Производството е по реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ, във връзка с чл. 377 ГПК.
Образувано е по иск, предявен от Д. И. – прокурор в О. П. – В., а впоследствие поддържан от Н. С.– Зам. Окръжен прокурор на О. П. – С. срещу „. Т. Е., с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Б.“ № 26, . 5, ап. 10, преместен в с. К. общ. С., обл. С., ул. „1-ва“ № 3 за прекратяване на ответното дружество, тъй като повече от три месеца няма вписан нов управител.
Ищецът твърди, че в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е било вписано ответното търговско дружество с управител А. К., който е бил заличен на 13.12.2016 г. и след тази дата няма вписан нов управител.
Ответникът „. Т. Е., с ЕИК *** не е депозирал писмен отговор в законовия срок, като съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчено редовно по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището и исканията на ищеца, както и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е вписано ответното дружество Л.Т. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Б.“ № 26, . 5, ап. 10 и с управител А.К. На 13.12.2016 г. е заличено вписаното обстоятелство досежно управителя на дружеството, а на 10.05.2017 г. е вписан нов управител – Л. К. П., нов едноличен собственик на капитала – „**“, с ЕИК *** и ново седалище и адрес на управление: с. К. общ. С., обл. С., ул. „1-ва“ № 3.
От Писма изх. №№ ДЛ000803/МОГ/24.01.2018 г. и 002/20.02.2018 г. по описа на Кметство с. М., общ. С., обл. С. /на л. 22 и л. 35 от делото/ се установява, че в селото няма улици, няма офис на фирмата на ответника, а лицето Л. К. П. не пребивава в селото, като неговият постоянен и настоящ адрес е с. С. ул. „П.“ № 15, общ. В., поради което съдебните книжа не могат да бъдат връчени.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на предявения иск:
Целта на производството по чл. 155, т. 3 от ТЗ е прекратяване на търговско дружество, което в продължение на три месеца няма вписан управител. Смисълът на тази законова разпоредба се изразява в избягване на фактическо и правно положение, при което дружеството продължава да съществува като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но дълго време няма законен представител, ограничена е възможността му да взема правнорелевантни решения и да приема волеизявления и актове от трети лица, а това от своя страна предполага дезинтересиране на съдружниците от последваща дейност на търговеца и охраняване правата на бъдещите контрагенти на дружеството. Предвидените предпоставки са обективни, а посоченият 3-месечен срок не е преклузивен и не прегражда възможността и след изтичането му да бъде вписан нов управител.
Законодателят е приел, че пасивното поведение на съдружниците на дружество без вписан управител в рамките на повече от 3 месеца не е оправдано и това бездействие следва да бъде санкционирано с възможност за прекратяване на дружеството. Такова прекратяване следва да бъде постановено именно поради липсата на вписан законен представител и невъзможността дружеството да продължи своята търговска дейност, а не като имуществена или друг вид санкция. Следователно в случай на вписване на управител, дори и след изтичане на посочения 3-месечен срок, но не по-късно от приключване на устните състезания, дружеството не следва да бъде прекратено, предвид отпадането на една от материалните предпоставки на чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Беспорно в случая в периода 13.12.2016 г. – 10.05.2017 г., т. е. повече от три месеца ответното дружество е било без вписан в Търговския регистър управител. Такъв обаче е бил вписан както към датата на депозиране на исковата молба /същата е подадена на 29.09.2017 г./, така и към момента на приключване на съдебното дирене и на устните състезания /14.03.2018 г./.
Обстоятелството, че към момента на входиране на исковата молба ответното дружество е било с вписан нов управител, не обуславя недопустимост на предявения иск, тъй като касае материално-правна, а не процесуално-правна предпоставка. Преценката дали дружеството има или няма вписан в Търговския регистър управител е въпрос по съществото на спора. Приемайки противното, би означавало, че въобще няма да е налице възможност искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ да бъде неоснователен, което противоречи на правната логика и на целта на закона.
Прекратяване на дружеството се постановява при наличие на всички предпоставки, предвидени в чл. 155, т. 3 от ТЗ – съществуването на търговското дружество и вписването му в Търговския регистър, заличаване на предходния управител и невписване на нов управител в 3-месечен срок от заличаването. Последващото вписване /след бездействие в продължение на повече от три месеца/ е пречка за прекратяване на дружеството, тъй като е налице активно поведение от страна на съдружниците на дружеството и сочи на желание за продължаване на неговата дейност.
Наведените от ищеца доводи, че в случая е налице извършено вписване на нов управител и ново седалище и адрес на управление, което обаче е формално и фиктивно, тъй като посоченият адрес не съществува, на него не е установено такова дружество, то не извършва никаква стопанска дейност и посоченият нов управител не е намерен, се явяват ирелевантни досежно възникналия правен спор.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Съпоставката между нормите, уреждащи вписването и обявяването, налага извода, че вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове. В случая е извършено вписване на нов управител и ново седалище и адрес на управление на ответното дружество. Обстоятелството, че вписаният адрес фактически не съществува може да обуслови негативни последици единствено за дружеството /напр. връчване на съдебни книжа по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК и др./, но не и досежно преценката на основателността на иска по чл. 155, т. 3 от ТЗ. Фактът дали дружеството реално извършва стопанска дейност или не също е без значение за настоящия правен спор, тъй като са налице законовите предпоставки търговецът да осъществява своята дейност /вписан е в ТР, има назначен и вписан управител и т. н./, а волята за това е само и единствено в неговата дискреция. Обстоятелството дали управителят на ответника е управител и на други дружества и каква дейност осъществяват те би могло да има значение в други производства /граждански, наказателни, административно-наказателни/, но не за настоящото дело.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И. – прокурор в О. П. – В. и впоследствие поддържан от Н. С.– Зам. Окръжен прокурор на О. П. – С. срещу „. Т. Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Б.“ № 26, . 5, ап. 10, преместен в с. К. общ. С., обл. С., ул. „1-ва“ № 3 иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество, тъй като повече от три месеца няма вписан нов управител, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: