Производството е по чл.231, ал.3 във вр. с чл.89 във вр. с чл.88 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Д.П., от с. С., Смолянска област, в която последният твърди, че имал сключен договор за наем от 06.02.12г. с ответника Полирес О.-С. за ползване на складово помещение с площ от 50кв.м., с предназначение за съхранение на части от хеликоптер. Ползването на помещението било предадено при сключването на договора и ищецът разположил хеликоптера и частите в него. Собствеността върху машината ищецът придобил чрез покупка на 03.10.10г. в електронния портал E-bay, след изпълнение на особените изисквания на закона – сключване на договор с продавача Г.Б. от щата Орегон, САЩ, становище на министерството на икономиката, енергетиката и туризма от 16.12.11г., митническа декларация от 06.02.12г. и вносна бележка за платено мито от същата дата.
Ищецът твърди, че на 13.02.12г. вследствие на паднал изобилен снеговалеж и натрупалата голяма снежна покривка, покривът на навеса пред халето, /складовото помещение/ и частично покривът на самото хале рухнали под тежестта на снега, като частично били съборени част от тухлената зидария на сградата, като механизмът на разрушаване на конструкцията е подробно описан в исковата молба. Ищецът е посочил изрично в исковата молба, че причина за падане на покрива бил не само обилният снеговалеж, но и скрит недостатък на наетата вещ- най- слабото звено на металната конструкция на халето се оказала връзката на колоните с фермите, която била осъществена от 2 бр. болтове М18 на всяка страна. В резултат на опънните напрежения в източния край на сградата, където бил разположен хеликоптерът и частите за него, болтовете, свързващи двете части се изхлузили от отворите, пробити във фермата, тъй като отворите били с диаметър 30 мм, а главата на болта била шестаграм с диаметър 27 мм. Това било достатъчно за нарушаване на връзката колона - ферма, като от тези движения се разрушили стоманобетоновите пояси по двете надлъжни страни на халето, счупили се прозорците и се съборила металната им дограма, слабата тухлена зидария също поддала и над 4.50м от височината на обекта тя също рухнала.
В резултат на падането на покривната конструкция на халето, една от фермите и свързаните с нея ламарини и части от покривната конструкция паднали върху корпуса на хеликоптера и намиращите с в близост сандъци с части за него, вследствие на което ги повредила и счупила. Подробно са описани повредените и/или унищожени части на хеликоптера - І. Основни компоненти: 1. тръбна стоманена рама; 2. алуминиева опашна греда; 3. колела и плазове за приземяване; 4. стойка на двигателя; ІІ.Тяло 1. врати; 2. кабина; 3. предно панорамно стъкло; 4. вентилаторна рамка; 5. седалки; 6. под на кабината; 7. арматурно табло; ІІІ. Двигател; ІV. Витла; VІІ. Основен носещ вал. Подробно са посочени степента на повредите или унищожаването на частите, като част от вредите били оценени по заключение, приложено към дознание №35/12г. на ОДМВР-С.. В експертизата не били посочени разходите по доставка на машината, мито и транспортни разходи от Г. Варна до Г. С.. Ищецът оценява претърпяната имуществена вреда на 45 000лв.
Поддържа, че собственикът на наетия имот, ответникът по делото, не положил дължимата грижа за поддръжка на имота, чрез укрепване на покривната конструкция, почистване на падналия сняг, вследствие на което бездействие ищецът претърпял посочените вреди. Моли съда на основание чл.50 ЗЗД да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди от 45 000лв., като впоследствие искът е бил увеличен на 48 203лв.
Ответникът Полирес О.-С. е представил отговор в срок. Поддържа, че исковата молба следвало да се остави без движение, поради неяснота на петитума, нередовност по чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се също, че искът бил неоснователен и недоказан, по подробни съображения, изложени в отговора. Предявено е и евентуално възражение за прихващане на стойност 55 700лв.
В становището по основателността на иска, ответникът признава фактите на сключения наемен договор от 06.02.12г. и на разрушаването на покрива на сградата на 13.02.12г. в резултат на обилен снеговалеж. Затова те не се нуждаят от доказване и не са спорни.
Според ответника, вредата била причинена от непреодолима сила, дължаща се на действието на природни сили - снеговалеж, примесен с дъжд, довел до натрупване на мокър сняг върху покривната конструкция на наетото помещение, за което ответникът не можел да носи отговорност. В този смисъл била строително-техническата експертиза по ДП №35/12г. Спорно било, че ответникът съхранявал всички части от хеликоптера в наетото помещение, както и не било доказано, че той бил техен собственик. Ответникът приел наетото помещение без забележки относно здравината на покривната му конструкция. Не било доказано, че всички повреди на частите на хеликоптера се дължали на срутената покривна конструкция. Така неясно защо собственикът не преместил корозиралите части в сухо помещение незабавно след срутването на покривната конструкция, за да предотврати по-нататъшното им увреждане. Не било доказано в какво състояние били частите при закупуването им, доколкото те били втора употреба.
Стойността на увреждането също не била безспорна. Според заключението на оценъчната експертиза по досъдебното производство, стойността на закупените части за хеликоптер била 36 519лв., а цената на транспорта 1 798лв., или общо сумата 38 317лв. Затова претенцията за 45000лв., респ. 48 203лв. не била недоказана.
В случай, че ищецът оспорвал, че вредата се дължала на непреодолима сила, се поддържа, че тя били резултат от изключителна вина на пострадалия. Това било така, защото вместо с грижата на добър стопанин да почисти покрива от натрупания тежък сняг, чрез бездействието си ищецът допринесъл за настъпването на вредата. Затова обезщетението следвало да се намали поради съпричиняване. Искът бил и погасен по давност, защото след увреждането бил изтекъл 5 годишният давностен срок за предявяване на иска, който бил предявен на 14.02.17г.
При условията на евентуалност ответникът е предявил и възражение за прихващане. Претендира се, при уважаване на главния иск съдът да уважи на основание чл.233, ал.1 изр.3 във вр. с чл.83, ал.2 ЗЗД, със стойността на увредената наета вещ в размер на 55 700лв. Тъй като не почистил падналия на покрива сняг на 13.02.12г., били причинени следните вреди на наетото помещение: напълно разрушен нисък навес, разрушена зидария до бетонов пояс изцяло по дългите страни на сградата, към реката в участъка на разрушените ферми изцяло разрушена зидария и пояс - до фундаменти, разрушени покривни ферми на 5 броя от стоманените рамки, силно деформирани колони на 5 бр. рамки, разрушени и деформирани столици на покритието, обхващащо разрушените ферми, деформации по наразрушената зидария.
След оставяне на исковата молба без движение с определение от 10.07.18г. /л.567-568/, с което е прието, че е налице конкуренция на основания, и след подаване на молба- уточнение от ищеца л.571-576, с проекта за доклад от 04.08.18г. /л.577-578/ съдът е приел, че искът следва да се разгледа и квалифицира по първоначално предявените факти в исковата молба, представляващи основание на иска, а те са : сключен договор за наем от 06.02.12г., пропадане на покрива на наетото помещение вследствие на природни фактори, обилен снеговалеж на 13.02.12г. и недостатъци на наетата вещ, довели до нейното погиване /като в резултат на падането на покрива и разрушаването на стените е било невъзможно продължаването на наемното правоотношение/ и пълното погиване на съхраняваната в помещението вещ на ищеца, хеликоптерен кит. Или всъщност няма уточняване, а повторение на изложеното в първоначалната искова молба.
Едновременно с това, тъй като е налице съвпадение между наемодател и собственик на наетата вещ, се твърди, че било налице неизпълнение на задълженията на собственика за поддръжка, почистване на сняг и укрепване с изпълнение на противоветрови връзки, в резултат на което бездействие на ищеца настъпило горното увреждане. Претенцията е за обезвреда в размер на стойността на погиналата вещ, хеликоптерен кит.
В случая е налице припокриване на задълженията на наемодателя да поддържа вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е предадена по чл.231, ал.1 и ал.2 ЗЗД /в случая за съхранение на хеликоптерен кит/, и да я предаде в такова състояние по чл.230, ал.1 ЗЗД, и задължението на собственика да поддържа вещта в такова състояние, че да не вреди другиму по чл.45 и чл.50 ЗЗД. Или второто задължение определено е с абсолютен характер и важи по отношение на всички, затова при наличие на договор между страните към момента на причиняване на вредите трябва да се приеме, че договорната отговорност изключва гаранционната отговорност по чл.50 ЗЗД, която е подвид на деликтната.
В този смисъл в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за наем, собствеността си върху погиналата вещ и нейната равностойност към този момент, както и механизма на увреждането, които твърди, а също и връзката между неизпълнението на задълженията на ответника и настъпилата вреда.
Ответникът следва да установи възраженията си - за изключителна вина на пострадалия поради неполагане на дължимата грижа, свързана с ползването на вещта /почистване на падналия сняг/, както и за съпричиняване от пострадалия на увреждането. Той следва да установи възражението си давност, както и това, че увреждането е причинено от непреодолима сила. След като поддържа евентуално възражение за прихващане, той следва да установи правопораждащите го факти - настъпилото увреждане на собствената му вещ, наетото складово помещение, както и че увреждането е резултат и в причинна връзка с поведението на наемателя, неизпълнение на задължението му за пазене и връщане на наетата вещ в състоянието, в което е наета - чл.233, ал.1 ЗЗД, а също че увреждането е в резултат на действие или бездействие, за което наемателят отговаря. Той следва да установи размера на причинената вреда на собствената му вещ.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Безспорните факти по делото са свързани с наличието на сключен договор за наем между ищеца и ответника от 06.02.12г. за складово помещение за съхранение на хеликоптер, както и това, че на 13.02.12г. същото се е срутило след обилен снеговалеж, като е увредило съхраняваните в склада части за хеликоптер. Не е спорно също, че ответникът-наемодател е бил собственик на въпросното складово помещение към 13.02.12г.
Всички останали факти, относими към спора, са изцяло спорни. Спорна е собствеността на ищеца върху съхраняваните в помещението части за хеликоптер. Спорно е какви точно части са били съхранявани в склада, в какво състояние са били към момента на срутването на 13.02.12г., кои части и доколко са били увредени вследствие срутването на покривната конструкция и затрупването със сняг; спорен е механизмът и причините за срутването на покривната конструкция, както и дали то е резултат от непреодолима сила, случайно събитие и/или изключителна вина на пострадалия, спорни са оценките както на повредените части за хеликоптер, така и увредената наета вещ /складовото помещение/; спорно е кой е следвало да поддържа наетата вещ.
С договор за наем от 06.02.12г. /л.7-10/, сключен между ответника Полирес О. – С. като наемодател и ищеца Д.П., като наемател, първият предоставил на втория ползването на складово помещение с площ 50кв.м., за склад за съхранение на части от хеликоптер, с наемна цена 75лв. месечно за срок от една година. По делото няма представен протокол-опис за състоянието на наетия имот в момента на предаването, съставен между наемодателя и наемателя. По въпроса са разпитани свидетелите П. /л. 249 –"... Конструкцията на помещението изглеждаше сериозно направена, с хубави железни греди, изглеждаше много здрава конструкция, нито аз, нито П. имахме притеснения относно здравината, и ако имахме някакви притеснения той нямаше да сложи хеликоптера в това помещение"./, Б. /л. 249 – "...Състоянието на склада беше видимо добро състояние, празно помещение, с една голяма врата. Времето беше през зимата, началото на м. февруари, беше си нормален склад, нямаше видимо нищо"./
Безспорно складовото помещение е било собственост на ответника „Полирес О.-С. като данни за това се съдържат в акт за държавна собственост № 970/02.02.96г. на община С. /л.45 от ДП №35/12 на РУП-С./, като имотът представлявал склад за дребна железария и рампа, със застроена площ на склада от 900кв.м. и рампа от 250 кв.м., едноетажна масивна конструкция, построена през 1977г. в имот пл.№ 234. парцел І, кв. 130 по плана на Г. С. кв. Р., при граници река, гараж, дворно пространство като имотът бил предоставен в оперативно управление на Окръжна пласментно-снабдителна организация /ОПСО/, впоследствие придобит по ЗППДОбП/отм./ от Полирес О.. Така и скица-извлечение от кадастралната карта на Г. С. , за имот с кратък номер 553 /л. 426/.
Посочено е в протокола на приемателната комисия при приемане и въвеждане в действие на обекта склад за дребна железария е технология от 16.17.1977г., т. 10 и 11 /л. 42 от ДП № 35/12г./, че с незадоволително качество били изпълнени бетоновите работи на нулевия цикъл, отклоненията във вертикално и хоризонтално отношение достигали 10-12см., недопустимите отклонения придавали лош, неестетичен вид на бетоновите работи /т.10/, с незадоволително качество била изпълнена фугираната тухлена зидария на обекта, металната колона по ос 1 в ъгъла била монтирана средно с 8 см. отклонение. Така или иначе обектът е бил въведен в действие, като от държавната приемателна комисия са били направени отбиви от цената на инвеститора и е бил даден 10-дневен срок от съставяне на протокола за отстраняване на посочените недостатъци, като няма данни по делото дали тези предписания са били изпълнени.
Няма спор между страните по делото, че на 13.02.12г. вследствие на срутване на покривната конструкция на складовото помещение след обилен снеговалеж, на съхраняваните в него части от хеликоптер били причинени вреди. По делото е представена справка от 12.06.17г. на НИМХ на БАН /л.167/, от което се установява, че по данни от климатичната станция С. /която е на вр. Р./ метеорологичната информация за 13.02.12г., представителна за района, била следната: средноденонощна температура на въздуха - 0,6 градуса по Целзий, минимална температура на въздуха – 3,0 градуса по Целзий, максимална температура на въздуха + 1,0градуса по Целзий, влажност на въздуха 91% без вятър, облачност 10 бала /цялото небе покрито с облаци/, снежна покривка 55см. , както и снеговалеж от 0,00 до 21,00ч. Тези данни се потвърждават от показанията на св. Б. „…същият ден не можахме да излезем никъде, имаше много сняг и чакахме да спре да вали. Снежната покривка беше голяма, близо метър сигурно, там някъде. Този сняг не беше от еднократно наваляване, имаше и стар сняг… снегът беше тежък. През деня валеше дъжд върху снега.“
С постановление от 10.07.13г. по д.п. № 35/12г. на РУП-С. районният прокурор при РП-С. прекратил образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, поради липса на престъпление, тъй като срутването на покривната конструкция било причинено от тежестта на снежната покривка върху нея, която при замерване била 85см. /л.60-63/.
По делото са събрани безспорни и неоспорени писмени и гласни доказателства относно собствеността на ищеца на увредените комплекти от хеликоптерните части. Така от представения легализиран превод на документи /л.505-506, също л. 15 и л.87-89/ се установява, че ищецът Д.П. е спечелил online-аукцион в платформата e-bay, като след проведен търг от 26 залога за артикул номер *76, хеликоптер Rotorway exec 145, при цена 7700 щатски долара и депозит 1000 щатски долара, като на 02.10.10г. е закупил от Д. Б.от М.д, О., САЩ, комплект от хеликоптерни части от посочения марка и модел, с описание на части от производителя /л.499-504/ при цена на доставката до Сънивейл, Калифорния, от 500 щатски долара, или общо 8 200 щатски долара. Международната товарителница № 7807 /л.85-86/ установява доставката от Ню Йорк до Варна на един контейнер с получател ищеца Д.П. и изпращач Д.Б., Медфорд, Орегон, САЩ, който съдържал 1 употребяван хеликоптер модел Exec 145, употребяван газов двигател RW145 и 17 кашона употребявани части рамка и заден панел, с брутно тегло 450 кг., които съответстват на митническата декларация на л. 19 от делото и митническия манифест /л.236-237/. Тези части съответстват по групи и компоненти на частите, предмет на протокола за оглед от 04.04.12г. /л.15-20 от ДП № 35/12г./ и авто-оценъчната експертиза по досъдебното производство /л.47-54 от ДП № 35/12г./, както и на показанията на свидетеля П. /л.247/, който установява, че частите били вложени в склада след транспортирането от Г. Варна и съответствали на описа в продажните и митническите документи, и Б. /л.249/, в същия смисъл. Затова съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че целият комплект хеликоптерни части е бил наетото складово помещение към 13.02.12г.
Относно механизма и причините за срутването на покривната конструкция са били изслушани основна, повторна /съответно л. 169-183, 334-340, 357-358/ и допълнителна съдебно-техническа експертизи /л.414-420/, както и съдебна-фототехническа експертиза /л.327-332/.
Експертизите последователно изграждат един многокомпонентен, комплексен механизъм на произшествието, като заключенията не трябва да се схващат като противоречиви, а като допълващи се. Според основната експертиза /л.169-183/, повредилата се сграда представлявала склад за дребна железария в имот І – Складова база, кв. 130 по плана на Г. С. кв. Р. Построена била през 1977г. от сглобяема метална конструкция – метални колони с кутиеобразно сечение 30/15, триъгълни ферми, стъпващи върху тях, оформящи двускатен покрив. Горният и долният пояс на фермите също били с кутиеобразно сечение – съответно 20/15 и 15/15см. върху горния пояс на фермите стъпвали ребра /столици/ от п-образен профил, 15/5,5/5,5 – 22бр., по дължината на сградата. Последната била покрита с вълнообразна ламарина, колоните стъпвали на бетонови фундаменти, като се закрепвали върху тях чрез планки и болтове – по 2 М36 на всяка колона.
Размерите на сградата по време на инцидента били: дължина 60м., ширина 15м., като междуосовото разстояние между рамките било 6м. В момента на огледа за експертизата сградата била реновирана, без 4 междуосия. Височината била 7,20м., от всички страни на сградата била изградена тухлена зидария 25см., като били изпълнени върху нея стоманобетонови пояси – 2бр. на кота +4,50 и + 7,20, тухлената зидария не била изпълнена между металните колони, а се допирала до тях, стоманобетоновите пояси били закрепени за металните колони чрез профилно арматурно желязо, заварено от двете страни на колоната. Рампата от източната страна била покрита с лека метална конструкция, състояща се от греди с I профил, разположен през 6м., заварени на основните колони на сградата, перпендикулярно на дългата й страна, а то другия край стъпвали на метални тръби с П-образен профил с размери 10/4,5/4,5см, покрити с вълнообразна ламарина. Размерите на навеса били дължина 60м., ширина 5м., височина – променлива – 4,45 – 3,70м. /така схеми на л. 180-182, фотоснимки на възстановената част на л. 173-178 и фотоснимки на л. 12-14 от ДП № 35/12г./.
Състоянието на сградата след срутването, според т. 4 от констативно-съобразителната част от експертизата, се характеризирало с това, че част от сградата в обхват на 4 междуосия или 24 от дължината й била с паднал покрив, разрушени били 5 от рамките, съставени от колони и ферми, разрушена тухлена зидария и паднал стоманобетонов пояс от източната страна – само горния – на К + 720, а откъм реката в участъка на 5-те рамки, зидарията била разрушена до основите. Изцяло бил разрушен навесът над рампата, по-голямата част от покривната конструкция паднала навътре, към самото помещение, измерената дебелина на снежната покривка от разследващия полицай била 85см.
По време на огледа за изготвяне на експертизата на вещото лице Т.Д. – Т. била показана част от разрушена ферма – част от горния пояс. Свързващите болтове били М 20, глава на болт 27, описана окръжност 30. Отворите за болтовете били 26,5мм. При огледа на останалата част от халето не били установени други разлики в свързващи болтове. Налице е позоваване в експертизата на заключението на досъдебното производство на вещото лице А.П., според което отворът в свързващата планка бил по-голям от главата на болта, и това довело до изхлузване /измушване/ на болта. От приложените снимки се виждало, че не всички ферми се били изхлузили, част от тях висели на депланираните колони, възможно било само на една от рамките отворът на планката да е бил по-голям от допустимото.
Вещото лице в основната експертиза Т.Д. – Терзийска изготвила компютърно- симулиран модел на срутването със специализиран софтуер за анализ и изчисляване на строителни конструкции. Според действащите норми към 1977г. момента на въвеждане в експлоатация на склада, сградите трябвало да се оразмеряват за натоварване от сняг с нормативно тегло 100кг/кв.м. за района на град С. / справка с Правилник за проектиране, в сила от 13.02.1964г., натоварване на сгради и съоръжения/. Според протоколите на досъдебното производство, снежната покривка била с дебелина 85см. върху навеса и покрива, като преди снеговалежа валял дъжд, т.е. снегът е бил мокър и с по-голямо обемно тегло. Теглото на мокър сняг било около 375кг/куб.м., а натоварването на конструкцията от сняг с дебелина 85см. около 318,75кг./кв.м.
При това натоварване, най-напред започвало разрушаването на навеса над рампата /според свидетелските показания се чувало скърцане на заварките/, провисвали столиците на навеса повече от допустимото, като това водело до скъсване на заварките между наклонените метални греди и кръглите колони. Механизмът на разрушението протичал в следната последователност: 1. Наклонените греди, заедно със столиците и ламарината на навеса се завъртали около точките на опиране /заваряване/ в колоните на халето, откъсвали се и навесът падал като цяло; 2. Вследствие на това завъртане и откъсване на заварените греди на навеса от колоните на халето, се получавала местна деформация /смачкване и откъсване/ на части от стеблото на колоната на халето. Тя била изградена от 2 студеноогънати профила, съединени с ламарина с дебелина 5мм., т.е. профилите били тънкостенни и податливи на такъв тип деформация; 3. При откъсване на гредите на навеса от колоните на халето на места се измъквали и част от тухлите от ограждащата тухлена зидария и тя започвала да пада. Изграденият стоманобетонов пояс на К+7,20 увисвал в горния край на колоните на халето, железата, с които бил заварен за тях също се скъсвали и той падал върху ламарината на навеса. Преди откъсването си той създал допълнително моментово натоварване в колоните на халето, довели до отместване на върха им, усукване и трептене с малка честота; 4. Голямото количество сняг върху покрива, в комбинация с депланиране на част от колоните извън тяхната равнина, довело до натоварване на сградата с хоризонтални и усукващи сили, извън равнината на носещите рамки; 5.Част от връзките между колоните и фермите се компрометирали – изхлузвали се болтовете или се срязвали на рамки 2 и 4, видно от снимките и те падали; 6. При завъртането на рамките се наклонявали колони 2 и 4 към реката и те избутвали зидарията и двата стоманобетонови пояса по част от западната фасада. /Едновременно с това е посочено на л. 182, че допустимото максимално отклонение на конструкцията при посоченото натоварване от сняг., това на вертикалната колона по оста У, или в дълбочина, преди деформация било 3,8см., и в случая то било по-малко от нормата, или 2,88см/.
След поставянето на задача и изготвяне на заключение от фото-техническата експертиза за дебелината на снежната покривка на покрива и навеса /л.327-332/, повторната съдебно-техническа експертиза с вещи лица Т.Д. – Т. и А.П. /л.334-340/ е дала следното заключение за причината и механизма на срутването /л.338, т.7/. Според вещото лице Г., снежната покривка върху покрива на халето била с дебелина 65см., а върху навеса 30-35см. Преди инцидента валял дъжд, т.е. снегът е бил мокър и следователно с по-голямо обемно тегло – теглото на мокър сняг било около 375кг./куб.м.; натоварването на покрива от сняг с дебелина 65см. било 243кг./кв.м., а на конструкцията на навеса със сняг - 121,88кг./кв.м.
Стойността на максималните премествания преди разрушаване, при това натоварване били: на ос У /в дълбочина/ 0,7см.; по ос Х /на дължина/ 0,2см.; по ос Z /на височина/ 1,1см., а допустимите максимални отклонения на височината от 7,50 били 1/250 от 7,50м., или 2,88см. Или в случая, при това натоварване стойностите на максималните премествания преди разрушаване, не надвишавали допустимите максимални отклонения. При това натоварване най-напред започвало разрушаването на навеса над рампата /според свидетелските показания се чувало скърцане на заварките/, като това водело до скъсване на заварката между наклонените метални греди и кръглите колони. От друга страна, в сградата не били изпълнени противоветрови връзки между колоните и между първите пояси на фермите, чиято основна функция било пространствено укрепване на конструкцията при действие на хоризонтални напречни натоварвания.
Същите вещи лица са допълнили това заключение поради изследване на нов снимков материал /л.367-359/, като относно причината за срутването са посочили следното: преди да се случи събитието, основите на сградата откъм реката са били частично подкопани от водното течение. По време на обилния снеговалеж, последван от дъжд, се получавало преовлажняване на земната основа, голямо вертикално натоварване от снега върху покрива и като резултат – хлътване на основата под една от металните колони на ос 2. Колоната загубвала вертикалното си положение и силно се накланяла към реката /снимки 1 и 2 на л. 359, горе/. Това ставало възможно и поради липса на пространствено укрепващи елементи в сградата. При накланянето си поддалата колона издърпвала фермата, закрепена на нея, и се събарял тухленият зид до основите в този участък. Получавали се премествания към реката и на съседните колони с фермите върху тях. От другата страна на сградата фермата на ос 4 била закрепена за колоната с болтове М18, които били с по-малък диаметър от необходимото. Главата на болтовете била 27мм., а отворът, в който лягали, бил с диаметър 30мм. Това водело до изхлузване /измушване/ на болтовете и съответно до събаряне на фермата. Това обяснявало защо в този край били най-големи нарушенията на конструкцията. В свидетелските показания се казвало, че преди разрушаването на сградата се наклонил навеса пред сградата, като се чувало скърцане на заварки. Това вероятно било вследствие наклоняването на колоната и преместването на конструкцията на високата част от сградата. Впоследствие от създалия се опън се скъсвали и заварките, с които навеса над рампата в тази част бил закрепен към колоните на металното хале. Последователно се откъсвали и следващите греди от покрива на навеса, които били заварени за основните колони. При това се създавала напречна сила, водеща до събаряне на тухлената зидария и счупване на всички прозорци над линията на закрепване на металния навес към халето. Тухлената зидария се събаряла, защото също не била добре укрепена – изпълнени били само хоризонтални бетонови пояси, но не и вертикални такива, тя била изградена пред колоните, а не между тях.
Или в обобщение, причините за събарянето били комплексни: 1. Подкопаване /слягане/ на основите на сградата през годините на нейната експлоатация. Вследствие на обилните валежи земната основа над колоната на втори ред към реката се разрушавала, което от своя страна водело до хлътване на бетоновия фундамент под тази колона, която се накланяла силно към реката; 2. Използване на болтове с по-малък диаметър от необходимия за връзката колона-ферма на ос 4; 3. Липса на пространствено укрепване на сградата.
По делото е събрана като доказателство и допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.414-420/, заключението на която не е оспорено. Според т. 10 от него /л.420/, механизмът на срутването на част от конструкцията започвал с първоначално овлажняване на почвата под фундамента, вследствие на ерозионните процеси от разрушителната дейност на течащата вода и на подкопаването на брега под североизточния край на сградата. Силата на разрушителната вълна при рязко покачване на нивото /както е в случая/ била много голяма и тя предизвиквала пропадане и подкопаване на основата, което най-вероятно е причинило слягане на ръба на фундамента, подложен на най-голям хидродинамичен натиск и наклоняване на фундамента в едната посока. Допълнителни утежняващи обстоятелства били липсата на пространствено укрепване на халето, непригодността на типовия проект за изграждането му към характерното местоположение на обекта – до река, както и местоположението на хеликоптера с цялата му тежест върху североизточния фундамент и навалелия за кратко време мокър сняг. Наклоняването дори и с 1-2см. на атакувания от водното течение фундамент би причинил срязване на болтовете, с които металната колона била монтирана за фундамента. След получени деформации в крайната североизточна колона и загубата й на устойчивост, се е случило частичното срутване на халето, поради компрометиране на цялата монолитност на конструкцията.
Съдът приема цялостният механизъм на срутването, посочен от експертите, за обоснован и доказан, тъй като е в пълно съответствие със събраните писмени доказателства – протокол на приемателна комисия, протоколи за оглед и фотоалбуми, акт за собственост, така и със свидетелските показания, особено тези на очевидеца на срутването Б./л.253-254/. Затова експертизите са правилни, компетентно изготвени и обосновани, и се приемат от съда. Наклоняването дори и с 1-2см. на атакувания от водното течение фундамент би причинило срязване /или изхлузване/ на болтовете, с които металната колона била монтирана за фундамента. След получени деформации в крайната североизточна колона и загубата й на устойчивост, се е случило частичното срутване на халето, поради компрометиране на цялата монолитност на конструкцията.
Тук следва да се отбележат и нормите, които установяват изисквания относно здравината на стоманените конструкции. Такива са установени с Наредба №02-20-19 от 29.12.2011г., в сила от 06.01.12г., т.е. която е била в сила момента на сключването на договора за наем. Вярно е, че с §3 от ПЗР на Наредбата се въвежда двегодишен преходен период от влизането й в сила, за проектиране на конструкциите по въведените с нея т.нар. Еврокодове, които въвеждат определени с директиви и регламенти норми относно здравина на стоманените конструкции. Към момента на сключването на договора за наем 06.02.12г. обаче е била в сила Наредба №3/21.07.2004г. за основните положения при проектиране на конструкциите на строежите и на въздействията върху тях. Според съдебно- техническата експертиза на вещите лица Т. Д.- Т. и А. К., т.7,л.338, при посочените натоварвания от сняг, 243 кг /кв.м. на покрива и 121.88 кг/кв.м. на навеса, хоризонталните отклонения били в рамките на допустимото. Изводът е, че при изпълнени хоризонтални противоветрови укрепващи връзки между колоните и фермите, периодични ревизии на конструктивните елементи и връзките на металната конструкция, както и при почистващи мероприятия при обилен снеговалеж, срутването не би настъпило.
По отношение на оценките на увредените вещи, както хеликоптерните части, така и наетото помещение, са събрани основна и повторна авто-оценъчни експертизи /л.186-206 и 462-485/, както и основна и повторна съдебно-техническа експертизи /л.169-182, 334-340/.
Според основната авто-оценъчна експертиза /л.186-206/, притежаваната от ищеца увредена вещ била хеликоптер - кит /комплект от части/, марка RotorWay Exec 145, произведен от Rotor way International, 7150 W Erie St Chandler, Arizona, 85226,USA. Комплектът се състоял от 4 групи части, които според политиката на фирмата-производител се продавали само заедно /л.205, т.7, изр.1/. Тези групи били: група 1, А-Документация; 5. Основни компоненти – рамка от хром-молибденова стомана, опашка, плазове, колела, стойка за двигател, крила, контролни жила, резервоари, топлинни щитове, други части; група 2. А. Основни компоненти – задвижваща система, главен вал, акумулатор; Б. тяло – врата, кабина, предно стъкло, вентилатор, седалки, колани, под, други части; група 3.А. Главно задвижване - задвижване на вентилатора, маслено охлаждане, водно охлаждане, задвижване на опашното витло, колани; Б. Поддържащи системи – кабинна климатизация, съединители и свръзки, горивна помпа, колани, опашен ротор, инструменти за двигател, моточасовик, компас, кабели, други части; група 4 – А – Главни витла, Б – Двигател, В – електронно управление на двигателя /л.205-206/.
Към 13.02.12г. стойността на четирите групи от хеликоптерния кит била 99 700 щатски долара или 147 058лв. към така определената цена трябвало да се добави 7,5% мито, или 147 058+11 029=158 087лв. без ДДС, или 189 705лв. с ДДС. Транспортните разходи от САЩ до България били 975 щатски долара +360лв. с ДДС такса разтоварване на пристанище, или 975$ х 1,475 USD/BGL – 1 438лв+360лв.=1798лв., или общата стойност на комплекта от хеликотперни части RotorWay Exec 145, франко България била 189 705 – 1798 = 191 503лв. Тъй като хеликоптерният комплект бил закупен втора употреба, цената следвало да се редуцира в съотношение, отразяващо стойността му на вторичния пазар към стойността му в ново състояние. Или след като стойността му в ново състояние за четирите групи била 94 700$, а на вторичния пазар стойността му била между 30 000 и 40 000$, затова съотношението 35 000 /99 700 или 0,35, или 137 722 х 0,35 възлизало на 48 203лв., а с включени транспортни разходи от 1 798лв., 50 001лв. /л.201/ с ДДС. Според т. 4 от заключението /л.203-204/, четирите групи части били напълно повредени и не подлежали на ремонт.
Изцяло в същия смисъл, със значително повече детайли, конкретика и прецизност на основната, е заключението на повторната авто-оценъчна /авто-техническа/ експертиза на вещото лице П. П. /л.462-485/. Особено внимание повторната експертиза е отделила на обстоятелството, че макар да е бил закупен на вторичния пазар като употребяван, на практика към 13.02.12г., т.нар хеликоптерен кит /набор от компоненти, части, възли и агрегати/ не е имал никакъв нальот, т.е. пробег или летателни часове. Класифицирането му като употребяван се налагало от обстоятелството, че ищецът не го закупил директно от производителя или негов търговски представител, а от частно лице. Посочен е факторът на афектационната стойност, свързан с това, че всеки собственик можел сам да изпълни всички необходими операции и настройки за привеждане на апарата към летателна годност, без да се налага да променя и проверява вече направени сглобки, който критерий не е относим по делото. Моделите най-близки до процесния RW Exec 145, като Exec 162F били с пазарни предложения от 67 900USD до 38 000USD или от 49 000 до 68 500 лв. /л.467-468/. Съдът приема двете заключения изцяло, като правилни, обосновани и компетентно изготвени, както и напълно съответстващи на събраните по делото доказателства. Или крайният извод е, че макар ищецът да е закупил погиналата вещ на цена 8200 щ.д., много под средната му пазарна цена към онзи момент, вредата, която е претърпял към 13.02.12г. е била в много по- голям размер, в диапазона от 49 000лв. до 68 500лв., или между 30 000 и 40 000 щ.д. Затова съдът приема предявения иск за 48 203лв. за изцяло основателен и доказан.
По отношение на вредите на наетото помещение.
Подходът на основната експертиза, в съответствие с поставената задача, е да се оценят вредите на наетото помещение, като се има предвид, че на практика то представлява преградена част от цялото метално хале, покривът на което се е срутил. Този подход е оценил вредите на 50кв.м. наета площ, по метода на възстановителната стойност. Приложена към заключението е количествено-стойностна сметка /л.179/, която след приспадане на овехтяване от 40% от стойността на придобиване на вещта, включва стойността на строително-монтажните работи за възстановяването му за тази квадратура на 6448,33лв. с ДДС. Повторната съдебно-техническа експертиза /л.338/ е оценила стойността на вредите на цялата сграда, вследствие падането на покрива на 13.02.12г. на 64 167,93лв. с ДДС, по подробна количествено-стойностна сметка /л.351/, като е използвала същият подход и метод на възстановителната стойност. В заключението на л. 339 са посочени и цени на увредената сграда по метода на пазарните сравнения към 13.02.12г. от 155 563лв., както и стойност, с която се е намалила цената на имота вследствие на увреждането към същия момент от 55 436лв. без ДДС. Експертизите не са оспорени от страните, като количествените сметки, така и пазарните сравнения са обективни, компетентни и обосновани, а съдът ги възприема изцяло.
По отношение на действията, извършени от ответника за почистване на снега и грижата за поддръжка на вещта, показания са депозирали свидетелите Б. /л.253-254/ и Златанов /251-253/. Показанията на свидетелите не съвпадат изцяло относно извършените действия по почистването – св.Б. твърди, че неговият работодател, като наемател на съседно помещение, го накарал да почисти падналия върху навеса на рампата сняг, покривът на наетото хале не бил почистван. От друга страна, същият свидетел поддържа, че Полирес О. почиствали някои от покривите на халето при отделни наематели, поддържали покрива, сменяли ламарини, затова противоречието не е съществено. В посока на почистване на покрива върху някои помещения от ответника от падналия сняг са и показанията на св. Ш..

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявен е иск по чл.231 във вр. с чл.89 във вр. с чл.88 ЗЗД.
На първо място, подробно е изложението в исковата молба за това, че увреждането на притежаваната от ищеца вещ, набор от части за хеликоптер /т.нар. хеликоптерен кит/, било резултат от съчетаното действие на природни фактори, обилен снеговалеж на 13.02.12г., и скрит недостатък на наетата от ответника вещ, метално хале, което се срутило. Подробно е описанието на причинната връзка между недостатъците на наетата вещ, свързани най-вече с несъответствието между размера на болтовете, закрепващи носещите греди на металната конструкция с отворите на хоризонталните ферми, поддържащи покрива, което сочи на неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в състояние, което отговаря на ползването и да я поддържа в това състояние по време на срока на договора.
Отделни са недостатъците при изпълнението на бетоновата основа, отклонението на носеща колона с 8см., които са били налице още при изпълнението на строежа. Предписанията за отстраняването им не са били изпълнени в срок. Затова при разтопяването на снега и плъзгането на снежната маса от покрива върху навеса, се увеличавал натискът в хоризонтална равнина /опънните усилия според исковата молба/ върху носещите греди. Това, заедно с липсата на противоветрови напречни връзки, както и овлажняването на земната маса под бетонния фундамент в крайна сметка са довели до разединяването на най-слабите връзки между гредите и фермите, и рухване на покривната конструкция, при което погинали както наетата вещ, така и вещта на ищеца. Тези недостатъци не са могли да бъдат открити и при най- голямо внимание при приемане на наетата вещ, затова не могат да се вменят във вина на ищеца. Тежестта да се докаже, че вещта е била предадена в състояние, отговарящо на ползването, възложена на ответника, не бе реализирана по делото.
На второ място, още в исковата молба ищецът твърди погиване освен на хеликоптерния кит, още и на наетото помещение вследствие на падане на покривната конструкция. Правната последица от този факт е развалянето по право на наемния договор, а претенцията за обезвреда е свързана с този факт, а не с вредата, причинена от наетата вещ, независимо от правната квалификация, дадена от ищеца.
Ответникът възразява, че безспорно в доктрината и съдебната практика било прието, че договорната отговорност изключвала деликтната, затова след като искът бил предявен на деликтно основание, той следвало да се отхвърли. Това е отчасти вярно. В по-старата доктрина, при действието на отменения чл. 60 ЗЗД, възможността в случая, обезщетение да се претендира на договорно или на деликтно основание, не се изключва. Посоченият текст предвижда, че притежателят на една вещ е отговорен за вредите, които са причинени от нейното падане, когато то е произлязло от непоправяне или от недостатък в построяването. "В случаите, в които увреденото лице се е ползвало от вещта, от която е причинена повредата, общо е заключението, че ако ползването е възмездно, налице е облигационно отношение, от което също ще възникне иск за обезщетение, който според някои изключва деликтната отговорност. За нас обаче, както вече това се изтъкна конкуренцията на двата иска не води до изключването на втория. Затова е необходимо за конкретния случай да определим обема на отговорността. Според нас, той е еднакъв с отговорността, която възниква при безвъзмездно служене със същата вещ. И в двата случая пазителят на вещта отговаря така, както би отговарял, ако вредата би била нанесена на лице, което не си е служило в момента с вещта". Така Л. Д.в Курс по българско гражданско право, т.ІІІ, Облигационно право, Обща част, С.1943, отдел VІІІ, гл. ІІ, § 6, стр. 628. Според В.Б., „двете отговорности могат да възникнат едновременно в тежест на едно и също лице спрямо едни и същи увреден по повод на същото вредоносно деяние, ако в последното са дадени необходимите за пораждането на двата вида задължения за обезщетение елементи“, в Съотношение между договорна и деликтна отговорност, С.1929, стр. 118, цитирано по С.Т., Деликтна отговорност С. 2009, гл.ІІІ, §10, т. 3, стр 146-149, който посочва подробно различните становища в доктрината по въпроса за кумулирането /или конкуренция/ договорна и деликтна отговорност, от които е видно, че в теорията няма единодушие по въпроса. Според последния автор, виновното неизпълнение на едно договорно задължение не може да осъществява елементите на деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД, защото последната била безвиновна отговорност. Ето защо няма място и не може да има конкуренция /кумулиране/ на договорна и деликтна отговорност в тези случаи.
Изход от ситуацията предлага Кр.Т. в Обзор на деликтното право в РБългария, в Yearbook Insurance and Tort Law, European Tort Law 2005, рр.614-649, който по въпроса относно конкуренцията между деликтната и договорната отговорност, приема следното: „11) Няма изрична законова разпоредба, която да урежда единия от видовете отговорност като субсидиарен на другия. Независимо от това общоприето е правилото, че договорната отговорност изключва деликтната.
12) Субсумирането на договорното неизпълнение под правилата на деликта е логически възможно, тъй като договорното неизпълнение се състои от същите необходими елементи, от които се изгражда и деликтът – действие/бездействие, противоправност, вина, вреда, правна причинност между действието и вредата /по чл. 45 и сл/.
13) Независимо от тази логическа възможност, договорното неизпълнение поначало никога не се подвежда под правилата за деликта. Това „изместване“ на деликтната отговорност от договорната се обяснява с това, че уредбата на деликта се отнася към уредбата на договорното неизпълнение като lex generalis към lex specialis. Специалното при договорната отговорност е, че освен общите предпоставки на деликта – поведение, противоправност, вина, вреда и връзка между поведението и вредата, тя съдържа и един допълнителен елемент – противоправността да произтича от неизпълнението на задължение, възникнало по силата на договор. Този именно договорен характер на неизпълненото задължение се схваща като differenta specifica на договорната отговорност.
14) Подмяната на договорната отговорност с деликтна претенция е недопустима и поради следното практическо съображение. Такава подмяна би означавала, че ищецът може да избира по-благоприятните за себе си последици на деликта и да лиши ответника от защитата, която му дава правовият ред.
15) За да се стигне обаче до така описаното надделяване на договорната над деликтната отговорност, трябва да е налице един и същ фактически състав, който да може да се подведе както под уредбата на договорното неизпълнение / чл. 79 ЗЗД/, така и под правилата за деликта. Няма конкуренция, а напротив – паралелно и независимо съществуване на договорна и деликтна отговорност в случаите, когато всяка една от тези две отговорности произтича от различни юридически факти. Такива различни факти са налице, когато при и по повод изпълнението на договор са причинени вреди – например ако при изпълнението на договор за ремонтни работи изпълнителят увреди вещи, намиращи се в жилището на този, който възложил работата.“
Това разграничение между фактическите състави, които са основание на отговорността, напоследък се прави от съдебната практика.
Така първото решение за уеднаквяване на практиката по чл. 290 ГПК, решение № 547/23.07.10г., по Г.д. 1025/2009г., ІV г.о. на ВКС, постановява, че фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително обезщетението за изправната страна, са следствие на договорното правоотношение.
Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Увреденият, обаче не може сам да избира основанието – то се определя от материалният закон, който се отнася към конкретните юридически факти. Според решение № 188/15.06.12г. по Г.д. № 1122/11г. на ІІІ г.о на ВКС по чл. 290 ГПК наличието на договор между страните не изключва деликтна отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на същото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и ТР № 54/86г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилата да не се вреди другиму е установено в общата част на ЗЗД и не се дерогира от наличността на договорна връзка. С решение № 309/04.06.14г. по Г.д. № 1354/12г. на ВКС, ІV г.о. по чл. 290 ГПК е бил поставен въпросът може ли отговорността да се ангажира на двете основания – по чл. 50 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Посочено е, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват, или лицата, под чийто надзор е тя, като в този смисъл отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Посочено е, че както е изяснено в ППВС № 4/75г., когато при ползването на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл отговорността е налице и в следните случаи, когато не е известна причината за повредата на веща, от която са произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Поначало собственикът в това си качество упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което е ангажирана отговорността му за причинените от тях вреди.
Възможно е вещта при причиняване на деликта да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то заедно със собственика отговаря солидарно към пострадалия. Само ако лицето, упражняващо надзор, е единствено виновно за увреждането, тогава собственикът не носи отговорност по чл. 50 ЗЗД. И собственикът, и лицето, под чийто надзор се намира вещта причинила вреда, не носят отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат от изключителна вина на трето лица, на изключителна вина на пострадалия или на непреодолима сила /такова събитие, което непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като цяло с никакви мерки, при съвременното състояние на науката, техниката и икономиката/.
В обобщение на това пространно изложение, въпросът трябва да се реши на плоскостта на принципа, че не е допустимо да се конкурират или кумулират договорна и деликтна отговорност, защото една вреда не може да се обезщети два пъти. Ако едно деяние съставлява едновременно неизпълнение на договорно задължение и непозволено увреждане, обезщетението следва да се търси по силата на договорната отговорност, а ако тя не може да се реализира по този ред, по пътя на деликтната отговорност. В случая със срутването на наетата вещ, същата е погинала и наемният договор е бил развален по право, затова при приложението на чл. 231, ал. 3 във вр. с чл. 89 ЗЗД, ищецът е имал на разположение този иск на договорно основание за всички предвидими вреди, резултат от развалянето на договора, а не иск по чл. 50 ЗЗД за всички преки и непосредствени вреди от свойствата на наетата вещ.
Разгледан по същество, искът е основателен. Възражението, че е налице непреодолима сила е неоснователно. Вредата е резултат от съчетаното действие на свойствата на наетата вещ и природните фактори, които не могат да се приемат за непредвидим и непредотвратим фактор. Това е така, защото количеството паднал сняг, макар да е значително, при наличието на противоветрови напречни връзки и снегозадържащи прегради би елиминирало риска от пропадане на покривната конструкция. Отделно от това, укрепването на бетонната основа поради близостта й с речно корито би елиминирала опасността от овлажняване и слягане на земната основа под бетонния фундамент, което да компрометира здравината на металната конструкция. Тази отговорност е на собственика-наемодател и тя не може да се прехвърля на наемателя, който и при най-голямо внимание при приемане на наетата вещ не би могъл да предвиди риска от погиването й. Още по-малко може на наемателя да се вменява задължението да почиства сняг върху покривна конструкция на 7,50м. над земята при неукрепена конструкция. Равностойността на вредата за ищеца от 48 203 лв. е безспорно установена от авто-оценъчните експертизи, които не са оспорени. Затова искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Относно възражението за прихващане.
По изложените съображения възражението за прихващане е неоснователно. Претърпените от ответника- наемодател вреди не се дължат на виновно поведение на ищеца -наемател. Това е така, защото няма неизпълнение на задължението му по чл.232, ал.1 ЗЗД да ползва вещта, съобразно с договореното предназначение, както и без да му е възложена тежестта за това установи, че вредите на наетата вещ се дължат на причина, за която той не отговаря, по смисъла на чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД. Не са налице предпоставките на прихващането по чл.103 и чл.104 ЗЗД, да са налице две насрещни, еднородни, определени по размер и изискуеми вземания, в частност вземане за стойността на погиналия хеликоптерен кит от 48 203лв. с вземане за вредите по погиналата частично сграда от 55 700лв. Затова не може да се извърши прихващане между двете вземания, а възражението е неоснователно.
Ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по делото от 6520лв. по представения списък за разноски.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Полирес О.-С. Е. 8., със седалище и адрес на управление Г. С. ул. К. А. №41, представлявано от А. Х.- Б., да заплати на основание чл.231 във вр. с чл.89 във вр. с чл.88 ЗЗД на Д. П. П. ЕГН *, от с. С., Смолянска област, съдебен адрес Г. С., бул Б. №9, .5, офис 504, адв. П. М., обезщетение за имуществени вреди в размер на 48 203лв., за погинал на 13.02.2012г. хеликоптерен комплект RotorWay Exec 145, изразяващи се в следното : напълно повредена рамка от хром- молибденова стомана, опашка, плазове, колела, стойка за ДВГ, крила, контролни жила, резервоари, топлинни щитове; задвижваща система, главен вал, акумулатор, врати, кабина, предно стъкло, вентилатор, седалки, колани и под; задвижване, маслено охлаждане, водно охлаждане, задвижване на опашно витло, колани, кабинна климатизация, съединители и свръзки, горивна помпа, клапи, опашен ротор, инструменти за ДВГ, моточасовник, компас, кабели; главни витла, двигател, електронно управление на ДВГ.
ОТХВЪРЛЯ евентуално възражение за прихващане по чл.233, ал.1 ЗЗД на Полирес О.- С. срещу Д. П. П., за присъдената по- горе сума от 48 203лв. с обезщетение за вреди на наетото помещение по договор от 06.02.12г. в размер на 55 700лв., изразяващи се в следното : напълно разрушен нисък навенс, разрушена зидария до бетонов пояс изцяло по дълги страни на сградата, изцяло разрушена зидария и пояс до фундаменти към реката, в участъка на разрушените ферми, разрушени покривни ферми на 5 бр. стоманени рамки, разрушени и деформирани столици от покритието, обхмащащо разрушените ферми, деформации по неразрушена зидария, като неоснователно.
ОСЪЖДА Полирес О.-С. да заплати на Д. П. П. разноски по делото от 6520лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- П..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :