Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 159/10.11.2016 г. по гр. д. № 146/2016 г. М.районен съд е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД А. по вписванията, да заплати на В. М. Л. сумата от 307, 50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 7, 50 лева ДТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 15.06.2016 г. до окончателното й изплащане, която сума е заплатена по повод обжалване от В. М. Л. на отказ за вписване на заличаването му като Управител на „С.“ Е*гр. П., както и да му заплати направените разноски по настоящето дело в размер на 350 лева, от които 300 лева адвокатски хонорар и 50 лева ДТ.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ответникът по иска А. по вписванията с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се в жалбата, че е неправилен извода на районния съд, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на длъжностното лице по регистрацията и причинените вреди. Сочи се, че при следващата се проверка длъжностното лице по регистрация е констатирало, че едноличен собственик на капитала е „А .*“ Е* с едноличен собственик на капитала В. М. Л.; длъжностното лице следва да впише управител на дружеството и ако няма определен такъв, се вписва едноличният собственик на капитала – чл. 147 от ТЗ, но в случая собственик е юридическо лице и е следвало да бъде вписано физическото лице, което е собственик на капитала; в заявлението за заличаване на управител не е посочен нов управител и „С.*“ остава без управител. Твърди се, че поради това не е налице противоправно поведение на служителя и не може да се направи обоснован извод, че съществува причинно-следствена връзка между поведението на служителя и претърпените вреди от ищеца.
Твърди се, че направените по т. д. № 867/2015 г. на ОС – Пловдив разноски не са вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на държавен или административен орган, а са резултат на реализирано право на съдебен процес; тези разходи не са пряка и непосредствена последица на отменения акт, а са в следствие на договорни отношения между страните по сключения договор за правна помощ, като нито една от тях не е А. по вписванията.
Във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца В. М. Л., Ч. пълномощник адв. О., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се прави искане на бъде потвърден обжалвания акт и в полза на ищеца се присъдят направените от него разноски за въззивното производство. В отговора се сочи, че се касае за т. д. № 867/2016 г., а не № 867/2015 г., по описа на ОС – Пловдив. Сочи се по отношение доводите за законосъобразност на отказа на длъжностното лице при А. по вписванията, че по този спор е налице влязло в законна сила съдебно решение. По-нататък се прави позоваване на т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ВАС. Сочи се, че АВ не би могла и да бъде страна по договора за правна помощ, като размера на адвокатското възнаграждение съвпада с размер на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредба 0 1/09.07.2004 г. и районният съд правилно е приел, че цялото заплатено адвокатско възнаграждение представлява пряка и непосредствена последица от отменения акт, както и заплатената ДТ в производството по обжалване.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. От пълномощника на въззиваемия Л. – адв. О. е постъпило писмено становище, с което се оспорва въззивната жалба, излагат се доводи по същество на спора и се претендират съдебни разноски.
С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:
Претендира се с исковата молба присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 7, 50 лева ДТ, в резултат на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване по фирмено дело, отменен с влязло в сила решение на Окръжен съд гр. П..
От представените по делото писмени доказателства е видно, че от А. по вписванията е постановен отказ от 25.04.2016 г. по заявление от В. М. Л.. Последният, Ч. пълномощник адв. О., е обжалвал отказа пред Окръжен съд гр. П.. С Решение № 206/09.05.2016 г. по т. д. № 867/2015 г. Окръжен съд – П.е отменил отказа на А. по вписванията и е указал да се извърши вписване на заявените обстоятелства. Към жалбата до Окръжен съд – П.е приложен документ за платена ДТ в размер на 7, 50 лева, както и договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Настоящата инстанция намира така предявения иск за недопустим. Претенцията всъщност касае разходи, представляващи деловодни разноски по обжалване отказа на А. по вписванията пред Окръжен съд – П.. В това производство пред Окръжен съд гр. П. настоящият ищец е могъл да претендира присъждане на направените по делото от него деловодни разноски, но не и да претендира същите в отделно исково производство.
В Решение № 414/27.07.2009 г. по гр. д. № 1049/2008 г. ІV г.о. на ВКС се приема, че отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените по делото разноски; тази отговорност може да съществува само по висящ процес и не може да се търси в отделно производство.
В Решение № 67/03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че отговорността за разноски може да бъде реализирана само във висящия исков процес; вън от него може да бъде реализирана само отговорността при злоупотреба с процесуални права.
Следователно, така предявения иск е процесуално недопустим, поради което и постановеното по този иск решение като недопустимо следва да бъде обезсилен и производството по делото прекратено.
Водим от горното С.окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 159/10.11.2016 г. по гр. д. № 146/2016 г. на М. районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 146/2016 г. на М.районен съд и производството по В. гр. д. № 58/2-17 г. на С. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.