Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23/19.02.2018г., постановено по Г.д.№ 220/2017г. по описа на Маданския районен съд са осъдени Х. Ц. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“В. Л.“ № 6, вх. В, .3, ап. 26, М. Н. М. с ЕГН: *, с адрес: Г. Р., ул.“В. Л.“ № 1. В., А. и Щ. Н. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“К.П. В. № 38, В., .6, А., да заплатят на Н. И. Н. с ЕГН: * и Р. И. М.-А. с ЕГН: *, с адрес: Г.С., Ж.“К. П. I част“, Б.1. .1, А., А.Ш. на основание чл.31, ал.2 ЗС, обезщетение в размер на по 1960.00 лева за всеки от ищците, дължимо за периода от 10.11.2011 г. до 28.06.2013 г. и обезщетение в размер на по 179.00 лева за всеки от ищците, дължимо за периода от 19.12.2013 г. до 08.02.2014 г., за лишаване от ползване на 1/2 ид.част от Апартамент № 24, находящ се в Г.С., Ж.“К. с.“, Б.213, .2, ап.49, ведно със законната лихва върху главниците считано от 27.06.2016 г. до погасяването им. О. са Х. Ц. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“В. Л.“ № 6, вх. В, .3, ап. 26, М. Н. М. с ЕГН: *, с адрес: Г. Р., ул.“В. Л.“ № 1. В., А. и Щ. Н. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“К. П. В. № 38, В., .6, А., да заплатят на Н. И. Н. с ЕГН: * и Р. И. М.-А. с ЕГН: *, с адрес: Г.С., Ж.“К. П. I част“, Б.1. .1, А., А.Ш., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода от 10.11.2011 г. до 28.06.2013 г. в размер на по 329.17 лева за всеки от ищците и обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода от 19.12.2013 г. до 08.02.2014 г. в размер на по 5.18 лева за всеки от ищците.Осъдени са Х. Ц. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“В. Л.“ № 6, вх. В, .3, ап. 26, М. Н. М. с ЕГН: *, с адрес: Г. Р., ул.“В. Л.“ № 1. В., А. и Щ. Н. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“К. П. В. № 38, В., .6, А., да заплатят на Н. И. Н. с ЕГН: * и Р. И. М.-А. с ЕГН: *, с адрес: Г.С., Ж.“К. П. I част“, Б.1. .1, А., А.Ш., направените по делото разноски в размер на 1395.80 лева. Осъдени са Х. Ц. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“В. Л.“ № 6, вх. В, .3, ап. 26, М. Н. М. с ЕГН: *, с адрес: Г. Р., ул.“В. Л.“ № 1. В., А. и Щ. Н. К. с ЕГН: *, с адрес: Г.Р., ул.“К. П. В. № 38, В., .6, А., да заплатят на свидетеля Е. А. А. с ЕГН: *, с адрес: Г. П., ул. „. Д. № 4, ап. 6, сумата от 20.00 лева пътни разноски.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 643/14.02.2018г. от Х. Ц. К., Щ. Н. К. и М. Н. К. чрез пълномощника им А.М. О. с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, не ги е анализирал и преценил в съвкупност, поради което е достигнал до неправилен правен извод. В жалбата се твърди, че не се подкрепя от доказателствата по делото извода на съда, че по делото липсват доказателства, че са поканили ищците като съсобственици да ползват процесния имот и те са им отказали. От събраните гласни доказателства се установява, че наследодателят на ответниците е канил ищците да ползват идеалните си части, но поканите му са били целенасочено и преднамерено бламирани от ищците. По делото не е спорно, че всички наследници са приели наследството на починалия на 23.01.2003г. К.Щ.К., тъй като на 10.03.2006 година до наследодателя на ответниците е достигнала отправена от ищците нотариална покана, с която искат да им се заплаща обезщетение за ползите, от които са лишени, поради невъзможност да си служат със съсобствения имот - апартамент № 24 в Б. 213 на Ж. "Красно село" в град С.. След това отправено волеизявление ищците са завели Г.д.№ 875/2008г. по описа на Софиийски районен съд и Г.д. № 48120/2011г.по описа на СРС, в които претенциите им са били уважени. Сочи се, че за уважаване на иск по чл. 31 ал.2 от ЗС, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:1/съсобственост между ищците и ответниците по отношение на имота, което в случая не се оспорва;2/ лично ползване от ответниците на целия имот или на площ, по-голяма от правата им в съсобствеността;3/писмено искане, отправено от ищците до ответниците относно ползването на собствените им ид.части; 4/причинна връзка между невъзможността за ползване на имота от ищците и действията на другите съсобственици-ответниците и ползата, която ищците са пропуснали след поканата.Твърди се, че в случая не са налице посочените предпоставки, освен първата, тъй като липсва отправено от ищците искане за ползване на идеалните им част от съсобствения имот.Същите не твърдят, че ответниците са се противопоставили на такова искане. Ищците не разполагат с ключ от процесния съсобствен апартамент, тъй като приживе на чичо им майка им, а впоследствие и те не са се интересували от него. Ищците са отправили една покана до наследодателя на ответниците от 02.03.2006 г., в която не отправят искане за ползване на притежаваната от тях идеална част от апартамента на чичо им, а отправят покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Такава покана не може да замести отправянето на искане за реално ползване на тяхната идеална Ч. каквото ищците не твърдят да са отправяли. Не е налице и причинна връзка между невъзможността за ползване на имота от ищците, тъй като няма искане за такова ползване, и ползата, от която ищците евентуално са били лишени. Твърди се, че по делото е установено, че ответниците са търсили контакт с ищците, за да им предоставят ключ от апартамента, но ищците са предотвратявали всеки опит за среща и предаване на ключове, като отказват да предоставят телефон за контакт с Н. М., който не може да бъде открит на постоянния му и настоящ адрес в Студентски град. Това обстоятелство се признава от М., който не е получил на адреса си в Студентски град и изпратените му от съда книжа. Сочи се, че на 13.04.2012г. М. Н. М., като пълномощник на баща си Никола посетила братовчедка си Р. на домашния й адрес в град П., като е носила със себе си два ключа от наследствения апартамент, но Р. е отказала да приеме ключовете,тъй като не била сигурна от коя врата са и за да се консултира с брат си. След това никой от ищците не потърсил ответниците, за да приеме предложените им ключовете. По този начин жалбоподателите сочат, че наследодателят им е изпълнил задължението си да покани ищците да ползват своите идеални части от апартамента на К., и поради това той се е освободил от отговорност, тъй като обезщетение не се дължи, ако съсобственика е отказал да приеме възможността да ползва съсобствената вещ. При положение, че ищците през исковия период са имали възможността да ползуват вещта, но не са упражнили правата си, то претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователна.Твърди се още, че въпреки че ищците не са приели предложените им ключове, през месец април 2013г. Н.К. им е изпратил писмена покана до всеки, с които ги е поканил на 18.05.2013 година в 1.00 часа да се явят на адреса на апартамента, за да получат от него ключовете, но на посочената дата никой от двамата ищци не се е яви, за което е съставен Констативен протокол от 18.05.2013 година, подписан от трима свидетели и в присъствието на дъщерята на Н. - М. М..В отговор на получените нотариални покани жалбоподателите твърдят, че са поканили ищците да се явят на 08.02.2014 година в 11,00 часа пред входа на блок 213, В., в град С., Ж. „Красно село", за да им бъдат предоставени ключовете, но същите са били върнати в цялост като неполучени с отбелязвания, че Р. М. А. отказва пратката, а получателят Н. М. не е открит на този адрес.С тези свои действия жалбоподателите сочат, че са изпълнили задължението си да поканят ищците да ползват своите идеални части от апартамента на К., и поради това са се освободили от отговорност. Тъй като ищците не са оказали дължимото от тях съдействие да приемат ключовете, то ответниците не следва да носят отговорността за обстоятелството, че ищците били лишени от правото си да ползват съответните им идеални части от съсобствения апартамент.Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№1071/10.05.2018г. от Н. И. Н. и Р. И. А. чрез пълномощника им А.Л. С. и с вх.№ 1102/14.05.2018г., изпратен по пощата на 10.05.2018г. от пълномощника им А.М.Ш.
В отговора на въззивната жалба, подаден чрез А.Ш. се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че оплакването във въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел, че по делото липсват доказателства в отговор на нотариалната покана на ищците наследодателят на ответниците, а впоследствие и те лично да са поканили ищците да ползват процесния имот, респективно ищците да са им отказали, е неоснователно. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че ответниците на три пъти са правили опит за контакт с ищците, но без резултат. Първият опит е когато М. М. е посетила Р. М. - А. в апартамента й в П., като е изявила желание да й предаде два ключа от апартамента в С. за нея и за Н., но Р. е отказала да ги приеме. Вторият опит е с куриерска фирма „Ин Тайм“, с която на 25.04.2013г.са изпратени две пратки до домашните адреси на ищците, но пратката до Р. не е получена и е върната обратно на изпращача, а в пратката до С. е вписано лице за контакти за получаване Н. Н., а самата пратка е получена от М. Не е известно съдържанието на пратките, нито кои са лицата М. и Н.. Третият опит с куриерска фирма „Еконт експрес“ от представените товарителници не става ясно какво е съдържанието, нито че Р. лично е отказала получаване на пратката, а относно Н. не става ясно кога и къде е търсен. В случая от значение е съдържанието на пратките и дали те са достигнали до адресата, а не колко пъти са пращани пратки с неизвестно съдържание. От приложените от ищците доказателства в с.з. от 26.10.2017г. безспорно се установява, че ответниците са направили и четвърти опит за контактуване с ищците, който единствен е довел до резултат, но не е описан в отговора на исковата молба. Твърди се,че в началото на месец февруари 2014г. А.Ш. като пълномощник на ищците е получила с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД от пълномощника на ответниците А. О. отговор на нотариална покана, с която се уведомяват ищците да се явят на 08.02.2014г. в 11:00 часа пред входа на Б. 213, вх. Б, намиращ се в Г. С., Ж. „Красно село“, за да им предоставят ключ от входната врата на ап. 24. Срещата се е състояла в уречения ден и час, за което е съставен Протокол от 08.02.2014г. , приложен към исковата молба. Това е единствения път, когато ответниците са потърсили ищците с реалното намерение да им предадат ключовете. Сочи се, че във въззивната жалба се съдържат неправилни твърдения, които подробно се описват. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.Претендира за направените по делото разноски.
В отговора на въззивната жалба, подаден чрез пълномощника А.Л.С. се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че оплакванията в нея не намират опора нито в закона, нито в събраните поделото доказателства. Няма спор по делото, че процесния апартамент е съсобствен, при посочените в исковата молба квоти. Няма спор и относно обстоятелството, че след смъртта на общия наследодател К. К. през 2003г. ищците не са имали достъп до процесния апартамент и не са осъществявали ползване на същия до 08.02.2014г., когато след покана са им връчени ключовете от апартамента. Не е спорно и обстоятелството, че след смъртта на К. К. ключовете от апартамента е държал прекия наследодател на ответниците-Н. К., който до смъртта си през 2013г. се е разпореждал с апартамента, смятайки, че е само негов, като не е допускал до него сестра си С. М.,починала през 2004г., а след нейната смърт не е допускал ищците, като нейни наследници. Не е спорно обстоятелството, че процесният апартамент е малък и в него не могат да живеят всички съсобственици. Твърди се още, че с нотариална покана, връчена на наследодателя на ответниците -Н. К. на 02.03.2006г. ищците са поискали да им заплаща обезщетение за това, че само той ползва апартамента. Тъй като ползването не е променено след получаване на поканата ищците са водили две дела по чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 02.03.2006г. до 10.11.2011г., исковете по които са били уважени. Ищците претендират процесните суми на същото основание по чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 10.11.2011г. до смъртта на Н.К. на 28.06.2013г.,както и след тази дата до 08.02.2014г. , през който период процесният апартамент е ползван от внучката му Х. П. със съгласието на наследниците му. Неоснователни са твърденията на ответниците, че са правили многократни опити да се свържат с ищите и да им предадат ключовете, като по този начин им осигурят достъп до апартамента. Правилно районният съд е приел тези твърдения за недоказани. За твърдяната на 13.04.2012г. среща в апартамента на Р. в Г.П., при която тя е била отказала да приеме ключовете датата е произволно избрана, тъй като по същото време е водено Г.д.№ 48120/2011г. пред РС-С., видно от приложените по делото протоколи и ако Никола К. е имал намерение да предаде ключовете на ищците е могъл да го направи по време на проведените съдебни заседания на 24.02.2012г. и на 17.04.2012г.Сочи се още, че опит за предаване на два ключа на Р. е правен в дома й в Г.П. в средата на 2013г. около смъртта на Н. К., но тя правомерно е отказал, тъй като не се е знаело от къде са тези ключове, без да са в комплект с ключовете от входа на блока, без да се знае кога може правомерно да се влезе в апартамента, обитаван от трети лица. В жалбата няма твърдения да е правен опит за връчване на ключове на Н. М. до датата 08.02.2014г. Твърди се, че произволно се поддържа в жалбата, че ищците са отказали да дадат телефоните си за връзка, при положение, че между страните се водят дела от 2008г., а в нотариалната покана от 2006г. са посочени точните им адреси, които не са променяни. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че през исковия период нито ответниците, нито наследодателят им са предприели необходимите действия за допускане на ищците до фактическо ползване на апартамента, като едва на 08.02.2014г. е извършено формално предаване на ключовете, но няма безусловно допускане за фактическо ползване.И до момента ответниците не са предложили решение за ползване, съгласно протокола от 08.02.2014г., като в апартамента продължава да живее дъщерята на ответника Щ. К.. Твърди се, че за ищците не е имало задължение да направят опити за фактическо ползване, след като ответниците в отговора на исковата молба сочат, че няма възможност за обособяване на дялове за всички от апартамента. При липса на такава възможност съсобствениците или отдават под наем апартамента и си разпределят наема, или ако само един го ползва той дължи обезщетение на останалите. Затова правилно районният съд е уважил предявения иск. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуален представител. В представено от пълномощника им писмено становище поддържат жалбата си.
Въззиваемите чрез пълномощника си А.Л.С.оспорват жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, възраженията в отговорите, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Не се оспорва по делото, че страните са наследници на К.Щ.К., починал на 23.01.2003г., като ищците Н. И. М. и Р. И. М.-А. са негови племенници-деца на починалата му на 12.01.2004г. сестра С.Щ.М., а ответниците Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К. са съответно-съпруга и деца на починалия му на 28.06.2013г. брат Н. Щ. К., видно от представеното удостоверение за наследници № 3528/06.10.2014г.
Не се оспорва по делото, че наследодателя К.Щ.К. с нотариален акт № 144,т.II,рег.№ 3710,д.№ 312/2001г. е признат за собственик на апартамент № 24, находящ се в Г.С., Ж.К. с., Б.213,.2, с площ от 56,48 кв.м., състоящ се от от две стаи, кухня и сервизни помещения. Не се оспорват също и правата на страните като наследници на К.Щ. К., а именно, че ищците Н. И. М. и Р. И. М.-А. са собственици на 1/2 ид.част от процесния апартамент или по 1/4 ид.част за всеки от тях, а ответниците също са собственици на 1/2 ид.част или на по 1/6 ид.част за всеки от тях.
Не се оспорва също, че с нотариална покана от 02.03.2006г. ищците са поканили ответниците да им заплащат обезщетение за ползването на процесния имот в размер на 200 лева месечно или по 100 лева за всеки, както и лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от 1-во число на месеца, следващ този, за който се отнася.Поканата е получена 10.03.2006г.
Не е спорно също, че с влязло в сила решение № 182/13.06.2013г. по Г.д.№ 160/2010г. по описа на ВКС, ІV г.о. наследодателят на ответниците Н. Щ.К. е осъден на основание чл.31,ал.2 от ЗС да заплати на ищците обезщетение в размер на по 1579,75 лева за всеки от тях, за лишаването им от правото на ползване на процесния съсобствен имот за периода от 10.03.2006г. до 10.01.2008г., както и на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от по 189,73 лева за всеки от тях до 10.01.2008г.
Не е спорно и обстоятелството, че с влязло в сила решение Решение № 56/13.07.2012г. по Г.д.№ 48120/2011г. по описа на Районен съд –С. и Решение № 121/07.04.2014г. по Г.д.№ 3230/2013г. по описа на ВКС IV г.о. ответниците са осъдени да заплатят на ищците на основание чл.31,ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения апартамент в размер на по 5011,25 лева за всеки от тях за периода от 10.01.2008г. до 10.11.2011г. и на основание чл.86 от ЗЗД обещетение за забава върху всяко от месечните обезщетения в размер на по 2253,74 лева за двамата за периода от 10.01.2008г. до 10.11.2011г.
С нотариални покани до всеки от ответниците, получени от тях на 19.12.2013г. ищците са ги поканили да им заплащат обезщетение за неползането на съсобствения им имот в размер на 210 лева или по 70 лева от всеки,платими до последната дата на съответния месец, за който се отнасят, както и обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ от първо число на месеца, следващ този, за който се отнася забавата.
В отговор на нотариалната покана ответниците са поканили ищците да се явят на 08.02.2014г. пред входа на Б.213, за да им предоставят ключове от входното врата.
С протокол от 08.02.2014г. ответниците са предали на ищците ключовете от входната врата на Б.213 и от входната врата на А.4, като са се уговорили в едномесечен срок страните да предложат решение за ползването на апартамента до прекратяване на съсобствеността.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото СТЕ се установява, че за периода от 10.11.2011г. до 28.06.2013г. за 19,6 месеца средният пазарен наем за имота е в размер на 7 840 лева или 1/2 от него е 3920 лева, а за периода от 19.12.2013г. до 08.02.2014г. средния пазерен наем за имота е 716 лева или 1/2 от него е 358 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ се установява, че мораторната лихва върху главница от 7840 лева, представляваща пазарният наем за 19,6 месеца за периода от 10.11.2011г. до 28.06.2013г. е в размер на 1316,68 лева или 1/2 е 658,34 лева за всеки от ищците, а мораторната лихва върху главница от 716 лева, представляваща пазарния наем за 1месец и 21 дни за периода от 19.12.2013г. до 08.02.2014г. е в размер на 10,36 лева или 1/2 е 5,18 лева за всеки от ищците.
От представените от куриерска фирма „Ин Тайм“ ООД 4 броя пликове с товарителници е видно, на 25.04.2013 г. от Г.С. са изпратени две пратки с вписано лице за контакти Н. К. от Г.Р., ул.“В.Л.“ 6, като в първата пратка е вписан за получател Н. Н., Ж.Студентски град, Б.61, В., ап.3Б и е посочено, че пратката е получена от Моралиева на 13.05.2013г., а във втората пратка с получател Р. М. – А. от Г.П., ул.“. Д.“ 4, А. е посочено, че е върната на изпращача на 15.05.2013г.
От представените от куриерска фирма "Еконт експрес" 4 плика с товарителници е видно, че са отказани, без да е посочено, че това е направено лично от получателя Р. М., а пратките до Н. М. също не са връчени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. А.-съпруг на ищцата Р. М.-А., Л. Г. Б.и С. Д.К.- снаха на ответниците се установява, че ответницата М. М. е посетила дома на ищцата Р. И. М.-А. в Г.П. да й предаде ключове от апартамента, като според св.А. това е станало през пролетта на 2013г., а според свидетелите Б.и К. през пролетта на 2012 г.
На поставени по реда на чл.176 ГПК въпроси ищцата Р. М.-А. посочва, че срещата се е състояла през 2013 г., като заявява че не е получила ключовете, тъй като не знаела откъде са и затова обяснила на М. М., че това трябва да стане законово в апартамента, за да се разбере кой ключ откъде е. На поставените по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси към ищецът Н. М. същият потвърждава, че е уведомен от сестра си за състояла се среща между нея и ответницата М. М. в дома й в Г.П., при която били правени опити за предлагане на ключове от ответницата на сестра му, но дали същите са били от апартамента,твърди че не знае.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС и правилно е приел, че искът е основателен и доказан.
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а съгласно ал.2 когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че за уважаването на иска по чл.31,ал.2 от ЗС в тежест на ищците е да докажат наличието на следните комулативно дадени предпоставки, а именно, че страните са съсобственици на процесния имот, че съсобствения имот се ползва лично само от ответниците, като ищците са лишени от възможността да го ползват съобразно правата си, че са поканили писмено ответниците да им заплащат обезщетение, както и размера на претендираното такова. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, а именно, че са предоставили възможност на ищците да ползват съсобствената вещ и че ползват процесния имот съответно на притежаваните от тях идеални части.
Правилно също е прието, че ищците са доказали посочените по-горе обстоятелства, съобразно разпределената им доказателствена тежест. Между страните не се оспорва, че са съсобственици на процесния апартамент при равни права - 1/2 ид.част за ищците и 1/2 ид.част за ответниците. Не е спорно обстоятелството, че само ответниците ползват процесния имот. Ищците са доказали, че са отправили писмена покана до ответниците /нотариална покана с рег.№ 3232,т.І,№ 37, получена от тях на 06-10.03.2006г., с която са поискали заплащане на обезщетение за лишаването от възможността да ползват общия имот съразмерна с правата си, поради което са налице основанията за уважаване на предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответниците, че претендираното обезщетение е недължимо, тъй като първоначално наследодателят им Н.К., а впоследствие и те самите като негови наследници са изпълнили задължението си да поканят ищците да ползват своите идеални части от апартамента, но същите са отказали. Ответниците не оспорват обстоятелството, че са получили отправената до тях нотариална покана на 06.03.2006г., но твърдят, че искането за обезщетение от неползването на имота не може да замести искането за реално ползване, каквото не е направено. За тези твърдения не се представят доказателства, установяващи обстоятелството, че ответниците са поканили ищците реално да ползват процесното жилище и те са отказали.
С влязлото в сила решение № 182/13.06.2011г. по Г.д.№ 160/2010г. на ВКС е прието, че на отправената му нотариална покана от 06.03.2006г. наследодателят на ответниците Н. К. не е отговорил, нито е предприел действия да осигури достъп до жилището на ищците, въпреки, че самият той не го е обитавал, но е държал единствения ключ от него, като се приема, че по този начин Н. К. е ползвал лично вещта и невъзможността на ищците да ползват жилището е в пряка причинна връзка с това му поведение. Затова са уважени предявените искове от ищците по чл.31,ал.2 от ЗС за претендирания по делото период. Същото е установено и по Г.д.№ 48120/2011г. на СРС, приключило с влязло в сила решение на ВКС, IV г.о., постановено по Г.д. № 3230/2013г. Съгласно приетото разрешение в ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС веднъж отправена, поканата се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването. Правилен е извода на съда, че отговорността на лично ползващия общата вещ съсобственик няма да възникне, ако в отговор на поканата за плащане на обезщетение той покани другия собственик също да ползва вещта и му създаде реални условия за такова ползване, а последния да му откаже. В случая обаче не е налице такава хипотеза, тъй като ответниците не са представили доказателства в отговор на горната нотариална покана, наследодателят на ответниците, а впоследствие те самите като негови наследници да са поканили ищците да ползват процесния имот, и те да са им отказали. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че районният съд не е взел предвид приложените по делото обратни разписки на куриерски фирми "Ин тайм" и "Еконт експрес", от които е видно, че ответниците са направили опит да поканят ищците, за да им предадат ключовете, но същите са отказали. От посочените обратни разписки е видно, че същите не са доставени до получателите. Въззивният съд счита, че основателно ищцата Р. М. е отказала да получи предлагания й от ответницата М. М. в дома й в Г.П. ключ с твърдението, че е от съсобственото жилище, без да има гаранции, че този ключ е именно от процесния апартамент, без да й бъде предлаган ключ от входа на входа и да й бъде гарантирано, че реално ще може да ползва жилището, при положение, че в него живее трето лице-дъщерята на ответника Щ. К..
Правилно претендираното обезщетение е определено съгласно заключението на вещото лице на базата на средномесечния пазарен наем за имота, доколкото това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен в размер на по 1960 лева за всеки от ищците, съразмерно с притежаваната идеална част за периода от 10.11.2011г. до 28.06.2013г. и в размер на по 179 лева за всеки от ищците, съразмерно с притежаваната идеална част за периода от 19.12.2013г. до 08.02.2014г. Правилно районният съд е приел за основателен и предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, с който е претендирана лихва за забава, като е присъдил такава за всяко от дължимите месечни обезщетения в размер на по 239,17 лева на всеки от ищците за периода от 10.11.2011г. до 28.06.2013г. и в размер на по 5,18 лева за всеки от ищците за периода от 19.12.2013г. до 08.02.2014г. Обезщетението по чл.31,ал.2 се дължи от момента на писменото му поискаване и от получаването му длъжникът изпада в забава, поради което от този момент се дължи и лихвата за забава, както правилно е прието от районния съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на въззиваемите направените по делото разноски за един адвокат в размер на 550 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/19.02.2018г., постановено по Г.д.№ 220/2017г. по описа на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА Х. Ц. К. с ЕГН *, с адрес: Г.Р., ул.“В. Л.“ № 6, вх. В, .3, ап. 26, М. Н. М. с ЕГН *, с адрес: Г. Р., ул.“В. Л.“ № 1. В., А. и Щ. Н. К. с ЕГН *, с адрес: Г.Р., ул.“К.П. В. № 38, В., .6, А., да заплатят на Н. И. Н. с ЕГН * и Р. И. М.-А. с ЕГН *, с адрес: Г.С., Ж.“К. П. I част“, Б.1. .1, А., А.Ш. разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 550 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: