и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 5/31.05.2019г. по НОХД № 26/2019г. на Чепеларския районен съд е признат подсъдимия Е. П. К. за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г., около 10.20ч., в к.к.Пампорово, общ.Ч., на кръстовище до Тотопункт и заведение „Данмар“, с посока на движение от хотел „Пампорово“ към самото кръстовище, е управлявал лек автомобил „Мазда 3“, с рег.№ СМ ****АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 1030-К/22.01.2019 г, поради което и на основание чл.343б, ал.1 във вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и „ГЛОБА” в размер на 200лв., която да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Ч..
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок три години.
На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато от изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед за задържане от 23.12.2018г.
На подсъдимия Е. К. е наложено и административно наказание "ЛИШАВАНЕ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от ЕДНА ГОДИНА, на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, като от него е приспаднато времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред със Заповед № 18-0373-000231/27.12.2018 г. на Началника на Р..
На подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Е. К., който я обжалва чрез защитниците си А. С. и А.Н. И., с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания.закона. Развиват се доводи за наличие на съществено процесуално нарушение в протокола за получени и предадени биологични проби, за липса на пряк умисъл у дееца към извършване на деянието, както и за наличието на предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение или да се намали размерът на наложените наказания.
В съдебно заседание подсъдимият К., лично и със защитниците си, поддържа жалбата.
Прокурорът оспорва подадена въззивна жалба и предлага да се потвърди присъдата, като законосъобразна.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за неоснователна.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелите Т. М. и Б. Г. били назначени в наряд по КАТ и ООР в к.к. Пампорово, за времето от 07.00ч. до 19.00ч. на 23.12.2018г. Около 10.20ч. двамата полицаи се намирали на кръстовище до Тотопункт и заведение „Данмар“ в к.к.Пампорово, на територията на община Ч.. Тогава спрели за проверка лек автомобил „Мазда 3“, с рег.№ СМ ****АТ, който се движел в посока от хотел „Пампорово“ към самото кръстовище. Водач на автомобила бил подс. Е. П. К. от Г.. Полицаите изпробвали подс. К. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARBB-0083 за употреба на алкохол, като пробата била положителна – 1,37 промила. Подсъдимият К. не приел показанията на техническото средство и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0911842/23.12.2018г., след което бил придружен от полицаите до ФСМП-Ч., където дал кръвна проба, спазвайки указания в талона срок за това. После бил задържан за 24 часа по ЗМВР със Заповед № 373зз67/23.12.2018г. по описа на Р..
За допуснатото нарушение св. М. съставил против подс. К. акт за установяване на административно нарушение № 0265369/23.12.2018г. по описа на Р..
По време на досъдебното производство е извършена химическа експертиза в С. при „У.-.“-Г.Пловдив, по която вещото лице е дало заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Е. К., се доказва етилов алкохол в количество 1,25 промила в кръвта.“.
Резултатът от тази химическа експертиза е оспорен от подсъдимия и неговия защитник, поради което е извършен повторен химически анализ на взетите от него проби кръв, със следния резултат: „В изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Е. К., се доказа етилов алкохол в количество 1,28 промила в кръвта.“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0373-000231/27.12.2018г., издадена от Началник Р., временно било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на подс. К., считано от 23.12.2018г.
Горната фактическа фактическа обстановка се установява по един категоричен и несъмнен начин от многобройните събрани по делото доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, а именно - показания на разпитаните по делото свидетели Т. М., Х. А., С. Б., Й. Щ., Ж. П., С. Т. и Г. Г., талон за медицинско изследване, заключенията вещото лице по химическите експертизи, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози, заповед за задържане на лице, списък на одобрени технически средства, Заповеди за ППАМ, Протокол за получени биологични проби от ЦСМП /ФСМП, СПО/ чрез ОДМВР – С. до МБАЛ – Пловдив /ВМА-С./ от 23.12.2018г., ведно със стикери, писмо вх. №1484/14.05.2019г., заповед №345з-876/03.10.2017г., дневник за приемане и предаване на биологични проби, дневник за приемане на получените в „ОДЧ” биологични проби, заверени копия от Протоколите за химически експертизи на лицата С. Б. и Е. К., препис от лабораторна книга Учетна форма №. на МЗ.
При така установената фактическа обстановка с деянието си подс.Е. К. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 23.12.2018 г., около 10.20ч., в к.к.Пампорово, общ.Ч., на кръстовище до Тотопункт и заведение „Данмар“, с посока на движение от хотел „Пампорово“ към самото кръстовище, е управлявал лек автомобил „Мазда 3“, с рег.№ СМ ****АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 1030-К/22.01.2019 г.
Свидетелите Т. М. и Б. Г. установяват, че още при извършваната проверка на 23.12.2018г. от автомобила на подсъдимия е лъхнало на миризма на алкохол, като самият той е споделил, че до късно вечерта са били в заведение и е употребил алкохол. Именно по негови данни е записано и в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, че е употребил 2 бири в 5.00ч.
И настоящият състав на въззивната инстанция намира, че са спазени всички изисквания на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като не е налице соченото в жалбата съществено нарушение на тази процедура по изследване на взетите от подсъдимия кръвни проби. Действително по делото се установява единствено грешка при изписване имената на лицето, чиято кръв се дава за изследване в С. при У. Пловдив , като в Протоколът за получени и предадени биологични проби от ЦСМП /ФСМП, СПО/ чрез ОДМВР - С. до МБАЛ - Пловдив /ВМА-С./, в края на документа вместо името на Е. К. е посочено името на С. Б.. Тази грешка обаче е техническа и по никакъв начин не води до подмяна на изследваната кръв, с оглед създалата се практика, описана от св.М., вещото лице В., св.А., св.Щ., св.П., св. Т., св.Б. Г., а именно обозначението да бъде на самите епруветки чрез нарочни стикери /в случая с № А001515/. При изслушване на вещото лице В. се установява, че няма как да е изследвал кръвта на Б., а да е мислил, че прави изследване на подс.К., в каквато насока се правят доводи от защитниците на подсъдимия, тъй като на съда, в който се съхраняват кръвните проби, са написани имената на съответното лице, от което е взета кръвната проба, като има и съответен стикер. Така вещото лице е изследвало кръвните проби, на които са били изписани имената на подс.К. и на които е имало залепен съответния стикер, като няма как да се допусне грешка по отношение на пробите за изследване на различни лица.
Първостепенния съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като е наложил и двете кумулативно предвидени наказания в предвидения минимален размер –„Лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 200лв., поради което те не се явяват несправедливи за него. Представените пред въззивния съд доказателства за семейното състояние на подсъдимия и трудовата му ангажираност не променят по никакъв начин извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да са основание да се определи наказанието с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Правилно са отчетени като лоши характеристични данни на подсъдимия предходните приложения на института на чл.78а НК, като и двете деяния, за които е освободен от наказателна отговорност са за транспортни престъпления, а първото от тях отново за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, където е управлявал МПС с 1.70 промила алкохол в кръвта. Това налага извода, че подсъдимият е лице със завишена обществена опасност и за поправянето и превъзпитанието му към спазването на правилата за движение е необходимо да му бъде наложено и едно по-високо по размер наказание лишаване от правоуправление, а именно - една година.
В диспозитива на присъдата обаче неправилно е посочено, че на подсъдимия се налага административно наказание "Лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от една година, тъй като в случая това наказание се налага, на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, за извършено престъпление, а не за административно нарушение, за каквото би могло да се наложи административно наказание. Както в мотивите, така и в диспозитива на присъдата изрично е посочено правното основание за налагане на това наказание, поради което присъдата следва да се коригира, като се отмени само в частта, в която е посочено, че наложеното на подсъдимия наказание по чл.343г от НК е АДМИНИСТРАТИВНО.
В останалата част присъдата е правилна и законосъобразно постановена, като не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 5/31.05.2019г. по НОХД № 26/2019г. на Чепеларския районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта, в която е посочено, че наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ е АДМИНИСТРАТИВНО.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: