Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 15/17.01.2014 г. по гр. д. № 137/2013 г. Девински районен съд е приел за установено по отношение на В. Р. А., че А. А. У., Ралица А. К. и М. А. М., са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение общо на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор** с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д., и е осъден В. Р. А. да предаде на А. А. У., Р. А. К. и М. А. М. собствеността и владението на незастроената част от този имот – 1/3 ид.ч. от него, която владее и ползва без правно основание.
Със същото решение са отхвърлени предявените от А. А. У., Р. А. К. и М. А. М. против А. В. А. искове за приемане за установено, че са собственици и предаване на собствеността и владението върху 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ** с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д.; против В. Р. А. и А. В. А. за предаване на собствеността и владението върху построената в ПИ с идентификатор ** с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д. стопанска сграда с идентификатор ** със застроена площ 35 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д. – като неоснователни и недоказани.
Със същото решение е прието за установено по отношение на В. Р. А., че Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А. и Е. Д. А. са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение общо на 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор ** с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д., идентичен с част от имот пл. № ** кв. * по ПУП на с. Т. и е осъден В. Р. А. да предаде на Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А. и Е. Д. А. собствеността и владението на незастроената част от този имот – 1/3 ид.ч. от него, която владее и ползва без правно основание.
Със същото решение се отхвърлени предявените от Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А. и Е. Д. А. искове в останалата част за приемане за установено, че са собственици и предаване на собствеността и владението върху 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор 73105.501.241 с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д.; против В. Р. А. и А. В. А. за предаване собствеността и владението върху построената в ПИ с идентификатор ** с площ от 1 113 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д. стопанска сграда с идентификатор** със застроена площ 32 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., О. Д. – като неоснователни и недоказани.
Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответниците В. Р. А. и А. В. А., от с. Т., О. Д., Ч. пълномощник А. Б. М., в частта, касаеща имот с идентификатор ** по кадастралната карта на с. Т.. Във въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция в тази част да бъде отхвърлена. Във въззивната жалба се излагат доводи, че мотивите на районния съд са неясни по отношение на това през кой период от време ищците са станали собственици на целия имот и относно съвместимостта на имота, описан по кадастрална карта с идентификатор ** и от кадастралния план като част от имот с кад. № ** в кв. *. Твърди се, че съдът не е обсъдил и изложил съображения по основното възражение на ответниците – че не оспорват и не владеят част от имот с идентификатор ** и че ответниците са собственици на част от този имот, идентичен с имота, описан в Нотариален акт № */1975 г. – парцел ІІ-80; границите на този имот са отразени на комбинирана скица № 2 от заключението на вещото лице в кафяв цвят – видно е, че част от процесния имот с кад. № ** е идентичен частично и върху него с кафяв цвят е нанесен имота на Ралин А. по НА № 31/75 г.; именно в тази част ответниците оспорват исковата претенция. Твърди се, че наследодателят на ответниците е пидобил този имот още към 1975 г. и тогава никой от братята и сестрите му не са възразили срещу него и правото му на собственост. Твърди се, че тази част от имота никога не е била на общия наследодател на ищците и ответниците, за да приеме съдът, че има наследяване; парцел ІІ-80 е придобит на оригинерно основание от Ралин А.. Сочи се, че от свидетелските показания е установено, че всеки си ползва неговата стопанска постройка в имот с идентификатор ** и прилежащия й терен, извън частта, идентична с парцел ІІ-80, която се владее изключително от ответниците, а останалата част от имота се ползва по начин, че да обслужва стопанските гради и ответниците не оспорват тази част от имота.
Ищците Ф. А., М. А., Н. А., Ю. А., Е. А., А. У., Е. К. и М. М., Ч. пълномощник А. М., в депозиран в срок писмен отговор, оспорват въззивната жалба на ответниците. Сочи се, че нотариалния акт - № */75 г., на който ответниците основават възраженията си, не е намерил отражение в плана от 1981 г. Сочи се в отговора, че от СТЕ се установява, че поземлен имот с пл. № ** по плана на с. Т. от 1972 г. е записан в имотния регистър на Юсеин Ашиков; за него по същия план са отредени три парцела – УПИ **, УПИ ** и УПИ **, за последния УПИ наследодателят на жалбоподателите се е снабдил с нотариален акт. Сочи се, че според вещото лице, планът на с. Т. от 1972 г. не е приложен, тъй като парцелните граници не са се трансформирали в имотни и парцел ** не е намерил отражение в следващия план. Сочи се, че по плана от 1981 г. от имот пл. № * са образувани три имота – имот пл. № **, в който е построена жилищна сграда и обслужващи, владеещи се от наследниците на Р. А., процесния имот пл. № **, записан на тримата братя А., Д. и Р. А., в който са построени три стопански сгради, и имот пл. № ** – незастроен. Твърди се в отговора, че относно продължителността на владението, показанията на свидетелите А. и О. са еднопосочни, последователни и непротиворечиви и установяват, че наследодателите на страните са си разпределили ползването на процесния имот, като всеки от тях е ползвал градина под стопанската си сграда и встрани от нея, ливада – над стопанската сграда, а вътрешния път в имота се ползвал от всички за обслужване на стопанските сгради; това фактическо положение продължило повече от 30 години и в резултат на осъществяваната фактическа власт страните по делото са придобили правото на собственост върху имота въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение и при квоти съгласно ЗН. Твърди се, че едва преди година ответникът В. А. заградил имота, изорал както своята, така и градините на ищците, окосил и тяхната част от ливадата над плевните; тогава за първи път той е демонстрирал пред тях и намерение за своене не само на своята наследствена част от имота, но и на частите на останалите съсобственици. Твърди се в отговора, че ПИ пл. № ** по плана от 1971 г. никога не е бил записван на Р. А., същото се отнася и се отредените в него парцели, в т. ч. за УПИ **; той е записан на общия наследодател на страните Ю. А., което положение е запазено и до настоящия момент; нотариалния акт на жалбоподателите не фигурира нито в имотния, нито в кадастралния регистър на с. Т..
В съдебно заседание жалбоподателите Ч. пълномощника си А. Б. М. поддържат въззивната жалба, подробни доводи излага в писмена защита.
За въззиваемите пълномощникът им А. М. М. оспорва въззивната жалба, подробни доводи излага в писмена защита.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:
Видно от представените писмени доказателства – удостоверения за наследници, първите петима ищци са наследници на Д. А. А., а останалите трима са наследници на А.А. А.; ответницита са наследници на Р.А. А.; Д., А.и Р. А. А. са били братя.
Твърди се в исковата молба, че тримата братя Д., А. и Р. А. притежавали в съсобственост имот с пл. № ** в кв. ** по действащия ПУП на с. Т., като след влизане в сила на кадастралната карта на с. Триградимот пл. № ** е отразен като два имота: ПИ с идентификатор **, в който наследодателят на ответниците Р. А. построил жилищна и помощни сгради, и ПИ с идентификатор **, в който всеки от братята е построил стопанска сграда, като сграда с идентификатор ** със застроена площ от 32 кв.м. е построена от Д. А., сграда с идентификатор ** със застроена площ 35 кв.м. е построена от Асен А., а сграда с идентификатор ** – от ответника Р. А.. Твърди се, че наследниците на всеки от тримата братя владеели стопанските сгради, построени от наследодателя им и обработвали част от ПИ с идентификатор **, като през 2011 г. ответникът В. А. изорал почти целия имот, включително и частите, които ищците обработвали, като ответниците заявили, че всичко е тяхно и те ще го обработват.
Ответниците възразяват, че общия наследодател Ю. Х. А. по предходния план на с. Т. е бил собственик на имот пл. **; от този имот са били отредени УПИ **– съсобственик между страните по делото, и УПИ **, с който през 1958 – 1960 г. неформално общият наследодател Ю. А. се е разпоредил в полза на Р. А. /наследодател на ответниците/. Твърди се, че в УПИ ** Р. А. е изгради жилищна сграда, гараж и селскостопанска постройка; през 1975 г. се е сдобил с нотариален акт за собственост по давностно владение, за което твърдят, че е продължило от 1960 г. до настоящия момент. Ответниците сочат, че в другия съсобственост по наследство имот тримата синове А., Д. и Р. са построили селскостопанските сгради. Твърди се от ответниците, че сега е налице погрешно отразяване на имотите в КККР на с. Т., което създава и спора между страните.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият наследодател на страните Ю. А. е бил собственик на един голям имот пл. № **, като от него по плана на с. Т. от 1972 г. са образувани два парцела – парцел ** и парцел ** – скица № 4 към заключението на инж. М.. От този имот пл. № * по плана от 1972 г. по плана от 1981 г. са обособени имоти пл. № ** и * – скица № 3, които не са идентични с парцели ** и ** по плана от 1972 г. Имот пл. № ** по разписната книга към плана е записан на братя Р., Е. и Д. А., а имот пл. № ** е записан на Р. А.. Видно от скица № 1, имоти пл. № ** по плана от 1981 г. са идентични /непълна идентичност с ПИ **, ** и **.
На приложената към заключението на инж. М. комбинирана скица № 2 видно, че границите на парцел ** по плана от 1972 г. не са трансформирани в имотни граници по плана от 1981 г. и кадастралната карта от 2011 г.Установява се, че част от парцел ** с площ от 315 кв.м. е включена в ПИ **, повдигната в оранжев цвят на скицата.
Настоящата инстанция намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите А. и О. като обективни и последователни и непротиворечащи на другите доказателства по делото. От тези свидетелски показания се установява, че тримата братя Р. Е. и Д. А., а след смъртта им техните наследници са ползвали имота по описания в исковата молба начин – всеки от тримата братя е имал плевня и е ползвал ливадата над неговата плевня и градината под неговата плевня. Тези показанията съответстват и на установеното от експертизата, че имот пл. № * по плана от 1981 г. е записан на тримата братя. От друга страна, показанията на Ш.в и Б. са неясни – остава впечатлението, че те говорят за имота на наследодателя на ответниците, в който е изградена жилищната му сграда, а не за процесния имот. Тези показания се опровергават и от другите доказателства по делото.
От гореизложеното е видно, че по действащата кадастрална карта ищците се легитимират като съсобственици на ПИ **, наред с ответниците, като А. А. У., Е. А. К. и М. А. М. – като наследници на А. А. А. общо на 1/3 ид. ч. от имота, Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А. и Е. Д. А. – като наследници на Д.А. А. общо на 1/3 ид. ч. от имота. Собствеността върху имота е придобита по наследство и давностно владение, установено от геропосочените свидетелски показания. Що се касае до обстоятелството, че 315 кв.м. от ПИ * съставляват част от парцел * по плана от 1972 г., за чиято собственост ответниците претендират, то както правилно районният съд е посочил, тази претенция на ответниците следва да бъде предмет на иск по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, но не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. Настоящото производство касае установяване право на собственост към настоящия момент, според действащата кадастрална карта на с. Т..
Предвид гореизложеното обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените от тях деловодни разноски за настоящата инстанция – 300 лева за адвокатско възнаграждение, поради което Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 15/17.01.2014 г. по гр. д. № 137/2013 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН * и А. В. А., ЕГН *, да заплатят на А. А. У., Е. А. К., М. А. М., Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А. и Е. Д. А. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед ограниченията на чл. 280 ал. 2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.