и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 16/10.12.2013г. по НОХД № 108/2013г. на Маданския районен съд е признат подсъдимия А. Х. Л. за ВИНОВЕН в това, че на 02.03.2013 г. около 02.30 часа по път III клас № 876 /гр.М. - вр.Печинско"/ П. км. 8+400 от Републиканската пътна мрежа е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Поло" с рег. № СМ **** АН с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /1,50 на хиляда/, установено по надлежния ред, чрез химическа експертиза - Протокол № 55 от 11.04.2013 г. на ОД на М.-С., поради което и на основание чл.343б, ал.1 във вр.с чл.58а от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години и осем месеца.
На основание чл.343г от НК подсъдимият А. Х. Л. е лишен от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от 02.03.2013 г., като са му възложени и направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал А.Д. – служебен защитник на подсъдимия А. Л., който я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. Развиват се доводи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, като се иска изменяне на присъдата с намаляване размерът на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС.
В с.з. подсъдимият А. Л., лично и със служебния си защитник А.Д., поддържа жалбата.
Представителят на О. П. дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди присъдата.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за неоснователна.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Л. е правоспособен водач на МПС и притежава категории „С” и „В”. На 01.03.2013 г. вечерта подс.Л. употребил алкохол със свои приятели, след което посетил и дискотека „Кристал”, където продължил да употребява алкохол заедно с Б.Х., М.Х.и К. Д..
На 02.03.2013 г., около 03.15 часа, подсъдимият Л. тръгнал да се прибира заедно с компанията си. Бедри Хасанкев споделил с подсъдимия, че е паркирал отвън лекият си автомобил м.”Фолксваген Поло” с рег.№ СМ ****АН. Той споменал, че не е правоспособен и помолил Л. да закара компанията с автомобила до кв.Възраждане в гр.М.. Подсъдимият се колебаел, но се съгласил да ги закара. Той се качил на шофьорското място, а останалите се качили на другите места в автомобила. Подсъдимият привел двигателят в действие и потеглил в посока гр.Златоград. В същото време в близост до дискотека „Кристал” се намирали полицейските служители Р. Ф. и К. О., които забелязали действията на подсъдимия и компанията му. Поради това полицейските служители решили да извършат проверка и тръгнали с патрулния автомобил след автомобила, управляван от подс.Л., който криволичел по пътя.
На изхода на гр.М. посока гр.Златоград полицейските служители продължили да следват автомобила на подс.Л. и подали звуков сигнал, но последният вместо да спре, рязко увеличил скоростта. Продължило преследване, като автомобилът, управляван от Л., отбил по черен път и бил забелязан от полицейските служители да спира. От предна лява врата излязъл подсъдимия, който тръгнал да бяга в посока на дерето. Свидетелите Ф. и О. установили самоличността на останалите трима спътници на подсъдимия. На място пристигнали и други двама полицаи – свидетелите В. А. и Ю. С., които започнали да търсят Л.. Същият бил намерен на около 5 метра под черния път между дърветата, където бил намерен от св.А.. Подс.Л. бил отведен в патрулния автомобил, като бил видимо пиян. Бил поканен за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, но той отказал категорично. Той не представил и документ за самоличност, вкл. и СУМПС. За тези нарушения на подсъдимия му бил съставен АУАН. Подсъдимият се явил в ЦСМП-С. и дал кръвна проба въз основа на издаденият му Талон за медицинско изследване.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Л. е 1.5 на хиляда.
Със Заповед № ЯМ-87 от 04.03.2013 г. на Началник РУ”Полиция” гр.М., временно е отнето Свидетелството за управление на МПС на подс. Л., считано от 02.03.2013 г..
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите В. А., К. О., Р. Ф. и Ю. С., акт за установяване на адм.нарушение и заключението по назначената химическа експертиза.
П. така установената фактическа обстановка с деянието си, от обективна и субективна страна, подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.50 на хиляда, установено по надлежния ред.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, тъй като същият е съзнавал забраната да се управлява автомобил след употреба на алкохол, въпреки това съвсем съзнателно е седнал и управлявал лек автомобил. Доказателство за това е опитът му да се укрие от органите на М. и така да предотврати проверката за алкохол.
Като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът приема факта на миналите осъждания, което го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност, множеството наказания за извършени нарушения по ЗДвП и обстоятелството, че той се опитал да избяга от органите на М. и да осуети проверката за употреба на алкохол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да са основание да се приложи нормата на чл.58а, ал.4 във вр.с чл.55 от НК. Направените самопризнания от подсъдимия не следва да се отчитат като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като с поведението си по време на извършване на проверката той не е съдействал на органите на М., а се е опитал да се укрие.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан три пъти за престъпления от общ характер и един път е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Следва да се отбележи и че едно от осъжданията му/по НОХД № 145/2002г. на МРС/ също е било за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложено с изпитателен срок от четири години, което сочи за една завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, у когото има формирано една трайно отношение към неспазване на законите в страната и в частност на ЗДвП. В тази насока са и данните за дисциплината му като водач на МПС, като видно от приложената справка от сектор КАТ/л.48 от ДП/ подсъдимият се явява един системен нарушител на правилата за движение, за което многократно са му налагани глоби в различен размер. Всички тези отегчаващи обстоятелства и липсата на смекчаващи такива е основание да се приеме, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия следва да се наложи максималния срок на предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ от една година и едно по продължително лишаване от правоуправление, а именно за срок от две години. Това е така, тъй като наложените му за предишни такива престъпления наказания не са допринесли за неговото поправяне към спазване на правилата за движение. Правилно съдът е приложил нормата на чл.58а, ал.1 от НК като е намалил така определеното наказание „Лишаване от свобода с една трета и е определил срокът на това наказание да е осем месеца.
Предвид гореизложеното, не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата ще следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразно постановена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/10.12.2013г. по НОХД № 108/2013г. на Маданския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: