и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с В.№1130/31.07.2019г. от „. К. Б." Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г. С., Ч. пълномощника юриск. К. E. С., срещу решение № 172/08.07.2019г. по Г. д. № 375/2018г. по описа на районен съд - Д.,с което са отхвърлени изцяло предявените от „. К. Б.” Е. искове, с които се иска да се признае за установено, че А. М. Г. дължи на „. К. Б." Е. сумата от 2 177.89 лв, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски К. № *, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението до окончателното изплащане.Счита за неправилни и противоречащи на материалния закон изводите на районния съд за нищожност на договора, поради неспазване на законовите изисквания.Намира ,че както на преддоговорния етап, така и при сключването на договора и подписването на относимите към него документи са спазени всички законови изисквания и процедури.Моли съда да обърне внимание ,че Т. В. Б. сам е инициирал процедурата по встъпване в договорни отношения с „. К. Б." Е. като е отправил искане за сключване на договор за потребителски К.. С оглед на това му е бил представен Стандартен европейски формуляр, в който подробно са описани всички задължения, които ще възникнат за клиента, в случая че сключи Договор с кредитора при конкретните, индивидуално уговорени условия. Твърди ,че въз основа на предоставената информация Т. В. Б. е направил информиран избор и е сключил Договор за потребителски К. № *, а А. М. Г. се е задължил да отговаря солидарно по договора. Твърди ,че в Общите условия, които са неразделна част от договора, са описани подробно процедурите, които са приложими спрямо правоотношението, възникнало между страните на основание сключения договор. В чл 7.8 и 9 от ОУ са изброени правата и задълженията както на длъжника, така и на кредитора. В чл. 12 от ОУ се съдържат и санкциите, които би понесъл длъжникът, в случай че не изпълнява своите задължения съгласно уговореното между страните.Счита ,че са налице минималните законови изисквания на договора за потребителски К. и поради това същият е действителен, породил е желаните от страните правни последици и е следвало да бъде спазван от тях,но длъжниците са прели да плащат задълженията си по процесният договор за К. .Счита ,че няма изискване в закона, в договора за потребителски К. да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение Na 1 на ЗПК - чл. 5. от Общите условия. Намира , че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т.10 и следващите ЗПК. Счита за неправилни изводите на съда, че не е настъпила предсрочната изискуемост на заема.Ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на настъпването и Ч. изпратено уведомително писмо на посочения от него адрес в договора.Счита ,че тълкувателно решение № 4 /18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. ОСГТК. разглежда вземане, произтичащо от договор за банков К., като заключва, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл 60 ал.2 от Закона за кредитните институции. Становището си. че предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. ВКС мотивира с употребата на минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл.60. ал.2 от ЗКИ и съответно с изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал 3 от ГПК.Счита ,че оттук произтичат и множество различия между двата вида субекти-банкова и небанкова инститция, които не позволяват да се прилага по аналогия както законът, така и неговото задължително тълкуване от страна на ВКС. Въпросът, поставен и разгледан в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.счита ,че се отнася единствено и само за Банките, което е видно от неговата формулировка, от изложените мотиви както и от диспозитива на решението. В случая има разминаване не само в субектите по правоотношението, но и в неговото основание и произтичащите от това обстоятелства Договорът, сключен между сраните няма характера на договор за банков К. по чл. 430 от ТЗ, а представлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков К. по чл 432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския К. дава разрешение за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за обявяването му за предсрочно изискуем Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД /Решение №99/01.02.2013 по дело №610/2011 на ВКС, ТК, I т.о./.Счита ,че стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на закона за кредитните институции и чл.60,ал.2 ЗКИ счита ,че е неприложим за небанкови институции.Счита ,че важен разграничителен белег между двете хипотези е факта, че закона е предвидил възможност банките да преминат към незабавно принудително изпълнение.Нормативната уредба при небанковите финансови инситуции обаче се различава сериозно от тази, която е налице за банките.Счита ,че небанковите финансови институции не могат да искат от съда незабавно изпълнение на задълженията по заповедта . Те могат да търсят защита по различен ред, а именно този по чл 410 ГПК. В тази хипотеза издадената заповед за изпълнение се връчва на длъжника, който се запознава с претенцията на кредитора и ако я счете за неоснователна, има възможността да се защити като възрази срещу заповедта. В такъв случай тя няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена, или ще се премине към исков процес.Поради това намира ,че за длъжника е осигурен път за защита още преди пристъпване към изпълнение срещу неговото имущество ,което намира ,че е съществена разлика , която прави неприложима разпоредбата на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по оптношение на небанковите финансови институции. Счита ,че разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ. на която се позовава т.18 от ТР № 4/201 Зг._гна ОСГТК на ВКС е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпването на предсрочната изискуемост на едно вземане/чл.20а ЗЗД/.Намира ,че в случая предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № *, не е надлежно обявена на ответника, моли съда да постанови решение, в следния смисъл:
С решение № 7/19 05 2017г.. постановено по Г.д № 60053/2016г. на ВКС_; II г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415. ал. 1 ГПК, следва да се установи съществуването, респ несъщестуването на вземането на банката по издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков К., чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков К. към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ. такива с настъпил падеж в хода на делото.
В решението на касационната инстанция е прието, че когато предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за К. не е обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
В рамките на исковото производство по установяване съществуването на материалното право - неизплатената част на задължението за погасяване на кредита, съдът е длъжен при установяване размера на падежиралите вноски да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като зачете и фактите от значение за спорното право Моли съда , при постановяване на съдебния акт да вземе предвид, че в процесния случай, падежът на последната погасителна вноска по кредита е с дата 15.12.2017г. и към настоящия момент целият погасителен план е изтекъл и цялото неизплатено задължение е изискуемо При това положение ,ако въззивния съд счете ,че предсрочната изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена на ответника , моли съда да бъде присъден в полза на жалбоподателя сборът от непогасените вноски с настъпил падеж,до момента на приключване на устните състезания Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските станали предсрочно изискуеми,счита ,че са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за К.. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Твърди че правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за К..Счита за неправилни, като противоречащи на материалния закон са изводите на съда, касаещи недължимостта на възнаграждението по споразумението за предоставяне на допълнителни условия.Счита ,че видно от условията на договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Поради това не може да става дума за неравноправна клауза - Споразумението е подписано по искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил да го подпише. Дори напротив - изрично на няколко места в документите е посочено, че закупуването на пакета от допълнителни услуги НЕ е задължително за сключването на договора и за отпускане на исканите суми. Твърди ,че в процесния случай ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на К.. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.Счита ,че всички възможности, които ответникът е получил, съответно всички услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита и безспорно представляват огромна промяна на първоначалния погасителен план по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация С предоставените допълнителни услуги счита ,че кредитора не би могъл да прогнозира кога ще получи плащане, тъй като, както ответникът може да не заплати 4 вноски или да заплати с до 75% по-малко по други 4 вноски, както и да променя датата на плащане на всяка вноска.Възнаграждението счита ,че не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за К. във всеки един момент от живота на договора Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за К., а са по повод на същия.Твърди ,че възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, което ответникът се е задължил да плати на ПРОФИ К. Б. Е. е посочено в самия договор за потребителски К. /частта от раздел VI, наименована „По избран и закупен пакет от допълнителни услуги“/ и е включено към общото задължение по кредита, размера на вноските и погасителния план.Моли съда да обърне внимание ,че споразумението не представлява отделен договор. То е неразделна част от договора за потребителски К., а възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги се начислява еднократно към датата на сключване на процесния договор и споразумението, но страните се договарят да се изплаща разсрочено, като част от всяка погасителна вноска по договора. За единството на Договора и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги говори и фактът, че възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги е включено в параметрите на самия договор. По този начин счита ,че споразумението не само е приобщено към договора, но е станало градивна част от същия, по този начин формирайки и едно общо задължение. Общите условия,счита ,че са неразделна част от Договора за потребителски К., предоставени са на клиента и са подписани от него на всяка страница, са посочени конкретните условия и процедурата, които се прилагат за ползване на услугите по споразумението Iчл. 15 ОУ/. Поради това намира ,че възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги е съставна част от Договора и се дължи за възможността за ползване на конкретни услуги. Твърди ,че на длъжника е дадена възможност, по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от споразумението . без да дължи неустойка, което той не е направил.Поради това счита изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК за неправилни.Моли съда да обърне внимание ,че всички суми по договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а именно - каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяване на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.Счита изводите на съда за недоказаност на исковата претенция за неправилни и неподкрепени от доказателствата по делото:В случай че съдът не е бил наясно с претендираното от ищеца или е считал, че са налице определени неясноти или нередовности, свързани с исковата молба, намира ,че е следвало да укаже на ищеца да конкретизира вземането по пера, евентуално по основание и др., т.е. да отстрани допуснатите нередовности. Първоинстанционният съд не е направил това. като по този начин е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е попречил на ищеца да осъществи навременна и цялостна защита на своята претенция.Намира ,че изложената от вещото лице фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от останалите доказателства по делото. Считам, че представените с исковата молба писмени доказателства са достатъчни сами по себе за установяване на исковата претенция.Поради това моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на районен съд Г.Д. и да уважи изцяло исковата претенция като установи, че А. М. Г. дължи на „. К. Б.“ Е. сумата от 2 177.89 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски К. № *, включваща неизплатена главница в размер на1 144.90 лв., неизплатена договорна лихва в размер на 332.99 лв. и неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението до окончателното изплащане.Претендира разноски,представляващи заплатена държавна такса и 382 лева представляващи юриск. възнаграждение .
В законният срок не е постъпил писмен отговор от А. М. Г.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят „. К. Б. "Е. Г.С. редовно призован не изпраща П. .Постъпила е молба от пълномощника му юриск.С. , с която моли да се даде ход на делото и да бъде уважена въззивната жалба Претендира за разноски,включващи заплатена държавна такса 43.56 лева , юриск. възнаграждение в размер на 383 лева и заплатен депозит за О. П. на ответника по жалба , в размер на 383 лева .
Въззиваемият А. М. Г. редовно призован не се явява Вместо него особеният П. А.Д. П. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснвателна и моли съда да постанови решение ,с което да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд Г.Д. .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален П. в законният срок , с внесена държавна такса ,при наличие на правен интерес от търсената защита и с представени доказателства за заплатено А. възнаграждение за О. П. на ответника по жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Няма спор ,че по заявление с В.№236/06.03.2018г. от П.К. Б. "Е. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,с №49/07.03.2018г. по ч.Г.д. №95/2018г. по описа на районен съд Г.Д. ,с която е разпоредено длъжниците Т. . Б. и А. М. Г. да заплатят солидарно на кредитора „. К. Б. "Е. Г.|С. сумите 2 177,89 лева -главница , ведно със законна лихва върху същата считано от депозиране на заявлението -06.03.2018г. до изплащане на вземането , 43,56 лева държавна такса и 150 лева юриск. възнаграждение
В указаният от съда преклузивен едномесечен срок ищецът" П. К. Б. "Е. е предявил обективно съединени искове -главен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК с цена на иска -2 177,89 лева и акцесорен иск за лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението -06.03.2018г. и разноски.
Няма спор ,че между страните по делото е имало сключен валиден договор за потребителски К. №* /30.11.2015г. като сумата от 1600 лева реално е получена от основния длъжник Т. В. Б. на 30.11.2015г.
Законосъобразно и обосновано в мотивите си районен съд Г.Д. прави извод ,че независимо ,че кредитора Профи К. Б. "Е. Г.С. не представлява банка ,за тази финансова институция са приложими разпоредбите на Закона за кредитните институции и закона за потребителския К. .Поради това правилно съдът е приел ,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.60,ал.2 ЗКИ като след като се позовава кредитора на обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за К. ,то ищеца следва да установи отправяне и получаване от длъжника -ответника по делото А. М. Г. /поръчител по договора и солидарен длъжник/ на изявлението за предсрочна изискуемост.
Съгласно чл.12.3 от Общите условия в случай ,че клиента просрочи една месечна вноска с пожвече от тридесет календарни дни ,настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски К. и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента предизвестие ,уведомление или покана или други .Липсват доказателства по делото ответника А. М. Г. да е бил уведомен за това Освен това посочената по-горе формулировка на чл.12.3 от Общите условия не съдържа указание дали просрочието с повече от 30 календарни дни следва да обхваща цяла дължима месечна вноска или част от нея и какво трябва да е естеството на просроченото задължение -главница и / или други акцесорни задължения ,уговорени в договораЛипсата на ясни критерии в съдържанието на тази клауза препятства възможността при възникнал съдебен спор между страните по договара за потребителски К. съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в чл.12.3 основание за прекратяване на договора ,респективно за предсрочна изискуемост на кредита .Тази неяснота поставя длъжника в значително неблагоприятно положение спрямо кредитора ,който може да се позовава на тази норма винаги ,когато длъжникът забави плащания по кредита с повече от 30 дни ,дори забавата да е частична или да касае само акцесорни задължения.Тази клауза е в разрез с принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение Предвиденото в чл.12.3 автоматично прекратяване на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем без необходимост от уведомяване на длъжника ,нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник-кредитор и поставя длъжника в значително по неблагоприятно положение Поради това тази клауза на чл.12.3 има неравноправен характер.
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита и годишния лихвен процент и поради това кредитното правоотношение се явява недействително на основание чл.22във вр. с чл.11,ал.1 т10 ЗПК
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че уговорката относно допълнителният пакет услуги във връзка със сключеното споразумение в т.ІV от договора е нищожна , тъй като нарушава изискването на чл.10,ал.4 ЗПК.Съгласно тази норма всяка от услугите следва да бъде ясно и точно посочена в договора за потребителски К. .А в случая за различните видове услуги е посочено едно общо възнаграждение за плащане -1 193,33лева и заплащането от потребителя на това възнаграждение е предварително ,което е недопустимо.
Законосъобразно и обосновано районният съд е стигнал до извод ,че в случая се дължи единствено връщане на неизплатената главница по сключения договор за потребителски К. ,която претенция е неоснователна .Въззъвният съд намира ,че това е така тъй като длъжника А. М. Г. има качеството на поръчител и солидарен длъжник. За него важи 6 месечния преклузивен срок по смисъла на чл.147 ЗЗД , за който съдът е длъжен да следи служебно.Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се променя и шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа ѝ. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата положението отново остава непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях./В този смисъл е решение №83/26.05.2017г. по т.д. №50394/2016г. на ВКС ІV г.р.о./
Видно от погасителния план като се вземе предвид ,че заявлението на кредитора е постъпило в районен съд Г.Д. на 06.03.2019г., длъжника А. М. Г. дължи заплащане само на последните три вноски от 15.10.2017г-89,39 лева ,15.11.2017г. -92,45 лева и 13.12.2017г.- 95,78 лева .
Тъй като в самата искова молба се прави признание ,че към момента на депозиране на исковата молба размера на погасеното задължение е в общ размер 1 413,15 лева ,не следва А. М. Г. да заплаща и последните три вноски ,посочени по-горе , тъй като в преклузивния шестмесечен срок е заплатена много по-голяма сума по кредита .
В този смисъл въззивният съд намира ,че като краен резултат решението на районен съд Г.Д. е законосъобразно и обосновано и следва изцяло да бъде потвърдено .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №172/08.07.2019г. по Г.д. №375/2018г. по описа на райаонен съд Г.Д. като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :