С Решение № 419/08.11.2012 г. по Г. д. № 426/20111 г. С. районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани субективно съединените искове с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени от К. Б. К., с които се иска да бъде признато за установено по отношение на А. Ф. П. и Ф. С. П., че ищцата К. Б. К. лично и като наследник на С. Е. К. не дължи изпълнение на Решение № 384/23.12.2003 г. по Г. д. № 231/2003 г. на РС – С., по което е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. и въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп. д. № 231/2010 г. на ДСК при РС – С. за разпределение на ползването на описаните в решението имоти, а именно: не дължи предаване ползването на изба № 1 с идентификатор 67653.912.423.3., повдигната в червен цвят по скицата на вещото лице, неразделна част от Решение № 384/23.12.2003 г. по Г. д. № 231/2003 г. на РС – С., находяща се в югозападната част на надплочовото пространство със светли размери 3. 05 м./4. 63 м. и светла площ от 14 кв.м. и не дължи предаването на част от изба № 2, с идентификатор **3.4., повдигната в син цвят по скицата на вещото лице, находяща се между изба № 1 и изба № 2, със светли размери 3. 36 м./1. 8 м. и светла площ от 6 кв.м.
Със същото решение е признато за недоказано на основание чл. 194 ал. 2, във вр. с чл. 193 ал. 2 от ГПК направеното от К. Б. К. оспорване на истинността на представения от А. Ф. П. и Ф. С. П. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, дело № **0/17.11.1994 г. на нотариуса при РС – С..
Това решение е обжалвано пред С. окръжен съд от ищцата К. с оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Във въззивната жалба се прави позоваване на съдебна практика – Определение № 763/02.07.2010 г. по Г. д. № 306/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение от 31.07.2008 г. на ОС – Кюстендил по Г. д. № 391/2008 г., в противоречие с която е изложеното от районния съд, че стабилитетът на влязлото в сила съдебно решение, с което е разпределено правото на ползване и изпълнителната му сила не могат да бъдат дерогирани с предявяване на настоящите искове; сочи се, че след като решението по чл. 32 ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служенето с обща вещ, то няма сила на присъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, респективно при наличие на нови факти, настъпили след произнасянето на съда, няма пречка длъжникът да иска да установи, че изпълняемото право е отпаднало. Твърди се, че искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и доказателствената тежест за оборване твърденията в исковата молба пада върху ответниците; в хода на делото ответниците не се справили с доказателствената тежест и не представили доказателства за собственост върху процесните имоти, а съдът необосновано е приел, че представеният от ищцата нотариален акт не установява право на собственост. Твърди се, че в разрез с представените скици на имотите е прието, че те не са самостоятелни обекти, а представляват обща част от сградата. Твърди се, че необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел за недоказано оспорването на истинността на НА за дарение № **/94 г., като не са обсъдени възраженията, че тази продажба е станала без съгласие на собствениците и в нарушение разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ. По отношение присъдените разноски се сочи, че част от доказателствата за тях са представени с писмената защита на ответниците.
В писмен отговор ответниците, чрез пълномощникът им А. Н. М. оспорва въззивната жалба. Сочи се, че цитираната практика не е задължителна, както и че касае друга хипотеза. Сочи се, че представения от ищцата НА № */2011 г. не установява действителни нейни права върху процесни обекти, тъй като в хода на производството ищцата не е установила действително да е придобила права на собственост върху тези обекти по наследство и давност; напротив, депозирани са свидетелски показания, че ответниците са придобили обектите по давност, тъй като от покупката на имота през 1994 г. в продължение на 10 години ги владеят като свои. Сочи се, че ищцата не е могла да придобие по давност процесните избени помещения, тъй като същите са обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС. Сочи се, че в случая не правата върху дворното място, а правата на собственост върху жилищните етажи определят собствеността върху избените помещения.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е съответна ДТ, а след преценка на доказателствата по делото по реда на чл. 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, по същество съобрази следното:
Ищцата твърди, че след постановяване на Решение № 384/23.12.2003 г. по Г. д. № 231/2003 г. на РС – С., са настъпили нови факти и обстоятелства, които засягат неговата изпълняемост, а именно снабдила се е с Нотариален акт № * том * рег. № ** дело № */2011 г. на нотариус № ** – А. Ш., за изключителна собственост на процесните имоти – изба № 1 и изба № 2. Поради това според ищцата е установено ново правно и фактическо положение, което е довело до отпадане на материалното право на ответницита да ползват тези изби и решението на съда в тази част не следва да се изпълнява.
В исковата си молба ищцата се позовава и на Нотариален акт № ** том * рег. № ** дело № **/2010 г., с който наследниците на Б. С. К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на застроен и незастроен ПИ с идентификатор **3 с площ от 901 кв.м., идентичен с имот пл. № ** в кв. 21 по плана на Г. С. от 1983 г.
С Решение № 177/14.04.2008 г. по В. Г. д. № 613/2007 г. на С. окръжен съд, в сила от 02.02.2009 г., е отхвърлен иска на М. Б. К., К. Б. К., С. А. К. и И. А. К. по чл. 108 от ЗС срещу А. Ф. П., Ф. С. П. и др. за частта над ½ ид. ч. имот пл.№ **5 с площ от 160 кв.м., представлящ реална част от имот с пл.№ ** по плана на Г.С. от 1983г., както и за частта над 1/2 идеална част от имот пл.№ **6 с площ от 136 кв.м., представлящ реална част от имот с пл.№ ** по плана на Г.С. от 1983г., като тази претенция също е била основана отново на придобивните способи давностно владение и наследство, като съдът се е произнесъл по твърденията за упражнявано владение от страна на наследодателите Б. С. К. и С. К. за периода от 1979 г. до 2003 г. С оглед силата на присъдено нещо по цитираното съдебно решение и изискуемия по чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността 10-годишен срок, не би могло по силата на давностно владение от 2003 г. до предявяване на иска 04.04.2011 г. ищцата и останалите наследници на Б. К. да са придобили собствеността на частта над ½ ид.ч. от имот пл. № ** по плана от 1983 г., понастоящем ПИ с идентификатор **3. От друга страна, владение единствено от страна на наследниците на Б. К. на незастроения имот не се установява и от депозираните пред районния съд свидетелски показания. Поради това и ищцата не би могла в случая да се позове на разпоредбата на чл. 92 от ЗС за изключителна собственост по отношение процесните избени помещения.
Според сочения от ищцата Нотариален акт № * том * рег. № ** дело № */2011 г. ищцата и С. К., М. К. и И. К.-Н. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на склад с идентификатор ***.3 и склад с идентификатор **.4, при квоти по 1/3 ид. ч. за К. и за М. К. и по 1/6 ид. ч. за С. К. и за И. К.-Н.
С оглед основанието за издаване на този нотариален акт, явно ищцата претендира да е придобила собствеността върху процесните имоти по силата на давностно владение. Касае се за констативен нотариален акт, който не поражда, а констатира наличие на права, поради което и с оглед оспорването от ответната страна, следва ищцата да установи твърдението си, че е придобила собствеността на процесните имоти по силата на давностно владение. Едва ако установи такива права би могло да се приеме, че тя не дължи изпълнение по посоченото изпълнителното дело, поради което не може да се приеме твърдението във въззивната жалба, че след като се касае за отрицателен установителен иск, следва ответната страна да носи доказателствената тежест за оборване твърденията в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Изрично в доклада си по делото районният съд е указал, че ищцата не ангажира доказателства за давностното владение, послужило за съставяне на констативните нотариални актове, както и на ответниците, че не сочат доказателства за упражняването на владение от тяхна страна на същите имоти.
Свидетелите Ч. дава показания за ползването на двете изби под плочата до 1978 г. от наследодателите на ищцата, като сочи, че под първия етаж тогава не е имало изградена трета изба. Свидетелката П. дава показания за ползване на двете изби – които сочи едната под плочата, а другата в къщата – непрекъснато и само от ищцата. Свидетелката Д. дава показания, че след като П. закупили имота през 1994 г., те ползват западната изба, а ищцата източната изба, находящи се под плочата. Свидетелката С. в показанията си сочи, че от 1994 г. Пареви ползват западната изба, а ищцата източната изба, находящи се под плочата, а ищцата ползва и третата изба. Тази свидетелка сочи, че С. К., преди да продаде имота на П., ползвал също западната изба. Т.е. при така депозираните свидетелски показания не може да се приеме, че се доказват твърденията на ищцата, че единствено и само С. и Б. К., а след това техните наследници, са ползвали процесните избени помещения в продължение на повече от 10 години.
Отделно от това, след като е налице съсобственост на страните върху недвижимия имот – земята, то по силата на чл. 92 от ЗС съсобствениците на земята са съсобственици и на постройките върху нея, тъй като не се установява някой от съсобствениците да е придобил изключителна собственост върху процесните избени помещения.
В случая процесните имоти представляват избени помещения. Установено е, че на самите жилищни етажи няма избени помещения, а подпокривното пространство над втория етаж няма предназначение и функционалност на складово помещение. При това положение процесните избени помещения се явяват съответно прилежащите към двата жилищни етажа, поради което и не могат да бъдат самостоятелен обект на право на собственост.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 419/08.11.2012 г. по Г. д. № 426/2011 г. на С.районен С.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН *, Г. С., бУ. „Б.“ № *, . *, ап. *, да заплати на А. Ф. П., ЕГН *, и Ф. С. П., ЕГН *, деловодни разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.