за да се произнесе, взе предвидследното:
Производството е по чл.463 ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба на „. ***” -Г.С. срещу извършеното по изп.дело № 157/2007 г. на СИС при Смолянския районен съд разпределение на получената от продан на МПС сума от 2 000,99 лв. по протокол за разпределение от 24.09.2015 г. на ДСИ.
Бнката-жалбоподател твърди, че върху продадения товарен автомобил “М.-Б. 1317” с рег. № СМ **** АС е бил учреден първи по ред особен залог в нейна полза по реда на ЗОЗ, вписан в ЦРОЗ през 2006 г. и подновен през 2011 г., въз основа на договор за банков кредит № 189/20.06.2006 г. и договор за особен залог на ДМА от същата дата, ведно с протокол за отговорно пазене, които документи са представени по изп.дело още плез 2007 г. с молба вх.№ 989/07.11.2007 г. При разпределение на получената сума не е зачетена привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД - не са разпределени суми за заложния кредитор „. ***” -Г.С., а се разпределят суми в полза на НАП за присъединени вземания спрямо солидарните длъжници Н. и Й. Л., като не е ясно защо се сочи, че продаденото МПС е в режим на СИО, предвид документите, сочещи, че собственик е дружеството-длъжник “Е.” О..
Банката се оплаква още, че по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са отделени за нея само 380 лв. разноски, а направените такива са общо в размер на 480 лв. – 60 лв. - за образуване на изп.дело, за ПДИ и справки от НАП, КАТ, АВп и НОИ, 40 лв. - за хонорар на вещо лице, 280 лв. – за държавна такса от 2% върху пазарната стойност на описаните МПС за извършване на публичната продан, и 100 лв. – хонорар за експертиза за определяне нова начална цена на описаните МПС.
Иска се отмяна изцяло на разпределението и задължаване на ДСИ за извърши ново съобразно горните възражения.
От другите страни - “Е.” О.-Г.С., Й. С. Л. и Н. П. Л. не са подадени писмени възражения срещу жалбата по чл.436, ал.3 ГПК.
Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е частично основателна – следва да се спази привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, като се отдели сума за заложния кредитор-банката; а разпределението относно разноските е правилно.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 147/2007 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Смолянския районен съд е образувано по молба на взискателя „. ***” -Г.С. против длъжниците “Е.” О.-Г.С. /кредитополучател/, Й. С. Л. и Н. П. Л. /поръчители/ за събиране парично вземане на банката от дружеството от над 100 000 лв.
От държавния съдебен изпълнител е насочено изпълнение върху два товарни автомобила, като след продан на 19.12.2014 г. товарният автомобил “М.-Б. 1317” с рег. № СМ **** АС, е възложен за сумата от 2 000,99 лв. на купувача П. К., внесъл парите на 18 и 22 декември 2014 г.
С протокол от 24.09.2015 г. е извършено от ДСИ разпределение на получената от проданта на автомобила сума от 2 000,99 лв., както следва:
· 945,56 лв. за дължими данъци за продаденото МПС в полза на Община С.
· 380 лв. разноски за опис и оценка в полза на взискателя „. ***” -Г.С. по изп.производство на осн.чл.136, т.1 ЗЗД
· 143 лв. с ДДС държавна такса по чл.53, ал.1 и ал.3 и чл.40 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – в полза на Смолянски районен съд на осн.чл.136, т.1 ЗЗД
· 116,10 лв. /за Н. Л./ и 416,33 лв. /за Й. Л./ в полза на ТД на НАП.
С молба още от 09.11.2007 г. на л.41 от изп.дело взискателят представя на ДСИ копия от документите по обезпечението на банковото вземане. От тях се вижда, че с Договор за особен залог от 20.06.2006 г., е учреден залог в полза на банката върху два товарни автомобила, единият от които е продаденият “М.-Б. 1317” с рег. № СМ **** АС, от залогодателя и кредитополучател “Е.” О.-Г.С., за обезпечаване вземането на „. ***” -Г.С. от 60 000 лв. по договор за кредит между нея с № 189/20.06.2006 г. и това дружество, представлявано от управителите му Н. и Й. Л., които са и поръчители. Договорът е вписан в Централния регистър на особените залози първоначално с № *529. Автомобилите са оставени на отговорно пазене с протокол за това от 20.06.2006 г. към договора за залог. Банката уведомява длъжниците, че пристъпва към изпълнение върху заложените автомобили на осн.чл.33, ал.1 ЗОЗ с уведомление изх.№ 1321/28.03.2007 г., което също е вписано в ЦРОЗ към 30.01.2007 г.
Държавните такси по чл.53, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.40 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК, се ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както правилно е посочено в протокола за разпределение, защото представляват разноски по принудителното изпълнение по смисъла на тази разпоредба. Съдебният изпълнител в акта за разпределение обаче следва да посочи поотделно какъв размер е приел за дължим на всяка една от тези такси, независимо, че чл.40 от тарифата посочва размера и от 30 лв., и съответно върху каква сума е събрана, за да може да се извърши проверка от съда относно правилността на определения размер и вид на таксата. В обжалвания протокол и посочен само крайният общ сбор от двете такси с ДДС, без да са отразени отделните размери на двете такси.
Също така, в случая са налице вземания на първоначалния кредитор „. ***” -Г.С. за разноски по принудителното изпълнение, чието удовлетворяване следва да се съобрази с разрешенията по т.6 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за изпълнителното производство и чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. ДСИ е приел, че разноските на банката са само 380 лв. за опис и оценка. Не е ясно обаче защо не са взети предвид и платените от банката 40 лв. за възнаграждение на вещото лице инж.Радев по първоначалната оценъчна експертиза на автомобилите, както и 60 лв. държавна такса за образуване на изп.дело. В тази връзка не се установява досега да са поискани и други изпълнителни способи, освен продан на двата заложени товарни автомобила, а и в случая се разпределя постъплението само от единия автомобил, явяващ се на този етап най-скъпата вещ на длъжника.
Вземането за данък върху продаденото МПС, в полза на Община С., което е в размер на 945,56 лв. съгласно справката на л.322 от изп.дело, се ползва от привилегията по т.2 на чл.136 ЗЗД, поради което се полага да бъде след разноските за държавните такси по принудителното изпълнение в полза на СмРС и вземанията за разноски на първоначалния взискател, след като те бъдат правилно определени, а без основание е поставено на първо място в извършеното разпределение. Неправилно е посочено в протокола, че продаденият автомобил е СИО - съгласно справките от ОД-МВР-С. на л.261 и на л.322 от общината, автомобилът е собственост на “П. К. 2 –Й. Л.”-Г.С.. Не може да се приеме, че е СИО между Й. и Н. Л., защото няма данни дали са съпрузи и от кога, а и следва да се държи сметка за разрешенията по Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по Г. д. № 2/2001 г., ОСГК, т.1: ” Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.”; и т.1в.: “Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност.”
Дали автомобилът е СИО обаче е без значение в случая, защото от ДСИ при разпределяне на сумата изобщо не е отчетено обстоятелството, че банката-взискател има качеството на заложен кредитор по см. на т.3 от чл.136 ЗЗД, предвид учредения в нейна полза залог върху продадения товарен автомобил. Остатъкът от получената сума, след приспадане, на осн.чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, на държавните такси в полза на СмРС по чл.53 и чл.40 от Тарифата и разноските на взискателя „. ***” -С. по принудителното изпълнение; и след приспадане на осн.чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД вземането на общината за данък върху същия автомобил, следва да бъде отделен изцяло за банката, на осн. особената привилегия по чл.136, т.3 ЗЗД. Вземанията на държавата спрямо Й. и Н. Л., за чието погасяване са отделени според протокола сумите от 416,33 лв. и 116,10 лв., се ползват от общата привилегия по чл.136, т.6 във вр. с ал.2 ЗЗД. След като се разпределя сума от проданта на заложения автомобил, заложният кредитор „. ***” се удовлетворява преди държавата за вземанията и по т.6, защото това е разпоредено от закона: най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от ЗЗД поредност – чл. 136, ал.1, т.1 – 4 ЗЗД, а след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т.5 и 6 на ал.1 на чл. 136 ЗЗД последователност, предвид ал.2. Ето защо тук не следва да се отделят суми за погасяване вземанията на държавата срещу Лилкови по представените справки от НАП.
В обобщение, извършеното по протокола разпределение е неправилно, поради което следва изцяло да се отмени и делото да се върне на ДСИ за разпределяне на получената сума съобразно мотивите на настоящото решение, като се спазят изискванията на чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД и разрешенията по ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разпределението на получената от проданта на товарен автомобил “М.-Б. 1317” с рег. № СМ **** АС сума в размер на 2 000,99 лв., извършено от държавен съдебен изпълнител с протокол за разпределение от 24.09.2015 г. по изп.дело № 147/2007 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Смолянския районен съд и
ВРЪЩА делото на ДСИ при същата служба за извършване разпределение на същата сума съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.