С Определение № 6/07.01.2019 г. по Г. д. № 211/2018 г. Девински районен съд е постановил връщане на исковата молба, предявена от П. В. М., против „Е. Е. Д.“ Е., на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности в исковата молба в указания срок, производството по делото е прекратено.
Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът П. В. М.. В частната жалба се излагат твърдения, че в ответното дружество след 2012 г. е била налице неритмичност в изплащане на трудовите възнаграждения; от м. февруари 2015 г. не са извършвани преводи по запори, частично са изплащани суми за възнаграждения. Излагат се доводи за липса на възможност да се установят от ищеца извършените частични плащания, съответно да се установят задълженията към него. Прави се искане да бъде отменен обжалвания акт за прекратяване на производство и същото да продължи, като задълженията могат да бъдат изяснени Ч. назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
Ответната страна в срок не е депозирала отговор на частната жалба.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:
От П. В. М. е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. Г. д. № 112/2017 г. по описа на РС – Девин, като със заявлението е претендирано трудово възнаграждение за м. април 2015 г. 1000 лева, за м. май 2015 г. 1000 лева и за времето от 01.06.2015 г. до 31.05.2016 г. в размер на 12 000 лева – общо 14 000 лева. По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 60/14.03.2018 г. за сумата 14 000 лева – неизплатени трудови възнаграждения за периодите, както са посочени в заявлението.
В исковата молба по чл. 422 ал. 1 от ГПК ищецът твърди, че бил в трудово-правни отношения с ответното дружество за времето от 01.06.2010 г. до 31.05.2016 г. Сочи се от ищецът, че в края на 2012 г. за няколко месеца ответното дружество е спряло изплащането на месечните възнаграждения, „през 2015 г. и до сега същото“. Ищецът сочи, че работещите в ответното дружество частично получавали средства, за които в дружеството би трябвало да има документи, като голяма част от заплатите, командировъчни средства и други разходи останали „висящи“. Сочи се, че „цената на иска е предявена по заповедното производство“, както и ищецът сочи, че тя би могла да се промени или коригира; пълна точност за дължими суми по установителния иск може да се установи Ч. съдебно-икономическа експертиза.
Настоящата инстанция счита, че при съвкупния анализ на посоченото в исковата молба, която макар и да съдържа уклончиво изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, съпоставени и с посоченото в заявлението и в издадената заповед за изпълнение, може да се направи извод за размера на претендираните суми и периода, за който се претендира неизплатено трудово възнаграждение. Още повече, че ищецът не би могъл в иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК да се отклонява от претенцията, заявена в заповедното производство. Още повече, че ответната страна не е направила възражение, че смята исковата молба за нередовна и няма яснота относно пределите на претенцията, по която да организират защитата си. В отговора на исковата молба е взето отношение по размера на претендираните суми и периодите, за които се претендират, така, както е и издадена заповедта за изпълнение.
Поради това неправилно с Определение № 395/30.10.2018 г. районният съд е приел, че исковата молба е нередовна и след като ищецът в срок не е изпълнил дадените с това определение указания на съда, е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Ищецът сам сочи за извършвани частични плащания, но тъй като не разполага с документите за тези плащания, сочи, че пълна точност за дължимите суми по установителния иск може да се постигне Ч. извършване на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че неправилно районният съд е приел нередовност на исковата молба и е постановил нейното връщане и прекратяване производството по делото. Следва обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6/07.01.2019 г. по Г. д. № 211/2018 г. на Девински районен съд.
ВРЪЩА делото на Девински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.