постановено в тази част решение по същество на спора, като ще следва да бъдат осъдени З. Б. и З. Б. да заплатят на С. Б. и А. Б. сумата 1275 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,съобразно притежаваните от съделителя права - 1/8 идеална част от претендирания имот и за претендирания период 01.06.2012 година до 01.06.2017година, въз основа заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза(стр.416),която съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото. Ще следва да се присъди законната лихва върху присъденото обезщетение от 11.09.2017година,(от момента на поканата, обективирана в представената молба на стр.365 от делото) до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде определен и размера на държавната такса върху присъденото обезщетение 4% пред районен съд и 2% пред окръжния съд или общо 6% или сумата 76.50лева, който размер следва да заплатят З. и З. Б.в полза на С.окръжен С.
С оглед изхода на процеса, в частта относно потвърждаване атакуваното решение, отговорността за разноски лежи върху жалбоподателите, които следва да понесат своите както са направени и да заплатят на въззиваемите направените такива, които са своевременно поискани,надлежно документирани и е представен списък по чл.80 от ГПК – сумата 150 лева, заплатено възнаграждение на адвокат.
В частта, с която е уважена жалбата ще следва З. и З. Б.да заплатят на С. и А. Б.направените разноски по делото в размер на сумата 79.68 лева.
Мотивиран от гореизложеното, С.окръжен съд в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №148 от 03.10.2018година,постановено по Г.д.№399/2011година по описа на З.районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки предявена от С. А. Б., ЕГН * и А. Д. Б., ЕГН *, с адрес Г. З., У. „. Ф.“ №. срещу З. А. Б., ЕГН * и З. А. Б., ЕГН *, с адрес Г.З., У. „. Ф.“ №. за сумата 1275 .00 лв.(хиляда двеста седемдесет и пет лева),представляваща обезщетение за периода 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. за невъзможността С. и А. Б.да ползват процесния имот, като незаконосъобразно постановено и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. А. Б., ЕГН * и З. А. Б., ЕГН *, с адрес Г.З., У. „. Ф.“ №. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. А. Б., ЕГН * и А. Д. Б., ЕГН *, с адрес Г. З., У. „. Ф.“ №. сумата 1275.00(хиляда двеста седем десет и пет)лева,представляваща обезщетение за периода 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. за невъзможността С. и А. Б. да ползват процесния имот,съобразно правото си на съсобственост - 1/8 идеална част,която сума се дължи ведно със законната лихва считано от 11.09.2017година до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА З. А. Б., ЕГН * и З. А. Б., ЕГН * да заплатят в полза на С.окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на сумата 76.50лева(седемдесет и шест лева,петдесет стотинки).
ОСЪЖДА З. А. Б., ЕГН * и З. А. Б., ЕГН * да заплатят С. А. Б., ЕГН * и А. Д. Б., ЕГН * направените разноски по делото пред окръжният съд в размер на сумата 79.68 лева (седемдесет и девет лева,шестдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН * и А. Д. Б., ЕГН * да заплатят на З. А. Б., ЕГН * и З. А. Б., ЕГН * направените пред въззивния съд разноски в размер на сумата 150 лева (сто и петдесет лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение №148/03.10.2018 година,постановено по Г.д.№399/2011година по описа на районен съд Г.З.,в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно постановено.
Решение №148/03.10.2018 година,постановено по Г.д.№399/2011година по описа на районен съд Г.З.,в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки за сумата над 1068.75лева до 9 690лева не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно ограничението на чл.280,ал.2,пр.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: