Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**от главния изпълнителен директор В. Маринова С. и изпълнителния директор Д. Николаева Н.,чрез пълномощника му юрисконсулт С. Вангелова,твърди в исковата молба,че на 25.VІІ.2011год. е сключен договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683 между „. Д.ЕАДГ.С.като кредитор и „.ООДГ.С.ЕИК**,като кредитополучател,Димитър Георгиев Тачев,А. Д. Т. и С. Д. Т.,като съдлъжници и при поръчителството на „.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК**,който договор е изменен и допълнен с анекс№1/6.VІІІ.2012год., анекс№2/29.І.2013год., анекс№3/23.VІІІ.2013год., анекс№4/25.ІV.2014год., анекс№5/24.VІ.2015год. и анекс№6/23.VІІ.2016год..По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя стандартен инвестиционен кредит за оборотни средства,при следните параметри:Кредитът е в размер на 1 655 000лв.-чл.1 от договора,който се усвоява в срок до 25.VІІІ.2011год.-чл.3т.1 от договора.Кредитополучателят е усвоил кредита в пълен размер от 1 655 000лв. на 29.VІІ.2011год. по сметка№BG**Съгласно чл.4 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 25.VІІ.2021год.За предоставения кредит,съгласно чл.9.1 от договора,кредитополучателят заплаща на кредитора договорна лихва в размер на 7.64% пункта,формирана от едномесечен СОФИБОР + договорената надбавка в размер на 5.5% пункта,като към датата на сключване на договора едномесечния СОФИБОР е в размер на 2.14% пункта.Договорено е промяната на едномесечния СОФИБОР да е задължителна за страните до окончателното издължаване на кредита.В чл.21 от договора за кредит е предвидено начисляване на наказателна лихва в случаите,както следва:1.При неплащане на част или цялата погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове,се начислява наказателна лихва върху размера на просрочената главница,включваща договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10% пункта,2.При неплащане на част или цялата договорена лихва по кредита в уговорените срокове,се начислява наказателна лихва върху размера на редовната главница,включваща договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка 3% пункта и 3.При изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно,се начислява наказателна надбавка върху размера на цялата главница,включваща договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка 10% пункта.Солидарната отговорност на ответниците С. Д. Т. и А. Д. Т.,като съдлъжници,произтича от встъпването им в дълга по смисъла на чл.101 ЗЗД с подписването на договора за кредит.Солидарната отговорност на К. С. Т.,като съдлъжник,произтича от встъпването и в дълга по смисъла на чл.101 ЗЗД с подписването на анекс№4/25.ІV.2014год. към договора за кредит.Солидарната отговорност на „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С.като поръчители,произтича от сключения договор за поръчителство от 25.VІІ.2011год. с „. Д.ЕАДГ.С.изменен и допълнен с анекс№1/22.VІІ.2016год. На основание чл.22б.“б“ във връзка с чл.20б.“в“ от договора за кредит,поради констатирано неизпълнение на задълженията по него-неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница-8 вноски в общ размер на 86 477.60лв.,дължими за периода от 25.VІ.2016год. до 25.ІІ.2017год. включително,с нотариална покана рег.№7587, том ІІ, акт 43/29.ХІІ.2016год. по описа на Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК,връчена на 28.ІІ.2017год. на кредитополучателя „.ООДГ.С.ЕИК** и на съдлъжниците С. Д. Т.,А. Д. Т. и на поръчителите „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С.а на 9.І.2017год. на съдлъжника К. С. Т.,кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 28.ІІ.2017год.В предоставения с нотариалната покана 7 дневен срок за доброволно плащане на предсрочно изискуемия кредит,плащане не е извършено.Поради което на 5.VІ.2017год. „. Д.ЕАДГ.С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до СРС.По образуваното ч.Г.д.№669/2017год. СРС на основание чл.417ал.1 ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №350/8.VІ.2017год.,поправена с разпореждане от 11.VІІ.2017год.с която кредитополучателят „.ООДГ.С.съдлъжниците С. Д. Т.,А. Д. Т. и К. С. Т. и поръчителите „Ани-Ани“ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „. Д.ЕАДГ.С. следните суми: 1 426 519.47лв. главница по договор за банков кредит№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,законна лихва върху главницата,считано от 5.VІ.2017год. до окончателното и изплащане,52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,146 068.50лв. наказателна лихва за забава по чл.21 от договора за кредит,от която:85 417.75лв. съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължима за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год. и 60 650.75лв.,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 1.VІ.2017год.,1 636.42лв. такса управление,дължима на основание чл.28.1 от договора за кредит във връзка с чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год. и 32 983.66лв. разноски по делото,от които 32 533.66лв. ДТ и 450лв. юрисконсултско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на ищеца въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение на 8.VІ.2017год.,като е образувано изп.д.№481/2017год. по описа на ЧСИ Соня Д.,с рег.№917 на КЧСИ.Тъй като ответниците са оспорили вземането на ищеца в срока по чл.414 ГПК,с разпореждане№2602/25.Х.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. СРС е указал на ищеца да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му,в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането си срещу ответниците.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да се признае за установено,че ответниците „.ООДГ.С.ЕИК**А. Д. Т.,ЕГН*,С. Д. Т.,ЕГН*,К. С. Т.,ЕГН*,“.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** дължат солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК** към 5.VІ.2017год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ следните суми: 1 426 519.47лв. главница по договор за банков кредит с индивидуален№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,законна лихва върху главницата,считано от 5.VІ.2017год. до окончателното и изплащане,52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,146 068.50лв. наказателна лихва за забава по чл.21 от договора за кредит и всички анекси към него,от която:85 417.75лв. съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължима за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год. и 60 650.75лв.,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 1.VІ.2017год.,1 636.42лв. такса управление ,дължима на основание чл.28.1 от договора за кредит във връзка с чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 9.VІ.2017год.,като му се присъдят съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК,и разноските в заповедното производство,съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК на ВКС.
ОТВЕТНИЦИТЕ „.ООДГ.С.ЕИК**. от управителите А. Д. Т. и С. Д. Т.,чрез пълномощника му адв. Венета Русева подава писмен отговор В.№382/29.І.2018год. на исковата молба, А. Д. Т.,ЕГН* и С. Д. Т.,ЕГН*,подават писмен отговор В.№383/29.І.2018год. на исковата молба.Ответникът-кредитополучател „.ООДГ.С. прави възражение,че обявената от „. Д.ЕАДГ.С. предсрочна изискуемост на кредита не му е била обявена по надлежния ред,тъй като нотариална покана рег.№7587,том ІІ, акт№43/29.ХІІ.2016год. на Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК,не му е надлежно връчена на 28.ІІ.2017год.Счита,че не е надлежно изпълнена процедурата по чл.47ал.1 ГПК при връчване на уведомлението чрез залепване на външната врата на блока,а не на апартамента.Не е било ясно до кой точно е адресирано уведомлението,тъй като на адреса живеят С. Т.,К. Т. и е седалище на „.ООДГ.С..Нотариусът не е посещавал адреса три пъти в продължение на един месец,не е било ясно и за какво е нотариалната покана.Освен това в същия период,когато нотариусът е връчвал нотариалната покана,между „. Д.ЕАДГ.С. и ответниците са водени преговори да предоговаряне на кредита,на които е можело да бъдат уведомени за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Очевидно е,че нито Банката,нито връчителят са положили достатъчно усилия, за да бъде кредитополучателят уведомен за предсрочната изискуемост на банковия кредит.Ответникът твърди,че нито към датата,на която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем-28.ІІ.2017год.,нито към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-5.VІ.2017год.,са настъпили обективните факти на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на т.18 от ТР№ /18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС.Твърдението на банката за настъпването на такива факти се основава на неправилни счетоводни записвания в системата и,на неправомерно,едностранно увеличение на договорените лихви и най-вече на заплащаните от дружеството ежемесечно суми за отнасяне за погасяване на наказателна лихва,формирана върху нищожна договорна клауза.Излага подробни съображения защо е нищожна клаузата на т.9.1 и т.21 от договора за кредит.Счита,че сумата 146 068.50лв. начислени наказателни лихви не се дължи,тъй като са начислени по нищожната клауза на чл.21 от договора за кредит.Ответникът „.ООДГ.С. оспорва представените от банката извлечения,както и начисляваните „такса забавено плащане“ и „такса закъснение“,тъй като такова плащане не е предвидено в договора и анексите към него.Налице е капитализиране на лихви,което е недопустимо,както и начисляване на лихви върху начислени наказателни лихви,което също е недопустимо.Оспорва изцяло дължимостта на начислената наказателна лихва в размер на 146 068.50лв.,както и неустойка в размер на 94 667.75лв.,като задължение по т.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.
Ответниците А. Д. Т. и С. Д. Т. оспорват изцяло предявения иск като правят възражения за неравноправни клаузи в договора за банков кредит и анексите към него,на основание чл.143 ЗЗП,тъй като те имат качеството на потребители,съгласно §13т.1 от ДР на ЗЗП.Такива са клаузите на т.9.3,т.28.2 и т.31.1 от договора относно определянето на лихвения процент и възможността на банката едностранно да го променя след подписване на договора.Неравноправна е и клаузата на т.21 от договора,съгласно която при забава в плащането на главница или лихва,се дължи наказателна лихва върху редовна главница /която очевидно банката тълкува като непадежирала главница/.Тези клаузи са нищожни,съгласно чл.143 от ЗЗП.Освен това те не са индивидуално договорени,съгласно изискванията на чл.146ал.1 ЗЗП,тъй като са изготвени предварително от банката,без възможност за влияние от ответната страна и са били валидни за всички клиенти на банката.Ето защо те считат,че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила,а с извършените плащания са се погасили дължимите главница и първоначално договорената възнаградителна лихва,тъй като едностранно увеличените лихви не се дължат,както и наказателните лихви,начислени по нищожна клауза от договора.
ОТВЕТНИЦИТЕ „.ЕООДГ.С.ЕИК** от управителя С. Д. Т.,чрез пълномощника му адв.Венета Русева подава писмен отговор В.№232/18.І.2018год. на исковата молба и „АНИ АЧИ“ЕООДГ.С.ЕИК**,П. от управителя А. Д. Т.,чрез пълномощника му адв.Венета Русева подава писмен отговор В.№384/29.І.2018год. на исковата молба.Ответниците оспорват изцяло предявения иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.Тяхната отговорност произтича от сключения към договора за кредит договор за поръчителство от 25.VІІ.2011год. с Банка „Д.ЕАДГ.С.който е изменен и допълнен с анекс№1/22.VІІ.2016год.Твърдят,че договорът за поръчителство от 25.VІІ.2011год. е нищожен,поради което не е породил правни последици.Нищожността на договора за поръчителство произтича от липсата на съществени елементи на договора за кредит,които поръчителството обезпечава.Въпреки,че в договора за поръчителство е посочен размера на отпуснатия кредит като главница,крайния срок на издължаване на кредита и лихвата по него,то липсва каквато и да било яснота за условията,при които кредита подлежи на връщане,кога ще бъде усвоен,относно размера на месечните/годишните вноски в периода от 10 години,евентуално дължимите наказателни лихви,тяхното погасяване преди месечните вноски,липсват и съществени условия относно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди крайния срок-25.VІІ.2021год.Доколкото с договора за поръчителство поръчителите се задължават спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение,то те следва да са наясно при какви именно условия би следвало да отговарят солидарно с кредитора за връщане на кредита преди крайния срок.Поради липсата на такива данни в договора за поръчителство,последният е недействителен,ето защо съдът следва да обяви неговата нищожност и отхвърли предявения иск срещу поръчителите „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С.като неоснователен,тъй като отговорност на поръчителите не е възникнала.Ако съдът не приеме за основателно това възражение,то ответниците считат предявения спрямо тях иск за неоснователен,тъй като страните по договора за кредит са уговаряли с многобройните анекси условия,с които положението на поръчителите се е влошавало.С анекс№2 и последващите анекси са договаряни нови погасителни планове за издължаване на кредита,в които погасителните вноски са увеличени по размер,като в последния анекс е предвидено,че главницата,която следва да се погаси е 1 522 293.81лв.,която е близка до първоначално отпуснатия кредит,макар че в продължение на три години са плащани вноски за погасяване на кредита,включително и на главницата.Поръчителите не са приели завишените месечни вноски,нито измененията,включени в анекс№5 и 6.Молят съда да приеме,че „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. са обвързани като поръчители само с първоначално уговорените условия,но не и с тези,за които са подписани анекси към договора за кредит,без да са подписвани анекси към договора за поръчителство.Ето защо ответниците считат,че дължат връщане само на главницата по кредита и то в срок до 25.VІІ.2021год.Ответниците оспорват исковата молба,като твърдят,че в петитума на иска не е разграничена отговорността на всеки един от ответниците по делото.Така например „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. не дължат наказателни лихви,които по съществото си представляват неустойка при неизпълнение на договора за кредит,които не са договорени с договора за поръчителство.Освен това предявеният иск на Банка „Д.ЕАДГ.С. срещу поръчителите за вземания с настъпил падеж повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК,е неоснователен-т.е. за дължимите вноски в периода 25.VІ.2017год. до 26.ХІІ.2016год.Ответниците твърдят и че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,тъй като тя не е била надлежно обявена на кредитополучателя и солидарните длъжници,както и поради това,че не са настъпили обективните факти за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.Считат клаузата на чл.21 от договора за кредит за нищожна и молят съда да я прогласи за такава.Поради нищожността на тази клауза,недължима е и сумата от 146 068.50лв. представляваща начислени наказателни лихви,поради което предявения иск за тази сума следва да се отхвърли,като неоснователен.Тази клауза е нищожна,тъй като накърнява добрите нрави,защото неустойка е начислена извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Неустойка в размер на 10 или 13%,начислени обаче не върху забавената вноска,а върху целия все още непадежиран остатък от кредита,е довело до несправедлив правен резултат за периодите на забава,като при всяко по-кратко или по-продължително забавяне води до неоснователно обогатяване на Банката.Ето защо така уговорената неустойка излиза извън рамките на присъщите и по закон функции,доколкото още при уговарянето и създава предпоставки за несъразмерност на престациите на страните.Ето защо и съгласно т.4 от ТР№1/15.VІ.2010год. на ОСТК на ВКС съдържащите се в чл.21 от договора за кредит неустойки са нищожни на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД.Нищожността на тази клауза изключва правото на банката да отнася постъпващите при нея суми като погашения по нищожна клауза,която не е породила правни последици,а от друга страна заявената в т.3 от петитума на исковата молба наказателна лихва е формирана като вземане въз основа на нищожна клауза,което е недължимо.
ОТВЕТНИЦАТА К. С. Т.,ЕГН*,със съдебен адрес Г.С.ул.“Бузлуджа“№2,О. 8-9 подава писмен отговор В.№273/22.І.2018год. на исковата молба.Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен.Тя е встъпила като съдлъжник по договора за кредит на основание чл.101 ЗЗД с подписването на анекс№4/25.ІV.2014год.,няколко месеца след смъртта на съпруга и Димитър Тачев,поради изричното условие на Банката,че няма да обяви кредита за предсрочно изискуем,ако тя встъпи като съдлъжник по договора за кредит от 25.VІІ.2011год.Поради което нито тя,нито дъщерите и А. Д. Т. и С. Д. Т. имали друг избор.На практика те подписали анекс№4 и встъпили като съдлъжници по договора за кредит под заплахите на Банка „Д.ЕАДГ.С.че в противен случай ще обяви кредитът за предсрочно изискуем.В чл.13 от анекс№4 било уговорено,че анекса влиза в сила след погасяване на всички начислени редовни,просрочени и наказателни лихви по кредита,както и дължимата такса управление за предходната година,с изключение на наказателната лихва по т.3 от анекса.Тъй като тези условия не се осъществили,то анекс№4,с който тя поела солидарна отговорност,не е влязъл в сила и не е породил своето действие,поради което тя няма качеството на солидарен длъжник.Отделно от това,в качеството и на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП прави възражения за нищожност на клаузи от договора за кредит,които са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.Твърди,че такива са клаузите на т.9.3,т.28.2 и т.31.1 от договора за кредит относно определянето на лихвения процент и възможността за едностранното му изменение от страна на банката.Неравноправна е и клаузата на т.21,съгласно която при забава в плащането на главница или лихви се дължи наказателна лихва върху редовна главница /която банката тълкува като непадежирала главница/.С тази клауза се създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.Касае се за вземане /главница с ненастъпил падеж/,което не е изискуемо,поради което по отношение на него не е налице забава и не следва да се дължи обезщетение за него на кредитора.Тези клаузи не са индивидуално договорени,съгласно изискванията на чл.146ал.1 ЗЗП.Изготвени са предварително от банката,без възможност за влияние върху тях от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници.Ето защо ответницата счита,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и направените до момента плащания,следва да се считат за погасяване на главницата и уговорената първоначално възнаградителна лихва,но не и за погасяване на неустойка,изчислена като наказателна лихва върху непадежиралата част от главницата.Клаузата за дължимата наказателна лихва е нищожна и на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД,като противоречаща на добрите нрави,тъй като уговорения в чл.21 лихвен процент излиза извън присъщата обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции на неустойката.Уговорена е едностранно от банката,без възможност за кредитополучателя и солидарните длъжници да оказват влияние върху нея.С това е нарушен баланса между страните по договора за кредит в полза на банката.В този смисъл е и т.4 от ТР№1/15.VІ.2010год. по т.д.№1/2009год. на ОСТК на ВКС.Ето защо начислената наказателна лихва в размер на 146 068.50лв. по нищожна клауза не се дължи.Счита и че ищецът е допуснал дублиране на периоди при изчисляване,включително и начисляване на лихви върху лихви,което е недопустимо.Претендира за съдебните разноски по водене на делото.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник юрисконсулт С. Вангелова,становището на ответниците и техният пълномощник адв. Недялко Шилев,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото,че по искане В.№2386/9.V.2011год. на „.ООДГ.С.П. от управителя Димитър Тачев,на 25.VІІ.2011год. е сключен договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683 между „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК***,в качеството на кредитор,“.ООДГ.С.ЕИК****,в качеството на кредитополучател,Д. Г. Т. ЕГН*,А. Д. Т.,ЕГН* и С. Д. Т.,ЕГН*,в качеството на съдлъжници.Съгласно чл.1 от договора кредиторът „. Д.ЕАДГ.С. предоставя на кредитополучателя „.ООДГ.С. инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв. за рефинансиране на остатъци по редовни главници на предоставени кредити по договор№473/19.ІV.2006год. и анексите към него,сключен между „.ООДГ.С. и „Интернешънъл Асет Банк“АДГ.С. и по договор№770/12.І.2009год.,сключен между „.ООДГ.С. и „Интернешънъл Асет Банк“АДГ.С..Кредитът е предоставен като стандартен инвестиционен.Крайният срок за усвояване на кредита е 25.VІІІ.2011год.-чл.3.1 от договора.Крайният срок за погасяване на кредита е 25.VІІ.2021год. /120месеца/-чл.4 от договора.
Съгласно чл.9.1 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 7.64% пункта,формирана от 1 М СОФИБОР + договорена надбавка в размер на 5.5% пункта по кредити за малки и средни предприятия на пълно обслужване от „. Д.ЕАДГ.С..Към датата на сключване на договора за кредит, 1М СОФИБОР е в размер на 2.4% пункта.Промяната на 1М СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Съгласно чл.9т.4 от договора олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25 число.След усвояване на кредита,респективно след изтичане на гратисния период,започва погасяването на главницата,заедно с уговорената лихва върху остатъка от кредита,в размери и срокове,определени в погасителния план по т.5,съгласно чл.10 от договора.
Съгласно чл.21 от договора, кредиторът прилага задължително следните санкции: чл.21б.“а“-при неплащане на част или цялата погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове се събира наказателна лихва върху размера на просрочената главница,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10% пункта, чл.21б.“б“-при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове се събира наказателна лихва върху размера на редовната главница,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 3% пункта и чл.21б.“в“- при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно,се събира наказателна лихва върху размера на цялата главница,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 10% пункта.
Съгласно чл.22б.“б“ от договора, кредиторът има право да превърне кредита,заедно с лихвите,в предсрочно изискуем,при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница.
За обезпечения на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти-собственост на кредитополучателя „.ООДГ.С. /хотел „. в Г.С. и два магазина в Г.С.кв.Устово/ и апартамент№10 в Г.С.ул.“С. Ш.“№.В.Б,.2,собственост на съдлъжниците Д.Г.Т. и К. С. Т..
По делото е безспорно,че кредитът в пълен размер от 1 655 000лв. е усвоен еднократно от кредитополучателя „.ООДГ.С. на 29.VІІ.2011год. по сметка№BG50STSA*8626 /установява се както от представеното банково извлечение от сметката на „.ООДГ.С.от платежното нареждане от 29.VІІ.2011год.,така и от заключението на ССчЕ/.
На 6.VІІІ.2012год. е сключен анекс№1 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,с който кредиторът се съгласява такса управление в размер на 0.75% пункта да бъде разсрочена за 6 месеца по 2 000лв.,но при предсрочно погасяване на кредита,таксата се дължи в пълен размер.
На 29.І.2013год. е сключен анекс№2 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,с който страните са уговорили кредитът да се издължава по нов погасителен план,неразделна част от анекса,като е освободено обезпечението по чл.17.2.1 от договора за кредит от 25.VІІ.2011год..
На 23.VІІІ.2013год. е сключен анекс№3 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,с който кредиторът се съгласява дължимата такса управление в размер на 11 671.81лв. да бъде разсрочена за 6 месеца,считано от 25.VІІ.2013год.,от които пет вноски по 2 000лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 1 671.81лв.
На 25.ІV.2014год. е сключен анекс№4 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,между „. Д.ЕАДГ.С.кредитополучателя „.ООДГ.С. и съдлъжниците С. Д. Т.,А. Д. Т. и К. С. Т.,ЕГН*,която встъпва като съдлъжник по договора,след смъртта на съпруга и Д.Г.Т.бивш съдлъжник и управител на „.ООДГ.С.на основание чл.101 ЗЗД,която приема и се съгласява с договорените условия по договора за кредит и всички анекси към него.С този анекс е приет нов погасителен план за издължаване на кредита.Съгласно чл.3 от анекса кредиторът се съгласява начислените наказателни лихви за просрочена възнаградителна лихва,дължима съгласно чл.21б.“б“ от договора за кредит,за периода от 3.ІІ.2014год. до датата на влизане на анекса в сила,да не се дължат от солидарните длъжници.Ако длъжниците не изпълнят условията за влизане в сила на този анекс,начислената наказателна лихва се дължи в пълен размер.Съгласно чл.4 от анекса таксата управление,дължима на 25 юли всяка година от действието на договора за кредит,да бъде изплащана на 6 вноски-5равни вноски и една изравнителна,дължими от 25юли до 25декември.Съгласно чл.13 анекс№4 към договора за кредит влиза в сила при погасяване на всички начислени редовни,просрочени и наказателни лихви по кредита,както и дължимата такса управление за предходната година с изключение на наказателната лихва,посочена в чл.3 от анекса.От заключението на ССчЕ се установява,че тези условия са изпълнени към 25.VІ.2014год. и анекс№4 към договора за кредит е влязъл в сила,считано от 1.VІІ.2014год./установява се от допълнителното заключение на ССчЕ/.
На 24.VІ.2015год. е сключен анекс№5 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,в който е посочено,че „. Д.ЕАДГ.С. е предоставила на кредитополучателя „.ООДГ.С. кредит в размер на 1 522 293.81лв.Дължимата главница към датата на подписване на анекса е в размер на 1 498 531.48лв.Страните са уговорили нов погасителен план за издължаване на кредита.Съгласно чл.2 от анекс№5 кредиторът се е съгласил натрупаните просрочени,наказателни лихви и комисионни за управление в общ размер на 94 667.75лв. да бъдат изплатени на една вноска,дължима при падежа на кредита.В чл.3 от анекса страните са договорили комисионната за управление на кредита да се изплаща на 12 вноски-11 равни вноски и една изравнителна,дължими от 25 юли до 25 юни всяка година.В чл.4 страните са договорили,при недопускане на просрочие над 30дни по новия погасителен план до 25.ІV.2016год.,кредиторът да се откаже от дължимите наказателни лихви в размер на 18 500лв.,с които се намалява дължимата сума по т.2 от анекса.В чл.5 от анекса страните са уговорили следната последователност за погасяване на изискуемите задължения:разноски,санкционираща лихва,редовна лихва,законна лихва и главница.А съгласно чл.6 от анекса при предсрочно погасяване на главница,различно от реда на вноските,предвиден в погасителния план,погасяването се извършва от последната вноска към първата.
На 22.VІІ.2016год. е сключен анекс№6 към договора за кредит от 25.VІІ.2011год.,с който е прието,че дължимата и непогасена главница към датата на сключване на анекса е в размер на 1 430 519.47лв.В чл.2 от анекса е договорено,че кредиторът се съгласява остатъкът от комисионната за управление на кредита,начислена на 25.VІІ.2015год. и разсрочена с анекс№.в размер на 6 189.98лв.,да е издължава на 11 равни вноски в размер на 520лв. всяка,дължими от 25.VІІ.2016год. до 25.VІ.2017год. и една последна изравнителна вноска,дължима на 25.VІ.2017год. съгласно новия погасителен план за издължаване на кредита,неразделна част от анекс№6.Съгласно чл.3 от анекса,сумата в размер на 9 250лв. е опростена с подписване на анекса,и тя е част от дължимата сума по чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.След опрощаване на сумата,дължимата вноска съгласно чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год. се намалява и става 85 417.75лв.А съгласно чл.6 от анекса,в случай на просрочие от 30дни на която и да е вноска от новите погасителни планове по главница,лихви и комисионна за управление,представляващи Приложение№1 и Приложение№2 към анекс№6 към договора за кредит,кредиторът има право да започне незабавно действия за цесия или за принудително събиране на дълга.
По делото е безспорно,че на 25.VІІ.2011год. е сключен договор за поръчителство към договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,между „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**,като кредитор и „.ЕООДГ.С.ЕИК**. от управителя А. Д. Т. и „.ЕООДГ.С.ЕИК**. от управителя С. Д. Т.,с който се обезпечава изпълнението на задълженията на „.ООДГ.С.като кредитополучател и съдлъжниците Д.Г.Т.А. Д. Т. и С. Д. Т./наричани по долу главен длъжник/ по договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и всички бъдещи анекси към него,при следните параметри:размер на кредита-1 655 000лв.,цел на кредита-инвестиционен,краен срок за погасяване на кредита-25.VІІ.2021год.,лихва по кредита-7.64% пункта,формирана от 1М СОФИБОР + договорна надбавка от 5.5% пункта по кредитите за малки и средни предприятия на пълно обслужване на „. Д.ЕАДГ.С..Към датата на сключване на договора,1М СОФИБОР е в размер на 2.14% пункта,като промяната на 1М СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Договорено е поръчителите да отговарят солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и при всички останали условия,описани в договора за кредит и ОУ към него.При обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредиторът се е задължил да уведоми поръчителите,съгласно чл.7 от договора за поръчителство.
На 22.VІІ.2016год. е сключен анекс№1 към договора за поръчителство от 25.VІІ.2011год.,в който страните са се съгласили,че с договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,“. Д.ЕАДГ.С. е предоставила на „.ООДГ.С. инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв,който е усвоен изцяло и в пълен размер.Дължимата и неплатена главница към датата на подписване на анекс№1 е в размер на 1 430 519.47лв.Страните са се договорили с подписването на анекса да отпадне задължението по чл.7 от договора за поръчителство,“. Д.ЕАДГ.С. да уведомява поръчителите при обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит.Всички останали клаузи на договора за поръчителство остават непроменени.
С нотариална покана рег.№7587/29.ХІІ.2016год.,том ІІ,акт 43 на Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК, „. Д.ЕАДГ.С. на основание чл.22б.“б“ във връзка с чл.20б.“а“ от договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,защото към 20.ХІІ.2016год. просрочието по кредита е 147дни,а натрупаните задължения по договора за кредит са в общ размер на 1 579 554.68лв.,от които:редовна главница 1 406 519.47лв.,просрочена главница 20 000лв.,текуща възнаградителна лихва 5 399.71лв.,просрочена възнаградителна лихва 32 478.85лв.,наказателна лихва за просрочена главница 737.66лв.,наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва 14 100.64лв.,такси за управление,дължими на основание чл.2 и чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год. 14 900.60лв.,разсрочена лихва и такси,съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. в размер на 85 417.75лв.Нотариалната покана е връчена на „.ООДГ.С. по реда на чл.50ал.4 във връзка с чл.47ал.1 ГПК на 28.ІІ.2017год.-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год. на адреса на управление на дружеството в Г.С.ул.“С. Ш.“№.В.Б,.2,и на С. Д. Т.-по реда на чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год. на постоянния и адрес на местоживеене в Г.С.ул.“С. Ш.“№.В.Б,.2,А.,след три посещения на адреса-на 4.І.2017год./ден сряда/ в 12.00часа,на 7.І.2017год./ден събота/ в 17.00часа и на 13.ІІ.2017год./понеделник/ в 18.00часа на помощник Н. Ц. Василена,при Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК,която след като е установила,че входната врата на блока е заключена,е залепила уведомлението на нея.На 28.ІІ.2017год. нотариалната покана е връчена на А. Д. Т.-по реда на чл.47ал.1 ГПК и „.ЕООДГ.С.-по реда на чл.50ал.4 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год. на входната врата на къщата в Г.С.ул.“. А.№24,където е постоянния адрес на местоживеене на А. Т. и адреса на управление на „.ЕООДГ.С.след три посещения на адреса-на 4.І.2017год. в 11.00часа,на 7.І.2017год. в 15.00часа и на 13.ІІ.2017год. в 10.30часа,като никой не е открит на адреса.На К. С. Т. нотариалната покана е връчена на 9.І.2017год. по реда на чл.44ал.1пр.последно ГПК-при отказ на адресата да я получи,като отказът е надлежно оформен от помощник нотариуса Ц. В..На 28.ІІ.2017год. нотариалната покана е връчена и на „.ЕООДГ.С. по реда на чл.50ал.4 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на вратата на хотел „. в Г.С.бул.“.№1А,на който адрес е адреса на управление на дружеството,след три посещения на адреса-на 4.І.2017год. в 9.00часа,на 7.І.2017год. в 11.00часа и на 13.ІІ.2017год. в 16.30часа,след като никой от присъстващите на рецепцията на хотела служители не е пожелал да получи уведомлението.
Въз основа на договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и всички анекси към него и извлечението от счетоводните книги на „. Д.ЕАДГ.С. на основание чл.417ал.1 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ№350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС, поправена с разпореждане от 11.VІІ.2017год.,с която кредитополучателят „.ООДГ.С.съдлъжниците С. Д. Т.,А. Димитровяа Т. и К. С. Т. и поръчителите „Ани-Ани“ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „. Д.ЕАДГ.С. следните суми: 1 426 519.47лв. главница по договор за банков кредит№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,законна лихва върху главницата,считано от 5.VІ.2017год. до окончателното и изплащане,52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,146 068.50лв. наказателна лихва за забава по чл.21 от договора за кредит,от която:85 417.75лв. съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължима за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год. и 60 650.75лв.,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 1.VІ.2017год.,1 636.42лв. такса управление,дължима на основание чл.28.1 от договора за кредит във връзка с чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год. и 32 983.66лв. разноски по делото,от които 32 533.66лв. ДТ и 450лв. юрисконсултско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на 9.VІ.2017год.,като е образувано изп.д.№481/2017год. по описа на ЧСИ Соня Д.,с рег.№917 на КЧСИ.
Поради подадени възражения по чл.414 ГПК от ответниците-длъжници,с разпореждане№2602/25.Х.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС е дадено указание на заявителя „. Д.ЕАДГ.С. да предяви иск за установяване на вземането и в законоустановения едномесечен срок.Разпореждането е връчено на „. Д.ЕАДГ.С. на 6.ХІ.2017год.,а искът по чл.422ал.1 ГПК е предявен в СОС на 4.ХІІ.2017год.Поради което предявеният установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим.
По делото е разпитана свидетелката Ц. В. В.,която е помощник Н. при Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК.Тя е оформила връчването на нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит от „. Д.ЕАДГ.С.считано от 28.ІІ.2017год.,на кредитополучателя „.ООДГ.С.солидарните длъжници С. Д. Т.,А. Д. Т. и К. С. Т.,както и на поръчителите „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С..Свидетелката обясни,че самата нотариална покана им е изпратена от Банката за връчване на адресатите.За връчването е заплатена регламентираната нотариална такса,която не зависи от броя на посещенията на адресите.Регламентирана е таксата за връчване на нотариална покана по реда на чл.50 ЗННД,а на адресите се извършват толкова посещения,колкото са предвидени по закон.В случая съобразявайки се със задължителната съдебна практика,са извършили /тя и Й.Т.,който е призовкар при Н. А. Ш./ по три посещения на адресите на ответниците,в рамките на един месец,на различни дати,едно от които е в неприсъствен ден.Свидетелката твърди,че понякога извършват и повече от три посещения на адрес,когато знаят,че лицето е на посочения адрес,не е заминало на работа в чужбина или на друго място в България.Ако имат контакт по телефона с това лице,му се обаждат и му съобщават за нотариалната покана,като уговарят ден и час за връчването и.Съдържанието на нотариалната покана е изготвено от Банката,а нотариусът само го връчва.Нотариусът прави и справка в Националната база на населението,за да установи точните адреси на лицата,на които следва да се връчи нотариална покана.Когато лицата са им известни,като клиенти на нотариалната К.,те вече знаят адресите им.Такъв бил и настоящия случай-знаели адресите на ответниците,знаели и телефона на С. Т.,на която в рамките на една седмица се обадили няколко пъти,за да и съобщят,че има нотариални покани за връчване.Тя обещала да отиде и лично да получи нотариалните покани в кантората на Н. А. Ш.,но не отишла.Свидетелката твърди,че нямат право да четат съдържанието на нотариалната покана по телефона на адресата и затова,не са го съобщили на С. Т..Уведомленията са връчвани на адресите на ответниците.Тъй като получили нотариалната покана в края на декември 2016год.,първото посещение на адресите било на 4.І.2017год.,в Г.С.кв.Устово от 9.00часа.Входната врата на блока била заключена,не забелязала да има звънци отпред,нямала достъп и до пощенски кутии.На адреса след това ходили и другите двама призовкари от кантората,а тя само оформила уведомленията с нейния подпис.И при трите посещения на адреса в Г.С.кв.Устово,ул.“С. Ш.“№.В.Б,входната врата била заключена.На другите адреси-в Г.С.кв.Райково,ул.“. А.№24 е ходила и Н. А. Ш.,и призовкарят Й.Т.,пак на същите дати-4.І.2017год.,7.І.2017год. и 13.ІІ.2017год.И там вратата била заключена и никой не отварял.В хотел „. в Г.С.бул.“.№1А,където е седалището на „.ЕООДГ.С. е ходил три пъти призовкарят,но служителите на рецепцията отказали да получат поканата.Затова и на трите адреса е залепено уведомление на 13.ІІ.2017год.Тъй като никой не отишъл в нотариалната К. да получи нотариалните покани,те са оформени като връчени на 28.ІІ.2017год. по реда на чл.47ал.5 ГПК.В хотел „. е открита ответницата К. Т.,затова поканата до нея е оформена при отказа и да я получи на 9.І.2017год.,по чл.44ал.1 предложение последно ГПК.Свидетелката не си спомня имало ли е заключващо устройство на вратата на блока в Г.С.кв.Устово,тъй като е минало много време оттогава.
Разпитан е и свидетелят Т.Н.Д.,който живее в Г.С.кв.Устово,ул.“С. Ш.“№.В.Б,.2,ап.11 и е съсед на живущите в А. К. Т. и С. Т..Твърди,че сградата,в която живее е жилищен блок,на три етажа-два жилищни и един-за магазин.Най-отгоре имат и тавански стаи.Твърди,че входната врата на блока не се заключва,няма специален механизъм за отваряне.Тя се затваря,но като я бутнеш се отваря сама.Вратата е стъклена и на нея са залепени некролози на Д.Т.-сочи снимките,представени от пълномощника на ответниците.Вратата,на снимката,представена от пълномощника на ищеца,твърди,че не е на техния блок.Входът на блока е отзад,а отпред е магазина,който знае,че е на К. Т..Свидетелят живее в този блок от 1988год. и като се нанесъл заварил там живущите Д.и К. Т..Не си спомня някой да е идвал да търси Тачеви,за да им връчва някакви книжа.Не е виждал и залепени съобщения на входа на блока.Твърди,че пощенските кутии са долу-при входната врата,а не до апартаментите,като достъпът до тях е свободен.Входът от снимката на ответниците, е единствения вход на тяхната кооперация.Другият вход,показан му на снимката на ищеца,сигурно е на съседния блок.
Поради констатираното противоречие в показанията на свидетелите,съдът извърши на основание чл.204ал.1 ГПК оглед на входната врата на жилищния блок в Г.С.ул.“С.Ш.“№.В.Б,на който адрес е седалището и адресът на управление на ответника „.ООДГ.С. и постоянния и настоящ адрес на местоживеене на ответниците К. С. Т. и С. Д. Т..Съдът установи,че входната врата на жилищния блок на адреса е тази,от снимковия материал представен от ответниците за сведение по делото.Входът на блока е отзад,откъм вътрешния двор на блока,вратата е стара,стъклена,с топка за заключване.При опит на съдията докладчика да я отвори,вратата не се отваря.Пълномощникът на ответника адв. Н.Ш. я отваря,но с по-силно дърпане.Отвън,до входната врата,има звънци на живущите в апартаментите,но липсват табели,за да се установи кой е звънеца на семейство Т..След отваряне на входната врата,достъпът до пощенските кутии е свободен,а пощенската кутия на Т. е втората подред отляво на дясно.Свидетелката Ц. В.-помощник Н.,потвърди,че е идвала точно на този адрес,за да връчи нотариалните покани на „.ООДГ.С.С. Д. Т. и К. С. Т..Отново потвърди,че входната врата на блока е била заключена,затова е залепила уведомлението на нея.Съдът направи оглед и на вход Б на съседния блок,на който се намира входната врата с механизъм за заключване,посочена на снимковия материал,представен от ищеца.Пълномощникът му юрисконсулт С. В. потвърди,че явно се е объркала и е снимала този вход,вместо входа на съседния блок,където живеят ответниците.Съдът счита,че това объркване сигурно произтича от обстоятелството,че магазин за мебели „. се намира пред блока на ул.“С. Ш.“№1,В.Б,а ответниците живеят в съседния блок-на ул.“С. Ш.“№.В.Б.
Ищецът представя като доказателство по делото надлежно заверен препис от „Условия за ползване на кредити от фирмени клиенти,които са на пълно обслужване от „. Д.ЕАДГ.С.в редакцията им към 25.VІІ.2011год.,с които кредитополучателят „.ООДГ.С. се е запознал чрез управителя Д.Г.Т.,който се е подписал,че ги приема,а ответниците представят доказателства за платени суми по кредита,след обявяване на предсрочната му изискуемост на 28.ІІ.2017год. и до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-5.VІ.2017год.
Вещото лице по назначената ССчЕ К.В.Х. в първоначалното си заключение твърди,че на 25.VІІ.2011год. е сключен договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683 между „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**,в качеството на кредитор,“.ООДГ.С.ЕИК***,в качеството на кредитополучател,Д.Г.Т.,ЕГН*,А. Д. Т.,ЕГН* и С. Д. Т.,ЕГН*,в качеството на съдлъжници,с който „. Д.ЕАДГ.С. предоставя на кредитополучателя „.ООДГ.С. инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв.,със срок на погасяване 120 месеца-до 25.VІІ.2021год. по погасителен план,неразделна част от договора.Договорен е едномесечен гратисен период и годишна лихва,дължима от кредитополучателя,която включва сбора от 1М СОФИБОР + надбавка от 5.5% пункта.Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 25число всеки месец.Към датата на подписване на договора за кредит ГЛ е в размер на 7.64% пункта.Договорени са наказателни лихви в чл.21б.“а“,“б“ и „в“ от договора за кредит.Подписани са и шест анекса към кредита,така,както са описани в исковата молба.Вещото лице твърди,че по договора за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,кредитополучателят „.ООДГ.С. на 29.VІІ.2011год. е усвоил сума в размер на 1 655 000лв. по вписаната в договора банкова сметка BG50STSA*8626.Изискуемите и непогасени задължения на ответниците към „. Д.ЕАДГ.С. по договора за кредит и всички анекси към него,към 28.ІІ.2017год.-датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит,са в общ размер на 1 592 421.89лв.,определени от Банката по основание и размер,както следва:1 426 519.47лв. дължима главница по договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него.Сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІ.2016год.,25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,26.ХІІ.2016год.25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 34 000лв. и непогасената главница в размер на 1 392 519.47лв., 52 458.44лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 602.69лв. лихва по чл.21б.“а“/лихва върху просрочена главница/ от договора за кредит и всички анекси към него,за периода 25.VІ.2016год.до 27.ІІ.2017год.,20 444.67лв. лихва по чл.21б.“б“ /наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 4.ІХ.2016год.-27.ІІ.2017год.,5 978.87лв. такса управление по договора за кредит и всички анекси към него,85 417.75лв. отсрочени задължения по чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год. във връзка с чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год.,дължими за периода 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год.Изискуемите и непогасени задължения на ответниците към „. Д.ЕАДГ.С. по договора за кредит и всички анекси към него,към 5.VІ.2017год.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда,са в общ размер на 1 624 393.45лв.,определени от Банката по основание и размер,както следва-1 426 519.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата се формира от вноските с падеж 25.VІІ.2016год.,25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,26.ХІІ.2016год.25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 34 000лв. и непогасената главница в размер на 1 392 519.47лв.,52 458.44лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 602.69лв. лихва по чл.21б.“а“/лихва върху просрочена главница/ от договора за кредит и всички анекси към него,за периода 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,58 395.10лв. лихва по чл.21б.“в“/наказателна лихва при изискуемост на кредита/ от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год., 85 417.75лв. отсрочени задължения по чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год. във връзка с чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год.,дължими за периода 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год.
Вещото лице твърди,че кредитополучателят е изпълнил задълженията си по т.13 от анекс№4/25.ІV.2014год.Не е установил едностранни изменения на уговорената лихва върху предоставения кредит.За периода на действие на договора се променя стойността на СОФИБОР като компонент от дължимата на основание чл.9.1 от договора възнаградителна лихва.Стойността на СОФИБОР се променя ежедневно и за периода на действие на договора е намаляла от 2.14% пункта към 25.VІІ.2011год. до 0.027% пункта към 28.ІІ.2017год.,като за малки периоди стойността му е 0%,дори отрицателна величина.В приложенията към заключението вещото лице е проследило промяната на стойността на СОФИБОР и лихвата,която е начислявала банката,съобразно изменението на тази стойност.По-високи стойности на СОФИБОР,от стойността му при сключване на договора за кредит на 25.VІІ.2011год.,има за периода 29.VІІ.2011год. до 18.VІІІ.2011год./т.е. за 21дни/.При прилагане на 2.14% за този период дължимата възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора с падеж 25.VІІІ.2011год. би била 9 134.27лв.,вместо заплатената от кредитополучателя 9 141.90лв.,т.е. 7.63лв. в повече.Намалението на стойността на СОФИБОР се отразява върху размера на дължимата по чл.9.1 от договора възнаградителна лихва,като месечните вноски намаляват спрямо разписаните в погасителния план към договора.Изчисление за дължимите суми по кредита,направените вноски и погасените с тях задължения за периода 25.VІІ.2011год. до 28.ІІ.2017год.,съответно до 5.VІ.2017год.,вещото лице представя в Приложение№1 към заключението,по което прави следните пояснения:
Претендираната възнаградителна лихва се изчислява върху непадежиралата главница по лихвения процент,формиран по реда на чл.9.1 от договора.Изчисление за размера за всеки ден поотделно представя в Приложение№1,колона 3 до колона 8 включително,за периода 25.VІІ.2011год. до 28.ІІ.2017год..Претендираната наказателна лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ се изчислява върху размера на просрочената главница с наказателна надбавка 10 %.Изчисление за размера за всеки ден поотделно представя в Приложение№1,колона 13 до колона 19 включително.Претендираната наказателна лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ се изчислява върху размера на редовната главница по наказателна надбавка от 3%.Изчисление за размера за всеки ден поотделно представя в Приложение№1,колона 20 до колона 22 включително.Претендираната наказателна лихва по чл.22б.“в“/наказателна лихва при предсрочна изискуемост/ се начислява върху размера на остатъка от главницата с наказателна надбавка от 10%.Изчисление за размера за всеки ден поотделно представя в Приложение№1,колона 3 до колона 8 включително само за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год.Претендираната такса на основание чл.28.1 от договора за кредит е 0.75% от непогасената главница /редовна и просрочена/ към 25.07. всяка година.
Вещото лице твърди,че общо направените от кредитополучателя вноски за периода 25.VІІ.2011год. до 28.ІІ.2017год. са в размер на 811 634.94лв.,в това число 1 321.41лв. за застраховка и 810 313.53лв. за задълженията по кредита,с които банката е погасила следните суми:228 980.53лв. главница по договор за кредит,399 256.09лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,11 964.41лв. лихва по чл.21б.“а“ /наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит,102 414.07лв. лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит,67 698.43лв. такса управление по договора за кредит.За периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. кредитополучателят е направил вноски в общ размер на 26 502.46лв.,с които банката е погасила следните задължения:20 444.67лв. лихва по чл.21б.“б“ /наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит,5 978.87лв. такса за управление по договора за кредит и 78.92лв. лихва по чл.21б.“в“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит.
Вещото лице е направило изчисление в случай,че наказателната лихва се начислява единствено върху просрочената главница,а не по редовната/непадежирала главница/,което представя в Приложение№2 към заключението.При този вариант,с общо направените от кредитополучателя „.ООДГ.С. вноски за периода 25.VІІ.2011год. до 28.ІІ.2017год. в размер на 810 313.53лв. биха се погасили следните суми:340 246.53лв. главница по договора за кредит,400 686.20лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,5 794.80лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва върху просрочена главница/ по договора за кредит и 63 586лв. такса управление по договора за кредит.И при този вариант също ще се стигне до недостиг на средства,необходими за редовно погасяване на кредита до 28.ІІ.2017год.,като непогасените задължения биха били,както следва:1 315 253.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него.Сумата се формира от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ-2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.Х№.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасена главница в размер на 1 284 253.47лв.,42 238.73лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 344.97лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,3 681.79лв. такса управление по договора за кредит,52 609.65лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължима за периода 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год. /след опрощаване на сумата 9 250лв./.
Изискуемите и непогасени задължения към датата на подписване на анекс№4/25.ІV.2014год. към процесния договор за кредит,са в общ размер на 111 215.85лв.,определени по основание и размер,както следва:69 793.81лв. главница по договора за кредит,25 552.68лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,10 232.63лв. лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит и 3 071.37лв. такса управление по договора за кредит.Дължимата такса управление за 2013год. е в размер на 11 671.81лв. и е погасена окончателно на 24.І.2014год.Банката започва прилагане на договорения с анекс№4/25.ІV.2014год. погасителен план от 1.VІІ.2014год.,съответно е приела,че към тази дата кредитополучателят е изпълнил задълженията си по чл.13 от анекс№4 за погасяване на дължимите редовни,просрочени и наказателни лихви по договора за кредит.
В допълнителното му заключение от 19.ІІІ.2019год. вещото лице К.Х. твърди,че на 25.ІV.2014год. между страните по договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. е подписан анекс№4,по силата на който банката и кредитополучателят се споразумяват издължаването на кредита да става по нов погасителен план.Договорено е още такса управление,дължима на 25 юли всяка година от действието на договора,да бъде изплащана на 6 вноски-5 равни вноски и една изравнителна вноска,дължими от 25 юли до 25 декември.Анекса влиза в сила при изпълнение на условието по чл.13.Изискуемите и непогасени задължения към датата на подписване на анекс№4/25.ІV.2014год. са в общ размер на 111 215.85лв.,определени по основание и размер,както следва:69 793.81лв. главница по договора за кредит,25 552.68лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,2 565.35лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит,10 232.63лв. лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит и 3 071.37лв. такса управление по договора за кредит.Дължимата такса управление за 2013год. е в размер на 11 671.81лв. и е погасена окончателно на 24.І.2014год.Дължимите лихви са погасени окончателно на 25.VІ.2014год. в размер на 9 080лв.Банката е осчетоводила и прилага договорения с анекс№4/25.ІV.2014год. погасителен план,считано от 1.VІІ.2014год.,съответно е приела,че към тази дата кредитополучателят е изпълнил задължението си по чл.13 за погасяване на дължимите редовни,просрочени и наказателни лихви по договора.Банката е погасявала с внесените от кредитополучателя суми първо такса управление,след това наказателни лихви,възнаградителна лихва и накрая главница,като се започва от най-старото обременително задължение,по поредност на възникването им.Едва с подписване на анекс№5/24.VІ.2015год. страните са се договорили с надвнесените от кредитополучателя суми за главница по дадена вноска,да се погасяват дължимите вноски за главница от последната към първата,по погасителния план.Този ред на погасяване е договорен с анекс№5 и е прилаган и при анекс№6/22.VІІ.2016год. от банката.Вещото лице се е съобразило с така договорения ред за погасяване на надвнесени вноски по кредита и така ги е отразило в колона 2 от заключението.
В допълнителното му заключение от 2.VІІ.2019год. вещото лице К. Х.твърди,че претендираната възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него е в размер на 52 458.44лв.,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год./посочва в таблица към заключението как е формирана/.Претендираната лихва по чл.21б.“а“ /наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,е в размер на 1 602.69лв.,дължима за периода 22.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год./посочва в таблица как е формирана/.Претендираната лихва по чл.21б.“в“/наказателна лихва при предсрочна изискуемост на кредита/ по договора за кредит и всички анекси към него е в размер на 58 395.10лв.,дължима за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. върху главницата от 1 426 519.47лв.Отсрочените задължения /само лихви/ съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2016год. към договора за кредит са в размер на 85 529.87лв.,формирани по начина посочен в таблица към заключението.В счетоводството на банката има отразено закриване на задължения за наказателни лихви.Сумите,с които са погасявани тези задължения са описани в Приложение№1 от предходното заключение-в колона 19 и в колона 22.Справка за платените от кредитополучателя суми,датите на постъпването им в банката,датите на осчетоводяването им и погасените с тях задължения представя в Приложение№1 към заключението.Твърди,че счетоводно отразените като получени плащания съответстват на уговорения от страните ред за погасяване на задълженията,според условията на сключения договор за кредит и анексите,с които този ред е изменен.Счетоводно отразените получени плащания съответстват на посочените основания в банковите извлечения от сметките,чрез които кредитополучателят е погасявал кредита.По делото няма копия от платежните документи,поради което вещото лице не може да отговори на въпроса дали банката е погасявала задълженията така,както и било посочено от кредитополучателя в платежните нареждания.За 28 плащания има несъответствие между датите на полученото от банката плащане и датите,на които това плащане е отразено в счетоводството на банката по партидата на кредитополучателя /Приложение№2 към заключението/.В повечето случаи става въпрос за несъответствие от 1 ден,като по-големи несъответствия има след като кредитът е обявен за предсрочно изискуем.В случаите,когато с тези плащания са погасявани лихвоносни задължения,това се е отразило на размера на задълженията на кредитополучателя,като за периода от датата на полученото от банката плащане до датата,на която това плащане е отразено в счетоводството,по партидата на кредитополучателя са начислени съответните лихви по договора.
Изискуемите и непогасени задължения към „. Д.ЕАДГ.С. към 28.ІІ.2017год.,изчислени и погасявани по реда,посочен в т.8 от молбата на адв.Шилев,вещото лице представя в Приложение№3,като твърди,че същите са в общ размер на 1 417 583.41лв.,определени по основание и размер,както следва:1 315 020.55лв. главница по договора за кредит.Сумата се формира от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 020.55лв.,37 736.91лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,дължима за периода 25.VІІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,947.78лв. законна лихва върху просрочената главница,дължима за периода 25.VІІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 190.67лв. законна лихва върху просрочената възнаградителна лихва,дължима за периода 25.VІІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,8 125.15лв. такса управление по договора за кредит и 54 562.35лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год.
Изискуемите и непогасени задължения към „. Д.ЕАДГ.С. към 5.VІ.2017год.,изчислени и погасявани по реда,посочен в т.8 от молбата на адв.Шилев,вещото лице представя в Приложение№3 към заключението.Същите са в общ размер на 1 426 009лв.,определени по основание и размер,както следва:1 315 020.55лв. главница по договора за кредит,която сума е формирана от просрочените главници от вноските с падеж на 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 020.55лв.,21 498.05лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,дължима за периода 25.Х.2016год. до 27.ІІ.2017год.,34 928.05лв. законна лихва върху главницата от 1 315 020.55лв.,изчислена за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2018год. и 54 562.35лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./.
Вещото лице е направило и изчисления за дължимите суми в три варианта,както следва:Първи вариант-изчисление на кредита в случай,че наказателната лихва по чл.21б.“б“ от договора за кредит се начислява само върху просрочената главница/изчисленията са дадени в Приложение№2 от предходното заключение/ и по него към 28.ІІ.2017год. непогасените задължения биха били,както следва:1 315 253.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 253.47лв.,42 238.73лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 344.97лв. наказателна лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,3 681.79лв. такса управление по договора за кредит и 52 609.65лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./.Законната лихва върху главницата от 1 315 253.47лв.,изчислена за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. е в размер на 34 973.24лв./Приложение№4 към заключението/По този вариант към 5.VІ.2017год. непогасените задължения биха били:1 315 253.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 253.47лв.,20 763.03лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,52 609.65лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс_5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./ и 34 973.24лв. законна лихва върху главницата от 1 315 253.47лв.,дължима за периода от 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год.
При втория вариант вещото лице е изчислило изискуемите и непогасени задължения на ответниците към „. Д.ЕАДГ.С. по договора за кредит и всички анекси към него към 28.ІІ.2017год.-датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и те са в общ размер на 1 592 421.89лв.,определени по основание и размер,както следва:1 426 519.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІ.2016год.,25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 34 000лв. и непогасената главница в размер на 1 392 519.47лв.,52 458.44лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 602.69лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,20 444.67лв. лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ по договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 4.ІХ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,5 978.87лв. такса управление по договора за кредит и всички анекси към него и 85 417.75лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год.Законната лихва върху главницата от 1 426 519.47лв.,изчислена за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. е в размер на 37 889.38лв./Приложение№5 към заключението/.По втория вариант изискуемите и непогасени задължения към „. Д.ЕАДГ.С. по договора за кредит и всички анекси към него към 5.VІ.2017год.-датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда,са в общ размер на 1 603 808.81лв. определени по основание и размер,както следва:1 426 519.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІ.2016год.,25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 34 000лв. и непогасената главница в размер на 1 392 519.47лв.,52 458.44лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 523.77лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,85 417.75лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год. и 37 889.38лв. законна лихва върху главницата от 1 426 519.47лв.,изчислена за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по трите ССчЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвени.Съдът счита за неоснователни възраженията на пълномощника на ищеца срещу второто допълнително заключение на ССчЕ,защото вариантите в това заключение са изготвени по поставените от съда и ответниците въпроси-ако съдът приеме,че клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит е нищожна, и със сумите,които банката е отнасяла за погасяване на наказателната лихва по тази нищожна клауза, се погасят другите задължения на ответниците,като след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се начислява само законна лихва върху просрочената главница,какви биха били неизплатените задължения на ответниците към банката.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК-да се признае за установено,че ответниците „.ООДГ.С.ЕИК**, А. Д. Т.,ЕГН*, С. Д. Т.,ЕГН*, К. С. Т.,ЕГН*, „.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** дължат солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК** към 5.VІ.2017год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ следните суми: 1 426 519.47лв. главница по договор за банков кредит с индивидуален№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,законна лихва върху главницата,считано от 5.VІ.2017год. до окончателното и изплащане,52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,146 068.50лв. наказателна лихва за забава по чл.21 от договора за кредит и всички анекси към него,от която:85 417.75лв. съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължима за периода от 25.VІ.2014год. до 23.VІ.2015год. и 60 650.75лв.,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 1.VІ.2017год.,1 636.42лв. такса управление ,дължима на основание чл.28.1 от договора за кредит във връзка с чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 9.VІ.2017год.,като му се присъдят съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК,и разноските в заповедното производство,съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на иска по чл.422ал.1 ГПК е да се установи съществуването на вземането на кредитора-ищец срещу ответниците-кредитополучател,съдлъжници и поръчители по предсрочно изискуемия банков кредит,както и начислените лихви и такси по договора,поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя-допусната забава в плащането на осем погасителни вноски с падежи 25.VІІ.2016год.,25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год.,поради което считано от 28.ІІ.2017год. целият кредит е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем,съгласно чл.22б.“б“ във връзка с чл.20б.“в“ от договор за кредит от 25.VІІ.2011год.,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС.
Ответниците правят правоизключващи възражения,като твърдят,че претендираните от Банката суми не се дължат,защото към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК,вземането на Банката не е изискуемо и ликвидно,тъй като не им е обявена предсрочната изискуемост на кредита,съгласно т.18 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС.Липсва и основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,тъй като кредитополучателят не е изпадал в забава при изплащането на месечните погасителни вноски,а с платените от него суми се покриват всичките му задължения в процесния период,несъобразяване с уговорените в договора лихви по кредита и некоректното им актуализиране,както и прилагането на неравноправни клаузи /при начисляване на наказателните лихви както върху просрочени погасителни вноски,така и върху целия редовен дълг/непадежирала главница по кредита/,които са нищожни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП,респективно по смисъла на чл.26ал.1пр.3 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
Съдът счита,че предявеният иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК е частично основателен,по следните съображения:
Няма спор между страните по делото,че 25.VІІ.2011год. е сключен договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683 между „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**в качеството на кредитор,“.ООДГ.С.ЕИК**,в качеството на кредитополучател,Д. Г. Т.,ЕГН*,А. Д. Т.,ЕГН* и С. Д. Т.,ЕГН*,в качеството на съдлъжници,по силата на който кредиторът „. Д.ЕАДГ.С. предоставя на кредитополучателя „.ООДГ.С. инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв.Не се спори и че към договора за кредит са сключени шест анекса- анекс№1/6.VІІІ.2012год.,анекс№2/29.І.2013год.,анекс№3/23.VІІІ.2013год.,анекс№4/25.ІV.2014год.,анекс№5/24.VІ.2015год. и анекс№6/23.VІІ.2016год.
На първият спорен въпрос-влязъл ли е в сила анекс№4/25.ІV.2014год. към договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. и встъпила ли е,след влизането му в сила,К. С. Т.,ЕГН*,като съдлъжник по договора за кредит,вместо починалия и съпруг Д.Г.Т.,следва да се отговори положително,защото от допълнителното заключение на ССчЕ от 19.ІІІ.2019год. безспорно се установи,че е изпълнено условието по чл.13 от анекса.Изискуемите и непогасени задължения към датата на подписване на анекс№4/25.ІV.2014год. към договор за кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. са в общ размер на 111 215.85лв.,от които:69 793.81лв. главница,25 552.68лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора,2 565.35лв. лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ от договора,10 232.63лв. лихва по чл.21б.“б“/наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва/ от договора и 3 071.37лв. такса управление.Дължимата такса управление за 2013год. е в размер на 11 671.81лв. и е погасена окончателно на 24.І.2014год.Дължимите лихви са погасени окончателно на 25.VІ.2014год. в размер на 9 080лв.Банката е осчетоводила и прилага договорения с анекс№4/25.ІV.2014год. нов погасителен план,считано от 1.VІІ.2014год.,съответно е приела,че към тази дата кредитополучателят е изпълнил задължението си по чл.13 за погасяване на дължимите редовни,просрочени и наказателни лихви по договора.Банката е погасявала с внесените от кредитополучателя суми първо такса управление,след това наказателни лихви,възнаградителна лихва и накрая главница,като се започва от най-старото обременително задължение,по поредност на възникването им.Поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответницата К. Т.,че анекс№4/25.ІV.2014год. не е влязъл в сила,затова и тя не била съдлъжник по договора за кредит,защото липсвало основание за ангажиране на нейната отговорност по този договор.
Безспорно се установи по делото,че кредитът в размер на 1 655 000лв. е усвоен изцяло еднократно от кредитополучателя „.ООДГ.С. на 29.VІІ.2011год. по сметка№BG50STSA*8626 /установява се както от представеното банково извлечение от сметката на „.ООДГ.С.от платежното нареждане от 29.VІІ.2011год.,така и от заключението на ССчЕ/.
Процесният договор за банков кредит с индивидуален №SM 2091-0683/25.VІІ.2011год. е с предмет стандартен инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв. /съгласно чл.1 и чл.2 от договора/.Договорът за инвестиционен кредит е вид договор за банков кредит.Договорът за банков кредит е уреден в разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.Нормативни правила относно банковото кредитиране има също в Закона за кредитните институции и нормативните актове по прилагането му.Съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Договорът за банков кредит под страх от недействителност се сключва в писмена форма-чл.430ал.3 ТЗ.Тъй като е сключен в изискуемата писмена форма,договорът е действителен и валиден.Съгласно чл.432 ТЗ банката-кредитор може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита,когато:1.кредитът не се ползва за целта,за която е получен,2.заемателят е представил неверни данни,3.обезпечението на кредита стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок и 4.заемателят не връща други заеми към банката,поради сериозно влошаване на финансовото му състояние.Освен горните случаи предсрочна изискуемост може да се уговори в договора за банков кредит и при други условия.Съгласно разпоредбата на чл.60ал.2 ЗКИ предсрочна изискуемост при банковите кредити настъпва и когато кредитополучателят не плаща договорените вноски на датите,определени в договора за банков кредит или поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.В случая съгласно чл.22б.“б“ от договора за кредит, кредиторът има право да превърне кредита,заедно с лихвите,в предсрочно изискуем,при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница.
Съгласно даденото в т.18 на Тълкувателно решение№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422ал.1 ГПК вземането,произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60ал.2 ЗКИ или на обстоятелствата,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки,обуславящи изискуемостта.Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните отношения.Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ на уведомяване,който може и да е уговорен в договора между страните.При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от Н./чл.50 ЗННД/ или от ЧСИ/чл.43 ЗЧСИ/.В настоящият случай с нотариална покана рег.№7587/29.ХІІ.2016год.,том ІІ,акт 43 на Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК, „. Д.ЕАДГ.С. на основание чл.22б.“б“ във връзка с чл.20б.“в“ от договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,защото към 20.ХІІ.2016год. просрочието по кредита е 147дни,а натрупаните задължения по договора за кредит са в общ размер на 1 579 554.68лв.,от които:редовна главница 1 406 519.47лв.,просрочена главница 20 000лв.,текуща възнаградителна лихва 5 399.71лв.,просрочена възнаградителна лихва 32 478.85лв.,наказателна лихва за просрочена главница 737.66лв.,наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва 14 100.64лв.,такси за управление,дължими на основание чл.2 и чл.4 от анекс№6/22.VІІ.2016год. 14 900.60лв.,разсрочена лихва и такси,съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. в размер на 85 417.75лв.
Като охранително производство,връчването на нотариалната покана се урежда от правилата на Част първа,Глава VІ,раздел І от ГПК,сред които са нормите на чл.47ал.1 ГПК-за връчване на книжа и съобщения на физически лица и чл.50 ГПК-за връчване на книжа и съобщения на юридически лица.Връчването на нотариалната покана е извършено по реда на чл.50ал.4 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год. на адреса на управление на кредитополучателя „.ООДГ.С.-Г.С.ул.“С. Ш.“№.В.Б от помощник нотариуса Ц. В.,на входната врата на жилищния блок,тъй като вратата е била заключена и нямало достъп до входната врата на апартамент№10,в който според регистрацията на дружеството в ТР се намира канцеларията на дружеството и не е открит никой,който да получи нотариалната покана.Предсрочната изискуемост на поръчителите „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. също е обявена по реда на чл.50ал.4 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год.,на вратата на къщата в Г.С.ул.“. А.№24-адресът на управление на „.ЕООДГ.С.ЕИК**,тъй като никой не е намерен на адреса,който да получи нотариалната покана и няма достъп до канцеларията на дружеството,както и на входната врата на хотел „. в Г.С.бул.“.№1А,който е адрес на управление на „.ЕООДГ.С.ЕИК**,тъй като никой от служителите на рецепцията на хотела не е пожелал да получи нотариалната покана.Съгласно чл.50ал.4изр. второ ГПК второ уведомление на адресите не се залепва.На съдлъжниците С. Д. Т. и А. Д. Т. нотариалната покана е връчена по реда на чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление на 13.ІІ.2017год. на входната врата на жилищния блок в Г.С.ул.“С. Ш.“№.В.Б-постоянния и настоящ адрес на местоживеене на С. Т. и на входната врата на къщата в Г.С.ул.“. А.№24-постоянния и настоящ адрес на местоживеене на А. Т.,след три посещения на адресите-на 4.І.2017год. /ден сряда/,на 7.І.2017год. /ден събота/ и на 13.ІІ.2017год./ ден понеделник/,след като адресатите не са намерени на адресите,не е намерено лице,съгласно да получи уведомленията от тяхно име,и не е осигурен достъп до входната врата на апартамент№10 в Г.С.ул.“С. Ш.“№.съответно няма достъп до пощенските кутии.На съдлъжника К. С. Т. нотариалната покана е връчена по реда на чл.44ал.1 изр.последно ГПК-при отказ да я получи,като отказът е удостоверен с подписа на връчителя.Всички уведомления са оформени с подписа на помощник Н. Ц. В..
Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците,че не е настъпила предсрочната изискуемост на банковия кредит към момента на подаване на заявление по чл.417т.2 ГПК,тъй като тя не им е обявена от страна на Банката. Това е така,защото са били налице предпоставките за връчване на уведомленията по реда на чл.47ал.1 ГПК и чл.50ал.4 ГПК-ответниците са били търсени на действителния им адрес /на местоживеене-за физическите лица и на управление-за юридическите лица/,и в нотариалните покани е посочено колко пъти са посещавани адресите и дали те пребивават на него/по сведение на близки и съседи/,както и има ли лице,което да е съгласно да получи уведомленията.Доколкото в чл.50 ЗННД относно връчването на нотариалните покани е посочено,че приложими са нормите на чл.37-58 ГПК,то следва,че нотариусът,както и съдът чрез съответното длъжностно лице,е задължен при връчване на нотариалната покана да установи дали адресатът въобще пребивава на посочения адрес,като направи изрично отбелязване на този факт.Ако не пребивава на този адрес,следва да се изиска информация за действителния му постоянен или настоящ адрес.Необходимо е,ако адресът е посоченият в уведомлението,той да бъде посетен поне три пъти и това да е посочено от нотариуса,и едва след това да се пристъпи към залепване на уведомлението на адреса по реда на чл.47ал.1 ГПК.Приложимостта на разпоредбите на чл.37-58 ГПК при връчването на нотариалните покани и уведомленията с оглед разпоредбата на чл.50 ЗННД е законодателно ясно уредена.Предпоставка,за да се приложи нормата на чл.47ал.1 ГПК е адресатът да не може да бъде намерен на посочения адрес и да не се намери лице,което да е съгласно да получи съобщението.За да е спазена процедурата по връчването,длъжностното лице следва да посети съответния адрес няколко пъти /най-малко три пъти/ в рамките на срок по-дълъг от един месец,съгласно задължителната съдебната практика по чл.290 ГПК,постановена преди изменението на разпоредбата на чл.47ал.1 ГПК/ДВбр.86/2017год./.Ако връчителят не намери лице,което е съгласно да получи съобщението,следва да залепи уведомлението.Съдът счита,че е спазена изцяло процедурата по чл.47 ГПК изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в рамките на около месец,при които лицето да не е открито,както и да не е намерено лице,съгласно да получи книжата,след което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия,или ако няма достъп до тях-на входната врата или на друго видно място.Смисълът на залепването на уведомлението е адресатът да се яви на указаното място в двуседмичен срок,за да получи съответните книжа,а когато не се яви в срока за получаване,с изтичането му да се счита,че книжата са връчени съобразно чл.47ал.5 ГПК.В конкретния случай има основание да се приеме,че нотариалните покани са редовно връчени на ответниците по смисъла на чл.47ал.5 ГПК във връзка с чл50ал.4 ГПК.
Съгласно чл.60 ЗННД връчването на нотариалната покана от нарочен служител на нотариуса изрично предпоставя приложение на разпоредбите на чл.38-66 ГПК.Връчването на нотариалната покана е извършено редовно и спрямо адресатите-юридически лица,по реда на чл.50ал.4 ГПК,която е специална разпоредба спрямо общите разпоредби за връчване на съобщения на юридически лица.Няма данни,че юридическите лица са напуснали адресите на управление,вписани в ТР,за да бъде приложена директно презумпцията по чл.50ал.2 ГПК.Напротив-събраните данни предпоставят приложението на нормата на чл.50ал.4 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК,каквито уведомления са поставени и изрично удостоверени на адресите на управление на „.ООДГ.С.“.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С..Когато нотариусът,респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице,което е съгласно да получи съобщението,връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия,а когато има достъп до пощенската кутия,следва да пусне уведомление и в нея.В качеството му на лице,натоварено от закона за извършване на връчването по определен ред,изявленията на помощник нотариуса /репс. нотариалния служител/ са напълно достатъчни,в качеството на официално удостоверително изявление,и без позоваване на конкретни други лица относно факта на неоткриване на представител в офиса на търговеца,за получаване на съобщенията и липсата на достъп до офисите му,на адресът на управление по търговския регистър.Препращането на чл.50ал.4 ГПК е изрично само към чл.47ал.1 ГПК,с оглед характеристиката на субекта-адресат юридическо лице.Ново уведомление не се лепи на адресите на юридическите лица,съгласно чл.50ал.4изр. второ ГПК.Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия,е адресатът да се яви в указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа/в случая нотариалната покана/.Когато лицето не се яви в срока да получи книжата,с неговото изтичане се счита,че книжата са връчени по реда на чл.47ал.5 ГПК.Задължението на търговеца да поддържа актуални общодостъпни,чрез търговския регистър,данни за търговската си регистрация,включително седалище и адрес на управление,за безпрепятствено осъществяване на търговски контакти и кореспонденция,не е само формално изискване на вписването,но следва да обезпечи третите лица във възможността да осъществят такива контакти и уведомят надлежно търговеца за предприемани и засягащи неговата или тяхната правна сфери.Неизпълнението му следва да бъде санкционирано с приложимостта на чл.50 ГПК.Разпоредбата на чл.47ал.1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал адреса,а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице,което да е съгласно да получи съобщението.
Възраженията на ответниците срещу редовността на връчване на уведомленията по чл.47ал.1 ГПК и надлежното оформяне на нотариалните покани,съдът счита за неоснователни.В случая връчването на нотариалните покани чрез уведомления,залепени на входните врати на адресите на ответниците,е оформено от помощник Н. Ц. В.,при Н. А. Ш.,с рег.№613 по РНК.Съгласно императивната разпоредба на чл.40 ЗННД помощник нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност,с изключение на изрично посочените в чл.40ал.1 ЗННД.Връчването на нотариалните покани не попада в тези изключения.Съгласно чл.40ал.2 ЗННД помощник нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса,като прибавя към подписа си допълнението „помощник“.А съгласно ал.4 на чл.40 ЗННД доколкото липсват особени правила за помощник нотариуса се прилагат правилата за нотариуса.Съгласно чл.50 ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната К. да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК.Безспорно се установи по делото /от свидетелските показания на помощник Н. Ц. В./,че Н. А. Ш. е възложила връчването на съобщения и книжа при условията на чл.37-58 ГПК както на помощник нотариуса Ц. В.,така и на призовкаря Йордан Тодорински, и на още един служител от кантората,като лично нотариуса също е извършвал тази дейност/поради големия обем от съобщения и книжа,които следвало да се връчват/.Не е необходимо самото връчване на нотариалната покана да става лично от нотариуса,както лично се извършват действията по чл.40ал.1 ЗННД.В разпоредбата на чл.60 ЗННД е предвидено връчването да става от длъжностно лице при нотариуса.Нотариусът /респективно помощник нотариусът съгласно чл.40 ЗННД/ има задължение да удостовери изрично върху нотариалната покана извършването на връчването,на определена дата по съответния способ,предвиден в разпоредбите на закона-чл.41-52 ГПК.Удостоверяването от страна на нотариуса на връчването на нотариалната покана има официален характер,щом е извършено съгласно изискванията на закона.В случая удостоверяването на действията по връчването на нотариалната покана е извършено от помощник нотариуса Ц. В.,която е действала в рамките на законоустановената и компетентност /чл.40ал.1 и 4 ЗННД/.
Съдът счита за неоснователно и преклудирано възражението на пълномощника на ответниците,че нотариалната покана изхожда от Виолета Генова Иванова,като пълномощник на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на „. Д.ЕАДГ.С.но по делото не били ангажирани доказателства за представителната власт на това лице и дали тя има права от името на банката да отправя изявления до кредитополучатели за предсрочна изискуемост на задължения по сключени договори за кредити.Това възражение е преклудирано,тъй като е направено едва с писмената защита на пълномощника на ответниците,след изтичане на срока по чл.367ал.1 ГПК и чл.373 ГПК.А в нотариалната покана Н. А. Ш. изрично е вписала,че удостоверява представяне на нотариална покана от „. Д.ЕАДГ.С.като молител,действаща чрез В. Генова Иванова,ЕГН*,като пълномощник,упълномощена с пълномощно рег.№8994/19.ІХ.2016год.,акт№33,том ІІІ от регистъра на Н. рег.№942.Т.е. В. Генова Иванова е представила на Н. А. Ш. пълномощно,от което е установена представителната и власт,но същото не е изискано по настоящето дело,тъй като в законоустановените преклузивни срокове при размяна на книжата,както и в хода на производството по делото,ответниците не са направили това възражение.А в случая е валидна и хипотезата на чл.301 ТЗ,след като Банката не се е противопоставила на обявената предсрочна изискуемост,веднага след узнаването и.
Съгласно т.18 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването и.Настъпването на предсрочната изискуемост на банков кредит е обусловено от два елемента:обективен-изразяващ се в забава в плащанията и субективен-предполагащ възможност и избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съгласно чл.60ал.2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.В производството по предявен установителен иск по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да установи съществуването на факта,от който произтича вземането му-в случая договор кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и шестте анекса към него,както и неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да заплаща дължимите месечни вноски за погасяване на кредита,а длъжниците/кредитополучател,съдлъжници и поръчители/ следва да изчерпят и докажат възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат-за нищожност,за унищожаемост или относителна недействителност на сделката,от която произтича изпълняемото право.Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу формата и/или съдържанието на клаузи от документа,които освобождават от отговорност,на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление.Наред с това длъжникът може да противопостави и всякакви други възражения.Безспорно се установява по делото,от заключението на ССчЕ,че кредитът не е обслужван,считано от 25.VІІІ.2016год. и наличието на просрочени 6 броя погасителни вноски по банковата сделка към 28.ІІ.2017год./датата на обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит/.
Договорът за банков кредит е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,свързана с дейността на кредитни институции,по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Всички банки попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,предоставящ „финансова услуга“,свързана с банковата дейност,съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП.Кредитодателят е банка,която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или частния сектор,поради което е търговец по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП.
Ответникът кредитополучател „.ООДГ.С. е търговско дружество с ограничена отговорност,което няма качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП,тъй като според дадената в тази норма легална дефиниция „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.А кредитополучателят е юридическо лице,което ползва финансова услуга-получава инвестиционен кредит,предназначен за извършване на търговската му дейност.
Ответниците С. Д. Т.,ЕГН* и А. Д. Т.,ЕГН*,също не са потребители по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.Според чл.15§1 от Регламент 44/2001 физическо лице,което има тесни професионални връзки с търговско дружество,като например управлението или мажоритарно участие в същото,не може да се счита за потребител,когато поръчителства по запис на заповед,издаден за гарантиране на задълженията по договор,който търговското дружество има,свързан с получаването на кредит.В този смисъл се е произнесъл СЕС с решение от 14.ІІІ.2013год. по дело С-419/11год.-Чехия.В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл.280ал.1т.1 ГПК-Решение№38/23.VІ.2017год. по т.д.№2754/2015год. на І ТО на ВКС,според което „физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв,по който кредитополучателят е търговец,може да има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на неравноправния характер на клаузи в договора за кредит,ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице,включително когато последното е съдлъжник,не може да се приеме като дадено за цел и независимо от всяка търговска дейност или професия,ако физическото лице има тесни професионални/функционални/ връзки с дружеството,като например неговото управление или мажоритарно участие.Физическото лице може да е управител и съдружник в О.,без мажоритарно участие.В случая С. Д. Т. и А. Д. Т. са сключили договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,по който е отпуснат инвестиционен кредит на „.ООДГ.С.в качеството на съдлъжници по договора.Те са съдружници и управители на кредитополучателя „.ООДГ.С.и поради тесните им професионални и функционални връзки с управлението на кредитополучателя-търговско дружество,не са потребители по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.Затова не могат да се ползват и от потребителската защита по ЗЗП,поради което възраженията им за неравноправност на клаузи от договора за кредит са неоснователни.
Безспорно е по делото,че ответниците С. Д. Т. и А. Д. Т. са сключили договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,като съдлъжници с кредитополучателя „.ООДГ.С..Изричното им съгласие да участват в договора като съдлъжници несъмнено сочи,че са приели само задълженията,но не и правата на кредитополучателя,като проявление на общата възможност за встъпване в дълг/чл.101 ЗЗД,при едновременно съгласие на кредитора/Банката/ и длъжника/кредитополучателя/.Солидарен длъжник е лице,което на основание чл.101 ЗЗД и при условията на чл.121-127 ЗЗД и чл.304 ТЗ поема и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита,от момента на възникване на тези задължения до окончателното им погасяване,съгласно договора.Налице е пасивна солидарна отговорност,уредена в разпоредбите на чл.121-127 ЗЗД.За разлика от поръчителството,при което поръчителят отговаря за чужд дълг,при уговорена солидарна задълженост,всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер.Тълкувайки по правилата на чл.20 ЗЗД съдържанието на клаузите на договора,съдът счита,че е налице пасивна солидарна отговорност на С. Т. и А. Т.,възникнала по силата на сключения договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,като и анексите към него,според който те са съдлъжници заедно с кредитополучателя „.ООДГ.С.ЕИК**.Солидарната отговорност е уговорена чрез правна сделка,т.е. по волята на лицата,които са сключили договора-чл.121 ЗЗД.От значение в случая е волята на лицата,които са сключили договора,обемът и характерът на поетите с него задължения,както и фактът,че към момента поетото по договора солидарно задължение не е изпълнено,при което положение освен връщане на кредита се дължат и уговорените лихви за забава.
По делото не е спорно,че ответницата К. С. Т.,ЕГН* е подписала анекс№4/25.ІV.2014год. към договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,като съдлъжник,на мястото на починалия и съпруг Димитър Георгиев Тачев-бивш управител и съдружник в „.ООДГ.С..Тя обаче не е съдружник или управител на това търговско дружество,т.е. тя е физическо лице,което като страна по договора за кредит на търговското дружество,действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност,поради което тя има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС-Решение№84/20.VІІ.2017год. по т.д.№1934/2015год. на І ТО на ВКС,както и практиката на СЕС-решение от 9.VІІ.2015год. по дело С-348/14-Румъния,според която „в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на чл.2б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО попада физическо лице,което е в положението на съдлъжник в рамките на договор,сключен с търговец,когато то действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Ето защо тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в ЗЗП.В §12т.9от ДР на ЗЗП изрично е посочено,че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Във връзка с преюдициални запитвания по приложението на чл.2б.“б“ от Директивата е формирана практика на Съда на Европейския съюз/СЕС/,в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител“,като всяко физическо лице,което в качеството си на страна по договорите,предмет на Директивата,участва поради интереси,които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.При транспонирането на Директивата в националното ни законодателство е дадено сходно определение на понятието „потребител“ в §13 от ДР на ЗЗП,според което „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки и ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон,действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В случая безспорно ответницата К. С. Т.,като съдлъжник по договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и трите анекса към него,сключен с кредитополучателя „.ООДГ.С.е действала за цели,които са извън нейната търговска или професионална дейност,поради което е потребител по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО.Ето защо тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в ЗЗП,в частта,относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Освен това по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да извърши ex officio /служебно/ проверка и без наличие на възражение от потребителя,са му вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС,имащи задължителен характер /решение по т.1 и т.2 на дело №С-243/08, по т.2 на дело№С-397/11, по т.24 на дело№С-368/05, по т.38 на дело№С-40/08, по т.46 на дело№С-618/10, по т.1 на дело№С-472/05 и по дело№С-488/11, дело№С-240/98, дело№С-244/98, дело№С-168/05, дело№С-137/08 на СЕС/,така и от съдебната практика на ВКС-решение№23/7.VІІ.2016год. по т.д.№3686/2014год. на І ТО на ВКС,решение№98/25.VІІ.2017год. по т.д.№535/2016год. на І ТО на ВКС..
В разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП са възпроизведени нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори/§13т.9 от ДР на ЗЗП/.Неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните,съгласно чл.146ал.1 ЗЗП.За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор,включително клаузите за възнаградителна и наказателна лихви,е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки по чл.143 ЗЗП,чл.145ал.2 ЗЗП и чл.146ал.1 ЗЗП.Неравноправна е уговорка,която: 1/ в разрез с изискванията за добросъвестността, 2/ е в ущърб на потребителя, 3/ и създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика, 4/ не е индивидуално договорена, 5/ не е съставена на ясен и разбираем език и 6/ не касае определянето на основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението,от една страна,и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна.Неравноправна е клауза,която отговаря на кумулативните общи условия по чл.143 ЗЗП,независимо дали има за предмет или постига някои от изброените в разпоредбите на чл.143т.1-18 ЗЗП конкретни резултати.Потребителят може и да не сочи конкретната хипотеза по чл.143т.1-18 ЗЗП,както и неравноправният характер може да е основан на обстоятелства по чл.145ал.1 ЗЗП-възникнали при сключване на договора,други клаузи или други договори,от които зависи оспорения.Потребителят може да посочи описателно неравноправната клауза,която атакува,а не съобразно номерацията и в договора/както в настоящия случай/,като при грешка в позоваването на конкретната клауза за преценката на съда са от значение въведените от потребителя твърдения.
В случая на първо място следва да се отговори на въпроса дали клаузите на чл.9.1,чл.9.2 и чл.9.3,чл.21,чл.28.2 и чл.31.1 по договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. са индивидуално договорени от „. Д.ЕАДГ.С. с потребителя К. Т. или не,доколкото в разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП е предвидено,че неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни само в случаите,в които те не са уговорени индивидуално.В чл.9.1 е договорена годишната лихва,която се плаща от кредитополучателя „.ООДГ.С. като възнаграждение за предоставения му кредит и тя е в размер на 7.64% пункта,към момента на сключване на договора за кредит,формирана като сбор от 1М СОФИБОР + договорна надбавка в размер на 5.5% пункта по кредитите за малки и средни предприятия на пълно обслужване от „. Д..Към датата на сключване на договора 1М СОФИБОР е в размер на 2.14%пункта,като промяната на 1М СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Съдът счита,че тази клауза от договора за кредит,отнасяща се до основния предмет на договора-цената на кредита,е индивидуално договорена от „. Д.ЕАДГ.С. с кредитополучателя „.ООДГ.С. и съдлъжниците С. Т.,К. Т. и А. Т..Съгласно чл.9.2 от договора надбавката е договорена при изпълнение на „Условията за ползване на кредити от фирмени клиенти,които са на пълно обслужване от Банка ДСК,приложение към договора,а съгласно чл.9.3 при нарушаване на „Условията за ползване на кредити от фирмени клиенти,които са на пълно обслужване от Банка ДСК,договорената надбавка по чл.9.1 се увеличава,като се прилага нивото на действащата лихвена надбавка по кредити на стандартни малки и средни предприятия,съгласно лихвения бюлетин на Банката.Промяната на 1М СОФИБОР се отразява на новия размер на договорената лихва.В чл.21б.“а“,б.“б“ и б.“в“ от договора са кредит са договорени наказателните лихви за просрочие на главницата,на възнаградителната лихва и при предсрочна изискуемост на кредита.Съгласно чл.28т.2 от договора за кредит при наличие на определени условия /изрично изброени в т.“а“ до т.“з“ кредиторът има право да променя едностранно договорената надбавка по чл.9.1.Съгласно чл.31т.1 от договора за кредит кредиторът има право при съществени промени на пазара да превалутира служебно остатъка от кредита до крайния падеж по договора.От представените по делото доказателства и заключенията на ССчЕ безспорно се установи,че кредиторът, по време на действие на договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и шестте анекса към него,не е променял надбавката по възнаградителната лихва по чл.9.1.Съгласно лихвения бюлетин на „. Д.ЕАДГ.С. към 1.VІІ.2011год.,както и представените като доказателство „Условия за ползване на кредити от фирмени клиенти,които са на пълно обслужване в Банка Д. от 25.VІІ.2011год.,които са част от процесния договор за кредит,действащата по кредити на стандартни малки и средни предприятия надбавка е в размер на 6.5%.А съгласно чл.9.1 от процесния договор за кредит надбавката на възнаградителната лихва е в размер на 5.5% или с един процент по-ниска от тази действаща по кредити на стандартни малки и средни предприятия.Или в случая кредитополучателят е ползвал преференциалната лихвена надбавка от 5.5% през цялото време на действие на договора за кредит.Освен това „. Д.ЕАДГ.С. е отчитала всяко изменение на индекса СОФИБОР при начисляване на лихвата.Клаузите на чл.9.2 и чл.9.3,чл.28.2 и чл.31.1 от договора за кредит не са приложени в отношенията между страните по договора,тъй като размерът на договорената надбавка не е променян от 25.VІІ.2011год./датата на сключване на договора за кредит/ до 28.ІІ.2017год./датата на обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит/ и е бил 5.5%,като кредитът не е превалутиран,тъй като е предоставен в лева и претендираните от ищеца суми също са в лева.Не са приложени и клаузите на чл.9.2 и чл.9.3 от договора,тъй като годишната лихва,договорена в клаузата на чл.9.1,се е прилагала с непроменен размер на надбавката от 5.5% и при отчитане на изменението на 1М СОФИБОР.
Индивидуално договорена е клаузата,върху чието съдържание потребителят е можел да окаже влияние в процеса на преговорите чрез участие в обсъждането и формулирането на редакциите на клаузите.При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор,търговецът/Банката/ следва да установи индивидуално договаряне на оспорената клауза,като само обстоятелството,че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.Ако обстоятелството на подписването на договора от потребителя би освободило търговеца от задължението да докаже,че клаузите са индивидуално договорени,това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори /в този смисъл и Решение№98/25.VІІ.2017год. по т.д.№535/2016год. на І ТО на ВКС/.Законодателят е отчел обстоятелството,че търговецът като по-силната икономически страна в икономическия оборот,може в разрез с добросъвестността да наложи на потребителя,който е по-слабата икономически страна,неизгодни и ощетяващи го условия,затова е създал презумпция,че не е налице индивидуално договаряне на клаузи,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност в преговорния процес да участва в изготвянето на съответните текстове,особено в случаите на договор при общи условия,като е възложил върху кредитора доказателствената тежест да обори тази презумпция /по аргумент от чл.146ал.2 и 4 ЗЗП/.
Безспорно е по делото,че горепосочените клаузи от договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,не са част от Общите условия,при които банката предоставя кредити на малки и средни предприятия,а са част от съдържанието на сключения между страните договор за кредит.Това обаче не е достатъчно същите да бъдат квалифицирани като индивидуално договорени,предвид разпоредбата на чл.146ал.2 ЗЗП,и с оглед направеното от ответницата възражение,че в договора били определени предварително всички условия по отпускане на кредита и тя не е могла да обсъди част от клаузите,с които не е била съгласна,като ги оспори.Установяването в процеса на обстоятелството,че клаузата е индивидуално договорена с ответницата,е в тежест на Банката,като подлежащ на доказване положителен факт,установяващ изгодни за кредитора обстоятелства и на основание специалната разпоредба на чл.146ал.4 ЗЗП.В случая съдът счита,че ищецът не установи клаузите на чл.9.2,чл.9.3,чл.21,чл.28.2 и чл.31.1 да са индивидуално договорени.Безспорно е,че клаузите са изготвени предварително от страна на банката и върху тях кредитополучателят и съдлъжниците не са могли да влияят или да ги оспорват.Тези клаузи са част от типови бланки на договори за кредит на „. Д.ЕАДГ.С..Обстоятелството,че банката е предоставила предварително изготвен от нея договор не означава в действителност,че някои от неговите клаузи не могат да бъдат променяни,но това не доказва твърдението,че горепосочените клаузи от договора са индивидуално договорени.След като по делото не се установи от страна на банката,че горните клаузи от договора са индивидуално договорени,то за нея са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства в тази насока и съдът ще следва да приеме,че клаузите на чл.9.2,чл.9.3,чл.21,чл.28.2 и чл.31.1 не са индивидуално договорени със съдлъжника К. Т.,изготвени са предварително от банката и съдлъжникът не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание при сключване на анекс№4/25.ІV.2014год.към договора за кредит,както и следващите два анекса.Ето защо те биха били нищожни на основание чл.146ал.1 ЗЗП,ако се докаже,че са неравноправни.Доказа се,че само клаузата на чл.9.1,с която е договорена възнаградителната лихва за кредита,е индивидуално договорена с кредитополучателя и съдлъжниците,тъй като съдържа преференциална надбавка от 5.5% към променливия 1М СОФИБОР,договорена за кредитополучателя,като отговарящ на изискванията за кредитиране на малки и средни предприятия,както и фирмени клиенти на пълно обслужване от Банка ДСК.
Неравноправна е клаузата на чл.28.2 от договора за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,с която банката едностранно променя договорената надбавка по чл.9.1 на възнаградителната лихва,както и на дължимите такси и комисионни по кредита.По делото от събраните доказателства безспорно се установи,че тази клауза не е приложена,няма едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката,както и на дължимите такси и комисионни.Преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза следва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор,при отчитане на всички обстоятелства,за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключване на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение,тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,проявяваща се в хода на изпълнение на договора.Сумите,дължими за лихви и таксата за управление,представляват цената на заетите парични средства,а клаузите,които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката,без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора,ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,уговорена при сключване на договора,по принцип са неравноправни клаузи.За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза за възнаградителна лихва,договорната клауза не следва да попада в обхвата на изключващите неравнопоставеността разпоредби на чл.144ал.2т.1, по ал.3т.1 и ал.4 от ЗЗП.От тези законови разпоредби,преюдициалните заключения на Съда на ЕС и трайната съдебна практика на ВКС се налага извода,че е допустима уговорка в договор за кредит,предвиждащ възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва,но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:1/обстоятелствата /лихвообразуващите показатели/,при чието настъпване може да се измени лихвата,трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия на банката,т.е. да представляват част от съдържанието на договора или ОУ, 2/ тези обстоятелства следва да са обективни,т.е. да не зависят от волята на кредитора,тяхното определяне или приложение да не е поставено под неговия контрол.Те следва да се определят от свободното въздействие на пазара или от публична институция,т.е. външен за търговеца орган, 3/ информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна,за да може потребителят да направи собствени изчисления и прогнози, 4/да е налице методика за промяна на лихвата,която да представлява ясна и конкретно разписана изчислителна процедура /математическа формула,алгоритъм/,посочващ вида,количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-пазарни индекси и/или и индикатори и други величини или техни комбинации,за да е ясен начина на формиране на лихвата, 5/методиката,включваща изчислителната процедура,съгласно която промяната на лихвата е функция от стойността на обективните показатели,да е съществен елемент от договорното съдържание или в ОУ, 6/промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на лихвообразуващите фактори,без да е поставена на дискрецията на банката и 7/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,така и понижаване на първоначално уговорената лихва.Ако е предвидена възможност само за повишаване,това несъмнено води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,съгласно чл.143 ЗЗП.Тези условия са в пряка връзка с изискванията на чл.58ал.1т.2 ЗКИ и чл.59ал.2 ЗКИ и на чл.147ал.1 ЗЗП във връзка с чл.143т.18 ЗЗП за ясно и разбираемо формулиране на условията по договорите за кредит.Само при изпълнение на тези изисквания могат да се приложат дерогиращите правила на чл.144ал.2т.1, ал.3т.1 и ал.4 ЗЗП и клаузите за възнаградителна лихва да се определят като равноправни.В случая с клаузата на чл.9.1 от договора за кредит страните по него са постигнали съгласие ГЛП за съответния период на олихвяване на главницата да се определя от два компонента-първият от тях е надбавка,която е фиксирана за целия лихвен период,а другият компонент е базисния лихвен процент,който е променлива величина и е равен на конкретно посочения индекс-1М СОФИБОР.Визираната в договора за кредит променлива компонента-индексът СОФИБОР представлява фиксинг на котировките на необезпечените депозити в български левове,предлагани на българския междубанков пазар,и се изготвя за набор от срочности в 11.00часа /местно време/ всеки работен ден като средна величина от котировките „продава“,подадени от представителна група банки.В клаузата на чл.28.2 от договора са посочени условията за промяна на ГЛП.От тях е видно,че няма ясен алгоритъм /методика/,при която ще се променя ГПЛ по кредита,при проявлението на тези условия.По тези съображения се налага извода,че клаузата на чл.28.2 от договора за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния.Следователно тя отговаря на общите критерии на чл.143 ЗЗП,поради което е неравноправна,и тъй като същата не е индивидуално уговорена с К. Т. по смисъла на чл.146ал.2 ЗЗП,е нищожна.По делото от заключението на ССчЕ безспорно се установи,че годишната лихва по кредита не е променяна,като е отчитано всекидневното изменение на индексът СОФИБОР /който непрекъснато намалява от 2.14% към датата на сключване на договора до 0% и дори отрицателна величина в определени периоди от време/,при постоянна преференциална надбавка от 5.5% пункта.
В случая е нарушена и разпоредбата на чл.147ал.1 ЗЗП,която предвижда клаузите на договорите,предлагани на потребителите,да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,какъвто не е „въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или Банка Д.,“промени в нормативните актове,както и в регулациите на Централната банка,засягащи функционирането или изискванията към банките“,“съществена промяна в паричната политика на Централната банка,като премахване на валутния борд,обезценка на лева,деноминация на лева,смяна на парите“ и по б.“з“.Текстът на тези условия е неравноправна клауза по смисъла на чл.143т.13 ЗЗП,тъй като на търговеца се предоставя изключителното право да тълкува клаузите на договора по отношение на посочените понятия.
Неравноправна е и клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит,съгласно която при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове кредиторът начислява наказателна лихва върху размера на редовната главница /която е непадежиралата главница по кредита/,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 3% пункта,съгласно чл.143т.5 ЗЗП,тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,чрез начисляване на лихва върху недължимата част от дълга /главницата с ненастъпил падеж,която не е изискуема и ликвидна/.
В този смисъл-че неравноправни са клаузите от договорите за банков кредит,се е произнесла с решение по протокол№27/21.VІ.2010год. и Комисията за защита на потребителите.
По гореизложените съображения съдът счита,че са неравноправни клаузите на чл.28т.2,която позволява едностранно изменение на лихвата от страна на банката,без да е ясна методиката на изменението и при изключителна възможност банката да тълкува понятията за изменение на лихвения процент,както и на чл.21б.“б“-която позволява на банката да начислява необосновано високо обезщетение или неустойка,при забава в плащането на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове,които не са и индивидуално договорени със съдлъжника К. С.,поради което те са и нищожни,съгласно чл.146ал.1 ЗЗП.В производството по ЗЗП съдът не може да намалява размера на уговорената лихва или неустойка.В това производство съдът може да приеме клауза от договора за нищожна и да не я приложи,но не и да я замени с друга.В този смисъл се е произнесъл СЕС с решение по дело№С-618/10,§69-„чл.6пар.1 от Директива 93/13/ЕИО не може да се разбира като позволяващ на националния съд,ако констатира наличието на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител,да измени съдържанието на съответната клауза,вместо просто да не я приложи спрямо потребителя“.Поради което начислените от банката наказателни лихви,съгласно нищожната и неравноправна клауза на чл.21б.“б“ от договора за кредит,не следва да се взема предвид при определяне на действителните задължения на съдлъжника К. С..
Съдът счита за основателно възражението на ответниците „.ООДГ.С.С. Т.,А. Т.,“.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С.че клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит,е нищожна на основание чл.26ал.1пред. трето ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.Добрите нрави са неписани общо валидни морални норми,които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на договорите.В съдебната практика се приема,че нищожност по чл.26ал.1пред. трето ЗЗД-поради противоречие с добрите нрави е налице,когато договорът или отделна негова клауза/и противоречи на общо установените нравствено-етични правила на поведение.Добрите нрави са морални норми,на които законът придава правно значение,защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона-чл.26ал.1 ЗЗД.Добрите нрави не са писани,систематизирани и конкретизирани правила,а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи и служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта,който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,както и от принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.Преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,а не към последващ момент.Неустойката следва да се приеме за нищожна,ако единствената цел,за която е уговорена,излиза извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.В случая съгласно чл.21б.“б“ от договора за кредит при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове се събира наказателна лихва върху размера на редовната главница,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 3% пункта.Само по себе си уговарянето в договор за кредит на наказателна лихва при просрочие в плащането на главница и/или възнаградителна лихва,не противоречи на закона и на добрите нрави.Такова противоречие по смисъла на чл.26ал.1пред. трето ЗЗД е налице в клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит,съгласно която при неплащане на част или цялата дължима лихва /в случая възнаградителна лихва/ в уговорените срокове, кредиторът начислява наказателна лихва върху размера на редовната главница /която е непадежиралата главница по кредита/,включваща договорената в чл.9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 3% пункта,тъй като задължава кредитополучателя и съдлъжниците при неизпълнение на техните задължения да заплатят необосновано високо обезщетение или неустойка,чрез начисляване на лихва върху недължимата част от дълга /главницата с ненастъпил падеж,която не е изискуема и ликвидна/.С така уговорената наказателна лихва при просрочена възнаградителна лихва /представляваща мораторна неустойка/ се нарушават принципите на справедливостта,на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.Целта на уговорената наказателна лихва излиза извън пределите и функциите на този институт и чрез нея се нарушава забраната за неоснователно обогатяване.Така дефинирана,процесната клауза за наказателна лихва е нищожна,тъй като съотношението на неустойката спрямо обезщетението за забавено изпълнение на задължението /дължима възнаградителна лихва/,което може да бъде използвано като критерий за извършването на такава преценка,определено към горепосочения релевантен момент и за същия период от време,излиза извън посочените по-горе функции,поради което така претендираната лихва по чл.21б.“б“ от договора за кредит не следва да се присъжда на банката-ищец.Преценката за съотношението между договорената наказателна лихва при просрочие на възнаградителна лихва и мораторната лихва за забавено плащане на паричното задължение /просрочената част или цялата вноска за възнаградителна лихва/ по чл.86ал.1 ЗЗД/,видно от допълнителното заключение на ССчЕ от 2.VІІ.2019год., налага извод,че клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит е нищожна,тъй като е уговорена извън присъщите и обезщетителна и санкционна функции,което като краен резултат обосновава извод за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26ал.1прд. трето ЗЗД.Целта на неустойката е да санкционира поведението на неизправния длъжник /в случая кредитополучателя/,поради което и страните могат и според обичайната практика да определят по-голям размер от дължимото по силата на закона обезщетение за забава.Но базата,върху която се начислява уговорената наказателна лихва следва да бъде изискуемата и неплатена на падежа част от цената на кредита /каквато е възнаградителната лихва/,като тя следва да се начислява от момента на изпадане на длъжника в забава за заплащането на тази изискуема част от цената /дължимата вноска за възнаградителна лихва/,а не върху редовната главница,представляваща непадежиралата част от главницата,която не е изискуема към този момент.Както е прието и в ТР№1/15.VІ.2010год. по т.д.№1/2009год. на ОСТК на ВКС размерът на дължимата неустойка за забава при плащане на покупна цена по договор следва да се определя на база на всяка отделна част от цената,която е станала изискуема и не е била платена на датата на падежа.Уговарянето на наказателна лихва върху база,включваща и непадежиралите вноски от цената на договора за кредит,независимо,че е в рамките на договорната автономия по чл.9 ЗЗД,не може да бъде упражнено в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вреди,въпреки санкционния характер на наказателните лихви,които в конкретния случай надвишават границата на възпиращата функция на санкцията и поради това накърняват добрите нрави.Като клауза уговорена в договора за кредит,наказателните лихви са проявление на принципа на автономия на волята в частното право,която е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:съдържанието на договора не следва да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.С тази клауза страните по договора за кредит предварително са уговорили обезщетението,което ще заплати неизправния кредитополучател,в случай,че не изпълни своите задължения-да заплаща дължимите главница и възнаградителна лихва на падежа,уговорен с погасителния план,част от договора и анексите към него,без да е необходимо да се доказва размера на вредите,настъпили от това неизпълнение.Затова неустойката е винаги форма на договорна отговорност.Обстоятелството,че към момента на сключване на договора, уговорената по този начин наказателна лихва за забавено плащане на възнаградителна лихва,създава потенциална възможност договорената лихва да достигне нетърпимо висок за длъжника и неоправдано облагодетелстващ над претърпените вреди кредитор размер,изключва съответствието и с добрите нрави,защото превръща присъщите на неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции в източник на неоснователно обогатяване,особено в отношенията между търговци /каквито са банката-кредитор и ответника-кредитополучател/,където при въведената с чл.309 ТЗ забрана,друг коректив отсъства.
Договорната лихва е възнаграждение,което банката получава за услугата по договора за банков кредит,което след като е обявен кредита за предсрочно изискуем не се дължи.Договорната лихва е възнаградителна лихва и се дължи до датата,на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит и е възнаграждение за банката,за това,че е предоставила паричен ресурс на длъжника.А съгласно ТР№3/27.ІІІ.2019год. по т.д.№3/2017год. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. за нищожност на договора за поръчителство от 25.VІІ.2011год. и анекс№1/22.VІІ.2016год. към него,както и за неоснователност на предявения срещу тях иск по чл.422ал.1 ГПК,поради изтичане на преклузивния срок по чл.147ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,поради което поръчителството на ответниците е прекратено,а предявеният срещу тях иск е неоснователен.
Безспорно е по делото,че на 25.VІІ.2011год. е сключен договор за поръчителство към договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,между „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**,като кредитор и „.ЕООДГ.С.ЕИК** от управителя А. Д. Т. и „.ЕООДГ.С.ЕИК**. от управителя С. Д. Т.,с който се обезпечава изпълнението на задълженията на „.ООДГ.С.като кредитополучател и съдлъжниците Д.Г.Т.,А. Д. Т. и С. Д. Т./наричани по долу главен длъжник/ по договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год. и всички бъдещи анекси към него,при следните параметри:размер на кредита-1 655 000лв.,цел на кредита-инвестиционен,краен срок за погасяване на кредита-25.VІІ.2021год.,лихва по кредита-7.64% пункта,формирана от 1М СОФИБОР + договорна надбавка от 5.5% пункта по кредитите за малки и средни предприятия на пълно обслужване на „. Д.ЕАДГ.С..Към датата на сключване на договора,1М СОФИБОР е в размер на 2.14% пункта,като промяната на 1М СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Договорено е поръчителите да отговарят солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и при всички останали условия,описани в договора за кредит и ОУ към него.При обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредиторът се е задължил да уведоми поръчителите,съгласно чл.7 от договора за поръчителство.На 22.VІІ.2016год. е сключен анекс№1 към договора за поръчителство от 25.VІІ.2011год.,в който страните са се съгласили,че с договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,“. Д.ЕАДГ.С. е предоставила на „.ООДГ.С. инвестиционен кредит в размер на 1 655 000лв,който е усвоен изцяло и в пълен размер.Дължимата и неплатена главница към датата на подписване на анекс№1 е в размер на 1 430 519.47лв.Всички останали клаузи на договора за поръчителство остават непроменени.
Поръчителството е договор,по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на едно трето лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение.Договорът се сключва между кредитора и поръчителя,без участието на третото лице и без неговото съгласие.Договорът за поръчителство е едностранен,защото възниква задължение само за поръчителя,безвъзмезден и формален,тъй като писмената форма е условие за неговата действителност-чл.138ал.1 ЗЗД.Основно поръчителството се използва за обезпечаване на кредити,какъвто е и настоящия случай.Договорът за поръчителство от 25.VІІ.2011год. е валиден /действителен/,а не нищожен,защото първо е сключен в писмена форма,съгласно изискването на чл.138ал.1 ЗЗД и съдържа всички съществени елементи от договор за кредит с индивидуален№SM2091-0683/22.VІІ.2011год.,когото обезпечава,защото е сключен при следните параметри:размер на кредита-1 655 000лв.,цел на кредита-инвестиционен,краен срок за погасяване на кредита-25.VІІ.2021год.,лихва по кредита-7.64% пункта,формирана от 1М СОФИБОР + договорна надбавка от 5.5% пункта по кредитите за малки и средни предприятия на пълно обслужване на „. Д.ЕАДГ.С..Към датата на сключване на договора,1М СОФИБОР е в размер на 2.14% пункта,като промяната на 1М СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Договорено е поръчителите да отговарят солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и при всички останали условия,описани в договора за кредит и ОУ към него.Освен че са посочени всички съществени елементи от договора за кредит-като цената на кредита /главница и договорна лихва/,условия за издължаване и как се формира договорната и наказателната лихви,договорът за кредит е и неразделна част от договора за поръчителство,което означава,че поръчителите са се запознали подробно с договора за кредит,затова са подписали договор за поръчителство към него.И не на последно място-С. Д. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „.ЕООДГ.С.както и А. Д. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „.ЕООДГ.С.но те са и съдружници и управители на кредитополучателя „.ООДГ.С.както и съдлъжници по договора за кредит.Поради което е необосновано възражението им,че не са запознати с всички условия по договора за кредит.Поръчителите са подписали и анекс№1/22.VІІ.2016год. към договора за поръчителство от 25.VІІ.2011год. към договора за кредит,което означава,че са приели и всички изменения в договора за кредит,настъпили вследствие сключването на шестте анекса към него,тъй като последният анекс№6 към договора за кредит е сключен също на 22.VІІ.2016год.,когато е сключен анекс№1 към договора за поръчителство.С анексите основно е изменян погасителния план,като дължимите вноски по кредита са съобразени с характера на дейността на кредитополучателя и възможността му в различни месеци от годината според приходите да извършва погасяване на дължимите вноски,като не е променян крайния срок на издължаване на кредита,нито размера на дължимите възнаградителна и наказателна лихви.Нещо повече-с анексите банката е направила отстъпки,като е разсрочвала дължимата такса управление,кредитополучателят е бил освобождаван от заплащане на такса при предсрочно погасяване на кредита и преструктурирането му,и е опростила сумата 9 250лв.Всичко това сочи,че положението на поръчителите не е влошавано с подписаните към договора за кредит шест анекса.
Ответниците „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С. правят възражение,че тяхната отговорност като поръчители е отпаднала на основание чл.147ал.1 ЗЗД за вноските с падеж 25.VІ.2017год. до 26.ХІІ.2016год.,чийто падеж е настъпил преди преклузивния 6месечен срок от подаване на заявлението по чл.417 ГПК от банката в съда на 5.VІ.2017год..Това възражение е неоснователно.Поръчителството се прекратява след като е настъпил падежа на главното задължение.Поръчителят отговаря за задължението на длъжника в рамките на шест месеца след падежа му,но само при условие,че до изтичането на шестмесечния срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника.Този шестмесечен срок е установен в интерес на кредитора.Но кредиторът е длъжен да предяви иск срещу главния длъжник в този срок,за да може да запази правото си срещу поръчителя.Предявяването на иска срещу длъжника има значението на условие за търсене на отговорност от поръчителя за времето,настъпило след падежа на задължението.Съгласно формираната задължителна съдебна практика /решение№58/15.ІV.2009год. по т.д.№584/2008год. на ІІ ТО на ВКС,решение№130/27.Х.2009год. по т.д.№139/2009год. на І ТО на ВКС,решение№345/12.ХІ.2012год. по Г.д.№481/2012год. на ІІІ ГО на ВКС,решение№23/24.ІІІ.2015год. по т.д.№1717/2013год. на І ТО на ВКС,решение№40/17.VІ.2015год. по т.д.№601/2014год. на І ТО на ВКС и решение№132/2.Х.2015год. по т.д.№1907/2014год. на І ТО на ВКС/ шестмесечният срок по чл.147ал.1 ЗЗД тече от момента,когато главното задължение е станало изискуемо изцяло,а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска,респективно-тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг,с достигане на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник.В настоящият случай,моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг,с достигане на волеизявлението на „. Д.ЕАДГ.С. до главния длъжник кредитополучателя „.ООДГ.С.е 28.ІІ.2017год.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е подадено от „. Д.ЕАДГ.С. в СРС на 5.VІ.2017год.Следователно преклузивният срок по чл.147ал.1 ЗЗД не е изтекъл към този момент.Ето защо правилно и законосъобразно заповедният съд е счел,че са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по отношение на поръчителите „.ЕООДГ.С. и „.ЕООДГ.С.защото шестмесечният срок след падежа е започнал да тече от датата,на която уведомлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,е връчено на главния длъжник-кредитополучателя „.ООДГ.С..
Съдът счита,че предявеният иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК е частично основателен и доказан по размер,съгласно първи вариант на въпрос 9.1 от допълнителното заключение на ССчЕ от 2.VІІ.2019год.,защото по гореизложените в решението мотиви, съдът прие,че клаузата на чл.21б.“б“ от договора за кредит е нищожна на основание чл.26ал.1пред.3 ЗЗД и неравноправна,поради което нищожна на основание чл.143 ЗЗП-по отношение само на ответницата К. Т..
Във вариант І на въпрос 9.1 на второто допълнителното заключение на ССчЕ от 2.VІІ.2019год.,вещото лице е изчислило задълженията на ответниците по договора за кредит към 28.ІІ.2017год.-датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на „. Д.ЕАДГ.С.както и към 5.VІ.2017год.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда, като с извършените от кредитополучателя вноски за периода 25.VІІ.2011год. до 28.ІІ.2017год. в размер на 811 634.94лв.,в това число 1 321.41лв. за застраховка и 810 313.53лв. за задълженията по кредита,и за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. вноски в общ размер на 26 502.46лв.,
се погасяват дължимите главница, възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит,наказателна лихва по чл.21б.“а“ от договора за кредит и такса управление по чл.28.1 от договора,и не се дължат едностранно увеличените лихви /за периода 29.VІІ.2011год. до 18.VІІІ.2011год./т.е. за 21дни/,при договорен СОФИБОР 2.14% дължимата възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора с падеж 25.VІІІ.2011год. би била 9 134.27лв.,вместо заплатената от кредитополучателя 9 141.90лв.,т.е. 7.63лв. повече,както и наказателните лихви,начислени по нищожната клауза на чл.21б.“б“ от договора за кредит към 28.ІІ.2017год. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/ и с платените за тях суми се погасяват задълженията за просрочена главница,възнаградителна лихва,наказателна лихва по чл.21б.“а“ от договора и такса управление по договора за кредит.Непогасените задължения биха били,както следва:1 315 253.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 253.47лв.,42 238.73лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,1 344.97лв. наказателна лихва по чл.21б.“а“/наказателна лихва за просрочена главница/ по договора за кредит и всички анекси към него,3 681.79лв. такса управление по договора за кредит и 52 609.65лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./.Законната лихва върху главницата от 1 315 253.47лв.,изчислена за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. е в размер на 34 973.24лв./Приложение№4 към заключението/.По този вариант към 5.VІ.2017год./датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда/ непогасените задължения биха били:1 315 253.47лв. главница по договора за кредит и всички анекси към него,като сумата е формирана от просрочените главници от вноските с падеж 25.VІІІ.2016год.,25.ІХ.2016год.,25.Х.2016год.,25.ХІ.2016год.,25.ХІІ.2016год.,25.І.2017год. и 25.ІІ.2017год. общо в размер на 31 000лв. и непогасената главница в размер на 1 284 253.47лв.,20 763.03лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,52 609.65лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс_5/24.VІ.2015год.,дължими за периода от 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./ и 34 973.24лв. законна лихва върху главницата от 1 315 253.47лв.,дължима за периода от 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год.Таксата управление е била изцяло погасена с внесените след 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. суми от кредитополучателя,както сочи вещото лице в с.з. на 17.VІІ.2019год.
По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният установителен иск по чл.422ал.1 ГПК ще следва да се уважи за дължимите към 5.VІ.2017год. суми,по горепосочения вариант от допълнителното заключение на ССчЕ от 2.VІІ.2019год..За разликата над 1 315 253.47лв. до 1 426 519.47лв. главница,над 20 763.03лв. до 52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора,над 52 609.65лв. до 85 417.75лв. отсрочени задължения по чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,над 34 973.24лв. законна лихва върху главницата от 1 315 253.47лв.,дължима за периода 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. до 60 650.75лв. наказателна лихва по чл.21б.“б“ от договора за кредит,за периода от 25.VІ.2016год. до 1.VІ.2017год. и за такса управление 1 636.42лв., искът по чл.422ал.1 ГПК ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
Съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство.В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 32 983.66лв.,като след разпределение на отговорността за разноските,ответниците по установителния иск ще следва да заплатят солидарно на ищеца 28 156.67лв. разноски в заповедното производство.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 28 634.72лв.,съобразно уважената част от предявения иск по чл.422ал.1 ГПК,съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответниците съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от иска по чл.422ал.1 ГПК,в размер на 1 148.81лв.,съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът счита за абсолютно неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 7 000лв.,изплатено на пълномощника на ответниците адв. Недялко Шилев.Съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7ал.2т.6 за процесуално представителство,защита и съдействие по дела с определен интерес-при цена на иска над 1 000 000лв. до 10 000 000лв.,се дължи възнаграждение в размер на 21 350лв. + 1% за горницата над 1 000 000лв.Или в случая с оглед цената на предявения иск по чл.422ал.1 ГПК в размер на 1 626 682.93лв.,минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответниците по делото следва да е 27 616.82лв.Заплатеното на пълномощника на ответниците адвокатско възнаграждение в четири пъти по-малко от минималния размер по Наредбата.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че „.ООДГ.С.ЕИК** А. Д. Т.,ЕГН*, С. Д. Т.,ЕГН*, К. С. Т.,ЕГН*, „.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** дължат солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК** към 5.VІ.2017год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ следните суми: 1 315 253.47лв. главница по договор за банков кредит с индивидуален№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,законна лихва върху главницата,считано от 5.VІ.2017год. до окончателното и изплащане,20 763.03лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,52 609.65лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./,34 973.24лв.-законна лихва,дължима върху главницата от 1 315 253.47лв. за периода от 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 9.VІ.2017год.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422ал.1 ГПК да се признае за установено,че „.ООДГ.С.ЕИК**,А. Д. Т.,ЕГН*,С. Д. Т.,ЕГН*,К. С. Т.,ЕГН*,“.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** дължат солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК** към 5.VІ.2017год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ разликите над следните суми: над 1 315 253.47лв. до 1 426 519.47лв. главница по договор за банков кредит с индивидуален№SM2091-0683/25.VІІ.2011год. и всички анекси към него,над 20 763.03лв. до 52 458.54лв. възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 27.ІІ.2017год.,над 52 609.65лв. до 85 417.75лв. отсрочени задължения съгласно чл.3 от анекс№6/22.VІІ.2016год. във връзка с чл.2 от анекс№5/24.VІ.2015год.,дължими за периода 25.VІІІ.2014год. до 23.VІ.2015год./след опрощаване на сумата 9 250лв./,над 34 973.24лв.-законна лихва,дължима върху главницата от 1 315 253.47лв. за периода от 28.ІІ.2017год. до 5.VІ.2017год. до 60 650.75лв. наказателна лихва за забава по чл.21 от договора за кредит,дължима за периода от 25.VІІ.2016год. до 1.VІ.2017год.,както и за сумата 1 636.42лв. такса управление по чл.28.1 от договора за кредит и анексите към него,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №350/8.VІ.2017год. по ч.Г.д.№669/2017год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 9.VІ.2017год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА „.ООДГ.С.ЕИК**, А. Д. Т.,ЕГН*, С. Д. Т.,ЕГН*, К. С. Т.,ЕГН*, „.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** да заплатят солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК** съдебните разноски в заповедното производство в размер на 28 156.67лв./двадесет и осем хиляди сто петдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „.ООДГ.С.ЕИК**, А. Д. Т.,ЕГН*, С. Д. Т.,ЕГН*, К. С. Т.,ЕГН*, „.ЕООДГ.С.ЕИК**и „.ЕООДГ.С.ЕИК** да заплатят солидарно на „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**съдебните разноски в исковото производство в размер на 28 634.72лв./двадесет и осем хиляди шестстотин тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/,съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „. Д.ЕАДГ.С.ЕИК**да заплати на „.ООДГ.С.ЕИК**, А. Д. Т.,ЕГН*, С. Д. Т.,ЕГН*, К. С. Т.,ЕГН*, „.ЕООДГ.С.ЕИК** и „.ЕООДГ.С.ЕИК** съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от иска по чл.422ал.1 ГПК,в размер на 1 148.81лв./хиляда сто четиридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: