Определение № 400

към дело: 20195400500089
Дата: 04/02/2019 г.
Председател:Тоничка Кисьова
Членове:Мария Славчева
Деян Вътов
Съдържание

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 68/08.03.2019г. от „. О. с ЕИК ***, представлявано от С. И.Ц. чрез пълномощника й адв. В. В. срещу Отказа на съдията по В. П. Смолянски районен съд обективиран в Определение № 9/22.02.2019г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че подаденото заявление за вписване прехвърлянето на вземане обезпечено с ипотека отговаря на всички изисквания, съгласно чл.17 от ПВп и чл.171 от ЗЗД. Същото съдържа данните посочени в чл.6,ал.1,б."а" от ПВп. Със заявлението е поискано вписване на прехвърляне на вземането, обезпечено с ипотека, а именно вземането на "Юробанк България" спрямо С. З. К. с ЕГН *, Ф. Л. К. с ЕГН * и З.С. с ЕГН *, произтичащо от Договор за банков кредит № **/20.03.2008г.в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 129 000 лева по курс "купува" за швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита. Твърди се още, че не е поискано вписване на прехвърляне на вземане и спрямо Е. С. К., тъй като такова задължение не съществува за цедента, а освен това в ПВп не е предвидена възможност за вписване на прехвърляне на множество вземания едновременно. В жалбата се твърди още, че незаконосъобразно съдията по В. е посочил, че за вписване на прехвърляне на едно вземане следвало да се представи "нотариално извлечение". Незаконосъобразно е посочено също, че следвало да се вписва заявление за прехвърляне на множество вземания, тъй като се иска вписване прехвърляне на вземане обезпечено с ипотека, а не множество вземания. Неправилно е посочено още, че не е представена такса за вписване прехвърляне на вземане и спрямо Е. С. К.,тъй като такова вписване не е искано и такса за него не се дължи. По отношение на това лице е вписана ипотека, която вече е заличена. Представеният договор за цесия и анекс е в официално заверен препис съгласно чл.591 от ГПК и се ползва със същата удостоверителна сила като оригинала. Представено е Приложение № 1 към договора за цесия, съдържащо индивидуализация на всички лица , спрямо които са прехвърлени вземания, както и нотариално заверени преписи от Приложение № 5 към договора за цесия, съдържащо индивидуализация на лицата, спрямо които са прехвърлени вземания на лицата, които са учредили ипотека за обезпечение на всяко едно вземане, на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека, на нотариалните актове и данните за вписването на договорните ипотеки, за които се иска прехвърляне на вземане и на удостоверявания материален интерес П. учредяване на ипотека. твърди се, че доколкото Приложение № 5 представлява неразделна част от договора за цесия неоснователно съдията по В. е отказар вписване на прехвърлянето на вземане , обезпечено с ипотека. Моли да бъде отменен отказа на съдията по В. обективиран в Определение № 9/22.02.2019г. и се укаже на съдията по В. да впише в прехвърлянето на вземането на на "Юробанк България" спрямо С. З.К. с ЕГН *, Ф.Л. К. с ЕГН * и З. С.К.с ЕГН *, произтичащо от Договор за банков кредит № **/20.03.2008г. в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 129 000 лева по курс "купува" за швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита, обезпечено с договорна ипотека, вписана в СВ-С. с вх.№ 914/25.03.2008г, акт№ **, т.І дело № 780/2008г., подновена със заявление с вх.№ 634/23.03.2019г. , акт№ **,т.І, дело № 174/2018г.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „. О. с ЕИК***, представлявано от С. И.Ц. чрез пълномощника й К. П. М. е подал молба-заявление с вх.№ 345/22.02.2019г. за вписване на основание чл.171 от ЗЗД във вр. с чл.17 от ПВп на прехвърляне на вземането на "Юробанк България" спрямо С. З.К.в, Ф. Л.К.и З. С. К., произтичащо от Договор за банков кредит № HL 34128/20.03.2008г. в швейцарски франкове в размер на равностойността на 129 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита с Договор за цесия № 5300/28.12.2017г., Акт 104,том І, сключен с нотариална заверка на подписите на „. О., като вземането на Банката спрямо посочените по-горе лица е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда-апартамент с идентификатор 67653.917.568 по КККР на Г.С. с площ от 71,40 кв.м. представляващ жилище-апартамент П. описаните граници, ведно с избено помещение № 3 с площ от 3,50 кв.м., ведно с 4,14% от общите части на сградата и от правото на строеж, вписана в СВ-С. с вх.рег.№ 914/25.03.2008г., Акт №**, том І, дело № 780/2008г. , подновена със заявление с вх.рег.№ 634/23.03.2019г., Акт № ***т.І, дело № 174/2018г.
С обжалваното определение съдията по В. е отказал да извърши поисканото вписване, като е приел, че предмет на цесията са няколко недвижими имота в съдебния район на СмРС и няколко договорни ипотеки, като подлежащите на вписване актове се вписват в тяхната цялост и съдията по В. не разполага с компетентност избирателно да разпореди вписване на акт само по отношение на част от описаните недвижими имоти, освен П. представяне на нотариално извлечение от договора, извършено пред съотвения нотариус. Посочил е също, че не е внесена държавна такса за вписване по партидата на лицето Е. С.К., фигуриращо в Приложението под № 956745.
Въззивният съд счита изводите на съдията по В. за неправилни и не споделя изложените от него мотиви.
Съгласно чл.17,ал.1,б.а от ПВп подлежат на вписване договорите за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, като чл.17,ал.2 от ПВп предвижда, че молбата за вписване трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б."а" на молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.
Представеният договор за цесия № 5300/3202 от 28.12.2017г. отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл.171 от ЗЗД - писмена с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№ 3534/12.10.2018г. В текстовата му част не е посочен конкретния размер на вземането, длъжника и характера на обезпечението, но това е направено в Приложение № 1 и Анекс №.. /12.10.2018г. , също с нотариална заверка на подписите, които съгласно изричната воля на страните представляват неразделна част от самия договор.
Проверката, която съдията по В. извършва съгласно т.6 от ТР № 7 по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните/чл.6,ал.1,б."а" от ПВп/ и идентификация на имота /чл.6,ал.1,б."в" от ПВп./
В конкретния случай процесният договор за цесия, разгледан в неговата цялост от текстова част, Приложение № 1 и анекс № 3 съдържа данни относно длъжниците, размера на вземането на цедента, обезпечението – договорна ипотека, която го обезпечава, с описанието на имота и следователно съдържа всички предвидени в ПВп реквизити. Неправилни са мотивите на съдията по В., че след като в представения договор, приложение и анекс съществуват няколко имота в съдебния район на СмРС и няколко договорни ипотеки с два различни имота, предмет на договора за прехвърляне на вземане, то съдията по В. не разполага с компетентност избирателно да разпореди вписване само по отношение на част от имотите.
В молбата на „. О. е поискано вписване за конкретно вземане, произтичащо от посочен конкретен договор за банков кредит, с посочени конкретни длъжници -С. З. К., Ф. Л. К.и З.С. К.в, посочено е че взематето е обезпечено с вписана договорна ипотека, като е посочен вх.рег, акта, том и дело, както и цената, подробно е описан имота, предмет на ипотеката. В молбата не се съдържа искане за вписване на прехвърлено вземане, обезпечено с ипотека по отношение и на длъжника Е. С. К., за да е изправен съдията по В. през избор по отношение на кой имот да извърши вписването. Поради липса на искане не се дължи и държавна такса за вписване на прехвърлено вземане и спрямо лицето Е. С. К.
След като в случая представения договор за цесия, обезпечен с ипотека е подлежащ на вписване, съгласно разпоредбата на чл.17,ал.1,б."а" от ПВп във вр. с чл.171 от ЗЗД, същият е в изискуемата форма-писмен с нотариална заверка на подписите и отговаря на общите изисквания на чл.6 от ПВп са налице всички формални изисквания за вписване, поради което постановеният от съдията по В. отказ е неправилен и следва да бъде отменен, а делото бъде върнато за извършване на вписването.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 9/22.02.2019г. на съдията по В. П. Смолянски районен съд, с което е отказано вписване на Договор за прехвърляне на вземане № 5300/3202/28.12.2017г. , с нотариална заверка на подписите, сключен между "Юробанк България" с ЕИК*** със седалище и адрес на управление:Г.С., район Витоша,ул."Околовръстен път" № 260, хпедставлявано от Д. Б.Ш.-Изпълнителен дириктор и В. И. В.-Прокурист, в качеството му на цедент и „. О. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: Г.Монтана, ул."Васил Левски" № 20, представлявано от управителя С. И. Ц. в качеството на цесионер, за прехвърляне на вземането на Банката спрямо длъжниците С. З. К. с ЕГН *, Ф. Л.К. с ЕГН * и З. С. К. с ЕГН *, произтичащо от Договор за банков кредит № **/20.03.2008г. в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 129 000 лева по курс "купува" за швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита, обезпечено с договорна ипотека, вписана в СВ-С. с вх.№ 914/25.03.2008г, акт№ ** т.І дело № 780/2008г., подновена със заявление с вх.№ 634/23.03.2019г. , акт№ **,т.І, дело № 174/2018г.
ВРЪЩА делото на съдията по В. за извършване на исканото вписване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на вписване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: