за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 196/02.08.2019 г. по Г.дело № 20/2019 г. Девинският районен съд ОСЪЖДА О. Д. да заплати на М. М. Я. и С. Д. К., К. родители и З. П. на малолетното дете А. С. К. , сумата от 1 500 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени на А. С. К. в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2018 г., около 07.30 ч. в Г.Д., на У. Бузлуджа, ведно със законната лихва върху главницата от 1500 лева, считано от датата на увреждането - 13.02.2018 г., до окончателното и изплащане, К. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения размер от 1500 лева до претендираната сума от 5000 лв., и за законната лихва върху тази разлика. С решението са присъдени и разноски, К. М. Я. и С. К. са осъдени да заплатят на О. Д. 267 лева разноски по компенсация; а О. е осъдена да заплати на А. Ж. Р. Ч. адвокат от АК – С., сумата от 335 лева дължимо адвокатско възнаграждение пред първата инстанция за оказана безплатна правна помощ на ищците.
Срещу това решение в осъдителните му части е подадена допустима въззивна жалба от О. Д. с искане да бъде отменено, искът за обезщетение – отхвърлен, и разноските-присъдени изцяло в полза на О..
В съдебно заседание за О.-жалбоподател пълномощникът А.П. М. поддържа жалбата.
Въззиваемият А. С. К., действащ Ч. неговите родители и З. П. М. Я. И С. К., те от своя страна-Ч. пълномощника А. Ч., оспорват жалбата с писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание те не се явяват, редовно призовани; за тях пълномощникът моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено, К. се присъдят и разноски за въззивното производство.
Съдът установява следното:
Решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди, К. се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата, въззивният състав съобразява следното:
Направените в обжалваното решение изводи относно механизма на ПТП и причините за настъпването му категорично се потвърждават от заключението по назначената от въззивния съд автотехническа експертиза, допълнено с обясненията в съдебно заседание на вещото лице И.Г. Т.. Установява се, че на 13.02.2018 г., около 07:30 часа на У. „Бузлуджа“ в Д., лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ е peг. № СМ 2757 АН попада в заледен участък на пътя, което предизвиква подхлъзване, излизане от пътното платно и падане, съопроводено с преобръщане по таван в коритото на реката. Скоростта на движение на превозното средство е 30 km/h. Техническата причина за настъпилото произшествие е съвкупност от няколко фактора: преминаване на автомобила през препятствие - линеен отводнител, който може би е предизвикал отскачане на МПС-то, както и загуба на сцепление с пътната настилка, в съчетание със заледен и неопесъчен пътен участък, е довело до загубата на напречна устойчивост (поднасяне) на автомобила. Това води до невъзможност на водача да предприеме маневра за завиване наляво и да избегне настъпилото събитие. В случая това е от приплъзването или пързалянето по леда по посока към реката. Натрупалият се заледен сняг на тротоара най-вероятно е спомогнал колата да преодолее вариращата височина на подпорната стена, която от завоя към мястото, на което колата е паднала, е от 0 до 30 сантиметра, К. на обърнатата кола са налице следи от контакт между подпорната стена и долната част на автомобила (шасито).
Начинът, по който е повреден автомобилът, видът на щетите отдолу на шасито, ясно говорят за странично приплъзване на автомобила върху самата подпорна стена. След загуба на инерция вследствие на триенето между купето и стената и най-вероятно заради позиционирането на всички задвижващи компоненти на автомобила (двигател, скоростна кутия и др.), които спомагат на центъра на тежестта, автомобилът се наклонява напред, пада челно в реката и се обръща по таван.
При скоростта от 30 км/ч. и попадане в заледен участък, при който сцеплението на гумите с пътната настилка е минимално, съчетано с наклона на пътя, автомобилът става неуправляем, при което водачът не е имал никаква възможност да предотврати настъпилото събитие. Водачът би имал техническа възможност да овладее автомобила, ако имаше по-голямо сцепление на гумите с пътната настилка, но такова е нямало заради леда върху пътя. Липсват данни както в САЕ, така и другаде, ПТП да се дължи на техническа неизправност на самия автомобил; напротив, вещото лице не посочва подобна неизправност сред кръга от фактори, довели до травматичния резултат. За да даде заключението, вещото лице се основава на показанията на свидетелите, както и на материалите от досъдебното производство.
При това положение се явяват неоснователни оплакванията на О. срещу извода на съда, че пътят е бил заснежен и заледен. Че е било така се изяснява не само от показанията на свидетелите, а и сега от заключението по САЕ, което е категорично, че липсата на сцепление на гумите с пътя заради наличието на заледен участък там е един от факторите, довели до инцидента. Св.Н. К., пътен полицай, пристигнал веднага след инцидента на мястото, сочи, че пътят е бил силно заледен, бил е К. стъкло, не е видял да има хвърлен пясък или други инертни материали за опесъчаване. Същото установява и св.М., пътувал с трета кола след тази на М. Я. – че изобщо не е било опесъчено, участъкът е бил заледен и имало допълнително изтичаща на пътя вода, образуваща допълнителен слой лед. Същият свидетел сочи, че е карал със скорост от 30 км в час, която се е определяла и от скоростта на движещите се преди него автомобили, вкл. този на пострадалите. Св.Р. К. също съобщава, че пътят не е бил опесъчен, от падналия предната нощ дъжд, съчетано със застудяването, се е получило заледяване. След К. зам.кметът С. разбира за ПТП-то и за наличието на заледения участък, идват коли на О. и бързо опесъчават пътя до черно. Независимо дали свидетелите говорят, че участъкът е бил заледен или заскрежен, резултатът, който е доказано и от САЕ, е че пътната настилка заради това не се е намирала в сцепление с гумите на автомобила и това е една от причините за произшествието. Посоченото означава, че О. не е изпълнила надлежно задължението си по чл. 3, ал. 1 ЗДвП да поддържа пътя така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване, както правилно е прието от ДРС.
От показанията на свидетелите и от САЕ се изяснява, че скоростта, с която Я. е управлявала автомобила, е около 30 км в час, не повече. Ето защо е лишено от основание твърдението в жалбата как съдът погрешно приел, че тя карала бавно при инцидента.
Размерът на присъденото обезщетение изобщо не е завишен, тъй К. са отчетени страданията на Д. от злополуката, установени от заключението по СПЕ, и свидетелските показания, Амб. лист № 002208 от 14.02.2018 г., според който Д. към онази дата е с тревожно разстройство - неуточнено. Взето е предвид съобщеното от вещото лице-психолог, че А. се е справил с травматичното събитие в рамките на месец, благодарение на изключително добрата и съответна подкрепа на значимите му близки, което е подпомогнало Д. да разпознае, понесе и реформулира травмата по такъв начин, че да успее да я впише в житейската си история и тя да остане там, без патологични последици за живота му.
По тези съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/02.08.2019 г. по Г.дело № 20/2019 г. на Девинския районен съд в обжалваните части, с които О. Д. е осъдена да заплати на А. С. К., действащ Ч. неговите родители и З. П. М. М. Я. и С. Д. К., 1 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на А. С. К. в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2018 г., около 07.30 ч. в Г.Д., на У. Бузлуджа, ведно със законната лихва върху главницата от 1 500 лева, считано от датата на увреждането-13.02.2018 г., до окончателното и изплащане; М. Я. и С. К. са осъдени да заплатят на О. Д. 267 лв. разноски по компенсация; а О. е осъдена да заплати на А. Ч. от СмАК, 335 лв. възнаграждение пред първата инстанция за оказана безплатна правна помощ на ищците.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА О. Д., ЕИК 000614895, да заплати, на осн.чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, на А. Ж. Р. Ч., адвокат от Смолянската адвокатска колегия, сумата от 335 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство за оказана безплатна правна помощ на М. Я. и С. К..
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.