Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ В. А. К.,ЕГН* от Г.С.,ул.”Е”№11,вх.Г,.5,ап.14,чрез пълномощникът му А.Б.К.,твърди в исковата молба,че на 15.VІ.2007год. ответникът Е. С. И. му е издал запис на заповед за сумата 31 000лв.,която сума е платима на падежа-15.VІІ.2008год. без разноски и протест.Така издадения запис на заповед обезпечава вземането в размер на 31 000лв. на ищеца,по повод възникнали правоотношения по предварителен договор за продажба на недвижим имот между Е. И. и В. К..С предварителния договор за продажба на недвижим имот от 15.VІ.2007год.,Е. И. се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху следните недвижими имоти:1.поземлен имот с идентификатор ****,с площ по кадастралната карта 750кв.м.,съставляващ имот № .. по стария кадастрален план на Г.С. и 2.поземлен имот с идентификатор **** с площ по кадастралната карта 69кв.м.,съставляващ имот № **** по стария план на Г.С.,м.”П.”,срещу заплащане на сумата 35 000лв. от В. К..В чл.1 от предварителния договор изрично е посочено,че продавачът Е. И. издава запис на заповед като гаранция за изпълнение на задълженията си по договора.В чл.6 от предварителния договор е предвидено,че П. неизпълнение от страна на продавача в уговорения срок,купувачът има право да развали договора едностранно и да получи обезщетение за вреди в размер на 31 000лв.,за което обезщетение издадения запис на заповед от 15.VІ.2007год. служи като обезпечение.На 6.ХІІ.2011год. с товарителница№RPS 4700 00 66 XXY на “Б. п.ЕАД ищецът В. А. К. е изпратил предизвестие за прекратяване на сключения предварителен договор до Е. С. И.,което е получено от последния на 9.ХІІ.2011год.Предизвестието е изпратено на основание чл.87 ЗЗД,като е посочено,че развалянето на договора е в хипотезата на ал.2,без да се дава срок за изпълнение,поради прекомерната забава на продавача и невъзможността същия да изпълни изцяло договора.На 9.ХІІ.2011год. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС,с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 9.ХІІ.2011год.,с който Е. С. И. е осъден да заплати на В. А. К. сумата 31 000лв.,ведно със законната лихва от 6.ХІІ.2011год. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 3 620лв.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№84/2012год. по описа на ЧСИ №827 В. А., което е спряно,поради подаване на възражение от длъжника Е. И..С разпореждане от 5.ІІІ.2012год. по ч.Г.д.№1948/2011год. СРС е указал на ищеца В. К.,че е депозирано възражение от длъжника и ще следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на разпореждането.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането срещу ответника.Ето защо ищецът моли Смолянският О. С. да постанови решение,с което да приеме за установено,че ответникът Е. С. И.,ЕГН* му дължи сумата 31 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 6.ХІІ.2011год. до окончателното изплащане на главницата и 3 620лв. съдебни разноски,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Е. С. И.,ЕГН* от Г.С.,ул.”. С.№8,чрез пълномощникът му А.Г. К. подава писмен отговор вх.№2191/19.V.2012год. на исковата молба.Ответникът счита,че предявеният иск е допустим,но неоснователен и недоказан и моли Смолянският О. С. да го отхвърли като такъв.Прави възражение за изтекла погасителна давност относно правата по записа на заповед от 16.VІІ.2007год.Правата по ценната книга в случая са упражнени с подаването на заявлението по повод на което е образувано ч.Г.д.№1948/2011год. по описа на СРС,което е станало на 6.ХІІ.2011год.Към този момент и едногодишния срок по чл.531ал.2 ТЗ и тригодишния срок от падежа по чл.531ал.1 ТЗ са отминали,съответно правото на вземане с едностранната абстрактна сделка е погасено,в която и да е от двете хипотези.Ако съдът приеме,че погасителната давност,произвеждайки присъщия си ефект е прекратила правото на иск за спорното вземане,моли производството да бъде прекратено,като недопустимо.Самостоятелен иск за установяване на хипотетично вземане за обезщетяване на вредите от неизпълнението от страна на ответника,като обещател по предварителния договор от 15.VІ.2007год.,не е предявен,ето защо счита за недопустимо да бъде приет за разглеждане в настоящето производство.Предявеният иск е неоснователен.Записът на заповед е издаден на 15.VІ.2007год. с падеж 15.VІІ.2008год.Правата по него са погасени по давност,поради неупражняването им от поемателя В. А. К.В тази връзка заявява възражение за изтекла погасителна давност,считано от падежа на задължението по записа на заповед 15.VІІ.2008год. до 15.VІІ.2009год. в хипотезата на чл.531ал.2 ТЗ или до 15.VІІ.2011год. в случай,че меродавен се окаже срока по чл.531ал.1 ТЗ.П. всички положения срока за упражняване на правата чрез съда е изтекъл към момента,в който това е сторено-6.ХІІ.2011год.Ето защо не се дължи и лихва върху главницата по записа на заповед.Излага подробни съображения П. какви условия е сключен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 15.VІ.2007год. и защо обещаното от Е. И. по този договор не е възникнало и/или не е изискуемо,което препятствува априори ангажирането на отговорност за неизпълнение под каквато и да е форма.Прави възражение за нищожност на предварителния договор по смисъла на чл.26 ЗЗД.Оспорва твърдението,че предварителния договор е развален в хипотезата на чл.6 с предизвестие от В. К., като прави доказателствени искания в тази насока.Моли съдът да му присъди съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският О. С. като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Б.К.,становището на ответника и неговият пълномощник А.Г.К., обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключение на СГЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото,че на 15.VІ.2007год. между Е. С. И.,ЕГН* от Г.С.,като продавач и В. А. К.,ЕГН* от Г.С.,като купувач,е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот.Предмет на договора е правото на собственост върху два недвижими имота:1.поземлен имот№*** с площ 795кв.м. в местността “П.”,Г.С.,който по новия кадастрален план на Г.С. е с идентификатор ***** и 2.поземлен имот№**** с площ 63кв.м.,който по новия кадастрален план на Г.С. е с идентификатор ****.Цената,която купувачът се е задължил да плати е 35 000лв.Условието за сключване на окончателна сделка,съгласно чл.1 от предварителния договор,е да се отстрани допуснатата в решение№393/6.ХІ.2006год. по Г.д.№270/2006год. на СРС и в решение№3515/3.І.2007год. на ОС”ЗГ”Г.С. грешка в името на собственика,на който е възстановено правото на собственост-вместо Х.Е. И.,действителният правоимащ бил С. А.И./С. А. И./.Съгласно чл.2 от договора като гаранция за изпълнение на задълженията по договора,продавачът Е. И. издава запис на заповед в полза на купувача.Този запис на заповед може да бъде използуван от купувача само в случай,че продавачът не прехвърли с окончателен договор в уговорения срок недвижимите имоти,както и ако ги обремени с тежести или ги продаде на трети лица.
Безспорно е по делото,че на 15.VІ.2007год. Е. С. И.,ЕГН* е издал запис на заповед,с падеж 15.VІІ.2008год.,с която се задължава да плати на В. А. К.,ЕГН* или на негова заповед сумата 31 000лв.Записът на заповед е издаден в Г.С.,с място на плащане Г.С.,без протест.
Тъй като не бил сключен окончателен договор за продажба на недвижими имоти,В. А. К. изпратил предизвестие на Е. С. И.,че на основание чл.87ал.1 ЗЗД разваля едностранно предварителния договор от 15.VІ.2007год.Развалянето на договора е П. условията на чл.87ал.2 ЗЗД-без срок за изпълнение,поради невъзможност да се сключи окончателен договор,тъй като продавачът Е. И. не бил единствен собственик на процесните недвижими имоти,а съсобственик с други наследници.Предизвестието е връчено с писмо с обратна разписка на 9.ХІІ.2011год.,като не е посочено името на лицето,което е получило писмото.Тъй като ответникът Е. И. оспорва подписа на обратната разписка,съдът изиска оригинала на обратната разписка и назначи СГЕ.Вещото лице по назначената СГЕ Р.С. Г.-специалист в областта на почерковото и техническо изследване на документи в “Н.” П. ОД на МВР Г.С. в заключението си твърди,че не е възможно да се отговори на въпроса дали Е. С. И. е положил подписа в графа “получател” върху оригинала на известието за доставка/обратна разписка/ от 9.ХІІ.2011год.П. изследване на подписа върху оригинала на обратната разписка и подписите-сравнителни образци на Е. И.,вещото лице е установило както съвпадения,така и различия,но нито едните,нито другите имали превес,за да даде категорично заключение.Теоретично е възможно самият И. да е извършил т.нар. “антоподлог”,т.е. умишлено изменение на почерка,но тези случаи са много трудно доказуеми.Подписът на Е. И. не е с голям обем,поради което притежава минимум почеркови признаци.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС,с която е разпоредено длъжникът Е. С. И.,ЕГН* от Г.С. да заплати на кредитора В. А. К.,ЕГН* от Г.С. сумата 31 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 6.ХІІ.2011год. до окончателното изплащане на задължението и 3 620лв. разноски по делото.Изрично е посочено,че вземането произтича от абстрактната сделка запис на заповед,издаден от длъжника на 15.VІ.2007год. за сумата 31 000лв.,с падеж 15.VІІ.2008год.,като заявителят е посочен в качеството на поемател.СРС е приел,че записа на заповед е редовен от външна страна документ по чл.417т.9 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,поради което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за сумата.Тъй като длъжникът Е. С. И. е направил възражение в законоустановения срок,с разпореждане№575/5.ІІІ.2012год. по ч.Г.д.№1948/2011год. СРС е указал на В. А. К.,че в едномесечен срок от получаването на разпореждането,следва да предяви иск за установяване на вземането си против Е. С. И..Съобщението на съда е връчено на В. К. на 9.ІІІ.2012год.,а на 6.ІV.2012год. В. К. предявява иск по чл.422ал.1 ГПК пред СОС.
Ответникът Е. С. И. прави възражение,че вземането на В. К. по записа на заповед от 15.VІ.2007год. за 31 000лв.,е погасено по давност,съгласно чл.531ал.1 ТЗ-с изтичане на тригодишна давност от падежа на вземането по записа на заповед.Правата по ценната книга/запис на заповед/ в случая са упражнени с подаването на заявлението,по повод на което е образувано ч.Г.д.№1948/2011год. по описа на СРС,което е станало на 6.ХІІ.2011год.Към този момент са изтекли,както кратката погасителна давност от една година по чл.531ал.2 ТЗ,така и погасителната давност по чл.531ал.1 ТЗ-тригодишен срок от падежа на вземането по записа на заповед.След като правото на вземане,учредено с едностранната абстрактна сделка/запис на заповед/ е погасено по давност,следва съдът да отхвърли предявения иск,като неоснователен.Ответникът счита,че самостоятелен иск за установяване на хипотетично вземане за обезщетяване на вредите от неизпълнение от страна на ответника като обещател по предварителния договор от 15.VІ.2007год. не е предявен,ето защо е недопустимо разглеждането му в настоящето производство.Твърди,че настоящето производство е продължение на заповедното производство,поради което обстоятелствата въз основа на които се претендира вземането,следва да съвпадат с тези по заповедта за незабавно изпълнение.Недопустимо е в настоящето производство да се прави изменение на обстоятелствата,въз основа на които се претендира вземането,като се твърди,че сумата 31 000лв. се дължи като неоснователно обогатяване по чл.534ал.1 ТЗ.В този смисъл е и съдебната практика-решение№265/18.VІ.2012год. по т.д.№497/2012год. на ПАС.С оглед липсата на основание за дължимост на главното вземане,поради погашението му по давност,ответникът не дължи и законна лихва и другите вземания,посочени в заповедта за незабавно изпълнение.Освен това обещаното от Е. И. с предварителния договор за продажба на недвижим имот от 15.VІ.2007год. не е възникнало и не е изискуемо,което препяствува ангажирането на отговорност,под каквато и да било форма.Условието,под което е поето задължението/съгласно чл.1/ не се е сбъднало.То е и невъзможно,което лишава договора от предмет по смисъла на чл.26 ЗЗД.Ето защо ответникът счита,че предварителния договор от 15.VІ.2007год. е нищожен.Представя като доказателства решение№393/6.ХІ.2006год. по Г.д.№270/2006год. на СРС,което е влязло в сила на 22.ХІ.2006год.,определение№111/8.ІІ.2011год. по Г.д.№1165/2010год. на ІІ ГО на ВКС,постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.ІІІ.2008год. по преписка вх.№1308/2007год. на Районна прокуратура Г.С..
П. така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК-да се установи,че ответникът Е. С. И.,ЕГН* дължи на ищеца В. А. К.,ЕГН* сумата 31 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 6.ХІІ.2011год. до окончателното изплащане на главницата и 3 620лв. съдебни разноски,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС.Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417т.9 ГПК-запис на заповед,издадена от Е. С. И.,ЕГН* на 15.VІ.2007год.,с която той безусловно се задължава да плати на поемателя В. А. К.,ЕГН* сумата 31 000лв.,с падеж 15.VІІ.2008год.
Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна,съществуването на вземането си,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.9 ГПК/решение№138/25.VІ.2010год. по т.д.№927/2009год. ІІт.о. на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК/.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба,безспорно се установява,че ищецът В. К. е предявил иска по чл.422ал.1 ГПК,за да установи вземането си в размер на 31 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 6.ХІІ.2011год. до окончателното и изплащане и 3 620лв. съдебни разноски в заповедното производство,за което е издадена заповед за изпълнение№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС.А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на запис на заповед,издаден от длъжника Е. С. И. на 15.VІ.2007год.,с падеж 15.VІІ.2008год.Исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита.Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедно производство,тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В хипотезата на претенция по запис на заповед,кредиторът следва да установи съществуването на вземането,факта,от който произтича вземането му,пораждането на задължението и неговия размер,а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат абсолютни/срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ и лични,основани на отношенията му с кредитора.Предметът на доказване по установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.
Предявеният от ищеца В. А. К. установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим,тъй като е подаден в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК,след като длъжникът Е. С. И. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС.
Длъжникът прави възражение за изтекла погасителна давност,в която поемателят може да упражни правата си по ценната книга.Записът на заповед е абстрактна,едностранна и формална правна сделка,по силата на която едно лице,наречено издател,обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице/поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя.Записът на заповед е абстрактна сделка,П. която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,поради което не е условие за действителност на ефекта.В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя.За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.По делото е безспорно,че издадената на 15.VІ.2007год. от Е. С. И. запис на заповед,с която той безусловно се задължава да плати на В. А. К. сумата 31 000лв.,с падеж 15.VІІ.2008год. е действителна,тъй като съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ.СРС също е приел,че издадената от Е. С. И. запис на заповед от формална гледна точка е валидна,поради което е издал и процесната запис за изпълнение по чл.417 ГПК№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год.
Съгласно чл.531ал.1 ТЗ исковете срещу издателя по запис на заповед се погасяват с тригодишна давност от падежа/в този смисъл и решение№94/27.VІІ.2010год. по т.д.№943/2009год. на Іт.о. на ВКС/.Безспорно е,че падежа на вземането,по издадената на 15.VІ.2007год. запис на заповед,е 15.VІІ.2008год.Тригодишната давност от падежа изтича на 15.VІІ.2011год.Правата по ценната книга/записа на заповед/ са упражнени от поемателя В. А. К. с подаване на заявлението,по повод на което е образувано ч.Г.д.№1948/2011год. по описа на СРС-6.ХІІ.2011год.Към този момент тригодишната давност по записа на заповед от 15.VІ.2007год.,издадена от Е. И.,е изтекла.По делото не са правени,съответно не са установени основания на възражения за прекъсване или спиране на погасителната давност на прекия менителничен иск.Ето защо предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК ще следва да се отхвърли,като неоснователен,тъй като е погасен по давност прекият иск по чл.531ал.1 ТЗ,в който В. А. К. е можел да предяви срещу издателя на записа на заповед Е. С. И..За поемателя по записа на заповед В. К. П. направеното от длъжника Е. И. възражение за изтекла давност,отпада възможността да търси съдебна защита на вземането си произтичащо от записа на заповед.
В случая е без значение обстоятелството,че записът на заповед е издаден за гарантиране изпълнението на каузални отношения между страните,тъй като процесното вземане се претендира на основание запис на заповед от 15.VІ.2007год.,а не на основание това каузално отношение.Това изключва възможността спорните вземания да се погасяват с общата петгодишна давност по ЗЗД.Изследването на каузалните отношения би било наложително П. съществуване на един редовен от външна страна документ,искът по който да не е погасен по давност,т.е. документ създаващ възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите права от каузалната сделка.Това в случая не е така и такова изследване не е нужно.В този смисъл е и решение№265/18.VІ.2012год. по т.д.№497/2012год. на ПАС.
Процесното вземане не може да се претендира в настоящия процес на основание чл.534ал.1 ТЗ като неоснователно обогатяване,по причина,че П. предявен иск по чл.422ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по съществуването на вземането,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,а в заявлението,довело да издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК,вземането не е претендирано на основание чл.534 ТЗ.В случая съдът следва да посочи,че настоящето производство преклудира възможността ищецът да търси своето вземане на основание запис на заповед,но не преклудира възможността вземането да се претендира на основание каузално отношение или неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ.В този смисъл е и цитираната съдебна практика от страна на ищеца-решение№320/17.VІ.2010год. по т.д.№161/2009год. ІІт.о. на ВКС,съгласно което “погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531ал.1 ТЗ е онзи юридически факт,от който за последния възниква правото на специален субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534ал.1 ТЗ срещу издателя на записа на заповед до размера на инкорпорираното в същия парично вземане,с което настъпилата в патримониума му вреда,довела до увеличаване на имуществото на платеца-издател се съизмерява,като наличието или не на предхождащ го неуспешно проведен пряк иск,респ. неуспешно принудително изпълнение е правно ирелевантно”.Това обаче не означава,че в настоящия процес по предявен иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК,в който вземането на ищеца се претендира въз основа на запис на заповед,може да бъде допуснато “пояснение и допълнение на исковата молба по чл.143ал.2 ГПК”,с което вземането да се претендира на основание чл.534ал.1 ТЗ,като неоснователно обогатяване по записа на заповед,тъй като е изтекла тригодишната давност за предявяване на прекия менителничен иск по чл.531ал.1 ТЗ.Това “пояснение и допълнение на исковата молба” по своята същност води до изменение на предявения иск-от установителен иск по чл.422ал.1 ГПК в осъдителен субсидиарен иск по чл.534ал.1 ТЗ,което е процесуално недопустимо.Настоящето производство е продължение на заповедното производство,поради което обстоятелствата въз основа на които се претендира вземането,следва да съвпадат с тези по заповедта за незабавно изпълнение.Недопустимо е в настоящето производство да се прави изменение на обстоятелствата,въз основа на които се претендира вземането,като се твърди,че сумата 31 000лв. се дължи като неоснователно обогатяване по чл.534ал.1 ТЗ.
По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е неоснователен,ето защо ще следва да го отхвърли изцяло.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищеца да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 637лв.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският О. С.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. К.,ЕГН* от Г.С.,ул.”Е.”№11,вх.Г,.5,ап.14 срещу Е. С. И.,ЕГН* от Г.С.,ул.”. С.№8 установителен иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК-да се приеме за установено,че ответникът Е. С. И.,ЕГН* му дължи сумата 31 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 6.ХІІ.2011год. до окончателното изплащане на главницата и 3 620лв. съдебни разноски,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение№3380/9.ХІІ.2011год. по ч.Г.д.№1948/2011год. на СРС,въз основа на запис на заповед,издадена на 15.VІ.2007год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ОСЪЖДА В. А. К.,ЕГН* да заплати на Е. С. И.,ЕГН* съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 637лв./хиляда шестстотин тридесет и седем лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


О. СЪДИЯ: