Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 01639/04.02.2015 г. от О. Р., срещу действията на Частен съдебен изпълнител М. по изп. д. № **/2014 г. – налагане на запор на всички настоящи и бъдещи вземания на общината, както и се прави искане да бъдат редуцирани /намалени/ таксите по тарифата към ЗЧСИ и разноските по изпълнителното дело, поради това, че са прекомерни и неоснователни.
В жалбата се излагат доводи, че с наложените запори ЧСИ може да посегне на всички вземания на общината, включително касаещи целевите средства от бюджетни субсидии; прави се позоваване на разпоредбата на чл. 520 от ГПК.
По отношение разноските, признати за дължими в полза на взискателя, се сочи, че не е ясно дали А. С. Ч. е упълномощил сам себе си като адвокат, което е недопустимо. Прави се искане тези разноски да бъдат редуцирани. Твърди се, че в получените предходни покани за доброволно изпълнение никъде не е отразено разноските по изпълнителните производства как и от какво са изчислени.
В срок е постъпило писмено възражение от взискателя С. Ч., чрез пълномощник А. Ч.. Твърди се, че жалбата е недопустима поради просрочие и подадена срещу изпълнително действие, което не подлежи на обжалване, алтернативно неоснователна. По отношение разноските се сочи, че по всяко от присъединените дела длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени разноските и тогава длъжникът е можел да направи искане за намаляване техния размер.
В мотивите си ЧСИ М. сочи, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна. Сочи се, че вземанията, за които са наложени запори, не попадат в нито една от хипотезите на чл. 520 ал. 1 от ГПК. По отношение разноските се сочи, че те са сбор от разноските по присъединените 33 броя изпълнителни дела, а по последното разноските са само 400 лева; длъжникът е имал възможност да оспори размера на разноските по всяко едно от делата при получаване по тях на покана за доброволно изпълнение.
С.окръжен съд намира частната жалба в частта относно наложените запори за процесуално недопустима:
С Разпореждане по Протокол № 421/23.01.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на О. Р. от четири търговски дружества.
Съобщение за това разпореждане е връчено на длъжника на 26.01.2015 г., а частната жалба е подадена на 02.02.2015 г. по пощата, поради което е подадена в законния срок.
Доколкото в жалбата се навеждат доводи, които касаят несеквестируемост по чл. 520 от ГПК, налице са основанията за обжалване по чл. 435 ал. 2 предл. ІІ-ро от ГПК.
Установява се, че частната жалба е постъпила при ЧСИ на 04.02.2015 г., разпореждане за нейното връчване на взискателя е издадено на 15.07.2015 г., а жалбата е изпратена на ОС – С. с писмо от 18.09.2015 г.
След като частната жалба не е администрирана в дълъг период от време, на 14.09.201 г. и 17.09.2015 г. ЧСИ е изпратил съобщения, с които е наредил да бъдат вдигнати незабавно наложените от него запори.
Тъй като наложените запори към настоящия момент са вдигнати от ЧСИ, за жалбоподателя вече не е налице правен интерес от обжалване на тези действия и в тази част частната жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, частната жалба следва да бъде разглеждана като искане по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, по което най-напред следва да се произнесе с изрично постановление ЧСИ, което вече може да бъде обжалвано. Дали по присъединените дела са правени такива възражения от длъжника и как се е произнесъл по тях ЧСИ, по настоящото дело не е видно. В разпореждането от 23.01.2015 г. разноските в полза на взискателя за посочени общо, като няма разграничение каква част от сумата касае такси и каква част касае адвокатски възнаграждения. Първоначално по всеки от изпълнителните листове са образувани отделни производства, които са обединени в настоящото. От настоящото дело не е видно дали преди присъединяването по отделните дела са извършвани изпълнителни действия, но ако такива са извършвани единствено по настоящото дело, то би следвало разноските за адвокатско възнаграждение да се съобразят с размера на общата главница. Отделно от това, към всяка молба по делото от взискателя, за каквото и да е действие – молби присъединяване на дела, молба за възобновяване, молби за насрочване на нова публична продан, молба за налагане на запор, са представяне отделни договори за правна помощ и за заплатено отделно адвокатско възнаграждение. Следва да бъде съобразено дали тези адвокатски възнаграждения, още повече техния сбор, съответства на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 съобразно общия размер на дълга и на фактическата и правна сложност на делото и извършеното от пълномощника на взискателя.
Водим от гореизложеното С.окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 01639/04.02.2015 г. на О. Р., в частта срещу Разпореждане от 23.01.2015 г. на ЧСИ М. по изп. д. № **/2014 г. за налагане на запори – поради липса на правен интерес.
ИЗПРАЩА на ЧСИ М. за произнасяне по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК частна жалба вх. № 01639/04.02.2015 г. на О. Р. в частта, съставляваща искане за произнасяне по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. П.в едноседмичен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.