Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Л. А., чрез А. Р.М., в която се твърди, че на 29.07.18г. в с. П., водачът на лек автомобил марка Рено, модел Туинго, рег. № СМ****АН, E. А., поради несъобразяване с особеностите на релефа на пътя, губи управление над автомобила и реализира ПТП, при което тежко пострадала пътуващата в автомобила Л. А.. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ373р-11420/17.08.18г. и било образувано досъдебно производство № ДП106/29.07.18г. на РУ-Ч.. След инцидента пострадалата Л.А. била транспортирана до МБАЛ Д. Б.Ш. С. и била приета в Ортопедо-травматологично отделение, с оплаквания от силни болки и деформация в дясната подбедрица. При извършени прегледи и изследвалия бил установен оток и деформация в средна трета на дясна подбедрица, болезненост при палпация с патологична подвижност и невъзможни движения в десен долен крайник. Поставена й била диагноза Фрактура крурис декстра /фрактура на дясна подбедрица/ и след клинично обсъждане било взето решение за извършване на оперативна интервенция. Под спинална анестезия след репозиция на фрактурата бил внедрен пирон, поставени били дистален и проксимален заключващи винтове. Извършена била и щателна хемостаза, последвана от обратен послоен шев и суха стерилна превръзка. На 07.08.18г. ищцата била изписана, като и били дадени препоръки да провежда лечебна физкултура, да не стъпва на крайника, а да се придвижва с помощни средства, както и да приема назначената и медикаментозна терапия за дома. На 09.10.18г. ищцата постъпила отново в Ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ – С. за отстраняване на поставения и остеосинтезен материал по оперативен път. След извършени прегледи и изследвания на 11.10.18г. под венозна анестезия били премахнати проксималните застопоряващи винтове, внедрени поради получените фрактури при ПТП. На 12.10.18г. Л.А. била изписана, като отново били дадени указания да не стъпва на крайника и да се придвижва с помощни средства. Поради необходимост от рехабилитационен процес на 15.11.18г. ищцата постъпила за провеждане на лечебни процедури в Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс ЕАД – С., филиал Хисар. След покриване на лечебно-диагностичния план Л.А. била изписана с препоръки за избягване носенето на тежести, както и продължително стоене и ходене.
За проведеното лечение ищцата Л.А. заплатила сума в общ размер на 2 153,10лв., от които 1 780лв. доплащане за солиден интрамедуларен заключващ пирон за тибиална фрактура с възможност за комбинирано проксимално заключване; 91,88лв. за лекарства; 281,22лв. за прегледи, медикаменти и медицински консумативи.
Пътният инцидент причинил на Л.А. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Все още изпитвала силни болки в областта на травмите и не можела да се възстанови, трудно се справяла сама с ежедневните си дейности. Оплакванията били от дискомфорт и болка при заемане на определено положение на тялото. От получените счупвания в областта на подбедрицата било значително затруднено свободното й придвижване и възможността да извършва обичайните си физически активности, включително и осъществяване на трудови функции, поради което била временно нетрудоспособна. Срамувала се и от оперативните белези, при болки се променяла и походката й, като накуцвала, нуждаела се от помощта на своите близки в ежедневието си. Травматичният шок и съпровождащите го тревожност, депресия и напрегнатост все още не били отминали. В резултат на произшествието настъпили промени в емоционалното и състояние, станала силно раздразнителна, с честа смяна на настроенията, с чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Не можела да спи и сънувала кошмари, свързани с преживяното произшествие, изпитвала неувереност и страх от моторни превозни средства.
Видно било от приложения протокол за ПТП с пострадали лица и справка от Информационен център към Гаранционен фонд, че към момента на събитието, виновният водач на лек автомобил Рено Туинго рег. № СМ **** АН имал валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗД Е. , с полица № BG/07/*82, валидна от 09.02.18г. до 08.02.19г.
Твърди още, че с молба вх. №16734/20.09.18г. отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Въпреки изтичането на законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, същият не бил определил и изплатил полагащото се обезщетение
Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от описаното по-горе ПТП от 29.07.2018г., в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва за забава от датата на произшествието – 29.07.18г. до окончателното изплащане; обезщетение в размер на 2 153,10лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗД Е. .
Не се оспорва валидността на застрахователна полица № BG/07/*82 за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключена за лек автомобил марка Рено, модел Туинго, рег. № СМ ****АТ, за периода 09.02.18г. до 08.02.19г. към датата на ПТП.
Действително, на 20.09.18г. била постъпила молба от ищеца с вх. № 16734/20.09.18г., с която дружеството било уведомено за настъпило ПТП, като изложената фактическа обстановка била идентична с описаната в исковата молба. С молбата от 20.09.18г. била предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 151 871,88лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди. За установяване основателността на претенцията били представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза № *** към ИЗ 8567/18г. на МБАЛ С. и три броя фактури с касов бон за извършени плащания. Тъй като от представения протокол за ПТП с пострадали лица не било възможно да се изясни механизма на ПТП, нито да се установят по категоричен начин твърденията, изложени в претенцията на пострадалото лице, от РПУ-Ч. бил изискан протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за извършени действия по разследването и други доказателства, събрани във връзка с образуваното ДП №106/18г. С писмо РУП-Ч. уведомило дружеството, че разследването по досъдебното производство приключило с мнение за прекратяване и било изпратено на РП-Ч., като с отговора не били представени никакви материали. С оглед изясняване на фактическата обстановка и обстоятелства, с писмо до РП-Ч. и до пълномощника на ищеца били изискани същите документи. В законоустановения срок от три месеца за произнасяне по предявената претенция не постъпили изисканите документи, поради което дружеството следвало да се произнесе единствено по представените такива. С уведомително писмо от 20.12.18г. уведомили ищеца и пълномощника му, че въз основа на представеното от тях не можело да определят по безспорен начин основанието и размера на претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение, което уведомление било връчено на адресатите на 27.12.18г.
С оглед изложеното и доколкото към датата на завеждане на исковата молба застрахователят не разполагал с каквато и да е информация относно обстоятелствата, свързани с твърдяното ПТП, то оспорва твърденията за настъпило ПТП, както и описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва се и твърдението, че уврежданията и разходите, сторени от ищеца за лечението се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди се, че същият бил без поставен предпазен колан, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, което допринесло за настъпване на уврежданията.
Ответникът оспорва предявеният иск за заплащане на 100 000лв. по размер, като твърди, че претенцията не отговаряла на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и че не бил съобразен с действително претърпените от ищцата болки и страдания, социално-икономически условия, с обществените разбирания за справедливост, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.
Оспорва се и претенцията за лихва. Ответното Д. не било давало повод за завеждане на делото, а и доколкото, за него било невъзможно да установи действителната фактическа обстановка, счита, че не било в забава по отношение изпълнение на твърдяното задължение. Не били представени своевременно и изисканите от него доказателства относно механизма на ПТП. Евентуално, ако съдът не приемел възражението за непредставени доказателства, оспорва и началната дата от която се дължат лихвите. Счита, че законна лихва за забава, ако не е определено и изплатено застрахователно обезщетение с изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, се дължала считано от 21.12.18г.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която същата претендира да се приеме за безспорно обстоятелството, че към датата на ПТП за лек автомобил марка Рено, модел Туинго, рег. № СМ ****АТ съществувала валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответното Д.. В исковата молба бил описан механизмът, по който било реализирано процесното ПТП. Конкретизирано било и противоправното поведение на водача, чиято отговорност била застрахована в ЗД Е. . За изясняване на обстоятелствата по настъпване на злополуката имало образувано досъдебно производство, по което били проведени действия по разследването и поради това не били посочени в детайли неправомерните действия и разпоредбите, които е нарушил застрахования в дружеството водач, а само надлежно бил описан механизмът на настъпилото произшествие. Противопоставя се на твърдението, че не можело безспорно да бъде определено основанието и размера на застрахователното обезщетение, тъй като не било възможно да се изясни механизма на ПТП. Ответникът необосновано изискал представянето на документи от ищеца, които не били в негово държане и доколкото ДП имало таен характер, предвид провежданото разследване, то същият не разполагал с възможност да се снабди с преписи от събираните по делото доказателства, макар и като пострадало лице. Изисканите от застрахователното Д. документи не допринасяли в значителна степен за установяване на основателността и размера на претенцията. Ищецът счита, че с представянето на наличните документи законосъобразно изпълнил нормативните изисквания и съдействал в максимална степен за установяване на обстоятелствата по настъпилото застрахователно събитие.
Оспорва наведените в отговора възражения относно механизма на настъпилото ПТП. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица безспорно представлявал доказателство за настъпило ПТП относно посочените в него място и дата, деформации по автомобилите и пострадали лица, както и за това, между кои участници е реализирано. Доколкото не била оборена неговата доказателствена стойност, то имал такава и следвало да се оценява и с оглед на останалите доказателства по делото. Според практиката на ВКС, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, представлявал официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но според чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлявал доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него действия. Цитира се съдебна практика. Освен посоченото, били направени и доказателствени искания – назначаване на автотехническа експертиза.
Оспорват се и твърденията за липса на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Всички причинени и описани негативни последици били в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. В тази връзка било направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса налице ли е причинна връзка между получените наранявания и инцидента. Видно било от представената епикриза, че на ищцата била поставена диагноза Фрактура крурис декстра /Фрактура на дясна подбедрица/, като характерът на увредата наложил извършване на оперативна интервенция, при която бил внедрен пирон след репозиция на фрактурата, поставени били и дистален и проксимален заключващи винтове. На 09.10.18г. ищцата отново постъпила в ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ-С. за отстраняване на поставения и остеосинттезен материал по оперативен път. Вследствие на продължаващи затруднения при извършване на движения с крайника и необходимостта от придвижване все още с помощно средство, ищцата постъпила и в БПЛР – Хисаря и й били назначени рехабилитационни процедури по програма, които провеждала до 18.12.18г. Процесното ПТП причинило на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, все още изпитвала силни болки в областта на травмите и не можела да се възстанови, трудно се справяла сама с ежедневните си дейности, използвала помощни средства за придвижване. От получените счупвания в областта на подбедрицата било значително затруднено ежедневието и, както и възможността да извършва обичайните си физически активности, включително да осъществява и трудови функции, поради което била временно нетрудоспособна. При всеки болничен престой и последващия възстановителен период имала нужда от грижите на своите близки за елементарни дейности, не можела сама да се преоблича, да става от леглото, да задоволява хигиенните си потребности и да се придвижва. Следвало да се има предвид и възрастта на ищцата към момента на увредата, а и получените травми били такива с трайно отражение върху здравословното и състояние. В резултата на произшествието настъпили промени и в емоционалното и състояние, станала силно раздразнителна, с честа смята на настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Оплаквала се от разсеяност, апатичност и затруднена концентрация, станала плаха, затворена, избягвала да пътува, сънувала кошмари, свързани с преживяното произшествие, изпитвала неувереност и страх от МПС. Всички описани последици, травматични увреждания, емоционални, душевни и психологически били в пряка връзка с получените наранявания от ищцата при произшествието на 29.07.18г. Претърпените имуществени вреди, разходи за лечение и медикаменти в размер на 2 153,10лв. също били последица от травматичните увреждания, претърпени в злополуката. За установяване на същите били представени фактури и касови бонове.
Оспорват се и всички релевирани възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, включително и твърденията за непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищцата. Твърди се, че Л.А. пътувала с поставен обезопасителен колан, спазвайки изискванията на ЗДвП. Липсвали и доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника. Застрахователят бил в правото си да прави всички възражения, отнасящи се до основанието и размера на правото на обезщетение, в т.ч. и относно съпричиняването, с цел намаляване отговорността му към увреденото лице. За да е налице съпричиняване, следвало приносът на пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен начин. Следвало да се обърне внимание и на това, че ответникът едновременно твърдял, че механизма на ПТП бил неизяснен и поради тази неяснота на фактическата обстановка приел, че ищцата допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Тези негови съждения почивали само на предположения, не били доказани и за тях не сочел и не представял доказателства.
Относно оспорването на размера на претендираното обезщетение се противопоставя на оспорването на неимуществените и имуществени вреди, които ищецът е търпял и търпи. Цитира се ППВС № 4/1968г. Размерът на обезщетението бил съобразен както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
По отношение оспорването дължимостта на законната лихва и началния момент, от който същата следва да бъде заплатена се поддържа иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане – 29.07.18г до окончателното плащане. Основателността на исковата претенция по главния иск обуславяла основателността и на акцесорната претенция за лихва за забава. Застраховката ГО на автомобилистите била предназначена да покрие вредите от причинения деликт, а според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения, произтичащи от непозволено увреждане длъжникът се смятал в забава и без покана, предвид което дължимата лихва в случая била от датата на увреждането 29.07.18г. В случай, че съдът не уважи горното, моли да бъде присъдена в полза на ищцата законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие – 20.09.18г., датата на която била предявена извънсъдебната молба-претенция, до окончателното изплащане на сумата.
Поддържа се и иска за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът се противопоставя и на наведените аргументи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Въпреки депозираната пред него молба-претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност, в законоустановения срок не бил определил и изплатил обезщетение, а незаконосъобразно направил отказ да бъде платено.
С допълнителната искова молба се прави и увеличение на размера на предявения иск за имуществени вреди със сумата от 40,60лв. Моли същият да се счита предявен в размер на 2 193,70лв. Представя фактура.
Постъпил е и допълнителен отговор от ответника. Поддържа се отговора и направените в него доказателствени искания.
Според ответника, неоснователни били твърденията на ищцата, че изисканите от застрахователя документи били ненужни за установяване основателността и размера на предявената претенция. Самата ищца в исковата си молба и допълнителната искова молба искала събиране на същите доказателства чрез разпит на свидетели, изготвяне на експертизи и прилагане на материали от досъдебното производство. Неоснователно се твърдяло и, че застрахователят можел да определи основателността на претенцията единствено въз основа на представен протокол за ПТП. Видно било от доказателствата, че дружеството било предприело всички действия по събиране на доказателства във връзка с претенцията. Ответникът счита, че дружеството не следвало да отговаря за забава при липса на активно съдействие от страна на ищцата за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с възникналото произшествие. Възразява да бъдат приемани като доказателства последно представените епикриза и фактура, същите били издадени преди завеждане на исковата молба и възможността за представянето им била преклудирана.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпилото застрахователно събитие при посочения в исковата молба механизъм на ПТП от 29.07.2018 г. В негова тежест е да докаже причинените вследствие на това произшествие имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и да установи безспорно техния размер.
В тежест е на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване. Следва да установи и другите си възражения за завишаване на иска по размер.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорно е обстоятелството, че към датата на ПТП /29.07.2018г./ за лек автомобил марка Рено, модел Туинго, рег. № СМ ****АТ била сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица № BG/07/*82, за периода 09.02.18г. до 08.02.19г.
Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.13/, на 29.07.18г., около 00:10ч., в с. П., възникнало произшествие с участник ППС марка и модел Рено Туинго, рег. № СМ ****АН, с водач Е.А. и пострадали лица Л.А. и М.С..
С молба вх. № 16734/20.09.2018г. /л.29-30/ Л.А. отправила до ответното застрахователно Д. претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, в общ размер на 151 871,88лв., от които 150 000лв. за претърпените неимуществени вреди и 1 871,88лв. за имуществени вреди – разходи и лечение.
С исковата молба е представена епикриза № 414, и.з. № 8567, според която Л.А. постъпила на 29.07.18г. и била изписана на 07.08.18г. Посочено е в епикризата, че под спинална анестезия, чрез среднинен достъп послойно се достигнало до тибията, внедрен бил пирон след репозиция на фрактурата, поставен бил дистален и проксимален заключващи винтове. Представени са и епикриза № 560 и.з. № 11333 за отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването /л.21-22/; епикриза от СБР филиал Хисар, с дата на прием 15.11.2018г. и дата на изписване 21.11.2018г. за рехабилитационни процедури /л. 23/; епикриза от ВМА-БПЛР-Хисар /л.83/.
От СБР филиал Хисар е изискано и прието копие от документация по епикриза ИЗ№ 6470/2018г. на Л.А. /л. 124-130/
За извършените разходи за лечение ищцата представя ф-ра */31.07.18г /л.17/; ф-ра */14.08.18г. /л.18/; ф-ра */07.08.18г. /л.19/; ф-ра */23.10.18г. /л.24/; ф-ра */12.10.18г. /л.25/; касов бон от 12.10.2018г. /л.26/; ф-ра */15.11.18г./л.27/; ф-ра */15.11.18г. /л.28/; ф-ра */11.12.18г. /л.84/.
С отговора на исковата молба ответникът е представил копие на застрахователна полица № BG/07/*82 за лек автомобил рег. № СМ****АН /л.59/; молба от ищцата до застрахователя от 20.09.2018г. за изплащане на застрахователно обезщетение; писмо от ЗД Е. до РУ МВР – Ч. за изискване документи от ДП № 106/29.07.18г. /л.63-64/; отговор от РУП-Ч. /л.65/; уведомително писмо от ЗД Е. до ищцата А. /л.69-71/.
За установяване на спорните между страните обстоятелства, включени в предмета на доказване, са събрани доказателства.
Относно механизма на процесното ПТП, относим и към въведено възражение за съпричиняване е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза.
Според заключението, местопроизшествието настъпило в с. П., общ. Ч., на улица в близост до къща за гости М. Улицата била с едно платно, с широчина 3,35м. Пътното платно имало голям вертикален наклон от 26%, пътната настилка била от плочки /паваж/, по улицата нямало дупки и неравности, липсвала пътна маркировка и пътни знаци, предупреждаващи за вертикалния наклон или други ограничения. Времето било лошо, видимостта ограничена, а пътното платно било мокро и неосветено. Посоката на движение на автомобила, непосредствено преди удара била пресечка в близост до къща за гости М. по посока центъра на с. П.. Скоростта към момента на удара била 4,49m/s, което се равнявало на 30,56 км/ч. Подробна динамична мащабна скица на произшествието вещото лице показва на фиг. 4/л.144/ и фиг. 5/л.145/. Най-вероятният механизъм на произшествието вещото лице посочва в две хипотези, хипотеза 1, при която скоростният лост е на първа предавка, или стигайки до улицата в близост до къща за гости М., водачът спрял и се уверил, че скоростният лост бил на първа предавка. Потегляйки по непознатата за водача стръмна улица, с наклон от 26%, тежестта на автомобила от 890кг. и тежестта на пасажерите от около 320кг. накарали автомобила, макар и на първа предавка да ускорява. Водачът натиснал спирачка, което предизвикало подхлъзване или приплъзване на автомобила, поради мокрото време. Водачът изгубил контрол и инстинктивно завил волана вляво, като се ударил в бетонна стена /фиг.3/. Хипотеза 2, като стигнал до улицата в близост до къща за гости М. и като тръгнал по стръмната улица с наклон от 26%, както и лошото и с ограничена видимост време притеснило водача и го накарало да спре, за да превключи скоростния лост на първа предавка. От силното притеснение водача изключил лоста от предавката, на която се намирал и се опитал да го включи отново на първа предавка, но в бързината лостът останал на свободна предавка. Автомобила тръгнал по стръмната улица, набирайки скорост, водачът не могъл да предположи какво се случва при бързото набиране на скорост на автомобила и завил рязко наляво, което предизвикало приплъзването му. От техническа гледна точка, водачът на автомобила не се е съобразил с безопасната скорост, съобразно с пътната обстановка, метеорологичните условия и намалената видимост, в тъмната част на денонощието. В случай, че водачът се бил съобразил с обективните условия, би имал възможност да избегне възникналото ПТП.
Посочва се в заключението, че от удара в бетонната стена, движението на тялото било напред и ищецът се ударил в предната лява седалка. Една от функциите на обезопасителния колан била да ограничи движението на тялото при ПТП. В случая, от нараняванията ставало ясно, че не бил използван обезопасителен колан. От техническа гледна точка, уврежданията на А. били причинени от предната лява седалка. Ако ищцата била с правилно поставен триточков обезопасителен колан, нямало да се получат описаните увреждания, тъй като предпазният колан би ограничил движението на тялото напред. Доказано било от експериментални изследвания, че ефективността на предпазните колани била максимална при скорост на движение на автомобила до около 60-65км/ч. В случая скоростта на автомобила била 30,56км/ч, т.е. в пъти по-ниска от посочената по-горе, което доказвало, че колана щял да бъде ефективен.
Според заключението, ищцата била без поставен предпазен колан и това допринесло за настъпване на уврежданията.
Според допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза /л.151-167/, при ПТП на 29.07.18г. на ищцата било причинено счупване на двете кости на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Описаното увреждане било причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно възникването му при ПТП.
Счупването на костите на дясна подбедрица било умерено по тежест увреждане. Непосредствено след произшествието пострадалата била приета в МБАЛ Д. Б.Ш. и била изписана на 07.08.18г. По време на пролежаването й в ортопедо-травматологично отделение на болницата била извършена оперативна интервенция за поставяне на пирон след репозиция на фрактура, както и заключващи винтове. При изписването й било предписано да не натоварва крайника за период от 2 месеца. В периода 09.10.18г. – 12.10.18г. ищцата отново пролежала в същото отделение, като била извършена повторна оперативна интервенция за премахване на заключващите винтове. Последвало и интензивно рехабилитационно лечение в периодите 15.11.2018г.-21.112018г. и 11.12.2018г. – 18.12.2018г. От представената по делото медицинска документация било видно, че всички пролежавания на ищцата били с цел възстановяване на физическото й състояние след получените травматични увреждания от процесното ПТП.
Според експерта, непосредствено след произшествието пострадалата изпитвала умерени до силни на моменти по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване. Продължителността на оздравителния процес била 6-7 месеца, при благоприятен ход и липса на усложнения в него, за каквито нямало писмени и гласни доказателства по делото. Към момента било възможно ищцата да изпитва моментни болки при промяна във времето или при определени позиции и натоварване на крайника. Вещото лице приема, че оздравителният процес бил приключил, тъй като по делото липсвали доказателства за настъпили усложнения.
В заключението се посочва, че била налице пряка-причинно следствена връзка между претърпените увреждания и възникналото на 29.07.2018г. произшествие. Посочва се още, че в представената медицинска документация нямало описани характерни и специфични увреждания, които да са оставени от предпазния колан, затова вещото лице не може да отговори с категоричност дали ищцата е била с правилно поставен предпазен колан. Ролята на предпазния колан била да задържа тялото към седалката и да не позволява същото да се движи свободно в купето на автомобила. В случая счупването на подбедрицата било по директен механизъм и ролята на предпазния колан била нищожна. Освен това имало значение и на какво разстояние била седалката от купето на автомобила и с каква скорост се движел същият.
По отношение на извършените разходи, подробно посочени от вещото лице по фактури и стойност, същите били в причинно следствена връзка и били направени за лечение на уврежданията, получени от произшествието. По отношение на сумата от 40,60лв. по ф-ра №*, същата била потребителска такса за болничен престой, свързан с рехабилитацията на ищцата.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че най-силни болките били в момента на увреждането и до операцията, че най-вероятно ще се наложи извършване на операция, с цел премахване на металните импланти, но това щяло да е по преценка на лекуващия лекар. Посочва още, че ищцата била млад човек, организмът бил млад и по-бързо се възстановявал. След извършване на операцията и фиксацията на крака, болките започвали да отпадат, като в покой кракът имал много слаби болки. При физическо раздвижване болките били по-силни. При премахването на фиксиращите винтове ищцата търпяла болки, които били умерени и непосредствено след операцията, или за много кратък период от време 2-3 дни отшумявали. За предстоящата операция пак щяло да има такъв период от 2-3 дни, в които щяла да има болки. Болките при изваждането били по-малки в сравнение с първоначалните, когато бил счупен кракът и минавали за по-кратък период от време.
Според експерта, болките, които ищцата в момента усещала при натоварване щели да отшумят, но всичко зависело от типа нервна система и от това какви усилия тя полагала. Ако пострадалата през 2019г. била провела още две рехабилитации, сигурно болките щели да спрат.
По делото са допуснати и гласни доказателства за установяване на обстоятелствата по исковата молба.
Според свид. А. /майка на ищцата/, произшествието настъпило на 29.07.18г., около 24:10-24:30ч. в с. П.. Пътували с автомобил марка Рено, модел Туинго, тя управлявала автомобила, асфалтът бил мокър, ръмяло, пътят имал наклон. Тръгнали по улицата в близост до къща за гости Милушеви и трябвало да завие наляво. След като почти завила видяла, че улицата е много стръмна, леко спряла, за да се увери, че е на първа предавка, но в този момент изпаднала в паника, изплашила се много. Не превключила предавката, изплашила се и краката й започнали да треперят, усещала къде отива, но не можела да реагира. Завила на ляво и усетила сблъсъка. Ищцата пътувала зад нея, мислела, че е поставила колана. След удара нейната седалка се откопчила и отишла напред, еърбегът я ударил отишла и назад. Седалката на ищцата също била откопчена. Усетила, че дъщеря и пищи, а кракът и бил закопчан под седалката. Съпругът й помогнал на ищцата да слезе от автомобила. Кракът на ищцата бил под седалката до под коляното, бил пъхнат странично. Автомобилът бил личен на свидетелката, с него пътувала на работа редовно, съпругът и синът й рядко управлявали автомобила. След като влезела в автомобила нагласяла седалката, за да й е удобно, но тази вечер не я била нагласяла. Автомобилът бил с две врати, и за да седне пътник отзад, шофьорската седалка се придвижвала напред и облегалката падала напред. Усетила, че нейната седалка се измества. Ищцата била на задната седалка плътно прилепена. Дъщеря й била висока около 170см. и с нормално телосложение. След произшествието съпругът и извикал спешна помощ и били закарани в болницата. На ищцата й бил поставен гипс за два-три дни, след което и била направена операция. Свидетелката била основно с ищцата като придружител. Дъщеря й не можела да се обслужва, била на легло, ходела на тоалетна на подлога. Докато била в болницата и след като преминали силните болки извикали рехабилитатор и започнали раздвижвания, коляното й било на 90 градуса. Кракът не можел да се изпъне и рехабилитаторът я слагал на апарат, за да може коляното да се раздвижи. След изписването се придвижвала с патерици, ако трябвало да отиде някъде, те я карали. По това време ищцата завършвала, била абсолвентка, но не можела да отиде. След изписването от болницата ходила на рехабилитации в Хисаря два пъти. Контра-болтовете от коляното били извадени, но тези в глезена и основният останали. В момента ходела, но леко накуцвала. Изпитвала болки при промяна на времето и при натоварване. След интервенциите останали белези на дясното коляно и глезена също, които белези я притеснявали и вече не обличала къса пола или панталон. Тъй като ищцата живее в П., споделяла със свидетелката, че шофирала по-бавно и по-внимателно, притеснявала се от самия път. Преди инцидента А. била лъчезарен човек, а сега на моменти била затворена, на моменти се усамотявала. Свидетелката разказва, че след произшествието веднага излязла от колата, еърбегът я бил ударил, за да излезе дала седалката назад. При удара седалката се преместила по самите релси, отишла напред.
Свидетелят А. /баща на ищцата/ пътувал на предна дясна седалка по време на инцидента, а съпругата му управлявала автомобила. Ищцата пътувала от лявата страна, зад шофьора. Свидетелят вадил пострадалата от автомобила и видял състоянието й, десният й крак се бил мушнал до средата под предната седалка. Колата се ударила странично, малко се завъртяла. Имало преместване на шофьорската седалка, а еърбеците ударили него и водача. Свидетелят посочва, че той бил с колан, ищцата също била с колан, но не си спомня как го откопчал. Колата, в която пътували била с две врати, свидетелят изкарал ищцата от шофьорската врата. При удара автомобила малко се завъртял странично, ищцата се била изсулила малко настрани и кракът и бил под седалката. А. била седнала на седалката, към предния край, плачела. Седалката имала устройство, при натискането на което облегалката падала и отивала напред, не си спомня кой направил това падане на седалката. В момента когато седалката паднала напред мисли, че дъщеря му била с колан, но не си спомня дали го откопчали или отрязали. За да я изнесат от колата я прихванали през гърба, тъй като се била извъртяла към дясната страна. Доколкото си спомня, задната седалка била отишла малко напред. Дъщеря му била висока около 166-167см.
Ищцата имала адски болки, болял е кракът и коляното. Още същата вечер я оставили в болница и останала там 11 дни. Помагали и да става, да ходи до тоалетна. Домашното лечение продължило около два месеца. През тези два месеца се придвижвала с патерици. След това се наложило да извършат операция за махане на контра болтовете, предстояла и още една операция за махане на централния пирон. Сега ищцата ходела, но я боляло и се срамувала да се събира с приятели, тъй като малко куцала. Преди носела къси рокли, но сега на мястото на операциите, около коляното и там където били контра болтовете имала пет белега по 3 см. При промяна на времето и когато стои права изпитвала болки и употребявала болкоуспокояващи. Инцидентът повлиял на ищцата, същата споделяла, че сънува кошмари, не искала да се събира много с приятели, стояла сама, не искала да излиза. Не отишла и на дипломирането, тъй като нямало да може да издържи да стои дълго време права. В момента работела като стоматолог, отказвала записани пациенти, тъй като кракът я болял и не можела да работи дълго време права. Ищцата провела рехабилитации, първо в болницата раздвижвали кракът на машина под определен градус, след което ходила на рехабилитации и в Г.Хисаря.
Поради оспорване на заключенията и предвид събраните гласни доказателства е допусната и приета допълнителна комбинирана съдебно авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, със задача да изготви ново заключение за механизма на произшествието, предвид вида на автомобила, обстоятелството дали същият е снабден с предпазни колани на всички седалки, и дали при посочения механизъм при поставен или непоставен обезопасителен колан биха настъпили уврежданията на пострадалата, посочени в исковата молба, като се вземат предвид и антропометричните данни на пострадалата – ръст, тегло, дължина на крайниците и положение на тялото. Медицинската експертиза да даде заключение по първоначалната задача, както и за прогнозата за развитие на заболяването след отстраняване на оставащите части от остеосинтезата.
Според заключението /л.189-200/, на 29.07.18г. около 00:00-00:10ч. от с.П. за Г. Ч. тръгва лек автомобил марка и модел Рено Туинго, рег. № СМ**** АН, управляван от Е. А.. В автомобила, на предната дясна седалка пътува съпругът й Ст.А., отзад, на лява седалка била ищцата Л.А., а до нея, на задната дясна седалка била М.С.. Стигайки до улицата в близост до къща за гости Милушеви, водачката спряла автомобила, за да превключи на първа предавка. Потегляйки по стръмната улица с наклон от 26% тя изгубила контрол върху автомобила, завила рязко наляво, с което предизвикала приплъзването му и се ударила в бетонова стена.
Посочва се в заключението, че лек автомобил марка и модел Рено Туинго, рег. № СМ**** АН бил фабрично оборудван с триточкови колани. Видно било от фиг. 1/л.195/, че на задните седалки обезопасителните колани липсвали, което доказвало, че пасажерите Л.А. и М.С. не били използвали такива. На предните седалки се виждали монтираните колани, които били използвани видно от задействаните еърбеци.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от материалите на ДП се виждало, че коланите били зад гърба на седалката. На снимка № 1 от ДП № 106 се виждала закопчалката, конкретният автомобил имал предпазни колани, но не били използвани. Направил снимки на същия модел автомобил, на задната седалка имало фабрично поставени колани, задните колани били хванати за купето на автомобила.
Според експерта, след запознаване с механизма на произшествието и при съобразяване на антропометричните показатели на пострадалата А., то счупването било възможно да се получи както при директен удар в предната седалка на 26см. /мерено от долната повърхност на стъпалото нагоре/, така също и по огъвачен механизъм, а именно при намиране на предната част на стъпалото под предната седалка и придвижване на горната част на подбедрицата напред и огъване на същата в извивката на предната седалка в долната й част. И при двата описани механизма, ищцата била без предпазен колан, за да може коляното да мине достатъчно напред, за да се удари в гърба на предната седалка или да се огъне и счупи дясната подбедрица на 26см.
В заключението се посочва, че не било възможно счупване на дясна подбедрица от придвижването на предната седалка назад, поради факта, че същата не можела да придобие такава кинетична енергия за толкова малко разстояние. Хода на придвижване на седалката бил много малък. Според експерта били възможни и двата механизма за получаване на увреждането, тялото трябвало да политне напред, което означавало да е без предпазен колан, иначе не биха настъпили уврежданията. Тялото било политнало напред в резултат на резкия удар, който пътниците не очаквали, тъй като нямали видимост.
При прегледа на ищцата, по предната повърхност на дясната подбедрица, в областта на коляното се установявал постоперативен белег със седефено бял цвят, разположен под нивото на околната кожа с дължина 6см., на които личали следи от налагани 6 конеца. По предната повърхност на дясната подбедрица, от вътрешната и външната повърхност в горната трета се установявал постоперативен белег с дължина 1 см. и следи от наложен конец (следи от налагани стопиращи винтове). По предната повърхност на дясната подбедрица от вътрешната и външна повърхност, в долната трета, на 3 см над глезена, се установявал постоперативен белег с дължина 1 см. и следи от наложен 1 конец (следи от налагани стопиращи винтове).

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Според тази разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователно писмена застрахователна претенция.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ. Според чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
С молба вх. № 16734/20.09.2018г. /л.29-30/ ищцата Л.А. отправила до ответното застрахователно Д. претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, в общ размер на 151 871,88лв., от които 150 000лв. за претърпените неимуществени вреди и 1 871,88лв. за имуществени вреди – разходи и лечение. По повод същата, с уведомително писмо от ЗД Е. /л.69-71/ било отказано изплащане на обезщетение по заведена щета на А.. Установява се, че е изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ, доколкото увреденото лице е насочило претенция до ответника, а това прави предявеният пред съда иск допустим според изискванията на чл. 498, ал. 3 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо да се докаже наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.
За безспорно по делото е прието обстоятелството, че към датата на ПТП /29.07.2018г./, за лек автомобил марка Рено, модел Туинго, рег. № СМ ****АТ, била сключена задължителна застраховка гражданско отговорност на автомобилистите по застрахователна полица № BG/07/*82, за периода 09.02.18г. до 08.02.19г.
От доказателствата по делото се установява и съществуването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.13/, на 29.07.18г., около 00:10ч., в с. П., възникнало произшествие с участник ППС марка и модел Рено Туинг, рег. № СМ ****АН, с водач Е.А. и пострадали лица Л.А. и М.С..
Според разпределената доказателствена тежест, в тежест ищеца е да докаже настъпилото на 29.07.19г. застрахователно събитие при посочения в исковата молба механизъм, причинените му имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка, както и да установи техният размер. В тежест на ответника е да докаже възражението за съпричиняване, свързано с непоставен обезопасителен колан и възражението за завишаване на иска по размер.
От приетото по делото заключение на съдебната авто-техническа експертиза /л.135-150/, се установява, че местопроизшествието настъпило в с. П., общ. Ч., на улица в близост до къща за гости М. Улицата била с едно платно, с широчина 3,35м. Пътното платно имало вертикален наклон от 26%, пътната настилка била от плочки /паваж/, по улицата нямало дупки и неравности, липсвала пътна маркировка и пътни знаци, предупреждаващи за вертикалния наклон или други ограничения. Времето било лошо, видимостта ограничена, а пътното платно било мокро и неосветено. Посоката на движение на автомобила, непосредствено преди удара била пресечка в близост до къща за гости М. по посока центъра на с. П.. Скоростта към момента на удара била 4,49m/s, което се равнявало на 30,56 км/ч.
От техническа гледна точка, водачът на автомобила не съобразил скоростта, съобразно с пътната обстановка, метеорологичните условия и намалената видимост в тъмната част на денонощието. В случай, че водачът се бил съобразил с обективните и субективни условия е имал възможност да избегне възникналото ПТП.
Според допълнителното заключение /л. 189-200/ на 29.07.18г. около 00:00-00:10ч. от с.П. за Г. Ч. тръгва лек автомобил марка и модел Рено Туинго, рег. № СМ**** АН, управляван от Е. А.. В автомобила, на предната дясна седалка пътувал съпругът й Ст.А, отзад, на лява седалка била ищцата Л.А., а до нея, на задната дясна седалка била М.С.. Стигайки до улицата в близост до къща за гости М. водачката спряла автомобила, за да превключи на първа предавка. Потегляйки по стръмната улица с наклон от 26%, тя изгубила контрол върху автомобила, завила рязко наляво, което предизвикало приплъзването му, и се ударила в бетонова стена.
В чл. 20, ал. 1 ЗДвП е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според ал. 2 на същия текст водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Поради това няма основание да се приеме, че са налични обстоятелства, които изключат отговорността на водача, същият е управлявал МПС по начин, несъобразен с правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП.
За установяване на получените от ищцата травматични увреждания и последиците от същите са приети писмени доказателства, назначени са съдебно-медицински експертизи и са разпитани свидетели.
От представената медицинска документация и заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза /л.151-167/, се установява причиненото на ищцата травматично увреждане - счупване на двете кости – лъчева и пищялна на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Увреждането било причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно възникването му при ПТП.
От приетата СМЕ се установяват и видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност, болките и страданията претърпени, както при увреждането, така и при провеждане на лечението.
Непосредствено след произшествието пострадалата била приета в МБАЛ Д. Б.Ш. и била изписана на 07.08.18г. По време на пролежаването й в ортопедо-травматологично отделение на болницата била извършена оперативна интервенция за поставяне на пирон след репозиция на фрактура, както и заключващи винтове. При изписването й било предписано да не натоварва крайника за период от 2 месеца. В периода 09.10.18г. – 12.10.18г. ищцата отново пролежала в същото отделение, като била извършена повторна оперативна интервенция за премахване на заключващите винтове. Последвало и интензивно рехабилитационно лечение в периодите 15.11.2018г. - 21.112018г. и 11.12.2018г. – 18.12.2018г. Според експерта, непосредствено след произшествието пострадалата изпитвала умерени до силни на моменти по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване. Продължителността на оздравителния процес била 6-7 месеца, при благоприятен ход и липса на усложнения в него, за каквито липсвали писмени и гласни доказателства по делото. Към момента било възможно ищцата да изпитва моментни болки при промяна във времето или при определени позиции и натоварване на крайника. Вещото лице приема, че оздравителният процес бил приключил, тъй като по делото липсвали доказателства за настъпили усложнения.
В заключението се посочва и пряката-причинно следствена връзка между претърпените увреждания и възникналото на 29.07.2018г. произшествие.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че най-силни болките били в момента на увреждането и до операцията, че най-вероятно ще се наложи извършване на операция, с цел премахване на металните импланти, Посочва още, че ищцата е млад човек, организмът бил млад и по-бързо се възстановявал. След извършване на операцията и фиксацията на крака, болките започвали да отпадат, като в покой кракът имал много слаби болки, но при физическо раздвижване пак имало по-силни болки. При премахването на фиксиращите винтове ищцата имала болки, които били умерени и непосредствено след операцията, или за много кратък период от време 2-3 дни отшумявали. При предстоящата операция пак щяло да има такъв период от 2-3 дни, в които щяла да има болки. Болките при изваждането били по-малки в сравнение с първоначалните, когато бил счупен кракът и минавали за по-кратък период от време.
Според експерта, болките, които ищцата в момента усеща при натоварване щели да отшумят, но всичко зависело от типа нервна система и от това какви усилия тя полагала. Ако пострадалата през 2019г. била провела още две рехабилитации, сигурно болките щели да спрат.
Според приетата допълнителна експертиза, при прегледа на ищцата, по предната повърхност на дясната подбедрица, в областта на коляното се установявал постоперативен белег със седефено бял цвят, разположен под нивото на околната кожа с дължина 6см., на които личали следи от налагани 6 конеца. По предната повърхност на дясната подбедрица, от вътрешната и външната повърхност в горната трета се установявал постоперативен белег с дължина 1 см. и следи от наложен конец (следи от налагани стопиращи винтове). По предната повърхност на дясната подбедрица от вътрешната и външна повърхност, в долната трета, на 3 см над глезена, се установявал постоперативен белег с дължина 1 см. и следи от наложен 1 конец (следи от налагани стопиращи винтове).
Данни в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели Е.А. и Ст. А. – майка и баща на ищцата. Същите били и участници в произшествието, а и имали пряко наблюдение върху състоянието на ищцата по време и след инцидента и продължителността на периода на възстановяване.
Съдът приема показания в тази насока за достоверни, с изключение на поставения колан от ищцата, опровергани от СМЕ, тъй като макар да е налице заинтересованост и пристрастност на свидетелите, поради близката им връзка с ищцата, показанията им са в съответствие с останалите събрани писмени доказателства относно претърпените от ищцата болки и страдания – епикризи и съдебно-медицински експертизи.
От констатациите на експертите следва да се приеме за доказано причиненото на ищцата увреждане и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
С оглед установените по делото обстоятелства и съществуването на валидно застрахователно правоотношение, се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на причиненото на ищеца травматично увреждане.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са видът, характерът и степента на увреждането, състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при увреждането, така и при провеждане на лечението във всичките му етапи; интензитетът и продължителността на търпените болки; възрастта на увредения; предстоящи нови медицински интервенции.
При установените обективно съществуващи обстоятелства, младата възраст на пострадалата, интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, извършените медицински интервенции и предстояща такава, оздравителният и възстановителен период, проявилите се постоперативни белези, и съобразявайки конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 37 500лв. Касае се за млада пълнолетна жена, претърпяла счупване на двете кости на дясна подбедрица, средна телесна повреда, от която е търпяла болки и страдания, както от увреждането, така и през възстановителния период от 6-7 месеца. През това време е била с ограничена трудова и социална активност вследствие на произшествието, като са останали и видими белези от уврежданията и интервенциите.
По възражението за съпричиняване. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия се сочи, че ищцата била без поставен предпазен колан.
В този смисъл, основателно се явява възражението на ответника, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като била без поставен предпазен колан. Според заключението на авто-техническата експертиза /л.150/ ищцата била без поставен предпазен колан и това допринесло до настъпване на уврежданията. Технически погледнато, скоростта от 30, 56км/ч, с която се движил автомобила в момента на удара в бетонната стена, била в пъти по-ниска от посочената в експерименталните изследвания за ефикасността на предпазните колани, което доказвало, че коланът щял да е ефективен. Видно от допълнителна СМЕ и АТЕ /л. 199-200/, лек автомобил марка и модел Рено Туинго, рег. № СМ**** АН бил фабрично оборудван с триточкови колани. Според фиг. 1/л.195/ на задните седалки обезопасителните колани липсвали, което доказвало, че пасажерите Л.А. и М.С. не били използвали такива. В заключението по допълнителната СМЕ и АТЕ /л.200/ се посочва, че при съобразяване на антропометричните показатели на пострадалата ищца, счупването било възможно да се получи както при директен удар в предната седалка на 26см., така с по огъвачен механизъм, като и при двата описани механизма, ищцата била без предпазен колан, за да може коляното да мине достатъчно напред, за да се удари в гърба на предната седалка или да се огъне и счупи дясната подбедрица на 26см.
Така изложеното обосновава крайния извод, че ищецът със собственото си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и за причиняването на претърпените от него телесни увреждания. С разпоредбата на чл.137а, ал. 1 ЗДвП е вменено задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. В случая ищцата не попада и в изключенията, изброени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП.
Установеният принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде отчетен при определяне размера на дължимото обезщетение, тъй като неговия принос рефлектира върху обема на отговорността на застрахователя по отношение на обезщетяване на вредите.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. С оглед изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия, определен в процентно изражение, следва да е не повече от 20%, тъй като от техническа гледна точка причината за произшествието е несъобразената с пътните условия скорост, резултат от ускоряването на автомобила по хлъзгав наклон, непреминаване на първа предавка, предприемане на спиране и завиване вляво, вследствие на което последвал удар в стената.
С този размер следва да бъде редуцирано дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД, което с оглед началата на справедливостта следва да се определи на 37 500лв., а намалено с размера на съпричиняването от 20%, да се определи на 30 000лв.
Вторият предявен от ищеца осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е за заплащане на имуществени вреди в размер на 2 153,10лв., представляващи заплатени от ищцата медицински консумативи, лекарства и предоставени здравни услуги, които били необходими за лечението и възстановяването й. С допълнителната искова молба е направено искане за увеличение на иска за имуществени вреди със сумата от 40,60лв. – заплатена потребителска такса за престой в БПЛР Хисар. В съдебно е допуснато уточнение на петитума с изменение на проекта за доклад, без обаче да е постановено определение за допускане увеличение на иска, затова същият следва да се смята предявен за 2153.10лв.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност се простира и върху причинените от застрахования на трети лица имуществени вреди. Според т. 4 от ППВС № 4/1968 г. в рамките на производства по претенции за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
Тези имуществени разходи, с оглед техния вид и предназначение са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, травматичните увреждания, за тях са представени доказателства по делото – фактури и касови бонове. Според заключението по СМЕ /л.165-166/ всички описани в експертизата разходи били направени за лечението на уврежданията, получени от процесното ПТП. Следователно ищцата е претърпяла имуществени вреди в посочения размер, който също подлежат на обезщетяване от ответника.
С оглед приетия от съда принос на пострадалата от 20%, следва да бъде редуциран размера на така определените имуществените вреди на 1722.48лв. или за разликата над този размер до 2 153,10лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба ищцата претендира законна лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди от датата на произшествието – 29.07.18г. до окончателното изплащане, както и законна лихва за забава върху главницата за имуществените вреди от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В писмена защита вх. № 20203374/13.11.20г. ищцата, чрез А. М. моли, обезщетението за неимуществени и неимуществени вреди да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, т.е. от 20.09.18г. до окончателното им плащане, като уточнението в писмената защита, извършено след приключване на устните прения не следва да се взема предвид.
Според чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е още, че същите се дължат при условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в която пък е предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност, считано от по-ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45 ЗЗД делинквента дължи законна лихва от момента на увреждането. Или тази законна лихва се дължи и от застрахователя, считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент.
Липсват данни по делото застрахованият водач да е уведомил застрахователя за произшествието. С молба с входящ номер при ответното Д. 16734/20.09.18г. /л.29/ ищцата, чрез А. М. отправила претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност в общ размер на 151 871,88лв., т.е. датата 20.09.18г. се явява установеният момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения. Поради това обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 20.09.18г. Искането на ищцата то да се присъди ведно със законната лихва за периода, считано от датата на произшествието 29.07.18г. до 20.09.18г. следва да се отхвърли.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2019г.до окончателното им плащане.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасянето на такси и разноски, то тя и не е направила такива. Предоставена й е безплатна правна помощ. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на А. Р.М.. Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с материален интерес 102 153,10лв. е 3 573,06лв. Пропорционално на уважената част от иска, възнаграждението за адвокат следва да се определи на 1124.80лв. която сума следва да се присъди в полза на А. Р.М.. Върху него е дължимо ДДС, доколкото А. М. е регистрирана по реда на ЗДДС, видно от представеното удостоверение за регистрация /л.213 – нечетливо копие/ или в полза на А. М. следва да се присъди сумата от 1349.76лв.
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното застрахователно Д. следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – С. сумата от 1286.12лв. държавна такса дължима върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са 1 200лв. депозити за вещи лица, от тях върху ответника следва да се възложат 372,88лв.
Ответното Д. също претендира разноски, за които представя списък, според който същите са в размер на 450лв. юрисконсултско възнаграждение. Така в полза на ответника следва да се присъдят 308.34лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно Д. Е. , ЕИК ***. със седалище и адрес на управление Г. С., бул.Х.К. № 43, представлявано от изпълнителните директори Е.И. и Р. Б., чрез юриск. М., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Л. С. А., ЕГН *, с адрес Г. Ч., ул. Р. № 5, чрез А. Р. М., сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 29.07.2018г., по вина на водача на лек автомобил Рено Туинго рег. № СМ **** АН със сключена застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/07/*82, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.18г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до предявения от 100 000лв., както и за законната лихва за периода 29.07.18г. до 19.09.18г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно Д. Е. , ЕИК ***. със седалище и адрес на управление Г. С., бул.Х.К. № 43, представлявано от изпълнителните директори Е.И. и Р. Б., чрез юриск. М., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Л. С. А., ЕГН *, с адрес Г. Ч., ул. Р. № 5, чрез А. Р. М., сумата 1722.48лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 29.07.2018г., по вина на водача на лек автомобил Рено Туинго рег. № СМ **** АН със сключена застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/07/*82, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2019г.до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над 1722.48лв. до предявения иск от 2 153,10лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно Д. Е. , ЕИК ***. със седалище и адрес на управление Г. С., бул.Х.К. № 43 да заплати в полза на А. Р. М., разноски за адвокатско възнаграждение от 1124.80лв. без ДДС, или 1349.76лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователно Д. Е. , ЕИК ***. със седалище и адрес на управление Г. С., бул.Х.К. № 43 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - С., дължимата за производството държавна такса в размер на 1 286,12лв. и сумата от 372,88лв., разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН *, с адрес Г. Ч., ул. Р. № 5, чрез А. М., да заплати на Застрахователно Д. Е. , ЕИК ***3 разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 308.34лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :