И за да се произнесе,взе в предвид следното:
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №63 от 01.07.2019година,постановено по гр.д.№184/2019година по описа на Мадански районен съд са постановени мерки за защита срещу П. Р. К. с ЕГН: * от гр. С., ул. „.“ № 2. вх.“Б“, .1, А., за извършеното от него домашно насилие спрямо Ф. А. К. с ЕГН: * от с. Цирка, общ. М., обл. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на леля си Ф. А. К., отстраняване П. Р. К. от съвместно обитаваното жилище за срок от за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от постановяване на решението,забрана П. Р. Козаров да приближава, в което живее Ф. А. К., находящо се в с. Цирка, общ. М., обл. С. или което и да е друго жилище, и местоработата на Ф. А. К., местата за социални контакти и отдих на разстояние по-близко от 100 метра за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на постановяване на решението. Със същото решение е наложено на ЗДР. СТ. С. административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв. в полза на държавата, поправено с Решение №68 от 02.07.2019година, постановени по гр.д.№184/2019година, в частта,с която е наложена глоба вместо на Здр. Ст. С. да се счита,че глобата е наложена на П. Р. К..
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът П. К.. Във въззивна жалба вх.№1390 от 25.07.2019година, депозирана Ч. пълномощника адвокат Ф. Т. излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Възивникът твърди, че няма извършено домашно насилие по отношение на молителката. Твърди също,че наложените мерки от съда в максимални срокове и размер ще доведат до ескалиране взаимоотношенията между страните, тъй като П. К. не би оставил беззащитната си майка, която е безработна и с много заболявания, като с отстраняването му молителката и нейната сестра постигат своята цел да изгонят от етажа бившата жена на брат им,макари двете да си имат други имоти. Моли да бъде отменено атакуваното и постановено ново решение по същество, с което се отменят наложените мерки или алтернативно наложените мерки да бъдат определи към минимално предвидените в закона.
По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило писмено възражение на депозираната жалба от Ф. А. К., Ч. процесуалния представител адв. В.Р., в което се излага становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Моли Окръжния съд, да потвърди решението на РС – С. като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован се явява лично и Ч. пълномощника си адв.Т., който поддържа жалбата изцяло.
Въззиваемата Ф. К. лично и Ч. пълномощника си адв. В.Р., оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът като взе предви оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, Ч. постановилия атакувания акт Районен съд - М..
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, съобрази следното:
Пред Маданския районен съд е развито производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е постановил мерки за защита, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН и е наложил на основание чл. 5 ал. 4 от същия закон на П. К. да заплати глоба в размер от 500 лв.
В подадената молба молителката е посочила датите, мястото и начина на извършеното домашно насилие от нейния племенник и ответник в първонистанционното производство, като е представила декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие. В посочената декларация е отразено, че на 08.05.2019г. в жилище, находящо се в с. Цирка, общ. М., обл. С. е извършен акт на психическо, физическо и емоционално насилие спрямо Ф. К., изразяващо се в отправяне на словесни заплахи и обиди, както и физически нападки, изразяващи се в засягане телесната неприкосновеност на К. по повод ритане на вратата и падане на пострадала, по повод на което имала оток.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани гласни доказателства - показанията на Е. К., С. Х., Ф. З.-кмет на С.,св.Н. В. - сестра на молителката и леля на ответника, както и от съпруга на последната В.. Служителите на РУ М., така и св.В. пристигнали след инцидента, но установили последиците от него, като още на място Ф. К. разказала на полицаите случилото се описано в молбата до съда и до началника на РУ при ОДМВР. Тези свидетели макар и неочевидци, сочат, че пострадалата била изплашена, плачела, треперела и разказала с подробности за случилото се. Следва да се кредитират и показанията на свидетеля Ф. З., кмет на селото станал очевидец на част от инцидента - чул отправяните цинични обиди и закани,както и възприел, как ответника ритнал вратата на стаята, в която била молителката, вратата се отворила и ударила К., съответно от удара тя паднала на земята.
Приложена и приета като писмено доказателство е и преписка №298000-2365/09.05.2019година на РУ М., съставена във връзка с посетен сигнал от Ф. К..
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
С въззивната жалба е направено искане (частично поддържано в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя) съдът да приеме представената към въззивната жалба нотариална покана от Р. К. до Хр. Н. и да постанови лично явяване на молителката, която отговори по реда на чл. 176 -ГПК на посочените въпроси, както и да укаже на въззиваемата Ф. К. да представи документ (нотариален акт, договор за наем, дарение и др.), чия собственост е къщата, в която тя и жалбоподателя живеят, каквото искане е релевирано и пред първоинстанционния съд, но не е уважено.
Окръжният съд прие,че на настоящия етап не се налага изслушване на въззиваемата по реда на чл.176 от ГПК, а и от друга страна не е допуснато твърдяното нарушение от районен съд, обосноваващо приложение на чл.266,ал.3 от ГПК относно изслушване на въззиваемата, тъй като пълномощникът на ответника адв.Т. е заявил в съдебно заседание,че с така зададените въпроси ще установява дали молителката е от кръга на лицата, за които закона дава право да бъдат защитавани, факт неоспорван в хода на производството пред районен съд и ненуждаещ се от доказване, поради което правилно искането не е уважено. Искането направено с въззивната жалба е несвоевременно направено и преклудирано. Нещо повече въпросите,на които се иска да отговори молителката са ирелевантни за настоящето производство за установяване извършено домашно насилие. Освен това при разглеждане делото от районен съд на въпроса дали Ф. К. е съгласна дъщеря й да живее на етажа (т.4) въззиваемата е отговорила,че се страхува от К., който системно проявява агресия, поради което и е поискала защита срещу него, в т.ч. отстраняването му, отделно и като санкция за поведението му. Без значение за осъществяване на домашно насилие е дали въззиваемата гледа котки, както и без правно значение за настоящия спор са и имуществените взаимоотношения между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимост на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо и емоционално, осъществено вербално насилие – обиди и заплахи отправени към молителката на 09.05.2019 г., както и падане на молителката,вследствие удар от ответника на вратата. В този смисъл са депозирани показания на свидетелите Е. К.,С. Х.,Ф. З.- кмет на С., св.Н. В. - сестра на молителката и леля на ответника, както и свидетелят В. (съпруг на Н. В.). Макар свидетелката В. и служителите на РПУ М. пристигнали след инцидента, те възприели случилото се от разказа на пострадалата Ф. К.. Свидетелят Ф. З. е пряк очевидец на част от инцидента чул отправените обиди, възприел ритането от ответника вратата на стаята, в която молителката се намирала, отварянето на вратата, която ударила К. и последната паднала на земята и се ударила.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение. В случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Ответникът не е провел никакво оборване на обстоятелствата посочени в декларацията. В конкретният случай представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия (отправени заплахи и закани за саморазправа, и обиди). Действията на ответника представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между страните са влошени, предизвикано от факта,че молителката гледала много котки в съвместно обитаваното от страните жилище и че същите не са в състояние да разрешат имуществените си и лични проблеми относно процесното жилище, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства. В конкретният случай обаче, изложените факти в декларацията се подкрепят и от събраните в хода на производството доказателства. По безспорен начин се установи, че на твърдяната дата и място действително е бил осъществен акт на насилие върху молителката, за което е издадена докладна записка, съставена във връзка с посетен сигнал от №298000-2365/09.05.2019година по описа на РУП М., която е приета и не е оспорена от страна на ответницата.
Изложените факти в тази декларация се подкрепят и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, че действително е имало такъв инцидент в съвместно обитаваното жилище от страните. Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло споделеното от свидетелката Волевска, отчитайки нейната евентуална заинтересованост, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Настоящият състав подложи на внимателна преценка и анализ дадените показания, съпостави ги с останалите по делото доказателства, като констатира, че те са логични, последователни и подкрепящи се от останалите доказателства и не е налице основание да бъдат дискредитирани.
Неоснователно е оплакването досежно твърденията, че районната инстанция е допуснала процесуални нарушения, като не е съобразила направените от жалбоподателя възражения, касаещи съдържанието на подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД и не е съобразила, че последната не е конкретна. Видно е, че подадената декларация касае осъществено вербално насилие – обиди и заплахи, отправени към молителката на 09.05.2019година и е факт падането на молителката, вследствие нанесения удар от ответника на вратата на стоята,в която се е намирала молителката.
Следва да се отбележи също така, че съдът издава заповед за защита, дори само въз основа на приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, а в настоящия случай същата се подкрепя и от представената в производството докладна записка на полицейските служители и от показанията на разпитаните свидетели. Поради това, настоящия състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а налагането на мерки за закрила по реда на чл.5 ал.1 от ЗЗДН от страна на първоинстанционния съд за правилно.
Настоящият състав смята обаче, че обжалваното решение е неправилно по отношение на срока, за който са наложени мерки за защита от домашно насилие, а именно: мерките по 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, с които е отстранен П. К. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в С.,Община М. и е забранено чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН П. К. да приближава пострадалото лице Ф. К. жилището, в което живее Ф. А. К., находящо се в с. Цирка, общ. М., обл. С. или което и да е друго жилище, и местоработата на Ф. А. К., местата за социални контакти и отдих на разстояние по-близко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване решението – 01.07.2019година. Така определеният срок е максимален, съобразно разпоредбата на ал.3 на чл.5 от ЗЗДН, като въззивната инстанция счита, че същият не съответства на извършения акт на домашно насилие от страна на П. К. и не съобразен с обстоятелството, че страните са близки родственици и следва да общуват помежду си.
По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от пет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта. Така определения срок за защита е подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие. Определянето на по-дълъг срок би допринесло за допълнително влошаване на отношенията и личните контакти между страните, което не е в техен интерес.
По изложените причини и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН следва да бъде изменено обжалваното решение на МРС, като по отношение на ответника бъдат наложени мерките по чл.5, т.2, и т.3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от пет месеца (чл.5, ал.2 от ЗЗДН), през който съдът намира, че П. К. би могъл да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала, и най-вече с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.С оглед на обстоятелството,че въззивната инстанция изменя срока на част от постановените мерки следва да бъде изменено решение на районен съд гр. М. № 63 от 01.07.2018година постановено по гр. д. № 184/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТТА, с която съдът е определил 18 месечен срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, за налагане на мерките, считано от 01.07.2019 г. и вместо това бъде постановено наложените от районен съд гр. М. мерки за защита от домашно насилие с цитираното по-горе решение да се считат наложени за срок от пет месеца, считано от 01.07.19 г. На основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН да се издаде нова заповед, в която се промени САМО срокът, за който са наложени мерките.
Настоящият състав намира за основателно и оплакването в жалбата относно размера на определеното от съда административно наказание глоба 500 лева. Размерът на глобата не е съобразен със степента на извършения акт на домашно насилие, както и с обстоятелството,че лицето е на сезонна работа, а и с липсата на доказателства за доходите му. Окръжният съд счита,че глоба в размер на 200 лева към минимума предвиден в закона ще постигне целите и ще предотврати по-нататъшно ескалиране отношенията между страните.
Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да се разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което молителят (т. е. пострадалото лице) заплаща държавната такса и разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта. Следва да се отбележи, че тази норма, която е специална по отношение на общото правило на чл. 78 ГПК дерогира неговото приложение. В случая, макар въззивната жалба да е уважена отчасти, не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на таксите и разноските за въззивното производство в тежест на въззиваемия, тъй като решението, с което е констатирано осъщественото от П. К. домашно насилие и са наложени мерки за защита на въззиваемата само се изменя по отношение на срока на постановените мерки и размера на наложената глоба.
Въпросът за размера на дължимата държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН е разрешен в в т. 22 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това производство не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки и в крайна сметка съставлява спорна съдебна администрация. С оглед на това е и изразеното разрешение, че размерът на държавната такса следва да се определя по чл. 16 ТДТГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от ТДТГПК, ответникът –жалбоподател в настоящото производство, следва да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева. Ще следва да бъде осъден П. К. да заплати по сметка на Смолянски окръжен съд държавна такса в размер на 12.50лева. С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на въззиваемата,които са своевременно поискани,надлежно документирани и следва да бъдат присъдени в размер на сумата 300 лева. Основателно е възражението на адв.Т. за прекомерност на възнаграждението, тъй като се дължи възнаграждение за адвокат по неоценяеми искове в минимален размер 300 лева(чл.7,т.4 от Наредбата), а и делото не е от фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ на основание чл. 17 ал.5 от ЗЗДН Решение № 63/01.07.2019 г. на Районен съд – гр. М., постановено по гр. дело № 184/2017 г. по описа на същия съд в частта му, в която са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ,ал.1,т.2 и 3, във връзка с ал.2 от ЗЗДН, като вместо него по съществото на спора ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН П. Р. К. от съвместно обитаваното жилище в С. Община гр.М. за срок от 5 (пет) месеца.
ЗАБРАНЯВА На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на П. К. да приближава пострадалото лице Ф. К. жилището, в което живее Ф. А. К., находящо се в с. Цирка, общ. М., обл. С. или което и да е друго жилище, и местоработата на Ф. А. К., местата за социални контакти и отдих на разстояние по-близко от 100 метра за срок от 5(пет) месеца, считано от датата на постановяване решението – 01.07.2019година.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 17 ал.5 от ЗЗДН Решение № 63/01.07.2019 г. и Решение №68 от 02.07.2019година на Районен съд – гр. М., постановени по гр. дело № 184/2017 г. по описа на същия съд в частта му, с която е наложено на П. Р. К. административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв. в полза на държавата и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на П. Р. К. административно наказание „ГЛОБА”от 500(петстотин) на 200(двеста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/01.07.2019 г. на Районен съд – гр. М., постановено по гр. дело № 184/2017 г. по описа на същия съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Р. К. да заплати по сметка на Смолянски окръжен съд държавна такса в размер на 12.50лева(дванадесет лева,петдесет стотинки).
ОСЪЖДА П. Р. К. да заплати на Ф. А. К. направените разноски за ползвана адвокатска помощ в размер на 300(триста лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН нова заповед за защита съгласно постановеното с настоящото съдебно решение, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на страните и на Районното полицейски управления по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, като в нея лицето П. К. да бъде уведомено за последиците от неизпълнението на заповедта, а именно: ще бъде задържан от полицейските органи и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: