Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Банка ДСК Е. – София, в която се твърди, че ищецът имал сключен договор от 06.03.12г. за банков кредит за текущо потребление с ответника Р. О., в размер на 15 000евро, П. 8,45% годишна лихва и срок на издължаване 120 месеца от подписване на договора. Твърди, че ответникът усвоил кредита на 07.03.12г., след което извършил няколко плащания по погасителния план, подробно посочени в исковата молба, като на 25.04.13г. било последното плащане по кредита. На 03.04.13г. банката осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, поради забава от над 90дни, на основание чл.19.2 от договора за кредит.
Твърди, че на 05.04.13г. банката изпратила до ответника уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, изпратено на посочения в договора адрес на ответника в с.Б. П., община М.. Писмото било получено с обратна разписка на неуточнена дата.
На 12.09.13г. ищецът-банка подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на извлечение от сметка. Бил издаден изпълнителен лист по ч.Г.дело №254/13г. на РС-М., за 14 214.28 евро главница по договора, 1718.18евро лихви за периода 03.04.12г. до 12.09.14г., 30 евро заемна такса и законната лихва върху главницата от 12.09.13г. до окончателното им плащане, съдебни разноски от 775.68евро юрисконсултско възнаграждение и 319.25евро държавна такса.
На 11.08.14г. ищецът получил от РС-М. уведомление за подадено възражение от ответника. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че посоченото вземане съществува /формулирано в петитума, че сумата се дължи/, евентуално ако не се приеме, че изискуемостта на вземането била настъпила към 03.04.13г. /датата не се чете добре в исковата молба/, да признае, че вземането било изискуемо, респ. съществувало по отношение на длъжника към подаване на исковата молба от 10.09.14г. Претендира направените в производството разноски.
В срока за отговор ответникът е подал такъв, в който поддържа, че искът бил недопустим и неоснователен. Поддържа, че кредитът не бил изискуем, респективно предсрочно изискуем. Това било така, защото съобразно с приетото в т.18 и ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, щом банката била упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, тя следвало да обяви това на кредитополучателя. Това не било сторено в случая, тъй като твърдението, че писмо от 05.04.13г. с такова съдържание му било връчено в с. Б. П., не отговаряло на истината. Ответникът не бил получавал такова писмо, поддържа, че като адрес за съобщения в договора за кредит бил посочен Г. М., без уточняване на улица и номер. Оспорва подписа в съобщението-обратна разписка, като поддържа да се открие процедура по оспорване истинността на този документ, относно авторството на подписа. Оспорва и евентуалния иск по съображения, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил падеж на плащане.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са следните: не се спори, че между страните бил сключен договор за банков кредит за текущо потребление от 06.03.12г., за 15 000евро, П. 8,45% годишна лихва и срок за издължаване 120 месеца; не се спори, че на 22.09.13г. по заявление на банката, подадено въз основа на извлечение от сметката на длъжника-ответник била издадена заповед за изпълнение №138/16.09.13г. по ч.Г.д.№254/13г. на РС-М. за сумите 14 214,28евро главница, 1 718,18евро лихва за периода 03.04.13г. до 12.09.13г. до окончателното плащане, направените разноски от 775,68евро юрисконсултско възнаграждение и 319,25евро държавна такса; не е спорно, че ответникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, както и че ищецът е предявил иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Централен и основен спорен въпрос е, дали предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично на 03.04.13г. и е била надлежно обявена на длъжника на 05.04.13г., с писмо-обратна разписка. Доколкото се оспорва предсрочната изискуемост, трябва да се приеме, че се оспорва и размера на вземането.
Безспорно установен факт по делото е, че ответникът длъжник Р. О. е спрял плащанията по договора за кредит по погасителния план, неразделна част от договора /л.21-24 от ч.р.д. №254/13г. на РС-М./, като преди това е извършил плащания от общо 2 315,39евро до 25.04.2013г. /т.2 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, таблица на л. 32 от делото/.
По такъв начин и както се вижда от т.2 и 3 от заключението /л.32-33 от делото/, ответникът е допуснал неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница, по смисъла на р. VІІ, т.20.1.1. от общите условия, неразделна част от договора /л.19 от ч.Г.д. №254/13г. на РС-М./. Това, от своя страна, е дало възможност на кредитора-ищец да направи кредита предсрочно изискуем, на това основание.
С покана-уведомление изх.№101153/05.04.13г. /л.27 от ч.Г.д. №254/13г. на РС-М./, банката-ищец е удостоверила, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит с ответника, е направила кредита предсрочно изискуем, като към 05.04.13г., длъжникът-ответник дължал следните суми: главница от 14 322,86евро, лихва от 655,21евро, такси закъснение 9,77евро, заемни такси от 30,00евро, или общо 15 017,84евро. С поканата бил даден 7- дневен срок за доброволно погасяване на просрочените задължения, ведно с текущо начислената лихва към датата на погасяването им. Тази покана е била изпратена на ответника на адреса му за кореспонденция, посочен в договора за кредит, в с. Б. П., община М..
Видно от върнатия отрязък на обратната разписка, тя е била връчена на 09.04.13г., с пощенското клеймо на пощенски клон Буково, положено на 10.04.13г. Според писмо от 14.07.15г. /л.78-79 от делото/ на Български пощи Е., клон С., тази пощенска пратка е била връчена на бащата на получателя Коста О., тъй като на нея нямало означение, че трябвало да се връчи лично на получателя Р. О., и в съответствие с чл. 188, т.2 от Инструкцията за организацията на пощенските услуги, предоставяни от Български пощи Е.. В тези случаи доставката можело да се извърши и на член от семейството на поручателя, като в книгата, образец 242, се отбелязвали родствената връзка и трите имена на получателя /с приложено копие-извлечение от книгата/.
Обстоятелството, че поканата-уведомление за предсрочната изискуемост не е била получена от Р. О., тъй като подписът в обратната разписка не бил негов, се потвърждава и от заключението на графологическата експертиза на л.66 от делото. Затова е недоказано твърдението в исковата молба, че предсрочната изискуемост е била обявена на ответника, преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.
В извлечението от счетоводните книги на банката към 03.04.13г. /л.9-12 от ч.Г.д. №254/13г. на РС-М./, не се съдържат изрично определени сумите по договора за кредит, изискуеми към 03.04.13г., както са посочени в поканата-уведомление и заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Относно главния иск по чл. 422 ГПК.
Искът е предявен от надлежна страна, в срока по чл. 415 ГПК, исковата молба съдържа изискуемите реквизити. Основава се на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени въз основа на извлечение от сметка, по договор за банков кредит. Длъжникът по договора е подал възражение срещу вземането, обективирано в заповедта, в срока по чл. 414 ГПК. Предвид на това, искът е процесуално допустим и следва да се приеме за разглеждане.
Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан. Основателно е възражението на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита не му е била обявена преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както твърди ищецът. Това е така, защото поканата-уведомление за това не е била връчена на длъжника на обявения в договора за кредит адрес за кореспонденция в с. Б. П., община М.. Затова случаят е в хипотезата на т.18 от ТР№4/13г. на ОСГТК, тъй като макар обективният момент на предсрочната изискуемост да е настъпил /длъжникът е изпаднал в забава за плащане на уговорените погашения по лихви и главница по договора за кредит/, тя не е била обявена от кредитора на длъжника, или сулективният й момент не е налице. Затова кредитът не е предсрочно изискуем, а предявеното по реда на чл. 422 ГПК вземане не съществува във вида, в който е предявено към 03.04.13г., както твърди ищецът в исковата молба. Затова и искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Не е налице и хипотезата, посочена в решение №139/05.11.14г. по т.д.№57/12г. на І търг.отд. на ВКС, по чл. 290 ГПК. В тази хипотеза, за да се приемат за изискуеми, вземанията, представляващи вноски по кредит и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, трябва да са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Не е такъв конкретният случай. В извлечението от сметки, представени по делото, сумите по заявлението главница от 14 214,28евро, лихва от 03.04.13г. до 12.09.13г. от 1 718,18евро, законна лихва върху главницата от 12.09.13г. до изплащането и, заемни такси от 30,00евро към 12.09.13г. и съдебни разноски от 319,25евро, не са посочени. Следователно основанието за издаване на заповедта, предсрочната изискуемост на кредита, установена с редовно извлечение от сметка към момента на заявлението, не е възникнало. Затова и искът на това основание следва да се отхвърли. За пълнота на мотивите, не може да се приеме, че връчването на поканата-уведомление до длъжника Р.О. на баща му К.О., е редовно връчване на домашно лице и за него могат да се приложат по аналогия правилата за призоваване и съобщения по ГПК. Съображенията за това са, че нито К.О. е живеел в домакинството на ответника, нито правилата за призоваване по ГПК са директно приложими в случая.
Относно евентуалния иск.
По съображенията, изложени в посоченото по-горе решение №139/05.11.14г. по г.д.№ 57/12г., ТК,І,т.о. на ВКС, искът да се приеме спрямо ответника съществуването на вземането към момента на исковата молба е лишен от основание. Накратко съображенията са, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б. на ТР №4/13 на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
Исковете в частта им да се признае за установено съществуването на вземане за разноските в заповедното производство са недопустими, и в тези им части производството следва да се прекрати, като в тях решението има силата на определение. Това е така, защото тези вземания са извън предмета на исковото производство по чл. 422, ал.1 ГПК и редът за претендирането им не е установителния иск за съществуването на вземането по договора за кредит.
Поради отхвърлянето на иска и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, следва ищецът да се осъди да заплати на ответника направените от последния разноски в производството от 2 000лв. адвокатски хонорар.
Затова и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Банка ДСК Е.-София, ЕИК ****, съдебен адрес Г. П., ул. „Х. Г.Д.“ №6, главен юрисконсулт В.Т., да се признае за установено по отношение на Р. К. О., ЕГН *, от с. Б. П., община М., съдебен адрес Г. М., ул. „Х.Б.“ № 3, .1, ап.3, адв. С.К., съществуването към 03.04.13г. на вземане по договор за кредит за текущо потребление от 06.03.12г. в размер на 14 214,28евро главница, 1 718,18евро дължима лихва за периода 03.04.13г. до 12.09.13г. и 30 евро заемни такси и законна лихва върху главницата от 14 214,28 евро от 12.09.13г. до окончателното им плащане, като неоснователен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска относно съществуването на вземането за направените в заповедното производство разноски от 775.68евро юрисконсултско възнаграждение и 319,25евро държавна такса, като недопустим, като в тази част решението има силата на определение.
ОТХВЪРЛЯ иска на Банка ДСК Е.-София, чрез юрисконсулт Венелин Терпешев, да се признае за установено по отношение на Р. К. О., от с. Б. П., община М., чре адв. С. К., съществуването към 10.09.14г. на изискуемо вземане по договор за текущо потребление от 06.03.12г. за сумата 14 214,28евро главница, 1 718,18евро лихва за периода 03.04.13г. до 12.09.13г. и 30 евро заемни такси и законната лихва върху 14 214,28евро от 10.09.14г. до окончателното им плащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно иска за съществуването на вземането за направените в заемното производство разноски от 775,68евро юрисконсултско възнаграждение и 319,25евро държавна такса, като недопустим.
ОСЪЖДА Банка ДСК Е.-София да заплати на Р. К. О. разноски по делото от 2 000лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд –П., а в прекратителната част в седмичен срок от съобщението пред същия съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: