за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-278 ГПК.
С решение № 54/30.04.2015 г. по Г.дело № 247/2013 г. Златоградският районен съд ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. В. от Г. З., че Л. С. К. от същия град, е собственик на основание покупко-продажба от 21.12.2012 г. извършена с Нотариален акт № 17, том ІІ, рег. № 2729, н.д. 183/2012 г. на Нотариус с рег. № 184, действащ в района на Районен съд Г. З., на недвижим имот, а именно: жилище, апартамент, находящ се в Г. З., ул. Б. 1. Б. 5, . 4, ап. 18, с идентификатор ** с площ 32.65 кв.м., на един етаж, при съседи: на същия етаж – ** **************, под обекта – ** и над обекта – *** ведно с 1.05% ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор **и попадаща в УПИ**-комплексно застрояване, кв. 23 по плана на Г. З., като ОСЪЖДА А. И. В. да предаде собствеността и владението на описания недвижим имот на Л. С. К.; ОСЪЖДА А. И. В. да заплати на Л. С. К. на осн. чл. 73, ал.1 ЗС, пропуснати ползи за времето от 01.02.2013 г. до 31.07.2013 г., представляващи неполучени граждански плодове от процесния имот, от наем, в размер на 244,87 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; ОСТАВЯ без разглеждане предявения от Л. С. К. срещу А. И. В. иск на осн. чл. 73, ал.1 ЗС в частта за заплащане на 40,80 лева месечно за пропуснати ползи за лишаването й от посочените доходи от наем от процесното жилище, считано от 01.08.2013 г. до деня на предаване от ответницата В. на жилището, ведно със законната лихва за закъсняло плащане, считано от 5-то число на всеки следващ месец, поради процесуална недопустимост, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част; ОСЪЖДА А. И. В. да заплати на Л. С. К. направените по делото разноски в размер на 587,20 лева.
Подадена е допустима въззивна жалба от А. И. В. срещу това решение в частите, с които е признато за установено спрямо нея, че Л. С. К. е собственица по силата на покупка от 21.12.2102 г. с НА № 17/12 г. на апартамент № 18 в Г. З., ул. Б. 1. Б. 5, . 4, с идентификатор 31111.32.227.2.18, с площ 32.65 кв.м., ведно с 1.05% ид.части от общите части на сградата, тя е осъдена да предаде на К. собствеността и владението върху този имот; е осъдена да заплати на К. на осн.чл.73, ал.1 ЗС 244,87 лв. пропуснати ползи за периода 01.02.2013 г. - 31.07.2013 г., представляващи неполучени граждански плодове от наем, ведно със законната лихва от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; е осъдена да плати на К. и 587,20 лв. разноски по делото.
В. иска отмяна на решението в
обжалваните части, отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС и по чл.73, ал.1 ЗС срещу нея и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание А. В. редовно призована, не се явява, като от пълномощника е постъпила писмена защита в подкрепа на жалбата.
От въззиваемата Л. С. К. е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК против въззивната жалба.
В съдебно заседание тя се явява лично и заедно с пълномощника си оспорва въззивната жалба, като иска и присъждането на направените във въззивното производство разноски.
Съдът установява следното:
С нот.акт № 35/20.09.2005 г., том ІІ, рег.№ 2126, дело № 236/2005 г. на действащия в района на РС-З. нотариус Мая Димитрова, А. В. купува от “С.-Булгартабак” -Г.С. апартамент № 18, на ул.”. 185, Б. в Г.З., ведно с 1,05 % ид.части от общите части на сградата, построена в УПИ І-Комплексно застрояване, кв.23, по ПУП на З., с площ от 32,65 кв.м., за 3 480 лв.
С влязло в сила на 29.07.2009 г. Решение № 310/20.11.2007 г. по В.Г.дело № 391/2007 г. Смолянският окръжен съд, след като отменя частично отхвърлящото иска на И. Р.срещу А. В.решение на ЗлРС, освен друго, прогласява нищожността на договора за покупко-продажба по посочения НА № 35/20.09.2005 г., том ІІ, рег.№ 2126, дело № 236/2005 г., с който А. В. е закупила същия апартамент № 18 от “С.-Булгартабак” -грСмолян.
На 21.12.2012 г., с нотариален акт № 17 от същата дата, том ІІ, рег.№ 2729, дело № 183/2012 г. на нотариус Мая Димитрова, Л. К. купува от “С.-Табак” -Г.С. същия този апартамент № 18, с идентификатор ** със съответните ид.части.
С влязло в сила на 05.03.2015 г. Решение № 94/31.05.2014 г. по Г.дело № 289/2013 г. Златоградският районен съд отхвърля предявения от А. В. срещу Л. К. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на същия апартамент № 18, ведно със съответните ид.части, с идентификатор ** оформен с посочения НА № 17/21.12.2012 г. по нот.дело № 183/2012 г. на нотариус Мая Димитрова, като противоречащ на закона, накърняващ добрите нрави и принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения. Това дело е било образувано след като е заявен в отговор на настоящата искова молба от В. насрещен иск срещу К. за нищожност на придобивното основание на последната и срещу продавача, като насрещните искове са отделени в отделно производството, като Г.дело № 247/2013 г. на ЗлРС дори е било спряно до приключване на образуваното по насрещните искове Г.дело № 289/2013 г. на ЗлРС, имащи преюдициално значение. Като основание за нищожност на договора по насрещните искове не е въведена липсата на предмет на договора, а свързването на А. и 19 е посочено, за да се обоснове оплакването за недобросъвестност на купувачката К..
При това положение понастоящем Л. К. се явява собственица на спорния апартамент № 18, с идентификатор ** със съотв.ид.части, по силата на покупката му с НА № 17/2012 г. А. В. не е негова собственица и липсва основание тя да държи владението върху този имот, както правилно е прието с обжалваното решение.
В отговора на исковата молба А. В. не е оспорила същия договор с твърдение, че е нищожен поради невъзможен предмет – поради обстоятелството, че апартамент № 18 междувременно е бил функционално съединен след ремонт със съседния апартамент № 19 на В. като вече е образуван съвсем нов обект на собственост, и предметът на сделката-апартамент № 18, не съществува като такъв.
Такъв довод на ответницата се въвежда за първи път едва с въззивната жалба, поради което не би следвало да се разглежда.
Дори и да се приеме обаче, че с формулировката в отговора: “На ищцата е известно, че жил.апартамент е основно ремонтиран и приобщен като неразделна част към апартамент № 19, собственост на ответницата… Твърдя, че процесното жилище е приобщено и функционално свързано към жил.апартамент № 19… В него са направени подобрения със знанието и без противопоставянето на продавача на имота.. Това се знае и от ищцата…”, е въведено оплакването за нищожност на придобивното основание на ищцата поради невъзможен предмет, то е неоснователно.
От заключенията по СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, става ясно, че ап.№ 18 е свързан функционално със ап.№ 19, Ч. общ коридор. Жилището се състои от три стаи/спални/, кухня, коридори, два броя санитарни възли и килер. В килера е монтирана отоплителна система, разпределителна кутия за тръбната мрежа, която захранва радиаторите по цялото жилище. При свързването на двата апартамента не са нарушени конструктивните елементи на сградата, така че ап. № 18 е възможно да бъде отделен от ап. № 19, собствен на ответницата. Те са с отделен водомер и електромер. При отделянето на двата апартамента ще се наложи извършването на ремонт, включващ преместване на разпределителната кутия и други дейности, но за правилното решение и стойността за неговото изпълнение е необходимо да се произнесе специалист по част „ОиВ“. Вещото лице дава стойност на имота като общо жилище /ап. 18 и aп. 19/ - 33 176 лв. и стойност на имота като самостоятелно жилище aп. 18 - 10 946 лв. Извършените преустройства в процесното жилище се състоят от преграждане на площта от коридор пред ап.№ 19 и ап.№ 18 на същия етаж Ч. изграждане на зид и монтаж на входна врата. Площта с размери 1,10/2,25 или 2,60 кв.м., представлява обща част от етажна собственост. Така обособената площ, преустроена в коридор обслужва само ап.№ 19 и ап.№ 18. Ч. това преустройство двата апартамента са свързани функционално. Заявява, че не са спазени законовите изисквания за извършване на преустройството в Б. . 4. За да бъде започнато преустройството, е необходимо да бъде издадено Строително разрешение от гл.архитект на община З., а в ОбА-З. няма издадено Строително разрешение за преграждане на коридор представляващ част от обща етажна собственост.
От данните по СТЕ, декларацията от 12.09.2005 г. от ответницата на л.101 и от пълномощното на л.102 от делото на РС може да се заключи, че към 21.12.2012 г., когато К. е закупила спорния апартамент, от ответницата е бил осъществено описаното в заключенията преустройство, довело до свързване на ап.№ 18 и 19.
Всичко това обаче не означава, че покупката на ищцата е с невъзможен предмЕ. Макар и свързан по описания начин с А.9, спорният апартамент при сделката от 2012 г. продължава да има характеристиките на отделен самостоятелен обект на собственост именно като описания в НА на ищцата апартамент № 18, като няма данни конструкцията, системите и инсталациите, и помещенията /стая и сервизно помещение по описанието в нотариалния акт на ответницата от 2005 г./, от които се е състоял и които му придават качеството, посочено в НА, да са засегнати; дори А. и 19 все още са с отделни водомери и електромери. Не се установява даже да е разрушена преградна стена между тях, а свързването им е станало посредством образуването на общ коридор, след заграждане от ответницата на част от общия за етажа и ЕС коридор пред двата апартамента.
Въззивният съд споделя изложените от първата инстанция мотиви в обжалваното решение, които също следва да се вземат предвид на осн.чл.272 ГПК относно останалите въпроси по ревандикационния иск и по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по чл.73, ал.1 ЗС. Във въззивната жалба няма и конкретни други оплаквания по двата иска, освен, че, вторият иск подлежи на отхвърляне, ако се приеме, че ищцата не е собственик на имота.
Предвид разрешението по т.1 и т.11 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на въззиваемата не следва да се присъждат исканите разноски от 650 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като до края на съдебното заседание на 30.06.2015 г., в което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция, те не са направени, макар и да са поискани за присъждане. Към списъка за разноски, даден на съдебното заседание на 30.06.2015 г., е представен договор за правна помощ от 28.05.2015 г., според който К. е обещала да заплати на пълномощника си 650 лв. в срок до 30.11.2015 г., т.е., към 30.06.2015 г. тези разноски са само уговорени, но не и направени. Недопустимо е да се представят доказателства и да се присъждат разноски, за които едва към постъпилата на 07.07.2015 г. писмена защита е приложен договор за правна помощ за действително платени в брой на 04.07.2015 г. 650 лв. адвокатско възнаграждение. Както исковите претенции, така и предпоставките за наличието на законните последици от уважаването им, сред които и присъждането на разноски на спечелилата страна, следва да бъдат не само поискани, но и доказани до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая дори те не са платени към 30.06.2015 г., а само доказателството за плащането да е представено по-късно, напротив, посочено е в договора и че са платени на 04.07.2015 г.
По тези съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 54/30.04.2015 г. по Г.дело № 247/2013 г. на Златоградския районен съд в обжалваните части, с които: Л. К. е призната спрямо А. В. за собственица на основание покупко-продажба от 21.12.2012 г. извършена с НА № 17, том ІІ, рег. № 2729, н.д. 183/2012 г. на Нотариус с рег. № 184, действащ в района на Районен съд Г. З., на апартамент № 18 в Г. З., ул. Б. 1. Б. 5, . 4, , с идентификатор ***, ведно с 1.05% ид.ч. от общите части на сградата, А. И. В. е осъдена да: предаде собствеността и владението на същия апартамент на Л. К.; да плати на К. на осн. чл. 73, ал.1 ЗС, пропуснати ползи за времето от 01.02.2013 г. до 31.07.2013 г., представляващи неполучени граждански плодове от процесния имот, от наем, в размер на 244,87 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; както и 587,20 лв. разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л. К. за осъждане на А. В. да и заплати разноски в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.