Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 336/29.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1061/2018г. по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен предявения от Н. В.Г., гражданин на Р. Ф., родена на***г., с постоянен адрес: Р.Ф. М. област, гр.Е., ул.“С.“ № *, ап.*, иск с правното основание на чл.87, ал.3 от ЗЗД срещу ответника Р. В. Б., гражданин на Р. Ф., роден на ***г., с постоянен адрес: Р.Ф., М. област, гр.Е., ул.“Н.“ *, за разваляне на сключения между Н. В. Г., като продавач, и Р. В. Б., като купувач, на договор за продажба на недвижим имот от 01.02.2017г., изповядан с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, д.№ */2017г. на Нотариус Анастасия Славкова-№ 366 в регистъра на Нотариална камара-гр.С., с район на действие-Районен съд-Г. по силата на който продавачът е продал на купувача следния свой собствен недвижим имот: Жилище с идентификатор 67653.1.830.1.35, със застроена площ 52.80 кв.м, с граници: на същия етаж - обект 67653.1.830.1.36 и обект 67653.1.830.1.34, отдолу - обект 67653.1.830.1.20 и отгоре - обект 67653.1.830.1.49, с адрес: Република Б., Г. местност К., етаж - * , представляващо апартамент № * - самостоятелно обособен обект от сграда с идентификатор 67653.1.830.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.1.830, с площ 3 380 кв.м, представляващ урбанизирана територия, с граници: имоти 1.710, 1.831, 1.650 и 668.16 по кадастралната карта на град Смолян, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, съответстващи на 17.66 кв.м и със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, за цена в размер на 15 000 лева поради недоказаност на твърдяното от ищцата основание за неизпълнение от купувача за плащане на цената.Осъдена е Н. В. Г. да заплати на Р. В. Б. съдебни разноски по делото в размер на 980,50 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 7123/16.08.2019г. от Н. В. Г., чрез пълномощника й адв.Б.К. с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявения иск районният съд неправилно е приел, че ищцата не е доказала неизпълнение на договора от страна на ответника. Сочи се, че по делото няма спор, че ищцата е продала на ответника на 01.02.2017г. с нот.акт № *,т.*,рег.№ *, д.№ */2017г. жилище с идентификатор 67653.1.830.1.35 с площ от 52,80 кв.м. за сумата от 15 000 лева, като в нотариалния акт за продажба е записано, че същата е получена от продавача напълно от купувача, преди подписването на договора, като в нотариалния акт не е посочен начина на плащане. С оглед размера на сумата този начин се определеля от Закона за ограничаване на плащанията в брой, който към момента на сделката е действал в редакцията си от ДВ бр.9/08.12.2015г. Съгласно чл.1 от посочения закон със същия се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната, поради което законът има действие по отношение на всички плащания, извършвани от местни и чуждестранни физически и юридически лица във връзка с вземания или задължения, възникнали на територията на Република България.От това следва изводът, че законът е приложим и по отношение на страните по делото по сключения договор за продажба,независимо, че същите са граждани на Р.федерация. Съгласно чл.3, ал.1,т.1 от посочения закон плащанията на територията на страната на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лева могат да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,поради което плащането на продажната цена по процесната сделка е следвало да стане само по начина, указан в чл.25,ал.10 от закона, а именно - по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.Видно от изброените в нотариалния акт документи, при изповядване на сделката, пред нотариуса не е представен банков документ за предварително заплатена продажна цена.Към момента на изповядване на сделката ищцата твърди, че е имала разкрита банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ Е*- О. С., но сума, представляваща продажна цена на продадения имот не е постъпвала по тази банкова сметка, видно от представеното банково извлечение, което обстоятелство не се оспорва и от ответника. В нотариалния акт за продажба не е изрично записано и че продажната цена е постъпила по специална банкова сметка на нотариуса.Според мотивите на съда след като нотариалният акт за правна сделка като официален свидетелстващ документ удостоверява, че съдържащите се в нотариалния акт изявления са на лицата, явили се пред нотариуса, то по отношение на изявлението на купувача, че е платил цената напълно, съответно и на продавача, че е получена от него напълно преди подписване на нотариалния акт, то следва да се приемат за достоверни тези факти, а именно - че продажната цена по сделката е платена напълно и в брой от купувача на продавача.В жалбата се твърди още, че решаващият съд не е формирал правните си изводи като даде отговор на въпроса дали нарушението на чл.3,ал.1,т.1 от ЗОПБ относно начина на плащане по една сделка следва да се приеме като липса въобще на плащане, след като липсва какъвто и да е документ, доказващ плащането на продажната цена, респективно удостоверяващ получаването от ищцата на сумата от 15 000 лева. Записването в нотариалния акт, че продавачът е получил изцяло продажната цена не е достатъчно да се приеме, че има извършено плащане, тъй като самият закон въвежда задължителен начин на това плащане, поради което волеизявлението на продавача в нотариалния акт следва да е потвърдено и от съответен платежен документ или от разписка за получаване на сумата в брой, каквито в случая не са налице и това се признава от ответника по въззивната жалба.Поради размера на паричната сума плащането не може да бъде установено и със свидетели с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК . Моли да бъде прието, че не е извършено плащане на продажната цена на посочения по-горе имот, с оглед на което купувачът по сделката не е изпълнил основното си задължение по чл.200 от ЗЗД да плати цената на закупения имот, поради което същият се намира в забава за изпълнение, продължила повече от две години, след деня, в който е следвало да бъде удостоверено плащането. Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, а съгласно ал.2 кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В случая ищцата се е възползвала от възможността по чл.87, ал.2 от ЗЗД да прекрати сключения договор без да дава допълнителен срок за изпълнение на задължението му по чл.200 от ЗЗД, тъй като за нея това изпълнение вече е станало безполезно - тя не е получила плащане на продажната цена на имота повече от година и половина след сключване на договора. От представеното Решение от 04.06.2018г. по дело № А41-80803/17г. на Арбитражен съд на М.област, Р. федерация е видно, че през м. декември 2017г. спрямо жалбоподателката е открита процедура по фалит и ако на същата е била платена продажната цена по процесната сделка е щяла да покрие дълговете си в Р..След като спрямо нея е открита процедура по фалит, то изпълнението, поради забавата за плащане на цената от купувача по процесната сделка е станало безполезно. Отделно от това през последните няколко години реалната пазарна цена на недвижимия имот, предмет на процесната сделка, неколкократно надхвърля продажната цена по сделката, поради което, дори ако реши да продаде отново този имот жалбоподателката би получила сума значително по-голяма сума от продажната цена по процесния договор. Моли да бъде отменено обжалванато решение като неправилно и бъде уважен предявения иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за продажба на недвижим имот като основателен и доказан.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. В. Б., чрез пълномощника му адв. С.Н., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалванато решение е постановено при спазнате на материалния и процесуалния закон, като направените от съда изводи съответстват на доказателствата по делото, че ищцата не е доказала неизпълнение по договора за покупко продажба от страна на купувача.Неоснователно е твърдението, че след като в нотариалния акт не е посочен изрично начина на плащане, то продажната цена е следвало да бъде заплатена по банков път. Изрично в нотариалния акт, в присъствието на нотариус и преводач, купувачът е направил волезиявление, че е заплатил продажната цена, а продавачът - изявление, че е получил същата.Неоснователно е и оплакването, че районният съд не е обсъдил основния по делото въпрос дали нарушението на разпоредбата на чл.3, ал.1,т.1 от ЗОПБ относно начина на плащане на сделката следва да се приеме за липса въобще на извършено плащане. В тази насока съдът е приел, че процесният нотариален акт, в частта относно плащането и получаването на продажната цена има характер на разписка за извършеното плащане от купувача, с оглед на което е налице и доказателство за изпълнение на задължението му за плащане. Съдебната практика приема, че дори плащането да е направено в брой в нарушение на ЗОПБ, това не означава, че представените писмени доказателства не могат и не удостоверяват реалното получаване на посочената в тях сум, в който смисъл е Определение № 1411/10.12.2015г. по гр.д. № 4866/2015 г., IV г.о.на ВКС. Нарушаването на посочения закон има за последица административнонаказателната отговорност за дееца, но няма значение нито за доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането, в който смисъл е Определение № 1193/11.12.2015г. на ВКС по гр.д.№ 4396/2015 г., III г.о. Посочения закон има отношение към редовността на счетоводните и данъчни документи на страните по делото и дори извършеното плащане да е в нарушение на посочената разпоредба, това не може да бъде приравнено на липса на плащане - предвид отсъствието на изрична норма в ЗОПБ.С оглед разпределената й доказателствена тежест, жалбоподателката не оборва доказателствената сила на собственото си изявление, направено в хода на нотариалното производство.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. К.поддържа жалбата си.
Въззиваемият чрез пълномощника си адв.Н. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценкана събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Не се оспорва по делото, че страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижеим имот с нот.акт №*, том *, рег.№ *, д.№ */2017г., по силата на който Н. В. Г. е продала на Р. В. Б. жилище с идентификатор 67653.1.830.1.35 със застроена площ 52.80 кв.м, представляващо апартамент № *- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.1.830.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.1.830 с площ 3 380 кв.м при описаните граници, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, съответстващи на 17.66 кв.м и със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който с построена сградата, за сумата от 15 000 лева, която сума продавачът е заявил, че е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт.
Не е спорно и обстоятелството, че плащането на договорената цена не е осъществено по банков път. В изисканото заверено копие от нотариалната преписка по нотариалния акт № *, том *, рег.№ *, д.№ */2017г. не са налице доказателства за извършено плащане.
Разпитания по делото като свидетел нотариус Анастасия Славкова, изповядала сделката, твърди в показанията си, че в нотариалния акт е вписано заявеното от страните. Принципно пред нея не се плащат пари. По всяко дело пита страните дали са получили парите и каквото заявят, това отразява в нотариалния акт. По конкретното дело в нотариалния акт е вписано това, което страните са заявили и не си спомня нещо по-особено по тази сделка.
В исковата молба ищцата твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.200 от ЗЗД да плати цената по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като забавата му е с повече от година и половина, поради което иска разваляне на договора за покупко-продажба на основание чл.87,ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД, тъй като поради забавата на длъжника-купувач изпълнението е станало безполезно за нея с оглед реалната цена на имота, която неколкократно надхвърля продажната.
Ответникът е оспорил иска, като в отговора на исковата молба твърди, че е заплатил на ищцата продажната цена в брой на 20.12.2016г. в гр.Е., М. област преди изповядване на сделката, като за това обстоятелство се позовава на обективираното в нотариалния акт изявление /признание/ на продавача, констатарано от нотариуса, че продажната цена му е платена от купувача преди подписване на нотариалния акт.
При така изясненото от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявения иск на основание чл.87, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД и правилно е приел, че същият е неоснователен и недоказан.
Правилно е приел също, че нотариалният акт за правна сделка е официален свидетелстващ документ в частта,с която нотариусът удостоверява,че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респективно изявлението на продавача, че същата е получена от него,нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ,материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.Този факт може да се е осъществил обективно или не, поради което частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни и може да се оспорва и установява истинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление на ищцата-продавач, че е получила напълно от купувача продажната цена преди подписването му е в тежест на ищцата, както правилно е разпределена доказателствената тежест от районния съд. В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който носи подписа на оспорващата го ищца, поради което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му в тази част се носи от оспорващата страна, в какъвто смисъл е Решение №402/17.01.2012 г. по гр.д.№449/2011 г.,ВКС, І г.о. Опровергаването на съдържанието на нотариалния акт, в частта му, относно отразеното изявление на продавача, че е получил от купувача продажната цена напълно преди подписването на нотариалния акт, обаче може да стане само с ограничен набор от доказателства.Свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на изхождащ от страната частен свидетелстващ документ с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК.Такива биха били допустими в хипотезата на чл.164 ал.2 от ГПК при допускане на свидетелите по изрично съгласие на страните.В случая обаче ищцата не е поискала разпит на свидетели в тази насока и не се е наложило и даване на съгласие от другата страна за разпита. Доколкото в случая ищцата не доказва, че съдържанието на отразеното нейно изявление в нотариалния акт, че е получила продажната цена от купувача преди подписването му е невярно, т.е не опровергава заявеното от нея пред нотариуса, че е получила напълно продажната цена от купувача, както е отразено в нотариалния акт, подписан от страните и от нотариуса, то следва да се приеме, че задължението на купувача за заплащане на цената от 15 000 лв е изпълнено. В този смисъл самият нотариален акт в посочената част е с характера на разписка за извършеното плащане и е доказателство за изпълнение задължението на купувача по чл.200 от ЗЗД за заплащане на продажната цена.
Извод, че реално не е извършено плащане по договора, не може да се изведе и от факта, че в самия нотариален акт не е посочен начина на плащане, след като твърдението на ответника е, че е извършил плащането в брой преди изповядването на сделката.
Неоснователно в тази връзка е оплакването във въззивната жалба, че районният съд е направил неправилен извод, приемайки че ищцата не е доказала неизпълнение на договора за покупко-продажба от страна на купувача-ответник по делото относно плащането на продажната цена. За това си оплакване жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че правните изводи на съда не са съобразени с разпоредбата на чл.3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласно която се ограничават плащанията в брой на територията на страната на суми на стойност равна или надвишаваща 10 000 лева, които плащания следва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Поради нарушаване на посочената разпоредба в жалбата се твърди, че купувачът по сделката не е изпълнил основното си задължение по чл.200 от ЗЗД за плащане на цената. Това оплакване във въззивната жалба не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл.3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е неотносима към доказването на извършено плащане в брой и нарушаването й е от значение единствено за реализиране на административно-наказателна отговорност срещу нарушителя, но не се отразява нито на надлежността, нито на доказването на извършеното плащане.В този смисъл е и практиката на ВКС /Определение № 650/29.11.2018г. по ч.т.д.№ 2490/2018г.ІІт.о., Определение № 120/06.03.2017г. по ч.т.д.№ 1709/2016г. на ІІт.о., Определение № 70/09.02.2016г. по ч.т.д.№ 499/2015г. на ІІт.о./.
След като въпреки разпределената й доказателствена тежест ищцата не ангажира доказателства за опровергаване съдържанието на вписаното в нотариалния акт нейно изявление, че е получила продажната цена от купувача, правилно районният съд е приел, че продажната цена е платена от купувача, като нотариален акт, в частта му относно изявленията за плащане и получаване на цената има характер на разписка за извършеното от ответника плащане, поради което е и доказателство за изпълнение на задължението от страна на купувача за плащане на продажната цена.
Следователно след като ищцата, като продовач не доказва неизпълнение на договора от страна на купувача, то искането за разваляне на договора за покупко-продажба на това основание е неоснователно и като е отхвърлил предявения иск районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстнация в размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 336/29.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1061/2018г. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Н. В.а Г., гражданин на Р. Ф., родена на ***г., с постоянен адрес: Р. Ф., М. област, гр.Е., ул.“С.“ № *, ап.* да заплати на Р. В. Б., гражданин на Р. Ф., роден на ***г., с постоянен адрес: Р. Ф., М. област, гр.Е., ул.“Н. дом * разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: