Производството е по чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на О. Ч., представлявана от кмета С. Ч., заявена чрез юрисконсулт В. П., против постановление от 09.05.2019 г. по изп. дело № *0056, по описа на ЧСИ-Здравка Тонева, с което частично е уважено искането на жалбоподателя, направено в качеството му на длъжник в изпълнителния процес - за намаляване на определените в поканата за доброволно изпълнение в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като разноските са намалени от сумата 1250 лева на сумата от 826,48 лева.
В жалбата са наведени възражения и са развити подробни съображения, че обжалваното постановление в частта за разноските е частично незаконосъобразно, тъй като неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че в полза на взискателя следва да се присъдят разноски на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева - за образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че разноските за образуване на изпълнителния процес се обхващат от разноските по водене на изпълнителното дело, а именно тези по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което глобалният размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален, като от него се приспаднат разноските по образуване на изпълнителното дело и се определи по-нисък размер на разноските.
Взискателят - „Ю.“ О., представляван от адв. В., подава отговор в срок, с който възразява по основателността на жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение, с довод, че разноските за адвокатско възнаграждение по образуване и водене на изпълнителния процес не са идентични. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат.
Постъпило е становище от частния съдебен изпълнител в подкрепа на обжалваното постановление, с което по същество се поддържа, че разноските по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат. Същите са разноски за образуване на изпълнителния процес и се следват на взискателя без оглед осъществените изпълнителни действия.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Ю.“ О., с вх. № 1167 от 04.04.2019 г., въз основа на изпълнителен лист № 21 от 01.03.2019 г. по ч.Г.д. № 24/2019 на РС-Ч., против О. Ч.. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е възразил, че сумата за разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес е прекомерна, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като е поискал нейното намаляване. С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е приел молбата за частично основателна, като разноските за адвокатско възнаграждение са намалени от 1250 лева до сумата от 826,48 лева, представляваща сбор от сумите за разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно 200 лева за образуване и 626 лева за водене на изпълнителния процес.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление в атакуваната му част, тъй като с жалбата се иска намаляване на разноските със сумата, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, е правилно и законосъобразно. Правото на разноски за процесуална защита и съдействие е имуществено право на страната постигнала благоприятен правен резултат от изхода на спора, като на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, съобразно критериите и разясненията на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това принципно положение пренесено на плоскостта на изпълнителния процес сочи на извод, че взискателят ще има право на разноски в зависимост от развитието и изхода на изпълнителното производство. Спецификите на изпълнителния процес го определят като сурогат на доброволното изпълнение, съвкупност от изпълнителни способи. Ето защо в случай, че длъжникът с поведението си е станал причина за образуването на изпълнително дело, то следва да понесе разноските за това. Не може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния процес се обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. Разноските по водене на изпълнителния процес не обхващат тези по неговото образуване, защото могат и да не възникнат разноски за адвокатско възнаграждение по водене на процеса. В разглежданата хипотеза се оспорват разноските по образуване на изпълнителното дело. При положение, че длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, то следва да понесе тези разноски. Следва да се изтъкне, че разноските по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са предмет на подадената жалба и не се оспорват от длъжника, поради което съдът не може да се произнесе извън рамките на направеното от страната искане.
Така мотивиран ОС-Смолян,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.05.2019 г. по изп. дело № *0056, по описа на ЧСИ-Здравка Тонева в обжалваната му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: