Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 91/01.03.2019г., постановено по Г.д. № 796/2018г. по описа на Смолянския районен съд е осъдено „. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., У. №., представлявано от управителя М. М. Ю.да заплати на „. Х. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.Ч., ул.“З.“ №11, представлявано от управителя В. С. К. сумата 13 040 лева, получена по договор за възлагане на СМР от 20.04.2015г., от която 6 340 лв. по издаден РКО № 7/30.06.2015 г., 1 700 лв. по издаден РКО без номер на 30.06.2015г. и 5 000 лв. по издаден РКО без номер през 06.2015 г., основанието за получаването на която сума е отпаднало, поради прекратяване на договора по взаимно съгласие на 27.07.2015г. Осъдено е „. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., У. №., представлявано от управителя М. М. Ю.да заплати на „. Х. Е. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.Ч., ул.“З.“ №11, представлявано от управителя В. С. К. разноски по водене на делото в размер на 2 595,00 лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2751/22.03.2019г. от „. Е. Г.С., представлявано от управителя М. М. Ю.чрез пълномощника му адв.С. Х. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд се е отклонил от същността на спора и е изместил предмета на доказване,тъй като същественият въпрос е дали със споразумението от 04.11.2015г. страните са уредили изцяло всички свои финансови отношения, произтичащи от прекратения договор и дали е възможно, въпреки сключената спогодба правния спор да бъде възобновен, а не дали ответникът е извършил именно тези СМР, които ищецът твърди, че му е възложил със заплащането на сумата по всеки конкретен ордер. Твърди се, че ако действителната воля на страните е, че със споразумението са уредили изцяло всички свои отношения във връзка с прекратения договор и няма да имат претенции помежду си относно това правоотношение, то последващ спор по каквито и да е финансови въпроси въз основа на този договор е недопустим, след като ищецът твърди, че е платил процесиите суми по договора от 20.04.2015г. Сочи се, че това означава доказано основанието, на което ответникът е получил тези средства. Дори да се приеме, че ищецът е заплатил сумата за извършването на точно определени по вид, количество и стойност СМР, това не означава, че е налице различно от договора основание, тъй като между страните тогава не е съществувало друго правоотношение, освен договора от 20.04.2015г. ,от което следва че всички разменени между страните престации имат едно и също и единствено юридическо основание -договорът за СМР. След като единственото съществуващо между страните правоотношение е приключило по взаимно съгласие и те са положили подписите си под текста, че са уредили изцяло всички свои отношения във връзка с прекратения договор и няма да имат каквито и да било претенции помежду си относно това правоотношение, неоснователно от ищецът се твърди, че със споразумението от 04.11.2015г. са уредени само част от правоотношенията между страните. Това твърдение противоречи на писменото съглашение и практически представлява опит за неговото едностранно денонсиране, което е недопустимо. Неоснователно съдът е приел за вярно това твърдение на ищеца при липсата на каквито и да било доказателства в подобна насока, което е нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК. В нарушение на чл. 20 от ЗЗД съдът е игнорирал писменото съглашение на страните или е тълкувал неговите клаузи в превратен смисъл. Член 5 от Споразумението е толкова ясен, категоричен и недвусмислен, че не изисква и не оставя място за тълкуване. Не може да съществува семантичен спор какво означават в българския език думите „всички” и „изцяло”.При наличието на посоченото съглашение, подобен правен спор изобщо не може да съществува. Изводите на СмРС противоречат на доказателствата по делото, на установените с тях факти и на материалния закон-чл. 20 от ЗЗД, което е довело до неправилност на решението. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните,като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.Съблюдаването на тази разпоредба при тълкуване на съглашенията между страните довежда до единствено правилния и възможен извод, че целта и действителна обща воля е била да уговорят и създадат правна невъзможност за всякакви едностранни опити за ревизия на облигационните им търговски отношения и да се гарантира предотвратяването на всякакви последващи правни спорове и друг извод от тази договореност ще е лишен от каквато и да е правна, икономическа и житейска логика. В жалбата се твърди още, че тези изложени пред СмРС доводи изобщо не са коментирани в мотивите към решението, с което е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК.Затова в жалбата се сочи, че е безмислено изобщо да се изследва и установява какви точно СМР е изпълнил ответника и колко струват те,тъй като подобен въпрос би имал смисъл и основание, само ако страните по договора не бяха уредили писмено изцяло и окончателно всички свои отношения произтичащи от договора. След като ищецът претендира исковата сума на отпаднало основание и твърди, че е платена за конкретно посочени от него СМР, то съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не му е разпределил доказателствената тежест да установи, че е платил сумата точно за тези СМР, за да може да се изследва дали ответникът е изпълнил възложените му работи или не. В жалбата се сочи още, че разпределението на доказателстваната тежест е в нарушение на процесуалния закон и води до приемане на безрезервно твърдението на ищеца относно видовете и количества СМР, които се твърди да е заплатил с процесиите суми, а ответникът следва да провежда пълно доказване, че е извършил нещо, което дори не му е възлагано, след като нито в самите РКО, нито в договора, нито в някакъв друг документ, нито в счетоводните записвания на страните е посочено, че сумите по трите РКО са платени именно за твърдяните от ищеца СМР. Какви точно видове и количества СМР са възложени на ответника се доказва от количествено-стойностната сметка - Приложение № 1, което е неразделна част от договора и това произтича от клаузите на разд. I, разд. II, т. 1 и 2, и разд. XIII, т. 47 на Договора. Посочения документ не е представен от ищеца, въпреки указанията на съда, а се представя неподписан от страните документ, който очевидно не представлява Приложение № 1 към договора и който нищо не установява, но това е пренебрегнато от съда. Безкритично не е констатиран и изследван факта, че в самите РКО са посочени основания за заплащане на сумите, които са неясни и некореспондиращи с твърденията на ищеца за конкретните видове СМР, платени с тези ордери. Записванията в РКО като основания: „Труд и материали” и „Стопански оперативни” сочи на несъстоятелността на твърденията на ищеца. След оспорване в отговора на исковата молба на твърдението на ищеца, че сумите по трите РКО са заплатени точно за тези видове СМР, които е посочил в уточняващата молба от 22.01.2018г., в с.з. от 08.10.2018г. съдът е изменил разпределението на доказателствената тежест, като е възложил на ищеца да докаже на какво точно основание е платил претендираните суми, с която доказателствена тежест ищецът не се е справил и не е провел никакво доказване в тази насока, но съдът не е взел това предвид. След като съдът е решил да издирва за какво именно са платени сумите по трите РКО, неизбежно е следвало да обсъди и оцени адекватно всички доказателства, свързани с този въпрос - чл. 236, ал. 2 от ГПК, което обаче не е направено. Не са обсъдени и оценени отговорите на законния представител на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които са повече от нелогични. Същият заявява, че не знае дали в трите РКО изобщо са извършвани технически подправки, въпреки, че това е безспорно установено по Г.д. № 47/2017г. на ЧРС и сякаш не вижда, че в тях са посочени дати на издаването им през м. 11 и м. 12.2015г. Не може да обясни въпросното противоречие, а на директния въпрос за нейните взаимоизключващи се твърдения в двете съдебни производства отказа да даде отговор. В нарушение на процесуалните правила съдът не е приложил последиците на чл. 176, ал. 3 от ГПК.Съдът не е обсъдил и оценил адекватно и показанията на свид. Маламов, чиито твърдения са не само напълно нелогични и без връзка с нито едно от останалите доказателства, но дори не се твърдят от самия ищец, а именно, че между страните е сключено отделно, различно от договора за СМР писмено споразумение за възлагане на допълнителни СМР, след прекратяване на договора на 27.07.2015г. и даже,че го е видял. Няма логиката страните да сключат нов договор за СМР, при положение, че не са отпаднали пречките за строителството, заради които е бил прекратен договорът от 20.04.2015г. Ако св.Маламов казва истината, то само това е достатъчно искът да бъде отхвърлен, тъй като ще трябва да се приеме за установено, че процесиите суми са платени не на основанието, което ищецът твърди, а на съвсем друго основание - друг договор.Показанията на св.Маламов са събрани в противоречие с чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК, но районният съд е неглижирал направеното от ответника възражение, с което е допуснал нарушение и на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Не са обсъдени задълбочено в тяхната взаимовръзка доказателствата по делото, а само са изброени без да се оцени доказателственото им значение и да направят произтичащите от тях фактически и правни изводи. Съдът не е оценил адекватно доказателственото значение на приетите и неоспорени ССчЕ и, най-вече СТЕ, вещото лице по която подробно, обосновано и логично е обяснило, че именно ответника, а не някой друг е изпълнил СМР на стойност 13 663 лева без ДДС, които са актувани в акт № 7 и акт № 12. Тези актове са подписани от страните и следователно това са факти, които за безспорни в техните отношения. Въпросните СМР не са актувани в акт № 19, служещ само за уреждане на финансовите отношения на страните по договора, но тъй като тяхната стойност почти съвпада със сбора на сумите по трите РКО, това обстоятелство очевидно показва, че е налице логическа свързаност и непрекъсната доказателствена верига между твърденията на ответника в отговора на исковата молба, писмените доказателства - протоколите обр. 19 от 27.07.2015г., коригираните от свид. Д. протоколи и изготвените от нея нови такива, показанията на свид. Д., разменената между страните кореспонденция, и съдебно- техническата експертиза. Основният правен въпрос обаче е,че имащото за страните силата на закон Споразумение от 04.11.2015г. е установило пълна и окончателна безспорност в техните отношения, произтичащи от прекратения договор от 20.04.2015г. Същото има характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, а със спогодбата страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „. Х. Е. Г.Ч..
В съдебно заседание жалбоподателят „. Е. Г. С., чрез управителя М. Ю.и пълномощникът му адв.С. Х. поддържа жалбата си.
Въззиваемият „. Х. Е. Г.Ч., редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище моли да се потвърди обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на жалбоподателя в съдебно заседание и представеното писмено становище от възизваемия и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявени от „. Х. Е. частични искове да бъде осъден ответника „. Е. да му заплати общо сумата от 2000 лева,предявена частично от 13 040 лева както следва: сумата 1000 лева - частично от цялата сума 6 340 лв., представляваща заплатена и дължима сума за извършване на СМР - за материали и труд, за което е издаден РКО N 7/30.06.2015 г.;сумата 500 лева -частично от цялата сума 1 700 лв., представляваща заплатена и дължима сума за извършване на СМР – за труд и механицзация, за което е издаден РКО без номер на 30.06.2015г. и сумата 500 лева- частично от цялата сума 5000 лв. , представляваща заплатена и дължима сума за извършване на СМР - стопански оперативни, за което е издаден РКО без номер през 06.2015 г. , които суми представляват получени от ответника суми за извършване на СМР, но неизвършени от ответника по сключения между страните договор за възлагане на СМР от 20.04.2015г. и дължими на отпаднало основание-прекратяване на договора.
В Съдебно заседание от 28.01.2019г. е допуснато на основание чл.214,ал.1 от ГПК увеличение на предявения иск от 2000 лева на 13 040 ева , от които 6340 лева по РКО N 7/30.06.2015г., 1700 лва по РКО без номер от 30.06.2015г. и 5000 лева по РКО без номер от 06.2015 г.
По делото не е спорно, че между страните на 20.04.2015г. е сключен Договор за възлагане на СМР, с който „. Х. Е. Г.Ч. в качеството му на възложител е възложил, а „. Е. Г.С. в качеството му на изпълниел е приел да извърши срещу заплащане СМР по Приложение № 1, което е неразделна част от договора, в съответствие с одобрени и съгласувани работни проекти по етапи на инвестиционния проект "Заведение за бързо хранене" в УПИ І-161.44 в Г.Ч., при възнаграждение 92 000 лв. без ДДС, съгласно Приложение № 1 и срок на изпълнение 31.07.2015г.
Не се оспорва също, че на 27.07.2015г. страните са подписали декларация, с която са прекратили по взаимно съгласие сключения на 20.04.2015г. Договор за възлагане на СМР по обективни причини-спрян подход към строителната площадка с изградена канавка от открит тип на ОПУ-С., с която се затруднява строителството, тъй като всички материали се пренасят на ръка и не може да влезе никаква техника на обекта.
За извършените СМР изпълнителят „. Е. на 27.07.2019г. е съставил протокол обр.19 за изпълнените и подлежащи на заплащане натурални видове СМР преди прекратяване на договора на обща стойност 49 316,32 лева с ДДС, който е изпратен на възложителя с покана за доброволно плащане. С писмо-уведомление от 10.09.2015г. възложителят е изразил несъгласие с описаните в протокола като извършени СМР и е поканил изпълнителя на 16.09.2015г. на обекта за оглед в присъствието на инвеститорския контрол г-жа Н. Д.. С ново писмо-уведомление от 16.10.2015г. възложителят „. Х. Е. е уведомил изпълнителя „. Е., че върху изпратения му протокол обр.19 от 27.07.2015г. инвеститорския контрол г-жа Д. е нанесла корекции на цени, количества и стойност и след извършена проверка от същата на обекта е изготвила проект за протокол обр.19, като извършените СМР са разделени в два протокола обр.19 под № 1 за сградата и под № 2 за подпорната стена, в които според възложителя са посочени правилните суми, количества и цени на извършените СМР. От представения по делото коригиран от инвеститорския контрол Протокол обр.19 е видно, че общата стойност на извършените от изпълнителя СМР е 31 368,72 лева без ДДС или 37 642,46 лева с ДДС.От изготвените от инвеститорския контрол два отделни протокола обр.19 е видно, че извършените от изпълнителя СМР по протокол № 1 за сградата са на стойност 15 752,37 лева без ДДС или 18 902,84 лева с ДДС, а стойността на извършените СМР по протокол № 2 за подпорната стена е 15 660,95 лева без ДДС или 18 793,14 лева с ДДС. По двата протокола е извършено отбелязване от г-жа Д., че количествата отговарят на проверения от нея общ протокол. В посоченото по-горе писмо-уведомление до изпълнителя от 16.10.2015г. възложителят чрез управителя си В. К. признава, че посочените в двата протокола обр.19 № 1 и № 2 суми са правилните за нея, но протоколите не са подписани от същата, а са подписани само от изпълнителя М. Ю..
Не се оспорва също, че на 04.11.2015г. страните са подписали Споразумение, с което са уредили отношенията си, породени от Договора за възлагане на СМР от 20.04.2015г., като по силата на същото „. Х. Е. в качеството му на възложител по договора е признал, че дължи на Талант-М" Е. в качеството му на изпълнител сума в размер на 23 789, 55лв., представляваща общата сума по протокол образец 1 / за сграда/ и протокол образец 2/ за подпорни стени/. Със споразумението възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя посочената сума на месечни вноски от по 2 000 лв. до цялостното й изплащане. С подписването на споразумението страните са декларирали, че са уредили изцяло всички отношения, породили се между тях във връзка с прекратения вече договор за възлагане на СМР от 20.04.2015г. и няма да имат каквито и да е претенции за в бъдеще по между си по отношение на този прекратен договор.
По делото е приложено Г.д.№ 47/2017г. по описа на Чепеларския районен съд, по което е постановено Решение №101/26.07.2017г. потвърдено с Решение №490/17.11.2017г. по В.Г.д.№337/2017г. на ОС-С., с което „. Х. Е. е осъдено да заплати на „. Е. сумата от 16 789,55лв. главница, представляваща остатък от дължимо възнаграждение на „. Е. по споразумение от 04.11.2015г., сключено между тях по договор за СМР от 20.04.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане,както и сумата от 1 149,54л.-лихви за забава върху главницата, считано от първо число на всеки месец, следващ месеца на настъпване на изискуемостта на всяко месечно плащане,съгласно споразумението от 04.11.2015г. до 08.03.2017г. Решението е влязло в сила на 17.11.2017г.
Предмет на настоящето дело са сумите по представените по делото заверени копия от три броя РКО, които предвид проведеното в производството по Г.д.№47/2017г. на ЧРС оспорване и заключението на назначената по това дело съдебно-графологическа експертиза, правилно районният съд е приел, че са издадени през м.юни 2015г. , което обстоятелство се признава от страните и се установява от свидетеля Маламов, като същите са издадени от възложителя „. Х. за платени на изпълнителя „. авансово суми, както следва: РКО № 7 за сумата от 6 340,00лв. с посочено основание –„материали и труд“, РКО без номер от 30.06.2015г.за сумата от 5000 лв. с посочено основание – „стопански оперативни“ и РКО без номер от м.06.2015г.за сумата от 1 700 лв. –с посочено основание- за „труд и механизация“.
Не се оспорва,че сумите по посочените три РКО в общ размер на 13 040 лева са получени от изпълнителя и подписите за получил сумата са на управителя на „. Е. М. Ю..
Спорен е въпросът дали за авансово платените суми по трите РКО са извършени от изпълнителя СМР. От ищеца се оспорва , че не са извършени СМР и се иска да бъде осъден ответника да му заплати посочените суми в общ размер на 13 040 лева на отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД.
В молба-уточнение от 22.01.2018г. ищецът „. Х. Е. е уточнил за всеки от РКО за какъв вид СМР е извършено авансово плащане, а именно с РКО № 7/30.06.2015г. за сумата от 6340 лева: 1.изкоп с багер земни почви и транспорт; 2.изкоп ръчно; 3.транспорт и доставка на ломен камък; 4.полагане на ломен камък; с РКО от 30.06.2015г. за сумата от 5000 лева: 1.греди; 2.дъски обшивка; 3.подпокривно фолио; 4.летви/изработване на скара за редене на керемиди/; 5 челни дъски и с РКО от 06.2015г. за сумата от 1700 лева: 1.редене на керемиди и капаци; 2.скоби за поставяне на улуци; 3.поставяне на улуци; 4.поставяне на водоскоци.
От показанията на свидетелката Н. Д. се установява, че е била наета за инвеститорски контрол на заведение за бързо хранене, с възложител „. Х. в Г. Ч. и след започване на строителството е посещавала няколко пъти обекта. Когато възложителят В. К. изразила претенции, че изпълнението е некачествено и скъпо свидетелката посетила обекта, за да извърши проверка дали актуваните с проктокол обр.19 от изпълнителя СМР са изпълнени. Твърди, че е извършила корекции в представения от изпълнителя протокол обр.19 от 27.07.2015г. на цени и количества в нейния О. в присъствието на страните и с тяхно съгласие. След това са разделили извършените СМР в два отделни акта под № 1 за сградата и под № 2 за подпорните стени във връзка с издаването на акт обр.14 за сградата. Твърди, че М. Ю.е подписал пред нея двата разделени протокола, а В. К. не ги е подписала, въпреки, че пред нея се е съгласила с корекциите. Не й е известно след изготвянето на двата отделни протокола дали „. Х.Е. е възлагало на „. Е. някакви допълнителни СМР. След изготвянето на двата протокола нейният ангажимент към тях е приключил.
Свидетеля Н. М. установява, че е бил оторизиран от управителя на ищцовото дружество В. К. да наблюдава строителния обект- заведение на бързо хранене, да няма изтичане на материали и да следи какво влиза и какво излиза от обекта. Известно му е, че между страните е имало сключен договор за СМР на обекта, който е бил прекратен по взаимно съгласие. След прекратяването на договора, между страните е имало сключено споразумение и приложения към него, които свидетелят твърди, че е виждал, и които са съдържали допълнителни СМР:извършаване на изкопни работи с трактор, доставка на камък и полагане на същия и изграждане на покривна конструкция, доставка на греди, дъски, обшивка и т.н. и самото изграждане до нареждане на керемиди, капаци и поставяне на улуци и водостоци. Свидетелят твърди, че описаните СМР са били възложени със споразумение, което не може да каже дали е било писмено или устно, но е станало през м.юни 2015г. Сумата за тези СМР е била заплатена на ръка от г-жа К. на г-н Буков през м.юни 2015г. на строителната площадка, за което се съставени и касови ордери. Сочи също,че сумата е била платена пред него на три пъти- първо била заплатена сума била 6 340 лв., втората - 5 000лв., а третата- 1 700лв. В три различни дни тези суми били дадени от К. на Ю., през интервал около малко повече от седмица. Твърди, че посочените СМР не са били извършени от строителната фирма, но не знае защо. Въззивният съд счита, че показанията на св.Маламов в частта им, в които твърди, че след прекратяване на договора за СМР е било сключено споразумение, с което са възложени допълнителни СМР, които свидетелят изрично посочва, като твърди дори, че е видял споразумението и приложението към него, не могат да бъдат кредитирани, като противоречиви и несъответстващи дори на твърденията на ищеца, който го е ангажирал.Показанията му съдържат и вътрешни противоречия, тъй като вежнъж свидетелят твърди, че е виждал споразумението за възлагане на допълнителните СМР, а след това твърди, че не може да каже дали е било писмено или устно. Отначало твърди, че споразумението за допълнителните СМР е сключено след прекратяване на договора, а след това, че сумите за тези допълнителни СМР са платени на ръка през м.юни 2015г.,т.е. преди сключването на допълнително то споразумение. Обстоятелството, че сумите са платени през м.юни не се оспорва от страните, но ищецът не твърди да възлагал допълнителни СМР, каквито са твърденията на свидетеля.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че при извършения оглед на място в ПИ №80371.161.52, УПИ 1-161.44 е построена едноетажна сграда „Заведение за бързо хранене” с размери в плана 11м/ 5.40 м и подпорна стена зад сградата. Съгласно одобрения проект част „Конструкции“ - носещата конструкция на сградата е скелетна стоманобетонна, състои се от стоманобетонни носещи елементи - фундаменти, колони и греди, рамки - ригели и колони поемащи сеизмични натоварвания. На кота над +2,90 са изградени стом.бет. пояси, в които има отвори за преминаване на дървената конструкция. Покривната конструкция е дървена от иглолистен материал състояща се от ребра и греди „попчета“. Върху ребрата има дъсчена обшивка, летвена скара и керемиди.Подпорната стена е изпълнена от стоманобетон състояща се от фундаменти и ламели. Височина на стената е от 0,90 м до Зм. По проект зад стените се изпълнява слой трошен камък - 40см и дренажна система.
От огледа на място вещото лице е установило, че едноетажна сграда „Заведение за бързо хранене” е в недовършен вид, изпълнени са някои видове довършителни СМР: дограма и стъклопакет, външна мазилка, боядисване, каменна външна облицовка. Вътре в нея частично са изпълнени подови настилки, облицовки, мазилки и др. Изпълнени са ВиК на тапа и ел.инсталация, без прибори.
За сградата е издадено Разрешение за строеж № 18/21.03.2014г.. Одобрени са работни проекти на 21.03.2014г.. - части архитектура, конструкции, геодезия и др., съгласуван е проект конструкции за подпорната стена.Обект „ Заведение за бързо хранене” попада в пета котегория строежи. Актовете и протоколите, които се съставят по време на строителството, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. на МРРБ. имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. За строежите от пета категория са задължителни образците за съставяне на актове и протоколи, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, както следва - образци № 2 (2а), 3, 4, 7, 12, 14 и 15. При извършена справка в офиса на двете дружества вещото лице е констатирало наличието на следните съставени актове, а именно: Акт образец №2 - Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от 23.04.2015г.;-Акт образец №3 - Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването от 24.09.2015г. ; Дневник на бетоновите работи.; Акт образец №4 - Заповедна книга №1 от 23.04 2015г- заверена от техн.ръководител; Акт образец №7— акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция /без подпис на проектанта / - 8 броя.; Акт образец №12 – за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване/ скрити работи/ удостоверяващ,че са постигнати изискванията на проекта/ без подпис на проектанта/- 12 броя.; Акт образец №. - за приемане на конструкцията от 04.08.2015г.,подписан от проектант - конструктор, възложител, изпълнител и технически ръководител. Съгласно акта конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти. В него подробно са описани предхождащите актове, от които и част от актове обр.7 и образец 12.Съгласно установените за извършени видове СМР в двустранно подписания акт обр.19 №1 от 22.10.2015г. /за сграда/ се констатира изпълнение на сградата на етап „груб строеж с изпълнени конструктивни елементи - конструкция основи до кота +0,00, стоманобетонни плочи, греди и колони, обособени по нива - от кота 0,00 до кота +2,90, от кота + 2,90м до кота покрив +3,99м, без дървена покривна конструкция. Актувани са СМР по част архитектура: хидроизолация на кота 0,00м, топлоизолация на кота +2,90м, тухлена зидария.За двата обекта - сграда и подпорна стена са съставени и други два протокола образец 19: №1- сграда и №2-стени с дата 27.07.2015г„ които са подписани само от фирмата изпълнител „. - М“ Е., без подпис на възложител. За проверените количества по протоколите се е подписала Н. Д.. С уведомление от 16.10.2015г. възложителят се е съгласил с „посочените суми, количества и цени“ по протоколи по протокол обр. 19: №1- сграда и №2-стени с дата 27.07.2015г. От прегледа на техническата документация и извършена справка по отделните видове СМР актувани в акт обр.19 №1 от 22.10.2015г. за сграда и акт обр.19 №1 от 22.10.2015г. за стена вещото лице е констатирало следното: в протокол обр.19 №1 от 22.10.2015г./за сграда/. Конструкции до кота +0, ОО при актувани СМР в позиция 6 - „полагане на бетон В20 в основи / фундаменти/“ не е актуван СМР за „кофраж на фундаменти“, без изпълнението на които не може технологично да бъде положен бетона във фундаментите. Също така не е актуван „изкоп за фундаменти“. Тези видове СМР са заложени в количествената сметка изготвена от проектанта /лист 40/ и количествено стойностната сметка към договора за строителство - поз.2 и поз.4, както и са отразени в акт обр. 14, в т.5 / акт обр.7/ „Кофраж фундаменти на К 9,10,11,12,13 от кота 1194,93 до кота 1195,83 от 04.06.2015г. и в т. 7 / Акт обр. 12/ „изкоп за фундаменти и ивични основи на сграда/. Не е актуван „уплътнен обратен насип между фундаменти в сградата“;Конструкции от кота 0,00 до кота 2,90 м- не е актуван „кофраж за армираниколони ;конструкции от кота 2,90 до кота покрив - не е актуван „кофраж за греди“; В актуваните СМР в протокол №1 обр.19 от 22.10.2015г. /сграда/ липсва направа на дървена покривна конструкция, от което следва, че сградата съгласно протокола е изпълнена, до кота +3,99 м, без направата на дървена покривна конструкция. В акт обр. 14 от 04.08.2015г. е отбелязано, че конструктивния елемент - дървена покривна конструкция към дата 18.07.2015г. е изпълнен; в протокол обр, 19 № 2 от 22.10.2015г. /за стени / не е актуван „изкоп за фундаменти стена“, „кофраж на фундаменти“ и „кофраж за стени“.Всички тези СМР изброени по-горе са заложени в количествено стойностната сметка за строителство, описани са в подписания по надлежния ред протокол обр. 14 от 04.08.2015г. и технологично следва да са изпълнени на обекта. Те са отразени в протокол обр.19 №2 за стени с дата 27.07.2015г. Вещото лице, в количествено-стойностната сметка в /табл.1/ към заключението е отразило видовете СМР по еднични цени и стойности за СМР касаещи „кофражи“ и „изкопи“, които са актувани в двата протокол-оберазец 19 от 27.07.2015г. и които следва да бъдат изпълнени преди актуваните СМР в двата броя актове обр.19 от 22.10.2015. Добавено е и СМР за покрив, поради това, че за цялата конструкция на сградата, включваща и направата на покрив е подписан от всички страни в протокол образец №. от 04.08.2015г. .Посочените СМР са на стойност 13 633,00лв. Вещото лице установява още, че от прегледа на акт обр. 19 от 22.10.2015г. /сграда / и акт обр. 19 №2 от 22.10.2015г. /за стени /, е констатирало, че описаните СМР в допълнителната молба от 22.01.2018г. не са актувани / приети/ като извършени дейности. Не е ясно точно по какъв начин РКО №7/30.06.2015г. за сумата от 6340 лева, РКО без номер е дата 30.06.2015г. за сумата от 5000лева и РКО без номер е дата 06.2015г. за сумата от 1 700 лева са обвързани документално с подробно описаните строителни дейности в уточняващата молба от 22.01.2018г. Строителните дейности, описани в допълнителната молба от 22.01.2018г., представляват „скрити СМР работи“.Те не са отразени в акт обр.19 от 22.10.2015г., а част от тях са описани само в предходните от 27.07.2015г. За тяхното изпълнение не са подписвани договори с подизпълнители и не са актувани от друг изпълнител. Не е ясно по какъв начин отделните видове СМР , описани в допълнителната молба от 22.01.2018г. са са обвързани конкретно със сумите по трите процесни РКО. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице уточнява, че СМР-изкопи на фундаменти стена за сграда, кофраж на различни видове елементи няма как да бъдат изпълнени технологично преди да бъдат извършени бетоновите. Те реално би трябвало да бъдат извършени и са извършени, за да може да се положи бетона в конструктивните елементи на стената и сградата, т.е. кофражите трябва да бъдат направени. В акт образец 14, който е подписан от трите страни - възложител, изпълнител и проектант, тези СМР-та –изкопи и кофражи фигурират , но не са актувани в акт 19 от 22.10.2015 г. Вещото лице е посочило, че Акт образец 14 е документ, удостоверяващ извършените видове СМР ,като в основата му залягат акт.обр. 7, който е за приемане на конструкцията по нива и акт обр. 12 , който е за скрити работи. Тези СМР са подробно описани в съставените актове образец 7 и обр. 12, което означава, че всички и възложител, изпълнител и проектант са ги разгледали, приели са ги, описали са ги и въз основа на тях е приета конструкцията на сградата. Акт обр.14 е документ удостоверяващ реално извършените количества СМР. Основното предназначение на акт образец19 е за осъществяване на самото разплащане. Акт обр. 14 е документ задължителен по наредба № 3 и е официален и меродавен документ, което отразява какво е свършено. Акт обр. 19 отразява разплащателните дейности и би трябвало да съответства на Акт обр. 14. Ако има разминаване то ще е в ущърб на изпълнителя, защото няма да е актувано всичко, което е изпълнил. Вещото лице посочва също,че не е открила договор с подизпълнител. Акт 14 е пописан от проектант, конструктор, възложител и технически ръководител, което означава, че и тримата са съгласни, че всички тези СМР са изпълнени на място, включително направа на дървена покривна конструкция, която не е актувана в акт 19, т.е. сградата е направена в груб строеж. Акт 14 удостоверява кой е извършил дадени СМР.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че по счетоводни данни на „. хан” Е. - РКО №7/30.06.2015 г. за сумата 6340 лв. е осчетоводен с дата 30.11.2015 г., РКО без номер от 30.06.2015г. за сумата от 1700 лв. и РКО от месец 06. 2015 г. за сумата от 5000 лв. не са осчетоводени. В Касовата книга на „. хан” Е. - на 30.11.2015 г. е извършено записване - плащане по РКО №7/30.06.2015 г. за сумата 6340 лв., по процесиите РКО без номер от 30.06.2015 г. за сумата от 1700 лв. и РКО от месец 06. 2015 г. за сумата от 5000 лв. не са извършени записвания.Счетоводни записвания в счетоводството на „. хан” Е. за периода 20.04.2015 г. до 04.11.2015 г., отнасящи се до „.-М” Е. не са извършвани. Същите са осчетоводени с дата 30.11.2015г.,както следва: Фактура 222/04.11.2015 г. по сметка 401 Доставчици - индивидуална партида „.-М” Е. в размер 13 506.37 лева, в т.ч.: -602/2(Разходи за външни услуги) / 401 (Доставчици) - 11 255.31лева - извършено СМР, съгл.акт обр. 19/22.10.2015 г.,4531 (Разчети за ДДС) / 401 (Доставчици) - 2 251.06 лева – ДДС;-401(Доставчици)/503(Разпл.сметка в левове) - 4 000.00 лева - частично плащане по фактура 222/04.11.2015 г.;-401 (Доставчици) / 501 (Каса в левове) - 6 340.00 лева - по ф-ра 222/04.11.2015 г.
По счетоводни данни на „.-М” Е. - РКО №7/30.06.2015 г. за сумата 6340 лв., РКО без номер от 30.06.2015 г. за сумата от 1700 лв., РКО от месец 06. 2015 г. за сумата от 5000 лв. не са осчетоводени. В счетоводните книжа на „.-М” Е. плащане по процесиите РКО не са вписвани.Счетоводните записвания, направени в счетоводството на „.-М” Е. за периода 20.04.2015 г. до 04.11.2015 г. са както следва: На 04.11.2015 г. по сметка 411 Клиенти - индивидуална партида Косовски хан Е. е осчетоводена фактура № 222/04.11.2015 г. в размер 13 506.37 лева, в т.ч.:411 (Клиенти) /703/1 (Приходи от продажба на услуги) - 11 255.31 лева – приход 411 (Клиенти)/4532(Разчети за ДДС) - 2 251.06 лева – ДДС.На същата дата е осчетоводено и постъпление по банка в размер на 4 000.00 лева- частично плащане по фактура 222/04.11.2015 г.503/1(Разпл.сметка в левове) /411 (Клиенти) - 4 000.00 лева.
При така установеното от фактическа страна въззвиният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД и правилно е приел, че за да е налице този фактически състав следва да се установи, че към момента на даването, респ. на получаването на имуществената облага, е съществувало правно основание за това, като основанието в последствие е отпаднало. Правилно е разпределена и доказателствената тежест като в тежест на ищеца е разпределено да установи плащането на процесната сума на ответника, както и отпадане на основанието за плащане, а в тежест на ответника е разпределено да установи наличието на основание за плащането на претендираната от ищеца сума, както и размера на задължението по договора.
Въпреки, че е изяснил фактическата обстановка по делото, районният съд е направил неправилни правни изводи.
По делото не е спорно, че на 20.04.2015г. между страните е сключен договор за възлагане на СМР, с който изпълнителят е приел да извърши СМР по инвестиционен проект „Заведение за бързо хранене“ в УПИ І–161-44 при възнаграждение 92 000 лв. без ДДС в срок до 31.07.2015г. Няма спор също така, че с Декларация от 27.07.2015г., подписана от двете страни, договорът от 20.04.2015г. е прекратен по взаимно съгласие по обективни причини, като страните са приели, че заплащането на извършените до момента СМР ще се уреди с допълнително споразумение.
Относно извършените до прекратяването на договора на 27.07.2015г. СМР между страните е имало спор, като съставения от изпълнителя акт обр. 19 на обща стойност без ДДС 41 096,90 лева е бил коригиран от инвеститорския контрол -св.Н. Д. относно количества,единични цени и стойност, като след корекцията е определена обща сума без ДДС в размер на 31 368,72 лева, с която сума страните са се съгласили. По искане на страните свидетелката Д. е изготвила два акта обр.19 с дата 27.07.2015г. за сградата под № 1 на стойност 15 752,37 лева без ДДС или 18 902,84 лева с ДДС и за подпорната стена под № 2 на стойност 15 660,95 лева без ДДС или 18 793,14 лева с ДДС. Свидетелката Д. установява, че корекцията е извършена от нея в присъствието на страните-управителите на двете дружества, които са се съгласили с корекциите и със съставените два отделни акта обр.19 за сградата и за стената, като управителят на дружеството-изпълнител М. Ю.е подписал актовете, а управителят на дружеството-възложител В. К.,въпреки изразеното съгласие не ги е подписала. В писмо-уведомление, изпратено от нея до управителя на изпълнителя от 16.10.2015г. същата е заявила, че в коригираните от инвеститорския контрол св.Д. протоколи обр.19 от 27.07.2015г. са посочени "правилните за нея суми, количества и цена" на извършените СМР, поради което съдът приема, че е налице признание в посоченото писмо на неизгоден за ищеца факт, а именно, че цената на извършените от ответника СМР до прекратяването на договора е в размера по протоколите обр.19 от 27.07.2015г.
На 22.10.2015г. страните са подписали нови акт обр.19- №1 – за срада на стойност без ДДС 11 255,31 или с ДДС 13 506,37 лева и №2 за стени на стойностбез ДДС 8 569,32 или с ДДС 10 283,18, за установяване извършването и за заплащането на натуралните видове СМР, общо по двата протокола на стойност 23 789,55лв.
На 04.11.2015г. страните са подписали Споразумение, с което уреждат отношенията си, породени от договора за СМР, като с това споразумение възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата от 23 789, 55лв., представляваща общата сума по горепосочените протокол образец 1 / за сграда/ и протокол образец 2/ за подпорни стени/. Със споразумението възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата на месечни вноски от по 2 000 лв. до цялостното й изплащане. Не е спорно, че след сключването на споразумението от 04.11.2015г. възложителят е заплатил на изпълнителя общо сумата от 7 000 лв., а за останалата сума която не е била заплатена в срок в размер на 16 789,55 лева изпълнителят е предявил иск за заплащането им, който е уважен с влязлото в сила решение по Г.д.№47/2017г. на РС-Ч..
Спорно по делото е дали сумата в общ размер на 13 040,00лв., за която са съставени процесните три РКО подлежи на връщане на твърдяното от ищеца основание- като платена на отпаднало основание, тъй като плащането е извършено през м.юни 2015г. за извършване на СМР, уточнени с молбата от 22.01.2018г. по договора от 20.04.2017г., които СМР ответникът не е извършил, поради което и основанието за плащането е отпаднало, тъй като договора е прекратен на 27.07.2017г.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението, че тъй като процесни три РКО не са представени в оригинал или в заверени от законния представител преписи, то същите следва да се изключат от доказателствата по делото. Процесните РКО са представени в заверени от пълномощника на ищцовото дружество адв. Атанасов преписи, които съгласно чл.32 от ЗА имат силата на официално заверени документи, поради което разпоредбата на чл.183 от ГПК не може да намери приложение, а освен това от приложеното към настоящото Г.д.№47/2017г. на РС-Ч. се установява,че оригиналите на трите РКО са изискани от делото от РУ-Ч. във връзка с проверка по ЗМЧ № 130/2017г. по жалба на „. Е. срещу „. Х. и са предадени с приемо-предавателен протокол на РУ-Ч. на 27.09.2017г.
По делото не е спорно, че сумите по трите РКО в общ размер на 13 040,00лв. са получени от управителя на дружеството-изпълнител М. Ю.през м.юни 2015г., като същият се е подписал за получаването им. Това обстоятелство се признава от него, но същият твърди, че сумите са получени за извършени от него, но неактувани в актовете обр.19 от 22.10.2015г. СМР. На зададени му въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание от 01.06.2017г. по приложеното Г.д.№ 47/2017г. управителят Ю.твърди, че В. К. е отказала да подпише коригираните от св.Д. актове обр. 19 за сградата и за стената от 27.07.2015г., като е поискала от посочените в тях суми да се приспаднат дадените от нея авансово суми по трите РКО. Въпреки, че той е поискал да се издаде фактура за цялата сума, а след това да й върне сумите по трите РКО, тя е отказала и затова са подписали актовете обр.19 от 22.10.2015г., в които сумите по трите РКО са приспаднати. Тези твърдения на управителя Ю.съответстват на показанията на св.Д., че страните са изразили съгласие с коригираните от нея суми в общ размер на 31 368,72 лева без ДДС, както и с направените от управителя В. К. признания в изпратеното от нея до изпълнителя писмо от 16.10.2015г., в което заявява, че посочените в протоколите обр.19 от 27.07.2015г. суми са правилните за нея.
Правилно районният съде приел, че сключеният между страните договор от 20.04.2015г. следва да се определи като договор за изработка в строителството, за който са приложими общите правила на договора за изработка по ЗЗД и специалните разпоредби на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Правилно е прието също, че съгласно чл. 170, ал. 1 ЗУТ всички обстоятелства, свързани със строежа като приемане и предаване на строителна площадка, строително монтажни работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и др. се документират от представителите на страните по сключените договори, като условията и редът за съставяне на необходимите актове и протоколи, свързани със строежите са предвидени в Наредба № 3 от 31.07.2003 год.
Неправилно обаче в конкретния случай районният съд е приел, че възложителят не е приел от изпълнителя извършената работа,тъй като подписаният от страните акт обр.14 установява само завършването на сградата в „груб строеж“ и дори да се приеме, че изпълнителят е извършил описаните в молбата-уточнение от 22.01.2015г. СМР, те не са приети от възложителя. Този извод на районния съд е неправилен и не кореспондира със събраните по делото доказателства.
В случая, поради прекратяване на договора за СМР по взаимно съгласие с декларацията от 27.07.2015г., страните са се съгласили заплащането на извършените до момента СМР да се уреди с допълнително споразумение. Спорно между страните е какви са извършените до момента на прекратяване на договора СМР и дали описаните в молбата-уточнение от 22.01.2018г. СМР, за които възложителят твърди, че е платил авансово сумите по трите РКО са извършени от изпълнителя „. –М“ Е.? Въпреки че районният съд е задължил възложителя-ищец да представи Приложение № 1 към договора за СМР, в което са описани договорените между страните СМР, същият не е представил това доказателство, поради което не може да се приеме за доказано от ищеца, че посочените в трите РКО твърде общи основания за издаването им , а именно: „материали и труд“; „стопански оперативни“ и „труд и механизация“ се отнасят за твърдяните от възложителя СМР в молбата-уточнение от 22.01.2018г. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че в подписаните от възложителя протоколи обр.19 № 1 и 2 от 22.10.2015г. не са актувани извършени СМР като „изкоп на фундаменти“, „кофраж на фундаменти“, „уплътнен обратен насип между фундаменти в сградата“, „кофраж на армирани колони“, „кофраж на греди“, а относно протокол № 2 /за стени/- „изкоп на фундменти стена“, „кофраж на фундаменти“, „кофраж на стени“.Изброените СМР са заложени в количествено-стойностната сметка за строителството, отразени са в актове обр.7 и 12, описани са в акт обр.14 от 04.08.2015г., който е подписан по надлежен ред и технологично следва да са изпълнени преди актуваните СМР в протоколите обр.19 от 22.10.2015г. Добавено е и СМР за покрив,поради това, че цялата конструкция на сградата, включваща и направата на покрив е подписана от всички страни в протокол обр.14 от 04.08.2015г. Вещото лице в таблица е описало извършените от изпълнителя СМР, които са описани в акт обр.14, но не са включени в подписаните от възложителя протоколи обр.19 от 22.10.2015г.,които са на стойност 13 633 лева. Следователно, подписвайки акт обр.14 от 04.08.2015г. възложителят е приел, извършената от изпълнителя работа описана в този акт до прекратяването на договора. Възложителят не твърди, че друг изпълнител или подизпълнител е извършил описаните в молбата от 22.01.2018г. СМР.Вещото лице също не е установило при проверката в двете дружества договори с подизпълнители или друг изпълнител и съответно съставени от тях актове. Част от описаните в молбата СМР са актувани в актовете обр.19 от 27.07.2015г., за които възложителят устно е изразил съгласие пред инвеститорския контрол св.Д., а в писмото от 16.10.2015г. и писмено е признал, че това са верните суми.
След като в молбата от 22.01.2018г. ищецът не е конкретизирал по количества и цени СМР, за които твърди, че е платил авансово сумите по трите РКО и след като не е представил,въпреки, че е бил задължен от съда Приложение № 1 към договора за възлагане на строителство, в което подробно са описани видовете и количествата СМР, то твърдението му, че ответникът не е изпълнил СМР, за които авансово му е платена сумата от 13 040 лева остава недоказано, при положение, че възложителят е подписал акт обр.14, с който е приета сградата в "груб строеж" с изпълнен покрив и завършена конструкция на подпорната стена, а от заключението на вещото лице се установява, че извършените от изпълнителя СМР, които не са актувани в актовете обр.19 № 1 и № 2 от 22.102015г. са на стойност 13 633 лева. Следователно ответникът се е справил с разпределената му доказателствена тежест, като е доказал основанието, на което е получил претендираната сума,т.е доказал е, че е извършил СМР на стойност над претендираната, които не са актувани в актовете обр.19 от 22.10.2015г. и включени в споразумението от 04.11.2015г. Незначителната разлика между претендираната сума и посочената от вещото лице сума от 13 633 лева на неактуваните в актовете обр.19 от 22.10.2015г., но извършени от изпълнителя СМР,както посочва вещото лице е за сметна на изпълнителя,тъй като същият е изпълнил СМР на по-висока стойност. След като възложителят е признал, че дължимата от него сума за всички извършени СМР е коригираната цена от инвеститорския контрол -св.Д., съдът приема за логични обясненията на управителя Ю., че В. К. е поискала от коригираната сума от 31 368,72 лева без ДДС да се приспаданат дадените авонсово суми по трите РКО, поради което е със споразумението е приета за дължима сумата от 23 789,55 лева.
По изложените съображения, след като ищецът не доказва, че основанието, на което е платил процесната сума е отпаднало, то искът му е неоснователен и като го е уважил районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Ще следва с оглед изхода на делото за бъде осъден „. Х. Е. да заплати на „. Е. направените по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3020,20 лева, от които 1653 лева за първоинстанционното производство и 1367,20 лева за въззивното производство по представените списъци по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 91/01.03.2019г., постановено по Г.д. № 796/2018г. по описа на Смолянския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „. Х. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.Ч., ул.“З.“ №11, представлявано от управителя В. С. К. срещу „. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., У. №., представлявано от управителя М. М. Ю.иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 13 040 лева, получена по договор за възлагане на СМР от 20.04.2015г., от която 6 340 лв. по издаден РКО № 7/30.06.2015 г., 1 700 лв. по издаден РКО без номер на 30.06.2015г. и 5 000 лв. по издаден РКО без номер през 06.2015 г., основанието за получаването на която сума е отпаднало, поради прекратяване на договора по взаимно съгласие на 27.07.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „. Х. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.Ч., ул.“З.“ №11, представлявано от управителя В. С. К. да заплати на „. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., У. №., представлявано от управителя М. М. Ю.направените по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3020,20 лева, от които 1653 лева за първоинстанционното производство и 1367,20 лева за въззивното по представените списъци по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: