Производството е по реда на чл. 274 А. 1 т. 1 от ГПК.
С Определение № 359/18.12.2017 г. по Г. д. № 425/2017 г. З.районен съд е прекратил производството по делото и е постановил връщане на исковата молба на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. за прогласяване нищожност на Решение № 168/30.12.2013 г. по Г. д. № 77/2011 г. по описа на РС – З. – като процесуално недопусутима.
Това определение се обжалва пред С.окръжен съд от ищците Г. П. Ч. и Р. А. Ч., с оплаквания, че е неправилно, неоснователно и немотивирано.
В частната жалба се излагат твърденията, поради които жалбоподателите смятат, че Решение № 168/30.12.2013 г. по Г. д. № 77/2011 г. на РС – З. е нищожно.
С.окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:
От Г. П. Ч. и Р. А. Ч. е подадена искова молба „против Решение № 168, постановено по Г. д. № 77/2011 г.“. Искането е за прогласяване нищожност на това решение, като в исковата молба се излагат доводи, които могат да се сведат до такива за неправилност на съдебното решение, като се прави позоваване на други съдебни актове, както и на актове на други институции.
С обжалваното определение З. районен съд е приел, че процесното решение е било обжалвано пред ОС – С., който е потвърдил същото, и пред ВКС, който не е допуснал касационна обжалване. Районният съд е приел, че на основанията, сочени в исковата молба, ищците са подали две молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 от ГПК, като с Решение № 143/20.01.2016 г. по Г. д. № 2667/2015 г. на ВКС е оставен без уважение молбата за отмяна на влязло в сила Решение № 168/30.12.2013 г. по Г. д. № 877/2011 г. Районният съд е приел, че се иска прогласяване нищожност на решение, като в същото време се твърдят обстоятелства, които са основание за искане на отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 от ГПК. Районният съд е приел, че в исковата молба се правят твърдения, които са различни от основанията, посочени като такива, водещи до нищожност на съдебно решение, визирани в ТР № 1/10.02.2012 г. на ВКС. Районният съд е приел, че иска е процесуално недопустим, тъй като право на иск е ненадлежно упражнено; дори да се развие процеса, при тези твърдения няма как да се приеме нищожност на решението, след като се твърдят обстоятелства за отмяна.
Настоящата инстанция намира, че в обжалваното определение е допуснато смесване на въпроса за допустимост на иска с този за неговата основателност по същество.
С исковата молба е направено искане за прогласяване нищожност на посоченото съдебно решение. Доколко доводите в исковата молба, сочени от ищците като основание за нищожност, се покриват с възприетите в съдебната практика основания за нищожност, е въпрос по редовност на исковата молба и впоследствие по основателност на иска, а не по неговата допустимост. Обстоятелството, че доводите в исковата молба се препокриват с посочените такива в исканията за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК и че касаят всъщност доводи за неправилност на съдебното решение, не касае въпроса за допустимост на иска.
Използването на страните по делото на инстанционния съдебен контрол, както и реда по чл. 303 от ГПК, не води до недопустимост на иска по чл. 270 А. 2 от ГПК. Въпреки че според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, разпоредбата на чл. 270 А. 2 от ГПК изрично предвижда възможност нищожността на съдебно решение да се предяви по исков ред.
Освен горното, настоящата инстанция счита, че се касае за нередовна искова молба. В исковата молба не е посочен ответник по иска. Освен това, районният съд е следвало да остави исковата молба без движение и с указание за отстраняване на нейните непълноти и неточности относно обстоятелствата, на които се основава иска. Следва ищците да посочат дали твърдят процесното решение за постановено от незаконен състав и конкретно защо, дали твърдят решението за постановено извън правораздавателната функция на съда и конкретно защо, дали твърдят, че решението не е постановено от родово и местно подсъден съд и конкретно защо, дали твърдят, че волеизявленията на съда в процесното решение са неясни и непротиворечиви и конкретно защо, дали твърдят, че атакуваното решение е изготвено в предвидена писмена форма или не е надлежно подписано. Тези процесуални действия на съда са необходими, за да бъде дадена възможност на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба. Още повече, че за нищожността съдът следи служебно.
Предвид гореизложеното, неправилно районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, както и е прекратил производството по делото с мотиви, касаещи спора по същество, поради което обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото върнато на РС – З. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 359/18.12.2017 г. по Г. д. № 425/2017 г. на З. районен съд.
ВРЪЩА делото на З.районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.