за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 221/30.04.2014 г. по Г.дело № 1252/2013 г. Смолянски районен съд ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. К. П., че дължи за плащане на „. И. Б. - Г.С. сумите, както следва: 926,02 лв., представляваща дължима главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****** г.; 569,10 лв., представляваща дължима лихва по т.7 и т.8 по същия договор за периода от 19.08.2011 г. - 19.08.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 926,02 лв., считано от 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 490/23.08.2013 г. по ч.Г.дело № 936/2013 г. на Районен съд-С.; ОТХВЪРЛЯ иска на „. И. Б. - Г.С. срещу Н. К. П. в ЧАСТТА за признаване за установено съществуване на вземането за главница за разликата над 926,02 лв. до претендираните 1 000 лв., дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ******* г.; ОСЪЖДА Н. П. да заплати на „. И. Б. - Г.С. разноски по делото в размер на 398,88 лв. Срещу решението в частта, с която исковете са уважени и са присъдени разноски по делото, е подадена допустима въззивна жалба от Н. К. П. с искане да бъде отменено и исковете на банката да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и с пълномощника си поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият „. И. Б. - Г.С. оспорва жалбата с отговора си по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание за банката пълномощникът чрез писмена молба настоява решението в обжалваните части да се потвърди, като се присъди и юр.възнаграждение от 300 лв.
Съдът установява следното:
На 25.07.2007 г. е сключен между Н. П. и „. И. Б. -Г.С. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г. По силата на договора банката се задължава да предостави на титуляра П. банков кредит овърдрафт по картовата и разплащателна сметка в размер на 1 000 лв. Той може да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към тази сметка. Срокът за ползване на овърдрафта е 25.07.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката. П. се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия. В чл.7 и 8 е предвидено начисляване на различни лихви, съотв. при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период; както и при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит.
На 20.08.2013 г. банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против Н. П. въз основа на извлечение от сметката и счетоводните книги, посочения договор и Общите условия на банката за сумите от: 1 000 лв. просрочена главница, 569,10 лв. лихва по т.7 и т.8 от договора за периода 19.08.2011 г.-19.08.2013 г., както и законната лихва от 20.08.2013 г. до изплащане на задължението.
Банката-заявител твърди, че, съгл.Раздел ХІІІ, т.13.2 и 13.2.1 от Общите условия, ползваният овъдрафт става автоматично и изцяло предсрочно изискуем и банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, в това число по съдебен ред, без да уведомява титуляра и да дава допълнителен срок за изпълнение, ако е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Твърди се, че П. е просрочила плащанията си с повече от 150 дни, считано от датата на падежа на нейно изискуемо задължение - 19.08.2011 г.
В представеното Извлечение от счетоводните книги на банката е посочено, че размерът на кредита на П. е 1 000 лв. Началната дата на забава за плащане на изискуемо задължение е 19.08.2011 г. Просрочената главница е 1 000 лв., а просрочената лихва, начислена съгл.т.7 и т.8 от договора е в размер на 569,10 лв. за периода 19.08.2011 г.-19.08.2013 г.
Вещото лице по назначената СИЕ, в писменото заключение и обясненията пред съда на 02.04.2014 г., излага, че кредит-овъдрафтът, предоставен на П., е 1 000 лв. За периода 02.08.2007 г. – 15.07.2010 г. тя тегли от сметката сумата от общо 2 240 лв. За периода 03.09.2007 г.-25.11.2009 г. погасява свои задължения към банката в размер на 2 162 лв. Представена е таблица с теглените и погасявани суми. Към 19.08.2013 г. задължението на ответницата е 926,02 лв. главница; 606,26 лв. лихви и разноски/такси от 1.79 лв. В обясненията си експертът сочи, че 1 000 лв. не са теглени наведнъж, а в течение на 4 години, като в този период ответницата е възстановявала сумите.
В Общите условия, т.1.1., б.”и”, е предвидено, че “минимална погасителна вноска” е сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 3 % от дебитното салдо по сметката/сумата за пълно погасяване/ към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малко от 10 лв. В букви “н” и “о” е определено какво представляват “отчетен период” и “падеж”.
Т.10.1 от Раздел Х на Общите условия предвижда, че титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението от картовата сметка, като в б.”д” от т.1.1 на ОУ е определено какво представлява извлечението. Записано е, че обстоятелството, че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок дължимите на падежа суми.
В раздел ХІІІ, т.13.1. на Общите условия е уредено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в случай, че: 13.1.1 титулярът не извърши което и да е плащане по договора и Общите условия за срок, по-дълъг от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Т.13.2 разпорежда, че ползваният овърдрафт става автоматично и изцяло предсрочно изискуем и банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, в това число и по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение във всички случаи когато: т.13.2.1 е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение станало изискуемо съгласно договора и Общите условия.
В доклада по чл.146 ГПК е указано от съда на банката-ищец, че следва да докаже, че са спазени уговорките във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че е налице забава за определен период и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Докладът не е оспорен от банката.
Въззивния съд счита, че банката не е доказала, че са спазени уговорките във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и не е обявила на кредитополучателя П., преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение, кои точно задължения с точно посочено основание не са изпълнени и кога е следвало да бъдат изпълнени, поради което считат, че е настъпила предрочната изискуемост. Въззивния съд счита, че банката не е доказала, че са спазени уговорките във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и не е обявила на кредитополучателя П., преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение, кои точно задължения с точно посочено основание не са изпълнени и кога е следвало да бъдат изпълнени, поради което считат, че е настъпила предрочната изискуемост. Предвид повелителния характер на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ - че кредитът трябва да е обявен за предсрочно изискуем, за да има право банката да поиска издаване за заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд следва да я приложи съгласно разрешението по т.1, изр.първо от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар и нейното нарушаване да не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно разрешението по т.18, раздел І, от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането, си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. ВКС в мотивите приема, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и, без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. В тълкувателното решение е прието, че предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В настоящия случай банката въобще не е заявила изрично на П., че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, предвидено в т.13.2.1 от ОУ, което волеизявление да е достигнало до нея като длъжница преди подаване на заявлението. В отговора на исковата молба претенцията на банката се оспорва именно поради обстоятелството, че П. счита, че е заплатила всичко дължимо чрез правените от нея вноски през годините, някои - в по-големи размери от исканите в писмата на банката за минималната погасителна вноска. В крайна сметка П. не е наясно в кой момент точно какво дължи и защо, какво е погасявано с внасяните от нея суми по договора, и въобще, като краен резултат, че са настъпили условията за предсрочна изискуемост на кредита и защо.
След като „. И. Б. не е обявила на П. волеизявлението за настъпване на предсрочната изискуемост на сумите по кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Поради това исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, след отмянаа на решението в обжалваните части.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата банка следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400 лв.
По тези съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 221/30.04.2014 г. по Г.дело № 1252/2013 г. на Смолянски районен съд в обжалваните части, с които е признато за установено спрямо Н. П., че дължи на „. И. Б. -Г.С. сумата от 926,02 лв. главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г.; 569,10 лв., представляваща дължима лихва по т.7 и т.8 по същия договор за периода от 19.08.2011 г. - 19.08.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 926,02 лв., считано от 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 490/23.08.2013 г. по ч.Г.дело № 936/2013 г. на Районен съд-С.; както и в частта, с която е осъдена Н. П. да заплати на „. И. Б. - Г.С. разноски по делото в размер на 398,88 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н. К. П., ЕГН *, от Г.С. У.”. Ш. 68, дължи на „. И. Б. -Г.С. ЕИК *****, сумите, както следва: 926,02 лв., представляваща дължима главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г.; 569,10 лв., представляваща дължима лихва по т.7 и т.8 по същия договор за периода от 19.08.2011 г. - 19.08.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 926,02 лв., считано от 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 490/23.08.2013 г. по ч.Г.дело № 936/2013 г. по описа на Районен съд- С..
ОСЪЖДА „. И. Б. -Г.С. ЕИК *****, да заплати на Н. К. П., ЕГН *, от Г.С. У.”. Ш. 68, направените във въззивното производство разноски в размер на 400 /четиристотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.2 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.