за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 166/23.11.2018 г. по гр.дело № 22/2018 г. М. районен съд ОСЪЖДА Ф. Р. Д. да заплати на Д.С. Т., Ч. неговите родители и законни представители С. и С. Т., сумата от 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от малолетния Д.Т. болки и страдания, вследствие нападение върху детето от две кучета, собственост на Ф. Р. Д., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането - 24.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като над посочения размер до пълно предявения от 4 000 лв. отхвърля иска. Също така, Ф. Д. е осъден да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на Д.Т., Ч. неговите родители и законни представители С. и С. Т., сумата от 592,50 лв. разноски. Д. Т., Ч. неговите родители и законни представители С. и С. Т., е осъден да заплати на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на Ф. Д. 200 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение в частите, с които Ф. Д. е осъден да плати на Д. Т. 3 000 лв. обезщетение със законната лихва и разноски от 592,50 лв., е подадена допустима въззивна жалба от Ф. Р. Д. с искане да бъде отменено, искът на Д. Т. да се отхвърли, евентуално-да се намали присъденото обезщетение, както и да се присъдят на жалбоподателя направените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемият Д.Т., действащ Ч. родителите си С. и С. Т., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и предлага решението да се потвърди, като се присъдят и разноските за въззивното производство. В съдебно заседание за въззиваемия пълномощникът му продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от МРС мотиви на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата, въззивният съд съобразява следното:
Както предявеният и разгледан иск, така и постановеното по него решение са допустими. Доказани са твърденията в исковата молба за претърпените от Д.болки и страдания вследствие нападението на кучетата, собствени на ответника, като правилно е поискано заплащането на обезщетението за тях да стане Ч. неговите родители. Д.Т. е роден през 2007 г., т.е., към момента на предявяване на иска, а и сега, е малолетен. В съответствие с чл.3, ал.2 ЗЛС, искът е предявен от малолетния Д.именно Ч. негоните родители, като и с решението ответникът е осъден да плати на Д., Ч. неговите родители и законни представители, 3 000 лв. обезщетение. Няма как искът да се предяви без участието на родителите му, съответно диспозитивът на решението съдържа това уточнение, защото правни действия малолетният може да извършва само Ч. своите законни представители. Нито в исковата молба, нито в диспозитива на решението е посочено по какъв начин, съотв. по чия банкова сметка на постъпят присъдените за обезщетение и разноски, т.е., ответникът не е задължаван/ограничаван как точно да изплати обезщетението, обратно на твърдението във въззивната жалба. В нея се поддържа, че най-правилно било това да стане по лична банкова сметка на детето и било недопустимо искане в друга насока, като противното щяло да означава опит за заобикаляне на закона с цел да се изхарчат суми на непълнолетно лице без разрешението на съда по чл.130, ал.3 СК. След като, както се спомена, липсва задължаване на ответника да плати по конкретно посочен начин, още по-малко – по сметка на родителите, е напълно несъстоятелно да се излага довод, че имало за опит да се заобиколи чл.130, ал.3 СК. Също така, пред въззивния съд е представен договор за откриване и обслужване на детски влог от 14.02.2019 г., според който в Банка ДСК ЕАД е открита сметка с титуляр Д. Т.. Представена е и справка-извлечение с номера на сметката и други данни за титуляра и. След като жалбоподателят е толкова загрижен да не се допуска заобикаляне на закона, би могъл, ако реши да изпълни задължението си доброволно, да преведе дължимите суми именно по тази сметка.
Липсва твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение, изразяващо се в приемането като доказателства на писмени обяснения от преписката от МВР и съдебно-медицинското удостоверение по нея и основаване на решението върху тях. Писменото обяснение на ответника е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за него факти, като не съществува забрана то да послужи за доказване на спорни факти в гражданския процес, макар и в наказателния процес то да би било негодно доказателствено средство. Ето защо правилно МРС основава решението си и на дадените от ответника саморъчни писмени обяснения на л.11 от преписката. Съдебно-медицинското удостоверение е напълно годен като доказателство официален свидетелстващ документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК и пренебрегването му в процеса би било сериозно процесуално нарушение. Не съществува изискване в ГПК издателят на подобен документ да трябва да даде показания като свидетел или заключение като експерт относно удостовереното в документа, за да има той предвиденото в закона значение като доказателство. Наред с това се вижда, че Д. не е оспорил своевременно това удостоверение и съответно не поискал назначаването на СМЕ, за да опровергае съдържанието на документа. Оплакване в тази връзка прави чак в писмената защита, дадена след устните състезания пред МРС.
Неоснователен се явява и доводът на Д., че не били преценени от МРС всички доказателства и не били достатъчно задълбочено преценени всички свидетелски показания. В жалбата се прави едностранчиво и обслужващо защитната теза на ответника интерпретиране на свидетелските показания. В тази връзка следва да се отчете, че св.Д.е негова съпруга и казаното от нея не кореспондира с показанията на св.М., който не е роднина на страните, няма данни да е заинтересован от изхода на делото и най-важното – той е очевидец, пряк участник в инцидента, предотвратил още по-тежки наранявания върху детето от кучетата на ответника. Св.М. обяснява, че е виждал преди това вързани у ответника, в неговия двор, кучетата, които нападат Д., като свидетелят е бил на разстояние от 10 метра от тях. Не си спомня в деня на разпита – 24.10.2018 г. в детайли какви са кучетата. Тези показания съвпадат с показанията на св.Т., баба на Д., поради което показанията им правилно са кредитирани от съда. В тях няма разминавания, а разминаванията с данните, изнесени от доведените от ответника свидетели се дължат на това, че последните дават показания, неотговарящи на действителността и предназначени за обслужат защитната теза на ответника. Оценката на показанията на св.Д.е извършена съгласно изискването на чл.172 ГПК. Направен е безуспешен опит да бъде разколебана вярата на съда в показанията на св.Т. с твърдението, че тя следвало към момента на инцидента да се грижи за внучето си, при което било обяснимо защо се мъчела да прехвърли вината другиму. Не се установява обаче присъствието на бабата непосредствено до детето да е можело да предотврати нападението на кучетата. Задължение на ответника е да упражнява подобаващ надзор върху своите кучета по начин, че да не се случват подобни инциденти, поради което това негово твърдение вече представлява прехвърляне вината другиму.
Оплакванията по т.3 и т.4 от въззивната жалба са неконкретизирани и лишени от основание, тъй като е видно, че обжалваното решение е изградено не на предположения, а на установени при спазване процесуалните изисквания на ГПК факти. Несъмнено е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, последиците от което трябва да бъдат овъзмездени с присъдените 3 000 лв., определени според критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при отчитане физическите болки и страдания и дълго понасяната – и досега от детето психическа травма от нападението.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Ч. неговите родители и законни представители направените във въззивното производство разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения С. окръжен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 166/23.11.2018 г. по гр.дело № 22/2018 г. на М. районен съд в обжалваната част, с която Ф. Д. е осъден да плати на Д.Т., Ч. неговите родители и законни представители, 3 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.12.2017 г. до окончателно плащане, както и 592,50 лв. разноски.
ОСЪЖДА Ф. Р. Д., ЕГН *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.Д. *, да заплати на Д. С. Т., ЕГН *, Ч. неговите родители и законни представители С. К. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул. „Т.“ № 33 и С. В. Т., ЕГН *, със същия адрес, направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв./петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл. 280, ал.3, т.1,пр.първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.