МОТИВИ към Присъда №1 от 142.01.2019 год. по ВНОХД № 61/2010 год. по описа на Окръжен съд С.
Предмет на въззивна проверка е присъда № 34 от 20.11.2018год., постановена по НОХД № 198/2018год. по описа на районен съд С. с която подсъдимата М. Д. Л. - родена на 13.11.1976г., българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, управител на „Евро Про Ем“ ЕООД Г. С. с ЕГН * е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в Г.С. през месец октомври 2015г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у А. Б. Е. - гражданка на Кралство Дания, както следва:
1. На неустановена дата в началото на месец октомври 2015г., в Г. С. кв. Устово, У.„Тракия“ № 21, в апартамента й, е възбудила у А. Б. Е. заблуждение изразяващо се в това, че разполага с много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро; има къща и земи в к.к.„Пампорово“; най–богата е в Г.С. но имала малък финансов проблем и по този начин я мотивирала да й предостави заем в размер на 5 000 евро, който ще върне в рамките на един месец;
2. На 30.10.2015г., в Г.С. кв. Устово, У.„Тракия“ № 21, в апартамента й, е поддържала у А. Б. Е. създаденото (описано в т.1) заблуждение изразяващо се в това, че притежава имущество и бизнес за по-вече от три милиона евро, къща и земи в к. к.„Пампорово“, разчита, че ще получи пари, но към момента е затруднена със задължение пред банка, което ако не заплати на падежа, банката ще й вземе имущество и по този начин я мотивирала да й предостави заем в размер на 15 000 евро, който ще върне заедно с дадените й преди това 5 000 евро до 01.12.2015година и с това и причинила имотна вреда в размер на 39 11.60 лева (равностойността на 20 000 евро), като имотната вреда е в големи размери и деянието представлява престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.210, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.54 от НК на М. Д. Л. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
М. Д. Л., с ЕГН * е осъдена да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. Б. Е., гражданка на Дания, притежаваща ЛНЧ * сумата от 3911.60лева - дължимо се обезщетение за причинените имуществени вреди от престъпното деяние, ведно със законната лихва върху главницата от 3911.60 лева, считано от 30.10.2015г. до окончателното плащане.
М. Д. Л. е осъдена да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК на А. Б. Е. направените разноски /заплатено адвокатско възнаграждение в хода на ДП 53/2016г. и НОХД 198/2018г на РС С./ в размер на 3100,00лева.
М. Д. Л. е осъдена да заплати дължимите се разноски и ДТ по делото, както следва: в полза на ОД МВР С. - сумата от 222,18лева - направени разноски в хода на ДП и в полза на РС С. - 10,00 лева - изплатено възнаграждение на в.л.Ст.В. и 1564,60лева -дължима се ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимата М. Л., Ч. защитникът й А. Г. Д., в която се излагат доводи за нейната незаконосъобразност, тъй като са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Направените изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Направено е искане присъдата на районен съд С. да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимата М. Л. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Пред съда представителят на О. П. оспорва жалбата и предлага съдът да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционната присъда като обоснована и законосъобразна, тъй като направените правни изводи съответстват на събрания доказателствен материал.
Частния обвинител и граждански ищец А. Е., редовно призована, Ч. повереникът й А.Г. М., не се явява. Повереникът й А.М., редовно призован, не се явява. От него е постъпила писмена молба, с която взема становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата М. Л. се явява лично и с защитникът А. Й.Д., които поддържат въззивната жалба и предлагат съдът да я уважи, като излагат доводи, че в случаят не се касае за извършено престъпление по чл.210 във вр. чл.209 от НК, а за неуредени гражданскоправни отношения. Подсъдимата не е въвеждала в заблуждение А. Е., така както се твърди в обвинителния акт.
Въззивния съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становището на страните изразено в с.з. и в писмената молба и след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Въззивния съд прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. Л. е родена на 13.11.1976г., българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, управител на „ „Устрем – М. Л.“ Г.С. и Евро Про Ем“ ЕООД Г. С. с ЕГН *. Живее на семейни начала със свидетеля Н. К. К..
Частния обвинител и граждански ищец А. Б. Е. е гражданка на Кралство Дания и има постоянен адрес в Република България - Г.С. У.“Тракия“ №21. Живее на семейни начала със свидетеля С. Н..
На 21.08.2017г. от подсъдимата е сключен договор за банков кредит № 1534/70353068 с „Уни Кредит Булбанк“ и е била учредена ипотека в полза на банката. През 2015г. подсъдимата не е обслужвала редовно кредита, като през 2016г. кредита е станал предсрочно изискуем, като по реда на чл.417 ГПК в полза на банката е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
Освен този кредит, подсъдимата като управител и собственик на „Устрем – М. Л.“ е взела и друг кредит в размер на 50000 евро на 04.02.2015г. от ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ , който бил обезпечен с договорна ипотека. Кредитът е бил изплатен в края на 2015г. и от страна на дружеството на 04.01.2016г. е направено искане до Съдията по вписванията Г.С. при Агенцията по вписванията за заличаване на ипотеката. /л.22 от ВНОХД №61/2018г. по описа на СмОС/.
През лятото на 2015г. Анджелика Е. се запознала с М. Л. покрай приятеля си С. Н., който е приятел на свидетеля Н. К.. След запознаването им, Е. и свидетеля Н. разположили своя каравана в двора на газ станция, намираща се в Г.С. стопанисвана от „АЛЕКСАНДЪР КОМЕРС 1“ ООД. По това време подсъдимата Л. работила по трудово правоотношение в това дружество, което било собственост на баща й. Живели там няколко месеца, след това А. Е. наела жилище в Г.С..
През 2015г. подсъдимата М. Л. изпитвала затруднения във връзка с проектите, по които работела като едноличен търговец, а също така изпитвала затруднения при обслужването на взетите от нея кредити. Независимо от получаваното добро трудово възнаграждение, изпитвала затруднения да обслужва проектите, тъй като бавели плащания, които очаквала по тях. Опитала се отново да получи кредит от банка „БАНКА ДСК“ ЕАД на 05.06.2015г. /л.114 том І от ДП/, но след като получила отказ започнала да търси заеми от физически лица.
В началото на месец октомври 2015г. подсъдимата Л. се свързала със А. Е. и поискала среща с нея. Л. отишла в апартамента на Е., намиращ се в Г.С. като по това време в апартамента бил и свидетеля С. Н.. Подсъдимата Л. поискала от Е. сумата от 5000 евро, като заявила, че ще я върне след един месец. На разговора присъствал свидетеля С. Н..
В показанията си свидетелката Е. сочи, че М. Л. не й е обяснявала какви проблеми има, казала, че има много голям бизнес. Конкретно не й посочила бизнеса, но й казала, че строяла сгради и бензиностанции, както тук в С. така и в други градове. Имала голям бизнес за 3 милиона евро. Свидетелката Е. попитала С. Н. може ли да й даде пари и той й казал, че подсъдимата е вземала пари от него и му ги е връщала, но бил малко несигурен, казал й да внимавам с българите.
В показанията си свидетеля С. Н. сочи, че подсъдимата поискала парите от Е., която не й поискала обяснение за какво са й парите. Свидетеля не помни дали подсъдимата й обяснила защо са й парите. Тъй като свидетелката Е. е познавала подсъдимата М. Л. и свидетеля Н. К. по-слабо, го попитала как мисли, имат ли възможност, ще върнат ли парите, рисковано ли е? Той й казал каквото знаел, а именно, че имат пари, имат бизнес за милиони. Доколкото е имал контакти с тях всичко е било коректно, но все пак й обяснил, че са в България. Свидетелят обяснява, че е знаел, че подсъдимата има бизнес, изкарва пари, издържа семейството и покрива разходите на бензиностанцията. Имали са БМВ, Фолксваген, Субаро, Голф.
В обясненията си подсъдимата твърди, че е обяснила на Е. и Н., че е в затруднение, че парите са й нужни. Не е заблуждавала никой, умисъл не е имала, казала, че по начина, по който й вървят нещата, не би следвало да има проблеми за връщане. Не е заблуждавала, никога не е казвала, че има три милиона имущество, тъй като тези хора я познават добре. При това положение как може да твърди такава глупост. Казала, че ще направи всичко възможно в най-кратки срокове да върна парите, че счита, че това затруднение няма да продължи дълго.
След проведения разговор със С. Н., Е. дала паричната сума от 5000 евро на Л. в присъствието на Н..
Преди да изтече едномесечния срок, Л. отново се свързала с Е. и й поискала още 15000 евро, като обяснила, че е в същото затруднено положение, но разчита, че ще получи пари. Обещала да върне паричната сума в срок от един месец. Е. дала исканата сума. От свидетелските показания на Е. се установява, че още същият ден споделила на приятеля си С. Н. за дадената сума, който й казал, че трябва да вземе документ. Няколко дни след даването на парите на 30.10.2015г. отишли при нотариуса Анна Шопова, където подсъдимата Л. подписала Запис на заповед в полза на А. Е. за сумата от 20 000 евро, с падеж на 01.12.2015 г.
След няколко дни свидетелката Е. отпътувала за Англия, заедно със свидетеля Н..
В началото на месец декември 2015г. подсъдимата М. Л. се обадила по телефона на Е., като й заявила, че разполага с парите, да дойде да й ги изплати, но свидетелката Е. заявила, че не може да пътува и ще дойде в България в началото на 2016г. Л. се съгласила да й заплати пътните разноски и да я посрещне на летището.
В началото на месец януари 2016г. Е. се свързала с Л. по телефона, като я уведомила за датата на пристигането си в страната. Л. обещала, че ще я чака на летището. В началото на месец януари 2016г. Е. пристигнала на летището в Г.София, като установила, че Л. я няма на уговореното място. Е. се свързала с приятеля си С. Н., като последният се свързал със свидетеля К., който тръгнал от Г.С. с автомобила си и няколко часа по-късно посрещнал Е. на летището. К. нямал пари за гориво, като Е. му заредила автомобила.
След като пристигнала в Г.С. Е. започнала да търси по телефона подсъдимата Л., като в началото същата не се обаждала. По-късно Л. вдигнала телефона и заявила, че не може да говори, тъй като е в болница. Последният ден, преди да замине от страната, Е. вървяла пеша покрай МБАЛ С. и видяла Л. с автомобил, в който били майка на подсъдимата и детето й. Л. изглеждала видимо добре, като казала на Е. да дойде по-късно в газ станцията.
Вечерта Е. отишла в дома на подсъдимата и заявила, че заминава и си иска парите. Подсъдимата отговорила, че няма пари и ако си иска парите, следва да ги търси от баща й. Е. се учудила на това предложение и поискала да уредят отношенията си Ч. адвокат. В показанията си свидетелката Е. твърди, че Л. й заявила, че няма да получи нищо, тъй като тя и семейството й са влиятелни и всички ги познават.
В обясненията си подсъдимата твърди, че когато се видели с Е., искала да й обясни ситуацията такава каквато е. Анджелика се разстрои и й казала,че на нея пари й трябват сега, всичките в момента. Казала й, че в точно този момент не може да й ги осигури всичките. Предложила й вариант за разсрочване, но тя й отказала, като казала, че иска всичко сега. Казала й, че нещата са се променили, а Е. й казала да продаде нещо, тъй като има имущество и след седмица да й даде парите. Казала на А., че отношенията с баща й са обтегнати, че не може да продаде от днес до утре, трябва време. Към януари 2016 г. имала кола и къща, която е отзад, зад бензиностанцията и в нея сега живее майка й. А. й казала, че ако баща й не съществува, че ако умре, тя става наследник и всичко ще се реши много бързо. Казала й, че ако няма парите до петък, баща й ще умре и ще има некролог на нейната маса, имала хора, които да свършат тази работа.
След разговора с М., се прибрала в Горно Райково при приятелите си. По пътя до ЕВН Н. К. спрял до нея и я поканил да се качи. Казал й, че М. му казала, че й дала пари, попитал я какво става. Тя обяснила на Н. цялата ситуация и той й казал, че ще говори с М.. По-късно или същия ден или на следващия Н. К. й се обадил и й казал, че говорил с М. и тя му казала, че имала собствена кола, която струвала 15 000 евро, но за нея можела да я даде за 10 000 евро. Свидетелката твърди, че познава колата, която е стара и не струва и 5000 евро и затова казала на Н., че не иска колата, иска си парите. На газстанцията казала на М.,че има кола, да я продаде. Тя й отговорила, че колата не е нейна, а пред нея Н. й казал, че М. имала кола. След това си тръгнала за Англия.
От обясненията на подсъдимата и от свидетелските показания на Д. Л. и Н. К. се установява, че по време на разговора в газ станцията, свидетелката е отправила заплахи за живота и здравето на подсъдимата и баща й Съдът кредитира тези показания, тъй като пред въззивния съд бе представен заверен препис от жалба до Р. П. С. /л.19/, която е входирана с № 87/25.01.2016г. В цитираната жалба са описани отправените заплахи.
През м. април 2016г. свидетелката Е. и свидетеля Н. се прибрали от Англия в Г. С.. По-късно свидетеля Н. се обадил по телефона на свидетеля К. и се разбрали да се срещнат в сладкарница „Фантазия“, в Г.С.. На уговореното време и място Е., Л., К. и Н. се срещнали, като Е. отново поискала парите си.
Свидетелката Е. в показанията си сочи, че Л. заявила, че няма пари и тя решава дали и кога ще върне парите. Подсъдимата й заявила, че познавала целия град, цялата полиция, че до никъде няма да стигне.
Когато тръгнали към летището, Е. и свидетеля Н. били спрени за проверка от полицейски служители на бУ.България, в Г.С.. В хода на проверката Е. разбрала за подадена срещу нея жалба от Л., след което Е. се свързала с адвокат и също подала жалба.
В хода на съдебното производство пред районния съд е изслушана СЧЕ, по която вещото лице е дало заключение, че към месец декември 2015г. подсъдимата разполагала с 39116 лв., а в края на 2016г. е имала възможност да върне заема в целия размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на А. Е., С. Н., Н. К., Д. Л., както и от обясненията на подсъдимата, от събраните писмени доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице, изготвило заключение по назначената ССЕ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по един безспорен и категоричен начин подсъдимата М. Л. да е осъществила престъпление по чл.210.ал.1, т.5 във вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на измамата се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение. Възбуждането на заблуда представлява създаването на невярна представа у адресата на измамата за съществуването на конкретни обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да извърши имуществено разпореждане. В конкретният случай е повдигнато обвинение на подсъдимата Л., за това, че е въвела в заблуждение А. Е. изразяващо се в това, че разполага с много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро, има къща и земи в к.к.Пампорово, най-богатата е в Г.С. но имала малък финансов проблем и поддържала създаденото заблуждение, че разполага с много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро, има къща и земи в к.к.Пампорово, разчита, че ще получи пари, но в момента е затруднена със задължение пред банка, което ако не заплати на падежа, банката ще вземе имуществото.
По делото не се събраха доказателства подсъдимата да е заявявала на свидетелката Е., че притежава къща и земи в к.к.Пампорово. За такова твърдение дори свидетелката Е. не сочи в своите показания. Също така не се събраха доказателства, че при повторното искане на пари в размер на 15000 евро подсъдимата е поддържала вече създаденото заблуждение с думите, че разполага с много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро, има къща и земи в к.к.Пампорово, разчита, че ще получи пари, но в момента е затруднена със задължение пред банка, което ако не заплати на падежа, банката ще вземе имуществото. От показанията на свидетелката Е. се установява, че подсъдимата й поискала още 15000 евро, но не сочи какво е мотивирало да ги даде тези пари. Свидетелката не установява подсъдимата да е обяснявала, че разчита, че ще получи пари, но в момента е затруднена със задължение пред банка, което ако не заплати на падежа, банката ще вземе имуществото.
В показанията си свидетелката Е. сочи, че при първоначалния разговор, когато поискала 5000 евро, М. Л. не й е обяснявала какви проблеми има, казала, че има много голям бизнес. Конкретно не й посочила бизнеса, но й казала, че строяла сгради и бензиностанции, както тук в С. така и в други градове. Имала голям бизнес за 3 милиона евро.
Преди да вземе решение дали да даде искания заем от 5000 евро свидетелката Е. попитала С. Н. може ли да й даде пари и той й казал, че подсъдимата е вземала пари от него и му ги е връщала, но бил малко несигурен, казал й да внимавам с българите. Свидетеля Н. в показанията си сочи, че тъй като свидетелката Е. е познавала подсъдимата М. Л. и свидетеля Н. К. по-слабо, го попитала как мисли, имат ли възможност, ще върнат ли парите, рисковано ли е? Той й казал каквото знаел, а именно, че имат пари, имат бизнес за милиони. Доколкото е имал контакти с тях всичко е било коректно, но все пак й обяснил, че е в България. Свидетелят обяснява, че е знаел, че подсъдимата има бизнес, изкарва пари, издържа семейството и покрива разходите на бензиностанцията. Имали са БМВ, Фолксваген, Субаро, Голф.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че не изявленията на подсъдимата са мотивирали свидетелката Е. да даде парите, а изявленията на свидетелят Н., на когото свидетелката имала доверие и е потърсила неговото мнение. Именно той й е казал, че имат пари, имат бизнес за милиони и доколкото е имал контакти с тях всичко е било коректно. При разпита свидетелят Н., който е присъствал на срещата между подсъдимата Л. и свидетелката Е. не потвърждава показанията на Е., че подсъдимата й казала, че има много голям бизнес за 3 милиона евро, че строяла сгради и бензиностанции, както тук в С. така и в други градове.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., тъй като са обективни, а освен това, същият не е пряко заинтересован от изхода на делото.
Безспорно е установено от писмените доказателства и свидетелските показания, че към момента, когато подсъдимата е поискала на заем 5000 евро, а и към момента когато е поискала още 15000 евро е имала финансови затруднения свързани с обслужването на два големи кредита, а също така е имала проблеми с получаване на средства, по проектите, следователно твърдението за финансови затруднения е вярно.
Освен това, наказателна измама има само тогава, когато в следствие на извършеното разпореждане настъпва имотна вреда за адресатът на измамата. За да има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход. Разходът е безвъзмезден, когато липсва реална насрещна облага и невъзстановим, когато той не е заемообразен, а е окончателен и безвъзмезден. В конкретният случай, няколко дни след получаване на сумата от 20 000 евро, от страна на подсъдимата в полза на свидетелката Е. е подписан Запис на заповед за цялата сума, т.е. разходът не е невъзстановим, тъй като при неплащане на заема на датата на падежа, заемодателят разполага с правна възможност да защити правата си, като се снабди с изпълнителен лист за дължимата сума по реда на чл.417 ГПК. В конкретния случай може да се говори за неизпълнение на договорни отношения, а не за наказателна измама.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установява субективният признак на измамата – користната цел деецът да набави за себе си имотна облага. Користната цел трябва да съществува към момента на започване на изпълнителното деяние – възбуждане или поддържане на заблуждение, като прекият умисъл е задължителната форма на вина.
От доказателствата по делото не се установява към момента на искане и получаване на двата заема, че подсъдимата не е имала намерение да върне заетата сума. Ако действително подсъдимата Л. е целяла да възбуди и поддържа заблуждение у Е., в следствие на което да получи 20000 евро, които не е имала намерение да върне, то същата не би подписала Запис на заповед няколко дни, след получаване на сумата, още повече, че като юрист същата много добре знае правните последици на този документ. Подсъдимата е разчитала, че ще получи дължимите й суми по проектите, разчиталаа е също и на финансова помощ от баща си, който разполагал със средства и можел да й помогне.
От обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите Е., Н. и Л. се установява, че на датата на падежа 01.12.2015г. подсъдимата е разполагала с пари, които искала да върне на Е. и именно за това й се обадила по телефона, но в този момент Е. не се е намирала на територията на България и не е отишла да получи парите. На падежа подсъдимата е била готова да погаси задължението си. От показанията на свидетелите Л. и К., както и от обясненията на подсъдимата се установява, че през месец декември 2015г. тези пари, по настояване на бащата на подсъдимата Д. Л., били използвани за погасяването на заем към ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ . В подкрепа на гореизложеното е представеното и приобщено към доказателствения материал по делото Искане от ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ за заличаване на договорна ипотека, поради погасяване на заема от дата 04.01.2016г. Във връзка с този кредит отношенията между подсъдимата и баща й Д. Л. се влошили, като се стигнало до там, че през месец януари 2016г. подсъдимата да бъде уволнена от фирмата на баща си, където получавала много добро трудово възнаграждение.
От показанията на свидетелката Е. се установява, че през месец януари 2016г., след разговора, подсъдимата, Ч. свидетеля К. й предложила да й даде автомобил, който тя отказала да вземе, тъй като според нея бил стар и не струвал 10000 евро. С тези си действия подсъдимата установява, че е била готова да погаси Ч. продажбата на автомобила част от задълженията си, което опровергава твърдението за наличие на користна цел – получаване на материална облага.
По изложените по-горе съображения, въззивния съд отмени на осн. чл.336, ал.1, т.2 НПК присъдата на районен съд С. и призна подсъдимата М. Д. Л. за невиновна, в това, че при условията на продължавано престъпление в Г.С. през месец октомври 2015г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у А. Б. Е. - гражданка на Кралство Дания, както следва:
1. На неустановена дата в началото на месец октомври 2015г., в Г. С. кв. Устово, У.„Тракия“ № 21, в апартамента й, е възбудила у А. Б. Е. заблуждение изразяващо се в това, че разполага с много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро; има къща и земи в к.к.„Пампорово“; най–богата е в Г.С. но имала малък финансов проблем и по този начин я мотивирала да й предостави заем в размер на 5 000 евро, който ще върне в рамките на един месец;
2. На 30.10.2015г., в Г.С. кв. Устово, У.„Тракия“ № 21, в апартамента й, е поддържала у А. Б. Е. създаденото (описано в т.1) заблуждение изразяващо се в това, че притежава имущество и бизнес за по-вече от три милиона евро, къща и земи в к. к.„Пампорово“, разчита, че ще получи пари, но към момента е затруднена със задължение пред банка, което ако не заплати на падежа, банката ще й вземе имущество и по този начин я мотивирала да й предостави заем в размер на 15 000 евро, който ще върне заедно с дадените й преди това 5 000 евро до 01.12.2015година и с това и причинила имотна вреда в размер на 39 11.60 лева (равностойността на 20 000 евро), като имотната вреда е в големи размери, поради което и на осн. чл.304 НПК я оправда по обвинението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основанието на предявения граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като негов предмет в наказателния процес могат да бъдат единствено вредите от престъпното посегателство. Ето защо и основанието му може да бъде само деликтно. С оглед признаване на подсъдимата за невинна и оправдаването й, въззивната инстанция счете гражданския иск за недоказан по основание, доколкото не се установи реализирано от подсъдимата противоправно поведение към инкриминирания период, от което за гражданския ищец А. Е. да са настъпили имуществени вреди в следствие на деликт. Анджелика Е. разполага с правната възможност да реализира правата си по реда на чл.417 ГПК въз основа на издадения Запис на заповед.
Ето защо с постановената нова присъда отхвърли предявения от Анджелика Б. Е. срещу подсъдимата М. Д. Л. граждански иск, с който се иска да бъде осъдена да й заплати сумата от 39116.60лв. претендирана като обезщетение за причинени й имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението с правна квалификация по чл.210, ал.1,т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2015г.г. до окончателното й изплащане,
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :