и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243,ал.3 от НПК.
С постановление от 10.12.2013г. на О. П. – С. е прекратено наказателното производство по ДП № 10/2013г. по описа на ОСлС в ОП – С., водено срещу обвиняемия З. К.Б. от гр.С. за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, като са отменени взетата мярка за неотклонение „Подписка“ и наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.
Недоволен от това постановление е останал С. Я. Х., който го обжалва с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като иска отмяната му.
Съдът счита, че така подадената от С. Х. жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е процесуално недопустима по следните съображения.
Първоначално досъдебното производство е водено за престъпление по чл.252, ал.2 от НК, като с постановление от 16.09.2013г. З.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, по което изменено обвинение е продължило наказателното производство по делото.
По силата на чл.74, ал.1 и 2 от НПК качеството на пострадал има лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. В случая обаче жалбоподателят С. Х., което е едно от лицата, на което е отпускан заем от обвиняем З. Б., няма качеството на пострадал, тъй като той не е претърпял преки и непосредствени вреди от конкретното престъпление, за което се води настоящото наказателно производство. Това е така, тъй като нормата на чл.252, ал.1 от НК защитава обществените отношения, свързани с функционирането на кредитната система в страната, а не защитава пряко правата на отделните граждани, като за съставомерността на деянието няма значение размера на неправомерните доходи от тази дейност или причинените с него имуществени или неимуществени вреди. Престъплението по чл.252, ал.1 от НК не е резултатно, а само на формално извършване, като изпълнителното деяние се изразява в сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по закон, без деецът да притежава такова. Законодателят инкриминира не всяка конкретна сделка самостоятелно, а цялостната дейност по системно сключване на сделки от този вид, които са източник на доходи за извършителя. Затова в предмета на доказване влиза установяването именно на тази системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. Престъплението по чл.252, ал.1 от НК е типично престъпление на системно извършване, а не разкрива характеристиките на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Всяка отделна сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението, а всички заедно, като система от действия, запълват диспозицията на правната норма.
След като жалбоподателят С. Х. няма качеството на пострадал, по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, то той не е сред лицата, изчерпателно изброени в чл.243, ал.3 от НПК, които са носители на правото на жалба. След като това е така, той и С. Х. няма право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което и подадената от него жалба е процесуално недопустима. Като такава подадената жалба ще следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство по нея.
Видим от гореизложеното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Я. Х., вх.№ 74/08.01.2014г., срещу постановление от 10.12.2013г. на О. П. – С., с което е прекратено наказателното производство по ДП №10/2013г. по описа на ОСлС в ОП – С., водено срещу З.К. Б.от гр.С. за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното поризводство по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в седмодневен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: