за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 37/12.04.2019 г. по гр. д. № 322/2018 г. Маданският районен съд ОСЪЖДА С. Е. А. да заплати на В. Г. З. сумата 2 000 лева, получена с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.09.2018 г., до окончателното й заплащане, както и сумата 606 лева разноски по делото.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от С. Е. А., чрез нейния пълномощник адв. С.К., с оплаквания, че е неправилно, поради което иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендира и за разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът и адв.К. поддържа жалбата.
Въззиваемият В. Г. З., чрез пълномощника А. З., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено, като му се присъдят и разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явилият се за него пълномощник адв.З. продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като на въззиваемия В. З., на осн.чл.78, ал.1 ГПК се присъдят и разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лв. по представен договор за правна помощ.
Въззивният съд споделя изложените в обжалваното решение мотиви, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, по изложените във въззивната жалба оплаквания, съобразява:
Както е установено с трайната съдебна практика, включително например решение № 739 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., IV г. о., в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание, като в тежест на получилия облагата е да докаже, че има основание да я задържи… Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане …
Под „задържане“ се има предвид невръщането на облагата обратно именно на този, който я е дал. В случая ответницата би имала основание да „задържи“ сумата, т.е., да не я връща на ищеца, само при осъществяване на следното основание: да я предаде на своята дъщеря Б. Х.. Тя от своя е страна е трябвало да я плати на лицето Д. П.. В случая ответницата А. не доказва по несъмнен начин, че има основание да не връща на ищеца преведените от него в нейна полза чрез Уестърн Юниън 2000 лв./1000 евро/. Установява се от показанията на св.М.О. и обясненията на ищеца, отчасти от обясненията на ответницата и показанията на св.Х. и приетите писмени доказателства, как уговорката е била В. З. да преведе парите на името на ответницата С. А., която пък да ги даде на дъщеря си Б. Х., която към момента на превода не е разполагала с лична карта, тъй като е била загубена. Б. Х. е трябвало да ги предаде на лицето Д. П., към когото ищецът има задължение за плащане на обезщетение. М.О. е била адвокат-защитник на Д. П. по наказателно дело, по което ищецът е осъден да плати на П. паричното обезщетение, за чието събиране е било образувано и изпълнително дело. Свидетелката разказва подробно как са чакали с него дъщерята на ответницата-св.Б. Х., да дойде на уговорена с нея среща в кантората на адвокатката, за да бъдат получени от П., за телефонни разговори и т.н., но това не се е случило. Т.е., основанието сумата да бъде „задържана“ в горния смисъл, т.е., невърната на ищеца, е само ако С. А. предаде парите на своята дъщеря Б. Х., която да ги предостави на Д. П..
Правилно е прието с обжалваното решение, не е доказано А. да е дала парите на дъщеря си. За установяване на това обстоятелство действително не са били достатъчни показанията само на дъщерята Б. Х., тъй като тя е заинтересована да твърди, че ги е получила от своята майка и правилно съдът не им е дал вяра поради тази причина. Категорично доказан факт, който пък е логична последица от непредаване парите от А. на дъщеря и, е неполучаването им от Д. П., за когото всъщност са били предназначени.
В кориците на първоинстанционното дело се намират два ръкописно изписани листа, чийто текст е озаглавен „Отговори на въпросите“ и няма спор, че изхожда от ищеца В. З., който го е подписал и е написал и името си. Те са представени от ищцовата страна, защото ищецът не може да пристигне от Германия, където работи по трудов договор, копие от който е приложен, заедно с превод на български език, заради което изпращат отговори на въпроси по чл.176 ГПК. „Отговорите“ обаче не са приети като доказателство от съда и при съблюдаване разпоредбите на ГПК не са обсъждани. Ето защо оплакването в жалбата, че решението е немотивирано, защото съдът е игнорирал описани в жалбата твърдения на ищеца, отразени в същите „Отговори“, е лишено от основание. Правилно решението не се основава на документ, който не е приобщен като доказателство; обратното би било съществено процесуално нарушение.
Самият ищец се явява лично на съдебното заседание на 05.03.2019 г. и от отговорите му по реда на чл.176 ГПК напълно се потвърждава изложеният извод, че липсва доказателство да е осъществено основанието за задържане на парите от ответницата – той възпроизвежда какво му е съобщено от ответницата и от дъщеря и при разговори по телефона, след като става ясно, че Д. П. не е получил парите нито от ответницата, нито от нейната дъщеря; т.е., и в обясненията му не съдържат данни, от които да се приеме за оправдано невръщане на сумата от ответницата.
На следващо място във въззивната жалба се излага оплакване как не били ангажирани от ищеца доказателства, че ответницата е получила именно 2 000 лв., тъй като са представени доказателства, че и е превел 1 000 евро, чиято левова равностойност не е 2 000 лв. Това възражение обаче се прави едва във въззивната жалба, размерът на търсената сума не е оспорен от ответницата нито с отговора на исковата молба, нито в хода на цялото производство пред РС-М.и по тази причина на ищеца не е възлагана доказателствена задача да установи дали размерът на търсеното е наистина 2 000 лв. Ето защо това възражение не може за първи път да се разглежда във въззивното производство.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/12.04.2019 г. по гр.дело № 322/2018 г. на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА С. Е. А., от гр.Р., ул.В. Л. № *, представлявана от адв.С.К., да заплати на В. Г. З., ЕГН *, от гр.Р., ул.В. Л. бл.*, вход „*“, ап.*, представляван от А. З., сумата от 400 лв./четиристотин лева/ разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.