за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-278 ГПК.
С решение № 225/23.12.2014 г. по Г.дело № 300/2014 г. Девинският районен съд ОСЪЖДА „. Е. Д.” Е.-Г. Д. да заплати на Р. Ф. Ч. сумата от 48 200 лв., след приспадане на полученото застрахователно обезщетение от 16 800 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на неговия син Д. Ч., ведно със законната лихва върху сумата от 48 200 лв., считано от датата на злополуката - 29.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения размер до претендираните 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тях от 29.08.2012г. до окончателното им изплащане; ОСЪЖДА “Е. Е. Д.” Е.-Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. сумата от 48 200 лв. след приспадане на полученото застрахователно обезщетение от 16 800 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на нейния син Д. Ч., ведно със законната лихва върху 48 200 лв., считано от датата на злополуката - 29.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения размер до претендираните 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тях от 29.08.2012 г. до окончателното им изплащане; ОСЪЖДА „. Е. Д.” Е.- Г. Д. да заплати на Р. Ф. и А. А. Ч. 5 330 лв. разноски; ОСЪЖДА „. Е. Д.” Е.-Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 3 856 лв. държавна такса по бюджета на съдебната власт.
Срещу това решение са подадени допустими въззивни жалби както от Р. и А. Ч., така и от „. Е. Д.” Е.-Г.Д..
„. Е. Д.” Е.-Г.Д. обжалва решението в частите, с които е осъдено да заплати на Р. и А. Ч. по 42 800 лв. на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата на 29.08.2012 г. смърт на техния син Д. Ч., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.08.2012 г. до окончателното им изплащане, и 5330 лв. разноски; както и в частта, с която е осъдено да заплати държавна такса върху уважените части от исковете в размер общо на 3 856 лв.
Дружеството иска отмяна на решението в тези части и отхвърляне изцяло на предявените от Чолакови искове по чл.200 КТ; както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Срещу въззивната жалба на „. Е. Д.” Е.-Г.Д. е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК от Р. и А. Ч., които настояват решението в обжалваните от дружеството части да се потвърди, като им се присъдят направените разноски.
Р. и А. Ч. обжалват решението в частите, с които са отхвърлени исковете им за обезщетение за разликите над 65 000 лв. до 80 000 лв. и искат те да се уважат до размери от 63 200 лв., след съответно приспадане на получените от тях обезщетения от по 16 800 лв., със съответната лихва, като им се присъдят и разноските.
Срещу въззивната жалба на Ч. е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК от „. Е. Д." Е.-Г.Д., с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението в отхвърлителните части, тъй като ДРС е съобразил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и обезщетението е определено според него и разрешенията, залегнали в ППВС №4/1968 г. на ВС.
В съдебно заседание за всяка от страните, като Р. Ч. се явява и лично, пълномощниците поддържат техните жалби и оспорват жалбите на противната страна.
Съдът установява следното:
Ищците А. и Р. Ч. са майка и баща на Д.Р. Ч., роден през 1976 г.
Джамал Ч. работи в „. Е. Д.” Е.-Г.Д. по силата на трудов договор № 8/13.04.2011 г., с допълнително споразумение № 10/01.09.2011 г., на длъжност “Оператор газова електроцентрала”, като мястото му на работа е на обекта “Газификация и Ко-генерация” на същото дружество на около 2 км от с.Б., посока с.Црънча.
От 28.08.2012 г. до 29.08.2012 г. Д. Ч. е на работа в централата, нощна смяна, която започва от 20.00 часа на 28.08.2012 г. Последно Д. Ч. е видян на мястото на работа от св.Ю. М., компютърен оператор в централата, около 24.00 часа. Към 02.00 часа на 29.08.2012 г. М., заедно с работниците Д. П. и М. М., започват да издирват Ч.. Д. П. открива Ч. на газификатора, паднал на горната площадка на силоза/бункера за дървесен чипс/, с крака изпънати до първите две стъпала на водещата до отвора на силоза стълба, а тялото от кръста нагоре - вътре в отвора на силоза. Неколцина работници свалят тялото на Ч. на земята, обдишват го с кислородна бутилка, но без резултат. Пристигналият на място медицински екип установява, че Д. Ч. е починал.
Образувано е Досъдебно производство № 106/2012 г. на РУП-Девин срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 НК за това, че на 29.08.2012 г., около 02.00 часа, в с.Б., на обект “Газификация и Ко-генерация”, собственост на „. Е. Д.” Е.-Г.Д., намиращ се на около 2 км. от с.Б. в посока с.Ц., е причинил смъртта на Д. Р. Ч. поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
На 29.08.2012 г. е извършено замерване в екоенергиен парк “Газификация и когенерация” до с.Б., с газсигнализатор за наличие на опасни концентрации на изхода на бункера за дървесен чипс. Резултатите са отразени в протокол от същата дата, приложен на л.197 от ДП, и от него се вижда, че непосредствено в излизащия от бункера дим се съдържа, освен други газове, още и въглероден окис в съотношение 190 мг/куб.м., почти пет пъти над нормата /според заключението пред въззивния съд/, а на 1,5 м разстояние от дима – 86 мг/куб.м., което е над два пъти над норматива, съобразно същото заключение.
Изготвен е и протокол изх.№ 3256/13.11.2012 г. на
Инспекция по труда-О. С. за извършена проверка по спазване изискванията на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, според който Д. Ч. се качва на обслужващата площадка да инспектира дозиращия силоз за дървесен чипс и обслужващите го транспортни ленти, които зареждат газификатора с биомаса. Пострадалият, носил само прахоуловителна маска, използва дървен прът/намерен на площадката при огледа/, за да притисне материала към основата на силоза, където са намира и шнекът за подаване на материала към печката. Изложено е, че най-вероятно материалът в силоза се засводява, захранващият шнек се изпразва и в появилата се навлиза отровен газ. След като Ч. притиска с пръта материала, той пропада надолу и изтласква отровния газ нагоре, при което Ч. го вдишва.
С постановление от 21.12.2013 г. на заместник-окръжен прокурор при ОП-С. наказателното производство е прекратено, тъй като липсва виновно поведение на лице, което да се е намирало в причинна връзка с възникването на злополуката и настъпването на смъртта на Ч.. Приет е същият механизъм на настъпване на смъртта, както е описано по-горе в протокола на ИТ. Прокурорското постановление е потвърдено с влязло в сила на 21.02.2014 г. Определение № 176/04.02.2014 г. по ЧНД № 3/2014 г. на Окръжен съд-С..
От заключението на вещото лице Д. Д., съдебен лекар, по назначената от въззивния съд комплексна експертиза, както и от документите по приложеното ДП № 106/2012 г. на РУП-Девин се установява, че смъртта на Д. Ч. се дължи на острото отравяне с въглероден окис, морфологично проявило се с образувания карбоксихемоглобин в кръвта-около 50%, и метхемоглобин в концентрация от 5,07%. Вероятният механизъм на отравяне е надишването на починалия с въглероден окис, от което кръвта му става негодна да пренася кислород и се получава тъканна асфиксия. Вещото лице Д. обяснява, че при вдишване на въглероден окис първоначално не се усеща нищо, защото този газ няма цвят и мирис. След надишването се изключват онази група мускули, които разгъват крайниците, постепенно в рамките на 90 секунди на човека му се доспива, той заспива, изобщо не може да реагира и престава да усеща. Тъканната асфиксия започва още с първите вдишвания, човек не може да се усети, когато блокират екстензорните мускули, остава в т.нар. поза на бореца със свити крайници. Вещото лице дава за пример как се получава същото много бързо отравяне с въглероден окис при работещ двигател на кола в затворено помещение, напр.затворен гараж през зимата.Д. Д. посочва, че въглеродният окис се свързва с хемоглобина в кръвта около 3 000 пъти по-бързо от кислорода. Експертът не може да каже точно колко време Д. Ч., 2-3 или 4-6 минути, е вдишвал въглеродния окис, излизащ от силозната шахта на газификатора, с глава, наведена над отвора на шахтата. Въз основа на данните от протокол 1-Е/13.06.2012 г. за измерена концентрация на въглероден окис от 16,33 – 16,60 %, е направен извод, че са достатъчни 1 -2 вдишвания, за да предизвикат отравяне.
Носенето на прахоуловителна маска не е могло изобщо да предпази пострадалия от вдишване на въглеродния окис. Предпазването става с използването на противогаз и то такъв със специално приспособление – допълнително поставена ампула, наречена хопкалитов патрон, в дихателя на противогаза отвън, като съдържащите се в патрона медни стружки абсорбират и химически неутрализират въглеродния окис. През обикновения дихател на противогаза окисът не се неутрализира, необходимо е хопкалитовият патрон допълнително да се монтира от ползващия противогаза съответно на маркуча; ползващият противогаза трябва да провери срока на годност на патрона и да е съответно обучен да го монтира. Вещото лице инж.М. сочи, че противогазът би трябвало да се слага, когато работникът се качва на силоза да пробутва дървения чипс, при което има опасност от вдишване на отровни газове.
Данните от длъжностната характеристика на Ч., обсъдени заедно с показанията на свидетелите М., К., А., водят до извод, че като е инспектирал силоза, вкл. пробутвайки дървесния чипс с дървения прът към основата на силоза, пострадалият е изпълнявал редовна, възложена му от работодателя дейност, влизаща в рамките на трудовите му задължения изобщо и в конкретния случай.
От заключението по СТЕ пред въззивният съд се изяснява, че е възможно производственият процес да се осъществява безпрепятствено евентуално Ч. вертикална дълга бъркалка в дозиращия силоз за дървесен чипс или Ч. вибратор за свличането на чипса към горивната камера или друго инженерно-техническо решение, без да е необходимо работник да избутва дървесния чипс ръчно с дървения прът през отвора на силоза. При огледа и проверката, извършени от експерта инж.М. на 16.04.2015 г., се установява, че продължава използването на дървения прът за свличане на чипса към основата на силоза, но Ч. очукване с пръта по металната конструкция на корпуса на силоза. Не е въведено друго техническо решение за разбъркване и избутване на чипса.За работещите на газификатора са предвидени като лични предпазни средства, освен друго, и противогаз 93-АВК 133 с комбиниран филтър и за СО. Зачислени са 4 такива противогаза и 4 маски на Д. С. И. – компютърен оператор, но те стоят зад контролния пулт, не се използват.
Не се установява на пострадалия Ч. и на другите работещи на обекта да е разяснено каква е опасността от вредни газове, вкл. от отличаващия се с бързо действие и с липса на цвят и мирис въглероден окис, и как следва да предпазят себе си и другите от тях. Нещо повече, не е извършвано от работодателя, /а само от спасителен екип веднага след злополуката/ задължителното измерване съдържанието на опасни химични агенти във въздуха на работната среда, по работните места, нито преди злополуката, нито след това и до проверката на 16.04.2015 г. От експертизата и от приложените Карти за оценка на риска от януари 2014 г., е видно, че опасността от вредни газове е оценена и октомври 2012 г., и след злополуката със смъртен случай, като “приемлива”, и е обяснено, че предизвиква дразнене на кожата или очите и неудобство, трудно дишане. Никъде в оценката на риска не е посочени по вид и количество в работната среда наличните опасни химични вещества. В мерките за контрол на рисковете на работното място на “оператор газова централа” няма набелязани такива за “опасност от вредни газове”, няма предвидени мерки и в разработената обща “Програма за намаляване и предотвратяване на риска”, в това число и лични предпазни средства. В тази връзка е дадено задължително предписание № 4, дадено с протокола за извършена проверка с изх.№ 3256/13.11.2012 г. – да се утвърди програма с мерки за подобряване нивото на защита на работещите във връзка с “Опасност от вредни газове и вредни изпарения”, със срок на изпълнение 13.01.2013 г.
Вещото лице М., който е главен инспектор в Д. „. по Т.-С., извършва в това си качество и проверки на обекта на 16 и 21 април 2015 г. и представя Протокол за проверка изх.№ ПР016207, в който отразява и част от изводите си по заключението/т.1,2,3/ и са дадени предписания на работодателя, освен друго, да осигури извършването на периодични измервания на концентрацията на опасни химични агенти във въздуха на работната среда, в това число по работните места със заключение дали изпусканите вредни вещества в атмосферния въздух съответстват на пределно допустимите норми; да се оцени адекватно рискът “опасност от вредни газове” съобразно изискванията на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ; в мерките за предотвратяване или минимизиране на риска да се набележат такива спрямо риска “опасност от вредни газове”, използването на лични предпазни средства, спазването на инструкциите за безопасност, контрол по изпълнение на мерките и спазването им от работещите по чл.16, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ.
На централата по време на злополуката са били налични сензори за изтичане на газ, но няма данни дали тогава са били в изправност, дали газосигналицираща системата е работела, както е била в изправност по време на проверката към 14.04.2014 г. от обслужващия на абонамент ; освен това, не става ясно дали такива сензори е имало и има извън намиращите се в помещението на оператора, откъдето се следи целият процес, и по-специално на бункера за дървесен чипс, където е настъпила злополуката. Както към момента на злополуката, така и понастоящем работодателят не е разработил и довел до знанието на работещите програма за действие/защита, ако сензорите покажат изтичане вредни газове.
Няма данни работодателят да е обучавал работниците, в това число пострадалия, как да си служат с противогазите, кога при какви условия да ги използват, нито да ги е задължавал да правят това и да е осъществявал какъвто и да е контрол за използването им.
Този извод се основава както на показанията на свидетелите М., А. и К., така и на експертизата и липсата на документи, сочещи на обратното.
Напълно неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че не е имало нужда пострадалият да се навежда към отвора на силоза, за да извърши инспекцията му; каквито и трудови операции да е извършвал, не е било нужно надвесването на главата над отвора, откъдето знаел, че може да изтече отровен газ. Липсват каквито и да е доказателства Д. Ч. да е знаел, че от там могат да изтекат вредни газове и точно какви и до каква степен те представляват опасност.
От всички събрани по делото доказателства става ясно, че пострадалият, за да извърши необходимото разбъркване и притикване на дървесния чипс надолу към основата на силоза, е трябвало главата му да е обърната към отвора на силоза, като не е установено той да е навеждал главата си вътре в отвора. Положението му с глава и тяло до кръста в отвора, както е намерен от свидетелите, могат да са естествен резултат от действието на въглеродния окис върху организма. Концентрациите на карбоксихемоглобин в кръвта му и на въглероден окис в дима и извън дима от отвора на силоза, измерени доста по-късно от момента на злополуката, както и действието на този газ върху човешкия организъм, разяснени от експертизата, показват, че вдишването на отровата и смъртта са настъпили в резултат на нормални, обикновени действия по изпълнение на работата на Ч. да притиква чипса към основата на силоза, каквито е извършвал всеки един от работниците на негово място. Очилата на пострадалия са намерени и предадени са на родителите му. Дори и да са паднали преди вдишването на отровния газ, падането им е станало извън шахтата, иначе биха били унищожени; дори пострадалият да се е навел да ги вземе, това изобщо не сочи на груба небрежност от негова страна, защото няма никакви въведени от работодателя и доведени до знанието на работниците правила дали изобщо е допустимо, до какво максимално разстояние от отвора на шахтата може да се навежда главата и защо.
От страна на подстрадалия не е проявена изобщо груба небрежност по смисъл на чл.201, ал.2 КТ, тъй като няма данни да е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, да е предвиждал абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но да е смятал, че е способен да ги предотврати; да не е положил в случая дължима грижа, която и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Липсват доказателства Д. Ч. да не е изпълнил задълженията си по чл.126, т.6 КТ. Не се установява някой от работниците някога да е слагал противогаз по време на работа и конкретно на силоза, или да е осъществявал прибутването на дървесния чипс до основата на силоза по начин, различен от този на пострадалия. Както се каза по-горе, работодателят не е довел до знанието на пострадалия опасността от отровни газове, и в частност от въглероден окис, нито е осигурил Ч. ефективно обучение, контрол и санкции използването на противогаз и то точно при работа над отвора на силоза, тъй като не би могло да се приеме, че работникът следва да носи противогаза по време на цялата смяна от 8 часа. Самото зачисляване на 4 бр. противогази, макар и само на един работник, сочи, че работодателят е напълно наясно относно опасността от контакт на работещите на обекта с вредни газове.
По делото следва да се провери дали са налице условията на чл.201, ал.2 КТ, тъй като смъртта е в резултат на трудова злополука по см. на чл.200 КТ, а чл.51, ал.2 ЗЗД урежда общия случай на съпричиняване при деликт, спрямо който чл.201, ал.2 КТ е специален закон. Както е пояснено напр. в Р-е № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по Г. д. № 434/2011 г., “За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност…”, каквато Д. Ч. не е проявил.
Обстоятелството, че избутването на чипса може да става и Ч. очукване на металния му корпус с дървения прът, и така се работи сега, въобще не може да обоснове извод за небрежностна пострадалия. Няма никакви данни преди и по време на злополуката да се е работело Ч. такова очукване на корпуса отвън, да е било известно на Ч. или на друг от работниците, че е възможно така да се постигне същият резултат, работниците да са били длъжни да действат именно така, а Ч. да не използвал този начин на работа.
Макар, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна/ал.1 и ал.2/, следва да се има предвид, че с описаното по-горе поведение работодателят не е изпълнил и не изпълнява задълженията си по чл.275, ал.1 и чл.281, ал.1 КТ, детайлизирани по-нататък в чл.4 и 10, в чл.16 и 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и съответно в посочените в експертизата наредби за безопасност и опазване здравето на работещите. Дори злополуката със смъртен случай не принуждава работодателя да изпълнява задълженията си да осигури безопасност за живота и здравето на работниците в пълна степен, както става ясно от проверката на 16 и 21 април 2015 г.
Така въззивната жалба на ответното Е. срещу решението в частите, с които са уважени частично исковете на Ч., е неоснователна и то следва да се потвърди.
От показанията на свидетелите А. Д. и Р. Ч., както и отчасти от показанията на св.К., М. и А. се изяснява, че починалият Д. Ч. е изключително близък с родителите си, имат много силна емоционална връзка на взаимна обич, привързаност. Той е безкрайно грижовен, внимателен, изключително трудолюбив и порядъчен младеж, единствената опора и надежда на своите родители, тъй като другият им син отдавна е в Америка и изобщо не се е връщал в Б.. Д. Ч., здрав, енергичен и изпълнителен, приживе се грижи за цялата работа вкъщи, старае се родителите му да не се натоварват. Майката след злополуката плаче всеки ден, страда дълбоко, тя и съпругът и са състарени, съсипани, ограничили са контактите си с хората. При вестта за смъртта на сина им изживяват силен шок, нервна криза, бащата дори изпада в истерия. С другия си син, който има собствено семейство в Америка, контактуват Ч. скайп-връзка; когато има възможност, той им изпраща “по някой лев”, но там му е трудно.
Въззивният съд счита, че определеното на родителите от ДРС обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Ч. е занижено и не е справедливо съобразно изискването на чл.52 ЗЗД. А. и Р. Ч., съответно на 60 и на 63 г., внезапно и нелепо загубват син на 37 години, когото са обичали безкрайно, помагал им е и се е грижел за тях всеотдайно, който е бил единствената им опора, при положение, че другият им син е далеч в Америка със собствено семейство. Скръбта и отчаянието, които ги съсипват, в по-голяма степен в съответствие с критерия за справедливост биха били възмездени Ч. заплащане на суми от по 80 000 лв. за всеки от тях, от които да се приспадане платеното от застрахователя обезщетение от по 16 800 лв., на осн.чл.200, ал.4 КТ, обезщетение за всеки родител.
Затова обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които са отхвърлени исковете на Ч. против дружеството за разликата над 48 200 лв. до 63 200 лв., като се уважат в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането-смъртта на сина им на 29.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумите; като от 80 000 лв. се приспаднат платените застрахователни обезщетения и дружеството бъде осъдено да заплати на А. и на Р. Чолакови още по 15 000 лв. допълнително на всеки един от тях, заедно с посочената законна лихва.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да им заплати и всички направени пред двете инстанции разноски допълнително в размер на 1 060 лв.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 6 % върху допълнително уважената част от исковете от въззивната инстанция в размер общо на 1 800 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 225/23.12.2014 г. по Г.дело № 300/2014 г. на Девинския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете по чл.200, ал.1 КТ на А. и Р. Ч. срещу „. Е. Д.” Е.-Г.Д. за разликата над 48 200 лв. до 63 200 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 29.08.2012 г. до окончателно изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ЕКО Е. Д.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г.Д., оБ.Смолянска, У. “К. Т.” № 3, Б.Д. .4, А., представлявано от К. Б. А. и А. В. М. заедно и поотделно, да заплати на Р. Ф. Ч., с ЕГН *, и на А. А. Ч., с ЕГН *, двамата от с.Б., оБ. Смолянска, У.“Д.” № 29, сумите от по 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на техния син Д. Ч., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от по 15 000 лв., считано от датата на злополуката - 29.08.2012 г. до окончателното им изплащане; както и солидарно - направените по делото разноски от 1 060 лв./ хиляда и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА „. Е. Д.” Е., ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г.Д., оБ. С., У. “К. Т.” № 3, Б.Д. .4, А., представлявано от К. Б. А. и А. В. М. заедно и поотделно, да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд на осн.чл.78, ал.6 ГПК държавна такса върху допълнително уважените части от исковете в размер общо на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225/23.12.2014 г. по Г.дело № 300/2014 г. на Девинския районен съд в останалите части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.