и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С протоколно определение № 258/2011г. по описа на СмРС, постановено по Г.д.№ 1079/2011г. съдът е уважил молбата на З. З. С., подадена на основание чл. 524 ГПК, като е спрял изпълнението по изпълнително дело № 298/2011г. по описа на СИС, при РС – С..
Недоволен от така постановеното определение е останал взискателят по изпълнителното дело – И. С. С., който в тази връзка е депозирал частна жалба с В. № 8399/26.09.2011г.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакувания акт, като излага доводи и съображения в насока, че съдът се е произнесъл при липса на доказателства и единствено уповавайки се на твърденията на молителката по делото З. З. С., за която приема, че същата е един от наследниците на К.И. Т., починала на 10.02.1982г., като на база на предположения и твърдения на молителката е постановил резултата по делото. Излагат се съображения, че предпоставките за спиране на изпълнително производство по принудителен въвод, по молбата на трето лице, заявило самостоятелни права, се свеждат до представяне на убедителни доказателства от молителя за претендирано право и според изричното изискване на закона, съдът следва да прецени това основание, както и да прецени и дали третото лице - молител е придобило владението по отношение на имота преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, като тежестта да установи тези предпоставки е именно на третото лице -в случая З. С.. Твърди се, че представените писмени доказателства не установяват претендираното право, тъй като предмет на въвода във владение е жилищна сграда с идентификатор № **** по КК на Г.С., а от представения договор за ОПС от 06.09.1973г., с който договор правото да се построи е отстъпено БЕЗВЪЗМЕЗДНО, т.е. не би могло да се говори за принос на наследодателката на молителя - К.И.Т., починала на 10.02.1982г., а и се твърди, че не са ангажирани никакви доказателства, към кой именно момент е построен обекта - жилищна сграда с идентификатор № *** по КК на Г.С. като обект на собственост - преди или след смъртта на К. Т., тоест след 10.02.1982г. , както и е недоказано сградата предмет на въвода ли е сградата, построена в резултат на договора за ОПС от 1973г. За да се включи в рамките на семейната имуществена общност, а оттук и в наследствената маса една сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж, е необходимо юридическият момент на придобиване на собствеността върху процесния имот да е станал по време на брака между страните, а липсват каквито й да било доказателства към кой момент и дали въобще отстъпеното право на строеж е трансформирано в право на собственост върху построеното, абсолютно не е ясно по делото в кой момент евентуално построената в изпълнение на ДОПС сграда е индивидуализирана като отделен самостоятелен обект на собственост - преди или след смъртта на К. Т.. Развито е оплакване, че след като С. твърди, следва да представи документ за собственост за това, или например доказателства, че е декларирала имота си като задължение към фиска и т.н. Прави се и оплакване, че не е ангажирано писмено доказателство, от което да се направи извод, че молителят може да се легитимира като собственик към момента на въвода, както и не е налице писмено доказателство, което да изключва правото на взискателя, както и не са налице доказателства, че претенцията на третото лице е вероятно основателна.
На следващо място се прави оплакване, че съдът не е съобразил при произнасянето си и другата предпоставка на закона - владение на третото лице, започнало преди започване на делото, по което е постановено изпълняваното решение, тъй като от приложеното като доказателство по Г.д.№ 1079/2011г. изпълнително дело №298/2011г. по описа на СИС при СРС е установено, че при всички опити да бъде извършен въвод във владение на имота в него е живяла единствено С. Т. - длъжник заедно с децата си. Никога, на нито едно от проведените действия, нито се е твърдяло, нито е имало трети лица владеещи имота, или живеещи в него, както заявява в съдебно заседание З. С.. Последната никога не е живяла в имота, не е и считала същия за свой. Казаното опровергава приетото от съда за вероятна основателност на иска и говори, че дори и С. да живее в имота, то това положение е установено едва след приключване на изп.д. № 320/2004г., по описа на СИС при СРС и опразване на жилището от 30.О7.20О9г. Оспорват се изводите на съда относно правата на молителката по отношение на сградата в обем 1/14 идеална част, вместо за 1/16 идеална част, както се твърди от С.. В жалбата е наведено твърдение, че неправилно е спряно изпълнението по отношение въвода във владение за целия имот, въпреки, че правата които С. противопоставя се отнасят единствено до идеални части, не и до пълният обем от право на собственост. Оспорват се и изводите на съда по повод направеното алтернативно искане за частично спиране на изпълнението, относно приетото, че И. С. разполага с изпълнително основание по отношение на целия имот, а не за 13/14 идеални части или по -малко идеални части, поради което не може да бъде извършен частичен въвод.
Въз основа на гореизложеното се прави искане да бъде отменено определението за спиране изпълнението по изп.д. № 298/2011г. изцяло или алтернативно за обема над 1/14 и.ч. (1/16 и.ч., която се търси) от признатото на И. С. право на собственост по отношение на жилищна сграда с идентификатор №***
В срок не е постъпил писмен отговор по така депозираната частна жалба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита че подадената частна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Г.дело № 1079/2011г. е образувано по повод депозирана молба с правно основание чл. 524, вр. с чл. 523, ал. 2 ГПК от З. З. С.. В молбата си същата твърди, че в качеството си на наследник на майка си – К. И.Т. – починала 1982 г., е собственик на 1/16 идеална част от имота, предмет на изпълнителния лист, по отношение на който е насочен въвода. В молбата се твърди още, че молителката винаги е живяла в процесната къща заедно с братята и сестрите си, като твърди, че никога не е напускала къщата нито по някакъв начин й е било оспорвано правото на собственост в притежавания от нея обем.
За установяване на своите твърдения представя удостоверения за наследници, от което е видно и се установява, че същата е законна наследница на К. И.Т., починала 1982г. и З.З. Т., починал 1988г. Въз връзка с доказване на собственическите си права в претендирания обем, същата представя Договор за учредяване право на строеж от 06.09.1973 г., от който е видно, че на З.З.Т. е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху държавна земя съставляваща парцел № 6 в кв. 164 по плана на Г. С. с пространство 450 кв.м. Молителката навежда твърдения, за които не ангажира конкретни доказателства, че процесната къща е била построена съвместно от родителите й приживе и че с оглед на това същата е станала СИО. В копие от изпълнителното дело е представено удостоверение за идентичност на имот № ***/ 30.10.2008г. и удостоверение за идентичност от 23.01.08 г., от които се установява, че имот с кад. № **** по кадастралната карта на С. и УПИ ІІІ-2014 в кв.143 са идентични.
В производството по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК с оглед преценката за уважаване на молбата за спиране обстоятелствата, които съдът следва да изясни и вземе предвид при постановяване на акта са следните: 1. молителят, който е намерен във владение на имота има ли качеството на трето лице – различно от длъжника по изпълнителното производство. 2. кога е установено владение върху недвижимия имот преди или след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, тъй като една от предпоставките за осъществяване на защита е владението да е установено след завеждане на делото 3. дали заявените от третото лице права, които изключват правата на взискателя са вероятно основателни.
В това производство, което по съществото си представлява специфично производство за обезпечение на бъдещ иск, съдът не изследва действителните права на собственост, а се проверяват законовите предпоставки за спиране на изпълнителното производство, както и убедителността на писмените доказателства във връзка с твърдените от третото лице права и тяхната противопоставимост на взискателя. Разпоредбата на чл. 524 ГПК изисква молителят да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота.
В настоящия случай писмените документи, които молителката представя са: удостоверения за наследници, които безспорно доказват качеството й на наследник на К. И. Т.; Договор за безвъзмездно учредяване право на строеж от 06.09.1973 г., и акт за сключен граждански брак, с който се установява, че К. Т. и З.Т.са съпрузи.
Според настоящата съдебна инстанция представените документи не представляват убедителни писмени доказателства, които да доказват, че молителката притежава твърдените от нея права, което от своя страна да прави вероятно основателна нейната бъдеща искова претенция. Позоваването и доказването на обстоятелството, че молителката е законен наследник на своята майка само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че притежава права на собственост в претендирания обем. Първо трябва да се докаже, респ. да се представят конкретни доказателства, че този имот действително е принадлежал и е бил собствен /СИО заедно с бащата/ на наследодателя, от който молителката черпи права. Представеният договор за безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на З.Т. не доказва кога и по какъв начин е била построена процесната къща и дали всъщност това е станало преди смъртта на К. Т., за да може да се направи извод, че същата представлява СИО.
Обстоятелството, че е издадено разрешение за строеж и строителна линия не доказват кога сградата действително е построена и кога същата е станала годен обект на правото на собственост, за да може да се направи извод, че молителката притежава макар и малка част от правото на собственост в качеството си на наследница на своята майка. От представените доказателствата може да се приеме в еднаква степен за вярно обстоятелството, че сградата е била построена както преди, така и след смъртта на майката на молителката, а за настоящата съдебна инстанция е необходимо да са налице убедителни писмени доказателства за претендираното право, които да правят вероятно основателна исковата претенция. Възможно е строежът на сградата да е започнал приживе на двамата съпрузи, но същият да е построен и да е станал годен самостоятелен обект на правото на собственост едва след смъртта на наследодателката на молителката.
Конкретни писмени доказателства, доказващи правото на собственост върху процесната къща не са ангажирани, с оглед на което молбата за спиране на изпълнението следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл за молителката не се прегражда възможността да защити и докаже в отделен исков процес, че е собственик на посочената идеална част от правото на собственост върху процесната къща.
Макар и извън обхвата на проверката от настоящата съдебна инстанция следва да се отбележи, че по делото се съдържат доказателства – Нотариален акт за покупко – продажба от 1996г. и Нотариален акт за дарение от 1985 г., които без да доказват по категоричен начин правото на собственост по-скоро опровергават тезата, че процесната сграда е била СИО, а не лична собственост само на единия от съпрузите. Посочените нотариални актове представляват косвена индиция, че собственик на сградата е бил само бащата и че тя представлява негова лична собственост.
С оглед на гореизложеното и поради това, че не са налице убедителни писмени доказателства, доказващи претендираните права на третото лице - молител следва депозираната молба за спиране на изпълнителното производство да бъде оставена без уважение, а протоколното определение на първостепенния съд отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 258/2011г. по описа на СмРС, постановено по Г.д.№ 1079/2011г. с което съдът е уважил молбата на З. З. С., подадена на основание чл. 524 ГПК като е спрял изпълнението по изпълнително дело № 298/2011г. по описа на СИС, при РС – С., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. З. С., подадена на основание чл. 524, ал. 2 ГПК, с която е направено искане изпълнението по изпълнително дело № 298/2011г. по описа на СИС при СРС да бъде спряно.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.


Особено мнение на съдия Бошнякова:

Считам, че заявените от третото лице З. З. С. права, изключващи правата на взискателя по изп. дело, са подкрепени с писмени доказателства и обуславят основание за частично спиране по реда на чл. 524 от ГПК. З. С. доказва качеството си на наследник на своята майка - К. И.Т., починала на 10.02.1982 г., както и правото си на собственост по наследство /по майчина линия/ – чрез депозирания Договор за учредяване на право на строеж от 06.09.1973 г., с който е учредено правото на строеж върху процесната сграда, както и чрез Нотариалните актове за дарение от 1985 г. и за покупко-продажба от 1996 г., в които е обективирана вече като изградена процесната къща и представляват индиция, че същата е била построена в законоопределения срок, респективно е станала СИО, тъй като К. Т. и З. Т. са били съпрузи, видно от депозирания акт за граждански брак. По аргумент на противното – ако правото на строеж е било погасено или същото не е било реализирано в срок, евентуално изградената по-късно постройка би преминала по силата на приращението в патримониума на собственика на земята, който е учредил правото на строеж. Изповяданите чрез нотариалните актове от 1985 г. и от 1996 г. сделки, касаещи именно изградената въз основа на правото на строеж сграда, доказват, че същата е била построена в срок и е станала собственост на К. Т. и З. Т. Считам, че представените писмени доказателства са достатъчни да обусловят извода за частична основателност на претенцията по чл. 524 от ГПК.
Молителката е направила отказ от наследството само на своя баща, респективно тя наследява съответната част на своята майка, починала през 1982 г., т. е. при действието на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./, в сила към момента на смъртта й, според която разпоредба когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно частта, която З. С. получава по наследство от своята майка е 1/14 ид. ч. Претенцията й обаче касае 1/16 ид. ч., която е по-малката част от действително притежаваната, поради което правата й следва да бъдат анализирани в съответствие с релевираните претенции. Молбата й се явява частично основателна - за спиране на изпълнението, включително и на въвода, до 1/16 ид. ч., т. е. изпълнението, респективно въвода следва да бъдат осъществени досежно останалата част от 15/16 ид. ч., спрямо които тя не претендира права и не представя доказателства в този смисъл. Изпълнението /въвода/ по отношение на 15/16 ид. ч. от процесната сграда е допустимо и основателно и може да бъде осъществено, като взискателят бъде въведен в сградата досежно своите 15/16 ид. части, респективно З. С. няма да бъде изведена и спрямо нейната 1/16 ид. част няма да бъде извършен въвод във владение, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС при реализиране на въвод във владение за ид. част от недвижим имот.
Ето защо, не споделям мотивите на останалите членове от състава на настоящата съдебна инстанция и намирам, че с оспореното определение правилно е спряно изпълнението, но само до размера на 1/16 ид. ч. от процесната сграда, а в останалата част за разликата над 1/16 ид. ч. определението е неправилно и подлежи на отмяна, както и оставяне без уважение на молбата за спиране на производството по изп. дело в тази част.
Съдия Бошнякова: