Съдържание
Производството е по реда на чл.50 от ЗЗД.
Образувано след обезсилване на Решение № 414/08.11.2018г., постановено по Г.д.№ 11/2017г. по описа на Смолянски окръжен съд с Решение № 54/05.04.2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради произнасяне по непредявен иск.
От Д. П. П., от с.С., общ.С. е постъпила искова молба с вх.№ 638/14.02.2017г., чрез пълномощника му А.П. М., в която твърди, че на 06.02.2012г. е сключил с ответника „. О. Г.С. представлявано от управителя А. Н. Х.-Б. договор за наем на складово помещение с площ от 50 кв.м., което ще ползва за съхранение на части от хеликоптер с месечен наем от 75 лева. Ползването на помещението е предадено от наемодателя при сключване на договора и ищецът разположил хеликоптера и частите в него. Твърди още, че собствеността върху хеликоптера е придобил чрез покупка на 03.10.2010г. по електронен път в електронния портал Е-bay, за което свидетелстват Договор за продажба с продавача Г. Б. от щата Орегон, САЩ, Становище с изх.№ 91-00-01/16.12.2011г. на Дирекция "Международна контролирана търговия и сигурност" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; Митническа декларация от 06.02.2012г. и вносна бележка № 16060/06.02.2012г. за платено мито. Ищецът твърди още, че на 13.02.2012г. вследствие на паднали обилни снеговалежи и натрупаната голяма снежна покривка, покривът на навеса пред халето, в което се намира складовото помещение и частично покривът на самото хале рухнали под тежестта на снега, като частично били съборени част от тухлената зидария на ограждащите стени, и горния стоманенобетонен пояс на надлъжните страни на сградата.Всички прозорци под този трегер също били изпочупени. Сочи, че при разтопяването на снега пластовете снежна маса от покрива на халето се плъзнали и паднали върху покрива на навеса. Под действието на този голям товар се увеличават опънните усилия в носещите греди на навеса. С голяма сила навесът, при неговото разрушаване, издърпва колоните от източната страна и стоманобетоновия трегер, през който гредите преминават и се закрепват за колоните на халето. В резултат на тази сила заварките между носещите греди и колоните не издържат и навеса рухва изцяло. В резултат на напречната сила се извършва напречно движение на цялата конструкция, като отклонението на колоните в горния им край е най-голямо. В най-слабите места става разединяване на връзки и събаряне на покрива в източния край на сградата, където е разположен хеликоптера и частите от него. Твърди, че най-слабото звено на металната конструкция на основната сграда се оказала връзката на колоните с фермите, която е осъществена с два броя болтове М18 на всяка страна. В резултат на опънните напрежения, болтовете свързващи двете части се измушват от отворите, пробити във фермите, които са с диаметър 30 мм, а главата на болта, представлява шестограм, описан в окръжност с диаметър 27 мм. Разрушават се и стоманобетоновите пояси по двете надлъжни страни на халето, счупват се прозорците и се събаря металната им дограма. Тухлената зидария също поддава и на височина над 4,50 м рухва. В резултат на падането на покривната конструкция на халето, една от фермите и свързаните с нея ламарини и части от покривната конструкция паднали върху корпуса на хеликоптера и намиращите се в близост сандъци с части за него, вследствие на което ги повредила и счупила, като са посочени повредите и унищожените части на хеликоптера, а именно: І. Основни компоненти: 1.тръбна стоманена рама-силно деформирана и повдедена-напълно неизползваема; 2. алуминиева опашна греда-силно деформирана и повдедена-напълно неизползваема; 3. колела и плазове за приземяване-силно деформиран и повдедени-напълно неизползваеми; 4. стойка на двигателя- деформирана и повдедена, неизползваема-; ІІ.Тяло: 1. врати-счупени и унищожени-напълно неизползваеми; 2. кабина-счупена и унищожена-напълно неизползваема; 3. предно панорамно стъкло-счупено и унищожено-напълно неизползваемо; 4. вентилаторна рамка-счупена, неизпълзваема; 5. седалки-деформирани, неизползваеми; 6. под на кабината-счупен, неизползваем; 7. арматурно табло-счупено, неизползваемо; ІІІ. Двигател- силно корозирал в резултат на дългия престой на открито, счупени запалителни свещи и скъсани кабели; ІV. Витла-под въздействието на продължителния престой под вода и сняг дървените елементи са набъбнали и след изсъхването им са се отцепили от алуминиевата основа; VІІ. Основен носещ вал- корозирали оси и болтове и долната шийка на вала. Ищецът подробно посочва степента на повредите или унищожаването на частите, като част от вредите са оценени по заключение, приложено към дознание №35/12г. на ОДМВР-С. в което обаче не са включени разходите по доставка на хеликоптера от Америка до България, мито и транспортни разходи от Г.Варна до Г.С.. Ищецът твърди, че причинената му имуществена вреда е в размер на 45 000 лева, тъй като собственикът на наетия имот-ответното дружество не е положил необходимите грижи за поддържане на имота, не е укрепил навеса по надлежен ред, не е почистил натрупалия се сняг, вследствие на което бездействие ищецът е претърпял посочените вреди. Моли съда на основание чл.50 ЗЗД да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 45 000лв, представляващо общата сума от причинените му имуществени вреди по хеликоптера, подробно описани.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „. О. Г.С. чрез пълномощника си А.Е.Р. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че претендираните от ищеца вреди са причинени от форсмажорно събитие /непреодолима сила/, дължащо се на обилните снеговалежи, поради което ответникът не носи отговорност за причинените вреди. Излага възражения за недоказаност на твърденията, че ищецът е собственик на всички описани вещи и че същите са съхранявани в наетия склад, че всички описани повреди по частите на хеликоптера са причинени от срутването на покрива на халето, а не от излагането им на дъжд и сняг след срутването, тъй като не са били преместени в сухо помещение, за да се предотвърти по-нататъшното им увреждане. Твърди още, че не е доказано какво е било състоянието на частите при закупуването им, доколкото са били втора употреба. Сочи,че ищецът е приел наетото помещение без забележки относно здравината на покривната му конструкция. Оспорва и размера на претендираните имуществени вреди.Твърди, че като наемател на помещението ищецът не е положил необходимата грижа да почисти покрива от паднали сняг, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Излага и възражения за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, тъй като събитието е настъпило на 13.02.2012г., а искът е подаден на 14.02.2017г. след изтичането на 5-годишния давностен срок. При условията на евентуалност, ако бъде уважен предявения иск се прави насрещно възражение за прихващане с дължимата от ищеца на ответника сума за обезщетение за причинените от него вреди на наетата вещ, изразяващи се в увреждане на вещта чрез падане на покрива и разрушаване на стените на помещението, настъпили на 13.02.2012г., поради виновното поведение на ищеца и липсата на положена грижа за поддържането на наетата вещ, чрез почистване и укрепване на покрива на същата, които вреди определя в размер на 55 700 лева на основание чл.233,ал.1,изр.2 във вр. с чл.83,ал.2 от ЗЗД.
С молба вх.№ 2825/27.07.2017г. ищецът на основание чл.214,ал.1 от ГПК е поискал изменение на размера на предявения иск, като го е увеличил от 45 000 лева на 50 001 лева, от които 48 203 лева представляващи имуществени вреди към датата на увреждането върху описаните по-горе части на хеликоптера и 1798 лева-обща стойност на транспортните разходи. С Определение № 775/21.08.2017г., постановено по Г.д.№ 11/2017г. по описа а СмОС е допуснато увеличение на иска от 45 000 на 48 203лева, а в останалата част молбата е оставена без уважение, като определението е влязло в сила.
След оставяне на исковата молба без движение с Определение № 759/10.07.2018г.с молба -уточнение с вх.№ 3367/27.07.2018г. ищецът е уточнил, че е предявил главен иск по чл.50 от ЗЗД, с който претендира ответникът да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на собствената му вещ/Хеликоптерен кит-комплект, марка Роторуей (RotorWay), модел ЕХЕС 145/, в резултат на което е станала неизползваема, от вещ, принадлежаща на ответника, а именно срутването на покривната конструкция на отдаденото под наем хале с което на хеликоптера са причинени следните вреди: повредена е рамката от хром-молибденова стомана, опашката, плазовете, колелата, стойка за ДВГ, крилата,контролните жила, резервоарите, топлинните щитове, задвижващата система, главният вал, акумулатора, вратите, кабината, предното стъкло, вентилатора, седалките, коланите, пода, задвижването на вентилатора,масленото охлаждане, водното охлаждане, задвиждането на опашното витло, , кабинната климатизация, съединители и свръзки, горивна помпа, клапи, опашен ротор, инструменти за ДВГ, моточасовник, компас, кабели, главните витла, двигателя, електронното управлениена ДВГ,като всичко е негодно за експлоатация. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен главният иск ищецът моли да се приеме за съвместно разглеждане при условията на евентуалност иск за обезщетение на причинените му вреди в размер на 48 203 лева на основание чл.230,ал.2 от ЗЗД, поради това, че ответникът като наемодател му е предоставил за ползване недвижим имот с конструктивен дефект, а именно: свързващите колоните с фермите болтове М20 са били с по-малка глава от отвора на свързнащата планка; с незадоволително качество са изпълнени бетоновите работи на нулевия цикъл с отклонения във вертикално и хоризонтално отношение от 10-12 см; в халето не са изпълнени противоветрени връзки, основите на сградата са били частично подкопани от водното течение на реката, допринесло за хлътване на основата на една от металните колони на ос 2, които конструктивни дефекти не са могли да бъдат установени при оглед на помещението преди сключването на наемния договор от ищеца и при срутването на покрива на сградата е повредена собствената му съхранявана в помещението вещ- Хеликоптерен кит-комплект, марка Роторуей (RotorWay), модел ЕХЕС 145, като претендираното обезщетението представлява пазарната стойност към момента на увреждането на посочената вещ, на която са повредени описаните по-горе части.
С Определение № 877/.04.08.2018г. съдът е оставил без уважение искането за последващо обективно съединяване при условията на евентуалност на иск по чл.230,ал.2 от ЗЗД и определението като необжалвано е влязло в сила.
В настоящето производство след връщане на делото за ново разглеждане съгласно дадените указания в решението на ПАС правната квалификация на предявения от Д. П. П. срещу „. О. Г.С. иск е по чл.50 от ЗЗД, а правната квалификация на направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане от ответника „. О. Г.С. е по чл.233,ал.1,изр.2 от ЗЗД.
По делото не са спорни и се признават от страните следните обстоятелства: че между тях е сключен договор за наем на 06.02.2012г., че ответникът е собственик на отдадения под наем имот и че на 13.02.2012г. в резултат на обилен снеговалеж покривът на халето, в което се намира наетото помещение се е разрушил, поради което тези факти и права не се нуждаят от доказване.
Всички останали факти, относими към спора, са спорни. Спорна е собствеността на ищеца върху съхраняваните в помещението части за хеликоптер. Спорно е какви точно части са били съхранявани в склада, в какво състояние са били към момента на срутването на 13.02.12г., кои части и доколко са били увредени вследствие срутването на покривната конструкция и затрупването им със сняг, спорен е механизмът и причините за срутването на покривната конструкция, както и дали то е в резултат от непреодолима сила /обилният снеговалеж и обявеното бетствено положение/ или е по изключителна вина на наемодателя или на пострадалия наемател, спорни са оценките както на повредените части за хеликоптер, така и на увредената наета вещ, спорно е и кой е следвало да поддържа наетата вещ,като почиства снега.
Съдът е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на увредените вещи-хеликоптер и части за него, които да индивидуализира, какво е състоянието на тези вещи при внасянето им в наетото помещение, че са му причинени имуществени вреди от увреждането на вещите и размера им, че увреждането на съхраняваните в наетото помещение вещи се дължи на свойствата на наетата вещ, в частност на конструктивните й особености и динамизма на самата вещ при падането на обилен сняг върху покривната конструкция, както и да установи причинната връзка между свойствата на наетата вещ вследствие на обилния снеговалеж, и настъпилата вреда на собствените му вещи-хеликоптер и части за него, а ако твърди, че наетата вещ е била с недостатъци да ги установи.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, че предоставената под наем вещ е била без недостатъци и е била годна за ползване по предназначение, че причинените на ищеца вреди са в резултат на непреодолима сила-обилен снеговалеж, че ищецът като наемател не е положил дължимата грижа, свързана с ползването на вещта- да почиства падналия обилен сняг, с което е съпричинил настъпилата вреда, да установи възражението си за погасяване на иска по давност, а относно направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане да установи настъпилото увреждане на собствената му вещ-наетото складово помещение, както и че увреждането е в причинна връзка с неизпълнение от наемателя на задължението му да пази и върне наетата вещта в състоянието, в което е наета, както и да установи размера на причинената вреда на собствената му отдадена под наем вещ.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 06.02.2012г. страните са сключили договор за наем, по силата на който ответникът „. О. Г.С. в качеството си на наемодател е отдал под наем на ищеца Д. П. П. в качеството му на наемател складово помещение с площ от 50 кв.м., което ще се използва от наемателя за съхранение на части за хеликоптер, при месечен наем в размер на 75 лева, платим до 10-то число на текущия месец. Договорът влиза в сила от 06.02.2012г. и е за срок от една година. Между страните не е спорно обстоятелството, че наетото помещение от 50 кв.м. се намира в Складова база- "Склад за дребна железария", собственост на ответното дружество, както към момента на сключване на договора за наем на 06.02.2012г.,така и към момента на срутването на покрива на сградата на 13.02.2012г.
По делото не се твърди да е съставен и не е представен приемо-предавателен протокол относно състоянието на наетия имот в момента на предаването му от наемодателя и наемателя. Ответникът-наемодател е оспорил твърдението на ищеца-наемател, че предаденото му помещение е било с недостатъци, като твърди, че ищецът при огледа и приемането на наетото помещение, не е направил възражение за недостатъци. Това оспорване се доказва от признанията на ищеца в отговорите му на въпроси по реда на чл.176 от ГПК /стр.268-269/, в които заявява, че са му били предоставени две помещения за избор, като при наемането на процесното помещение не е правил забележка за вида и якостта му, тъй като изглеждало много стабилно. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията свидетеля А. П. /стр. 248/, който твърди, че конструкцията на помещението изглеждала сериозно направена, с хубави железни греди, изглеждала много здрава конструкция, поради което нито свидетелят, нито ищецът П. имали притеснения относно здравината й. Свидетелят Г. Б. /стр.249/ също установява, че състоянието на склада е било видимо добро, празно помещение, с една голяма врата, нормален склад, не е имало нищо видимо.
За установяване правото му на собственост върху хеликоптера и частите за него, за които е наето процесното помещение, ищецът е представил писмени доказателства в легализиран превод, от които е видно, че е спечелил online-аукцион в платформата e-bay, като след проведен търг от 26 залога за артикул номер *76, хеликоптер Rotorway Еxec 145, при цена 7700 щатски долара и депозит 1000 щатски долара на 03.10.10г. е закупил от Джордж Боскауен от Медфорд, Орегон, САЩ, комплект от хеликоптерни части от посочения марка и модел, с техническа спецификация на хеликоптера от посочения модел от производителя, при цена на доставката до Сънивейл, Калифорния, от 500 щатски долара, или общо 8 200 щатски долара. От представената Международна товарителница № 7807 /л.85-86/ се установява доставка от Ню Йорк до Варна на един контейнер с получател Д. П. и изпращач Д. Б., Медфорд, Орегон, САЩ, като контейнера съдържа употребяван хеликоптер експериментален модел Exec 145, употребяван газов двигател RW145 и 17 кашона употребявани части рамка и заден панел, с брутно тегло 450 кг., които съответстват на представената Митническата декларация /стр. 19/ и Митническия манифест № 1227/06.02.2012г./стр.236-237/. Посочените части съответстват и на протокола за оглед от 04.04.12г. от приложеното ДП № 35/2012г. и авто-оценъчната експертиза по същото. Представените писмени доказатества, установяващи закупуването и транспортирането на хеликоптера и частите за него кореспондират и с показанията на свидетелите А. П. /стр.247/, който установява, че му е известно, че ищецът е закупил хеликоптер от Америка и го е съхранявал в гараж на негов приятел там, докато го транпортира в контейнер с кораб до Г.Варна, а от Варна с камион до Г.С.. Сочи, че е помагал при разтоварването на хеликоптера и частите за него в склада на „. О. .Твърди, че състоянието на сандъците било изрядно, не е имало нищо счупено. Кабината и корпуса на хеликоптера били в идеално състояние, нямало следи от надраскване или счупване. Върху кашоните и сандъците нямало следи от влага, всичко било в много добро състояние. Частите били сваляни по опис и ищецът проверил и всичко отговаряло на описа. Свидетелят Г. Б. /стр.249/ също установява, че при свалянето на хеликоптера от камиона е изглеждал като чисто нов, без следи от корозия или увреждане. Кашоните и сандъците били също в добро състояние и ги сваляли по опис, като всичко съответствало на описа. Хеликоптера-рамката и кабината сложили в центъра на склада, а сандъците подредили отстрани. От посочените писмени и гласни доказателства съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че на 06.02.2012г. е внесъл в наетото помещение целият комплект хеликоптерни части, транспортирани от Г.Варна, които от показанията на свидетелите са били във видимо добро състояние и са внесени в наетото помещение на 06.02.2012г.
От представения към приетото по настоящето дело ДП № 35/2012г. Протокол на приемателната комисия за приемане и въвеждане в действие на обекта "Склад за дребна железария и технология" от 16.17.1977г. се установява, че обектът е бил приет и въведен в експроатация с незначителни недостатъци, посочени в т.10 и т.11 от протокола /стр. 42 от ДП № 35/12г./, а именно по т.10-с незадоволително качество са изпълнени бетоновите работи на нулевия цикъл, отклоненията във вертикално и хоризонтално отношение достигат до 10-12см., като недопустимите отклонения придавали лош, неестетичен вид на бетоновите работи и затова строителят е задължен да извърши циментова замаска по целия цокъл за формяне естетичния вид на сградата, а по т.11- с незадоволително качество е изпълнена фугираната тухлена зидария на обекта, металната колона по ос 1 в ъгъла е монтирана средно с 8 см. отклонение, като за тези недостатъци е даден 10-дневен срок за отстраняване, като няма данни по делото дали тези предписания са били изпълнени. Освен посочения протокол други строителни книжа за процесния склад не са открити.
По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че на 13.02.2012г. след обилен снеговалеж вследствие на срутване на покривната конструкция на складовото помещение на съхраняваните в същото хеликоптер и части за него са причинени вреди.
От изисканата и представена от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал П. справка изх.№ НО114-490/12.06.2017г. /стр.167/ се установява, че по данни от климатичната станция С. /която е на вр.Рожен/ метеорологичната информация за 13.02.2012г., представителна за района, била следната: средноденонощна температура на въздуха - 0,6 градуса по Целзий, минимална температура на въздуха – 3,0 градуса по Целзий, максимална температура на въздуха + 1,0градуса по Целзий, влажност на въздуха 91% без вятър, облачност 10 бала /цялото небе покрито с облаци/, снежна покривка 55см, както и снеговалеж от 0,00 до 21,00ч.
Посочените данни за обилен свеговалеж се потвърждават и от показанията на св. Б./стр.253/, който сочи, че през м.януари и февруари 2012г. е валяло много сняг. Снежната покривка била близо метър, като не била от еднократно наваляване. Два-три дни нямало слънце и снегът не се топял, всичко си стояло на покрива. През деня завалял дъжд и снегът бил много тежък. Свидетелят сочи, че е работник в друга фирма, която също е наемател на ответното дружество на отстрещния склад и неговият работодател му наредил заедно с още един работник да се качат да изчистят снега от навеса, тъй като започнал да се огъва. Свидетелят К. З. стр.251/ също установява, че времето е било студено, продължително време валял сняг през м.януари и февруари, а на 13.02.2012г. времето омекнало, завалял дъжд, който спомогнал за свличане на снежна маса. Свидетелите Р. Ш. и Б. Г.ев също установяват, че при докарването на хеликоптера и след това до срутването на сградата е имало много сняг, постоянно валяло, било бедствено положение. Свидетелите Е. Б.- разследващ полицай и П. Ч.-експерт в НТЛ при ОД на МВР, подписали протокола за оглед на местопроизшествие от 13.02.2012г., приложен към ДП № 35/2012г. установяват в показанията си, че при извършения оглед са измерили снежната покривка и са установили, че е 0,85 м, както е записано в протокола. Св.Ч. сочи, че той е извършил измерването с ролетка, като поради обстоятелството, че сградата не е била обезопасена не се е качвал на покрива, а измерването е направено на близка, неразрушена снежна покривка в съседство.Твърди, че е имало много сняг. Ищецът също признава, че при наемане на помещението е имало натрупан 20-30 см сняг и след това също е валяло.
От заключението на назначената съдебно-фототехническа експертиза след анализ на снимковия материал към протокола за оглед от 13.02.2012г. и съпоставяне на известни с неизвестни размери по метода на фотомащабирането вещото лице е изчислило, че дебелината на снежната покривка върху покрива на постройката /халето/ е около 0,64 м, а дебелината на снежната покривка върху покрива на запазената част от навеса е околи 0,30 - 0,35 м.
С Постановление от 10.07.13г. по д.п. № 35/12г. на РУП-С. районният прокурор при Районни прокуратура-С. е прекратил образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, поради липса на престъпление, като е прието, че е налице събитие от природен произход, тъй като срутването на покривната конструкция е причинено от тежестта на голямата снежната покривка върху нея, която при замерване е била 85 см, в който смисъл е и заключението на СТЕ,назначена в ДП.
По делото са назначени първоначална СТЕ с вещо лице Т. Д./стр.169-179/, повторна СТЕ с вещи лица Т. Д. и А. К. П. /стр.334-340 и 357-358/, повторна СТЕ с вещи лица А. С. и Р. К./ стр.414-420/ и СТЕ с вещо лице И. Г.. /стр.22-35 от Г.д.№ 43/2019г./
От заключенията на вещите лица Т. и П. се установява, че процесното хале представлява "Склад за дребна железария" в УПИ І-Складова база в кв.130 по плана на Г.С. кв.Райково, построена през 1977г. и въведена в експлоатация с Протокол на приемателна комисия/акт обр.16/ от 16.05.1977г.,утвърден на 18.05.1977г. от Министерството на снабдяването и държавните резерви. Към този момент собственик и инвеститор на сградата е била Окръжната пласментно-снабдителна организация/ОПСО/ Г.С. а изпълнител на обекта - СМК- Първо строително поделение Г.С. с подизпълнител МИП-С.. За обекта има издаден Акт за държавна собственост № 9970/02.02.1996г. С договор от 20.01.1999г. обектът е закупен при приватизацията от „. О..
Сградата е от сглобяема метална конструкция-метални колони с кутиеобразно сечение 30/15, триъгълни ферми, стъпващи върху тях, оформящи двускатен покрив.Горният и долният пояс на фермите също са с кутиеобразно сечение-съответно20/15 и 15/15 см. Върху горния пояс на фермите стъпват ребра /столици/ с П-образен профил 15/5,5/5,5-22 бр. по дължината на сградата.Същата е покрита с вълнообразна ламарина. Колоните стъпват на бетонови фундаменти, като се закрепват върху тях чрез планка и болтове -по два броя М36 на всяка колона. Размерите на сградата по време на инцидента са 60м дължина и 15 м ширина с междуосово разстояние между рамките 6 м и височина 7,20 м. Всички страна на сградата са изградени от тухлена зидария 25 см, като са изпълнени върху нея два броя стоманобетонови пояси на кота +4,50 и на кота +7,20. Тухлената зидария не е изпълнена между металните колони, а тангира с тях.Стоманобетоновите пояси са закрепени за металните колони чрез профилно арматурно желязо, заварено от двете страни на колоната. Рампата от източната страна е покрита с лека метална конструкция-навес, състояща се от греди с I профил, разположени през 6 м, които са заварени за основните колони на сградата перпендикулярно на дългата й страна, а от другата страна стъпват на метални тръби Ф100, разположени в осите на основните колони. Върху тези греди стъпват ребра с П-профил с размери 10/4,5/4,4 см. Навесът е покрит с вълнообразна ламарина.Размерите му са 60 м дължина и 5 м.ширина, а височината му е от 4,45 м до 3,70 м.С протокола за въвеждане в експоатация са дадени забележки по т.10 и т.11, които няма данни да са изпълнени.
Вещото лице Т. в първоначалната СТЕ установява в заключението си механизма, по който е станало срутването на покрива на сградата. Посочва, че сградата е изпълнена през 1977г. по типов проект за метално хале. Според действащите тогава норми на Правилник за проектиране от 13.02.1964г. сградите е трябвало да се оразмеряват за натоварване от сняг с нормативно тегло 100 кг на кв.м. за района на С.. Според протокола от досъдебното производство дебелината на снежната покривка е била 85 см, като е валял и дъжд и сняг,т.е. снегът е бил мокър и следователно с по-голямо обемно тегло което е около 375 кг/кв.м.Натоварвамето на конструкцията със сняг с дебелина от 85 см е 318,75 кг. и при това натоварване според свидетелските показания се чува "скърцане на заварките", наклонените греди заедно със столиците и ламарината се завъртат окоро точките на опиране /заваряване/ в колоните на халето, откъсват се и навеса пада. Вследствие на това се получава местна деформация /смачкване и откъсване/ на части от колоната на халето, като на места се измъкват и част от тухлите на ограждащата тухлена зидария и тя започва да пада. Изграденията стоманобетонен пояс на кота +7,20 увисва в горния край на колоните на халето, железата, с които е заварен за тях също се скъсват и той пада върху ламарината на навеса.Преди откъсването си стоманобетоновия пояс е създал допълнително моментно натоварване в колоните на халето довело до отместването им на върха и усукване и трептене с малка честота. Голямото количество сняг върху покрива в комбинация с депланиране на част от колоните извън тяхната равнина, довежда до натоварване на сградата с хоризовнтални и усукващи сили , извън равнините на носещите рамки. Част от връзките между колоните и фермите се компрометират изхлузват се болтовете или се срязват на рамки 2 и 4, видно от снимките и те падат към реката като избутват зидарията и двата стоманобетонни пояса по част от западната фасада. Вещото лице сочи, че по време на огледа му е показана част от разрушена ферма-част от горния пояс, свързващите болтове на която са М20, глава на болт 27, описана окръжност 30, а отворите на болтовете са 26,5 мм.,като този детайл го има на снимката на стр.39. При огледа на останалата част от халето не е установила разлика в свързващите болтове. Според заключението на в.л.П. по ДП отворът в свързващата планка е бил по-голям от главата на болта и това е довело до измушване на болта.От приложените по ДП снимки е видно, че не всички ферми са се измушили, а част от тях "висят" на депланиралите колони, като е възможно само на една от рамките отворът на планката да е бил по-голям от допустимото.
От снимките се вижда, че част от сградата в обхват от 4 междуосия или 24 м от дължината е с паднал покрив, разрушени са 5 от рамките, съставени от колони и ферми, разрушена е тухлената зидария и паднал стоманобетонов пояс от източната страна само горния на кота+7,20, а откъм реката в участъка на 5-те рамки зидарията е разрушена до основи. Изцяло е разрушен навеса над рампата. По-голямата част от покривната конструкция е паднала вътре, към самото помещение. Вещото лице е посочило, че стойността на сумата за възстановяване на частта от халето в размера на наетите 50 кв.м. съгласно договора за наем от 06.02.2012г. е 6 448,33 лева по приложената КСС. Вещото лице е посочило, че изводите си е направило въз основа материалите по ДП, тъй като от разрушаването на сградата са изминали повече от 5 години и не е възможно да се направи оглед на разрушената конструкция, тъй като неразрушената част от халето е укрепена с противоветрени връзки, разрушената зидария е възстановена и за изградени нови стоманобетонни колони и пояс, падналия навес е възстановен изцяло.
В даденото допълнително заключение от вещите лица Т. и П. се описва същият механизъм на разрушаване на сградата. Допълва се, че в сградата не са били изпълнени противоветрови връзки между колоните и между горните пояси на фермите, чиято основна функция е пространственото укрепване на конструкцията при хоризонтални напречни натоварвания. След възстановяване на сградата такива връзки са поставени. В заключение са посочили, че поради голямото снегово натоварване настъпва разрушаване на връзките между елементите на навеса. Превръщането на част от конструкцията в механизъм води до допълнително хоризонтално натоварване на основните рамки и при липсата на пространствено укрепване на сградата се е стигнало до разрушаване. Вещите лица са дали заключение, че стойността на вредите, причинени на цялата сграда вследствие падане на покрива й на 13.02.2012г. е в размер на 64168 лева с ДДС по приложената ККС, а необходимите средства за възстановяване на сградата във вида,в който е била преди падането на покрива й на 13.02.2012г. е в размер на 89 122 лева без ДДС или 106 946 лева с ДДС. Стойността, с която се е намалила цената на имота вследствие настъпилата вреда е в размер на 55 436 лева без ДДС.
След изготвяне на основното заключение по назначената повторна експертиза вещите лица Терзийска и П. са направили допълнение към него от 30.11.2017г./стр.357-359/, с което са изменили причините довели до разрушаване на металната конструкция и механизма, по който е станало разрушаването. Посочили са, че в резултат на обилните снеговалежи, последвани от дъжд земната основа се е преовлажнила, в резултат на голямото вертикално натоварване от снега върху покрива се е получило хлътване на основата под една от металните колони на ос 2. Колонота е изгубила вертикалното си положение и силно се е наклонила към реката, което е станало възможно поради липсата на противоветрени връзки. При накланянето си поддалата колона издърпва фермата, закрепена за нея и се събаря тухления зид до основите в този участък. Получават се премествания към реката и на съседните колони с фермите върху тях. От другата страна на сградата фермата на ос 4 е закрепена с болтове М18, които са с по-малък диаметър от необходимите. Главата на болтовете е 27 мм, а отвора, в който лягат 30 мм, което води до измушване на болтовете и съответно до събаряне на фермата. От свидетелските показания се установява, че преди разрушаването на сградата се наклонил навеса, чуло се "скърцане на заварки", което вероятно е от наклоняването на колоната и преместването на конструкцията във високата част на сградата. От създалия се опън се скъсват заварките , с които навеса е закрепен към колоните на халето.Последователно се откъсват и следващите греди от покрива на навеса, които са заварени за основните колони. При това се създава напречна сила, водеща до събаряне на тухлената зидария и счупване на всички прозорци над линията на закрепване на навеса. Тухлената зидария се събаря, защото не е добре укрепена-изпълнени са само хоризонтални бетонови пояси, но не и вертикални такива, изградена е пред колоните, а не между тях. В заключение са посочили,че причините за събарянето на сградата са комплексни, а именно: подкопаването на основите на сградата и хлътването на бетоновия фундамент под колоната на втори ред, като тя силно се накланя; използване на болтове с по-малък диаметър от необходимия за връзката колона-ферма на ос 4, липсата на пространствено укрепване на сградата. За изготвянето на допълнителното заключение вещите лица обясняват в съдебно заседание/стр.377-378/, че по своя инициатива са се свързали с инж.Язова, която е посетила обекта веднага след инцидента и е направила снимки/стр.359/, на които е видяла подкопаването на основите от към реката и те са стъпили на нейното становище. Вещото лице П. сочи, че при направения оглед за изготвяне на заключение по ДП откъм реката е имало струпани падналите материали от сградата, не е било почистено и не е видяла хлътването на колоната, като твърди, че ако го е видяла би дала друго заключение в ДП.
Вещите лица А. С. и Р. Фиданова след извършен оглед не са установили частично подкопаване на основите на халето, като са посочили, че водите на р.Черна в спокойно състояние минават на 3 м от основите на халето и не достигат до сградата. В основите й са установили наносни отложения от реката, както и част от съборената зидария, част от стоманобетоновите пояси и част от конструкцията, които по естествен начин предпазват фундаментите от подкопаване от вредното въздействие на водното течение. Не е установено извършено специално укрепване на основите на сградата след инцидента. Бетонните фундаменти, служели да укрепване на металните колони са съществували преди 13.02.2012г.,тъй като в противен случай целостта на конструкцията би била невъзможна при липсата им. За белези на повторно отливане на фундаменти не може да се говори.Тъй като фундаментите са вид скрити работи е невъзможно да се установи налице ли е хлътване на някои от тях. Установява се, че стоманобетонната стена е в напълно изправен вид, вертикална ,без хлътвания по нея. Вещите лица са посочили, че причините за падането на покривната конструкция на процесното хале са комплексни, а именно:1/ Липсата на пространствено укрепване на сградата-липса на противоветрени връзки; 2/ Халето е построено по типов проект на Металургпроект и се намира в близост до коритото на р.Черна, което не е отразено в Протокола на комисията за приемане и въвеждане в действие на подобект "Склад за дребна железария". Близостта до реката при пълноводие води до активизиране на ерозионните процеси и подкопаване на основния фундамент. Сградата е построена през 1977г.от сглобяема ветална конструкция, като металните колони стъпват на бетонови фундаменти,закрепени върху тях чрез планки и болтове. Наклоняването от водното течение на фундамент дори с 1-2 см би причинило срязване на болтовете и компрометиране на цялата монолитност на конструкцията. След загуба на устойчивост в крайната северозападна колона се е случило срутването, както е описано в заключението на вещите лица Терзийска и П.;3/ Тежестта на хеликоптера от 438 кг, който се е намирал точно в този северозападен край на халето и е причинил допълнително натоварване на земната основа и деформация на почвите; 4/Натрупалия се за кратко време тежък мокър сняг с тегло около 250 кг/ кв.м., който поради липсата на снегозадръжки на ламаринения покрив на халето се е срутвал на части върху покрива на навеса от височина 3 и над 3 м, при което са се създали импулси на хоризонтални натоварвания, отразяващи се на конструкцията на халето и навеса. Всички тези фактори съчетани в едно и също време върху най-натоварения от хидростатичен и хидродинамичен натиск фундамент са причинили деформиране на металната колона, свързана с него и срутване на конструкцията към реката.
Вещите лица сочат, че към момента на построяване на халето през 1977г.в близост до речно корито в действащите към същия момент ЗТСУ, ППЗТСУ и ПКС и др. липсват конкретни изисквания за дренажи или укрепващи дейности. Такива дейности би следвало да се предвидят с проекта, който не е открит. Влошените метеорогични условия към 13.02.2012г. са достатъчна предпоставка да се предположи, че водите на реката са се инфилтрирали в почвата и са допринесли за овлажняването й около фундамента, но въпреки обоснованото предположение налице няма обективни данни за хлътване, огъване или напукване на фундамента.
Вещото лице Иван Г.ев установява в заключението си, след като описва подробно конструкцията на сградата, описана и от вещите лице П. и Т., че противоветрените връзки категорично са били необходими при изграждането на процесното хале,тъй като те поемат хоризонтално и надлъжно въздействие от вятър и земетръс.Изградените стоманобетонни пояси, изпълнени на нива +4,50 и +7,20 имат ролята да укрепват зидарията, а не пространствената устойчивост на стоманената конструкция.Въпреки това те все пак са изпълнявали и тази роля до изчерпване на тяхната носеща способност поради следните причини: Стройността на зидовете/отношение на височина към дебелина на зида/ значително надхвърля допустимото отношение 20, като в случая е 28,8;2/ липсата на анкерирания на зидарията към стоманобетонните елементи, регламентирано в § 120,121 и 122 от Правилника за проектиране и изпълнение на зидани конструкции от 1954г.; 3/ лисата на вертикални стоманобетонни пояси през 3 м в надлъжно направление, регламентирани от Правилника за земетръс и от Правилника за проектиране и изпълнение на зидани конструкции от 1954г. Вещото лице сочи, че подсилване на основите на сградата към момента на събитието нито е било необходимо, нито е било възможно, поради пълноводието на реката. При направения оглед не е установило компрометиране на основите, а наличните пукнатини са в резултат на т.н."работни фуги", които се получават на местата с прекъсване на бетонирането за повече от два часа.В такива зони винаги се получават пукнатини, които не са опасни. Вещото лице посочва ,че към м.фувруари са били налице недостатъци на вещта, причинили срутването и това са: 1/ липсата на хоризонтални и вертикални пространствено укрепващи връзки на стоманената конструкция,т.н.противоветрени връзки; 2/липсата на вертикални укрепващи пояси на ограждащата зидария; 3/прекомерната стройност на зидовете, които за тази височина би следвало да са 40 , а не 25 см; 4/липсата на снегозадържащи конструкции и средства по покривните скатове; 5/ несъответствие на свързващите болтове към направените отвори в планките при възела колона-ферма. Някои от тези недостатъци са били явни и предвидими, но при ревизия от компетентно техническо лице-проектант и контролен инженер с дългогодишен поизводствен опит и такива са липсата на противоветрени връзки, липсата на вертикални укрепващи стоманобетонни пояси, липсата на снегозадържащи конструкции, но някои от недостатъците не са били явни и такива са несъответствието на свързващите болтове. Всички посочени недостатъци не би могло да бъдат установени от управленския екип на дружеството-собственик или от други специалисти без производствен опит.
Вещото лице посочва, че липсата на посочените недостатъци на сградата биха довели до по-малки разрушения, но деформациите по конструкцията биха били по-големи, което не би променило картината на щетите. Надвишението от натоварване от сняг надхвърля значително нормативите за времето на проектиране на сградата 2-3 пъти.Високопланинските райони като този на Г.С. спадат към "Непроучени планински райони" . От друга страна към времето на проектиране на сградата е имало постоянен "Качествен и технически контрол" с цел прилагане на икономични решения и недопускане на "преразход на материали". Вещото лице сочи, че през 2015г. при инцидент в Г.Мадан хидрометеорогичните служби са дали тегло на снежната покривка от 375кг/кв.м.,като при инцидент тогава се е срутил покрив на стаманена конструкция от много по-висок клас на изпълнение и при наличие на противоветрени връзки.
Вещото лице категорично твърди, че и при липсата на посочените недостатъци на сградата конструкцията не би могла да оцеле по няколко причини:1/ Конструкцията няма способност да поема и преразпределя въздействия, значително надвишаващи нормативите, за които е оразмерена;2/ниската степен на статическа неопределеност на конструкцията по първоначален замисъл на проекта, изхождайки от заданието за значимост на сградата; 3/ силовото въздействие, на което е била подложена сградата и в настоящия момент от развитието на строителната наука и практика не е регламентирано и не се разглежда като стандартен случай на силово въздействие; използваните материали и прецизността на изпълнението не са на ниво, което да дава допълнителни резерви на носимоспособност. Наличието на противоветрени връзки не би предотвъртило срутването,тъй като тези връзки и тухлената зидария осигуряват пространствена устойчивост на сградата в надлъжна посока, а в случая въздействието е в напречна посока. Снегът който се откъсва от високия покрив на халето създава силово динамично въздействие върху ниския покрив на навеса в степен значително надвишаваща неговата носимоспособност, както и носимоспособността на съединенията-заваръчни шевове и болтове.Оказва се,че болтовите съединения почти не са сработили, поради факта, че са се изтръгнали от отворите на планките без да се скъсат или срежат.В този смисъл са съществували само формално без да може да поемат силово въздействие, за което са предназначени.Наличието на стоманобетонни пояси на зидарията осигурява само нейната устойчивост, но не замества противоветрените връзки, които осигуряват пространствената устойчивост на конструкцията. Вещото лице при огледа на фундаментите откъм реката в присъствието на страните не е констатирало наличие на подкопани, подровени и хлътнали фундаменти. Наличието на работни фуги не е съществено. Не е констатирало и извършването на ремонтни дейности след срутванетона част от сградата на 13.02.2012г. Фундаментите въпреки агресивните въздействия на реката при "високи води" не са претърпяли деформации, поддавания и премествания.
Вещото лице установява още, че строителните конструкции се оразмеряват,както за въздействащите върху конструкцията активни сили, така и за реактивните сили, с които конструкцията и основата противодействат на активните сили, за да могат да ги понесат. Настоящият случай е нерегламентиран в строителната практика и при проектирането на конструкции "Удар от падащи снежни маси",тъй като конструкциите се изчисляват за статични товари от постоянни,временни и особени въздействия. В случая е налице особено въздействие. В тази група за времето на проектирането на процесното хале е било въздействието от земетръс, но не и от падащи снежни маси. Такова състояние и към настоящия момент не е регламентирано. Строителните конструкции се изчисляват за статични натоварвания, а динамичните се прилагат като статично действащи. В случая натиска върху конструкцията от "падащия снежен блок" значително надвишава нормативно определения, като товара върху високия покрив на халето в статично състояние е надвишавал над два пъти регламентирания в нормите за натоварване, а при падането на снежен блок с дължина 1 м от височина около 3 м върху ниския покрив на навеса, силата на динамичния удар при земното ускорение 9,81 м/s е с 30% над статичната или 416,29 кг/кв.м., а при падането на същия снежен блок на ниво терен динамичната сила е 552,71 кг/кв.м. В заключение вещото лице Г.ев сочи, че строителната конструкция не е имала никакъв шанс да оцелее, нито материалните ценности, които са се намирали в нея на ниво терен.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че констатациите му относно свързнащите болтове са направени от снимката на стр.39 от делото и замерванията дадени от вещото лице Т. Посочва, че след като в Протокола на приемателната комисия не са дадени предписания за противоветрени връзки и снегозадържащи средства на покривните скатове собственикът не би могъл да знае, че е необходимо поставянето на такива. Вещото лице категорично поддържа становището си, че единствената причина за срутването е падането на снежна маса от покрива на халето върху покрива на навеса, което е разрушило цялата конструкция. Твърди, че този случай попада в случаите на "екстремни условия, на екстремно натоварване", защото силовото въздействието на снежен стълб от 85 см с високо водно съдържание е довело до натоварване, каквото конструкцията, дори да имаше противоветрени връзки, не може да издържи. На съседното хале количеството сняг е било същото като на срутеното, но то не е паднало, защото е нямало откъсване на сняг от покрива върху навеса, не е имало такова силово въздействие, което да изведе от равновесие конструкцията. При падането на сняг от покрива на халето върху ниския покрив на навеса, от теглото си и от динамичното натоварване товара е станал 417 кг/кв.,като е повишил с 30% теглото си и е ударил ниския покрив. Поради скатния характер там се образува една хоризонтална компонента, която е също като динамичен хоризонтален товар и затова стоманобетонния пояс е изхвърлен на 7 м в двора, а противоположната зидария е паднала в реката, защото колоните, които са закрепени долу с анкерни болтове са изпитали едно движение от удара на снежната маса върху навеса в същата посока, но поради значителната им якост, те се връщат обратно с по-малка амплитуда и затова зидарията е паднала по-близо до фундамента от към реката.
Съдът на основание чл.202 и 203 от ГПК кредитира заключението на вещото лице Г. като обективно и компетентно изготвено. Счита, че не следва да се възприема допълнителното заключението на вещите лица Т, и П. /стр.357-358/, както и заключението на вещите лица С. и Ф.,, в частта му, в която приемат, че причина за срутването е вредното въздействие на реката, довела до слягане на северозападния фундамен и наклоняване на металната колона, закрепена за него. В заключението си вещите лица С. и Ф. се позовават на заключението на предходната експертиза и доказателствата по делото, но в т.8 са посочили, че въпреки предположенията си, при извършения оглед не са констатирали обективно хлътване, огъване или напукване на фундамента.
Допълнителното заключение на вещите лица Т. и П. също не е изградено на собствената им преценка. В съдебно заседание те обясняват, че по своя инициатива са се свързали с инж.Я., която е посетила обекта веднага след инцидента и е направила снимки, на които е видяла подкопаването на основите от към реката и те са стъпили на нейното становище. Вещото лице П. сочи, че при направения оглед за изготвяне на заключение по ДП откъм реката е имало струпани падналите материали от сградата, не е било почистено и не е видяла хлътване на колоната.
Разпитана в качеството на свидетел П.Я. установява, че по възлагане от ответното дружество след инцидента е изготвила становище относно авариралите елементи, но не е имала за цел да установява причините за срутването. Твърди че инж.А. П. е идвала при нея, за да й покаже снимки, които е направила тогава и са коментирали вероятната причина за аварията, а именно, че причините са комплексни,че има поддаване на фундаменти на едната снимка се вижда как едната колоно е силно наклонена и при тази деформация и при слабите болтови връзки, които тя тогава не е установила, това може да е причината за падането на конструкцията.
При това положение след като вещите лица П. и Т. не са установили от собствен оглед наличие на хлътване на северозападния фундамен откъм реката, както са посочили в допълнителното си заключение, а са се позовали на преценката на св.Я., която макар и инженер-конструктор не е дала мнението си в качеството си на вещо лице, а самата тя твърди, че при извършения първоначален оглед след срутването не е констатирала такова слягане, а по-късно го е видяла на една от направените снимки, съдът счита, че заключенията в тази част относно наличие на хлътване на фундамент не следва да бъдат възприемани. Вещото лице Г. при извършения оглед е категорично, че не е налице хлътване на фундамент, нито извършвани след инцидента строително-монтажни работи по подсилване на основите.Това са констатирали и вещите лица С. и Ф. в т.8 от заключението си, а именно че няма обективни данни за хлътване, огъване или напукване на фундамента. Следователно не може да бъде прието и заключението им, че причината за срутването е именно подаването на фундамента и оттам изместване на металната колона, монтирана върху него и нарушаване на конструкцията.
Обстоятелството за липса на хлътване се потвърждава и от показанията на св. Б. К. и Р. С., които установяват в показанията си, че не е имало хлътване на фундаменти и по основите и фундаментите след закупуването на сградата не са извършвари никакви ремонтни дейности.
Съдът счита, че механизма на срутването на част от конструкцията е този описан от вещото лице Г. който се потвърждава и от края на т.5 от заключението на вещите лица С. и Ф./стр.418/, в което е посочено, като една от причините за срутването- натрупването за кратко време на мокър тежък сняг с тегло около 250кг/кв.м., който поради липса на снегодръжки на покрива на халето се е срутил върху покрива на навеса от височина 3 и над 3м, при което са се създали импулси и натоварвания, отразяващи се върху конструкцията, като са предизвикали хоризонтални натоварвания на конструкцията на халето.
Единствената причина за срутването вещото лице Г.ев сочи, че е падането на тежък мокър сняг от покрива на халето върху покрива на навеса, при което е оказан натиск върху конструкцията, значително надвишаващ нормативно определения и представляващ екстремално въздействие върху конструкцията на халето, извело я от равновесие и предизвикало срутването. Подробно е описан механизма на срутването и в първото заключение на вещото лице Терзийска, но без да е отчетена динамичната сила на натиска от падналата от покрива на халето снежна маса, за която вещото лице Г.. е дало примерни изчисления за падането на 1 м сняг, но по делото не е установено точно какво е било количеството поднал от покрива на халето върху покрива на навеса сняг, който е възможно да е бил по-голямо количество, при положение, че целия навес на сградата е паднал.
От показанията на св.Р. Ш. се установява, че всеки от наемателите е имал задължението да чисти снега над склада, който е наел под наем.Свидетелят твърди, че не е виждал някой да почиства покрива над склада, в който е бил хеликоптера, не е виждал и лично ищецът да почиства, при положение, че в тази сграда не е имало други наематели. Твърди, че е имало много сняг и е било трудно да се работи, защото пътищата не са били почистени. Всеки наемател като си почисти над склада събира снега на куп на плаца, откъдето от ответното дружество го почистват ръчно или с техника. В този период служителят по поддръжката в „. О. постоянно се занимавал с почистване на снега. През летния и есенния сезон от ответното дружество извършвали и ремонти по поддръжката на складовете.
Свидетелят Б. Г. също установява в показанията си, че е бил наемател на складово помещение в базата на „. О. към м.февруари 2012г. Тогава било бедствено положение, имало много сняг. Цяла нощ валяло било мъгливо и сутринта на 13.02.2012г. не могли да влязат в базата с колите си, затова започнали да чистят сняг. Първо изчистили навяванията по рампите, след това с дълги дъски започнали да почистват навеса, докъдето може да се стигне, което продължило 4-5 часа. Твърди, че сградата е П-образна и като се влезе от плаца неговото помещение е в челната част, а наетото от ищеца помещение е в лявата част. Сочи, че бил на рампата и събирал стока, когато се чуло падане на сняг от лявата част на сграда от покрива на халето върху навеса.Тогава там имало една кола, паркирана на рампата, под навеса. Няколко човека отишли да я махнат, за да не падне нещо върху нея и в този момент навесът паднал.Не може да каже след колко време се чул грохот от падане на сградата. Хеликоптерът бил докаран около седмица, преди срутването, като тогава е имало снежна покривка и постоянен снеговалеж от докарването на хеликоптера до срутването. Свидетелят твърди, че в този период не е виждал ищецът да чисти навеса над наетото помещение, виждал го е, когато е докарал хеликоптера и след това, когато се е срутила сградата.Твърди, че в тази част от сградата, където е бил хеликоптера не е имало друг наемател и не съм виждал друг да чисти. От останалите наематели са чистили навеса и рампата.
От показанията на св.Р.Б.също се установява, че снежната покривка е била много голяма близо метър, след което е завалял дъжд и е паднала снежна маса на навеса и той се е съборил.Под навеса била оставена колата на негов колега П. и те отишли да я избутат, но тъй като колегата му нямал ключ от колата се отказали и тъкмо тръгвали ,когато се чул силен трясък и свидетелят сочи, че се намерил на 3 метра от рампата в снега, като че ли някакава вълна го изхвърлила и всичко се съборило.
По отношение на оценката на увредените части на хеликоптера са назначени основна /стр.186-206/ и повторна авто-оценъчни експертизи /стр.462-485/. От заключението на вещото лице М. по основната авто-оценъчна експертиза се установява, че притежаваната от ищеца увредена вещ е хеликоптер - кит /комплект от части/, марка RotorWay Exec 145, произведен от Rotor way International, 7150 W Erie St Chandler, Arizona, 85226,USA. Комплектът се състои от 4 групи части, които според политиката на фирмата-производител се продавали само заедно. Тези групи са: група 1: А-Документация; Б.Основни компоненти – рамка от хром-молибденова стомана, опашка, плазове, колела, стойка за двигател, крила, контролни жила, резервоари, топлинни щитове, други части; група 2: А.Основни компоненти – задвижваща система, главен вал, акумулатор; Б. тяло – врата, кабина, предно стъкло, вентилатор, седалки, колани, под, други части; група 3: А. Главно задвижване - задвижване на вентилатора, маслено охлаждане, водно охлаждане, задвижване на опашното витло, колани; Б. Поддържащи системи – кабинна климатизация, съединители и свръзки, горивна помпа, колани, опашен ротор, инструменти за двигател, моточасовик, компас, кабели, други части; група 4:– А – Главни витла, Б – Двигател, В – електронно управление на двигателя. Към 13.02.12г. стойността на четирите групи от хеликоптерния кит е 99 700 щатски долара или 147 058 лв. Към така определената цена е добавено 7,5% мито, или 147 058+11 029=158 087лв. без ДДС, или 189 705лв. с ДДС. Транспортните разходи от САЩ до България били 975 щатски долара +360лв. с ДДС такса разтоварване на пристанище, или 975$ х 1,475 USD/BGL – 1 438лв+360лв.=1798лв., или общата стойност на комплекта от хеликоптерни части RotorWay Exec 145, франко България била 189 705 – 1798 = 191 503лв. Тъй като хеликоптерният комплект е закупен втора употреба, цената е редуцирана в съотношение, отразяващо стойността му на вторичния пазар към стойността му в ново състояние или след като стойността му в ново състояние за четирите групи е 94 700 $, а на вторичния пазар стойността му е между 30 000 и 40 000 $, затова съотношението възлизало на 48 203лв., а с включени транспортни разходи от 1 798лв., на 50 001лв. Вещото лице е извършило оглед на хеликоптерния кит на 05.04.2012г. и на 11.07.2012г. и е описало подробно състоянието на частите след срутването на покривната конструкция върху тях и излагането им на вода и влага при ниски температури след това. Според т. 4 от заключението четирите групи части били напълно повредени и не подлежали на ремонт. В същия смисъл е и заключението на вещото лице П.П. по назначената повторната авто-оценъчна експертиза, в която с е сочи, че макар да е закупен на вторичния пазар като употребяван, на практика към 13.02.2012г., т.нар хеликоптерен кит /набор от компоненти, части, възли и агрегати/ не е имал никакъв нальот, т.е. пробег или летателни часове. Класифицирането му като употребяван се налагало от обстоятелството, че ищецът не го закупил директно от производителя или негов търговски представител, а от частно лице. Основно влияние за повреждането на хеликоптера са оказали два фактора-действието на свръхразмерно механично натоварване, породено от удара на покривната конструкция и продължителното влияние на влагата от наличния сняг и цикличното размразяване и замразняване на мокрите части. Общата стойност на хеликоптера, включваща стойността на придобиване 8 200 щатски долара, митнически сборове 3625 лева и транспортни разходи 1798 лева е общо 17 523 лева с ДДС. Пазарната стойност на хеликоптека към момента на повреждането му е в интервала от 49 000 до 68 000 лв. или средно 58 500 лева. Не е възможно да се закупуват от производиеля резервни части, ако не е известно за коя машина са предназначени, като в случая на производителя е известно, че машината е унищожена и за нея не могат да се поръчат части.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД, каквито указания относно правна квалификация са дадени и в решението на ПАС.
Фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които ищецът е претърпял твърдяната от него вреда, определят и основанието, от което тя произлиза.Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълно неизпълнение, лошо или неточно изпълнение на задължения по договор, то отговорността на неизправната страна, включително и обезщетението за вреди, причинени на изправната страна, ще бъде договорна. Когато увреждането не е в резултат от неосъществяването на очакван резултат по едно съществуващо облигационно правоотношение, а от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, то тогава отговорността е деликтна, поради това наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт-нарушанане общото задължение да не се вреди другиму, в който смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 54/1986г. на ОСГК на ВС.
От изложените в исковата молба обстоятелства, при осъществяването на които е настъпило увреждането на имуществото на ищеца и от заявения петитум може да се направи извода, че предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД.Съгласно посочената разпоредба за вредите, произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето под чийто надзор се намират.
По делото не е спорно, че страните са сключили на 06.02.2012г. договор за наем, по силата на който ответникът е предоставил за ползване на ищеца складово помещение от 50 кв.м., находящо се в негова складова база-"Склад за дребна железария" за съхранение на части на хеликоптер.
Не е спорно, че в деня на сключване на договора ищецът е внесъл в наетото помещение хеликоптера и частите за него, които е закупил след online-аукцион в платформата e-bay на 03.10.10г. от Д. Б. от М., О., САЩ за общо 8 200 щатски долара. От представените писмени доказателства съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик на Хеликоптерен кит-комплект, марка Роторуей (RotorWay), модел Ехес 145.
В случая ответникът е бил собственик на вещта - складово помещение, от срутването на което са настъпили вреди за ищеца, а лицето под чиито надзор се намира вещта е ищецът в качеството си на наемател, на който вещта е била предадена за ползване на 06.02.2012г. при сключването на договора.
Не е спорно и обстоятелството, че на 13.02.2013г. вследствие на падналите обилни снеговалежи и натрупаната голяма снежна покривка рухва покрива на навеса и част от покрива на халето, в което се намира наетото помещение, в резултат от което съхранявания в него хеликоптерен комплект марка "RotorWay", модел "Ехес 145" е повреден, като повредите се изразяват в деформиране, счупване, корозия и увреждане на основни конструктивни елементи, възли и агрегати и същият е станал негоден за употреба. Стойността на причинените вреди според заключението на вещото лице по приетата допълнителна автотехническа експертиза е 58 500 лева, а предявеният размер на вредите е 48 203 лева.
Отговорността за вреди, причинени от вещи е обективна и безвиновна.За да се реализира такава отговорност от вещ е необходимо да се установи, че вредата е настъпила в резултат от свойствата на самата вещ, а не от действия, свързани с нейната правилна експлоатация. Отговорността е свързана със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в полагането на грижа с оглед поддържането, управлението и употребата й. По начало собственикът, в това си качество, упражнява надзор върху притежаваната от него вещ, поради което и съгласно чл.50 от ЗЗД се ангажира неговата отговорност, при причинени вреди от вещта. Възможно е обаче, вещта по време на причиняване на деликта да е била под надзора на друго лице, поради което посочената разпоредба предвижда и това лице да отговаря солидарно със собственика. Ако лицето, упражняващо непосредствен надзор е единствено виновно за увреждането, тогава собственикът на вещта не носи отговорност и деликвента ще отговаря не по чл.50 от ЗЗД, а по чл.45 , респективно по чл.49 от ЗЗД. И собственикът и лицето под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, не носят отговорност, когато се установи, че вредите са в резултат на изключителна вина на трето лице, на пострадалия или на непреодолима сила. В т.2 от ППВС № 17/18.11.1963г. е прието, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е изключена при непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Същото разяснение е дадено и в т.10 от ППВС № 7/1959г., съгласно което собственикът и лицето под чиито надзор се намира вещта се освобождават от отговорност за причинениет от нея вреди, когато се установи, че вредите са в резултат на непреодолима сила или изключителна вина на пострадалия или на трето лице. Съгласно същото ППВС лицето под чиито надзор се намира вещта не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът.
В случая от доказателствата по делото се установява, че вредата за ищеца е настъпила от срутването на покрива на наетия недвижимия имот, в който се е намирала собствената му увредена вещ- хеликоптерния кит.
От заключенията на приетите по делото СТЕ, в частите, които по-горе съдът е посочил, че кредитира се установява, че причината за срутването на покрива и съответно за настъпването на вредата е непреодолима сила. Понятието "непреодолима сила" не е дефинирано в гражданския закон. В чл.306,ал.2 от ТЗ това понятие е дефинирано като "непредвидено или непредотвъртимо събитие от извънреден характер". За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила е необходимо не само то да е настъпило, но и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника. Природните бедствия са случайни по своя произход, чието настъпване длъжникът не е в състояние нито да предвиди, нито да предотвърти. Затова те представляват непреодолима сила поради случайността на събитието и невъзможността за изпълнение.
В случая вещото лице Г. сочи, че това случайно събитие е "удар от падащи снежни маси", което представлява екстремно натоварване, значително надвишаващо нормативните изисквания при строежа на халето, които са били 100 кг/кв.м. статично натоварване, а в случая при падането на снежна маса от покрива на халето върху покрива на навеса от височина около 3 метра динамичното натоварване е станало 416,29 кг/кв.м. на ниво навес и 552,71 кг/кв.м. на ниво терен, където се е намирал хеликоптерния кит. Вещото лице е категорично, че дори процесното хале да не е имало посочените недостатъци /липсата на противоветрени връзки; вертикални укрепващи пояси на ограждащата зидария,прекомерна стройност на зидовете,липсата на снегозадържащи средства на покривните скатове и несъответстващи болтове/, то това би довело до по-малки разрушения, но деформациите по конструкцията биха били по-големи, което не би променило размера на вредите.
В съдебната практика се приема, че обилният снеговалеж сам по себе си не представлява непреодолима сила, тъй като е предвидимо събитие. В случая обаче от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 13.02.2012г. в Г.С. е било обявено бедствено положение, валял е сняг продължително време, като снежната покривна е била около метър според показанията на свидетелите и 85 см, измерена в деня на инцидента от свидетеля Ч., който в качеството си на експерт в НТЛ при ОД на МВР заедно с разследващия полицай-свидетелката Б. са извършили оглед и са съставили протокол за оглед на местопроизшествие по приложеното ДП № 35/2012г. Всички свидетели установяват, че снегът е бил тежък и мокър,тъй като е завалял дъжд, поради което падането на голяма снежна маса от покрива на халето точно над наетото от ищеца помещение, а не на друго място по дължината на халето от 60 м не е могло да бъде предвидено и преодоляно. Не може да бъде изяснена причината защо точно на това място, където се е намирало наетото помещение от 50 кв.м., е паднала снежна маса, предизвикала срутването на покрива по посочения по-горе от вещите лица механизъм, а не на друго място.
В исковата си молба ищецът твърди, че вредите върху собствената му вещ са настъпили вследствие на бездействието на ответника, който в качеството си на собственик не е укрепил навеса и не е почистил снега, т.е макар да твърди, че вредите за него са произлезли от вещ, собственост на ответника и предявеният от него иск да е с правно основание чл.50 от ЗЗД, ищецът поддържа и твърдения за наличие на договорна отговорност, т.е. за неизпълнение от страна на ответника на задължението му да поддържа вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета , като спорен в случая между страните е въпросът чие е било задължението да почиства снега от покрива и по този начин да предотвърти настъпването на вредите- на наемодателя или на наемателя.
Ответникът противопоставя възражението си, че почистването на снега е задължение на наемателя, включващо се в задълженията му по чл.231,ал.1 от ЗЗД. Съдът също счита, че задължение на наемателят е да почиства снега от наетото от него помещение, тъй като наетата вещ се намира под негов надзор в качеството му на наемател и той е бил длъжен да полага грижата на добър стопанин за вещта в това число и да почиства снега.
От показанията на свидетелите Б., Ш., Б. Г. се установява, че наемателите на помещения в другите халета са почисвали снега от покрива на навеса, доколкото е било възможно с дълги дъски, стъпили върху палети, при положение че ширината на навеса е 5 м. Твърдят, че в халето, в което ищецът е наел помещение и разположил хеликоптера, не е имало други наематели и не са виждали някой да чисти сняг. С оглед височината на халето от 7,20 м на ниво бетонов пояс и следователно по-голяма височина на покрива, е било изключително опасно при посочените условия на мокър и тежък сняг някой да почиства ламаринения покрив на халето от снега без наличието на специална техника. А в действителност паднали снежните маси, предизвикали разрушаването на конструкцията, са паднали именно от покрива на халето, а не от покрива на навеса, който в другите халета е бил почистван от наематели. Съдът счита, че почистване на покрива на халето в конкретните условия е било неизпълнимо нито за наемодателя нито за наемателя, поради което не е налице виновно неизпълнение на задължение по договора за наем, а вредите са вследствие на случайно събитие-непреодолима сила, което събитие нито е могло да бъде предвидено, нито да бъде предотвъртено, дори халето да е било без констатираните недостатъчи, както установява вещото лице Г. Същият посочва друг аналогичен случай в Г.Мадан, където е станало срутване на стоманена конструкция от много по-висок клас на изпълнение при наличие на противоветрени връзки, при който случай съединенията пак не са издържали на натоварване от тежък мокър сняг от 375 кг/кв.м. ,измерен за конкретния случай.
След като не е приет за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност иск по чл.230,ал.2 от ГПК и определението като необжалвано е влязло в сила, съдът не дължи изследване наличието на неизпълнение на договорни задължения.
Освен това както бе посочено по-горе в т.10 от ППВС № 7/1959г. лицето под чиито надзор се намира вещта не може да противопостави възражения, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. Ако е считал, че наетата вещ е с недостатъци, наемателят е имал алтернативните възможности да иска да бъдат поправени недостатъците от наемодателя, да ги поправи сам като прихване стойността на поправката от наема, да иска намаляване на цената, да развали договора, които възможности наемателят не е реализирал, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер от 8 016 лева, от които 3676 лева разноски по Г.д.№ 43/2017г., 3 340,06 лева разноски по в.Г.д.№ 105/19 на ПАС и 1000 лева разноски за настоящето производство.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П., с ЕГН *, от с. С., Смолянска област, със съдебен адрес Г. С. бул „. № 9, .5, офис 504, А. П. М. срещу „. О., с Е. 8., със седалище и адрес на управление Г.С. ул.“. А. № 41, представлявано от управителя А. Х.-Б. иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 48 203лв., представляващи пазарната стойност на погинал на 13.02.2012г. хеликоптерен комплект RotorWay Exec 145 от срутването на отдадено под наем складово помещение, собственост на ответника, изразяващи се в следното: напълно повредена рамка от хром- молибденова стомана, опашка, плазове, колела, стойка за ДВГ, крила, контролни жила, резервоари, топлинни щитове; задвижваща система, главен вал, акумулатор, врати, кабина, предно стъкло, вентилатор, седалки, колани и под; задвижване, маслено охлаждане, водно охлаждане, задвижване на опашно витло, колани, кабинна климатизация, съединители и свръзки, горивна помпа, клапи, опашен ротор, инструменти за ДВГ, моточасовник, компас, кабели; главни витла, двигател, електронно управление на ДВГ.
ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН *, от с. С., Смолянска област, със съдебен адрес Г. С. бул „. № 9, .5, офис 504, А. П. М. да заплати на „. О., с Е. 8., със седалище и адрес на управление Г.С. ул.“. А. № 41, представлявано от управителя А. Х.-Б. разноски по делото в размер на 8 016 лева, от които 3676 лева разноски по Г.д.№ 43/2017г. ,3 340,06 лева разноски по в.Г.д.№ 105/19 на ПАС и 1000 лева разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: