за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 102/24.06.2014 г. по гр.дело № 59/2014 г. Мадански районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. А. иск за признаване за установено, че Р. А. им вземане към З. М. Б. в размер на 2 500 лв., произтичащо от запис на заповед от 15.08.2013 г. с падеж на плащането 09.09.2013 г., както и разноски в размер на 50 лв.; ОСЪЖДА Р. А. да плати на З. Б. 250 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от Р. Г. А. с искане да се отмени и искът и по чл.422, ал.1 ГПК да се уважи, като и се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът поддържа въззивната жалба.
От въззиваемата З. М. Б. не е подаден отговор на възивната жалба по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание за нея пълномощникът предлага решението да се потвърди.
Съдът установява следното:
В исковата молба при излагане на обстоятелствата, на които се основава искът, са оставени празни места там, където ищцата сочи периода от време, в който са натрупани задълженията на ответницата и кога е следвало да ги погаси. С допълнителна молба от 04.03.2014 г. ищцата посочва, че исковата сумата от 2 500 лв. е следвало да и бъде заплатена до 09.09.2013 г. По-нататък твърди, че записът е издаден, след като ответницата получава от А. посочената в записа сума, а даването и е за дълъг период от време – 2010-2013 г. под формата на заеми от малки суми по 100, 200, 300 лв. Поддържа още, че част от сумата е натрупана и от задължения на Б. за стоки в хранителния магазин, който А. държи до 2011 г.
На 15.08.2013 г. е издаден от ответницата З. Б. запис на заповед, с който тя се задължава безусловно и неотменимо да заплати на Р. Г. А. или на нейна заповед сумата от 2 500 лв. Падежът на плащане е 09.09.2013 г. Р. А. се снабдява със заповед № 192/26.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на записа по ч.гр.дело № 336/2013 г. на Мадански районен съд. З. Б. подава в срок възражение, че не дължи сумата по записа. В отговора на исковата молба отново поддържа, че не дължи сумата по записа, дължала е отдавна малки суми на ищцата, но е върнала всичко.
На 08.04.2009 г. е подписано между ЗАД “В.”-гр.С., Б.С.Д.и З. М. Б. споразумение, по силата на което застрахователното дружество се задължава да изплати на Д. и Б. сумата от по 30 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие настъпилата на 23.02.2008 г. смърт при ПТП на техния син М. Б. Д.. В споразумението е отразено, че застрахователят се задължава да изплати сумите в 5-дневен срок от подписването му и от представяне от правоимащите на банкови сметки, по които да се преведат парите.
Свидетелят Х. Х., съпруг на майката на ищцата, обяснява, че Б. е получила общо от А. 500 лв., съотв. веднъж 200 лв. и друг път 300 лв., както и месо от самия него за 60 лв. Б. е идвала да пазарува в магазина по два пъти на ден. Свидетелят обаче не посочва нито кога Б. е получила заемите, нито периода, през който е пазарувала на вересия и е натрупала задължения от това. Тя се подписва в тетрадка, където пише каква стойност дължи – 2 500 лв. на Р. А.. Ответницата идва през есента на 2013 г. два пъти в къщата на ищцата да се моли да не се стига до съд. Свидетелят не знае Б. да е връщала пари на ищцата. Също така той сочи, че дебитната карта на ответницата е била при ищцата. Дъщерята на ответницата също е вземала пари от Р., като също е дала на последната своята дебитна карта. По този начин ищцата си е събрала парите от дъщерята на ответницата.
Свидетелите Р. Д. и М. К., двамата-синове на ответницата, разказват, че тяхната майка е пазарувала често на вересия от магазина на ищцата, но отричат тя да има задължения към А. от взети в заем суми. Св.Д. сочи, че натрупан дълг от 900 лв. от стоки от магазина е изплатен от майка му след като е получила обезщетение за смъртта на другия и син. Дебитните карти на ответницата и на св.К., са се намирали при ищцата, която е знаела кодовете им и е теглела от сметките, по които са постъпвали детски надбавки, пенсията на ответницата и пенсията на св.К. В обясненията си ответницата сочи, че пенсията на сина и “М.” е носена на ръка на ищцата, а от картовата сметка на дъщеря и са погасявани и нейни задължения, а не само такива на дъщеря и.
Представени са копия от листове на тетрадка, в която са отбелязвани цифри, записано е “С. на М.”, “С. на Б.”, “Ф.”, “А.”, отделен лист само с отбелязване “С. на М.”, но не става ясно дали цифрите се отнасят до цени на продадени на вересия стоки, за какви периоди и на кои лица. Не може да се разбере и коя точно е “. на М.”, още по-малко дали това е ответницата З. Б., макар тя да признава, че преди 20 години е носела името “С.”.
При това фактическо положение се налага извод, че искът е недоказан. Не се установява кога точно ищцата е давал в заем суми на ответницата, които са останали непогасени, още повече, че ответницата е получила обезщетение за смъртта на своя си и е погасила свое задължение към ищцата, макар и обезщетението да е получено през 2009 г., а ищцата твърди натрупване на сумата за периода 2010-2013 г. Доведеният от нея свидетел не доказва вземането на заеми именно през периода 2010-2013 г. Не се установява какви суми за кога получени стоки на вересия от ответницата са формирали неин дълг, който е останал незаплатен. От показанията на всички свидетели, вкл. Х., и от обясненията на ответницата се разбира, че ищцата е държала при себе си дебитните карти на Б., на дъщеря и и на сина и М. К., знаела е кодовете и е теглила пари от сметките им за погасяване на техни задължения.
При липсата на пълно и главно доказване на исковата претенция, каквото задължение има ищцата, въвела с исковата молба каузалните правоотношения, за чието обезпечаване твърди, че е издаден записът на заповед /предвид разрешенията по т.17 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, правилно претенцията е отхвърлена с обжалваното решение, което следва да се потвърди.
По тези съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102/24.06.2014 г. по гр.дело № 59/2014 г. на Мадански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.