И да се произнесе , взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от ГПК, във връзка с чл.422,ал.1 от ГПК.
С решение № 181 от 05.12.2019 година, постановено по Г.д. дело № 57 съгласно описа на Златоградски районен съд за 2018г. е отхвърлен предявения иск от Е. Х. Л., ЕГН *, адрес: Г. З., О. С., У. „М.“ № 13, Ч. А. Е. В. срещу К. К. Х., ЕГН *, адрес: Г. З., О. С., У. „. № 137, с който ищцата иска съдът да признае за установено срещу К. К. Х., че дължи вземане в полза на Е. Х. Л. в размер на 10 300,00 (десет хиляди и триста) лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.Г.д. № 267/2017 г. по описа на РС - З., като неоснователен и недоказан.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата. С въззивната жалба се поддържа пространно оплакване за незаконосъобразност на изводите на районен съд,въз основа на правилно установена фактическа обстановка и превратно тълкуване доказателствата по делото,че не е налице и не е доказано основание за издаването на каузална причина за издаване на процесната запис на заповед. Жалбоподателят се позовава на заключението на съдебно счетоводната експертиза, неоспорена от страните и счита,че е установено наличие на облигационно отношение, по силата на което жалбоподателката е предала но ответника стоки по опис - наименование, количество, единична цена и обща стойност, като според експертизата и представените от ответника по спора документи е установено предаване от страна на ищцата стока на ответника, на обща стойност 21 463,50 лв., установена остатъчната дължаща се сума от ответника по спора в полза на ищцата на стойност 10 300 лв., за която сума не се доказва плащане. Сумата е дължима предвид настъпилия падеж.
Поддържа се недоказаност на твърденията на ответницата, че е подписала процесния запис на заповед под принуда от лицето Е. Л.. Твърди се, че именно вместо акт за начет е подписан процесния запис на заповед и въз основа на записа на него е образувано ч.Г. д. № 267/2017 г. по описа на Районен съд град З. и е издадена Заповед № 124/17.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК.Ответницата не доказва своите възражения в отговора на исковата молба че процесния запис на заповед не е подписан от нея Моли съдът да признае за установено, че К. К. Х. дължи на Е. Х. Л. сумата от 10 300 лв. (десет хиляди и триста лева)- главница, дължима по запис на заповед, издаден на 20.02.2015 г., с нотариална заверка, платим на падеж 31.05.2015 г., без разноски и без протест, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно Г. дело № 267/2017 г. по описа на Районен съд град З..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. Х.,депозиран Ч. пълномощника й А.М., в който се поддържа становище,че освен доказването на трудово правоотношение, въз основа на което е възложено като трудово задължение на ответницата съхранението,разходването и отчитането на материали и парични ценности, не е доказано по съответния ред констатирано наличие на щета и конкретен размер.Предлага се съдът да потвърди атакуваното решение.
Постъпила е и частна жалба срещу определение №144/06.06.2019година, постановено по Г.д.№57/2018година, с което съдът е възложил в тежест на ищцата направените разноски от ответницата и се иска окръжнитя съд да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно призована не се явява.
Въззиваемата К. Х. редовно и своевременно призована не се явява и се представлява от пълномощника си А.М., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и въэззивната частна жалба. Предлага се да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение и определение. Претендират се и направените разноски пред въззивния съд.
Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, съответства на предявения иск за установяване на оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение въз основа на твърдения за издаден запис на заповед, с който ответницата се е задължила със запис на заповед от 20.02.2015 г., с нотариална заверка за сумата от 10 300 (десет хиляди и триста) лева, с определен падеж,без протест и разноски. Разгледаният спор е квалифициран като иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на кредитора, изложени при заявяването на претенцията за издаване на заповед за изпълнение.
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието на издадена заповед за изпълнение в полза на въззивника за вземане, точно съответстващо на описаното в твърденията на кредитора при предявения от него установителен иск. Заповедта е оспорена с възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от съдебно установяване по специалния ред.
Искът е предявен в указания от съда срок. Установяването е допустимо.
Окръжният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на запис на заповед, който К. К. Х. е издала в полза на Е. Х. Л. с дата на издаване 20.02.2015 г. за сумата от 10 300,00 лева, като падежът на паричното задължение е определен за 31.05.2015 г.
Първоначално К. Х. оспорва подписа си в записа на заповед, но в хода на разглеждане на делото от районен съд признава, че подписът под записа на заповед е неин, като обаче твърдени, че е принудена от Л. да го подпише.
В исковата молба се твърди и няма спор между страните, че ответницата е работила на длъжност продавач при едноличния търговец-ищца по делото, както съществуване на каузална сделка, тъй като при извършена ревизия са установени липси в размер на сума 10 300лева, с което се обосновава издаването на процесния запис на заповед.
В отговора си на исковата молба длъжникът се е позовала на отправена принуда от Любомиров,който я заплашил, че ако не подпише ще я гръмне,твърди също, че в магазина Л. и откраднали документите й и се наложило да се намеси прокуратурата, за да й ги върнат, за които фактически твърдения не е ангажирала никакви доказателства.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите към обсъжданата т.17от тълкувателното решение обаче е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника т.е. дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна искът за установяване на вземането по него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект.(в този смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение № 14 от 19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от 20.03.2018 г. по .д.№ 2312 по описа за 2018г. по описа на ВКС).
Ищецът в исковата молба твърди, че записът на заповед обезпечава установени при извършена ревизия липси, поради и което с оглед установяване на редовността на записа на заповед, следва да се разгледа и наличието на твърдяната от ищеца каузална връзка.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че записът на заповед е подписан от ответника, както и че записът на заповед е подписан за обезпечаване на констатирани липси вследствие ревизия е назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че за предадените стоки е съставен опис, подписани от двете страни, представен от тях на вещото лице. Според вещото лице на 01.06.2014 година е изготвен опис за предадените стоки, намиращи се в магазин „Русалка“, в който са описани стоките по намиенование, количество, единична цена и обща стойност, описани са 64 артикула стоки на обща стойност 21 436.50лева, подписали предал стоката П.Бозова и приел стоката-К. Х..Вещото лице прави констатации,че на 5.09.2014година е съставен втори опис за предадени от ответника стоки на стойност 4 579.00лева, подписан от двете страни,без да са описани стоките по артикули,количества и единични цени. Записана е сума за извършени продажби на стойност 563лева, приспаднати 20лева - намалена продажна стойност, 60лв продажба и сума 14 800лева,за която вещото лице сочи, че не е уточнено какво представлява.Посочените суми са приспаднати от общо дължимите и остава според експертизата сума в размер на 10 300лева. Вещото лице сочи, че К. Х. предоставя наличните документи, първоначалния опис за предадените стоки на 01.06.2014година, идентичен с този на ищцата. Според експертизата от предоставените 6 бр.листове с описани числа, вероятно цени и стойности, не е ясно какво е описано, липсват дати и подписи, като само на л.7 са записани дати,суми без посочване на основание,поради което не може да установи,кога за какво и колко е броено от ответника.
При така установеното в настоящия случай ищецът търси установяване на парично вземане от 10 300 лв. на основание издаден от ответника запис на заповед, ангажиран като документ по чл. 417, т. 9 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Конкретният запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл. 536 ТЗ – издаден е на 20.02.2015 г. в Г. З. и е подписан от издателя К. К. Х.(с нотариална заверка на подписа); с посочен падеж на 31.05.2015година; с означено наименование на поемателя; с изписано безусловно обещание да се плати определена сума пари; като в текста на документа на езика на който е написан се съдържа и наименованието „запис на заповед“. В документа е удостоверена и датата за извършване плащането 31.05.2015 г., поради което следва да се приеме, че е настъпила изискуемост на поетото със записа на заповед задължение.
Причината за издаване на процесния запис на заповед от ответника е твърдяното от ищеца обезпечаване изпълнението на задълженията на К. Х. към Е. Л., възникнали до издаването на записа, за които се установи, че не са изпълнени. По делото не се спори,че на ответницата са предоставени от ищцата предадените стоки, намиращи се в магазин „Русалка“, за които е съставен и Протокол, както и че е извършено предаване от страна на ответницата на стоки по опис, но не е ясно от доказателствата какви точно вещи са предадени и тяхната стойност.
От друга страна ответницата Х. възразява,че получената,заприходена стока е върната, както и че е предала стойността на продадените стоки, но не ангажира доказателства в тази насока.
При това положение съответно на приетото в решение № 28 от 07.04.2015г. на ВКС по т.д.№ 1008/2014г., І т.о., ТК, недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. С решение № 248 от 23.01.2015г. по т. д. № 3437/2013 г., І т.о., ТК, при съобразяване на възприетото в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013г. и с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че при прекия менителничен иск ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед; интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. 3а посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. В този случай вземането на ищеца – кредитор се доказва със самия запис на заповед. В същия смисъл е и решение № 13 от 28.07.2017г. на ВКС по т.д. № 2642/2015г., І т.о., ТК.
Доколкото записът на заповед за 10 300 лева е редовен от външна страна менителничен ефект и предвид недоказването по делото на възражението на ответника за връзката му с каузално отношение – връщане на стока и паричната равностойност на продадените стоки, той установява съществуването на задължение в тежест на неговия издател.
Недоказано остава в хода на разглеждане на делото за недействителност на записа на заповед, като подписан след заплашване от страна на Любомирови.
Както се посочи, при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед (както е в случая), ищецът не дължи доказване на каузалното правоотношение – било при неоснователност на относителното възражение на ответника, било и при липса на заявено такова (ТР-4-14-ОСГТК, т, 17). В тази връзка със или без заявени от ищеца твърдения за каузална причина за издаване на записа на заповед, искът в случая е основателен, защото е налице редовен от външна страна менителничен ефект, издаден от ответника, а по делото се установи непогасени задължения към ищеца, произтичащи от каузално правоотношение между него и ответника, чието изпълнение е гарантирано с издадения запис на заповед.
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане изводите на настоящия състав с изложените от районен съд, въззивната жалба се явява основателна , а решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно,следва да бъде отменено и уважен предявеният иск.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че не се доказаха възраженията на ответника за недействителност на записа на заповед, поради липса на подпис от страна на ответника, както и поради факта, че поемателят е бил принуден да подпише записа на заповед, още повече, че подписа е с нотариална заверка.
Предявеният иск е доказан по основание и размер. Ответникът не ангажира доказателства търсената сума да е платена. Ето защо и доколкото е налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване. Като е приел обратното, районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен и признато по отношение на ответника, че съществува вземане за сума 10 300лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2017година до окончателното изплащане на главницата.
Ще следва да се възложат в тежест на ответницата направените разноски в заповедното производство от ищцата 206лева за заплатена държавна такса и 320лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и тези в първоинстанционното производство- 206 лева за заплатена държавна такса( претендирани с представения на стр.49 от първоинстанционното дело списък за разноски оп чл.80 от ГПК).Ще следва да се присъдат и направените от жалбоподателката разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса 103 лева и 15 лева за въззивната частна жалба или общо сумата 118лева
С оглед въприетото разрешение по спора основателна се явява и жалбата срещу определение №144 от 06.06.2019година, с което е осъдена Е. Л. да заплати на К. Х. направените по делото разноски пред районен съд в размер на 863лева.Ще следва атакуваното определение да бъде отменено.
С оглед изхода на спора се дължат направените от жалбоподателката разноски пред въззивната инстанция за заплатена от нея държавна такса 103 лева и 15 лева за въззивната частна жалба или общо сумата 118лева, които разноски са своевременно поискани инадлежно документирани.
Мотивиран от гореизложеното Смолянски окръжен съд ,в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 181от 05.12.2018 година и определение №144 от 06.06.2019година, постановени по Г.д. дело № 57/2018година, съгласно описа на Златоградски районен съд изцяло, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на К. К. Х.,с ЕГН *, че дължи на Е. Х. Л. сума в размер на 10 300,00 (десет хиляди и триста) лева за задължение по запис на заповед от 20.02.2015година, с падеж 31.05.2015година, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.Г.д. № 267/2017 г. по описа на РС – З..
ОСЪЖДА К. К. Х. да заплати на Е. Х. Л. направените съдебни разноски пред въззивния съд в размер на сумата 206.00лева(двеста и шест) за заплатена държавна такса в производството пред районен съд.
ОСЪЖДА К. К. Х. да заплати на Е. Х. Л. направените съдебни разноски в заповедното производство в размер на сумата 526лева(петстотин двадесет и шест лева), от които заплатена 206.00лева (двеста и шест) за заплатена държавна такса и 320лева(триста идвадесет)лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. К. Х. да заплати на Е. Х. Л. направените съдебни разноски пред въззивния съд в размер на сумата 118.00лева(сто и осемнадесет) за заплатена държавна такса по двете жалби.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от върчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :