И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от Г П К .
Инициирано е с въззивна жалба в.х. № 5393 от 13.06.2018година от Р. В. К.предявена Ч. А. С., в качеството си на пълномощник, срещу Решение №235/28.05.2018г., постановено по Г.д.№867/2017г. Районен съд С., с което е осъден Р. В. К. ЕГН *, от Г. С., ул. „. В. № 12 да заплати на Г. Ф. - Г. С., ул. „. И." № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 6 685,40 лева представляваща изплатено обезщетение за щета № 120290/25.07.2012 г. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.12.2011 г. в град Франкфурт на Майн, ФРГермания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 467,42 лева, от които държавна такса в размер на 267,42 лв. и 200 лв. за вещо лице, както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер на обезщетението от 6 685,40 лева до пълния предявен размер от 6 687,40 лева.
С пространната въззивната жалба се с което е уважен иска на ищеца за присъждане на сумата 6685.40 лева обезщетение за щета № 120290/25.07.2012 г. от ПТП, настъпило на 20.12.2011 г., заедно с лихви и разноски. Иска се съдът да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли иска изцяло и присъди направените разноски за двете инстанции.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се,че при постановяването му съдът не е извършил цялостен и обективен анализ на представените от самия ищец доказателства, в тяхната взаимна логическа връзка и не съобразил действителното фактическо и правно значение на съществените обстоятелства, установени с тях. Развива оплакване,че в представеното известие за ПТП не се съдържа констатация жалбоподателят да е участвал в ПТП в Г.Фарнкфурт на Майн на датата 20.12.2012 г., за вреди от което ПТП е исковата претенция на ищеца против ответника, а има констатация за настъпило ПТП с участието на ответника на датата 20.12.2011 г., като няма искова претенция за вреда от това ПТП.
На следващо място се твърди,че в известието за ПТП няма констатация, че при настъпилото ПТП на 20.12.2011 г. жалбоподателят управлявайки автомобила си по ул.Линкщрасе не е спрял на знак СТОП, че е имало въобще знак СТОП и задължаващ го да спре и не е дал на това основание предимство на движещия се по напречната ул.Алте Фалтерщрасе лек автомобил Рено Меган, в резултат на което е ударил Реното и му е причинил процесните увреждания. В абзац трети на страница втора от приложеното към исковата молба известие за ПТП в превод на български език е записано, че точно улица Линкщрасе, по която се е движел жалбоподателя е била пътя с предимство, както било указано със знак 205,който факт съдът е отказал да възприеме и е приел нещо различно
На следващо място се твърди,че не автомобилът на жалбоподателя е ударил движещия се по улица Алте Фалтерщрасе лек автомобил Рено Меган Комби, а точно обратното движещият се по в улица Алте Фалтерщрасе автомобил Рено Меган Комби е ударил с предната си челна част (с най-изпъкналата напред част - дясната част на регистрационния номер, дясната предна част на предпазната броня и дясната част на лакираната предна броня) управлявания от Р. К. Лексус, намиращ се напречно с лявата си страна към Комби-автомобила, в горната част на лявата предна гума и едновременно с това в задната част на левия преден калник, в областта точно зад задната горна част на лявата предна гума. Твърди се още,че местоположението и характерът на тези повреди в двата автомобила говорят, че ударът е бил лек и че след контакта между тях двата автомобила са останали в покой. Наличието на боя от гума по бронята на Комби автомобила Рено Меган говори, че именно Реното с предната си броня, като най-изпъкнала предна част е ударила горната част на предна лява гума на Лексуса в зоната близо до огънатата част на левия преден калник на Лексуса и именно контакта в горната част на лявата предна гума на Лексуса е омекотила удара, което е предотвратило по-сериозни огъвания по ламарините, съответно по сериозни повреди и по двата автомобила.
С оглед вида, характера и местоположението на тези незначителни повреди по двата автомобила в Известието за ПТП (в обстоятелствата групирани в абзац втори на първа страница предпоследен ред) е отразено, че участвалите в ПТП-то МПС не са увредени до състояние да са „негодни за движение МПС”.
Поддържа се оплакване,че съдът обаче не е разгледал иск за причинени вреди на действително пострадалия автомобил с вид купе Рено Меган Комби при ПТП-то на 20.12.2011 г., установени и описани ясно и изчерпателно в Известието за ПТП и приложената към него листовка за следи по Комби автомобила, представени като главно писмено доказателство от самия ищец и като механизъм на удара, като вид, характер, брой и точна локация на всяка от повредите по двете коли.
Иска се отмяна на атакуваното решение на Смолянския районен съд и постановяване на ново, с което съдът да уважи жалбата на посочените в нея основания.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. К. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от А. С., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.
Въззиваемият Г. Ф. - Г. С., представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков С. редовно и своевременно призован не изпраща представител, като в писмено становище поддържа неоснователност на депозирана жалба.
Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателя и неговия пълномощник, писмения отговор и представителя на въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението , съобрази следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна - имаща право на жалба,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност .
Пред настоящата инстанция се обжалва решението на районен съд, в частта, с която е осъден Р. В. К. ЕГН *, от Г. С., ул. „. В. № 12 да заплати на Г. Ф. - Г. С., ул. „. И." № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 6 685,40 лева представляваща изплатено обезщетение за щета № 120290/25.07.2012 г. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.12.2011 г. в град Франкфурт на Майн, ФРГермания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 467,42 лева, от които държавна такса в размер на 267,42 лв. и 200 лв.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, на основание чл. 288а, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на „Deutsches Buro Gruenekarte E.V." (Германско национално бюро) - Федерална Република Германия по щета N 120290/25.07.2012 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 687,40 лв. (3 418,19 Евро) за увредения при ПТП, настъпило на 20.12.2012 г. в Г. Франкфурт на Майн, ФР Германия, лек автомобил Рено Меган с рег. № ****, собственост на Р.Б. от Г. Франкфурт на Майн. Виновен за катастрофата е ответникът Р. В. К. който управлявайки лек автомобил „Лексус 18 250" с ДКН ** собственост на Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг ЕООД, при движение по ул. Линкщрасе не спазва знак „Стоп" и не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС-2 л.а. „Рено Меган" с рег. №**и го удря.Ответникът е управлявал увреждащия автомобил без да има валидна задължителна застраховка „Г. О.". Поддържа се, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното, но плащане не е извършено. С регресна покана №137/07.03.2017 ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Г. Ф., но и до днес лицето не е погасило задължението си.
В срока по чл.131 от ГПК, пълномощникът на ответника – А. Л. С. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил предявеният иск.Твърди,че ответникът не евиновен за причиняване на изплатената от ищеца щета и искът е неоснователен. Направил е възражение за изтекла погасителна давност .
За да уважи предявения иск, районен съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и приел за безспорно установен фактическият състав на чл. 288 а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), тъй като пътно - транспортното произшествие е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – ФР Германия, виновният водач на МПС (български гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на територия та Р България) не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ Ч. НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Приел е също така наличие на причинно - следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника, размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните – членки и определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено.
Във въззивната жалба не се излагат основания за нищожност или недопустимост на решението, а въззивният съд съгласно правомощията му по чл.269 от ГПК не констатира пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на оспорвания съдебен акт.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд, съобрази следното:
Съдът е сезиран с регресен осъдителен иск, предявен от Г. Ф., който е изплатил обезщетение на увреденото лице, срещу ответника като пряк причинител на вредата. Същият намира правно основание в разпоредбата на чл.288а,ал.3 въ вр. с чл.288,ал.12 от КЗ, отменен, считано от 01.01.2016г, с приемането на сега действащият КЗ.
От писмените доказателства по делото се установява следното от фактическа страна:
На 20.12.2011 г. в Германия, Г. Франкфурт на Майн на кръстовището между улиците „Линкенщрасе“ и „Алте Фалтенщрасе“ е настъпило ПТП, с участието на ответника К. като водач на лек автомобил Лексус, собственост на“Хипо Алпе - Адриа Аутолизинг“ ЕООД и на трето лице Р.Б. – водач и собственик на лек автомобил Рено Меган. За възникналото ПТП е съставено известие за ПТП от полицейски орган в присъствието на двамата водачи. Протоколът не е оспорен от ответника, който се е съгласил с констатираното с известието нарушение, извършено от негова страна, тъй като не е спазил пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е дал предимство на движещия се по пътя с предимство автомобил, управляван от третото лице Бюлер.
От известието за ПТП се установява, че ответникът е виновният за настъпването на ПТП водач, тъй като не е спазил знак 205 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил Рено Меган. Действително известието не е подписано от двамата водачи, а само от полицейския служител.
Представени са доказателства за воденото административно наказателно производство срещу ответника К. и платената от него глоба за извършеното административно нарушение.
Няма спор също така, че за управлявания от ответника автомобил не е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност, както и че обичайното му местонахождение е на територията на България.
Безспорно също е и обстоятелството, че от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на застрахователя на увредения от настъпилото ПТП автомобил Рено Меган обезщетение за причинени имуществени вреди и разноски, както и че ищецът Г. Ф. е възстановил на компенсационния орган изплатените суми.
Изяснен е и механизма на ПТП, като в известието за настъпило ПТП и оцененият по молба на увреденото лице автомобил от немския застраховател се сочи, че ударът е нанесен от автомобила Рено Меган. В известието е описан л.а. Рено Меган, комби, сив, а в оценката е описан Рено Меган, комби, сив металик. Вещото лице по назачената и изслушана пред районен автотехническа експертиза С. също описва механизма на ПТП - ударът е неизбежен, настъпил е в с средната част на кръстовището с оглед зимната пътна обстановка – сняг и лед, поради отнетото от ответника предимство на другия автомобил. Сблъсъкът е последвал въпреки опита на водача на автомобила Рено Меган да завие вляво и да избегне удара, обстоятелство записано в известието за ПТП и и констатациите на експертизата,в която автомобилът Рено Меган се удря в автомобила Лексус странично и с оглед предприетата маневра за завиване вляво, за да се избегне челен удар.
Описаните в известието щети се различават количествено и по вид с тези, описани при оценката на щетата. Съществено се разминава и прогнозната стойност на щетата по известието – 700 евро и тази по оценката – 1 979,20 евро без ДДС. Според експертизата, увредата на всички авточасти по лекия автомобил Рено Меган, посочени от ищеца, попадат във контактното петно на удара и отговарят да са в следствие на описаното ПТП. Някои от щетите са установени впоследствие, при по-обстоен оглед и е съобразена необходимостта от демонтаж и монтаж на поправените или заменени увредени части. Оценени са и трудът за подмяната и ремонта на повредените части. Доказани са и разходите за оценка, за адвокатски услуги и банкови преводи, които подлежат на репариране ведно с преките вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Разгледана по същество исковата претенция е доказана по основание и размер.
По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ответникът, на 20.12.2011 г. около 06:15 часа, в Г. Франкфурт на Майн, кв. Грисхайм, ул. „Алте Фалтерщрасе“ и „Линкщрасе“ при завиване,пресичане на кръстовище, по тъмно, при сняг и лед настъпва ПТП, с участието на лек автомобил Лексус с регистрация в България ** собственост на “Хипо Алпе- Адриа Аутолизинг“ ЕООД, управляван от Р. К. означен като участник 01 и лек автомобил Рено Меган с рег. № **, цвят сив, с идентификационен номер **, собственост и управляван от Рони Бюлер, означен като участник 02.Установено е също така,че пресичайки път с предимство, означено със знак 205, като участник 02 се движел по „Алте Фалтерщрасе“ в посока север,като участник 01 се движел по „Линкщрасе“ в западно направление, при което автомобилът на участник 01 поднесъл поради несъобразена със зимните условия скорост и е задействана спирачка по ул. „Алте Фалтенщрасе“. Участник 02 въпреки задействаните спирачки и маневрата наляво за избягване на удара не успял да избегне сблъсъка с участник 01, настъпил сблъсък и по двете МПС настъпили материални щети – повредени ламарини. Установено е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Няма спор, че за управлявания от ответника автомобил към момента на настъпване на произшествието не е била налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност. Следователно към датата на настъпване на ПТП ответникът не е имал действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Установено е и че територията на която обичайно се намира МПС е Република България, тъй като територия, на която обичайно се намира МПС е територията, където е издаден регистрационният номер на МПС.
При така установеното се налага извод, че е осъществен фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение. По делото се установява, че ищецът е възстановил Ч. Националното бюро на българските автомобилисти заплатеното на увреденото лице обезщетение. В платената от ищеца сума е включена освен пряката щета и разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което същите се явяват дължими от ответника.
Разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ(отм.) предвижда, че разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, а съгласно ал.13 след изплащане на обезщетението по ал. 4 фондът има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8, т.е. и тези разходи се дължат от ответника.
По оплакванията в жалбата съдът съобрази следното:
Неоснователно е оплакването в жалбата за неустановеност на процесното ПТП, предвид твърдяното в исковата молба, че ответникът е виновен за станалото на 20.12.2012 година ПТП в Германия, а главното, решаващо доказателство относно тези факти е представеното от ищеца известие за ПТП,съставено от Полицейски президиум Франкфурт,дирекция юг,16-ти участък на 20.12.2011 година. Възражението е правено и пред районен съд, който правилно приема, че очевидно в исковата молба се касае за допусната техническа грешка относно изписването на годината на настъпилото ПТП, като неправилно е посочена 2012година, вместо 2011година.
От представените по делото доказателства е установено настъпилото на 20.12.2011година в Г.Франкфурт на Майн, Германия, на кръстовището между улиците“Линкенщрасе“ и „Алте Фалтенщрасе“ ПТП, между ответника, като водач на лек автомобил Лексус, собственост на „Хипо-алпе Адриа Аутолизинг“ЕООД и водач, собственик на лек автомобил Рено меган –Рони Бюлер. Установено е също така,че в присъствието на двамата водачи е съставено известие за ПТП от полицейски орган, който протокол не е оспорен от ответника Куцов. Съгласно констатациите в протокола ответникът не е спазил знак – пропусни движещите се по пътя с предимство,не е дал предимство на автомобила управляван от водача Бюлер.
Неоснователно е и оплакването относно неидентичност на пострадалия автомобил, участвал в автопроизшествието на 20.12.2011година(описан като л.а Рено меган, комби, сив) и автомобилът предмет на оглед и оценка на щетите от 09.03.2012година(описан като Рено Меган, комби, сив металик).
Според дадените в т.4 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по чл.133 ГПК съдебното решение не може да се основава на такива възражения,в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решение № 230 по т.дело № 1090/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 5 по Г.дело № 822/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др.
Ето защо разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. Изключение от това ограничение са правомощията на въззивната инстанция във връзка с правото на страната да представя нови доказателства и да твърди нови обстоятелства, но при наличието на предпоставките на чл.266 ГПК.
В конкретния случай, с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелства,че виновен за увредения лек автомобил „Рено Меган“ ,рег.№**, собственост на Р.Б., при настъпилото на 20.12.2011година в Г.Франкфурт на Майн,Германия ПТП е Р. К. ответникът е следвало да посочи конкретните си възражения срещу твърдението на ищеца, че липсва идентичност на пострадалия автомобил, като посочи възраженията си за това. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че ответникът не е виновен за причиняването на изплатената щета,както и твърдял, че едва с връчването на исковата молба последният е разбрал,че има издадено срещу него наказателно постановление.
С оглед на цитираната съдебна практика по приложението на чл.131 и чл.133 ГПК, ответникът с отговора на исковата молба е следвало да изложи конкретни възражения относно неидентичност на пострадалия и оценения автомобил. Тези възражения не са заявени своевременно с отговора на исковата молба, а впоследствие, в последното по делото заседание, поради което са преклудирани и правилно не са обсъждани от районен съд с атакуваното решение.
За пълнота на изложеното разгледано по същество възражението е и неоснователно. Направеният от районен съд извод,че описаният в известието за ПТП и оценен автомобил от немския застраховател са един и същ, тъй като и в двата документа се касае за лек автомобил с един и същ регистрационен и идентификационен номер е закоонсъобразен.
Основният индивидуализиращ белег на моторното превозно средство е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство(номер на рама), както и регистрационен номер. Идентификационният номер на автомобила, поставен от производителя е основният отличаващ и индивидуализиращ автомобилите като индивидуално определени вещи белег.Всяко МПС има поставен от производителя уникален идентификационен номер(номер на рама),който го отличава по категоричен и неповторим начин от другите автомобили от същата марка и модел.”Идентификационен номер” е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя, с цел идентифицирането. Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер, като останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС.
Следователно независимо от установеното различие, касае се за един и същ увреден от процесното ПТП автомобил, в каквато насока е и изразеното становище от вещото лице С. при изслушването му в открито съдебно заседание.
На следващо място съдът приема неоснователност на оплакването досежно механизма на ПТП и констатациите при огледа на немското вещо лице, броя характера и и местоположението на повредите, обосновани с твърдения,че и в двата случая на 20.12.2011година и на 09.03.2012година са описани съвсем различни по вид,местоположение и характер щети, въз основа на които се прави извод за съвсем различни механизми на удар върху увредения автомобил.
В случая основният спорен между страните въпрос е свързан със съществуването на деликтното правоотношение по чл.45 ЗЗД и по-конкретно с това дали вредите са причинени от действия на ответника К.. За доказване на обстоятелството, че вредите са причинени от виновно поведение на ответника ищецът е представил известие за ПТП, подписано от полицейски служител, в което ответникът е посочен като причинител на ПТП от 20.12.2011година водач, който не е спазил знак 205 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил Рено меган. Независимо,че известието не е подписано от двамата водачи, а само от полицейския служител, същото е съставено от длъжностно лице в кръга на службата му по установени форма и ред, ползва се с материална доказателствена сила относно удостоверените в същия доказателства. Представеното с исковата молба известие не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба и поради това служи за установяване както на настъпването на процесното ПТП, участниците в същото, механизма на настъпването, така също и за удостоверените в него щети причинени от произшествието.
В тази връзка законосъобразно е прието, че ПТП е настъпило в зимна обстановка(сняг и лед), в средната част на кръстовището,поради отнетото от ответника предимство на увредения автомобил, като въпреки направения от водача на автомобила Рено меган опит да завие наляво и избегне удара е последвал сблъсък, при който автомобилът Рено меган се удря в автомобил Лексус странично. Оплакването в жалбата,че съдържането на двустранния протокол за ПТП не е вярно е недоказано, тъй като от съвкупния и поотделен анализ и на отразеното в известието за ПТП и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана САТЕ се налага извода,че ПТП –то се е случило именно по описания от ищеца начин, на посоченото място и по вина на водача К. т.е се налага единственият извод за доказаност наличието на застрахователно събитие и вината на водача.Доказан по делото е и механизма на ПТП и най – вече пряката причинно следствена връзка между застрахователното събитие и вредите, които ищецът желае да бъдат репарирани. Никъде в протокола и известието не е отразено, че от страна на К. са направени възражения относно обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента, поради което относно неизгодните факти за ответника последният се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за К. факти.
Относно количественото различие на описаните в известието щети с описаните при оценката на щетата и съществуващото разминаване в прогнозната стойност на щетата настоящият състав счита,че различията произтичат от невъзможността в момента на ПТП да се констатират подробно всички повреди. В тази връзка съдът се съобразява и експертизата, вещото лице по която дава заключение, че посочените от ищеца увреди в степен за ремонт или подмяна на лек автомобил Рено Меган попадат във възможно контактно петно при удар с друго тяло и увредата им е технически възможна от описаното събитие. Освен това размерът на дължимите обезщетения, както е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.
От значение и установените факти от воденото административно-наказателно производство срещу ответника К. изплатената от него глоба за извършеното административно нарушение, които опровергават оплакваенето, че ответникът не е виновен водач за настъпване на ПТП.
Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че е доказано деликтно правоотношение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.
Неоснователно е и оплакването за произволно заключение на назначената и изслушана от районен съд автотехническа – експертиза, с което се обосновава твърдението, че последната не може да се ползва за доказателствено средство относно причинната връзка между ПТП от 20.12.2011година и причинените на процесния лек автомобил Рено меган щети, които немското лице оценител е извършил едва на 09.03.2012година.
Неоснователно е и оплакването,че възприетия от автотехническата експертиза механизъм на ПТП е абсолютно произволен и не се основава на нито един от основните и съществени факти, отразени в документите за установяване на ПТП, вида и характера на автомобилите, участвали в него.
В тази връзка следва да се има предвид доуточнението направено в съдебно заседание на 26.04.2018година от вещото лице, което е категорично, че практиката показва на място се отбелязват видимите щети,които описвания орган е възприел при огледа. Според вещото лице възможно е след първоначалния контакт да има отделяне на части от някой от автомобилите, както и при репатрирането е възможно да настъпи увреда. Според вещото лице различаването на автомобила дали е комби или лимузина зависи от техническите показания и ако човек има познания в тази сфера може да определи разликата, но ако е специалист в друга сфера-може и да не се определи. Експерта констатира също така,че в описа е посочено,че картинките не са обвързани самия автомобил и е категорично,че при анализ на материалите по делото и филма се вижда,че от техническа гледна точка за да настъпят контактните точки, това следва да е механизма на ПТП.
В районен съд и с настоящата жалба К. Ч. пълномощника си оспорва констатациите на САТЕ, но нито тогава, нито сега е поискал назначаването на повторна или разширена експертиза, поради което на настоящия етап не е опровергано по надлежен начин заключението на вещото лице.
Не може да бъде споделено и оплакването, че в известието за ПТП няма констатация, че при настъпилото ПТП на 20.12.2011 г. жалбоподателят управлявайки автомобила си по ул.Линкщрасе не е спрял на знак стоп, че е имало въобще знак стоп и задължаващ го да спре и не е дал на това основание предимство на движещия се по напречната ул.Алте Фалтерщрасе лек автомобил Рено Меган, в резултат на което е ударил Реното и му е причинил процесните увреждания, обосновано с приложения по делото в абзац трети на страница втора от приложеното към исковата молба известие за ПТП в превод на български език,в което е записано, че точно улица Линкщрасе, по която се е движел жалбоподателя е била пътя с предимство, както било указано със знак 205, който факт съдът е отказал да възприеме и е приел нещо различно.
По делото е установено,че на К. е повдигнато обвинение за извършване административно нарушение за неосигурено предимство на превозвно средство,което се движи по път с предимство,уредено със знак (1) 205и (2)206,последният е признал нарушението и заплатил на 09.01.2012година глоба в размер на 143.50 евро, от които120 евро глоба и 23.50 евро разноски и такси, наложена му с издаденото решение на 01.02.2012година(л.37 от делото)
Следователно в конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че е настъпило ПТП на територията на ФРГермания, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация. Безспорно е и обстоятелството, че от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи са изплатени на Националната застрахователна служба за МПС при движение в чужбина на ФР Германия обезщетения за причинени имуществени вреди, както и че ищецът Г. Ф. е възстановил на компенсационния орган изплатените суми. Установено е също така,че увредата е технически възможна от описаното събитие и от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила, като някои от щетите са установени едва при по-обстоен оглед и е съобразена необходимостта от демонтаж и монтаж на поправените или заменени увредени части. Оценени са и трудът за подмяната и ремонта на повредените части. Освен това са доказани и разходите за оценка, за адвокатски услуги и банкови преводи, които подлежат на репариране ведно с преките вреди.Размерът на дължимите обезщетения, както бе отбелязано по - горе, е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.
Поради съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от районен съд,ще следва решението в атакуваната осъдителна част да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат и направените от възизваемата страна разноски, които са своевременно поискани, но поради липса на доказателства за техния размер не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд,
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 28.05.2018 година,постановено по Г.д.№867/2017 година по описа на Смолянски районен съд, в частта, с която е осъден Р. В. К. ЕГН *, от Г. С., ул. „. В. № 12 да заплати на Г. Ф. - Г. С., ул. „. И." № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 6 685,40 лева представляваща изплатено обезщетение за щета № 120290/25.07.2012 г. за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.12.2011 г. в град Франкфурт на Майн, ФРГермания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 467,42 лева, от които държавна такса в размер на 267,42 лв. и 200 лв. за вещо лице, както и в частта, с която е осъден Г. Ф. - Г. С., ул. „. И." № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков да заплати на Р. В. К. ЕГН *, от Г. С., ул. „. В. № 12 сумата от 0,20 лева за разноски за адвокат, пропорционално на отхвърлената част от иска,като правилно и законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :