Съдържание
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 07825/14.06.2019г., изпратена по куриер на 13.06.2019г. от Н. К. Г. от гр.П. срещу Постановление от 03.06.2019г. по изп.д.№ 845/2014г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие Окръжен съд-С.и срещу предявените му с уведомление от 03.06.2019г дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ. В жалбата се поддържат олаквания, че Постановлението от 03.06.2019 г.,с което е оставена без уважение молбата му за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемция е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че ЧСИ е приел, че от 07.07.2014г., на която дата е депозирана молбата за образуване на изпълнителното производство до настоящия момент не е изтичал период по-голям или равен на предвидения в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК двегодишен срок, тъй като през значителна част от това време изпълнителното дело е било спряно, но не посочва конкретни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, които да водят до прекъсване на давността и на 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ВКС. ЧСИ се е позовал на чл. 61, ал.1, изр.1 ГПК, но институтът на перемцията е специален и съответно за спирането на сроковете за нейното настъпване важат специални правила, посочени в цитираното ТР, а не не общото правило на чл. 61 ГПК. Като не е посочил някои от изчерпателно изброените в ТР изпълнителни действия, водещи до прекъсване на двегодишния срок ЧСИ е издал неправилно и незаконосъобразно постановление, което моли да бъде отменено.
В жалбата се твърди още, че в изпратеното до жалбоподателя Уведомление от 03.06.2019г., с което му се изпраща обжалваното Постановление от същата дата, ЧСИ е посочил, че за приключване на производството по спряното изпълнително дело следва да заплати сумата от 7 262.84 лв, представляваща публични държавни вземания и такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Твърди се, още, че ЧСИ не е посочил размер на дълга, който да се дължи към взискателя, което вероятно означава, че смята основния дълг за погасен, т.е. основанието за съществуване на изпълнителното дело е отпаднало. Съгласно чл. 79, ал.1, т.2 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя. В случая е налице такова „изоставяне”, тъй като изпълнителното дело е спряно по искане на взискателя с молба вх. № 12329/06.07.2017 г. и не е възобновявано от него до момента. Дори да се приеме, че изпълнителните действия не са изоставени от взискателя жалбоподателят моли да бъдат редуцирани предявените му за плащане такси по ТТРЗЧСИ като прекомерни и като изчислени в противоречие със закона. Съгласно съдебната практика (Решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС) длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ при плащане на задължението, извършено при висящо дело за принудително изпълнение върху събраната сума. В случая е налице споразумение между взискателя и длъжника, вследствие на което изпълнителното дело е спряно и са налице множество плащания директно към взискателя, т.е. не са налице плащания по висящо изпълнително дело и таксите по т. 26 не следва да се начисляват. В описаните от ЧСИ такси и разноски не е посочена сума, която да се дължи на взискателя, тъй като основният дълг по делото е изплатен. С оглед на това неправилно и незаконосъобразно е предявяването за събиране на публични държавни вземания. Моли да бъде отменено обжалваното Постановление от 03.06.2019г. по изп.д.№ 845/2014г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски и бъдат редуцирани предявените му за плащане публични държавни вземания и такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ като прекомерни и неправилно начислени.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „. Б. гр.С. чрез пълномощника му А. И. в които се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че в случая не се касае за „изоставяне“ на изпълнителните действия от страна на взискателя, по делото, а за липса на правен интерес от принудително изпълнение, доколкото е налице доброволно изпълнение от страна на длъжника, в изпълнение на поетите ангажименти в сключеното между страните Споразумение от 30.06.2017г., въз основа на което по искане на взискателя изпълнителното дело е било спряно с Постановление на основание чл. 432, т.1 от ГПК. Преди това изпълнението е било спирано по силата на Определение № 470/06.08.2014г., издадено по ч.гр.д. № 604/2014 г. по описа на Районен съд С., с което на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК е било постановено спиране на незабавното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 339/04.06.2014 г. издадена по ч.гр.д. № 604/2014 г. по описа на Районен съд С. и спиране на Изпълнителното дело. След проведено исково производство по чл. 422 от ГПК вземанията на Банката, за събирането на които е образувано изпълнителното производство, са установени като дължими с Решение № 426/30.07.2015г. по гр.д. № 80/2014г. на СмОС, изменено с Решение № 35/09.03.2016г. по в.гр. дело № 707/2015г. на ПАС и не допуснато до касационно обжалване с Определение № 381/31.03.2017г. по гр.д. № 60255/2016г. на ІVг.о. на ВКС, съгласно които постановената Заповед за незабавно изпълнение № 339/ 04.06.2014 г. по ч.гр.д. № 604/2014г. на СмPC е влязла в законна сила, поради което изпълнителното производство е възобновено. На 30.06.2017 г. е постигнато споразумение между взискателя и солидарните длъжници относно начина на плащане на задължението им и затова с молба от 31.07.2017г. взискателят е поискал спиране на изпълнението на основание чл. 432, ал 2 от ГПК,като изпълнението е спряно с постановление на ЧСИ. В изпълнение на сключеното споразумение солидарните длъжници са превели на 31.05.2019 г. по сметка на взискателя сумата от 45 720 лева, с която изцяло са погасили задълженията си по кредита , с което плащане Банката е приела, че вземанията са погасени и е отправила изявление в този смисъл до ЧСИ, поради това не е налице нито изоставяне“ на изпълнителните действия от страна на взискателя по делото, нито изтичане на срока по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК.В съдебната практика се приема, че двугодишния срок по чл.433, ал. 1, т. 8 от ТПК не е изтекъл, ако по сключеното споразумение между страните е било налице плащане, макар и по изпълнителното дело да не са предприемани каквито и да е действия или да са постъпвали суми. Твърди се още, че доколкото вземанията на взискателя са събрани след образуване на изпълнителното дело и в резултат на предприети от ЧСИ действия- изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на възбрана върху обезпечението по кредита, опис и насрочване на продан, считаме, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събраните суми е дължима и начисляването й от страна на ЧСИ Мачкърски е законосъобразно. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.
В представените от ЧСИ мотиви в срока по чл.436,ал.3 от ГПК се излагат съображения, че делото е образувано по молба на „. Б. въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2014г. срещу длъжниците Н. К. Г. и Р. Т.Г.. С Разпореждане от 30.07.2014г. на основание чл.458 от ГПК като взискател е присъединена Държавата за дължимите й от Н. Г. публични вземания в размер на 66.73 лв. С Определение № 470/06.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 604/2014г. по описа на СмРС производството по делото е спряно на основание чл. 432,т.1 от ГПК във връзка с чл. 420, ал. 2 от ГПК, като е възобновено по молба на взискателя с постановление от 07.04.2017г. След подписано между страните извънсъдебно споразумение делото отново е спряно по молба на взискателя на основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК. Съгласно т.9 от споразумението длъжниците са се задължили да заплатят дължимите на ЧСИ обикновени и пропорционални такси по предоставена им от него банкова сметка. С молба с вх. № 7072/31.05.2019г. длъжникът Н. Г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С Постановление от 03.06.2019г. молбата е оставена без уважение. С молба вх. № 7214/03.06.2019 г. взискателят е заявил, че задълженията на длъжниците към Банката са изцяло погасени, и се иска прекратяване на изпълнителното производство, „след като таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ бъде платена от длъжниците по делото“. С уведомление изх.№ 6267/03.06.2019г. ЧСИ е уведимил длъжниците за дължимите такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, като на жалбоподателя уведомлението е връчено на 06.06.2019г. Постановлението и уведомлението за разноските сеобжалват от длъжника в настоящето производство. ЧСИ счита изложените в жалбата оплаквания за неоснователни. Сочи, че от образуванена делото на 07.07.2014 г. до настоящия момент не е изтичал период по-голям или равен на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК двегодишен срок, тъй като същият е прекъсван със следните действия: на 16.07.2014г.-наложени са запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците; наложени са възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците; на 30.07.2014г.- насрочен за 30.09.2014 г. опис на недвижими имоти, собственост на длъжниците, и като взискател в изпълнителното производство е присъединена Държавата за дължимите й публични вземания от длъжника Н. Г.; на 04.08.2014г.- връчени призовки на лъжниците за насрочения за 30.09.2014 г. опис на недвижими имоти тяхна собственост; на 06.08.2014г. - изпълнителното производство е спряно с Определение № 470/06.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 604/2014 г. по описа на СмРС; Съгласно чл. 61,ал.1, изр.1 от ГПК, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, а съгласно изр. 2 на същата алинея - спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството-в случая спирането на срока е от 06.08.2014 г.; на 05.04.2017г. - е депозирана е Молба с вх. № 05763/05.04.2017 г. от взискателя, с която се иска възобновяване на изпълнителното производство, налагане на запори и насрочване на опис на недвижими имоти, собственост на длъжниците; на 05.04.2017г. са наложени запори върху вземания на солидарните длъжници от Банката и върху притежаваните от тях банкови сметки; на 03.05.2017г. е депозирана от взискателя молба с вх.№ 07381/03.05.2017г. за присъединяване за събиране в производството по изпълнителното дело на вземанията им по приложения към молбата Изпълнителен лист, издаден на 18.04.2017 г. по гр.д.№ 80/2014 г. по описа на СмОС; на 04.05.2017г. като взискател в изпълнителното производство е присъединено „. Б. , за вземанията им по изпълнителния лист от 18.04.2017 г. по гр.д. № 80/2014 г. по описа на СмОС; на10.08.2017г. - изпълнителното производство е спряно с Постановление на ЧСИ по Протокол № 4934/31.07.2017г., влязло в законна сила на 10.08.2017г.Неоснователно е твърдението в жалбата, че в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са регламентирани „специални правила“, отнасящи се до института на перемпцията и дерогиращи общите правила на чл. 61 от ГПК. Посочената разпоредба се прилага спрямо всички започнали да текат, но неизтекли срокове, включително двугодишния срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Нормата е императивна и изключения от правилото не са предвидени.Не е налице и твърдяното от жалбоподателя и визирано в чл.79, ал. 1, т. 2 от ГПК „изоставяне“ на изпълнението, тъй като делото е спряно по молба на взискателя с вх. № 12329/06.07.2017г.,съгласно подписаното от страните извънсъдебно споразумение и не е възобновявано до момента. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжниците независимо, че задълженията им км взискателя са изплатени след постигнато извънсъдебно споразумение, тъй щато са изплатени след образуване на изпълнителното производство и по повод неговото образуване. Освен това, съгласно т.9 от Споразумението са се задължили да заплатят дължимите на ЧСИ обикновени и пропорционални такси по предоставена им от него банкова сметка. В мотимите на ЧСИ се сочи още, че предявяването зя събиране на дължимите от длъжника Н. Г. публични държавни вземания е правилно и законосъобразно, тъй като Държавата е присъединена по право като взискател в изпълнителното производство на основание императивната разпоредба на чл. 458 от ГПК и по делото липсват писмени доказателства за погасяване на дължимите публични вземания в размер на 66,73 лева.Като присъединен взискател на основание чл. 457, ал. 1 от ГПК, Държавата има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, а съгласно чл. 457, ал. 2 от ГПК, тя се ползва и от изпълнителни действия,извършени до присъединяването, поради което пълното прекратяването на изпълнителното производство не може да стане по искане само на един от взискателите, а искането следва да изхожда от всички взискатели.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, писмените възражения на взискателя, мотивите на ЧСИ и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок на 13.06.2019г. по куриер, а обжалваните действия са съобщени на жалбоподателя на 06.06.2019г., от надлежна страна-длъжник в изпълнителното производство , по реда на чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Изпълнителното поризводство е образувано по молба вх.№ 06738/07.07.2014г. от „. Б. чрез пълномощника й А. И. въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2014г. , издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 339/04.06.2014г. по ч.гр.д.№ 604/2014г. по описа на СмРС срещу солидарните длъжници Н. К. Г. и Р.Т.Г.за сумата от 45 533,80 евро, дължима по Договор за банков ипотечен кредит № ** от 15.12.2008г. и Анекс към него от 16.06.2011г. , от които 37 007,38 евро главница, 8 526,42 евро договорна лихва за периода от 20.09.2012г. до 29.05.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата и 1781,13 лева направените по делото разноски за ДТ. С Разпореждане от 16.07.2014г. по молбата е образувано изп.д.№ 845/2014г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881, като са изискани справки за имущественото състояние на длъжниците и са наложени запори върху трудовото възнаграждение и върху вземанията по банкови сметки, както и възбрани върху недвижими имоти. На 16.07.2014г. са изпратени покани за доброволно изпълнение, запорни съобщения и молбите за вписване на възбрани,като поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника Н. Г. на 30.07.2014г. По направето искане за справка за наличие на публични задължения от ТД на НАП е постъпило Удостоверение изх.№ *68110/ 23.07.2014г., от което е видно, че длъжникът Н. Г. има публични задължения в размер на 66,73 лева. С Разпореждане от 30.07.2014г. на основание чл.458 от ГПК е присъединена Държаватачрез НАП като взискател за сумата от 66,73 лева. На 30.07.2014г. е насрочен опис на ипотекирания в полза на Банката имот.
С Определение № 470/06.08.2014г. ,постановено по гр.д.№ 604/2014г. по описа на СмРС е спряно незабавното изпълнение на Заповед № 339/04.06.2014г. и производството по изп.д.№ 845/2014г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски на основание чл.420,ал.2 от ГПК. Въз основа на посоченото определение и молба от длъжниците с Постановление от 03.10.2014г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ 845/2014г. С молба вх.№ 05763/05.04.2017г. взискателят е представил влезлите в сила решения по приключилото производство по чл.422 от ГПК и е поискал възобновяване на изпълнителното производство, като е посочил изпълнителни способи- запор върху вземания на длъжниците по банкови сметки и опис и оценка на ипотекирания в негова полза недвижим имот.
С молба вх.№ 07381/03.05.2017г. взискателят е представил изпълнителен лист от 18.04.2017г., издаден по гр.д.№ 80/2014г. по описа на СмОС срещу длъжниците Н. Г. и Р.Г.и е поискал присъединяванена вземането по изпълнителния лист за събиране в настоящето изпълнително производство. С Разпореждане от 04.05.2017г. на основание чл.456 от ГПК „. Б. е присъединено като взискател по посочения изпълнителен лист. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение по присъединеното вземане.
С молба вх.№ 12329/06.07.2017г. взискателят „. Б. е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл.432,ал.1, т.2 от ГПК, като е представил сключено с длъжниците извънсъдебно споразумение от 30.06.2017г., с което към посочената дата са установени дължимите от длъжниците суми и е одобрен погасителен план, по който да бъдат погасявани. В т.9 от споразумението длъжниците са се задължили да заплатят на ЧСИ дължимите обикновени и порпорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На основание постъпилата молба от взискателя с Постановление от 31.07.2017г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ 845/2014г. и е вдигнал наложените запори по банкови сметки и трудово възнаграждение на Н. Г..
С молба вх.№ 07072/31.05.2019г. длъжникът Н. Г. е поискал прекратяване на изпълнително дело № 845/2014г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С обжалваното постановление от 03.06.2019г. ЧСИ е оставил молбата без уважение, като е приел, че от образуването на производството до настоящия момент не е изтичал срок по -голям или равен на предвидения в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК двегодишен срок, в който да не са извършвани изпълнителни действия, а при спиране на производството по изпълнителното дело, съгласно чл.61,ал.1,изр.1 от ГПК спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове, а съгласно изречение второ-спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. В настоящия случай производството е било спряно от 18.10.2014г. до 05.04.2017г. и в периода от 10.08.2017г. до настоящия момент.
С Уведомление изх.№ 6267/03.06.2019г. ЧСИ е уведомил длъжника Н. Г., че за приключване на производството по изп.д.№ 845/2014г. следва да заплати сума в размер на 7 262,84 лева , от която 66,73 лева публични държавни вземания; 216 лева с ДДС -такси по т.4 от ТТРЗЧСИ за 18 бр. уведомления; 72 лева с ДДС -такси по т.10 от от ТТРЗЧСИ за вдигане на 4 бр. възбрани; 6822,13 лева с ДДС -порпорционалнатакса по т.26 от от ТТРЗЧСИ; 48 лева с ДДС -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за ДТ в полза на АВ-ИР за заличаване на 4 бр.възбрани; 37,98 лева с ДДС -допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за ДТ в полза на АВ-ИР за пощенски разходи. Посоченото уведомление относно стойността на разноските също е обжалвано с настоящата жалба с посочените по-горе оплакнвания.
При така установеното от фактическа страна Смолянският окръжен съд счита, че подадената жалба е основателна, а обжалваните действия на ЧСИ,обективирани в Постановлението от 03.06.2019г. и уведомлението за разноски от същата дата са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Основателни са твърденията на жалбоподателя, че са налице основанията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради т.нар."перемпция", тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Неоснователни са твърденията в жалбата, че относно института на "перемпцията" не важат общите правила на чл.61,ал.1 от ГПК. В случая от значение е основанието , на което е спряно изпълнителното производство. Когато спирането на изпълнителното производство не е по искане на взискателя, а е в останалите хипотези на чл.432,ал.1 от ГПК с изключение на тази по т.2,както е в настоящия случай по разпореждане на съда с Определение № 470/06.08.2014г. по гр.д.№ 604/2014г. по описа на СмРС, тогава чл.61,ал.1 от ГПК като норма от общите правила на ГПК намира приложение и в изпълнителното производство. С посоченото определение е спряно изпълнителното производство по изп.д. № 845/2014г. по описа на ЧСП Петко Мачкърски, като същото е възобновено след влизане в сила на решението по развилото се исково производство по чл.422,ал.1 от ГПК по молба на взискателя с вх.№ 05763/05.04.2017г. За периода на спиране на изпълнителното производство въз основа на съдебния акт до възобновяването му срокът по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не е текъл. След възобновяване на производството с Постановление от 07.04.2017г. единствените изпълнителни действия, които са извършени са присъединяването на взискател на основание чл.456 от ГПК с Разпореждане от 04.05.2017г. по молба на "Уни Кредит Б. с вх.№ 07381/03.05.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2017г., издаден по гр.д.№ 80/2014г. по описа на СмОС за сумата от 7667,76 лева, представляваща съдебни разноски по В.гр.д.№ 707/2015г. на ПАС и налагането на запори със същото постановление.
Въззивният съд счита, че след присъединяването на кредитор и налагането на запори, извършено на 07.04.2017г., които действия представляват същински изпълнителни действия, съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК до подаването от длъжника на молба с вх.№ 07072/31.05.2019г. с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство ,поради настъпила "перемпция", не са извършвани други същински изпълнителни действия.
Основателно е оплакването в жалбата, че чл.61,ал.1 от ГПК не се прилага, когато спирането на изпълнителното производство е извършено по молба на взискателя по чл.432,ал.1,т.2 от ГПК.. Спирането на изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се отразява на теченето на срока по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК. Перемпция е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само ако взискателя няма възможност да действа-такива са всички хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 ГПК с изключение на т. 2 от тази разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване. Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Да се приеме поддържаната от взискателя в писмените му възражения и от ЧСИ в представените мотиви теза, че спира да тече срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и в хипотезата на чл.432,ал.1,т.2 от ГПК, когато спирането е по искане на взискателя, означава взискателят да може да влияе върху давността по своя воля. В посоченото ТР е разяснено, че с прекратяване на принудителното изпълнение отпада ефекта на всички извършени по него действия, съдебният изпълнител вдига наложените запори и възбрани и всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Ако се приеме, че двегодишния срок не тече, тъй като делото е спряно по искане на взискателя, то би се стигнало до спиране на давността без ограничения в продължителността на спирането и то само по волята на взискателя. Това обаче противоречи на същността на изпълнителния процес, съгласно разясненията дадени в посоченото ТР, а именно, че той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Спирането по искане на взискателя не представлява правна невъзможност за действие, както е в останалите хипотези на чл.432,ал.1 от ГПК, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си. Не може да бъде споделено възражението на взискателя, позоваващо се на незадължителната съдебна практика на окръжен съд, че в случая е налице оправдана липса на активност от негова страна, тъй като не е имал интерес да предприема изпълнителни действия, понеже е получавал директно плащане по извънсъдебно споразумение с длъжниците. Следва да се има предвид, че в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК липсва позоваване на интереса на взискателя да предприема изпълнителни действия. Визираната разпоредба представлява една презумция, че взискателят се е дезинтересирал от производството, ако не е предприел никакви изпълнителни действия в определения период от две години, като причините за това поведение са ирелевантни. В този смисъл е и посоченото ТР и Решение № 45/30.03.2017г. по т.д.№ 61273/2016г. на ІVг.о. на ВКС.
С оглед изложеното след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от последното същинско изпълнително действие от 07.04.2017г., когато с постановление е присъединен като взискател по изпълнителен лист от 18.04.2017г., то изпълнителното производство е прекратено поради т.нар. "перемпция", която е настъпила по силата на закона, а съдебният изпълнител е следвало само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, след установяване настъпването на съответния правнорелевантен факт.Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт за прекратяване и кога ще направи това,тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект и всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Като е отказал да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание с обжалваното постановление от 03.06.2019г. ЧСИ е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. С оглед на този изход основателна е и жалбата, в частта й относно разноските по делото в обжалваното Уведомление за разноски по протокол № 6267/03.06.2019г. С оглед прекратяване на изпълнителното производство поради "перемпция" длъжникът не дължи посочените в уведомлението разноски и същите следва да останат за сметка на взискателя на основание чл.79,ал.1,т.2 от ГПК, съгласно която разпоредба длъжникът не дължи разноски, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, какъвто е настоящият случай.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие Окръжен съд -С., обективирани в Постановление от 03.06.2019г., с което е оставено без уважение искането на длъжника Н. К. Г. с ЕГН * , с адрес : с.М., общ.С., ул."И." №* за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и действията на ЧСИ Петко Мачкърски ,обективирани в Уведомление за разноски по Протокол № 6267/03.06.2019г. по изп.д.№ 185/2014г. по описа му, като незаконосъобразни.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: