Постъпила е възивна жалба вх.№ 688/19.06.2013 год. от А.П.. пълномощник на А. Р. П. от с.Л., Д. Р. П. от Г.К. срещу решение № 168/3.06. по Г.дело № 288/2012 год. по описа на РС Г.С., с която се обжалва 1 абзац от диспозитива на решението, с който по отношение на ответниците е прието, че ищците са собственици по давностно владение на застроен имот - източна пристройка на два етажа, първия от които се състои от 2 стаи, сервизни помещения с площ около 66 кв.м., втория етаж - от две стаи с площ около 66 кв.м. с обща разгъната застроена площ от 132 кв.м.към съществуваща стара триетажна сграда, построени в имот пл.№ ... кв... по плана на с.Л. и срещу абзац 3 в диспозитива на решението, с който е отменен нот.акт за признаване право на собственост на недвижим имот по давностно владение № ..., том..., рег.№ ..., дело № .. год., в частта му, с която родителите му Р. и Р. П... са признати за собственици по давностно владение на процесния застроен недвижим имот в Л., като неправилно издаден.
Оспорва се и абзац 5 от диспозитива на решението, с който е признато за установено по оспорването на истинността на приложени частни и официални документи, че тези документи са неистински /неверни/, като на основание чл.194 А.2 от ГПК съда ги изключва от доказателствата. И обзац 6, с който всички ответници са осъдени солидарно да заплатят на ищците 1041,60 лева разноски.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и делото се реши по същество, а исковете се отхвърлят като неоснователни и недоказани и се заплатят разноските по делото.
Въпреки, че в решението на стр.4 е посочено, че съдът е преценил твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, всъщност това не е направено обективно и съобразно закона. Отбелязяно е, че А.Пейковски се явява като пълномощник на всички ответници, а това не е вярно. В абзац втори от диспозитива на решението съдът е оставил без разглеждане искането за отмяна по чл.537 А.2 от ГПК на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...,том..., рег.№ ..., дело № ... год. в частта, в която Р. и Р. П... са продали спорния недвижим имот като недопустимо, без да са присъдени следващите се разноски по чл.78 А.1 от ГПК.
На стр.6 е посочено, че съдът възприема заключението на вещото лице по СТЕ с посочена застроена площ на първи етаж 61.28 кв.м., а на втория 57,53 кв.м., а иска е уважен за първия етаж около 66 кв.м. и за втория също около 66 кв.м. Сл.съдът е признал ищците за собственици на несъществуващ недвижим имот.
Незаконосъобразни и необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, въз основа на който е прието на стр.8 от решението, че предявения иск по чл.124 А.1 във вр. с чл.537 А.2 от ГПК е частично основателен и доказан. Погрешен е извода, че доказателствата водели до извод, че е доказана фактическа власт върху имота с намерение за своене, продължило повече от 10 години. Съдът е дал пълна вяра на водените от ищците 3-ма свидетели и на нашата св.Инка Чавдарова, чиито показания не са в подкрепа на иска. Ищците нямат писмени доказателства за начало на твърдяното от тях давностно владение,считано от 1990 год. Не е отчетено, че вещото лице не може да установи кога е построена пристройката към старата къща на Р. и Р. П.., поради липса на строителни книжа в Община Д., докато в т.7 е отразено, че вещото лице не е открило в общината налични проекти за старата къща и пристройките към нея
Искът е уважен въпреки наличието на писмени доказателства оборващи твърденията на ищците и правните изводи на съда.. В СТЕ е посочено, че на възиваемия А. П. е издадено разрешение за строеж № ... год. за основен ремонт на къща в парцел .., кв... по плана на с.Л., а според т.7 от заключението е налице у-ие по пар... А.1 от ПР на ЗУТ на името на Р. П.. Не са обсъдени и 2 бр.фактури на името на Р. П. - фактура № ... год. на ПК"П..." с.Л. за 4 коли тухли единични и фактура № ... год. на ПК"П..." за връщане на 140 броя циментови торби.
Съда е обсъдил т.3 от заключението на вещото лице, според което първи етаж от източната пристройка включва част от стара къща на 2 етаж, композиционно свързана с източната пристройка с площ от 25,18 кв.м., а втори етаж от източната пристройка включва и част от надстройката над старата къща,композиционно свързана с източната пристройка с площ от 27,08 кв.м., а в т.5 от заключението е отразено, че към новопостроената източна постройка е включена част от старата жилищна сграда. Това е югоизточната половина от втори етаж на старата сграда, която разполага със стая, коридор и и кухненски бокс. Въпросното обстоятелство и факта, че старата жилищна сграда е построена от Р. и Р. П... също не е основание за уважаване на иска по чл.124 А.1 от ГПК.
На стр.8 в решението правилно е посочено, че и четиримата свидетели сочат, че ищците ползват имота, живеят в пристройката към старата къща от построяването й до момента. Не е установено обаче, че фактическата власт върху имота с намерение за своене е продължила повече от 10 години, което е известно на ответниците, без те да се противопоставят, понеже семейството на А. П. живее в имота на родителите си с тяхно съгласие и упражнява държане по смисъла на чл.68 А.2 от ЗС, а не фактическо владение.
В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 288/10.07.2013 год. от А. и К. П... Ч. А.С. М. на възивната жалба като неоснователна с молба да се остави без уважение.
Първото оплакване, че А.П... е вписан като пълномощник на всички възиваеми не е съществен недостатък, който да влияе върху резултата на решението. Второто оплакване, че не са присъдени разноски на оставения без разглеждане иск по чл.537 А.2 от ГПК за отмяна на нот.акт по дело № ... год. също е неоснователно. Правилото на чл.537 А.2 от ГПК се прилага служебно от съда и уважаването на иска не влече след себе си присъждане на разноски.
Третото оплакване за уважените площи по предявения иск за собственост съобразно заключението на СТЕ общо застроена площ от 118.91 кв..м. са посочени в мотивите на решението, касае се за ЯФГ и по този ред може да се отстрани разминаването.
Относно оплакването, че съдът не бил посочил писмените доказателства, даващи основание за уважаване на иска - това е декларация № ... год. за деклариране на имота като лична собственост от ищците и оттогава до 2011 год. когато е прехвърлен имота са заплащани всички данъци и такси. За същиия период има декларации от ответниците, от които е видно, че те са декларирали останалата част от имота. и са плащали данъци и такси само за тази част. По отношение на гласните доказателства съдът е изложил подробни мотиви, като е посочил кои от тях и по какви причини кредитира и кои и защо - не.
Относно разрешение за строеж № ... год. няма никакво отношение към спора, тъй като то касае само извършване на ремонт на старата къща в границите на съществуващите стари зидове. Решението не се атакува в частта, с която съда е признал неистиността на редица документи и в тази част не може да се произнася служебно.
В съдебно заседание жалбоподателите А. Р. П. и Д. Р. П. Ч. А.П... подържат възивната жалба.
Възиваемите Ч. А.М. взеха становище да се остави без уважение жалбата и потвърди решението на районния съд.
Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището ва възиваемата страна и след преценка на събраните доказателства, намира, че възивната жалба е подадена в срок от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.
По същество възивната жалба е неоснователна по следните съображения:
С решение № 168 от 3.06.2013 год. по Г.дело № 288/2012 година Д.. районен съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. П. с ЕГН * от с. Л., обл.С., Р. Р. П. с ЕГН * от с. Л., обл. С., А. Р. П. с ЕГН * с адрес: Г.К., обл. П..., У. В.. Л... № .., Д. Р. П. с ЕГН * с адрес: Г. К., обл. П.., У. Г. Г. № .., А. С. П. с адрес: Г. К., обл. П..., У. Г. Г. № .., М. Р. Д. с ЕГН * от с. Л., обл. С. и С. С. Д. от с. Л., обл. С., че ищците А. Р. П. с ЕГН * и К. А. П. с ЕГН * – двамата от с.Л., обл. С. са собственици по давностно владение на застроен недвижим имот - източна пристройка на два етажа, първия етаж състоящ се от две стаи, сервизни помещения- баня и тоалетна, с площ от около 66 кв.м., а вторият етаж - от две стаи с обща площ също около 66 кв.м. или общо с разгъната застроена площ 132 кв.м. към съществуваща стара триетажна сграда, построени в имот пл. № ..., кв. .. по плана на с.Л., одобрен със Заповед № 96/07.06. 1968 год. и Заповед № РД-09-230/26.07.2011 год. на Кмета на община Д., при граници и съседи: изток-имот в УПИ.., кв..., Запад-имот в УП.. кв.15; Север-имот № ... на Й... А... Д.; Юг-УПИ ..-.., .. кв.... на Р.. В... и А. И... Х....
В мотивите си съдът е приел, че е налице правен интерес от оспорване на иска, тъй като ответниците оспорват претендираното от ищците право. От показанията на всички свидетели се установява, че в полза на ищците е изтекъл нужния според чл.79 А.1 от ЗС срок, започнал да тече от построяването на постройката 1990 год. до 2008 година Ч. упражняване на фактическа власт върху процесния имот. От писмените документи и от показанията на разпитаните свидетели, както и от становището на ответниците следва извода, че е осъществявана от ищците фактическа власт върху имота с намерение за своене, продължило повече от 10 години, без ответниците да се притовопоставят на това. В продължение на повече от 10 години ответниците са бездействали, като са позволили на ищците спокойно и необезпокоявано да ползват имота, демонстрирайки открито намерението си, че го държат като свой. Дори и да се приеме, че Р. и Р. П.. са построили имота, защото разрешението за строеж е на тяхно име, те са изгубили своето право на собственост, поради изтекла придобивна давност в полза на ищците.
Възивният съд изцяло споделя мотивите в първоинстанционното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне и препраща към разпоредбата на чл.272 от ГПК. Допълнително следва да се отбележи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви. Издадено е разрешение за строеж № .. год. на Р. П. баща на останалите страни, но всички разпитани свидетели са категорични, че след построяване на къщата през 1990 година ищците А. и К. П... се настанили да живеят в източната пристройка на два етажа, упражнявали са фактическа власт спокойно и необезпокоявано от ответниците до 2011 година, когато последните се снабдили с нотариален акт за собственост и започнали да им оспорват правото на собственост. Изтекла е придобивната давност до 2008 година повече от 10 години и ищците са станали собственици на спорния имот.
Следва да се отбележи обстоятелството, че двамата братя А. и А.. започнали по едно и също време да строят през 1990 година пристройки, като ищеца е строил източната пристрока, а ответника северната. Всеки си е доставял материали за неговата постройка, не се доказа от страна на ответника, че закупените от него материали са вложени в пристройката на ищеца. Възивниците са установили фастическа власт върху източната пристройка още след построяването й през 1990 година, както и върху една стая от старата къща в която са живяли преди това и която е свързана с пристройката. В подкрепа на гласните доказателства за упражнявано владение е и подадената декларация № ... год., в която А. П. е декларирал, че притежава собствен имот - жилище на три етажа с разгъната застроена площ на обекта 100 кв.м. плюс мазе 16 кв.м. и от тази година редовно е заплащал данъци. По същото време бащата Р., който след завеждане на делото е починал е декларирал през 1998 год.само земята и селскостопански обект и пристройка като застроена площ. Това обстоятелство също подкрепя твърдението на възивниците, че приживе бащата е извършил неформална делба и двамата сина поотделно си владеели съответно източната и северна пристройка.
Неоснователни са възраженията във възивната жалба изложени и в съдебно заседание от защитата на жалбоподателите. Нееднаквото посочване на квадратните метри на първи и втори етаж от пристройката в заключението на вещото лице и в решението на районния съд не води до недоказаност на иска. Процесната пристройка е индивидуализирана с представените писмени доказателства - удостоверение № ... год. на Община Г.Д., удостоверение № */ год. на Община Д. за данъчна оценка на спорния имот, скица № 160/19.07.2012 год. на ТСУ Община Г.Д., разликата в квадратурите на етажите, които са посочени в диспозитива на решението могат да се поправят по реда на ЯФГ.
За установяване началото на давностно владение не са необходими писмени доказателства, този факт може да се докаже и с гласни доказателства. Неоснователно е възражението, че възивниците ползват имота, като осъществяват държане, а не владение. Разпитаните свидетели вкл. и И... Ч... установяват началото на фактическо владение на спорния имот от 1990 година. Твърдението на св.Ч..., че пристройката е построена от Р. и Р. П... е изолирано, не се подкрепя от останалите гласни доказателства и в същото време то не е релевантно, след като възивниците са придобили право на собственост върху имота по давностно владение. След като възивниците са установили фактическо владение върху имота в продължение на повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано от никого, те са станали собственици по давност, дори и имота да е построен от техните родители.Представените два броя фактури на името на бащата Р. П. - фактура № ... год. на ПК"П..." с.Л. за 4 коли тухли единични и фактура № .... год. на П""П.." за връщане на 140 броя циментови торби дори и да са вложени в строителството не е установено за кого се е градил строежа, дали за бащата или синовете, след като през 1998 година бащата не е декларирал жилищната сграда. Жалбоподателите не са се справили с доказателствената тежест посочена в доклада на съда изготвен с определение № 1150/19.10.2012 год. да оспорят твърденията в исковата молба.
Поради изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното решение № 168/3.06.2013 год. по Г.дело № 288/2012 год. по описа на Девински районен съд.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски от първоинстанциянният предвид прекратената част от иска по чл.537 А.2 от ГПК на основание чл.78 А.4 от ГПК. В случай на позитивно решение по иск за собственост правилото на чл.537 А.2 от ГПК се прилага служебно от съда, защото то не представлява самостоятелен иск и за него не се внася съответна ДТ. Отмяната в случай на уважаване на иска за собственост, настъпва по силата на закона като последица от уважаване именно на последния, а не като уважаване на друг иск - такъв по чл.537 А.2 от ГПК.
Ще следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят направените разноски пред възивната инстанция в полза на възивниците в размер на 700 лева.
Предвид горното съдът

Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/3.06.2013 год. по Г.дело № 288/2012 год. по описа на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Р. Р. П., А. Р. П., Д. Р. П., А. С. П., М. Р. Д. и С. С. Д. да заплатят на А. Р. П. и К. А. П. разноски за втората инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване./данъчна оценка 1696.00лв./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.