От О. П. С. е внесен обвинителен акт по обвинението на С. А. К. за това, че на 07.06.2018г., около 19:00 часа, в с. Т., общ. С., на път II 86 от РПМ, км 115+700, с посока на движение към гр. С., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка/модел „Мазда 121“ с peг. № СМ **** АР, е нарушил правилата за движение по пътищата; разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - не е контролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил марка „Мазда 121“ с per. № СМ **** АР, като продължил движението си с 50 км. в час, дори и след като бил заслепен от насрещно слънцестоене, като по този начин не е възприел възникналата опасност на пътя - аварирал автомобил и пешеходци на пътното платно/, тъй като не е наблюдавал внимателно и всеобхватно пътната обстановка, въпреки обективната възможност за това и съответно не е предприел спиране или маневра за заобикаляне на опасността; нарушил и чл. 77 от Закона за движение по пътищата, като въпреки заслепяването му от насрещното слънцестоене, не е намалил скоростта на движение, като продължил да се движи с 50 км. в час и въпреки възникналата необходимост да спре, поради наличието на пешеходец и аварирал автомобил на пътя, не е спрял, нито по друг начин е избегнал съприкосновение с тях, в резултат на което допуснал ПТП, като блъснал пешеходеца А. В. Б., ЕГН *, намиращ се на пътното платно, до задната лява част на авариралия и спрял в десния край на пътното платно лек автомобил марка „Форд Транзит“, с peг. № РВ 62 83 PC, притискайки пешеходеца между предната част на управлявания от обвиняемия автомобил в задната част на авариралия автомобил, продължил движението и блъснал л.а. „Форд Транзит“ и в резултата на горното, по непредпазливост, причинил смъртта на А. В. Б. - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предлож. трето от НК.
В хода на съдебното производство пострадалите лица В. А. Б., Д. Х. Б., Х. В. Б. и Д. Т. Ц. бяха конституирани на осн. чл. 77 от НПК като частни обвинители.
По делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2 от НПК.
Пред съда представителя на обвинението пледира подсъдимия С. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, тъй като същото е доказано по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят. Деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. При определяне размера на наказанията, които да се наложат на подсъдимият следва да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства, а също така, че в случаят се касае за престъпна небрежност, а не за престъпна самонадеяност. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около долната граница, предвидена от закона. Счита, че са налице основания за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като по този начин ще се постигнат целите на наказанието и ще доведе до превъзпитанието на подсъдимия. Също така пледира да се наложи наказание по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“ за периода на отлагане на изтърпяване на наказанието.
От частните обвинители, редовно призовани, се явяват лично В. Б. и Д. Б.. За всички се явява повереникът им А. Е. Б., редовно преупълномощена.
Повереникът на частните обвинители А. Б. пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, което е доказано по несъмнен начин и му наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния размер, предвиден от закона, тъй като е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за максимално предвиденият от закона срок, т.е. три години над определеният от съда срок на наказанието „лишаване от свобода“. Счита, че следва да се приложи и разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК, като на подсъдимия се наложи някоя от пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК. Намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като това не би предотвратило настъпването на вредоностния резултат.
Подсъдимия С. К. се явява лично и със защитника си А. С. К., редовно упълномощена.
Подсъдимия заявява, че разбира обвинението. При предварителното изслушване заяви, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. На дадената му последна дума, същият изразява съжаление за стореното.
Защитникът на подсъдимия А. К. пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като той признава изцяло факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се има предвид, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като същият не е бил със светлоотразителна жителка, а също така многобройните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни като гражданин и като водач, влошеното му здравословно състояние. Предлага наказанието да бъде определено на осн. чл.58а, ал.4 във вр. чл.55 от НК, като се определи наказание „лишаване от свобода“ под минимума определен от закона и на осн. чл.55, ал.3 от НК да не се налага наказанието „лишаване от правоуправление“. Счита, че за постигане целите на наказанието не следва да се прилага разпоредбата на чл.67 от НК, тъй като подсъдимият вече се е превъзпитал.
На осн. чл.372, ал.4 във вр. чл.372, т.2 от НПК съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
На осн. чл.373, ал.3 във вр. чл.372, ал.4 от НПК прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позова на самопризнанието направено от подсъдимия и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепя.
Съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С. А. К. е роден на 11.06.1971 г. в гр. С., обл. С., с постоянен адрес с. Т., общ. С., българин, български гражданин, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН *.
Същият е правоспособен водач на МПС от 18.12.1989 г., със стаж 29 години и придобити категории „АМ”, „В1” и „В” и „М“. Същият притежава свидетелство за управление на МПС № 282245139, издадено на 01.07.2013 г. /валидно до 28.06.2023 г./, от сектор ПП при ОД на МВР С., където се води на отчет като водач на МПС. За времето от 2008 г. до 2017 г., като водач на МПС, К. е наказван по административен ред два пъти с наказателно постановление и два пъти с налагане на глоба с фиш за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, което го характеризира, като водач със сравнително добра дисциплина. Същият е собственик на лекотоварен автомобил марка „Мазда 121”, с рег. № СМ **** АР.
На 06.06.2018 г., св. С. С. Щ. - управител на фирма „С. Щ.“ ЕООД с. М., обл. П., заедно със сина си – свидетеля С. С. Щ. и пострадалия А. В. Б. - помощник монтажник в „С. Щ.“ ЕООД с. М., обл. П., отпътували с лек автомобил – микробус, марка/модел „Форд Транзит Кустом“, с рег. № РВ **** РС, собственост на „С. Щ.“ ЕООД, към в гр. Мадан за монтаж на обзавеждане на снекбар „Мони“, намиращ се в центъра на града.
На 07.06.2018г., около 17:00 часа, тримата приключили работа в обекта в гр.Мадан и след като натоварили инструментите си в микробуса „Форд Транзит“, с рег. № РВ **** РС, около 18:30 часа потеглили от гр. Мадан за гр. П. по път II-86 от републиканската пътна мрежа. С. С. Щ. управлявал микробуса, а пострадалия А. Б. и свидетеля С. С. Щ. пътували на предна дясна двуместна седалка, като Б. бил отдясно, а Щ./син/ по средата.
Около 19.00 ч. на същата дата, водачът С. С. Щ., докато се движил с управлявания от него микробус по път II-86 в посока гр.С., в границите на населеното място с. Т., в кривата на ляв за него завой, намиращ се на км. 115+500, след центъра на селото и преди махала „Ръжище“ на същото село, усетил тресене, вибрации във волана. Предположил, че спукал гума. След като преминал през завоя, навлезнал в прав участък и се огледал за подходящо място, където да спре за да провери каква неизправност е възникнала по автомобила. На около 100-150 м. след завоя, водачът С. С. Щ. забелязал гараж отдясно, извън пътя и отбил микробуса близо до него, плътно в дясно по посока на движението си и спрял като десните гуми на автомобила били на пътното платно, в дясната пътна лента по посока на движението и в непосредствена близост до бордюра на тротоара. В този участък от пътя тротоарът от дясната страна на две места, през малък интервал, бил реализиран с понижена височина на бордюра, като подход към сградата, построена до пътя. Широчината на тротоара била 1,5 м. От външната страна на тротоара, малко по-напред от спрелия микробус „Форд Транзит“, с рег. № РВ **** РС, имало уширение, което било ползвано като парко място и по това време там бил паркиран лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СМ **** СМ. Паркираното „Ауди 80“ се намирало изцяло извън платното за движение, с предната част насочена в посока гр.С., с левите гуми стъпили върху дясната половина от тротоара, а левите били извън него – върху уширението.
Водачът Щ. слезнал да провери какво се случило с автомобила, което предизвикало нетипичните вибрации. Почти едновременно с него, един след друг, слезнали и пътниците С. С Щ. и А. В. Б.. Когато погледнали предна дясна гума, установили забит болт в протектора на гумата и видимо понижено налягане на въздуха в гумата.
Разбирайки, че се налага поставяне на резервната гума на мястото на спуканата предна лява гума, което изисквало по-продължителен престой, водачът С. С. Щ. преценил, че следва да премести микробуса още по плътно в дясно, на по-безопасно място и за да осигури повече място на преминаващите МПС, поради което се качил отново в микробуса и го преместил няколко метра напред и в дясно по посока на движението си. Навивайки волана на дясно и придвижвайки се бавно напред и надясно водачът Щ. покачил предното дясно колело на микробуса върху десният тротоар на пътя, а останалите колела на автомобила останали върху платното за движение, плътно до десният му край. Изгасил двигателя, оставил скоростния лост включен на първа предавка и дръпнал ръчната спирачка. Предната част на микробуса останала на около 1 м. от задната част на паркирания успоредно от дясната му страна, върху уширението на десния тротоар, л.а. „Ауди 80“ с рег. № СМ **** СМ.
Водачът С. С. Щ. не включил аварийните светлини, тъй като този факт се потвърждава от показанията на свидетелите Гинка Митковска, Димитър Терзиев, Явор Говедаров, които са незаинтересовани свидетели и са категорични, че микробус „Форд Транзит“, с рег. № РВ **** РС не е бил с включени аварийни светлини.
След като преместил микробуса и изгасил двигателя, водачът С. С. Щ. слязъл и взел крика и манивелата, които се намирали в специална ниша на стъпалото на предната дясна врата и веднага се отправил към задната част на микробуса за да свали резервното колело. Междувременно пострадалия А. Б. и свидетеля С. С. Щ. отворили задните врати на микробуса и свалили от там куфар с необходими инструменти за смяната на колелото, които А. Б. поставил на около два метра зад микробуса на платното за движение. Докато водачът С. С. Щ. се придвижвал към задната част на микробуса, А. Б. и С. С.Щ. обсъждали всеки от тях с какво да помага и се заговорили за необходимостта да се сигнализира авариралия автомобил със светлоотразителен триъгълник. С. С.Щ. се насочил към предната част на микробуса, за да вземе светлоотразителния триъгълник, който се намирал под предната дясна седалка, с намерението да го постави на пътя зад микробуса и така да сигнализира другите участници в движението. Двамата с баща му се разминали, като последният се придвижил до задната дясна част на микробуса, където предприел развиване на болта на закрепващия резервното колело механизъм в задната част на купето. До него в лявата задна част на микробуса се намирал пострадалия А. Б.. С. С.Щ. в същото време отворил предната дясна врата на микробуса и без да влиза в него се пресегнал навътре в купето към пространството под дясната предна седалка, където бил светлоотразителния триъгълник.
С. С. Щ. се намирал зад микробуса в задната дясна половина с лице насочено към микробуса и през отворените задни врати на купето развивал болта на закрепващия резервното колело механизъм, а пострадалия А. Б. бил застанал в ляво от него, в задната лява половина зад микробуса, също с лице към микробуса и приведен наляво и надолу наблюдавал спускането на резервното колело с механизма под купето на автомобила.
Никой от тримата - С. С. Щ., С. С.Щ. и А. В. Б. не бил облякъл светлоотразителна жилетка.
Времето било слънчево, ясно и сухо, а видимостта много добра. Пътното платно в участъка на път II-86 при километър 115+700, където се намирал авариралия микробус, бил от гладко асфалтово покритие, с ширина 7.50 м., без наслоявания и неравности по същото, с лек наклон при изкачване при движение в посока от изток на запад / от с.Т. към гр. С./, прав участък с дължина около 100-150 м., двулентово, двупосочно, с по една лента за движение за всяка посока, разделен от единична, непрекъсната осева линия и ограничено от двете страни с тротоарни бордюри на намиращите се от двете му страни тротоари.
Свидетелката Г. М. на 07.06.2018г., малко след 19:00 часа се прибирала от работа от с.Т. към гр.С. с управлявания от нея л.а. „Пежо 307“ с рег.№СМ **** АТ. Пътувала сама. Предвид слънчевото време, носела слънчеви очила. След центъра на с.Т. в посока махала „Ръжище“ на същото село, преминала през остър ляв завой и навлезнала в правия участък към махалата. Слънцето светело фронтално срещу нея, но тя виждала пътя пред себе си. На около 50 м. след левия завой, пътното платно било в сянка и тя не била в състояние да вижда ясно пред себе си, поради което управлявала автомобила внимателно и с ниска скорост, съобразена с намалената видимост. В следващия момент забелязала пред себе си на пътното платно двама пешеходци, които били застанали зад спрял микробус, като първо забелязала пешеходеца, който бил с бяла тениска, а след това видяла и другия, който бил с черна тениска. Микробусът не бил с включени аварийни светлини и на пътя, преди него не е бил поставен светлоотразителен триъгълник. Двете задни врати на микробуса били отворени. Двамата пешеходци били обърнати с гръб към приближаващия автомобил, управляван от свидетелката Г.М. и с лице към спрелия микробус, като М. забелязала, че търсят нещо в микробуса отзад. Г. М. се движила със скорост, която й позволявала да контролира непрекъснато управлявания от нея автомобил и след като възприела опасността на пътя - спрял микробус и двама пешеходци на пътното платно, предприела необходимата маневра, за да заобиколи опасността и след като се уверила, че няма насрещно движещ се автомобил, навлезнала в лявата лента за движение и заобиколила спрелия микробус, след което се прибрала в дясната пътна лента и продължила пътуването си към гр.С..
По същото време и няколко минути по-късно, след автомобила, управляван от Г.М., подсъдимият С. К. пътувал сам с личният си лекотоварен автомобил марка/модел “Мазда 121“, с рег. № СМ****АР, от дома си в с.Т. към стария път за с. Селище, намиращ се преди с. Р., общ. С.. Автомобила се движел си със скорост 50 км./ч, в дясната за него лента да движение на път II-86 от РПМ /от изток на запад/. След като К. преминал през ляв завой на км. 115+500 от път II-86, намиращ се след центъра на село Т., преди махала „Ръжище“, навлязъл в прав участък с дължина над 100м., където по това време на км. 115+700 престоявал авариралият микробус „Форд Транзит“, с рег. № РВ **** РС. В този момент слънцето се намирало на 284° (в западна посока) и на 18° над хоризонта или с други думи, след навлизането на К. в правия участък, слънцето е светело срещу него. Последвало заслепяване на водача К. от насрещното слънцестоене и той го почувствал като светкавица, в резултат на което той временно не можел да вижда нищо пред себе си, съответно не можел в това състояние да наблюдава всеобхватно и непрекъснато пътното платно, нито е могъл да възприеме намиращите се на пътя хора и автомобили. Подсъдимия С. К. не е ползвал в момента слънчеви очила, които да го предпазят от заслепяване, а е носел предписаните му от лекар диоптрични очила, които задължително е следвало да носи, когато управлява МПС. Подсъдимият С. К. бил в ситуация на заслепяване и съгласно чл.77 от ЗДвП е бил длъжен като водач на МПС незабавно да намали скоростта на движение до безопасна и дори да спре, докато премине ефекта на заслепяването и той отново да има възможност да вижда добре и да възприема пътната обстановка и опасностите на пътя. В противоречие с предписаното в чл.77 от ЗДвП подсъдимия С. К. не намалил скоростта си на движение, нито спрял, а продължил да се движи с 50 км/ч., която скорост превишавала с 10 км/ч. максимално допустимата скорост за този участък от пътя. Ограничението на скоростта от 40 км./ч. било въведено с пътен знак - В26. С това си поведение подсъдимия К. нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Въпреки липсата на видимост пред себе си, подсъдимият С. К. продължил да управлява автомобила си в дясната за него лента със скорост около 50 км./ч. и след около 7 сек., от момента на заслепяването, същият достигнал до спрения върху пътното платно аварирал микробус „Форд Транзит“ и без да предприема маневра за заобикаляне на спрелия автомобил и намиращите се на пътя пешеходци, както и без да предприема задействане на спирачната система за екстремно спиране, продължил движение направо, при което челно с предната дясна част на автомобила блъснал намиращият се зад микробуса, в задната му дясна половина А. Б. и го притиснал към задната част на спрения микробус „Форд Транзит“. В резултат на удара между предната част на л.т.а. “Мазда 121“ и задната част на микробуса „Форд Транзит“, в мястото на удара между които останал и пострадалия А. Б., левите крайниците на същия били премазани.
Л.т.а. “Мазда 121“, при удара си челно отзад в микробуса „Форд Транзит“, изместил, като придвижил последния напред и диагонално в дясно, при което външната страна на отворената предна дясна врата на микробуса, през която свидетеля С. С. Щ. търсел светлоотразителен триъгълник под предните седалки, опряла в задната лява част на паркирания от дясната му страна л.а. „Ауди 80“, рег. № СМ **** СМ. Докато микробусът се премествал напред и надясно, поради удара от връхлитащия го отзад л.т.а. “Мазда 121“, предната дясна врата на същия се триела в лявата страна на паркирания автомобил „Ауди 80“, при което били причинени деформации и ожулвания на боята на задна броя, заден ляв калник и задна лява врата на последния.
При последвалото принудително частично затваряне на вратата, същата притиснала свидетеля С. С. Щ. към купето, а микробусът го повлякъл по посока на движението си. След като микробусът преустановил движението си, С. С. Щ. успял сам да се освободи от заклещването на предната дясна врата към купето на микробуса и изтичал в задната част на последния да разбере какво се е случило.
При удара между предната част на л.т.а. “Мазда 121“ и задната част на микробуса „Форд Транзит“, в резултат на инерционните сили и липсата на предпазен колан, тялото на подсъдимия С. К. се изместило напред, гърдите му се притиснали във волана, а главата му се ударила в предното панорамно стъкло на автомобила, при което същото се счупило отвътре навън. От удара с главата в предното стъкло, К. изпаднал във временна загуба на съзнание и останал да лежи върху волана на автомобила. Управлявания от него автомобил започнал движение назад и на ляво, следвайки наклона на пътя, като достигнал до металната ограда в левия край на пътя, където спрял напречно на пътното платно, със задна част върху левия тротоар и предната част върху пътното платно. След като л.т.а. “Мазда 121“ се установил в покой, подсъдимия К. се съвзел и сам излязъл от автомобила с наранявания и кръв по лицето, придвижил се сам до отсрещния - десния тротоар и седнал върху бордюра.
След сблъсъка между двата автомобила и последвалото им отделяне, намиращия се между тях А. Б. изгубил съзнание и паднал по корем върху дясната половина на пътното платно, с глава насочена в посока запад /към гр. С./ и крака на изток /към гр. Мадан/, а лявата му ръка и левият му крак кървели обилно. Виждайки състоянието на пострадалия А. Б., С. С. Щ. съобщил веднага на ЕНН-112 за възникналото ПТП и състоянието на Б., след което съвместно с баща си С. С. Щ. и пристигналия непосредствено след настъпилото ПТП свидетел А. П. А., оказали първа помощ на пострадалия А. Б.. Свидетеля А. А.предоставил автоаптечката, която била в управлявания от него таксиметров автомобил и с турникет пристегнали силно разкъсания ляв крак на Б., а с чембер за пристягане на палети, пристегнали и силно разкъсаната лява ръка на Б.. Пострадалият малко след това дошъл в съзнание и започнал да разпитва какво се е случило.
По повод сигнала, подаден от С. С. Щ., на мястото на произшествието веднага били изпратени екипи на РУ на МВР С. и ЦСМП С.. Пристигналият на място екип на РУ на МВР С. в състав свидетелите В. А.П. и В. Б. И., изяснили ситуацията по настъпване на ПТП-то и установили водачите на двата автомобила, участници в ПТП, след което извършили проверка за алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7410, фабр. № ARSM 0045, на водачите С. С. Щ. и С. К.. Уредът отчел нулева концентрация на алкохол в кръвта и на двамата водачи, чрез издишания от същите въздух, а за установеното по случая, свидетеля В. П. изготвил докладна записка рег. № УРИ 1059р-2090-80.06.2018 г.
Пристигналите медицински лица на място от екипа на ЦСМП С., прегледали пострадалия А. Б. и след като му шинирали крака, незабавно го транспортирали до МБАЛ „Д-р Бр. Шукеров“ гр. С..
Отделно до МБАЛ „Д-р Бр. Шукеров“ гр. С. бил транспортиран и подсъдимия С. К., който също имал нужда от медицинска помощ, предвид видимите наранявания по лицето му.
В МБАЛ „Д-р Бр. Шукеров“ гр. С. пострадалият А. Б. бил незабавно опериран, но по време на операцията починал.
Свидетелят С. С. Щ. също бил прегледан. При прегледа било установено, че има разместване и разкъсани връзки на дясното рамо. Това наложило да се имобилизира с превръзка тип МИТЕЛЛА, а след това св. С. С. Щ. бил освободен за домашно лечение.
При прегледа на подсъдимия С. К. било установено сътресение на мозъка и наранявания по лицето. Същият отказал хоспитализация и след като раните му били обработени го освободили за домашно лечение.
Със заповед за задържане на лице, рег. № 1862зз-115/08.06.2018 г. на РУ на МВР С., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР подсъдимият К. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 00.25 ч. на 08.06.2018 г. и е бил освободен в 01.10 ч. на 08.06.2019 г.
На 07.06.2019 г. местопроизшествието било посетено от дежурен разследващ полицай при РУ на МВР С., който извършил оглед на местопроизшествие, с което действие по разследването е било образувано настоящото наказателно производство, с протокола, от което разследващият орган иззел като ВД – ПТС № 1 – товарен автомобил „Мазда 121“, с рег. № СМ **** АР, собственост на С. А. К. от с.Т., общ. С. и ПТС №2 – лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № РВ ****, собственост на „С. Щ.“ ЕООД с. М., обл. П..
На 08.06.2019 г., бил извършил и оглед на трупа на А. Б., намиращ се в отделението по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-Р Братана Шукеров“ гр. С., при който било описано състоянието на трупа на Б., а към съставения протокол за това действие по разследването е бил изготвен фотоалбум.
Съгласно заключението на в. л. – д-р Т. Д.– съдебен лекар в МБАЛ „Д-р Бр. Шукеров“ гр. С., по назначената му Съдебномедицинска експертиза /СМЕ №21/2018г./, при съдебномедицинското изследване на трупа на А. В. Б. са установени: Травматична ампутация на лявата ръка и на левия крак. Многофрагментно счупване на дясната подбедрица; Размачкване на меките тъкани и мускулите на дясната подбедрица около описаното счупване; Счупване на гръдната кост и на ребра вляво; Остра следкръвоизливна анемия на вътрешните органи; Оток на мозъка и на белите дробове; Кръвен застой във вътрешните органи.
Смъртта на А. В. Б. се дължи на тежка масивна емболия на белите дробове, а като съпричина за смъртта се приема и тежката масивна кръвозагуба в следствие на тежките травматични увреждания на крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия. Възможно е те да са получени така, както е отразено в представените по ДП материали, а именно - при ПТП - блъскане на пешеходец с последващо притискане в задната частна на микробус. Всички увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 07.06.2018г. година, при което е пострадал А. В. Б..
От заключението на същото вещо лице д-р Т.Д., по СМЕ № 58/2018 г., е видно, че в резултат на възникналото ПТП на 07.06.2018 г., на С. С. Щ. са били причинени: Контузия на гръдния кош, която е формирала усложнение на по късен етап – т.н. Синдром на удареното рамо. Горните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет - удар или притискане от такъв и е възможно да са получени при ПТП - притискане със значителна кинетична енергия в областта на дясната гръдна половина, каквито са данните по делото. Описаното травматично увреждане се проявява и характеризира основно с болка. Лекува се с обездвижване на ръката за кратък период, както в настоящия случвай – имобилизация с превръзка тип МИТЕЛЛА за 10 дни. Същите травматични увреждания са причинили поотделно и в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и същите са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото на 07.06.2018 г. ПТП, при което е пострадал С. С. Щ..
От заключението на същото вещо лице д-р Т.Д. по СМЕ № 36/2018 г., е видно, че в резултат на настъпилото ПТП на 07.06.2018 г. на подсъдимия С. А. К. са били причинени: Контузия на главата; Сътресение на мозъка; Разкъсно-контузна рана на главата; Контузия на гръдния кош, причинени са по механизма на действие на твърд тъп предмет - удар или притискане от такъв и е възможно да са получени при ПТП- каквито са данните по делото. Горните травматични увреждания са причинили поотделно и в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
От заключението на в. л. - инж. С. М. по назначената Автотехническа експертиза се установява, че първият удар между т.а. “Мазда 121” и А. В. Б. е настъпил на платното за движение, на около 5,5 - 6,0 м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 1,3 - 1,6 м. южно от северната граница на платното за движение. Вторият удар между т.а. “Мазда 121 и т.а. „Форд Транзит“, който е настъпил на платното за движение, на около 6 - 6,5 m западно от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 1 - 2 m южно от северната граница на платното за движение. Третият удар между т.а. „Форд Транзит“ и С. С. Щ. настъпил на тротоара, на около 9 - 10 m западно от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 0 - 0,5 м северно от северната граница на платното за движение. Скоростта на движение на т.а. “Мазда 121” в момента на удара е била около 50 km/h.
Според вещото лице водачът на т.а. “Мазда 121” С. К. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е бил реагирал на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път (опасна зона) т.е. разстояние поне 34,33 m преди мястото на удара или около 2,5 s преди момента на удара. При хипотеза, която включва заслепяване на водача на т.а. “Мазда 121” от слънцето, то той е разполагал с време около 4,75 s за зрителна адаптация, през което време той е имал техническа възможност да намали скоростта си и при необходимост да спре преди мястото на удара. Водачът на т.а. “Мазда 121” е имал техническа възможност да избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, ако е бил реагирал своевременно на евентуалното „заслепяване“ от слънцето. Скоростта на т.а „Мазда 121“ след преминаването покрай пътния знак е била неразрешена.
От приложените фотоснимки на т.а. “Мазда 121“ към протокола за оглед на ПТП от 07.06.2018г., е видно, че автомобилът е деформиран в предната му част, като има излив на течност от него. Това, според вещото лице М., означава, че с т.а. “Мазда 121“ е невъзможно да се провеждат функционални проби, включително и е невъзможно да се извърши измерване на спирачното усилие на стенд. От друга страна - по делото няма данни автомобилът де е бил технически неизправен по време на ПТП, като в материалите по ДП е приложено Удостоверение за техническа изправност с валидност до 08.07.2018 г.
Техническата причина за настъпилото ПТП, съгласно вещото лице М., не е свързана с употреба на спирачната система, а е субективна - липса на реакция от страна на водача и продължаване да се управлява автомобила, въпреки евентуално настъпило „заслепяване“ от слънцето, предизвикало липса на видимост.
Деформациите по автомобила съответстват на удар в спрелия товарен автомобил и са получени при настъпилото ПТП.
Вещото лице М. в заключението си описва, като най-вероятен от техническа гледна точка, следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът С. А. К. е управлявал т.а. “Мазда 121” по платното за движение на път II-86 в с Т., обл. С. в посока от изток на запад. През това време пешеходецът А. В. Б. и пешеходецът С. С. Щ. са били в близост до спрян в дясната част на пътя т.а. „Форд Транзит“, който е бил аварирал, поради болт, забит в предна дясна гума, като А. В. Б. е бил до задната лява част на автомобила, а С. С. Щ. е бил до дясната му страна. Водачът на т.а. “Мазда 121” е преминал през ляв завой на пътя и е навлязъл в прав участък, дълъг около 100 m. В този момент слънцето се е намирало срещу водача на около 18° над хоризонта. Възможно е водача на т.а. “Мазда 121” да е бил „заслепен“ от слънцето и така да е загубил видимост към пътя пред него. Въпреки това обаче, водачът на т.а. “Мазда 121” е продължил да се движи и така около 7,2 s след навлизане по правия участък от пътя, т.а. “Мазда 121” е достигнал до авариралия т.а. „Форд Транзит“, където е настъпил удар първо в предната част на т.а. “Мазда 121” и тялото на А. В. Б., а след това в предната дясна част на т.а. “Мазда 121” и задната лява част на т.а. „Форд Транзит“. От удара т.а. „Форд Транзит“ се е изместил напред и на дясно и е ударил С. С. Щ.. Стъклото на т.а. “Мазда 121” е счупено от вътре навън пред водача, което означава, че в момента на удара водача на т.а. “Мазда 121” е бил без поставен предпазен колан и при удара главата му се е ударила в предното стъкло.
Основна причина за настъпилото произшествие, от техническа гледна точка е, че водачът на т.а. “Мазда 121” - С. А. К., въпреки че е бил „заслепен“ от слънцето, е продължил да се движи без да има видимост към пътя пред него и така не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращите се на платното пред него пешеходци А. В. Б. и С. С. Щ. и т.а. „Форд Транзит“. Технически неправилно било водачът на т.а. “Мазда 121” да продължи да управлява автомобила без да може да наблюдава пътя пред себе си. Ако С. К. не е бил „заслепен“ от слънцето, то тогава той не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращите се на платното пред него пешеходци А. В. Б. и С. С. Щ. и т.а. „Форд Транзит“, въпреки че е имал видимост към тях за повече от 7 сек.
От заключението на същото вещо лице – инж. М. по Допълнителната автотехническа експертиза е видно, че когато т. а. „Форд Транзит“ е спрял с отворени врати задните светлини (стоп, габарит, мигач) не се виждат, тъй като се закриват от вратите. Дали са били пуснати светлините, включително и аварийните е без значение по отношение на забелязването на т.а. ”Форд Транзит“ от човек, приближаващ зад автомобила, тъй като при отворени врати човек не може да види светлините. Съгласно свидетелските показания, зад т.а. „Форд Транзит“ нямало поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник. Когато изместването на авариралото МПС е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превози средства. Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство. Тъй като т.а. „Форд Транзит“ е бил спрян в края на права отсечка с дължина 100 м. и ПТП е настъпило през деня, водачите на МПС, приближаващи зад т. а. „Форд Транзит“ са имали техническа възможност да го забележат на 100 м и наличието на предупредителен светлоотразителен триъгълник, който е с десетки пъти по - малка площ от задната част на т. а. „Форд Транзит“ не би подобрил видимостта към т.а. „Форд Транзит“. Слезналите от т.а. „Форд Транзит“ хора имали за цел да сменят предна дясна гума на автомобила, който не може да бъде спрян изцяло извън платното за движение на равно място. Тъй като смяната на гумата изисква да се отворят задните врати, да се изваждат инструменти и т.н. присъствието на хора зад и до автомобила е нормално с оглед извършване на смяната на гумата. При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Възможно е гумата да бъде сменена и само от един човек, но при положение, че в автомобила е имало повече хора, то смяната на гумата е щяло да стане по-бързо с тяхна помощ, като по този начин би се намалило времето за престой на т.а. „Форд Транзит“ - т. е. това е било по безопасния вариант. Водачът С. Щ. е спрял т. а. „Форд Транзит“ на платното за движение поради настъпила авария - забит болт в предна дясна гума. Водачът на т. а. „Форд Транзит“ няма възможност да спре извън платното за движение, тъй като има тротоар с бордюр, а там където тротоара е скосен, е широк 1,5 м. докато т.а. „Форд Транзит“ е широк 2,0 м. При смяна на гума трябва автомобила да се повдигне, поради което същият трябва да е спрян на равно място т.е. неправилно е да бъде спрян частично върху по високия тротоар.
От заключението на в. л. Д. К. по назначената му на 10.09.2018 г. Автооценъчна експертиза се установява, че стойността на нанесените щети в резултат на ПТП по лек автомобил „Форд Транзит Кустом“, с peг. № PB **** PC, собственост на „С. Щ.“ ЕООД, с. М., общ. П., ул. „Т.м.“ № 10, възлизат на 7 931.00 лева., а материалните щети по лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СМ ****СМ собственост на Д.Д. възлизат на 299.00 лева.
От изготвеното от в.л. - д-р Г.Д.-С. – очен лекар в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр.С. заключение по назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, е видно, че С. К. има патологична рефракция - миопия /късогледство/ на двете очи и лека степен на астигматизъм на дясно око, което е от доста години. По този повод има предписани очила от момента на установяването и същите носи редовно, както и в момента на инцидента. Към момента на ПТП-то е бил със следните показатели: П.О.С. - Без патологични промени, ЗОС - папили с ясни граници, съдове-разширени вени, стеснени артерии. Зрение: Дясно око=0,1 с -2,25д сф =0,5 , Ляво око=0,2 с -1,75д сф =0,9-1,0. Зрението на С. К. може да бъде коригирано по три начина, за да бъде правоспособен водач на МПС: 1.с корекционни очила 2.с контактна леща 3.с лазерна корекция. В момента на ПТП-то на 07.06.2018 г. е бил коригиран с корекционни очила. Корекционните очила като начин на корекция, са отразени и в Удостоверението му за правоспособност за водач на МПС. При извършване на измерването на предоставените диоптрични очила и 2 бр. стъкла е установено, че очилата са със стъкло на дясно око -2,25д сф и на ляво око=0,2 с -1,75д сф. С тази корекция С. К. има следното зрение: дясно око=с-2,25д сф=0,5 и ляво око= с -1,75д сф=1,0. Двуочно =1,0 т.е. с тази корекция е правоспособен водач на МПС. От предоставената документация има един преглед от офталмолог и той е бил по друг повод и няма отразена зрителна острота. Единствените данни за корекция на зрението му са от удостоверението му за водач на МПС от 17.06.2013г. Отразената там корекция е: дясно око -с-2,25д сф и ляво око= с -2,0д сф. Тази корекция не съответствува на предоставените и замерени очила и стъкла. В момента на извършения преглед - април 2019г. необходимата корекция е: дясно око=с-3,25д сф=-0,5д Цл9=1,0 и ляво око=с-2,0д сф=1,0. По време на ПТП - то водачът С. К. е имал 1,0 зрение двуочно т. е. нормално с носената корекция, което означава, че намаленото му зрение няма отражение върху момента на възприемане на превозното средство и времето за реакция. Ако водачът С. К. е бил по време на ПТП-то с очила, представени по делото, е могъл да възприеме своевременно спрелия на пътя лек автомобила „Форд Транзит“ с рег. № РВ **** РС. Ако по някакви причини е бил без очила по време на ПТП - то е могъл да възприеме спрелия на пътя автомобила от разстояние повече от 50 м.“
От заключението на същото вещо лице - Д-р Г.Д. -С. по назначената Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, е видно, че адекватен и специфичен дразнител на зрителния анализатор е светлината, а неговата най-основна и първична функция е светлоусещането. В тесния смисъл на думата светлоусещането е способността на окото да възприема дразнене от светлина с минимална интензивност. Степента на светлочувствителност в даден момент се намира в тясна зависимост от предшестващия престой на окото на светло или тъмно. Светлината представлява едновременно електромагнитни вълни и движение на безброй малки частици-фотони. Спектърът на светлината е твърде широк, но човешкото око е нагодено да възприема определена част от този спектър - вълните с дължина 396 до 760mМ. Способността на зрителния анализатор да се приспособява към различни степени осветление се нарича адаптация към светло и адаптация към тъмно. За да осъществява тази си функция окото има изградени механизми, като напр. при интензивна светлина клепачите се присвиват, зеницата се свива до необходимата площ с цел редуциране на количеството светлина, достигаща до ретината. Зрителният анализатор реагира различно при адаптацията си към светло и към тъмно. Светлочувствителноста се понижава значително, когато окото е подложено на осветление на голяма интензивност. Времето за възстановяването й зависи от интензивността и продължителността на въздействие. В конкретния случай същите не може да бъдат определени. В противоположност на това, когато престои по-продължително време на тъмно, с течение на времето настъпва изключително повишение на светлочувстителността. В конкретния случай, в общия смисъл би могло да има момент на по-интензивно светене, но не би могло да се отговори категорично на поставените въпроси.
От заключението на в.л. д-р Д. Я. – химик и д-р С. С. – токсиколог - протокол за съдебно-химически токсилогични експертизи рег. № И-5656/09.07.2018 г. на ВМА София е видно, че в представената венозна кръв – 2 бр. на С. А. К., не е установено наличие на алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти.
От заключението на в.л. д-р Д. Я. – химик и д-р С.С.– токсиколог - протокол за съдебно-химически токсилогични експертизи рег. № И-5655/09.07.2018 г. на ВМА София е видно, че в представената венозна кръв – 2 бр. на С. С. Щ., не е установено наличие на алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти.
От заключението на в.л. д-р Д. Я. – химик и д-р С. С.– токсиколог - протокол за съдебно-химически токсилогични експертизи рег. №И-5654/09.07.2018 г. на ВМА София е видно, че в представената венозна кръв – 2 бр. на А. В. Б., не е установено наличие на алкохол. Установено е наличие на наркотично вещество – кетамин, включен в Списък III /Рискови вещества/ на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Кетамина е общ анестетик с бързо действие за интервенозна или интрамускулна употреба с отличаващо се фармакологично действие. Принадлежи към групата на халюциногените – психоактивни вещества, които изкривяват възприятията за звук и картина и предизвикват чувство на дисоциация - откъсване, изолиране себе си от околната среда. По медицински показания се прилага само в болнична употреба/ в анестезиологията и реанимацията/.
Видно от заключението на в. л. – П. В.- химик, по назначената му Химическа експертиза на кръвна проба взета от трупа на А. Б., Протокол № А 220/12.06.18 г. на УМБАЛ-П." гр.П., е видно, че в кръвната проба на А. Б. не е доказано наличие на алкохол.
От справка съдимост рег. № 462 от 19.06.2018 г. на РС С. се установява, че подсъдимия С. А. К. не е осъждан.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на С. С. Щ., С. С. Щ., В. П., В. И., Г. М., Д. Т., А. А., П.П., Д. Д., Р.К.и Я.Г., протокол за оглед на ПТП и скица, фотоалбум, протокол за следствен експеримент, фотоалбум, АТЕ, АОЕ, СМЕ на труп и приложени медицински документи, СМЕ по писменни данни и документи, СМЕ на С. К., СМЕ на С. С. Щ., СХТЕ на С. К., А. Б. и С. С. Щ., ХЕ на А. Б., Допълнителна АТЕ СМЕ от офталмолог, допълнителна СМЕ от офталмолог, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, протокол за оглед на МПС и фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, Заповед за задържане на лице, Справка за дисциплината като водач на МПС на С. К., справка за собствеността на МПС, медицински документи за С. К., Удостоверение за наследници на А. Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са обективни и непротиворечиви, описващи последователно настъпилите обстоятелства.
Съдът кредитира заключениета на вещите лица, тъй като са обективни и изготвени от компетентни лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по безспорен начин се установява, че от обективна и субективна страна, с деянието си подсъдимия С. А. К. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, предлож.III-то от НК, тъй като на 07.06.2018г., около 19:00 часа, в с. Т., общ. С., на път II 86 от РПМ, км 115+700, с посока на движение към гр. С., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка/модел „Мазда 121“ с peг. № СМ **** АР, е нарушил правилата за движение по пътищата разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е контролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил марка „Мазда 121“ с per. № СМ **** АР, като продължил движението си с 50 км. в час, дори и след като бил заслепен от насрещно слънцестоене, като по този начин не е възприел възникналата опасност на пътя/аварирал автомобил и пешеходци на пътното платно/, тъй като не е наблюдавал внимателно и всеобхватно пътната обстановка, въпреки обективната възможност за това и съответно не е предприел спиране или маневра за заобикаляне на опасността, както и нарушил чл.77 от Закона за движение по пътищата, като въпреки заслепяването му от насрещното слънцестоене, не е намалил скоростта на движение, като продължил да се движи с 50 км. в час и въпреки възникналата необходимост да спре, поради наличието на пешеходец и аварирал автомобил на пътя, не е спрял, нито по друг начин е избегнал съприкосновение с тях, в резултат на което допуснал ПТП, като блъснал пешеходеца А. В. Б., ЕГН *, намиращ се на пътното платно, до задната лява част на авариралия и спрял в десния край на пътното платно лек автомобил марка „Форд Транзит“, с peг. № РВ **** PC, притискайки пешеходеца между предната част на управлявания от обвиняемия автомобил в задната част на авариралия автомобил, продължил движението и блъснал л.а. „Форд Транзит“ и в резултата на горното, по непредпазливост, причинил смъртта на А. В. Б..
От обективна страна по безспорен начин е установено авторството на деянието от самопризнанието на подсъдимия, от свидетелските показания на С. Стефанов Щ. и С. С. Щ., които са били очевидци на възникналото ПТП.
Установява се, че подсъдимия е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.77 от ЗДвП, тъй като като водач на МПС не е контролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил марка „Мазда 121“ с per. № СМ **** АР, като продължил движението си с 50 км. в час, дори и след като бил заслепен от насрещно слънцестоене, не е наблюдавал внимателно и всеобхватно пътната обстановка, въпреки обективната възможност за това, не е намалил скоростта на движение и не е предприел спиране или маневра за заобикаляне на опасността.
При навлизането в правия участък слънцето се е намирало срещу водача на около 18° над хоризонта. Подсъдимият е бил „заслепен“ от слънцето и така е загубил видимост към пътя пред него. Въпреки това обаче е продължил да се движи и така около 7,2 s след навлизане по правия участък от пътя, т.а. “Мазда 121” е достигнал до авариралия т.а. „Форд Транзит“, където е настъпил удар първо в предната част на т.а. “Мазда 121” и тялото на А. В. Б., а след това в предната дясна част на т.а. “Мазда 121” и задната лява част на т.а. „Форд Транзит
Техническата причина за настъпилото ПТП, съгласно вещото лице М., не е свързана с употреба на спирачната система, а е субективна - липса на реакция от страна на водача и продължаване да се управлява автомобила, въпреки евентуално настъпило „заслепяване“ от слънцето, предизвикало липса на видимост.
От заключението на вещото лице по АТЕ се установява, че основна причина за настъпилото произшествие, от техническа гледна точка е, че водачът на т.а. “Мазда 121” - С. А. К., въпреки че е бил „заслепен“ от слънцето, е продължил да се движи без да има видимост към пътя пред него и така не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращите се на платното пред него пешеходци А. В. Б. и С. С. Щ. и т.а. „Форд Транзит“. Технически неправилно било водачът на т.а. “Мазда 121” да продължи да управлява автомобила без да може да наблюдава пътя пред себе си.
Според вещото лице водачът на т.а. “Мазда 121” С. К. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е бил реагирал на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път (опасна зона) т.е. разстояние поне 34,33 m преди мястото на удара или около 2,5 s преди момента на удара. При хипотеза, която включва заслепяване на водача на т.а. “Мазда 121” от слънцето, то той е разполагал с време около 4,75 s за зрителна адаптация, през което време той е имал техническа възможност да намали скоростта си и при необходимост да спре преди мястото на удара. Водачът на т.а. “Мазда 121” е имал техническа възможност да избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, ако е бил реагирал своевременно на евентуалното „заслепяване“ от слънцето.
Съдът намира, че за възникването на ПТП-то не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който не е бил със светлоотразителна жилетка. Не е налице и съпричиняване, тъй като не бил поставен светлоотразителен знак. В следствие на възникналото заслепяване от слънцето, водачът не е бил в състояние да възприеме нито спрелия автомобил, нито пешеходците около него и пътнотранспортното произшествие би възникнало дори пешеходците да са били със светлоотразителни жилетки. Произшествието би могло да се избегне ако подсъдимият след заслепяването, бе спрял или намалил скоростта на движение на автомобила.
Съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача С. С. Щ., поради неизпълнение на задължението му да включи аварийните светлини, тъй като съгласно заключението на вещото лице М. по назначената допълнителна автотехническа експертиза, при отворени задни врати на микробуса „Форд Транзит“, дори да са включени аварийните светлини, същите не могат да се видят от водачите на движещите се отзад МПС, тъй като се закриват от вратите. Що се касае до неизпълненото задължение от страна на водача на авариралото МПС - микробус „Форд Транзит“ - св.С. С. Щ., да постави светлоотразителен триъгълник на поне 30 м. преди спряното МПС, следва да се отчете, че това задължение е било в процес на изпълнение, тъй като С. С. Щ. се бил заел с тази задача, но нямал достатъчно време да го постави, защото междувременно възникнало ПТП. Отделно от това вещото лице М. сочи в заключението си по назначената допълнителна автотехническа експретиза, че при конкретната пътна обстановка - аварирал автомобил „Форд Транзит“ в края на права отсечка с дължина 100 м. при дневна светлина, водачите на МПС, приближаващи зад микробуса, са имали техническа възможност да го забележат на 100 м. и наличието на предупредителен светлоотразителен триъгълник, който е с десетки пъти по - малка площ от задната част на т. а. „Форд Транзит“ не би подобрил видимостта към т.а. „Форд Транзит“. При тези установени факти по делото, не може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на авариралия автомобил С. С. Щ., поради непоставяне на светлоотразителен триъгълник и невключване на аварийните светлини.
По безспорен начин от СМЕ се установява, че в следствие на настъпилото ПТП на А. Б. са причинени травматични увреждания - травматична ампутация на лявата ръка и на левия крак, многофрагментно счупване на дясната подбедрица; размачкване на меките тъкани и мускулите на дясната подбедрица около описаното счупване; счупване на гръдната кост и на ребра вляво; остра следкръвоизливна анемия на вътрешните органи; оток на мозъка и на белите дробове; кръвен застой във вътрешните органи.
Смъртта на А. В. Б. се дължи на тежка масивна емболия на белите дробове, а като съпричина за смъртта се приема и тежката масивна кръвозагуба в следствие на тежките травматични увреждания на крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия. Всички увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 07.06.2018г. година, при което е пострадал А. В. Б..
От субективна страна деянието е осъществено под форма на вината – непредпазливост, в нейната разновидност – престъпна небрежност. Поради заслепяването му от слънчевата светлина, подсъдимият К. е нямал възприятие за конкретната пътна обстановка пред управлявания от него автомобил и по-конкретно не е имал възприятие за наличието в неговата пътна лента на аварирал микробус и пешеходци, което изключва възможност в съзнанието му да са били формирани представи за наличие на опасност на пътя и възможност да настъпи произшествие, следователно не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от деянието си.
С. К. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици от това си поведение. Имал е достатъчно време за реакция - той е разполагал с време около 4,75 s за зрителна адаптация, преди да навлезне в опасната зона, която била в случая на поне 34,33 m, преди мястото на удара, през което време той е имал техническа възможност да намали скоростта си и при необходимост да спре на безопасно разстояние. Той се е движил по познат за него маршрут и е бил длъжен да очаква възможната поява на пешеходци в този участък от пътя и след като не се е съобразил с тази особеност на пътния участък, а е съзнавал, че заслепяването временно не му позволява да възприема пътната обстановка и опасностите на пътя, сам се е поставил в невъзможност да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и по този начин е проявил престъпна небрежност. В Решение № 701 от 11.10.2007 г. на ВКС по кас. д. № 444/2007 г., НК, II н. о., е прието, че ако е било налице заслепяване, то в още по-висока степен задължава водача да съобрази скоростта си с този отрицателен фактор на пътната обстановка, както изискват специалните правила на ЗДвП.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като се засяга живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Обществената опасност на дееца не е висока, тъй като е с чисто съдебно минало и много добри характеристични данни. Освен това, като водач на МПС от 29 години има наложени две наказания с наказателни постановления и два пъти е наказван на глоба с фиш за допуснати нарушения на ЗДвП за неправилно паркиране, неправилно изпреварване, неправилно използване на звуков сигнал в населено място за превишаване на допустимата скорост с 20-30 км/ч, което го характеризира като водач със сравнително добра дисциплина.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, добрата дисциплина като водач на МПС, съдействието на разследващите органите за разкриване на обективната истина по делото, искреното му съжаление за случилото се.
Като отегчаващо вината обстоятелства съдът отчете движението с превишена скорост, причиняването на лека телесна повреда на С. С.Щ., а също така причиняването на имуществени вреди по лек автомобил „Форд Транзит Кустом“, с peг. № PB **** PC, собственост на „С. Щ.“ ЕООД, с. М., общ. П., ул. „Т.м.“ № 10, които възлизат на 7 931.00 лева., а материалните щети по лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СМ ****СМ собственост на Д.Д. възлизат на 299.00 лева. Тези обстоятелства не са отчетени при квалификацията на деянието.
При обсъждане какво наказание следва да се наложи на подсъдимия, съдът прие, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващите вината обстоятелства, поради което е неприложима разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. чл.55 от НК.
Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства прие, че на подсъдимия следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца, което редуцира на осн. чл.373, ал.2 от НПК и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
Съдът обсъди приложението на чл.66, ал.1 от НК и прие, че са налице предпоставки за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок от три години, деецът не е осъждан и най-вече за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално. Подсъдимият е осъзнал вината си за настъпилото ПТП и искрено съжалява за случилото се.
По изложените съображения съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът намира, че за превъзпитанието на подсъдимия като водач на МПС е необходимо да бъде лишен от право да управлява МПС, поради което и на осн. чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК го лиши от това право за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът наложи на подсъдимия С. К. на осн. чл.67, ал.3 от НК пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок. Съдът прецени, че за да се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, следва по време на изпитателния срок да се изпълнява и тази пробационна мярка. Пробационната мярка се определя за целият изпитателен срок от четири години, тъй като е самостоятелна мярка за пробационен надзор и е в пряка зависимост от размера на изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 от НК В този случай пробационната мярка е средство за контрол, въздействие и възпитание върху осъдения в рамките на определения от съда изпитателен срок. В тази насока са Решение №515 от 14.12.2011г. на ВКС по н.д.№ 2465/2011г., ІІ н.о.; Решение № 179 от 21.04.2011г. на ВКС по н.д.№1150/2011г., І н.о.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди С. А. К. да заплати в полза на ОД на МВР С. направените разноски по досъдебното производство в размер на 2962.76лв.
Съдът постанови веществените доказателства:
Лек автомобил „Форд Транзит“, с peг. № PB **** PC, да се върне на „С. Щ.“ ЕООД, с. М., общ. П., ул. „Т.м.“ № 10.
Товарен автомобил „Мазда 121”, с peг. № СМ **** АР и очила с диоптърни стъкла, с кафява метална рамка и надпис на пластмасовата част на рамката „Bergman“; 1 бр. /един брой/ диоптърно стъкло поставено в хартиен плик с надпис на плика S - 1.75, с множество надрасквания по външната - изпъкнала повърхност на диоптърното стъкло; и 1 бр. /един брой/ диоптърно стъкло поставено в хартиен плик с надпис на плика S - 2.25, с множество надрасквания по външната - изпъкнала повърхност на диоптърното стъкло да се върнат на собственикът С. А. К., с адрес с. Т., общ. С., обл. С..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: