Производството е по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по предявените при условията на обективно съединяване искове от Многопрофилна Б. за А. Л. „Проф. д-р К. Чилов“ Е., с ЕИК 120505630, със седалище и адрес на управление: Г. М., ул. „Перелик“ № 9, представлявано от управителя Ст. Ас. Х., Ч. адв. С. К., срещу Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: Г. С. ул. „Кричим“ № 1, Ч. Регионална здравноосигурителна каса, с ЕИК *591, със седалище и адрес на управление: Г. С., бул. „България“ № 7, представлявана от директора К. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО дължимите суми по Фактура № */06.11.2015 г. в размер на 25 558 лв. и по Фактура № */07.12.2015 г. в размер на 33 967 лв. за извършена болнична медицинска помощ по Договор № 210238/27.02.2015 г., представляваща неразплатена част от извършена болнична помощ в периода 01.10.2015 г. – 30.11.2015 г. в общ размер на 59 525 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва за забава върху претендираната главница за периода 01.01.2016 г. /датата на настъпване на падежа на задължението, съгласно чл. 35 от Договор № 210238/27.02.2015 г./ до датата на подаване на исковата молба в размер на 17 116.44 лв.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г., по силата на който се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г., със съдържание, посочено в Приложение № 16 от НРД за медицинските дейности за 2015 г., респективно Н. се е задължила да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени Ч. Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
На следващо място ищецът сочи, че в периода 01.10.2015 г. – 30.11.2015 г. е оказал болнична помощ и е отчел надлимитна дейност в размер на 59 525 лв., за което в съответните срокове е издал първични медицински и финансово-отчетни документи, ежедневно отчитани в Персонализираната информационна система /ПИС/, като Фактура № */06.11.2015 г. и Фактура № */07.12.2015 г. и спецификации към тях за болнична медицинска помощ.
Наведени са доводи, че при извършени проверки от Р. – С. на отчетната дейност за м. октомври и м. ноември 2015 г. по клинични пътеки не са констатирани нарушения. Отбелязано е, че в месечните известия от Р. – С. от системата ПИС до МБАЛ М. са изпратени месечни справки за надмесечните стойности по клинични пътеки, в които са посочени сумите от 25 558 лв. за м. октомври 2015 г. и 33 967 лв. за м. ноември 2015 г., които суми касата е отказала да плати, тъй като стойностите на финансово-отчетните документи не следва да надвишават размера на определените месечни стойности по Приложение № 2 на индивидуалните договори и е дала указания да се извършат корекции във финансово-отчетните документи за тези месеци. Изложени са аргументи, че при годишната инвентаризация болницата е констатирала вземане от Н., Ч. Р. в размер на общо 292 119 лв., представляващо неразплатена надлимитна дейност за 2015 г., вкл. 59 525 лв. за м. октомври и м. ноември 2015 г.
Ищецът твърди, че е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение с вх. № 21/29-02-97/24.01.2018 г. за сумата от общо 292 119 лв., позовавайки се на прогласената с влязъл в сила съдебен акт нищожност на Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на Н. в частта му по т. 2 и т. 3, с които се определя лимит на размера на средствата за болнична медицинска помощ, които следва да се изразходват през 2015 г. като процент от средствата, получени през 2014 г. Посочено е, че ответникът е върнал Становище с изх. № 20-21-35/08.03.2018 г., в което е отразено, че липсва правно основание за заплащане на недоговорени в Приложение № 2 към договора стойности.
Направен е извод за наличие на нищожност на клаузите в Приложение № 2 към Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г. относно стойностите на дейности в болнична медицинска помощ, медицински изделия в болнична медицинска помощ и лекарствени продукти за Л. на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, предвиждащи че Н. ще заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай, при условие, че извършената и отчетена дейност е в рамките на определените стойности по Приложение № 2, поради противоречие с чл. 35 от ЗЗО и чл. 52 от Конституцията на Република България. Релевирано е искане за присъждане на претендираните главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като е признал, че е налице сключен с ищеца Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г., ведно с неразделна част към него – Приложение № 2. Изложени са аргументи досежно правилата и начина на определяне на стойността за дейностите за болнична медицинска помощ, които са в съответствие с Решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на КС, според което медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Анализирайки действащите в исковия период нормативни актове, ответникът е направил извод, че стойностите на разходите за видовете медицинска дейност, залегнали в разходната част на бюджета на Н., гарантират заплащането на медицинската помощ, която се реализира Ч. механизма на договаряне, предвиден в НДР и съобразно рамките на бюджета на Н., респективно в договорите с изпълнителите.
На следващо място са изложени доводи, че издаването на фактура само по себе си не създава обвързващо финансово задължение, тъй като е необходимо дейността да е била възложена и извършена точно, за да бъде приета, предвид обстоятелството, че между страните е налице договорно правоотношение. Посочено е, че в настоящия случай е налице начална липса на основание за заплащане на изпълнителя на болнична медицинска помощ, както и че не е налице допълнително договаряне между страните, във връзка с императивно предвиденото в чл. 20, т. 6 от Договора от 27.02.2015 г. условие за заплащане на медицинската помощ, а именно: извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2. Направено е искане за оставяне на исковата претенция без уважение и присъждане на разноските по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г., по силата на който ищецът в качеството на изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г., със съдържание, посочено в Приложение № 16 от НРД за медицинските дейности за 2015 г., а ответникът като възложител се е задължил да спазва правата на здравноосигурените лица и пациента, установени в ЗЗО и ЗЗ и да ги запознава с тях, както и да заплаща определените с Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между Н. и БЛС обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ.
В периода м. октомври – м. ноември 2015 г. болницата – ищец е извършила болнична медицинска помощ, която е била надлежно документирана и за която са били издадени следните фактури: Фактура № */06.11.2015 г. за сумата от 134 790 лв., Фактура № */06.11.2015 г. за сумата от 25 558 лв., Фактура № */07.12.2015 г. за сумата от 135 318 лв. и Фактура № */07.12.2015 г. за сумата от 33 967 лв., придружени от съответните спесификации. Медицинските дейности, остойностени в първата и третата фактури са приети и платени от ответника, за което са сключени и допълнителни споразумения, а заплащането на дейностите, надвишаващи лимитните стойности, обективирани в останалите две фактури на обща стойност 59 525 лв., които са били осчетоводени само от страна на болницата, е било отказано.
На 24.11.2015 г. Р. – С. е извършила проверка в болницата – ищец, за което е изготвен констативен протокол и са установени нарушения по две клинични пътеки, дейността по които е включена в месечното извлечение – справка за стойностите по КП над лимита за м. ноември 2015 г., като общата стойност на двете клинични пътеки е в размер на 798 лв.
Във връзка с изпратена от болницата до Р. – С. покана за плащане в срок до 30.01.2018 г. на неразплатената дейност за 2015 г., Н. е отговорила, че няма правно основание за заплащане на недоговорени в Приложение № 2 към договора стойности.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за забава върху главницата от 59 525 лв. за периода 01.01.2016 г. – 28.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 17 579.41 лв.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и А. легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове:
Болницата – ищец е установила валидни облигационни правоотношения, произтичащи от Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г., както и извършените през м. октомври – м. ноември 2015 г. медицински дейности, вкл. тяхната стойност – в рамките на определения лимит и над него.
Единственият спорен елемент в случая е дали е налице основание за заплащане на извършената „надлимитна“ болнична медицинска помощ.
В чл. 52 от Конституцията на Република България е уредено правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, като здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон. На задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между Н. и съответното лечебно заведение, е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., както и свободен избор на изпълнител на тези дейности, по аргумент на чл. 2, чл. 4 и чл. 35 от ЗЗО. Н. е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител. Освен това, в бюджета за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване н бюджетните средства – чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, в който смисъл е и чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н. и се вземат от Наздорния съвет, съобразно приетите от него правила.
Цитираните по-горе разпоредби са императивни, поради което изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с Н. договори, нямат право да откажат предоставянето на тази помощ на здравноосигурените лица в рамките на гарантирания пакет болнична медицинска дейност Ч. гарантиран свободен избор на Б. - изпълнител, вкл. и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. С превишаването на установените стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, тъй като не Н., а здравноосигурените лица имат гарантираното право на свободен избор на изпълнител. Следователно превишените стойности на надлежно оказаната от болницата – ищец медицинска помощ не следва да останат неразплатени. Освен това, за заплащането са били предвидени средства от резерва по бюджета на Н., вкл. за непредвидени и неотложни разходи – чл. 1, ал. 2, т. 1.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. Липсата на взети решения в този смисъл също не е основание за отказ за заплащане на превишените стойности.
На следващо място в договора изрично е предвидено задължение за ответника – възложител да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, установени в ЗЗО и ЗЗ, да ги запознава с тези права, както и да следи за спазване на правата от страна на изпълнителя – чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, респективно за изпълнителя и лекаря, работещ в лечебното заведение, са определени конкретни задължения, във връзка с гарантиране правото на гражданите на здравно осигуряване – чл. 5. От друга страна в договора не е уредена възможност след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от Н., болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените й дейности.
Следователно стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение № 2 към процесния договор следва да бъде заплатена от възложителя.
Що се отнася до констатираните от Р. – С. нарушения във връзка с оформянето на документите по двете клинични пътеки – чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО /липсата на подпис на пациента, че е запознат с източните на финансиране на предстоящите процедури/, те обуславят съответните санкции, които обаче не водят до незаплащане на извършената медицинска дейност.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че претендираното вземане за главница в размер на общо 59 525 лв., от които 25 558 лв. по Фактура № */06.11.2015 г. и 33 967 лв. по Фактура № */07.12.2015 г. за извършена болнична медицинска помощ по Договор № 210238/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /29.11.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, е дължимо, поради което ответникът следва да бъде осъден да го заплати на ищеца.
Съгласно чл. 35 от процесния договор, плащанията на изпълнителя се извършват Ч. Р. до 30-о число на месеца, следващ отчетния, с изключения на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4. В настоящия случай предвидените изключения не са налице, като твърдения и доказателства в този смисъл не са направени и от страна на ответника. Следователно ответникът е изпаднал в просрочие на 30.11.2015 г. за вземането, възникнало през м. октомври 2015 г., респективно на 30.12.2015 г. за вземането, възникнало през м. ноември 2015 г. Размерът на мораторната лихва за периода 01.01.2016 г. – 28.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ е 17 579.41 лв., съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Претендираната от ищеца лихва в размер на общо 17 116.44 лв. за периода 01.01.2016 г. – 28.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ също се явява основателна и доказана, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на общо 6 305.66 лв., представляващи платена държавна такса, внесен депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: Г. С. ул. „Кричим“ № 1, Ч. Регионална здравноосигурителна каса, с ЕИК *591, със седалище и адрес на управление: Г. С., бул. „България“ № 7, представлявана от директора К. Г. да заплати на Многопрофилна Б. за А. Л. „Проф. д-р К. Чилов“ Е., с ЕИК 120505630, със седалище и адрес на управление: Г. М., ул. „Перелик“ № 9, представлявано от управителя Ст. Ас. Х. сумата в размер на общо 59 525 лв. /петдесет и девет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, от които 25 558 лв. /двадесет и пет хиляди петстотин петдесет и осем лева/ по Фактура № */06.11.2015 г. и 33 967 лв. /тридесет и три хиляди деветсотин шестдесет и седем лева/ по Фактура № */07.12.2015 г. за извършена болнична медицинска помощ през м. октомври и м. ноември 2015 г. по Договор № 210238/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /29.11.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: Г. С. ул. „Кричим“ № 1, Ч. Регионална здравноосигурителна каса, с ЕИК *591, със седалище и адрес на управление: Г. С., бул. „България“ № 7, представлявана от директора К. Г. да заплати на Многопрофилна Б. за А. Л. „Проф. д-р К. Чилов“ Е., с ЕИК 120505630, със седалище и адрес на управление: Г. М., ул. „Перелик“ № 9, представлявано от управителя Ст. А. Х. сумата в размер на общо 17 116.44 лв. /седемнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляващи мораторна лихва върху главницата от общо 59 525 лв. /петдесет и девет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, за периода 01.01.2016 г. – 28.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: Г. С. ул. „Кричим“ № 1, Ч. Регионална здравноосигурителна каса, с ЕИК *591, със седалище и адрес на управление: Г. С., бул. „България“ № 7, представлявана от директора К. Г. да заплати на Многопрофилна Б. за А. Л. „Проф. д-р К. Чилов“ Е., с ЕИК 120505630, със седалище и адрес на управление: Г. М., ул. „Перелик“ № 9, представлявано от управителя Ст. Ас. Х. направените от болницата – ищец разноски в размер на общо 6 305.66 лв. /шест хиляди триста и пет лева и шестдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: