за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 Г..
С Определение № 147/18.07.2013 г. по Г.дело № 133/2013 г. Чепеларски районен съд ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения от Г. ”О.-с.О. иск по чл.424 Г. за признаване за установено, че кооперацията не дължи на ”П. К.-Г.Ч. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 297/20.04.2011 г. по ч.Г.дело № 117/2011 г. на ЧРС: 3 923,23 лв., от които 3 780 лв. непогасени задължения по договор № 1/01.05.2010 г., сключен между ”П. К.-Г.Ч. и Г.-С. за извършвано счетоводно обслужване за периода м.август 2010 г.-м.април 2011 г. включително; мораторна лихва в размер на 143,23 лв., от които 30,39 лв. законна лихва върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.август 2010 г. за периода 06.08.2010 г. – 18.04.2011 г.; 26,72 лв., представляваща законната лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.септември 2010 г. за периода 06.09.2010 г. – 18.04.2011 г.; 23,15 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.октомври 2010 г. за периода 06.10.2010 г. – 18.04.2011 г.; 19,48 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.ноември 2010 г. за периода 06.11.2010 г. – 18.04.2011 г.; 15,92 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.декември 2010 г. за периода 06.12.2010 г. – 18.04.2011 г.; 12,24 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.януари 2011 г. за периода 06.01.2011г. – 18.04.2011 г.; 8,55 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.февруари 2011 г. за периода 06.02.2011г. – 18.04.2011 г.; 5,23 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.март 2011 г. за периода 06.03.2011г. – 18.04.2011 г.; 1,55 лв. законна лихва върху върху непогасеното задължение по договор № 1/01.05.2010 г. в размер на 420 лв., дължимо за м.април 2011 г. за периода 06.04.2011г. – 18.04.2011 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.04.2011 г. до окончателното и изплащане; както и съдебни разноски в размер на 398,47 лв., от които 78,47 лв.държавна такса и 320 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от Г. ”О.-с.О. с искане да се отмени и делото да се върне на Чепеларски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.
От другата страна “П. К.-Г.Ч. е подаден отговор против частната жалба, като иска определението да се потвърди и да му се присъдят направените разноски.
Съдът установява следното:
По ч.Г.дело № 117/2011 г. на Чепеларски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 Г. с № 297/20.04.2011 г., с която Г. е осъдена да заплати на “П. К.-Г.Ч. описаните по-горе суми, произтичащи от сключен между страните договор № 1/01.05.2010 г. за счетоводно обслужване на кооперацията от едноличния търговец.
Заповедта е връчена на представител на кооперацията- С. Х., който тогава е бил неин П., на 21.04.2011 г., като в двуседмичния срок не е постъпило възражение. Издаден е поради това изпълнителен лист в полза на заявителя.
На 13.06.2011 г. в РС-Ч. е подадено възражение от кооперацията против заповедта, квалифицирано по чл.423 Г. и изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Смолян. С Определение № 199/23.06.2011 г., в сила от същата дата, по В.ч.Г.дело № 300/2011 г. СмОС не приема възражението и оставя без уважение искането на кооперацията за спиране на производството.
Прекратеното с обжалваното определение Г.дело № 133/2013 г. на Чепеларски районен съд е образувано по иск на кооперацията по чл.424 Г. да се признае за установено, че тя не дължи на едноличния търговец сумите по заповедта за изпълнение.
За да е допустим такъв иск, следва да са намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Наред с това, законът изисква предявяването на иска да стане в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от дена година от погасяване на вземането. Т.е., трябва да са спазени и двата установени в тази р-ба – ал.2 на чл.424 Г. срока, като заедно с това следва да има или новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.
От изложените от ищцовата кооперацията фактически твърдения и събраните доказателства не се установява да са налице предпоставките на чл.424 Г. за допустимост на иска, тъй като няма новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. По смисъла на закона “това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност”.
Всички описани в исковата молба обстоятелства от съществено значение за делото – прекратяване правомощията на предишния П. С.Х. с решение на ОС от 08.05.2010 г., съдебните спорове около тях и спиране изпълнението на решенията, вкл.спиране вписванията по партидата на кооперацията в ТР по силата на обезпечително определение от 21.05.2010 г. по Г.д. 120/10 г. на ЧРС, решение на СУ от 27.05.2010 г. за прекратяване договора за счетоводно обслужване с ”П. К., изпращането до него на предизвестие от 08.07.2010 г. за прекратяването на същия договор, счетоводното обслужване на кооперацията от “Американска метода-Р. К.” още от м.август 2010 г., неизвършването от тогава на счетоводно обслужване на кооперацията от ”П. К., взетите решения от ОС на 30.04.2011 г., вкл.избирането на новия П. С. Ч., са могли да бъдат, нещо повече, са били известни на кооперацията-длъжник в срока за подаване на възражението от 21.04.2011 г. до 05.05.2011 г.
От справките в Търговския регистър се установява, че С. Х. е П. на кооперацията до 21.05.2011 г., когато вече е вписан новоизбраният П. С. Ч.. През цялата 2010 г., когато е взето от УС решение за прекратяване договора с ответника, когато е изпратено предизвестието и е текъл срокът за изпълнение на самия договор, както и в срока за подаване на възражението, П. на кооперацията все още се явява С.Х., съобразно вписването в ТР. Поради това му качество всички възникнали в този период обстоятелства в кооперацията са му известни. Наред с това, през периода на договора с ответника, от м.август 2010 г. подаваните от кооперацията счетоводни документи в НАП не носят подписа на С.Х., а на С. Ч. и не са подавани от ответника, а от ”Американска метода-Р.К.”. На С.Х., като П. в продължение на повече от пет години му е пределно ясно, че подаваните счетоводни документи следва да носят и подписа на представляващия кооперация. След като очевидно знае, че не е подписвал такива документи от м.август 2010 г. насетне, а те не биха били приети без подпис на представляващ кооперацията, той е могъл, при полагане на нормално дължимата грижа, да се осведоми дали и от кого са изготвяни, подписвани и подавани и така да установи, че счетоводното обслужване на кооперацията се осъществява не от ответника, а от друго лице. Както се изтъкна по-горе обаче, дали на конкретното лице-П. на кооперацията са могли да бъдат известни релевантите обстоятелства, е без значение, тъй като страна е самата кооперация и, след като председателят има спрямо нея правата и задълженията по чл.26 от ЗК и през съответния период е имал това качество, то естествено винаги съответните обстоятелства в отношенията на кооперацията с третите лица и вътре в нея могат да са му известни.
Останалите изложени в обжалваното определение мотиви също се споделят напълно от въззивната инстанция, поради което следва да се имат предвид съобразно чл.272 Г..
На осн.чл.78, ал.3 4 Г. на ответника-въззиваем следва да се присъдят направените за въззивното производство разноски от 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 147/18.07.2013 г. по Г.дело № 133/2013 г. на Чепеларски районен съд.
ОСЪЖДА Г.-с.О. ЕИК ******, да заплати на “П. К.-Г. ЕИК****, направените по делото разноски в размер на 350 лв.
Определението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.2 Г..



П.: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.