И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
От С. Г. – прокурор в Р. П. С. е постъпил въззивен протест срещу Решение №169/22.04.2019г. по АНД № 53/2019г. по описа на районен съд С. с което обвиняемият В. Г. В. от Г.Н. е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл.316 във вр. чл.308, А.1 от НК и е оправдан по това обвинение.
Във въззивният протест се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, тъй като направените правни изводи се опровергават от събраните доказателства и обвинението изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново, с което обвиняемият В. Г. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, след което да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание.
Пред съда представителят на О. П. С. поддържа протеста и предлага съдът да го уважени, тъй като постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че обвиняемия е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предлага на обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение..
Обвиняемият В. Г. В., редовно призован, не се явяват, като за него се явява защитникът му А. И. А., който оспорва протеста и моли съдът да го остави без уважение.
Съдът, като взе предвид изложеното в протеста, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният протест е подаден от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните съображение:
С Решение № 169/22.04.2019г., постановено по АНД №53/2019 год. по описа на районен съд С. обвиняемият В. Г. В. е признат за невиновен, в това, че на 10.11.2015 год. в Г.С. в сградата на Териториално поделение на НОИ – С. /ТП на НОИ – С./ пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП – 3 и обр. УП – 30) и удостоверение за получавано трудово възнаграждение, а именно: Удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „ЖПЗ“ ЕАД Г.София; Удостоверение обр. УП-30, с № ПИ-96-18/20.03.1996 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Памукотекс – Инженеринг“ ООД - Г. София; Удостоверение обр. УП-30, с № XIV/146/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София и Удостоверение обр. УП-2, с № XIV/147/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София, като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия и добавки, обр. УП-1, с В. № 2113-20-535/10.11.2015 г. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.316, вр. с чл.308, А.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В. Г. В. е роден на ...1952 год. в Г.Н. област С.. Видно от предоставените справки и заверени копия на документи от Община Н. В. от раждането си до 04.08.1980 год. е с местожителство само в Г.Н. като регистрациите му по постоянен и настоящ адрес също са само в Г.Н. област С.. След тази дата е променил местожителството си в с.С., като от 26.04.1984 год. до 1996 год. включително, В. е с местожителство Г.Н..
От приложеното заверено копие от личния му регистрационен талон, съставен на 30.12.1977 год. срещу т.8 „Трудови данни“ е записано, че В. Г. В. работи в „ЗТКИ - Мадан“ на длъжност „валцьор“. Посочените местожителства и адресни регистрации се потвърждават и от представеният отговор и документи от Служба „БДС“ при ОДМВР - С.. Видно от приложеното заверено копие на Анкетна карта от 15.04.1970 год. за месторабота и длъжност на лицето е записано че е учащ в с.К.
На 10.11.2015 год. обвиняемия В. В. решил да упражни право си на пенсиониране и отишъл в отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ Г. С. където в приемната към отдела се срещнала със св. М. З. С. - специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“. В. депозирал пред нея заявление по образец за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това удостоверение приложил и документи удостоверяващи неговия осигурителен и трудов стаж, както и осигурителен доход.
За да докаже необходимия му осигурителен и трудов стаж обвиняемият по неустановен начин се сдобил с Удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год., Удостоверение обр. УП-30, с № ПИ-96-18/20.03.1996 год., Удостоверение обр. УП-30, с № XIV/146/27.05.1986 г. и Удостоверение обр. УП-2, с № XIV/147/27.05.1986 г.
В Удостоверение обр.УП № 30, № XIV-146/27.05.1986 год., издадено от Железопътен завод "Георги Димитров" Г.София и в удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год., издадено от „ЖПЗ“ ЕАД София било отразено, че в периодите от 03.10.1968 год. - 13.09.1970 год., от 20.11.1972 год. - 04.05.1973 год., от 01.09.1976 год. - 15.06.1977 год., от 30.08.1977 год. - 12.04.1978 год., от 25.08.1978 год. - 11.09.1980 год. и от 12.01.1983 год. - 13.03.1986 год., В. е работил като пещар в леярен цех.
В Удостоверение обр.УП 2 с изх. № XIV - 147/27.05.1986 год. на същото предприятие било отбелязано освен обстоятелството, че обвиняемият заемал длъжността „пещар в леярен цех“ в периода от 13.03.1983 год. до 12.09.1986 год., така и че той е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 11 682,46 лева.
В Удостоверение Обр. УП-30 с № ПИ-96-18/20.03.1996 г. с посочен издател „Памукотекс инженеринг“ ООД, Г. София е отразено, че за периода от 07.03.1994 г. до 22.02.1996 г., обвиняемият В. е заемал длъжността „перач в багрилна кухня“ в това предприятие.
И в трите удостоверения не са посочени имената на лицата положили подписите, поради което в тази връзка са събрани писмени и гласни доказателства кои лица са заемали посочените длъжности към момента на издаването им и са били обект на изследване от комплексна почеркова - техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на двете удостоверения от 27.05.1986 год. директор на „Железопътен завод – Г. Д.“ Г.София бил Д. Г.С., който е починА. Същият е заемал тази длъжност от 01.09.1974 год. до 01.01.1988 год., което по категоричен начин се потвърждава освен от показанията на свидетеля Людмил Стоянов и Славка Стоянова, така и от приобщената му трудова книжка. След 1988 год. ръководител на предприятието става А. А.С., видно и от справка от Дирекция Регионален Държавен архив – София. По отношение на третото удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год. към датата на издаването му длъжността ръководител е заемал свидетелят Р. Г. Ц. заедно със свидетелят В. Д. В., като и двамата са били ликвидатори на предприятието. От техните разпити се установява, че главен счетоводител към този момент е била свидетелката И. Ц., което обстоятелство се потвърждава от самата нея. Доколкото по безспорен начин са установени длъжностните лица, които е следвало да издадат тези документи, положените подписи са били обект на комплесна почеркова - техническа експертиза и съгласно заключението на вещото лице Г. в Удостоверение Обр. УП 3 с № 10-5-76/06.04.2004 г. с посочен издател „ЖПЗ“ ЕАД Г. София - Подписът за „гл. счетоводител“ в същото удостоверение не е положен от И. Д. Ц. Подписът за „ръководител“ в същото удостоверение не е положен от Р. Г. Ц.или В. Д.В. Подписите на местата за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ вероятно не са положени от едно и също лице. В Удостоверение Обр. УП-30 с № XIV/146/27.05.1986г. и в Удостоверение Обр. УП-2 с № XIV/147/27.05.1986г. с посочен издател Железопътен завод „Георги Димитров“ Г. София - подписът на „ръководител“ не е положен от Д. Г.С. или А. А.С. Поради невъзможност да бъдат установени с категоричност лицата заемали другите две позиции обвинение е повдигната само по отношение на положения подпис на мястото на „ръководител“. Съгласно писмо №1029-20-401-1/31.03.2017г. на ТП на НОИ С. и приложените разплащателни ведомости е видно, че В. в посочените в удостоверенията от ЖПЗ – София периоди, същият е работил в АПК Г.Н. и „Писли“ ЕООД Г.Н. което означава, че в периода посочен в удостоверението, В. В. е работил в съответните предприятия, а не в ЖПЗ – София. Също така се установява, че в този период е живял в Г.Н. а не в Г.София, което се потвърждава от изготвената справка за адресните регистрации на същия.
В Удостоверение обр. УП-30, с № ПИ-96-18/20.03.1996 год. Издадено от "Памукотекс инженеринг" ООД е отразено, че за периода от 07.03.1994 г. до 22.02.1996 г., обвиняемият В. е заемал длъжността „перач в багрилна кухня“ в това предприятие. Отново в процесното удостоверение не са посочени конкретни имена на лицата, които са го подписали. В тази връзка отново са събрани писмени и гласни доказателства от които се установява, към датата на издаване на удостоверението 20.03.1996 год. управител и ликвидатор на дружеството бил свидетелят Р. И. Ц., което се доказва и от справка в ТР по фирменото дело. Същият е разпитан в качеството на свидетел и сочи, че в периода от 1967 – 1972 год. същият е заемал длъжността директор на дружеството, което се е занимавало с научно - изследователска дейност, без да извършва никакво производство. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля И. Б. И. Към датата на издаване на удостоверението дружеството е било в ликвидация, а той е назначен като ликвидатор, като към тази дата сочи, че гл. счетоводител е била Н. С.С.и А. А.А. Същите са разпитани като свидетели по делото и са снети сравнителни образци от почерк и подписи. В хода на разследването, положените подписи в удостоверението са били обект на изследване по комплексна почерковата - техническа експертиза и съгласно заключението на вещото лице подписът на „гл. счетоводител“ не е положен от Н. С. и А. А., а подписът на „Ръководител“ не е положен от Р. И. Ц. Отразените в удостоверението обстоятелства не отговарят на действителните факти, което се установява от свидетелските показания, а от справка на Дирекция „Бюро по труда“, Г.Златоград се установява, че в посочения в удостоверението период обвиняемия В. се е регистрирал като безработен в Бюрото по труда в Г.Златоград.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от цитираните по-горе свидетелски показания, писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по изслушаната съдебна експертизи.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за неправилни правните изводи до които е стигнал районният съд относно това налице ли е престъпление по чл.316 във вр. чл.308, А.1 от НК.
Посочените документи са официални по смисъла на чл.93, т.5 от НК, като законодателят е регламентирал ред и форма за издаването на тези документи. Удостоверението за осигурителен стаж / УП 3 / и Удостоверението за осигурителния доход /УП-2/ се издават съгласно чл.40, А.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от съответните длъжностни лица-гл.счетоводител и ръководител на предприятието - работодател.
По безспорен начин се установява па делото, че използваните от обвиняемия четири броя удостоверения са неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК.
Удостоверенията, предмет на обвинението, представляват свидетелстващ официален документ. Правната му природа е свързана с това, че то служи като отражение на определени факти с правно значение и в съдържанието му не е включена правната воля на автора. Предмет на обвинението е неистински документ по чл.93, т.6 НК - на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистинският документ е с автор, различен от действителния. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали отразения автор съвпада с действителния.
По делото по безспорен начин се установява, че удостоверенията не са подписани от посочените в тях длъжностни лица – главен счетоводител и ръководител, работещи в Железопътен завод „Георги Димитров“ Г. София и в „Памукотекст инженеринг“ ООД Г.София. В тази насока е изготвените заключения на вещото лице Г. по назначените експертизи, както и свидетелските показания. Това от своя страна води до правния извод, че тези удостоверения представляват неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т.6 НК.
Обвиняемият е представил удостоверенията пред ТП на НОИ Г. С. целейки да докаже наличие на трудов стаж и осигурителен доход за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с което е осъществил формата на изпълнителното деяние – ползване.
Неоснователни са доводите на защитата и тези на съда, че след като в удостоверенията не са посочени имената на лицата, които са ги подписали, няма как да се установи кой точно е подписал тези документи. Настоящият състав на съда приема, че по делото се установява по един категоричен начин кои са били ръководители и главни счетоводители на двете предприятия, издали инкриминираните удостоверения, както и че те не са полагали подпис за „ръководител“ и "гл.счетоводител" върху тях, което е достатъчно за определяне на документите като неистински, тъй като те не са подписани от лицата, изпълняващи съответната длъжност към момента на издаването им. Съгласно разпоредбите в КТ, КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверенията се подписват от ръководител и главен счетоводител и се поставя печат на осигурителя. Ликвидаторът по закон управлява и представлява дружеството, а когато ликвидаторите са няколко те извършват действия заедно. Обикновено документът се изготвя от отдел счетоводство или експерт във финансовото звено на предприятието, след което се подписва от главен счетоводител и ръководител и се подпечатва. В повечето случаи, в образците на удостоверения няма имена за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“, и се приема, че подписите са положени от лицата, заемащи тези длъжности към момента на съставяне на документа.
Необоснован е и извода на първоинстанционния съд за липса на пряк умисъл у обвиняемият В. В. за използването на неистинските документи. Удостоверенията безспорно са ползвани, тъй като са представени от обвиняемият към документите по заявлението за отпускане на пенсия
Настоящият съдебен състав намира, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на съответните последици, тъй като се установи, че през периодите, описани в удостоверенията обвиняемия не е работил в посочените предприятия, т.е бил е наясно, че ползваните удостоверения са неистински, тъй като не е работил в посочените предприятия и е съзнавал, че удостоверенията, с които се е снабдил и след това е използвал не са издадени по съответния законов ред.
Предвид гореизложеното съдът приема, че както от обективна, така и от субективна страна обвиняемият В. В. е осъществила с деянието си съставът на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, А.1 от НК, тъй като на 10.11.2015 год. в Г. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ – С. /ТП на НОИ – С./ пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП – 3 и обр. УП – 30) и удостоверение за получавано трудово възнаграждение, а именно: Удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „ЖПЗ“ ЕАД Г. София; Удостоверение обр. УП-30, с № ПИ-96-18/20.03.1996 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Памукотекс – Инженеринг“ ООД - Г. София; Удостоверение обр. УП-30, с № XIV/146/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София и Удостоверение обр. УП-2, с № XIV/147/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София, като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия и добавки, обр. УП-1, с В. № 2113-20-535/10.11.2015 г. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което обвиняемият се признае за виновен по повдигнатото му обвинение и тъй като са налице материалноправните основания на чл.78а от НК, следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в предвидения минимален размер от 1 000 лева.
На основание чл.189, А.3 от НПК на обвиняемият следва да се възложат направените по делото разноски за експертиза на досъдебното производство в размер на 540 лева, които да заплати в полза на ОД на М. – С..
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 169/22.04.2019г. постановено по НАХД № 53/2019г. на Смолянския районен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА В. Г. В. с ЕГН *, Г. Н. У. „. С.» №., В.В, .3, А.20, българин, български гражданин, женен, неосъждан за виновен, в това, че на 10.11.2015 год. в Г. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ – С. /ТП на НОИ – С./ пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП – 3 и обр. УП – 30) и удостоверение за получавано трудово възнаграждение, а именно: Удостоверение обр. УП-3, с №10-5-76/06.04.2004 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „ЖПЗ“ ЕАД Г. София; Удостоверение обр. УП-30, с № ПИ-96-18/20.03.1996 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Памукотекс – Инженеринг“ ООД - Г. София; Удостоверение обр. УП-30, с № XIV/146/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София и Удостоверение обр. УП-2, с № XIV/147/27.05.1986 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на Железопътен завод „Георги Димитров“- Г. София, като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия и добавки, обр. УП-1, с В. № 2113-20-535/10.11.2015 г. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност и е оправдан по обвинението - престъпление по чл.316, вр. с чл.308, А.1 от НК, като на основание чл.78а, А.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА В. Г. В. да заплати в полза на ОД на М. – С. направените по делото разноски в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: