и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение № 179/12.07.2019г. по Г.д. №210/2018г. Девинският районен съд е отхвърлил предявения иск за допускане на съдебна делба по вписана искова молба вх. рег. № 602/25.05.2018г., акт № 112, том І, от Ш. А. Ч., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С. и А. О. Ч., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., Ч. А. А. К. – М., със съдебен адрес Г. Г. Д., У. Александър Стамболийски 1. против С. А. П., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., А. К. И., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., У. Васил Л. № 8, Р. А. К., с ЕГН *, с. Змеица, общ. Д., обл. С., У. Беломорска № 5, З. А.Х., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., У. Победа № 17, Е. С. К., с ЕГН *, от Г. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, У. Пере Тошев № 44, .5, ал.20, С. С. К., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., У. Болгар № 40 и А. С. К., с ЕГН *, с. Змеица, общ. Д., обл. С., У. Болгар № 40, на съсобствен недвижим имот: УПИ / урегулиран поземлен имот/ VII, кв. 17, с площ 228 кв. м. по скица, по действащия план на с. Змеица, общ. Д., обл. С., одобрен със заповед № 220/04.07.1990г. и 235 кв.м. по приета СТЕ на в.л. М. Т., ведно с построените в описания имот стопанска сграда – плевня, със застроена площ от 108 кв. м. по скица и 93 кв.м., определени от в.л. по СТЕ, сайвант със застроена площ от 23 кв.м., определени от в.л. с площ от 27 кв.м. и сайвант със застроена площ от 21 кв. м., определена от в.л. 22 кв. м., при следните квоти: 150/235 идеални части от УПИ VII и от сайвант, със застроена площ от 27 кв.м., от сайвант, със застроена площ от 22 кв. м. и 51/93 идеални части от стопанска сграда от описаните имоти общо за ищците - Ш. А. Ч., с ЕГН * и А. О. Ч., с ЕГН *, придобит от ищците при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на основание упражнявано от двамата давностно владение за периода от 1972г. до настоящия момент, вкл. и общо 85/235 идеални части от УПИ VII, 85/235 идеални части от сайвант, със застроена площ от 27 кв. м. и 85/235 идеални части от сайвант, със застроена площ от 22 кв. м., както и общо 42/93 идеални части от стопанската сграда - за ответниците - С. А. П., с ЕГН *, А. К. И., с ЕГН *, Р. А. К., с ЕГН *, З. Асанова Х., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, С. С. К., с ЕГН * и А. С. К., с ЕГН *, придобит от ответниците на основание упражнявано от наследодателя им А.А.И. давностно владение за периода от 1975г. до неговата смърт 29.05.1985г., а след неговата смърт от неговите наследници - ответниците по иска до настоящия момент, включително, като неоснователен. Осъден е Ш. А. Ч. и А. О. Ч. да заплатят на С. А. П. разноски по делото в размер на 910 лева
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1107/29.07.2019г. от Ш. А. Ч. и А. О. Ч. и двамата с постоянен адрес с. Змеица, община Д., област С., двамата Ч. А.А. К. против решение № 179/12.07.2019 г. по Г.д. № 210/2019 година по описа на Районен съд Д. ,което намира ,че е неправилно, тъй като е в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Счита ,че ищците имат право да предявяват иск за делба на съсобствен недвижим имот.Но намира ,че съда не е обсъдил правилно събрания по делото доказателствен материал. Предмет на производството за делба е следният недвижим имот: УПИ - парцел VII от квартал 17 с площ за урегулирания поземлен имот от 228 квадратни метра по скица и 235 (двеста тридесет и пет) квадратни метра по заключение на вещото лице М. Т., по действащия план на село Змеица, община Д., област С., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година, ведно с построените в описания имот стопанска сграда плевня със застроена площ от 108 квадратни метра по скица и 93 (деветдесет и три) квадратни метра по геодезическо заснемване съгласно заключение на вещото лице М. Т. и ведно с построените в описания имот сайвант със застроена площ от 27 (двадесет и седем) квадратни метра и сайвант със застроена площ от 22 (двадесет и два) квадратни метра по геодезическо заснемване съгласно заключение на вещото лице М. Т..Счита ,че съда в нарушение на материалния закон е приел, че предмет на иска е описания по-горе недвижим имот - УПИ, стопанска сграда и второтепенни постройки, индивидуална собственост на ищците и ответника. Тези изводи на съда намира ,че не кореспондират със събраните по делото доказателства,тъй като нито ищците, нито ответника или ответниците разполагат с нотариални актове,които да ги легитимират като собственици на недвижимите имоти, предмет на предявения иск за делба. Счита ,че липсата на такива документи не е основание за отхвърляне на предявен иск за делба, както неправилно е приел районен съд -Д..Счита че в нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът неправилно е приел, че в , имота има сгради, които са индивидуална собственост на ищци и ответник. Съдът приема, че страните са установили ВЛАДЕНИЕ върху процесните имоти и владеят същите без да са имали спорове, безспорно е, че това владение е осъществявано от страните в продължение на повече от 10 години, необезпокоявани от никого и без да е имало спорове, дори между тях, а в същото време на стр. 12 в мотивите си приела , че пречка за допускане на съдебна делба е недоказана съсобственост между страните по делото по отношение на УПИ, като в тази връзка сочи наличието на частична идентичност на имотите, отразени в предварителните договори и нотариалните актове на страните, които се отнасят за други имоти. Моли съда да обърне внимание ,че в случая съдът е игнорирал събраните по делото доказателства, касаещи доказана съсобственост на основание упражнявано давностно владение, както се сочи в исковата молба.Намира ,че в настоящият случай изградената в процесния УПИ стопанска сграда е основно застрояване, а не допълващо и освен това разпитаните по делото свидетели сочат, че е изградена преди 1987 г., т.е. същата е в режим на търпимост. Въпросът за законността на сградата не е основание да се отхвърли иска за делба, при условие, че се касае за заварен строеж и не се налага разделянето и на два или повече реални дяла. Моли съда да обърне внимание на заключението на в.л. Т. от 07.06.2019 г. в което се сочи ,че процения УПИ VII, кв. 17 е е отреден за селскостопански нужди .По въпроса за делбата на незаконни строежи в съдебната практика се приема, че делбата им е допустима само при наличието на посочените в закона предпоставки. Ако обаче предмет на делбата е дворното място с всички постройки в него, какъвто е процесният случай, то тогава е допустима делба и на такива строежи, дори да не са представени доказателства за тяхната търпимост, тъй като собственикът на земята, по силата на чл.92 ЗС, е собственик и на всички подобрения.Счита ,че второстепенната постройка -стопанска сграда /плевня / ползвана по предназначение и два броя сайванти/които не са строежи по смисъла на ЗУТ/ се явяват приращение в имота ,което се придобива на основание чл.92 ЗС от собствениците в имота.Намира ,че извода на съда че изградената плевня е реално поделена между страните ,че е неправилен ,защото тази плевня се ползва от страните без да е извършена делба и без да са издавани документи за разделянето и Изградените вътрешни прегради определят частите,които се ползват от страните,но не обособяват два реални дяла.На първия етаж твърди ,че има обща преградна стена , но на втория етаж от плевнята липсва такава стена а има само паянтова дървена преграда Счита ,че е необходимо да се обособят да реални дяла по вертикала ,което не се установява да е изпълнено Нито в.л. Щ. ,нито в.л.Т. не сочат в имота да има изградени две стопански сгради,а сочат само една с площ 93 кв.м.Счита ,че двата броя сайванти са подобрения в имота , но не са строежи /сгради по смисъла на ЗУТ/Счита ,че изпълнените в процесния УПИ второстепенна постройки — стопанска сграда, ползвана по предназначение като стопанска сграда и два броя паянтови навеси, (които не са строежи по смисъла на ЗУТ), се явяват приращение в имота, като съгласно чл. 92 ЗС се придобива от собствениците на земята. В този смисъл изводите на районния съд че изградената в УПИ стопанска сграда е реално поделена между страните намира ,че е неправилен. Стопанската сграда в имота представлява един обект, която реално се ползва от страните без да е извършвана делба и без да са издавани документи за разделянето й.Счита ,че по делото са разпитани свидетели, които установяват наличието на съсобственост на страните при посочените в изменения петитум квоти. Правото на собственост за ищците е възникнало на основание упражнявано от ищците давностно владение за периода от закупуването на имота 1972 г. до настоящия момент включително , а за ответниците е възникнало на основание упражнявано от техния наследодател, а след него - от самите ответници, давностно владение за периода от 1975 година до настоящия момент включително. Ответниците са установили владението на основание неформален договор за покупко-продажба, сключен между Д. Т.от една страна, като продавач и А.А.И., от друга страна като купувач. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 144, том I, дело № 296/1975 г. на PC - Д., наследодателят на ответниците - А.А. И. е признат за собственик на закупения от него имот: дворно място с площ от 600 кв.м., на която площ има застроена двуетажна жилищна сграда и плевня с обор, намиращи се на парцел V-104, кв. 8 по плана на село Змеица, при граници - от три страни улица. В показанията на свидетелите се установява също, че впоследствие след закупуването на имота от наследодателя на ответниците и след неговата смърт, ответниците изграждат още един сайвант със застроена площ от 22 кв.м. в същото дворно място, без да имат отстъпено право на строеж. Имота е закупен от наследодателя на ответниците също при действието на стар план на село Змеица, одобрен със Заповед № 472/16.05.1960 година. С приемането на действащия план на село Змеица, община Д., област С., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година, закупената от наследодателят на ответниците - А.А. И. част от плевня (един от трите дяла от плевнята), ведно с частта от дворното място попадат в следния недвижим имот: УПИ - парцел VII от квартал 17 по действащия план на седр Змеица, община Д., област С., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година.Намира ,че всички тези обстоятелства не са обсъдени от районния съд при постановяване на съдебния акт.Счита, че районния съд не е обсъдил правилно и възраженията на ответниците и по-конкретно възраженията на ответника С. П., че не всички наследници, а само той ползва/владее частите от УПИ и от стопанската сграда. Въпреки направеното възражение и разпределението на доказателствената тежест, ответникът С. П. не ангажира никакви доказателства в тази насока, като счита ,че съда изобщо не е обсъдил правилно неговото възражение. Намира ,че в случая съдът е следвало да установи, че процесния имот - УПИ и сгради се владеят от страните по делото (което е индикация, че не се оспорва наличието на съсобственост между страните, възникнала на основание упражняваното от тях давностно владение), а оспорва, че другите наследници на А.И. са му отстъпили владението само в негова полза.Намира ,че изводите на съда, че след като процесния УПИ е неподелям, то същият не следва да се допусне до делба за неправилни. Обстоятелството дали процесния имот е поделяем или не има значение за начина на извършване на реалната делба във втората му /фаза - евентуално изнасяне на публична продан. В действителност параметрите на процесния имот парцел VII от кв. 17 сочат неподеляемост и това обстоятелство не се оспорва от ищците.Поради това моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да се произнесе по същество, като допусне до делба процесните имоти, така както е описано в изменения петитум. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции по представените списъци по чл. 80 ГПК.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.І1299/03.09.2019г. от С. П. Ч. А.Д К. ,който намира ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Счита ,че от доказателствата по делото се установява ,че процесните имоти не следва да бъдат допуснати до делба при посочените квоти Счита ,че по делото не е доказана съсобственост между страните по отношение на процесното УПИ Това обстоятелство счита ,че се потвърждава и от отговора депозиран от ответниците Р. К. и З. Х. Счита ,че е правилен извода на районния съд ,че процесния имот е неподеляем ,тъй като представлява прилежаща площ към построените в него стопански сгради ,които принадлежат на различни събственици и от него не могат да се обособят два отделни УПИ при спазване на чл.19 ЗУТ.Намира ,че правилно районния съд е приел че построените в имота стопански сгради са индивидуална собственост на ищците и ответника С. П. ,които са изградени вече във вида в който са нанесени на плана от 1990г. на С. ,след като през 1985г. са изгоряли при пожар.Счита ,че плевнята -93 кв.м. е обособена на две самостоятелни части ,които в.л. е замерило и нанесло на комбинираната скица ,нерадделна част от решението.Твърди ,че няма спор относно изграждането владението на тези постройки ,което е продължило повече от 10 години ,поради което собствениците на сградитие са придобили по давност и правото на строеж върху имота Поради това намира ,че правилото на чл.92 ЗС е неприложимо в случая .Моли в този смисъл за съдебен акт. Претендира за разноски .

Постъпил е писмен отговор с вх.№1328/09.09.2019г. от С. К., Е. К. и А. К. Ч. особения П. А.П. ,който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Счита ,че делба не следва да се допуска , тъй като от делбения имот не могат да се образуват нови УПИ ,които да отговарят на изикванията на чл.19 ЗУТОсвен това намира ,че не е доказана съсобственост върху имота между страните по делото ,въпреки че е извършено застрояване в имота със селскостопански сгради ,едната от които е реално поделена ,а двата броя сайванти са изградени без отстъпено право на строеж. като индивидуална собственост Установява ,че своевременно в отговора на исковато молба е оспорил материалната доказателствена сила на договора за покупко-продажба на дворно място ,къща и две части от плевня от 21.11.1970г. тъй като не е сключен в предвидената по чл.18 ЗЗД форма .Счита ,че от 01.06.1972г. когато ищците твърдят начало на давностно владение до съставяне на нот.акт по давност 26.09.1973г. не са изтекли 10г.Твърди ,че своевременно е оспорил нот.акт. №118 /26.09.1973г. Счита ,че дори ищците да докажат съсобственост върху ппроцесния УПИ VІІ,в кв.17 по действащия план на Змеица ,то намира ,че УПи не следва да се допуска до съдебна делба тъй като площта му е 228 кв.м. по скица и 235 кв.м. по заключението на в.л. Т. и няма лице и повърхност съобразно чл.19,ал.1т.4 ЗУТ във вр. с чл.201,ал.2 ЗУТ.Моли съда да обърне внимание , че няма спор между страните ,че в процесния УПИ има изградена плевня и два сайванта като този УПИ представлява обща част към трите стопански обекти ,които са построени от различни лица и поради това и на основание чл.38 ЗС за този УПИ не следва да се допуска делба .Счита ,че пречка за допускане на делба на този УПИ е и неговата неподеляемост на два УПИ според вещото лице и това обстоятелства счита ,че не се оспорва от ищците
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. от жалбоподателите А. О. Ч. и Ш. А. Ч. , редовно призовани, се явява лично Ш. Ч.. И за двамата жалбоподатели А. М., редовно упълномощена поддържа депозираната въззивна жалба Намира ,че районния съд не е обсъдил правилно събрания доказателствен материал и не е приложил правилно материалния закон Претендира разноски по представен списък .Представя писмена защита .
Въззиваемата А. К. И. , редовно призована, не се явява.
Въззиваемата З. А. Х. , редовно призована ,не се явява.
Въззиваемата Р. А. К. , редовно призована, не се явява.
Въззиваемият С. А. П. , редовно призован се явява лично и с А. Д. К., редовно упълномощен отреди,който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на районен съд Г.Д. като законосъобразно и обосновано постановено Счита ,че липсват основания за допускане на съдебната делба,защото липсва съсобственост между страните по делото и на основание чл.38 ЗС дворното място се явява прилежаща част към сградите ,които са притежавани от различни собственици.Освен това по делото счита ,че се установява изключителна собственост върху самостоятелни обекти , за които и в исковата молба и в отговора на исковата молба не са правени възражения за съсобственост. Претенди разноски съобразно представен списък.
Въззиваемите А. С. К. ,Е. С. К. и С. С. К. , редовно призовани се представляват от назначения О. П. А.Н. П.,който поддържа становище ,че обжалваното решение на районен съд Г.Д. е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено Счита ,че ищците не са се справили с доказателствената тежест да докажат съсобственост на процесните имоти .Намира ,че земята представлява обща част към сгради , които са построени от различни собственици по смисъла на чл.38 ЗС и не следва да се дели на това основание Стапнаската сграда е реално поделена от страните по делото,като по-големият сайвант се ползва реално от ищците по делото ,а другият сайвант от ответниците се ползва реално .Моли в този смисъл въззивният съд да постанови своя акт.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален П. ,в законният срок , с внесена държавна такса , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:по
Пред районен съд Г.Д. е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС, във вр. с чл.341 и сл. ГПК, от Ш. А. Ч. и А. О. Ч. против С. А. П., А. К. И., Р. А. К., З. А. Х., Е. С. К., С. С. К. и А. С. К. за съдебна делба на съсобствен недвижим имот: УПИ - VII, от кв. 17, с площ 228 кв. м. по скица, по действащия план на с. Змеица, общ. Д., обл. С., одобрен със заповед № 220/04.07.1990г. и 235 кв.м. по приета СТЕ на в.л. Т. , ведно с построените в описания имот стопанска сграда – плевня, със застроена площ от 108 кв. м. по скица и 93 кв.м., определени от в.л. по СТЕ, сайвант със застроена площ от 23 кв.м., определени от в.л. с площ от 27 кв.м. и и сайвант със застроена площ от 21 кв. м., определена от в.л. 22 кв. м.,при допуснато изменение на иска на основание чл.214 ГПК,при квоти : 150/235 идеални части от УПИ VII и от сайвант, със застроена площ от 27 кв.м., от сайвант, със застроена площ от 22 кв. м. и 51/93 идеални части от стопанска сграда от описаните имоти общо за ищците - Ш. А. Ч. и А. О. Ч., придобит от ищците при режим на СИО на основание упражнявано от двамата давностно владение за периода от 1972г. до настоящия момент, вкл. и общо 85/235 идеални части от УПИ VII, 85/235 идеални части от сайвант, със застроена площ от 27 кв. м. и 85/235 идеални части от сайвант, със застроена площ от 22 кв. м., както и общо 42/93 идеални части от стопанската сграда - за ответниците - С. А. П., А. К. И., , Р. А. К., З. Асанова Х. Е. С. К. и А. С. К., придобит от ответниците на основание упражнявано от наследодателя им А.А.И. давностно владение за периода от 1975г. до неговата смърт 29.05.1985г., а след неговата смърт от неговите наследници - ответниците- до настоящия момент, включително.
Ищците твърдят, че са съсобственици на основание давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност, с начало - 01.06.1972г. до настоящия момент, на основание неформален договор за покупко-продажба на дворно място, къща и две части от плевня от 21.11.1970г., сключен между братя М.Т. , С.Т.и В. Т. от една страна, като продавачи и Ш. А. Ч., от друга страна като купувач. Твърдят, че на 01.06.1972г., ищецът изплатил дължимата на продавачите сума по договора и като съпрузи, установили владение върху жилищната сграда и двете части от плевнята, заедно с дворното място, като владението им е било спокойно, непрекъснато и явно. С нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 118, том I, дело № 150/1973г. на PC – Д., Ш. А. Ч. /М.А.Ч./ е признат за собственик на закупения от него имот дворно място, с площ от 1510 кв.м.,върху който имот има застроена едноетажна жилищна сграда и 2/3 идеални части от плевня с обор, намиращи се на парцел II - 104, кв. 8 по плана на с. Змеица Твърди се ,че двамата ищци изградили един сайвант, със застроена площ от 23 кв.м. в същото дворно място, без да им е отстъпено право на строеж.
С неформален договор през 1975г. наследодателят на ответниците А.А.И. е закупил останалата част от дворното място от четвъртия брат Д. Г.Т., с площ от 600 кв.м. и останалият един дял от плевнята (т.е. 1/3 от плевнята). Прави се възражение в отговора на ответниците ,че от наследодателя на ответниците е установено владение върху закупения от него имот, което е продължило до смъртта му, а след неговата смърт, владението е продължено от неговите наследници - ответниците. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 144, том I, дело № 296/1975г. на PC – Д. наследодателят на ответниците е бил признат за собственик на закупения от него имот дворно място, с площ от 600 кв.м., на която площ има застроена двуетажна жилищна сграда и плевня с обор, намиращи се на парцел V - 104, кв. 8 по плана на с. Змеица, при граници - от три страни улица.
Към отговора си пред първата инстанция ответникът С. А. П. представя скица № 112/27.06.2017г.,в която са записани като собственици на процесния имот УПИ VII, кв.17 само ищеца Ш. А. Ч. и ответника С. А. П., поради което иска за делба спрямо останалите ответници счита ,че е неоснователен. Твърди ,че имот-УПИ VII, кв.17 е част от поземлен имот пл.№178, на който е единствен собственик. Поземлен имот пл.№178, участва в образуване на УПИ VI - 178 и УПИ VII, в кв.17 по плана на селото. Оспорва съсобствеността върху имот УПИ VII, в кв.17, тъй като този имот е дворно място и представлява прилежаща площ към построените в него стопански сгради, съответно е обща част към сградите, които принадлежат на различни собственици и по смисъла на чл.38 ЗС, общите части не могат да се делят. Прави възражение ,че след като имота не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.4, във вр. с чл.201, ал.2 ЗУТ. ,делбата е недопустима .Построените в имота стопански сгради са негова индивидуална собственост и на ищците, придобити по давност и владение. ду парцел II – 104, в кв.8, по плана на с. З. от 1960г. и УПИ VII, в кв.17 по плана от 1990г. Твърди ,че процесния поземлен имот не е съсобствен и между наследниците на А.А.И. ,починал през 1985г., тъй като след неговата смърт по силата на неформална делба недвижимите имоти - земя и сгради в парцел V - 104, кв.8 по плана от 1960г. са станали собственост на ответника С. П. и на него е записан имота в разписния лист към плана на С. от 1990г. Твърди, че е декларирал имотите като собствени и заплаща съответните данъци. Не оспорва иска за делба на стопанската сграда - плевня със застроена площ от 108 кв.м., построена в УПИ VII, кв.17 по плана на с. Змеица, община Д., между съделителите Ш. А. Ч. и А. О. Ч. (в режим на СИО) и С. А. П.. Твърди ,че при изграждане на стопанската сграда - плевня тя е била обособена на две самостоятелни части - североизточна с площ от около 40 кв.м. (към нея е пристроен и сайванта с площ от 21 кв.м.), която се владее единствено от С. П. .
Смолянският окръжен съд намира ,че проблема със статута на земята-дали е обща част или в обикновена съсобственост се поставя в случаите,когато урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда И когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята ,както е в конкретния случай ,то земята се трансформира в обща част във всички случаи ,когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти ,колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради като се спазват изискванията за площ и лице на всеки новообособен урегулиран поземлен имот ,достъп до илици,остояния на съществуващо застрояване и т.н.
Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл.38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Съгласно ППВС №2/1982г. т. 1, б. "д",което е приложимо и към настоящия момент , е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици,както е в конкретния случай. При това положение незастроеното дворно място има характер на обща част по смисъла на чл.38 ЗС Съгласно решение №201/19.10.2015г. по Г.д. №2585/2015г. ІГ.о/ приема, че делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от имота могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като възможността за разделяне следва да се установи в първата фаза на делбата. Това е така, защото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота.Затова, ако се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ и действащият ПУП бъде изменен, всеки един от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което и делбата му ще бъде допустима. В същия смисъл е и решение №131/27.05.2016г. по Г.д. №600/2016г. на ІГ.о./
.Но в конкретния случай видно от приложено по делото удостоверение №1702 /06.12.2018г. на главния архитект на община Д. във връзка с искане по реда на чл.201,ал.4 ЗУТ за неподеляемост на УПИ VІІ ,кв.17 по плана на С. се установява ,че са разположени три полумасивни стопански сгради и при евентуална делба поради наличието на голяма денивилация ,сградата в североизточния край на УПИ ще остане без достъп
Видно от изслушаната и неоспорена в първата инстанция СТЕ в.л.Щ. установява ,че процесния имот с пл.№179,който образува УПИ VІІ-179 с площ 228 кв.м., не може да бъде разделен на два самостоятелни УПИ В тази насока е и заключението на в.л. М. Т. ,който установява че площта на УПИ-VІІ-178 е 235 кв.м. и е заключена между точки 1,2,3,4,5,6,9,10,13 и т.14. Установява ,че неформално ответника С. П. ползва източната част от УПИ VІІ-178,която е заключена между точки 2,3,4,5,6,9 и т.8 -85 кв.м. ,а ищеца Ш. Ч. ползва западната част от УПИ VІІ-178,заключена между тожчки 1,2,8,9 ,10,13 и т.14-150 кв.м
В конкрентият случай предмет на иска за съдебна делба е УПИ VІІ-кв.17 в С. , който е с площ 235 кв.м. според в.л. М. Т. В този поземлен имот се намират една стопанска сграда и две второстепенни постройки -два сайванта ,от които единият който е с площ 22 кв.м. е собственост на ищеца Ш. Ч. , а другият сайвант , който е 27 кв.м. е собственост на С. П.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че районния съд не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства и в нарушение бил приел ,че описаните сгради са индивидуална собственост на ищците и ответника П. ,Стопанските постройки , които са изградени са нанесени на плана от 1990г. на С. след като през 1985г. са изгоряли при пожар,за което има доказателство по делото.Стопанската сграда -плевня -93 кв.м. е обособена на две самостоятелни части ,които в.л.Т. е замерило и нанесло на комбинираната скица ,която представлява неразделна част от решението на районен съд Г.Д. .Страните не спорят относно владението върху тези постройки което е продължило повече от 10 години поради което собствениците на сградите ищеца Ш. Ч. и ответника С. П. - плевня,която е разделена вертикално посредством обща масивна стена на първо ниво и дървена преграда на второ ниво и два сайванта са ги придобили по давност и са станали изключителни собственици . Поради това съдът намира ,че нормата на чл.92 ЗС,за която говори пълномощникът на жалбоподателите , е неприложима в конкретния случай .
Смолянският окръжен съд намира ,че законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че по отношение на процесния УПИ не е доказана съсобственост между страните по делото.
Съгласно ППВС №2/1982г.т.1б"д е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде разделена -чл.38,ал.3 ЗС .
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че процесния УПИ е прилежаща част към съществуващите стопански сгради ,защото плевнята е една , а останалите два сайванта нямали характер на сгради по смисъла на ЗУТ.Видно от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели построените в имота стопански сгради са индивидуална собственост на ищците и на ответника С. Д. .От показанията на свидетелите и от представен по делото Акт за пожар №5 Г.Д. се установява ,че описаните в представените по делото нотариалните актове стопански сгради са изгоряли на 01.08.1985г. След тази дата те са били изградени отново и са нанесени в плана на С. общ.Д. от 1990г.Североизточната част от плевнята с площ от 42 кв.м. ,оцветена в зелено се владее повече от 10 години от ответника С. П. ,а оцветената в жълт цвят част от плевнята която 51 кв.м. се владее от ищците по делото повече от 10 години Поради това собствениците на сградите са придобили на основание чл.55 ЗС и правото на строеж върху имота Именно поради това нормата на чл.92 ЗС е неприложима в случая.
Освен това правилно и обосновано районният съд е приел ,че пречка за допускане на съдебната делба на процесния УПИ и построените в него стопанска сграда -плевня и два сайванта /навеса / е неподеляемостта на УПИ VІІ -кв.17 по действащия от 1990г. план на С. ,като това обстоятелство не се оспорва от ищците по делото ,сега жалбоподатели .
В съдебната практика се приема, че когато в съсобствено място има построени сгради, които принадлежат на отделните съсобственици на терена, се създава положение, сходно с етажната собственост, при която дворното място се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС
Съдът намира ,че преценката за допустимост на делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място,което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост Ч. заместването и с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи,поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед на тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза на делбата .Поради това направеното възражение в тази насока на П. на жалбоподателите е неоснователно.В този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК решение №293/12.12.2011г. по Г.д. №265/2011г. на ВКС ІІ Г.о/
Съдът намира ,че следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение на районен съд Г.Д. ,поради което и препраща по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят в полза на С. А. П. поисканите и заплатени своевременно разноски ,представляващи 400 лева А. възнаграждение за А.К. за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №179/12.07.2019г. по Г.д. №00210/2018гг. по описа на районен съд Г.Д. ,като законосъобразно и обосновано постановено
ОСЪЖДА Ш. А. Ч., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С. и А. О. Ч., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д., обл. С., със съдебен адрес Г. Г. Д., У. Александър Стамболийски 1. /А. А. К. – М./ да заплатят на С. А. П., с ЕГН *, от с. Змеица, общ. Д. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400/четиристотин/лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :