и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.278 във вр. с чл.248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№2083/01.03.2019г. от Г. Х. Н. и С. Н. Н. чрез адв.М. против определение № 86/29.01.2019г., постановено по Г.д. № 1079/2017г. по описа на районен съд - Смолян което намира за неправилно и незаконосъобразно Счита ,че уважаването на Павловия иск не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на задължението, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение.Моли съда да обърне внимание ,че по делото има както твърдения, така и доказателства, представени от ищеца, че длъжника А. К. е разполагал с други средства, с които да удовлетвори задължението си към кредитора, в т.ч. други недвижими имоти, които са продадени или са обявени за продажба по изпълнителното дело. Представено е и споразумение за разсрочено плащане на дълга, което е изпълнено изцяло. Твърди ,че посочените факти са и основания искът да бъде отхвърлен.Счита ,че съда при постановяване на решението не е съобразил факта, че в това производство доверителката и Г. Ч. (Г. Н.) е защитавала свои интереси, които са възникнали години преди да бъдат заведени и приключени делата, по които А. Х. К. е осъден да заплаща разноски. Моли съда да обърне внимание ,че по никакъв начин не е установено знание, съответно намерение на Г. Н. за увреждане на банката при сключените от нея сделки. Това намира ,че в още по-голяма степен важи за доверителя и С. Н..За да постанови обжалваното определение, районният съд Смолян е приел, че са налице предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на всички ответници за направените по делото разноски. Счита че солидарната отговорност съставлява изключение от принципа на разделна отговорност, поради което не може да бъде извеждана по тълкувателен път, ако не е изрично предвидена от закона.Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски е обективна .невиновна отговорност. Тя не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените разноски, причинени от водене на делото. Отговорността за разноски, като правна категория е различна от материалното правоотношение по иска и се обуславя от различни предпоставки - подробно регламентирани в чл. 78 и сл. ГПК, чието наличие винаги води до осъществяването и. Счита ,че солидарната отговорност за причинени вреди от неколцина се поражда с факта на съпричиняването виновно на тези вреди, независимо от това кой от тях до каква степен конкретно е допринесъл за настъпването на тези вреди. Достатъчно е да се констатира само, че някой е допринесъл в някаква степен за настъпването на вредоносния резултат, за да възникне за него солидарна отговорност за този резултат наред с другите съпричинители. Съдът, който разглежда отговорността на съпричинителите и прилага чл. 53 от ЗЗД, не е длъжен да определи съотношението на вините между тях, защото същите отговарят солидарно пред пострадалия за цялата сума. Това счита ,че следва от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, според която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Намира ,че от изложеното може да се направи извод, че разпоредбата на чл.53 ЗЗД, установяваща принципа на солидарната отговорност е неприложима за отговорността за разноски, тъй като последната не е отговорност за вреди.Поради това моли съда да бъде отменено изцяло обжалваното определение като незаконосъобразно.
В законният срок е депозиран писмен отговор с вх.№ 2776/25.03.2019г. от „. А. Банк " чрез юриск Н. М., като моли съда да отхвърли частната жалба на Г. Х. Н. и С. Н. Н. и да потвърди определение № 86 от 29.01.2019 г., постановено по горецитираното дело по описа на Смолянски районен съд, като законосъобразно
„. А. БАНК” е кредитор на А. К. и съпругата му А. К., въз основа на предходно спечелени от нея искови дела. За събиране на вземанията си банката е образувала изп. дело № 100/2017 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег. № 916 по РКЧСИ срещу А. К. и А. К.. Твърди ,че за да предотврати увреждащите действия на длъжниците си Банката е завела и обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на недействителни спрямо банката разпоредителни сделки с недвижими имоти извършени от ответниците А. Х. К., съпругата му А. К., Г. Х. Н., съпругът й С. Н. Н., Х. А. К. и съпругата му И. С. К. и В. А. К., въз основа на които беше образувано горецитираното дело. В хода на процеса по Г. д. № 1079/2017 на СмРС - на 20.02.2018 г. Банката твърди ,че е сключила извънсъдебно споразумение с длъжниците си А. К. и Антоанета К. за разсрочено погасяване на всички задължения по изп. дело № 100/2017 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег. № 916 по РКЧСИ. Дължимите по споразумението суми са били погасени на 14.09.2018 г. като делото е останало висящо само досежно разноските сторени по негоот банката, като ищец.
Твърди ,че с решение № 513/16.11.2018 г. Смолянски районен съд e отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД, поради плащането на дължимите суми, съставляващо настъпил в хода на процеса правопогасяващ факт и е осъдил всички ответници солидарно да заплатят на „. А. БАНК” разноските по водене на делото. Твърди ,че срещу решението са депозирани молби с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. По тях съдът се е произнесъл с обжалваното определение № 86/29.01.2019 г., с което е отхвърлил молбите,като неоснователни
Процесуалния представител на жалбоподателите мотивира частната жалба с довода, че „уважаването на П. иск не създава солидарна отговорност между ответниците и не легитимира приобретателя по прехвърлителните сделки като длъжник“. Счита ,че с оглед факта, че П. иск не е уважен от съда, а разноските са присъдени на ищеца на друго основание, това твърдение намира че е напълно неотносимо към предмета на настоящия спор. Моли съда да има предвид, че П. иск се предявява срещу длъжника и лицата, придобили права от него, тъй като решението трябва да бъде еднакво спрямо двете страни по увреждащата сделка. Длъжникът и лицата, придобили права от увреждащата сделка са необходими другари в процеса по чл. 135 от ЗЗД Счита ,че като главни страни в процеса всички ответници дължат заплащане на разноските по воденето му, съгласно правилата на чл. 78 ГПК, като в процесния случай счита ,че качествата им в материалноправния спор са ирелевантни за присъждането на разноските от съда.Счита ,че твърденията на жалбоподателите, че длъжникът К. е разполагал с други средства, с които да удовлетвори задълженията си към Банката и че Г. и С. Н. са защитавали свои интереси в процеса също са доводи по съществото на материалноправния спор, които не касаят основанието за присъждането и дължимостта на разноските по общите правила на ГПК.
Частната жалба е мотивирана и с твърдението , че отговорността за разноски е облигационно правоотношение, което не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените разноски, причинени от воденето на делото. Счита ,че този извод за правната характеристика на разноските не намира опора в теорията и съдебната практика. Последователно застъпеното схващане е, че отговорността за разноските се определя като деликтна - разноските (вредите) са възникнали по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не съдържа договорен елемент. Това е отговорност по поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. Вредата от своя страна се определя единодушно като неблагоприятна правна последица от деянието, която се изразява в намаляване на имуществото на едно лице . Моли съда да обърне внимание ,че в теорията и правораздавателната практика е безспорно, че претърпяната загуба винаги е имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на кредитора. В процесния случай, както правилно е възприел и решаващият съд, независимо, че в хода на процеса длъжниците са погасили задълженията, по повод на които делото е било образувано, същите са прехвърлили имотите си на жалбоподателите, поради което всички те са обусловили правния интерес на ищеца и са дали повод за завеждане на иска. За да защити своите интереси Банката е сторила разноски, претърпяла е вреди, изразяващи се във финансови загуби, които са причинени от противоправното поведение на всички ответници, и то без оглед на техните материалноправни качества. Поради това ответниците трябва да поправят вредата, която са причинили на ищеца принуден да направи съдебните разноски, за да защити нарушеното си право. Поради това счита ,че ищеца/Банката / не е предизвикал неоснователно правния спор, претърпял е вреда, като е направил процесуални разноски по делото и с това е намалил своето имущество. Но, тъй като тази вреда е причинена от неоснователното поведение на ответниците, законът възлага на тях задължението да я поправят, като заплатят разноските по делото.Процесуалния представител на жалбоподателите твърди, че разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД е неприложима за отговорността за разноски, тъй като тя не е отговорност за вреди, а солидарната отговорност за причиняването им се поражда от виновното съпричиняване.Моли съда да обърне внимание ,че самите разноски съставляват вреди от възникнал правен спор. В този случай са налице всички елементи на непозволеното увреждане - деяние на ответниците, предизвикали неоснователно правния спор и вреда, изразяваща се в направените от насрещната страна процесуални разноски и причинна връзка между вредата и недобросъвестното поведение на ответните страни. Липсва елементът вина, тъй като отговорността е безвиновна. Ето защо за всички ответници възниква задължението за солидарно погасяване на сторените от ищеца разноски, съставляващи претърпените от него имуществени вреди.Моли съда да обърне внимание ,че се установява , че всички ответници (включително и молителите) ,с поведението си са дали повод за завеждане на исковете. Към датата на депозирането на исковата молба са били налице и двете предпоставки за уважаване на исковете по чл. 135 от ЗЗД, доколкото първият ответник е имал качеството на длъжник на ищеца, а останалите са участвали в разпоредителни сделки, увреждащи кредитора. Настъпилото след образуване на делото в хода на съдебното дирене плащане на задължението, с което Банката се е легитимирала като кредитор, е основание за отхвърляне на исковата претенция като недоказана, но с това не отпада задължението на ответниците солидарно да заплатят сторените от ищеца разноски в размерите, в които същите са доказани.Поради това моли съда да постанови определение ,с което да потвърди обжалваното определение № 86 от 29.01.2019 г. на Смолянски районен съд.Претендира за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител в законният срок ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения :
Ищецът по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. -“. А. БАНК” е кредитор на А. К. и съпругата му А.К., въз основа на предходно спечелени от нея искови дела. За събиране на вземанията си Банката е образувала изп. дело № 100/2017 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег. № 916 по РКЧСИ срещу длъжника А. К. и А.К.. За да предотврати увреждащите действия на длъжниците си Банката е завела и обективно и субективно съединени искове по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. , с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на недействителни спрямо Банката разпоредителни сделки с недвижими имоти извършени от ответниците А. Х. К., съпругата му А.К., Г. Х. Н., съпругът и С. Н. Н., Х. А. К. и съпругата му И.С. К. и В. А. К..
Видно е че в хода на процеса по Г. д. № 1079/2017 по описа на районен съд Г. - на 20.02.2018 г. Банката е сключила извънсъдебно споразумение с длъжниците си А. К. и А.К. за разсрочено погасяване на всички задължения по изп. дело № 100/2017 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег. № 916 .,с район на действие окръжен съд Г. . Дължимите по споразумението суми са били погасени на 14.09.2018 г./видно от удостоверение на Банката на лист 220 от първоинстанционното дело/ като образуваното на на 08.09.2017г. Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. е останало висящо само досежно разноските ,направени от Банката-ищец по делото..
Смолянският окръжен съд констатира ,че с решение № 513/16.11.2018 г. Смолянски районен съд e отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД, поради плащането на дължимите суми, съставляващо настъпил в хода на процеса правопогасяващ факт и е осъдил всички ответници солидарно да заплатят на „. А. БАНК” разноските по водене на делото.Срещу решението са депозирани молби с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. По тях съдът се е произнесъл с обжалваното определение № 86/29.01.2019 г., като е отхвърлил молбите,като неоснователни
Съдът намира ,че лъжника А. К. и лицата, придобили права от увреждащата сделка са необходими другари в процеса по чл. 135 ЗЗД и като главни страни в процеса всички ответници дължат заплащане на разноските по воденето му, съгласно правилата на чл. 78 ГПК.
Възраженията на жалбоподателите, че длъжника А. К. е разполагал с други средства, с които да удовлетвори задълженията си към Банката и че Г. Н. и С. Н. са защитавали свои интереси в процеса са доводи по съществото на материалноправния спор, които не касаят основанието за присъждането на разноските
Съдът намира ,че независимо, че в хода на процеса длъжниците са погасили задълженията, по повод на които делото е било образувано, същите са прехвърлили имотите си на жалбоподателите, поради което всички те са дали повод за завеждане на исковете . За да защити своите интереси Банката е направила разноски, като по този начин е претърпяла вреди . Тъй като тези вреди са причинени от неоснователното поведение на ответниците, законът възлага на тях задължението да ги поправят, като заплатят разноските по делото.Съдът констатира ,че това са разноски,които съставляват вреди от възникналият правен спор. Поради това за всички ответници е възникнало задължението за солидарно погасяване на направените от ищеца разноски, съставляващи претърпените от него имуществени вреди.Защото всички ответници и молителите по чл.248 ГПК ,които сега са частни жалбоподатели с поведението си са дали повод за завеждане на исковете. Към датата на депозирането на исковата молба-08.09.2017г. са били налице и двете предпоставки за уважаване на исковете по чл. 135 от ЗЗД, доколкото първият ответник е имал качеството на длъжник на Банката -ищец , а останалите са участвали в разпоредителните сделки, увреждащи кредитора-Банката . Настъпилото след образуване на делото в хода на съдебното дирене плащане на задължението на 14.09.2018г. във връзка с постигнатото извънсъдебно споразумение ,е станало е основание за отхвърляне на исковата претенция като недоказана, поради това ,че Банката вече не е кредитор на първите двама ответници , но с това не отпада задължението на всички ответници солидарно да заплатят поисканите своевременно и направени от Банката ищец разноски.
В този смисъл ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано определение №86/29.01.2019г. по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. в частта с която е отхвърлена молба с вх.№ 10732/10.12.2018г. от ответниците Г. Х. Н. и С. Н. Н. за изменение на решение №513/16.11.2018г. по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. в частта за разноските , като неоснователна .
В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано определение №86/29.01.2019г. по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. в частта, с която е отхвърлена молба с вх.№10732/10.12.2018г. от ответниците Г. Х. Н. и С. Н. Н. за изменение на решение №513/16.11.2018г. по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. в частта за разноските , като неоснователна .
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ определение №86/29.01.2019г. по Г.д. №1079/2017г. по описа на районен съд Г. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :