Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от О. У. Г. С. срещу Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 12.02.2019 г. по изп. дело № 124/2011 г. на СИС при РС – Чепеларе. Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост, постановяване в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се изреждат молбите, които жалбоподателят като взискателят е отправял от ДСИ и с които е искано да се извършат изпълнителни действия. Твърди се, че не е налице бездействие на взискателя, тъй като е поискано извършване на изпълнителни действия, но такива не са извършени от ДСИ. Твърди се, че е налице неизпълнение на изрично поискани от взискателя изпълнителни действия, за което не е бил постановен отказ от ДСИ, поради което срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е започнал да тече.
Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление.
От страна на длъжника не е депозиран отговор на жалбата.
В мотивите си ДСИ при РС – Чепеларе сочи, че в периода от 30.08.2011 г. до 16.08.2019 г. са изтекли повече от две години, в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия или не е внесъл дължимите авансово държавни такси за извършване на такива, с което сам е преградил извършването на по-нататъшни изпълнителния действия. Сочи се, че перемцията е настъпила по силата на закона, а не по силата на издаденото постановление.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изп. дело № 124/2011 г. по описа на СИС при РС – Чепеларе е образувано на 22.07.2011 г. по молба на О. У. Г. С. по изпълнителен лист, издаден срещу „. – Р. С. О.. В молбата за образуване на изпълнителното дело О. У. Г. С. като взискател е поискал да бъдат извършени съответните справки за проучване на имущественото състояние на длъжника и ако се установи наличие на имущество или вземания, да бъдат предприети съответните действия по налагане на възбрана, респективно запор, а след това да бъде пристъпено към опис и публична продан на откритото недвижимо имущество и движими вещи.
След внасяне на съответните такси от взискателя от ДСИ през 2011 г. е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, в резултат на което е установено, че не притежава недвижимо имущество и МПС; на установената банкова сметка е наложен запор, като същата е с нулево салдо и блокирана по предходни запори.
С писмо от 03.04.2012 г. ДСИ е уведомил взискателя, че ПДИ е връчена на длъжника и следва да посочи способ на изпълнение. С молба от 14.09.2012 г. взискателят е поискал извършване изпълнителните действия в последователността, посочената в молбата за образуване на изпълнителното дело. С молба от 23.08.2013 г. взискателят е поискал да се извършва справка в НАП за приходите, от която да се установи налице ли са ДДС и финансови обороти на длъжника, върху които да бъде наложен запор. На 25.09.2013 г. е постъпила информация, че длъжникът няма декларирани доходи за последната изтекла данъчна година.
С молба от 06.04.2015 г. взискателят е поискал да бъдат извършени нови справка за движимо и недвижимо имущество, предвид внесените ДТ, и при наличието на такова, да бъдат предприети съответните действия с цел удовлетворяване на вземането. Направено е искане, в случай, че се установи липса на имущество, върху което може да се насочи изпълнението, да бъде уведомен взискателя възможни ли са последващи действия по делото. По тази молба ДСИ е указал какви такси следва да се внесат за ново проучване, тъй като внесените по делото такси са усвоени. С молба от 04.05.2015 г. взискателят е посочил, че до момента не са постъпвали никакви суми за погасяване на задължението, поради това, преди да бъде извършен пореден разход на средства, което не е сигурно, че ще доведе до целения резултат, са прави искане да бъде уведомен за състоянието на делото, а именно възможни ли са последващи действия за събиране на дължимата сума с оглед имущественото състояние на длъжника.
С Молба от 26.05.2015 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху дружествените дялове на длъжника по реда на чл. 517 ал. 1 от ГПК. От взискателят на 04.06.2015 г. са внесени указаните такси. На 25.09.2015 г. ДСИ е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника, като от Агенция по вписванията е постановен Отказ от 01.10.2015 г. за вписване на запора. С писмо от 27.10.2015 г. взискателят е поискал да му бъде върната внесената ДТ за вписване на запора на дружествените дялове, както и е поискал да бъде уведомен възможни ли са последващи действия по делото за събиране на дължимата сума с оглед имущественото състояние на длъжника.
С молба от 05.02.2016 г. взискателят прави искане да бъде уведомен към този момент възможни ли са последващи изпълнителни действия по делото за събиране на дължимата сума. С писмо от 09.02.2016 г. ДСИ съобщава на взискателя, че съгласно разпоредбите на ГПК ДСИ не може да определя сам способите на изпълнение, както и да дава указание на страните за продължаване на изпълнителните действия; способите на изпълнение се определят от взискателя; разяснена е разпоредбата на чл. 426 от ГПК. С молба от 12.07.2016 г. взискателят е поискал да бъде уведомен за имущественото състояние на длъжника към момента. С писмо от 18.07.2016 г. ДСИ уведомява взискателя, че към направеното последно проучване на длъжника не са открити активи; има наложен запор върху банкова сметка на длъжника, от който няма постъпили суми. С писмо от 09.03.2017 г. взискателят е направил запитване дали са постъпили суми от запорираната сметка. С писмо от 20.03.2017 г. ДСИ уведомява взискателя, че няма постъпили суми от запора, както и го уведомява, че за да бъде извършено актуално проучване на имущественото състояние на длъжника са дължими ДТ, поради което ако взискателят желае да се извърши ново проучване, следва да внесе указаните ДТ. С писмо от 10.01.2018 г. взискателят отново е направил искане да бъде уведомен с оглед имущественото състояние на длъжника възможни ли са последващи изпълнителни действия за събиране на дълга. С писмо от 31.01.2018 т. ДСИ е уведомил взискателя за възможността по чл. 625 от ТЗ. С писмо от 20.02.2018 г. взискателят отново иска да бъде уведомен възможни ли са последващи изпълнителни действия за събиране на дълга.
С писмо от 03.01.2019 г. взискателят сочи, че по отношение на длъжника са налице променени обстоятелства, а именно правната форма на същия е ЕООД, със седалище Г. Разград, предвид което се иска да бъдат предприети последващи изпълнителни действия с оглед събиране на дължимата сума.
С Постановление от 12.02.2019 г. ДСИ е прекратил изпълнението по изп. дело № 124/2011 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е приел, че от 30.08.2011 г. до настоящия момент са изтекли повече от две години, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Според приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. Дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С оглед така дадените разрешения и предвид описаните по-горе действия на взискателя, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
От описаните по-горе действия и депозирани молби от взискателя е видно, че на 26.05.2015 г. взискателят е поискал запор на дружествените дялове на длъжника. Това е последното действие на взискателя, чрез което той е посочил определен изпълнителен способ и е поискал извършване на определено изпълнително действие. След тази дата от взискателят са изпращани единствено писма с питане дали са възможни изпълнителни действия, които да доведат до събиране на дълга. След тази дата искания за извършване на определени изпълнителни действия не са правени от взискателя. Поради това към 27.05.2017 г. е изтекъл двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в който случай е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
Неколкократно ДСИ е уведомявал О. У. Г. С. за възможностите му като взискател, като освен това изрично е уведомил, че в изпълнителното производство взискателят прави искане за извършване на изпълнителни действия и посочва изпълнителен способ. Както е посочил ДСИ, за всяко отделно изпълнително действие се дължи ДТ. Не могат да бъдат приети като искания за извършване на изпълнителни действия или посочване на изпълнителен способ неколкократните запитвания на взискателя до ДСИ дали с оглед имущественото състояние на длъжника са възможни последващи изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното обжалваното постановление за прекратяване на изпълнението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ 12.02.2019 г. на ДСИ при РС – Чепеларе за прекратяване изпълнението по изп. дело № 124/2011 г. по описа на СИС при РС – Чепеларе.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 437 ал. 4 изр.ІІ-ро от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.