И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от Г П К .
С решение № ***** година ,постановено по Г.д. № **** година по описа на районен съд гр. З. е осъден С. Д. П. от гр. З. ул. “****” № ***. да заплати на “*********. със седалище и адрес на управление с. Д., общ.. **** с управител А. Х. Ш., ЕГН-******, сумата от 1004.41 лева, за нанесени щети в резултат на ПТП, на автобус “Неоплан” “Н208” рег. № *****, ведно със законната лихва от 24.07.2008 год. до окончателно изплащане на главницата, както и направените разноски по делото в размер на 400.00 лв. в.ч. ДТ 50 лв. и 35.00 лева адвокатско възнаграждение, като със същото решение е отхвърлен предявения иск в останалата му част от 1004.41 лв. до 1065.31 лв. като неоснователен и недоказан.
С допълнително решение ( чийто диспозитив е твърде неточен и неясен) е допусната поправка на диспозитива на първоначално постановеното решение в частта относно направените разноски вместо 400 лева – 500 лева.
Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал ответникът. Във въззивната жалба се прави оплакване за порочност на решението, в частта с която е уважен предявеният иск в разликата над сумата 415.28лв. до 1004.41лева, както и в частта за разноските,като се твърди че в тези атакувани части, двете решения са неправилно постановени. С въззивната жалба срещу *****година е направено оплакване за неправилност на решението в атакуваната отхвърлителна част,като се твърди,че в тази част решението е материално незаконосъобразно и е нарушен процесуалния закон. Релевираното оплакване е относно приетото от районен съд,че причинените имуществени вреди на автобус "Неоплан Н 208"******,като е възприето като доказателство за вида,броя и размера на причинените щети е възприето заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза,която са оспорили в съдебно заседание в по-голямата й част,тъй като те не са били констатирани и описани по надлежен ред по дознание *** на РПУ П.,като от материалите е видно,че е извършен само един оглед по смисъла на НПК-оглед на местопроизшествие на 14.07.2006 година от дознател П.П., в който са описани изчерпателно видимите щети-пет на брой-откъртване на предна маска,предна броня,ляв фар,ляв мигач и капак на табло за предпазители,които повреди са отразени и в представения протокол по делото за ПТП ***** от същата дата на В.Н.,като вещото лице е включило и други щети, различни от тези,поради което се поддържа,че огледа на вещото лице не е годно доказателство за удостоверяване на щети,описани извън от посочените доказателства.Вещото лице е направило оглед в присъствие само на една от страните,оспорва се и частично и сумата за боядисване,както и щетите описани в заключението извън констатираните в протокола.
Постъпила е и жалба срещу допълнително решение за поправка на ЯФГ №****година постановено по същото гражданско дело.В жалбата срещу допълнителното решение,е направено оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон,като се твърди,че от изхода основната жалба зависи и изхода на тази допълнителна жалба срещу допълнителното решение за разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от А.М.който поддържа изцяло подадените жалби.
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалния си представител А.С.,който поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателя и неговия пълномощник,както и на процесуалния представител на въззиваемия , след проверка на данните по делото и решението ,обсъждайки доказателствата по делото, съобрази следното :
С решението обжалвано пред настоящата инстанция е уважен предявеният иск за неимуществени вреди, като е осъден С. Д. П. от гр. З. ул. “****” № ****. да заплати на “***** А. Ш. със седалище и адрес на управление с. Д., общ. К. с управител А. Х. Ш., сумата от 1004.41 лева, за нанесени щети в резултат на ПТП, на автобус “Неоплан” “Н208” рег. № *****, ведно със законната лихва от 24.07.2008 год. до окончателно изплащане на главницата.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
За да уважи иска районен съд е счел,че ответника е извършил ПТП, виновен и е причинил имуществени вреди на автобуса на ищеца, така както са описани от вещото лице, с изключение на спирачния цилиндър маслен в размер на 22.40 лв. за което вещото лице не е сигурен кога е станала повредата, както и за задната броня на стойност 38.40 лв., която не се установи, че е в следствие от нанесения удар от ответника на автобуса на ищеца.
Няма спор между страните, а това е видно от данните по делото,че с Протокол за ПТП ***** от 14.07.2006 година е констатирано настъпило ПТП, а като причини и условия е вписано-че участник №1 (ответник по делото) се е движел с несъобразена скорост с релефа на местността , на ляв завой губи контрол над МПС и навлиза в лявата половина,сблъсквайки се с участник №2(ищец по делото).В графата видими щети на МПС са описани вида и характера на причинените увреждания вследствие на удара.Протокола за ПТП е подписан както от двамата участници,така и от съответното длъжностно лице-автоконтрольор в РПУ подкова и не е оспорен по надлежен ред.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд е депозирал показания свидетеля Х., който установил, факта на настъпване на ПТП при челен удар на превозните средства, от двете страни на шофьорските места. Според свидетеля автобусът бил издърпан на пътя и му били причинени увреждания откъм страната на шофьора - смачкана броня под седалката на шофьора,счупени фарове и мигачи, като според свидетеля автобусът си тръгнал на собствен ход. Освен това свидетелят установил,че и маската и бронята били увредени,както и според свидетеля видими увреждания в задната част на автобуса не е имало.
При разглеждане на делото е била назначена и изслушана авто- техническа експертиза, която не е оспорена от страните, вещото лице по която депозира заключение относно стойността на причинените увреждания на автомобила. Вещото лице е изготвило експертиза, приложена по дознание №*****година, с което е прекратено наказателното производство на основание чл.24,ал.1т.1 от НПК и извършило оглед непосредствено след автопроизшествието.
Вещото лице е извършило оглед в автосервиза и констатирало причинените щети. В съдебно заседание вещото лице е установило, че този вид автобуси има двукръгова спирачна система, поради което е могло да се придвижи на собствен ход. Вещото лице е оценило стойността на щетите на сумата 1065.31 лева. При депозиране заключението в районен съд вещото лице не е бил сигурен, че повредата на спирачния цилиндър маслен на стойност 22.40лева е станала при сблъсъка на двете превозни средства,както и не е бил наясно дали задната броня оценена от него на стойност 38.40 лева е увредена вследствие на удара. Според вещото лице в резултат на удара се е изкривило купето, което представлява носеща каса, от напречни и надлъжни греди,облицовани с ламарини и даващи външния облик на купето, като са били получени необратими деформации, които могат да се получат единствено при външно натоварване. Според вещото лице при изкривяването няма къде да се натрупа външното напрежение, избива в изкривяване на горната и долна страници на гредата.Според инж.Д. са били деформирани гредите, изразено в смачкване и изкривяване, както и е видял парче от задната броня,което се е отчупило при усукване на купето, излизайки автобуса от пътя.
Страните не са оспорили заключението на експертизата, което е прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
При тази фактическа установеност правилно и в съответствие с данните по делото е уважен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за наличието на които елементи при условията на кумулативност не се спори по делото. От мотивите на съдебното решение се установява, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства именно с оглед елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане посочени в чл.45 от ЗЗД.
Оспорва се единствено с въззивната жалба размера на присъденото обезщетение, като се твърди,че вещото лице е следвало да изготви заключението и определи размера на щетата само въз основа на протокола за ПТП,в който са посочени изчерпателно видимите щети – откъртване на предна маска, предна броня,ляв фар,ляв мигач и капак на таблото за предпазители, както и се оспорва частично и сумата за боядисване,за която се твърди, че е прекомерно завишена и се оценява от жалбоподателя на сумата 140 лева.
Въззивния съд намира оплакването за неоснователно. За първи път се изтъкват такива доводи от жалбоподателя във въззивната жалба.
Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ относно отразените в него обстоятелства за дата, място и механизъм на увреждане и следователно обвързва съда да приеме за установена фактическата обстановка отразена в него, поради липса на оспорване от страна на ответника. Оттук и извода, че е доказано и противоправно поведение от страна на ответника – поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността,на ляв завой губи контрол над МПС,навлиза в лявата половина и се сблъсква с ищеца, допущайки ПТП, като причинените видими щети са описани в протокола за ПТП.
Пред районен съд обаче е депозирало заключение (неоспорено от страните), вещото лице по което е направило оглед на процесния автобус непосредствено след произшествието, поради което има непосредствени впечатления, описани от него в съдебно заседание, твърде подробни и обстоятелствени, поради което следва да бъдат кредитирани и се приеме,че са причинени и неописаните в протокола за ПТП щети.Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При тази фактическа установеност и с оглед липсата на доказателства оборващи посочените от вещото лице щети, следва да се приеме,че действително са причинени.Следователно оплакването е неоснователно, тъй като са установени по категоричен начин щетите предмет на авто-техническата експертиза, неоспорена от страните по делото.
Доводът във въззивната жалба, че сумата за боядисване е прекомерно завишено, не се споделя от въззивния съд.Сумата е определена от вещото лице, в депозираното от него заключение и не е оспорена своевременно по надлежен начин. Следователно, с оглед липсата на доказателства оборващи посочените суми, следва да се приеме,че действителните вреди са в посочения размер в заключението на вещото лице.
На основание гореизложените съображения, ще следва да се потвърди атакуваното съдебно решение,като правилно и законосъобразно постановено.
На основание гореизложеното и с оглед потвърждаване първоинстанционното решение неоснователна е и жалбата срещу допълнителното решение, което се обжалва в частта за присъдените разноски, поради което ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се дължат и направените разноски, които са своевременно поискани и следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева за ползвана адвокатска помощ.
Водим от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № **** година и допълнително решение №*****година, и двете постановени по Г.д. №******* година , по описа на районен съд гр..З. като правилно и законосъобразно постановени.
ОСЪЖДА С. Д. П. от Г. З. У. “****” № ***. да заплати на “**** А. Ш. със седалище и адрес на управление с. Д., общ. К. направените разноски пред въззивния съд в размер на 350(триста и петдесет)лева, за ползвана адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :