И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 и следващите от ГПК, във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 902 от 13.05. 2019г. на Р. С.,депозирана чрез адвокати Б.П. и Ст.К., срещу Решение № 43/25.04.2019година, постановено по гр.д. № 358/2018 г. по описа на районен съд М., с което е признато за установено по отношение на С. А. С., ЕГН: * и И. Р. С., ЕГН: *, двамата с адрес: гр. М., ул. „Труд“ № 40, че Р. А. С., ЕГН: *, с адрес: гр. М., ул. „Т. № 1, не е собственик на следния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, С ИДЕНТИФИКАТОР 46045.501.624.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., общ. М., обл. С., одобрени със заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, представляващ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 145.14 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при граници и съседи съгласно схема № 15-481901-13.07.2018 г. на АГКК, СГКК - гр. С.: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - обект № 46045.501.624.1.2, находящ се на административен адрес: гр. М., п.к. 4900, ул. „Т.“ № 40, . 3, находящ се в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 46045.501.624 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. С., заповед № РД- 18-6/25.01.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София,както иса присъдени направените разноски по делото.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд изцяло, като се излагат пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт, ,като постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Развива оплакване за незаконосъобразност на приетото от районен съд, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим;че ответникът не притежава и не представя титул за собственост върху процесният имот, тъй като такъв не съществува и в полза на общият наследодател; че процесният имот няма наследствен характер,с оглед обстоятелството,че бащата на ищеца и ответника още приживе се е разпоредил с процесния етаж,като е предал владението му в полза на сина си; след предаване на сумата от 8000 лева от страна на ищците на ответника,С.(ищецът) е станал собственик на процесният недвижим имот докато са били живи родителите им,както и че процеснит имот е владян явно,необозпокоявано и непрекъснато от ищците,които са демонстрирали с открито намерение и съзнание,че имотът е собственост от 1993 година когато са заплатили сумата от 8000 лева за дела на ответника.Твърди се, че така направените изводи са необосновани и недоказани и не намират основание и подкрепа в събраните и обсъдени по делото доказателства.
Развива оплакване за неоснователност на исковата претенция,като се поддържа от жалбоподателя, че е съсобственик на 1/3(една трета ид.част от цялата жилищна сграда,в т.ч. и на претендираният трети жилищен етаж),без четвъртия етаж,(на основание наследство и съвладение),като прави възражение,че ищците са държали веща като обща,поради което се явяват държатели на идеалните части на останалите съсобственици и е налице съвладение.
Относно позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза придобивка давност по чл.79 ЗС върху трети жилищен етаж от описаната по-горе триетажна жилищна сграда се твърди,че от изложените фактически твърдения на исковата молба се потвърждава наследствения характер на сградата и факта,че първоначално владението върху нея е установено от родителите на първият ищец и ответник,като родителите на страните са осъществили владението до смъртта си върху жилищната сграда като цяло.След тяхната смърт е възникнала съсобственост и съвладение на общата вече жилищна сграда като цяло от техните наследници-Р. С. С.-син;А. А. С.-син и С. А. С. —син. Според жалбоподателя още приживе техните родители са им предоставили да ползват къщата след нейното довършване през 1970 година съответно на Р. С. С.-треги етаж- в който живял както сам и със съпругата си(при сключен брак на 26.06.1970 година), в този етаж е живял до 1981 година, след което го напуснал и заживял в дома на неговата съпруга(приведен зет);на брат му А. С.-втори етаж r на брат му С. да ползва и живее заедно с родителите им на първи етаж.Излага оплаквания,че брат му С. С. се оженил през 1984 година и със съпругата си се настанили да живеят на втори етаж при брат му А. С., но още същата година съпругата на А. ги изгонила,като съпругата на Р. предоставила ключ от трети етаж на къщата да го ползват и да има къде да живеят. След смъртта на А. С. С. съсобствеността не е била уредена по съответният ред. По този начин е ползвана къщата и до смъртта на тяхната майка С. С. през 2012 година. След смъртта на майката на Р.,С. и А., тримата са декларирали, че притежават по реда на наследяването по 1/3 из.част от жилищната сграда(видно от удостоверението за данъчна оценка издадено от Община-М.) и всеки заплаща припадащият му се данък за жилищната сграда. След смъртта на тяхната майка С. Р. С. през 2012 година,първият ищец без никакво правно основание от месец май 2014 годна сменил ключа на вратата на първият етаж от жилищната сграда и не го е допускал, поради което му е изпратил нотариална покана, с искане да се извърши доброволна делба на съсобствения имот, която да бъде подписана от тримата братя,в противен случай претендира обезщетение в размер на наемната цена за такъв имот в размер на 200(двеста)лева. Поканил го е на 18.12.2014 година да се явят в кантората на нотариус С. Б., нотариалната покана е връчена на първият ищец на 1.12.2014 година,с рег.№ 261 на нотариус С. Б.-рег.№356 на НК на РБ,с район на действие-Районен съд- М., като на 18.12.2014 година на основание покана,връчена на 11.12.2014 година е съставен констативен протокол, акт № 81,том 1,рег.№ 2689,с който протокол нотариусът констатирал,че в 11.00 часа поканеното лице(С. А. С.) не се е явило и лошите отношения между страните по повод на наследствения имот са започнали след смъртта на тяхната майка-С. Р. С.. Жалбоподателят(ответник) и брат му- А. С., няколко пъти са водили разговори с най-малкия си брат — С., за доброволна делба на оставеният им в наследство имот, но без резултат. Твърди също, че жилищна сграда(без четвъртия етаж) има наследствен характер, върху нея владението е установено от родителите на първият ищец, ответника и техният брат А. до смъртта им, като още приживе те са разпределили правото на ползване на етажите според нуждите на децата им, т.е. ищците не са придобили по давност претендирания недвижим имот(описан в ИМ),защото наследствения характер на имота се е запазил до датата на смъртта на тяхната майка Сание С. (починала на 04.05.2012 година).От този момент е започнала да тече давност,която е прекъсната с нотариалната покана от Р. Ахмдов С. до първият ищец получена от него на 01.12.2014 година,с рег.№ 261 на Нотариус С.Б. рег.№356 на НК на РБ,с район на действие-Районен съд-М..Втората ищца никога и по никакъв повод не е правила срещи, отправени искания до ответника относно претендирания имот, т.е. същият няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен. Първият ищец е поискал от ответника,чрез нотариална покана да му признае правото на собственост върху процесния описан в исковата молба недвижим имот,което му е нужно с оглед снабдяването му с нотариален акт (нотариална покана рег.№ 1504/03.08.2018 година на нотариус Н. Д.,рег.№ 677 на НК на РБ). Развива се оплакване,че в случая не може да се говори за започнало производство по обстоятелствена проверка както от първия ищец, така и от втората ищца т.е. липсват фактите от които произтича правният интерес.В настоящият казус никога и по никакъв повод ищците не са отричали правото на съсобственост на жалбоподателя върху процесня имот, не са се противопоставяли, както и не са възпрепятствали възможността му да пребивава в имота или по какъвто и да е било начин да е обективирал(ищците) по отношение на ответника намерение да своят целият съсобствен имот, придобит по реда на наследяването само за себе си,като се има предвид, че майката е починала през 2012 година и не се сочат данни това намерение за своене на имота да е притовопоставяна и на нея,т.е. в полза на ищците не е изтекла 10(десет) годишна придобивна давност,считано от 04.05.2012 година,при което към момента на завеждане на иска през 2018 година давностният срок не е изтекъл.В случая фактическата власт върху къщата като цяло, в това число и претендираният трети етаж(без четвъртия етаж) се е упражнявала от няколко лица едновременно майка и трима синове при което е налице съвладение.Всички тези обстоятелства опровергават тезата на ищците,че са установили самостоятелно владение върху жилището на основание даденото право на ползване от родителите им през 1984 година и към момента на предявяване на иска е придобил собствеността по давност.Не могат да се отричат правата на майката починала през 2012 година ,т.е. процесният имот не е изгубил съсобствения си характер, като до смъртта на тяхната майка през 2012 година ищците са имали качеството на държатели,а не на владелци на процесният имот,който им бил предоставен безвъзмездно за временно ползване. В конкретният случай ищците живеят в процесното жилище-трети етаж от описаната жилищна сграда в период-по-дълъг от законоустановения такъв за възникване правото на собственост на основание придобивна давност(близо 30 години).Това обаче не е достатъчно за да се приеме,че са завладени имота по начин,че фактическата власт да се превърне в право.Съгласно разпоредбата на чл.68,ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,която владелецът държи,лично или чрез другиго като своя. Твърди още,че от приложните по делото писмени доказателства се установява по един категоричен начин,че първият ищец и ответника, както и техният брат А. са съсобственици на имота придобит по реда на наследяването.
Позовава се на протокол № 9 от 14.07.1967 година на заседание на ИК на ГНС М.,с което е взето решение за преотстъпване правото на строеж върху държавен парцел XIV,кв.16 по плана на гр.М. от 300 кв.м. за строеж на индивидуална жилищна сграда,строително разрешение № 31/22,05.1968 голина на нова жилищна сграда на А. С. С., протокол № 16/22.05.1968 година за строеж на жилищна сграда от А. С. С..върху парцел ХІV.кв.16 по плана на гр.М., с което обосновава извод,че родителите на първият ищец и ответника са построили жилищна сграда на основание ОПС и са станали собственици на построената в същият парцел сграда и на това основание се легитимират като нейни собственици, като след тяхната смърт по реда на наследяването техните наследници са станали собственици при равни права -по 1/3 ид.част.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. М. редовно исвоевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.П., която поддържа изцяло подадената въззивна жалба лично и в представената писмена защита.
Въззиваемите И. С. и С. С. редовно и своевременно призовани не се явяват и се представляват от пълномощника си А. Р., която поддържа становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, развито и в представените писмени бележки.
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
С атакуваното решение е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на С. А. С., ЕГН: * и И. Р. С., ЕГН: *, двамата с адрес: гр. М., ул. „Труд“ № 40, че Р. А. С., ЕГН: *, с адрес: гр. М., ул. „Туристическа“ №1, не е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, С ИДЕНТИФИКАТОР 46045.501.624.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., общ. М., обл. С., одобрени със заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, представляващ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 145.14 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при граници и съседи съгласно схема № 15-481901-13.07.2018 г. на АГКК, СГКК - гр. С.: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - обект № 46045.501.624.1.2, находящ се на административен адрес: гр. М., п.к. 4900, ул. „Т.“ № 40, . 3, находящ се в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 46045.501.624 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. С., заповед № РД- 18-6/25.01.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София.
Прието е също така, че процесния имот няма наследствен характер, тъй като бащата на ищеца и ответника още преживе се е разпоредил с процесния етаж, като е предал владението му в полза на сина си. Съдът е счел на следващо място, че родителите не са живели на този етаж, не са заплащали данъци, не са извършвали ремонти, не са се противопоставяли по какъвто и да е начин на правата на синовете си, в т.ч. и на С. С., който е извършвал ремонт, пристрояване, надстрояване на етажа и двойно е увеличил обема, извършвал е саниране на сградата и със семейството си е живял в процесния имот.
Приета е недоказаност ищците да са ползвали имота като ползватели, а не като владелци, както и че предоставянето на жилището от страна на родителите им е станало само за ползване, а не представлява разпореждане, както и че процесния имот е бил собственост на родителите им - общи наследодатели към момента на смъртта им, за да се обоснове наследствен характер на същия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Неоснователно е оплакването за процесуална недопустимост на предявеният отрицателен установителен иск, обоснован с твърдения за липса на правен интерес.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В конкретния случай ищците обосновават правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с притежаването на самостоятелно право на собственост върху процесния недвижим имот – осъществено давностно владение върху трети жилищен етаж от процесната сграда, придобито по силата на извършено приживе от родителите на първия ищец и ответника по делото разпореждане със собствения им имот, което се оспорва от ответника.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при наличието на твърдения за самостоятелно право на собственост ищците доказват наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск за защита на това право чрез отричане на претендираното от ответника право на собственост върху същия имот.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищците носят тежестта да докажат фактите, от които произтича правния им интерес, а ответниците - фактите, от които произтича правото им - т.1 от ТР № 8/2012 г.
Както бе посочено, правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск се обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право на собственост на ищците, произтичащо от извършеното неформално разпореждане с имота от родителите на ищеца и ответника.
Относно основателността на предявеният отрицателен установителен иск настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Смолянски районен съд, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:
Неоснователно е направеното оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, с оглед поддържаното, че жалбоподателят е съсобственик на 1/3 идеална част на цялата жилищна сграда, в което число и претендирания трети жилищен етаж.
Както вече съдът отбеляза по-горе при предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи това му право факти, което не е направено по делото. Не се установява поддържаното в писмения отговор и в хода на разглеждане на делото от ответника, че цялата жилищна сграда, без четвъртия етаж, построена от родителите на първия ищец и ответника през 1970година има наследствен характер.
Напротив ищците доказват категорично, че са придобили собствеността върху този процесен трети етаж от жилищната сграда на оригинерно основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Според показанията на свидетеля А. С., брат на първия ищец и ответника къщата е построена от родителите им през 1968-1969 година, свидетелят живеел на втория етаж, а брат му С. - на третия етаж. Брат им Р. след като създал семейство заживял известно време на третия етаж, където със С. имали по две стаи и на първия етаж по една стая. След 1993-1994година напуснал.Според свидетеля преди да починат майка им и баща им Р. поискал 8000 лева за своя дял от къщата и те му ги дали пред едно заведение в гр.М..Установява също така,че е правен основен ремонт в къщата,поставяне изолация,правен е покрив без участие на Р., както и че С. направил пристрояване и сега на третия етаж имало пет стаи, твърди,че той и С. се чуствали собственици на своите етажи, като претенциите на Р. са след смъртта на родителите им. В същата насока депозира покания и свидетелят Бисер Бодуров,който установява,че С. живеел на третия етаж от къщата, а Р. в друга къща и при правените през годините ремонти на къщата, включително и пристроявания е работил само С.. Според свидетеля от Р. знае,че се е отказал от някакъв дял,от стаи в къщата и е получил от С. и баща им 8000 лева в едно заведение. Нещо повече видно от записания диалог в приложения на гърба на стр.13 от първоинстанционното дело констативен протокол към акт №68,томІ,№1544/07.08.2018година нотариус Н. Д. между С.С. и Р.С., последният заявява претенции към третия етаж, защото няма достъп до първия и твърди също,че през месец август 1993 година получила съпругата му 8000 лева за да отстъпи третия етаж на брат си С. С., след което С. и съпругата му заживели окончателно на третия етаж. Свидетелите М. Ка. и М. Д.сочат,че Р. отдавна не живее в къщата и нямат преки впечатляния.
Следователно по делото се установява,че процесната къща е построена от бащата на първия ищец и ответника А. С. С., който извършва приживна делба и разделя имуществото между синовете си- А. А. С. получава втория етаж от къщата, а първия и третия етаж разделя между другите си двама сина – първия ищец и ответника в първоинстанионното дело, като всеки от тях има по една стая от първия етаж и по две стаи от третия етаж, като през 1993 година получава за дела си сумата от 8000лева. В този смисъл А. С. прави признания в записания диалог между двамата братя от нотариус Д. и са депозирани гласни показания. Установено е също така,че ищците по делото владеят процесния трети етаж от къщата оттогава и към 2014 година,когато за първи път ответникът Р. С. е подал данъчна декларация. Няма данни по никакъв начин последният да е демонстрирал нито права, нито намерение върху имота, както и да се е противопоставял на извършените ремонти и пристрояване на етажа с още стаи от С. С..
Всички действия през този период са осъществявани от ищците, започнали са владението върху имота на собствено основание, при неоткрито наследство, при живи родители, като са осъществявали надлежно владение и демонстриране намерението си за своене на имота, поради което в тяхна полза е изтекла придобивна давност повече от десет години, като оригинерен способ за придобиване право на собственост.
Причината за този извод на съда се корени най-вече в съблюдаването на задължителните указания дадени в Тълкувателно решение 01/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, според които презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Не се установява по делото съсобственикът да е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, т. е да е държател на идеалните части на останалите съсобственици, в каквато насока се правят оплаквания в жалбата, поради което и презумпцията не оборена.
Според цитираното ТР на ВКС независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява е фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Не се доказва твърдяното от ответника, че ищците са ползвали имота като държатели, а не владелци, нито че процесния етаж е предоставен от родителите на първия ищец и ответника за ползване. За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно манифестирано. В конкретния случай се установяват тези елементи на придобивната давност по отношение на ищците, с намерение за своене от 1993 година,когато заплатили на ответника сумата от 8000лева за неговия дял, поради което е изтекъл предвидения в чл.77 от Закона за собствеността давностен срок, като способ за придобиване право на собственост.
Няма данни ответникът от 1993година до 2014 година, когато е подал данъчна декларация да е смущавал това владение. Ето защо владението е осъществявано по начин, който ясно и недвусмислено разкрива спрямо всички, включително и спрямо действителните собственици на имота(родителите на ищеца и ответника) желанието на владелеца да държи вещта като своя в продължение на предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десет годишен давностен срок, поради което не може да се приеме, че имота има наследствен характер и оплакванията в жалбата в този смисъл са неоснователни.
На основание гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от районен съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно постановено.
Ще следва с оглед изхода на спора да се присъдят на въззиваемите направените разноски за ползвана адвокатска помощ в размер на 740 лева, които са своевременно поискани, надлежно документирани и следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд ,


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА Решение №43/25.04.2019година, постановено по гр.д. № 358/2019г. по описа на районен съд М., като правилно изаконосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Р. А. С. да заплати на С. А. С. и И. Р. С. направените разноски пред окръжен съд в размер на сумата 740.00 (седемстотин и четиридесет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :